Рускитѣ класици за евреитѣ

[Hatshepsut]

Фьодор Достоевски

Достоевски е посветил една статия на еврейския въпрос в "Дневник на писателя".
Защитникът на унижените и оскърбените, гениалния изследовател на човешката душа пише следното:

"Двигател на евреите от толкова векове е само жаждата да се напият с нашата пот и кръв. Жид погубит Россию"... и още: "страшное жидовское племя".

Достоевски пише идруго: "За да съществуват 40 века на земята, да загубят толкова години своята политическа независимост, закони, даже вяра – да губят и всеки път пак да се съединяват, да се възраждат в предишната си идея и в друг вид, отново да създават себе си и законите и почти вярата – не, такъв оцеляващ народ не може да съществува без статус ин стату. (държава в държавата)... Тук не само самосъхранението е главната причина, а някаква идея, движеща и влечаща, нещо такова, световно и дълбоко, за което може би човечеството няма сила да произнесе своята последна дума. Не са настанали все още времената и сроковете и окончателната дума на човешеството за това велико племе още предстои."

И заради тези негови разсъждения някой си Владимир Опендик заявява буквално следното: "Според мен евреите няма да загубят много, ако не четат човеконенавистническите произведения на Достоевски"(сп. "Шалом", 2003 г., юни).

---------------------------------------------------------------
Кога И защо съм заявявал ненавист към евреите? Заради това, че наричам евреина "жид"? Първо, не мисля че е обидно и второ – употребявам го за обозначаване на известна идея "жид, жидовщина, жидовско царство." – това пише в своя защита Достоевски.

Наистина, тревогите на гения са от друг порядък. И макар че понякога в личната си кореспонденция показва отношение към евреите като към Исай Фомич Бумщейн от "Записки от мъртвия дом", занимават го не дребните мошеничества, морална нечистоплътност (които не са само белег на евреите), а други, тревожни прозрения.

"Дойде Царя Освободител И освободи коренния народ. И какво? Кой се нахвърли на него като на жертва първи, кой се възползва от пороците му, кой го оплете с вековната си жажда за злато, кой замени помешчиците, с тази разлика, че помешчиците, макар да експлоатираха хората не разоряваха крепостните си, стараеха се да не изтощават работната сила, а на еврея не го е грижа за изтощението на руската сила, взима си своето и си заминава... И ще настане такова време, което не ще може да се сравни не само с крепостничеството, но даже и с татарщината.

Четвърт век преди т.н. "Протоколи на Сионските мъдреци" Достоевски предсказва:

"Не случайно там, в Европа, евреите царуват на борсата, неслучайно те движат капиталите, неслучайно те са властители на кредита И неслучайно, повтарям това те са властители на цялата международна политика... наближава царството им, пълното им царство!... върхушката евреи ще се възцари над човечеството по-силно И по-твърдо и ще се стреми да даде на света свой облик и своя същност.".

Разбира се, тези проникновени слова на Достоевски не са адресирани до отделно взетия еврей, като човешка личност. Самият той казва: "Ние не говорям за добри и лоши евреи.. Нима покойният Ротшилд е бил лош човек? Ние говорим за цялото и неговата идея, за жидовството и жидовската идея. , обхващаща целия свят заедно с "несполучливото" християнство.
Руският народ според Достоевски не мрази евреите. "Няма преднамерен ненавист към еврея, има може би известна несимпатия, може би доста силна. Но тя произтича не от това че някой е евреин, а от други причини, заради които не е виновен коренния народ, а самият евреин.

Признавайки безусловно правото на евреите с руснаците по въпроса за местожителството, той прави едно уточнение. "Не дай Бог"- предупреждава той – "те да получат нещо повече, нещо изключително, което е повече от това на коренното население.... евреина, където се е заселвал – той е угнетявал и умъртвявал народа, човечеството там все повече се е свивало, равнището на образованието е падало, разпространявало се е отчаянието. Духът на еврея диша с бежалостност към всичко, което не е еврей"

[Hatshepsut]

Лев Толстой

Толстой също е обявен ако не за яростен антисемит, то за човек който никога не е обичал евреите и се е гнусял от тях.

Причината е единствено в това, че според Шалом Алейхем Толстой не е защитавал особено евреите, не ги е отделял като специални страдалци, различни от страдалците от другите нации.

Иначе Толстой е познавал в тънки детайли Талмуда, един от учениците му - Файнерман (Тенеромо) е бил евреин, приел християнството под влиянието на Толстой (Толстой му става кръстник). Той се е интересувал от еврейската писменост и е излагал талмудически легенди, поставя някои нравствени учения на евреите много високо. Но всичко това не е достатъчно за да бъде признат за неантисемит. Защо?

Единственото, което казва Толстой след погромите в Кишинев е следното:

"Евреите както всички хора трябва колкото се може повече да следват всемирното правило: Постъпвай с другите така, както искаш да постъпват с теб, бори се с правителството не с насилие – това средство трябва да се остави на правителството – а с добър живот, изключващ не само всяко насилие над ближния, но и участие в насилието и използването за своя изгода оръдията на насилието, учредени от правителството. Ето това е всичко – много старо и известно – което мога да каша за кишиневските събития.".

Шалом Алейхем пише на Толстой няколко писма, вече от Америка, в които настоява той да заеме категорична позиция в защита на еврейството неговия "мощен глас" да произнесе присъда. Толстой не отговаря нищо на тези писма.

В "операцията" по "приобщаването" на Толстой към "освобождаването на евреите" се включват някои близки до Толстой евреи като скулпторът Иля Гинсбург, който веднъж се "престрашил" и попитал Толстой защо мълчи. На това Толстой му отговаря: "Аз получавам много писма, молби да се застъпя за евреите, но нали на всички е известно моето отвращение към насилието, ако аз малко говоря за това, което се върши против отделната националност, то това е само затова, защото постоянно се изказвам против всяко угнетение.".

С две думи Толстой не е отделял "еврейския въпрос" от всички останали въпроси, не е признавал изключителността на евреите, пророците им, книгите им (въпреки че е ценял някои неща като "Пиркей Абот" - нарича го "велико нравствено учение).

Евреите не престават да дърпат гиганта за пеша на рубашката му до самата му смърт – безуспешно.

И след смъртта му Шалом Алейхем, който иначе приживе е демонстрирал огромно уважение към Учителя Толстой на думи, след смъртта му пише в некролога: "Лев Толстой не направи нищо за руското еврейство. И ако трябва да ценим в Лев Толстой поборника за еврейското равноправие, то ние спокойно може да кажем че в негово лице руското еврейство не е загубило много."

След като не може да накара мозъка на Толстой да "произвежда мисли в защита на еврейството" (глаголът, както оценката на мозъка на Толстой като "огромна машина за мисли" е на Ш. Алейхем) – като покойник той е отписан. Каква близост между еврейския мислител И Шейлок!

Оттук нататък вече с годините Толстой започва да се превръща в антисемит.

Цитира се неговото изказване по повод на книгата на Гец "За характера и значението на еврейската религия":

"Какво отвратително имярекфилство*! Аз съчувствах на евреите, а като прочетох това – станаха ми противни."

*относно значението на думата имярек виж тук: https://ru.wiktionary.org/wiki/имярек

[Hatshepsut]

Достоевски: Еврейският въпрос (извадка)

Зная, че в целия свят няма друг народ, който толкова да се оплаква от своята съдба – всеки път, на всяка крачка и със всяка своя дума – да се оплаква от своето унижение, страдание и мъченичество. Човек би помислил, че не са евреите, които господстват в Европа; че не са те, които управляват борсите и ръководят политиката, и вътрешните работи, и морала ("културата") в държавите...                                                                                                                                                                 
...Мой дописник ми пише: "Преди всичко, на евреите е нужно да се дадат всички граждански права, както и на всички други народи в Русия, и чак тогава да се иска от нас изпълняване на задълженията ни към държавата (помислете: тези хора са лишени от най-основното право – свободно избиране място за живеене, поради което еврейската маса е силно ограничавана).                                                                                                                                                     
Но помислете сега и вие, господин дописнико..., че във времето, когато евреинът е "страдал, неможейки свободно да избира мястото си на живеене", в същото това време, 23 милиона руснаци са страдали под ярема на крепостничеството, като роби, което мисля, че е малко по-тежко, отколкото да не може човек да избира мястото където да се настани!  А дали тогава евреите са съжалявали руснаците? Съмнявам се...                                                                                                                           
Нека прочетем от мартенския "Европейски вестник", известието, че евреите в южните щати на Северна Америка, са се нахвърлили с цялата си мощ върху многомилионната маса освободени негри, сграбчвайки ги в ръце, използвайки незнанието и слабостите на експлоатираното племе.                                                                                                                                                                                           
Преди десетина дни намерих в "Ново Време"- бр. 371, много характерна дописка от Литва: "Евреите така налетяли тамошното литовско гражданство, че за малко щели да го упропастят с ракия; католическите свещеници едва спасили пияниците, заплашвайки ги с мъки в ада, и основавайки между тях "дружества за трезвеност".                                                                                                                 Цитирам, това което прочетох, но вече зная, че веднага ще викнат: "това още нищо не доказва, това е така, само защото евреите са подтиснати и бедни; всичко това е само "борба за оцеляване", която само глупак няма да разбере; а ако евреите не бяха толкова бедни, а бяха богати, те щяха да се изявят, като най-хуманни хора, и целият свят щеше да им се удивлява!"                                                             
Да, но всичките тези негри и литовци, са още по-бедни от евреите, които пият тяхната кръв, но въпреки това се гнусят от такава търговия, която е обичайна за евреина. Освен това, не е трудно да си хуманен и морален, когато си задоволен и весел, но настане ли "борба за оцеляване" – бягай на далече... (тогава си проличава моралът на хората)!                                                                                                                                                                                                                                                     
Въпреки, че може и да не съм дълбок познавач на еврейския живот, едно зная със сигурност, че нашият народ няма специална, глупава, религиозна омраза към евреите, като, да речем: "Юда е предал Христос"!                                                                                                                                                         
Случвало ми се е да живея сред народа и да спя на наровете по казармите. Имаше там и евреи, и никой не ги презираше, никой не ги гонеше, нито изхвърляше. Когато се молеха на Бога (а евреите се молят, викайки и обличайки специално облекло) никой не се чудеше, нито им пречеше, и не им се смееше, което, иначе, би трябвало да се очаква от такъв груб народ, каквито са руснаците. Напротив, гледайки евреите, говореха: "че вярата ги задължава така да се молят", и минаваха край тях кротко, и почти с одобрение. А същите тези евреи много страняха от руснаците; не иксха и да ядат заедно; гледаха на руснаците, някак от високо; (и къде мислите, бе това? – в затвора!). Въобще, показваха отвращение и непоносимост към руския "старообитаващ" народ. Също така и по войнишките казарми, и навсякъде из цяла Русия! Отидете и разпитайте: Обиждат ли евреина, като евреин, заради вярата и обичаите? Никъде не ги обиждат, никъде, из целия народ.                                   
Уверявам ви, че и в казармите, и навсякъде, обикновения руснак предостатъчно вижда и знае, че евреина не ще с него да яде, че се отвращава от него, и колкото е възможно, го избягва и се разграничава от него, което не отричат и самите евреи. И какво излиза? Вместо руснакът да се обиди поради всичко това, нашият обикновен човек кротко казва: "такава им е вярата, и заради нея не ядат с нас и ни избягват, а не затова, че са зли". И така руснакът широкогръдо извинява евреина.                     
Понякога ми е идвала на ум щурата мисъл, да се запитам, какво щеше да е, ако в Русия евреите не бяха 3 милиона, а 80, колкото са руснаците сега, а руснаците бяха 3 милиона? Какво щеше да стане с тези руснаци, и как биха се отнасяли евреите с тях? Дали биха позволили да се изравнят руснаците с тях, по права? Биха ли им позволили свободно да се молят? Нямаше ли веднага да ги превърнат роби? И още по лошото - нямаше ли да им смъкнат кожите? Нямаше ли напълно да ги изкоренят, напълно да ги унищожат, както са направили с много други народи, в старо време, в началото на историята?...                                                                                                                                     STATUS IN STATU                                                                                                                                             
(Тайно еврейско учение, че "евреите имат висш легален статус, над другите народи". б.авт.)                                                                                                                                             
Евреите обвиняват руснаците в омраза, и то - омраза с предрасъдъци. А как мислите, дали евреинът има по-малко предрасъдъци към руснака, отколкото руснакът към евреина? Или, може би, ги има повече? Показах ви, как простият руски човек се отнася с евреина, а пред очите ми са писмата на образовани евреи, и в тях виждам колко омраза има към нашия човек. Но главното е, че евреите които го пишат, самите те, не го забелязват.                                                                                                                                                                                                 
... Какво в действителност е този status in statu? В какво се състои неговата вечно променлива идея, и каква е същността на тази идея?                                                                                                          Би било трудно, а и невъзможно да се пише за това в кратка публикация; невъзможно и поради това, че още не е дошло времето, нито часът, въпреки изминалите 40 века, та човечеството да каже последната си дума за този велик народ. Но все пак, не навлизайки в същината и дълбочината на предмета, би могло да се посочат поне некои белези от този status in statu; макар и само външни. А тези белези са следните: отделеност и откъснатост от нееврейския свят; чувство за изключителност: вяра, че в света съществува само един единствен могъщ народ – еврейския, докато другите, макар и да ги има, трябва да се гледа на тях, все едно, не съществуват:                                   
"Отдели се от всички народи, изгради своя идентичност и знай че от тогава ще бъдеш единствен на Бога! А останалите унищожи или превърни в свои роби, или ги експлоатирай. Вярвай в победата над целип свят; вярвай, че всички ще ти се покорят. Гнуси се от всички, и с никого не дружи. И да изгубиш земята си и бъдеш разсеян по цялата земя, и между всички народи, все едно, – вярвай в това, което ти е обещано, веднъж завинаги вярвай, че така ще стане, а през това време, живей и се отвращавай, уединявай се, експолоатирай и чакай, чакай"...                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                           Ето в какво е същината на идеята, на този status in statu. След това има, разбира се, и вътрешни, тайнствени закони, които пазят тази идея.                                                                                                      Кажете нещо на това, господа образовани евреи - мои опоненти!...                                                                           
А ето какво мисля аз: даже евреинът да бъде изравнен по права с руснака, за нищо не би се отрекъл от своя status in statu. Да се приписва на status in statu, че е само заради гоненията и нуждата от самозащита – няма да е вярно...                                                                                                                                    Че религиозният характер на тази идея е решаващ – няма съмнение...  Не вярвам на образованите евреи – атеисти!  Всички те са едно, и Бог знае какво още чака света, от образованото еврейство! В детството си съм чел и слушал легендата за евреите, че те все още чакат Месията, и то всички – от най-обикновения евреин, до най-учения философ, и кабалистът – равин; всички те вярват, че техният месия отново ще ги събере в Йерусалим, и ще хвърли в краката им целия свят. И че затова евреите, в огромното си мнозинство, избират една професия – търговия със злато, и всичко онова, което бързо се превръща в злато – за да не ги свари техният Месия в сегашната им родина, и да се не привържат чрез собственост към земя на чужденци, а да имат всичко, само в злато и скъпоценности, та по лесно да го понесат със себе си, когато:   
                                                                                       
Ще засияе, ще грейне лъчът на зорницата,
ще зазвучат, кимвал, тимпан и свирчица;                                                                                                                                 
и златотото и съкровищата и светините   
ще тръгнат към стария храм Палестински...   
                                                                                                           
За евреите е добре там, където народът е още некултурен, или дълго подтискан, или икономически слабо развит – там им е най удобно!  Но вместо със своето влияние те да вдигнат степента на образованието, да подсилят знанието, да развият икономическите способности на коренните жители, реално се получава точно обратното. Където и да се настанят евреите, там още повече се унижава и покварява народът, още повече страда човечеството, още по-ниско спада нивото на образованието, още повече се шири отвратителна, безизходна сиромащия, а с нея и отчаянието.                     
Питайте из нашите покрайнини, местните хора: какво движи евреите, и кое ги е движело толкова векове? И ще получите едногласен отговор. "Немилосърдието! Немилосърдието ги е задвижвало толкова векове; жаждата да се напият с нашата пот и кръв!" И наистина, цялата дейност на евреите в тези наши покрайнини, се е състояла само в това, да се доведат местните народи до, колкото е възможно, по-безизходно положение, по отношение на тях, а те да се облагодетелстват от тамошните закони. И те винаги са намирали възможности да се ползват от правата и законите. Винаги са умеели да са приятели на тези, от които е зависел народът; и в този смисъл поне не би трябвало да роптаят за своите права, сравнени с правата на коренните жители. Достатъчно права са имали евреите, над правата на местните. Какво е било, през десетилетията и столетията, какво е ставало с руския народ, навсякъде, където са се заселвали евреите – за това сведетелства историята на нашите руски региони. Посочете, ако можете, некое друго племе от другородци, което с ужасното си въздействие би могло да се сравни с евреите? Няма да намерите друго такова племе! Евреите, в този смисъл, са запазили цялата си оригиналност, измежду другите чужди племена в Русия. А причината, разбира се, е техният status in statu, духът, който излъчва немилосърдие, към всичко, което не е еврейско; това неуважение към който и да било народ и племе, и към всяко човешко същество, ако то не е евреин... Трябва да се признае надмощието на евреите и в Европа, където те също са заменили всички предишни идеи, със свои.                                                                               
О, разбира се, човекът винаги и през всички времена е обожавал материализма, и е бил склонен да вижда и разбира свободата, само ако я осигури за себе си, трупайки пари със всички средства. Но тези стремежи все пак не са се така открито и предизвикателно въздигали, до такъв висш принцип, какъвто е случаят в нашия 19-ти век: "Всеки за себе си, и единствено за себе си, и всеки контакт с хората, единствено заради себе си" – е основната идея на буржоазията, заменила в края на 18-ти век, предишния християнски поглед към света, и станала главна идея на цялото сегашно столетие, и на целия еврейски свят. Ето това е моралният принцип на мнозинството сегашни хора, и то не лоши, а хора работни, които не убиват и не крадат. А немилосърдието към по низшия, и упадъкът на братството между хората, и експлоатацията на сиромасите, от страна на богатите, разбира се, всичко това го е имало и преди, и винаги, но не е било въздигано, като висша правда и наука. А християнството е осъждало всичко това. Сега, напротив, на това се гледа, като връх на прогресивността. Не са, значи, случайно, навсякъде по борсите, господари евреите, нито случайно ръководят капитализма, нито случайно те са вседържители на банките и кредита, и не случайно те са боговете на маждународната  политика!                                                                                                                         
Какво ще стане нататък, знаят евреите: наближава тяхното царство, тяхната абсолютна власт! Наближава крайната победа на злото, пред което ще се премахнат чувствата за човеколюбие, жаждата за истина, християнските ценности, националната и расовата гордост на европейските народи. Наближава материализмът, сляпата животинска жажда за лично материално обезпечаване, жажда за лично трупане на пари, с помощта на всички средства; това ще се приема за висша цел, като нещо разумно, като свобода, – вместо християнските идеи за спасение, с помощта на моралното братско единство на хората.

http://grigorsimov.blog.bg/politika/2010/08/16/dostoevski-evreiskiiat-vypros-izvadka.592205