Амиши

[Hatshepsut]

Амиши


Един от символите на амишите – черната карета. Много от амишите не ползват коли

Амишите (на английски: Amish) са анабаптистка християнска религиозна група, живееща в САЩ и Онтарио, Канада. Имат швейцарско-немски произход. Те са тясно свързани, но различни от менонитите.

Известни са с това, че се обличат семпло, живеят просто и като цяло се въздържат от използването на модерни технологични изобретения, като например автомобили и електричество. Те са поставили преграда между себе си и останалото общество поради религиозни причини, не служат в армията, не ползват социално осигуряване, финансова помощ от правителството и много от тях отбягват застраховките.

Наброяват около 330 000 души (към 2017 г.) в 21 щата. Пенсилвания има най-голяма концентрация на амиши (76 620), следван от Охайо (75 830) и Индиана (54 825). Окръг Ланкастър в Пенсилвания и районът на град Берлин и окръг Холмс в Охайо са няколко известни места с голяма концентрация на амиши. Колония от 2200 амиши има и в град Артур, Илинойс. Извън САЩ малки общности от амиши има в Канада, Боливия и Аржентина.

Амишите говорят немски диалект, известен в САЩ като пенсилвански немски.

Амишите наричат американците англичани. Има няколко различни групи амиши, които се различават помежду си според философията им за религията и начина на живот.


История

Анабаптисткото движение, от което по-късно се зараждат амишите, започва в кръгове около Улрих Цвингли, който води ранната Реформация в Швейцария. Това швейцарско движение, част от радикалната реформация, по-късно става познато под името Швейцарски братя.

Думата амиш за прът път е използвана като Schandename (термин за позор) през 1710 г. от опоненти на Якоб Аман. Първото неофициално разделяне между Швейцарските братя датира от 17 век между така наречените Oberländers (живеещите в хълмовете) и Emmentaler (живеещите в долината Ементал). Тези от хълмовете са по-екстремното паство. Оттогава нататък швейцарският анабаптизъм се развива в два успоредни потока, които най-ясно са белязани от несъгласия относно предпочитаното отношение към ,,падналите" вярващи. Ементалците вярват, че те трябва да се въздържат от евхаристия, но не и от редовните яденета. Амишите смятат, че отлъчените трябва да се избягват дори и при обикновено ядене. Ементалците накрая образуват основата на Швейцарската менонитска конференция. Поради общото си наследство, амишите и менонитите от Южна Германия и Швейцария запазват много сходства помежду си. Често тези, които напускат амишите, се присъединяват към различни паства на консервативните менонити.

Амишите започват да мигрират към Пенсилвания през 18 век, която по това време е известна с религиозната си толерантност, като част от по-голяма миграция от германския регион Пфалц и съседните му области. Тази миграция се дължи на религиозни войни, бедност и религиозни гонения, които обхващат Европа по това време. Едни от първите амишки имигранти се заселват в Бъркс, Пенсилвания, но по-късно се преместват, поради проблеми със земята и сигурността си, свързани с Френската и индианска война. Доста от тях накрая се заселват в окръг Ланкастър. Други групи се заселват по-късно и на други места из Северна Америка.

Амишка ферма в щата Ню Йорк

Повечето амишки общества, които се установяват в Северна Америка, в края на краищата не запазват амишката си идентичност. Голямото разделение, което води до загубата на идентичност на много амишки паства се случва след средата на 19 век. Образуването на фракции се случва по различно време на различни места. Процесът представлява по-скоро ,,сортиране", отколкото разделяне. Амишите са свободни да се присъединят към друго амишко паство на друго място, което им подхожда най-добре.

В годините след 1850 г. се поражда напрежение сред индивидуалните амишки паства, както и между различните амишки паства. Между 1862 и 1878 г. се провеждат ежегодни свещенически конференции (Dienerversammlungen) на различни места, които обсъждат как амишите трябва да се справят с напрежението, породено от съвременното общество. Самите събрания са прогресивна идея – събирането на епископи за дискутиране на единството е безпрецедентно събитие в амишката църква. След първите няколко събрания по-традиционно настроените епископи се съгласяват да бойкотират конференциите.

По-прогресивни членове, съставляващи грубо две трети от групата, стават известни като амишки менонити, които накрая се обединяват с менонитската църква и други менонитски вероизповедания в началото на 20 век. По-традиционно настроените групи става известни като амиши старообредници. Еглийските амиши, които към 1858 г. вече са започнали да се оттеглят от амишката църква, накрая променят името си на ,,беззащитни менонити" през 1908 г. Паствата, които не заемат ничия страна в разделянето след 1862 г., образуват Консервативна амишка менонитска конференция през 1910 г., но премахват името ,,амишка" от името си през 1957 г.

Тъй като в Европа няма разделяне, амишките паства там поемат по същия път като амишите менонити, примащи промяната в Северна Америка, и постепенно се сливат с менонитите. Последното амишко паство в Германия е това в Цвайбрюкен, което се слива със съседната менонитска църква през 1937 г. Някои менонитски паства, повечето от които в Елзас, произлизат пряко от бивши амишки паства.

Макар разколове да се случват и сред старообредниците през 19 век в Пенсилвания, голямо разделение сред тях настъпва през Първата световна война. По това време изникват две много консервативни сдружения – амишите Шварцентрубер в окръга Холмс, Охайо, и амишите Бучанан в Айова. Към амишите Бучанан скоро се присъединяват паства със сходни виждания от цялата страна.

С Първата световна война настъпва масово потискане на немския език в САЩ, което накрая води до промяна на езика за повечето говорещи пенсилвански немски, оставяйки старообредните амиши почти единствените говорещи езика към края на 20 век. Това създава езикова бариера около амишите, която не съществува преди това в този вид.

В края на 1920-те години фракцията на старообредните амиши, искаща да приеме автомобила, се откъсва от основното течение и се организира под името бийчи амиши.

През Втората световна война старията въпрос за военната служба възниква отново за амишите. Тъй като младите амиши по принцип отказват военната служба, те биват препращани към гражданска обществена служба, където работят основно в горски стопанства и болници. Фактът, че много млади мъже работят в болници, където имат контакт с по-прогресивните менонити и външния свят, водят до това, че много от тези мъже накрая така и не се присъединяват към амишката църква.

През 1950-те години бийчи амишите се преобразуват в евангелистка църква. Тези, които пожелават да запазят старите си традиции на бийчи, стават старообредни бийчи амиши.

Към средата на 20 век почти всички амишки деца ходят на малки, местни, неамишки училища, но тогава училищната консолидация и задължителното образование след осми клас причинява недоволство от страна на амишите. Амишките общества започват да отварят свои собствени амишки училища. През 1972 г. Върховният съд на САЩ изключва всички амишки ученици от задължението за образование след осми клас. Към края на века почти всички амишки деца ходят на амишки училища.

В края на 20 век все повече мъже амиши оставят селскостопанската работа и започват малки бизнеси, поради нарастващия натиск върху дребното фермерство. Въпреки че съществува широк набор от малки бизнеси сред амишите, вече широко разпространени техни поприща са строителството и дърводелството. В много амишки селища, особено по-големите, хората, занимаващи се със селско стопанство, са малцинство. Приблизително 12 000 от 40 000 кравеферми в САЩ се държат от амиши към 2018 г.

Към началото на 20 век идентичността на старообредните амиши не се свързва с употребата на технологии, тъй като те и селските им съседи използват едни и същи селскостопански и битови технологии. Въпросът относно употребата на технологиите също не играе роля при разделянето на амишите от средата на 19 век. Телефонните жици са първата важна технология, която амишите отхвърлят, което след това бива последвано от отхвърляне на автомобилите, тракторите, радиото и много другите технологични изобретения от 20 век.


Религиозни обичаи

Две основни понятия за разбирането на амишките обичаи са тяхното отричане на Хохмут (гордост, арогантност, надменност) и високото им ценене на Демут (смирение) и Геласенхайт (спокойност, хладнокръвие), което често се тълкува като ,,покорност". Желанието на амишите да се предадат на волята на Исус, изразявано чрез групови норми, е в противоречие с индивидуализма, който е централен за широката американска култура. Амишката анти-индивидуалистка ориентация е основният мотив зад отхвърлянето на технологиите, спестяващи човешки труд, които биха направили даден индивид по-независим от общността. Съвременните иновации като електричеството биха отключили съревнование за статут и стоки, а фотографските снимки биха създали лична суета.

Семейство канадски амиши от щата Онтарио

Начин на живот

Амишкият начин на живот се води от т.нар. Орднунг (ред), който се различава леко от общност до общност, а в общностите – от район до район. Това, което е прието в една общност, може да не е прието в друга. То се договаря в общността чрез старейшините преди годишното Причастие. Такива неща са примерно облеклото, разрешената употреба на технологиите, религиозните задължения и правилата относно взаимодействието с външните хора. Старейшините, обаче, са основно мъже. Все пак, в старообредните амишки общества е позволено жените да участват в създаването на Орднунг.

Отглеждането на деца и социализирането със съседите и роднините са най-важните функции на амишкото семейство. Амишите като цяло вярват, че големите семейства са благословия от Господ. Фермерските семейства често имат по-големи семейства, тъй като синовете са нужни за физически труд. Общността заема централно място в начина на живот на амишите.

Усилената работа се счита за божествена, а някои технологични изобретения се считат за нежелани, тъй като намаляват нуждата от усилена работа. Машини като автоматични почистващи устройства за подове в хамбари исторически са отхвърлени, тъй като предоставят на младите фермери твърде много свободно време

Кухнята на амишите се характеризира с простота и традиционни качества. Храната играе важна роля в социалния живот на амишите и се сервира сватби, сбогувания и други събития. Много амишки храни се продават и в магазините: пайове, конфитюри, мариновани продукти, консервирани храни и десерти. Някои амишки общности разполагат и с ресторанти за посетители.


Население

Тъй като амишите обикновено се покръстват не по-рано от 18-ия си рожден ден, а децата не се броят за местни жители на общността, изчисляването на броя на амишите е сложно. Грубите оценки от различни изследвания поставят техния брой около 125 000 през 1992 г., 166 000 през 2000 г. и 221 000 през 2008 г. Следователно, от 1992 до 2008 г. прирастът на населението на амишите в Северна Америка е общо 84% или 3,6% на година. През това време то основават 184 нови селища и се преместват в шест нови щата. Към 2000 г. около 165 620 старообредни амиши живеят в САЩ, от които 73 609 членуват в църквата. Амишите са сред най-бързо разрастващите се общности в света, имайки средно по седем деца на домакинство.

През 2010 г. няколко религиозни органи, включително амишите, променят начина, по който членовете им се докладват, за да могат по-добре да отговарят на стандартите на Асоциацията на статистиците на американските религиозни органи. Ако се вземат предвид всички амишки последователи, не само старообредниците, то към 2010 г. има 241 000 амиши в 28 американски щата.

Към 2017 г. амишите наброяват около 330 000 души (към 2017 г.) в 21 щата. Пенсилвания има най-голяма концентрация на амиши (76 620), следван от Охайо (75 830) и Индиана (54 825). Окръг Ланкастър в Пенсилвания и районът на град Берлин и окръг Холмс в Охайо са няколко известни места с голяма концентрация на амиши. Колония от 2200 амиши има и в град Артур, Илинойс. Извън САЩ малки общности от амиши има в Канада, Боливия и Аржентина.


Здраве

Сред амишите се проявяват по-често някои особени медицински състояния, включително хипофизарен нанизъм, синдром на Ангелман и различни метаболични заболявания, както и необичайно разпределение на кръвни групи. Амишите представляват сбор от различни деми или генетично затворени общества. Въпреки че амишите нямат по-високи нива на генетични заболявания от останалото население, тъй като почти всички амиши са наследници на около 200 основателя от 18 век, генетични нарушения, породени от инбрийдинг (чифтосване с родственици), се срещат в по-изолираните райони (пример за ефекта на основаване).

Spoiler

В популационната генетика, под ефект на основаване се разбира загубата на генетична изменчивост тогава, когато се основава нова колония от много малък брой индивиди от по-голяма популация. За пръв път е напълно описан от Ернст Майр през 1952 г., който стъпва на вече наличната теоретична основа от трудовете на Сюъл Райт. В резултат на загубата на генетична изменчивост, новата популация може да бъде видимо различна – и в генотипно, е във фенотипно отношение – от майчината популация, от която произлиза. В крайни случаи, ефектът на основаването се счита за начало на видообразуване и последваща еволюция на нов вид. Ефектът на основаване може може да се наблюдава и при меметичната еволюция.

На фигурата е показана изходната популация, която има равен брой сини и червени индивиди. При трите по-малки популации, които основат нови колонии, се вижда различно съотношение на индивидите по цвят (ефект на основаване), един вид случайна извадка от основната популация. При ефекта популационно ,,гърло на бутилка" също може да настъпи ефект на основаване, въпреки че в този случай не става въпрос за нова популация в строг смисъл.

В допълнение към ефекта на основаване, новата популация често е малобройна и има завишена чувствителност на генетичен дрейф, при нея се наблюдава увеличение на близкородственото кръстосване и относително малка генетична изменчивост.

[затвори]

Някои от заболяванията са редки или уникални и са достатъчно сериозни, за да увеличат смъртността сред децата на амишите. Амишите осъзнават предимствата на екзогамията, но поради религиозни причини, се женят единствено за жени от техните общности. По-голямата част от амишите ги приемат за Готес виле (Божия воля) – те отхвърлят употребата на предварителни генетични тестове преди брак, както и генетичните тестове на неродените деца, предназначени за откриване на генетични заболявания. Когато се роди дете с такова заболяване, то се приема в общността и се натоварва със задачи, отговарящи на способностите му. Дългите семейни връзки на амишите са особено полезни за изследователите, проучващи болести като Болест на Алцхаймер, Паркинсон и макулодистрофия.

Докато амишите са под повишен риск от генетични заболявания, изследователите са открили, че тяхната склонност към чист живот може да доведе до по-добри условия за здравето. Като цяло нивата на рак сред амишите са ниски. Амишите са предпазени от много видове рак както чрез начина си на живот, така и чрез гените си, които могат да намалят склонността към развиване на болестта. Нивата на рак на кожата са ниски при амишите, въпреки че много от тях си изкарват прехраната, работейки на открито. Това вероятно се дължи и на факта, че те обикновено са облечени с шапки с широка периферия и дрехи с дълъг ръкав, които защитават кожата.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Амиши

[Hatshepsut]

В уникалния свят на амишите

Членовете на тази уникална религиозна общност се разпознават отдалеч по консервативното облекло и емблематичните двуколки. Нашата кореспондентка Соня Каникова посети една от най-старите амишки общности в САЩ

Само няколко километра делят познатия ни шумен и високотехнологичен градски живот от тихия и на пръв поглед изостанал свят на амишката общност в Ланкастър, щата Пенсилвания. Тази дълбоко религиозна общност отхвърля удобствата на модерното общество и води семпло съществуване: без електричество, без машини и автомобили, без телефони и интернет. Къщите на амишите се виждат отдалеч - електрическите и телефонните кабели към тях са прекъснати, прозорците са закрити с типичните амишки зелени щори, в почти всеки двор има конюшня, пред която е паркирана емблематичната амишка двуколка - единственото позволено превозно средство.

Самите амиши също не могат да бъдат сбъркани - консервативното им облекло ги поставя в рязък контраст спрямо останалите американци. Жените са облечени почти като монахини, а мъжете носят черни костюми, дори на полето, като задължителното допълнение към одеждите им е характерната шапка с голяма периферия. Освен всичко те са изключително стройни хора - дебели амиши няма.

Кои са амишите и откъде идват?

Амишите емигрират от Европа към "Новия свят" в началото на 18 век. Историята на амишката църква започва със схизма в Швейцария през втората половина на 17 век, когато една християнска анабаптистка група, водена от Якоб Амман, се отцепва от общността на Швейцарските братя. Те държат на принципите на менонитството, протестантско учение, идващо от Холандия, което е в основата на амишката вяра. Последователите на Амман стават известни като ,,амиши". Подложени на тежко преследване в Европа, те започват да се преселват в Америка. Пенсилвания е първият им дом.

Докато днес в Европа амиши вече няма, в Америка живеят над 200 хиляди представители на тази религиозна общност. И до днес те говорят език, близък до старонемския, който е известен като ,,пенсилвански холандски" или "пенсилвански немски". Това е хибриден език с доста английски примеси.

Тяхната общност не остава единна - има няколко различни групи амиши, които се различават помежду си според начина на живот и интерпретацията на религиозните учения.

Преграда дели амишите от останалия свят

Ограниченията, с които амишите живеят, далеч не се изчерпват с отказа от ,,плодовете" на техническия прогрес. Те поставят своеобразна преграда между общността им и останалия свят - амишите не служат в армията, не приемат финансова помощ от правителството, не използват здравни осигуровки или други застраховки. Най-големите им ценности са скромността, спокойният и балансиран темперамент. Горделивостта, надменността и арогантността са табу. В името на скромността, например, амишите не позволяват да бъдат снимани.

Ада Фишер, 76-годишна бивша членка на общността, сега е гид за посетителите. Тя ни казва: ,,Можете да снимате всичко, каквото искате, но не и самите амиши. Не можете да снимате хората. Причината за това е, че в Стария завет се говори против идолопоклонничество". Фотографиите, казва тя, представляват израз на горделивост, а това е в разрез със стремежа на амишите към пълно смирение.

Моралните принципи на амишите често са смайвали света. През 2006 година в едно от амишките училища мъж, който не е член на общността, застреля пет момичета и рани тежко други пет, след което се самоуби. Още същия ден амишите дадоха прошка на убиеца, след което отидоха на погребението му и събраха пари за неговото семейство. Сградата на училището беше съборена, за да не напомня за трагедията.

От уста на уста

Животът на амишите се ръководи от правила, предавани от уста на уста, които те наричат ,,орднунг" (в превод: ред). Историкът Доналд Крейбъл обяснява: ,,Орднунгът е предписание за това какво се очаква от всеки амиш - колко дълга да е косата, как да се обличат жените. Орднунгът включва и забрани - например за притежанието на телевизор или автомобил."

Децата научават правилата на амишкия живот не в училище, а от живота в общността - следвайки примера на родителите и близките си. Самите амишки училища са уникални. Те се създават от общността и обикновено имат само една или най-много две класни стаи, като обслужват семействата, живеещи в радиус от няколко мили. Училищата се създават с решение на училищното настоятелство. То обикновено се състои от трима бащи, които построяват училището, създават правилник и наемат учители. Всяко училище се посещава от най-много 25-30 ученици, а образованието завършва след 8-ми клас. Учителите са подбрани амишки жени, от които се изисква най-вече да са безупречен образец за подражание в морален аспект. Обучението включва четене, писане, малко география, но никакви науки или техника.

Всеки знае мястото си

Амишите са традиционно фермерско общество, градски амиши няма. Повечето от тях работят в дома си и на полето. От най-ранна детска възраст децата се учат на труд и дисциплина. Постоянното присъствие на двамата родители се смята за едно от най-важните условия при възпитанието на децата. Но променящите се икономически условия затрудняват все повече практикуването на фермерство, което принуждава много амишки домакинства да се насочат към търговията - към почти всеки дом има малък магазин, снабдяван и управляван от жените.

Мъжете се занимават с производство на мебели, строителни материали, юзди и седла. Най-новите данни показват, че 80% от амишите вече не разчитат на фермерството като главен източник на доходи. В щати като Индиана мъжете често работят в местните фабрики. Омъжените жени никога не работят извън дома. Новите условия налагат и някои отстъпки: например соларни панели, които позволяват използването на автоматизирани услуги в магазините - като заплащане с кредитни карти.

Да си амиш - въпрос на личен избор

Животът на амишите се ръководи от комунални принципи, свързани най-вече с общите богослужения, които по традиция се провеждат по домовете. Амишкият дом е изграден така, че да стимулира тясното съжителство. Ада Фишер, бивша членка на общността, обяснява: ,,Амишките къщи имат на приземните си етажи прегради или двойни врати, които лесно се отстраняват. Така при богослужение съответният дом става достатъчно голям, за да побере всички членове на общността." След службата винаги има тържество, като храната - в повечето случаи за около 100 души - се предоставя от домакините.

Въпреки че са родени и възпитани в амишки семейства, децата не са задължени да станат членове на общността. На 16-годишна възраст те биват освободени от повечето църковни ограничения. С това започва периодът на т. нар. ,,скитане", в който младите опознават света и търсят партньор за брак. В края на ,,скитането" те трябва да оповестят решението си - живот в общността или извън нея. Много малък брой млади амиши се решават да напуснат общността. Но животът в нея се променя с всяка изминала година - борбата за икономическо оцеляване налага общуване с външния свят, а това постепенно смекчава строгостта на следваните от амишите правила.

https://www.dw.com/bg/Амиши

[Hatshepsut]

Пет неща, които жените амиши не могат да правят

Общността на амишите живее далеч от обичайния светски шум, защото е посветена на изучаването на Библията, земеделието и обработката на собствена земя. Жените им носят рокли, които са покрити с престилки и характерни шапки. Мъжете и момчетата трябва да се обличат в костюми с тъмни цветове, защото вярват, че дрехите са начин да се разграничат от останалата част от света и да изразят своята ангажираност към вярата си. Амишите  живеят в друго време, не употребяват електричество, не плащат социални осигуровки, не обичат модерната медицина. Избягват доста от съвременните удобства, включително мобилни телефони, автомобили и застраховки. Хранят се предимно с това, което сами са отгледали. Затворената общност наброява 330 000 души, предимно живущи в САЩ, Канада, Боливия и Аржентина. Говорят стар немски диалект и упорито наричат американците "англичани". Те се считат за наследници на оригиналните мигранти от Германия и Швейцария, които са дошли в Америка през 17-18 век.



Жените амиши живеят много различно от другите жени по света. Те спазват традиционната роля на жената - да се грижи за семейството и дома. Ето някои любопитни характеристики, които ги отличават от жените в съвременния свят.

Не е позволено да се прегръщат

Вероятно ще ви прозвучи шокиращо, но е вярно, че на жените не им е позволено да прегръщат партньорите си. Всъщност, те се насърчават да избягват физически контакт, преди сключването на брак, за да запазят девствеността си. Публичното демонстриране на привързаност е строго забранено за момичетата.

Съществува традиция, наречена "обединяване", при която момчето моли момичето да изкара нощта в къщата му, а в леглото трябва да бъдат напълно облечени. Между тях има дървена дъска, която ги разделя през цялата нощ. Това е така, защото вярват в опознаването на другия без сексуални желания. Амишите могат да правят секс, само след като се оженят.



Те не могат да останат бездетни

Докато много от съвременните жени имат избор дали да родят деца или не, амишите нямат тази свобода. Длъжни са да имат много деца, които да помагат на семейството в традиционния бизнес. Според преброяването през 1980 г. при амишите се наблюдава два пъти по-висок процент деца, отколкото при останалите жени. С появяването си на бял свят детето вече има определена работа. Например малко момче се ражда и вече е представено като "малък дървар, който влиза в семейството на рибарите". За амишите е много важно да обуздаят децата си още от най-ранна възраст, така че да започнат да работят по полетата веднага, щом започнат да растат.

Не могат да използват интернет

О, да, това може да звучи наистина изненадващо за вас, но си представете, че нямате достъп до телефона си, до телевизора или интернет. Жените амиш не могат да използват никакви електронни устройства за никакви цели.

Обяснението е просто - те смятат това за губене на време. Дори мъжете не могат да притежават компютър или лаптоп, освен ако нямат собствен бизнес. Днес, когато повечето от нас не могат да си представят живота си без техника, амишите прекарват времето си единствено в грижата за семейството и децата. Просто си помислете за един ден, в който нямате право да използвате интернет, за да потърсите рецептата, която ви трябва, например. Отделен въпрос е липсата на електричество в някои от по-традиционни общини, населявани от амиши с консервативни възгледи.

Да си правят селфита

Колко селфита си правите само за един ден? Сигурни сме, че ако започнете да броите селфитата в смартфона си, ще има много. Но жените амиши нямат право да се отдават на подобни занимания от момента, в който бъдат кръстени в юношеските си години. Не им е разрешено да дават интервюта за медиите, а при изключение лицето им трябва да бъде замъглено. Позволено им е да се снимат единствено докато са малки, защото децата не трябва да спазват религиозните правила.

Жените амиши могат да бъдат заснети само на спонтанна снимка, което на някои места не се счита за фотография.

Да учат в колеж/университет

Докато много от нас мечтаят да изучават любимата си дисциплина в колежа, жените амиши са лишени от тази възможност. Въпреки че получават основно образование, не им е позволено да учат по-нагоре от 8-ми клас. Те вярват, че придобиването на висше образование може да подейства зле на децата. Висшето образование не е позволено дори и на момчетата, въпреки че те трябва да помагат на родителите си в традиционния бизнес на семейството. Например задължени са да съдействат на бащата в тази област, а момичетата да бъдат опора на майките в домакинската работа.



В наши дни

В наши дни нещата при по-модерните амиши започват леко да се променят. Въпреки спазването на Орднунга (ред, по който дадена общност живее), започва интегрирането им към околния свят. Част от тях карат автомобили, управляват успешни стопанства с добра реализация на селскостопанските продукти, отглеждани по възможно най-природосъобразен начин. Всичко се прави на ръка, без никакви модерни въведения, защото трудът е поставен на пиедестал в общността на амишите.

Много млади хора напускат семействата си и отиват да живеят на други места, за да не са принудени да спазват реда там и да живеят по съвременен начин. Или да не са постоянната туристическа атракция за туристите в определени щати. Това също уморява, особено ако не е умишлено търсено.

https://lifestyle.framar.bg/

[Hatshepsut]

Амишите – общността, за която времето е спряло

Амишите са общност, която наброява около 250 000 души. Най-учудващото при тях е, че в съвремието живеят така, както са живели техните предци преди 300 години.

Общността на амишите е най-многобройна в САЩ. Те живеят основно в щатите Индиана, Пенсилвания и Охайо. Амишите спазват стриктно всеки пасаж от Библията и затова определят повечето неща от съвременната действителност като произведения на Дявола.

Техните вярвания издигат в култ общността, а не индивидуалния човек. Затова се обличат в специфични дрехи. Така, от една страна, искат да се различат от хората, които не са амиши, а от друга страна да покажат сплотеността си като общност.

Жените амиши носят дълги до глезените рокли и шапки, а мъжете – панталон, риза и шапка, които са изработили сами. Амишите не си купуват дрехи още по-малко модерни, тъй като определят това за израз на суета, която е тежък грях в Библията.

Общността на амишите възниква през 1630 година в Швейцария като група на тогавашните менонити. Менонитите принадлежат към радикално реформистко анабаптистко движение.

Години по-късно амишите са подложени на жестоко преследване в европейските страни затова по-голямата част от тях емигрират в Америка.

Вярата им изисква смирение и скромност. Това означава, че освен облеклото амишите се лишават и от модерните технологии в дома си. Нито една къща на амиш не използва електричество или интернет.

Амишите не управляват и автомобили и не се качват на подобни превозни средства. На по-дълги разстояния те се предвижват с кон и каруца, както са правели преди повече от 300 години техните предци.

Жените амиши никога не подстригват косата си. Те не използват и предпазни средства, когато правят секс, затова в едно такова семейство обикновено има между 10 и 15 деца.

Амишите не приемат и образованието. При тях се учи най-много до 14-годишна възраст, след което децата започват да помагат на родителите. Повечето амиши са или фермери, или строители, като работят от изгрев до залез Слънце.

Напускайки общността, един амиш приема, че се отдава на задгробен живот в Ада и вечни страдания.

https://sanovnik.bg/