Украйна

[Шишман]

За всичко свързано с тази страна и жителите и - украинците.
Лично моето мнение за тази страна и някои от гражданите и: става все по-лошо.
Тука на стадиона Сан Сиро работех с украинци в украинската група и мога да кажа че имам добри впечатления от тях. И така : нека темата върви напреде.

[Шишман]

Предполага се че Украйна ще загуби Донбас , който съставлява 20 % от БВП на страната. Руснаците насочиха на там силите си и вероятно след , като сключат мир няма да им върнат завладените земи.

[Шишман]

В едно италианско политическо предаване казаха че гласувалите в Украйна на последните избори : за крайно десни ( нео-нацисти) са над 18 %. Не знам дали е верно, но явно нещата там са сериозни.

[Hatshepsut]

В едно италианско политическо предаване казаха че гласувалите в Украйна на последните избори : за крайно десни ( нео-нацисти) са над 18 %. Не знам дали е верно, но явно нещата там са сериозни.

Естествено, че не е вярно. Крайнодесните партии изобщо не са представени в украинския парламент:

https://bg.wikipedia.org/wiki/Върховна рада

[Шишман]

Естествено, че не е вярно. Крайнодесните партии изобщо не са представени в украинския парламент:

https://bg.wikipedia.org/wiki/Върховна рада

Възможно е не споря.

[Шишман]

Интересно за гледане, независимо кой на чия страна е !
Въпросната жена - по прякор Тайра е знакова фигура сред украинските националисти.

[Hatshepsut]

Биографията на Зеленски излиза на български

Изданието ще се появи на родния пазар на 1 юли с логото на изд. "Кръг" - преводът е на Гергана Соколова, а корицата е на Наталия Чайкина.

"Биография на Зеленски. От слуга до президент на народа" от авторитетните френски журналисти и специалисти по Украйна Режи Жанте и Стефан Сиоан е една от първите биографични книги в света, посветени на украинския държавен глава, и първата, която излиза на български. Тя проследява пътя на Зеленски от комедийните изяви през успехите в телевизията и работата му с проруски олигарси до еманципирането му и превръщането му в лице на Украйна.

"Биография на Зеленски. От слуга до президент на народа" от авторитетните френски журналисти и специалисти по Украйна Режи Жанте и Стефан Сиоан е една от първите биографични книги в света, посветени на украинския държавен глава, и първата, която излиза на български. Изданието ще се появи на родния пазар на 1 юли с логото на изд. "Кръг" - преводът е на Гергана Соколова, а корицата е на Наталия Чайкина (Източник: Издателство "Кръг")

Биографията е написана след началото на руската инвазия в Украйна и е публикувана на френски през май 2022 г., а правата за издаването й вече са продадени в над 20 държави. България е една от първите страни, в които книгата излиза.

Изданието хвърля светлина върху трудните отношения между Украйна и Русия, които не подлежат на еднопластов коментар или анализ. Вместо да възхваляват образа на украинския президент, пренебрегвайки съмнителни моменти от личната му история и кариерен път, Жанте и Сиоан избират да разкажат за всички тях.

Те проследяват развитието на Володимир Зеленски от актьор, познат с ролята си на президент в сериала "Слуга на народа", и бизнесмен в добри отношения с представителите на проруската вълна в страната, който предпочита да говори на руски, до държавен глава, постепенно втърдяващ позицията си за значението на своята украинска идентичност. От човек, който гледа на войната като на нещо чуждо, което иска да избегне на всяка цена, до пълководец, който избира да не се подчинява на страха, а да защитава народа си.

"Биография на Зеленски. От слуга до президент на народа" от авторитетните френски журналисти и специалисти по Украйна Режи Жанте и Стефан Сиоан е една от първите биографични книги в света, посветени на украинския държавен глава, и първата, която излиза на български (Източник: Издателство "Кръг")
"Биография на Зеленски. От слуга до президент на народа" подсказва защо вместо да се окаже поредният популист на политическата сцена, Зеленски се превръща в истински държавен лидер. Изданието дава глас и на проблематични теми като националистическата линия в украинската политика, която макар и използвана активно от пропагандната машина, остава с периферна роля.

За българските читатели книгата може да бъде много интересна и с паралелите, които провокира, между украинската и българската действителност преди войната и проблемите, пред които обществото е изправено.

Текстът поставя и войната в Украйна в контекста на поведението на Русия в други въоръжени конфликти в района. Авторите на книгата дават отговор и на въпроса каква е била ролята на Майдана за пробуждане на проевропейските и антируските настроения сред украинското население. Те опитват да дадат отговор на още един важен въпрос: възможно ли е било инвазията в Украйна да бъде предотвратена и каква е била цената?

"Биография на Зеленски" е за всеки, които иска да разбере по-добре процесите, които протичат в Украйна днес, причините за достигането до настоящата ситуация и каква е ролята на Володимир Зеленски в нея.

За авторите:

Режи Жанте е независим журналист, който живее в Грузия повече от 20 години и отразява основно страните от бившия Съветски съюз. Документирал е всички значими събития в новата украинска история: Оранжевата революция през 2004 г., конфликта в Донбас, руската инвазия през 2022 г. и др. Кореспондент е на някои от големите френски медии, сред които: RFI, France 24 и Le Figaro.

Стефан Сиоан е журналист и продуцент на документални филми. Живее в Украйна от 2013 г., откъдето отразява за различни медии въстанието на Майдана през 2013 г., анексирането на Крим от Русия през 2014 г. и последвалата война в Донбас. През 2019 г. става пряк свидетел на избора на Зеленски за президент и прави множество интервюта с него. В момента е кореспондент в Киев за Liberation и RFI.

Жанте и Сиоан публикуват едно от първите животоописания на Володимир Зеленски в света. "Биография на Зеленски. От слуга до президент на народа" е написана на фона на продължаващата война в Украйна и много от въпросите, които поставя, тепърва ще намерят своите отговори и развитие.

https://impressio.dir.bg/bukvi/biografiyata-na-zelenski-izliza-na-balgarski

[Hatshepsut]

ЮНЕСКО включи украинския борш в списъка на застрашеното културно наследство

Войната в Украйна е застрашила културата на приготвянето на борш, реши ЮНЕСКО и го включи в списъка си на застрашеното нематериално културно наследство. Тази гъста зеленчукова супа, приготвяна основно от цвекло и картофи, е припознавана от украинците за тяхно национално ястие, въпреки че то е традиционно и за Русия, някои бивши съветски републики и Полша, предаде БНТ.

"Победата във войната за борша е наша", реагира Киев.

Москва посочи, че руският вариант на ястието няма нужда от опазване, както и че това е пример за украинския национализъм.

"Русия винаги е искала да открадне нашата история, култура и национални ястия. Те винаги са казвали, че боршът е техен. Затова мисля, че решението в Париж е победа за Украйна", казва мъж.

"За мен лично, няма украинско семейство, което да може без борш. И аз като домакиня готвя борш доста често", казва жена.

Киев подаде молба за включването на борша в списъка на ЮНЕСКО заради последиците от руската инвазия в страната. След ускорен процес, базираната в Париж организация обяви, че заради конфликта хората в Украйна не могат да отглеждат и готвят местни зеленчуци за борш, както и да се събират заедно.

Новият статут на украинския борш ще даде на Киев достъп до специални фондове, чрез които ще може да финансира проекти за популяризирането и опазването на ястието.

https://dnes.dir.bg/svyat/yunesko-vklyuchi-ukrainskiya-borsh-v-spisaka-na-zastrashenoto-kulturno-nasledstvo

[Hatshepsut]

Украйна остана без комунистическа партия, съдът я обяви за незаконна


Комунистите няма да могат да извършват политическа дейност в страната

Комунистическата партия на Украйна е поставена извън закона и дейността й е забранена, съобщи във вторник в профила си Осми апелативен административен съд в Киев.

На 5 юли съдебен състав на Осми ААС е приключил съдебното дирене по административно дело номер 826/9751/14 за забраната на Комунистическата партия на Украйна.

Съдът е удовлетворил исковете на Министерството на правосъдието на Украйна: дейността на Комунистическата партия на Украйна е забранена; имущество, средствата и другите активи на партията, нейните областни, градски, областни организации, първични центрове и други структурни единици са прехвърлени на държавата.

Предстои пълният текст на решението за забраната на КПУ да бъде публикуван на официалните сайтове на Министерството на правосъдието на Украйна и на Върховната Рада.

https://offnews.bg/sviat/ukrajna-ostana-bez-komunisticheska-partia-sadat-ia-obiavi-za-nezakonn-780529.html

[Hatshepsut]

Украйна беше световна ядрена сила. Важно ли е това днес?


На 14 януари 1994 г. в Москва американският президент Бил Клинтън, руският президент Борис Елцин и украинският президент Леонид Кравчук подписват споразумение, което определя условията Украйна да ликвидира арсенал от бивши съветски стратегически ядрени оръжия

През 1994 година Украйна се доверява на авторитета на САЩ и се отказва от ядрените оръжия, останали на нейна територия след разпадането на СССР. Днес западният свят има задължения, които произтичат от това оказано доверие, пише Стефан Попов.

Ядрените оръжия на Украйна рядко се обсъждат днес. Но западните сили, главно САЩ, е добре да си припомнят тази поучителна история. Днес Украйна плаща скъпо за доверието, което е оказала на САЩ и което няма аналог в най-новата история.

Ако сега Украйна разполагаше с ядрено оръжие, Русия положително щеше да се държи по-прилично. Това е ясно и като си помислим, че ако самата Русия не шантажираше света с ядрените си оръжия, войната щеше да приключи като войната в Залива 1991. Но сега Украйна няма такива козове. И да питаме какво би станало, ако Наполеон беше спечелил Ватерло, не е особено смислено начинание.

До 1994 година Украйна е третата в света ядрена сила с около 1900 ядрени глави (според някои изчисления около 20 пъти повече от Китай). Това не е случайно - Украйна е фронт на СССР срещу Запада, НАТО и военното присъствие на САЩ в Европа.

Какво става в този период и защо сега Украйна няма ядрени оръжия?

Ядрените оръжия на СССР след 1991 г.

С разпадането на СССР въпросът с ядрените оръжия става първостепенен. Както подчертава американският президент Бил Клинтън в разговор с украинския президент Леонид Кравчук, въпросът е от ,,критично значение" за Америка. САЩ решават, че Русия е наследник на СССР по редица линии, но преди всичко по линия на ядрените оръжия в Беларус, Казахстан и Украйна.

Малко се знае за онова, което се случва между 1992 и 1994 г. Днес излизат откъслечни сведения, но решаващи фактори остават скрити, свързани с директни разговори. Изглежда ясно обаче, че САЩ упражняват безапелационен натиск върху Украйна да се присъедини към ,,Договора за неразпространение на ядрените оръжия" със специален Меморандум, станал известен като Меморандум от Будапеща (1994 г.) и да отстъпи ядрените си оръжия.

След 1991 г. САЩ правят неимоверно усилие да съберат в Русия съветските ядрени арсенали. Въпросът не е обект на коментари и оценки, смята се за безусловно необходимо бившите съветски републики да предадат оръжието. Такава политика води Джордж Буш-старши чрез външния си министър Джеймс Бейкър, а веднага след него и Бил Клинтън. Клинтън пренебрегва препоръките на експерти и съветници и не изчаква никакъв анализ на тази ситуация. Той си я представя като много проста, каквато тя съвсем не е.

Години по-късно, на Мюнхенската конференция за сигурност през 2015 г., вече след анексията на Крим, Ангела Меркел казва: ,,Кой би предал ядрените си оръжия, ако е заплашено съществуването на страната му?"

Никой не би отстъпил върховна гаранция за сигурност. Опитът със страни като Северна Корея, Либия, Иран е показателен. Ядреното оръжие е най-ревниво търсената и пазена гаранция за сигурност.

Военните стратези твърдят с право, че ядрените оръжия не решават ,,малките войни". Но войната в Украйна не е ,,малка". Русия изправя пред автентична екзистенциална заплаха най-голямата по площ европейска държава като иска да я заличи. А и потенциалът за ескалация е значителен.

"Не се хващайте, ще ви излъжат"

Отвъд американската политика в този период светът не е с еднозначни решения. В началото на преговорите се смята, че размяната на ядрени арсенали срещу гаранции за сигурност ще бъде оформена като документ на Съвета за сигурност на ООН.

Китай, по не съвсем ясни причини, отказва да бъде страна в такъв документ.

По-интересно е, че и Франция отказва да подпише документа. Президентът Франсоа Митеран дори подхвърля на украинците:

,,Млади хора, не се хващайте, ще ви излъжат." (в преразказ).

Великобритания също има своите съмнения, макар че става страна по Меморандума. Против сделката - и тогава, и днес - е Джон Миършаймър, авторитет от реалистката традиция в изучаване на международните взаимодействия, критикуван безогледно в либерални среди за интерпретациите си на войната.

Лъжата започва от самия език на Меморандума.

Украинците настояват на ,,гаранции" за сигурност. Джеймс Бейкър им отказва и заменя думата с ,,уверения". Така в текста на документа на английски има една дума, assurance, а на украински и руски друга, ,,гаранции". Двете имат съвсем различен смисъл.

Гаранцията е свързана с ангажимент за действия, уверенията са с неопределено значение и без ясен ангажимент. Минимумът, който САЩ, НАТО и западните военни сили е трябвало да осигурят, е широка рамка за отбранително сътрудничество с Украйна.

Задълженията на западния свят към Украйна
Когато днес се питаме защо Русия не успява да изпълни злочестия си план, посочваме два фактора: безпрецедентно единство на западния свят и удивителната мобилизация на украинците. Към тези фактори трябва да добавим и трети, свързан с ядрените оръжия.

През 1994 година Украйна се доверява на авторитета на САЩ и се отказва от ,,гаранции" заради едната честната дума, тъй да се каже.

Днес западният свят има задължения, които произтичат от това оказано доверие. Не абстрактни морални задължения, а закъснялото набавяне на гаранциите, отказани през 1994 г., е същественият момент днес. Това задължение предполага твърд ангажимент към Украйна, докато трае войната.

Оказаното през 1994 доверие трябва да се защити днес по последователен и най-решителен начин. Не друго, а доверието поддържа международния правов ред, неговите институции и мира в света. Отвъд съдбата на самата Украйна, западният свят не трябва да допуска прецедент, от който ще се възползват други държави с невъздържани апетити.

https://www.svobodnaevropa.bg/a/32000895.html

[Panzerfaust]

САЩ тогава разглеждаха Украйна като потенциално нестабилна и проруска страна. Смятаха, че по-лесно ще контролират само една ядрена сила - Русия, отколкото четири. Самата Украйна трябваше да не се поддава на натиска. Друг е въпросът, че кой ти е очаквал такова развитие на отношенията с Русия 30 години по-късно.