Българска телеграфна агенция

[Hatshepsut]

Българска телеграфна агенция


Сградата на БТА на бул. „Цариградско шосе“ 49 в София, проектирана от архитект Евгени Зидаров (1960)

Сайт на БТА: http://www.bta.bg/bg/

Българската телеграфна агенция (съкратено БТА) е националната информационна агенция на Република България и наред с БНТ и БНР е сред държавните медии под обществен контрол.

История

БТА е създадена през 1898 г. с указ на княз Фердинанд I по време на правителството на Константин Стоилов. Агенцията е създадена по модела на руската Петербургска телеграфна агенция. За разлика от повечето информационни агенции по това време, които са частни, БТА има статут на особена служба към Министерството на външните работи и изповеданията (МВРИ). В ранните години нейната цел е да предоставя на българските медии актуална информация за вътрешните и международните събития. Основната част от публикуваните материали са сведения за живота в европейските владетелски дворове и криминалната хроника, както и търговски и борсови съобщения. Освен това агенцията предоставя информация за събитията в страната на чуждестранни телеграфни агенции.

Дейността на БТА се разширява чувствително по време на Балканските войни, когато по света нараства интересът към събитията на Балканите. През 1913 г. агенцията е преобразувана в отделение към новосъздадената Дирекция на печата към МВРИ. БТА продължава да се разраства и след войните, като през 1922 г. вече има 13 щатни и 25 извънщатни сътрудници.

След прокомунистическия Деветосептемврийски преврат от 1944 г. ръководството на агенцията е сменено. Дирекцията на печата е подчинена на Министерството на пропагандата, но БТА остава в рамките на МВРИ. През 1951 г. двете служби са обединени под името БТА и са пряко подчинени на Министерския съвет. През 1958 г. от БТА се отделя Издателство на чужди езици, което през 1967 г. е преобразувано в агенция София-прес. През 50-те години служителите на агенцията бързо нарастват и от 77 през 1944 г. (за цялата Дирекция по печата) през 1958 г. те са вече 325 души.

По време на различните режими е заставена да отразява строго държавните възгледи по един или друг политически проблем. В началото на демократичните промени след 1989 година често става заложник на различни доминиращи политически интереси. На 29 юни 1994 година 36-о Народно събрание приема законодателно статута на БТА, който я определя като независима институция, с възможност за собствена издръжка, като намесата на държавата се свежда до определена и гласувана от НС субсидия, също така директорът на БТА се избира от Българския парламент.

Актуално състояние

Днес БТА е независима институция и медия, чиято цел е да захранва с информация своите абонати и гражданите. За абонатите си агенцията предоставя голям комлекс услуги, като бързи новини, обобщения, богат снимков материал, справочници, преглед и превод на печата. Публично разпространяваната информация е лаконична и сбита. При медиите БТА е критерий за детайлите на поднасяната информация, за транслитерацията на собствените имена, продължава да съществува раздел „Официални съобщения“, в който различни държавни, обществени, граждански и други институции могат да публикуват безплатно своите официални документи.

В днешно време „телеграфното“ в наименованието на агенцията остава в рамките на съблюдаване на именната традиция. Днес БТА достига до своите абонати предимно чрез Интернет. Агенцията е член на EPA – международен консорциум от осведомителни агенции, сред които Агенция Франс Прес (AFP), Deutsche Presse-Agentur (DPA), ИТАР-ТАСС, EFE, и още над 20 осведомителни агенции, работи съвместно с водещи информационни агенции като Ройтерс и Асошиейтед Прес. Абонати на БТА са всички водещи български медии.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Българска телеграфна агенция

[Hatshepsut]

БТА с кореспондент и пресклуб в Скопие

София, 14 декември /БТА/
БТА е първата медия от България, която отваря пресклуб в Република Северна Македония. Агенцията акредитира и постоянен кореспондент в Скопие, какъвто медия от България не е имала от 10 години.
Като кореспондент на БТА ще работи Маринела Величкова, чиято професионална кариера е свързана с отразяване и анализиране на процесите на Балканите като журналист в две национални медии - главен редактор и директор на Радио Благоевград на Българското национално радио (БНР) и заместник главен редактор на Българското национално Дарик радио. Като журналист в Радио Благоевград на БНР тя осъществява първия директен радио-мост Скопие - Благоевград, непосредствено след като България призна независимостта на Република Македония през 1992 г. Величкова има редица радио предавания, интервюта, репортажи, анализи и коментари, свързани с процесите в Република Северна Македония и отношенията й с България.
БТА планира да има постоянни кореспонденти във всички съседни на България държави, като първият е в Република Северна Македония.
БТА е имала постоянен кореспондент в Скопие от 1992 г. до 1995 г. - Николай Коев. Постоянни кореспонденти на български медии в Република Северна Македония са били и Костадин Филипов и Мартин Минков.
Българската национална телевизия (БНТ) закрива кореспондентското си място в Скопие през август 2010 г., а БНР - в края на декември 2011 г.
Пресклубът на БТА в Скопие ще бъде до централния площад и ще бъде официално открит в началото на 2022 г. като част от политиката на агенцията, обединена под марката "Национален пресклуб БТА".
БТА вече има два национални пресклуба в чужбина - в Босилеград, Сърбия, и в Тараклия, Молдова. Агенцията има и 18 национални пресклуба в България.
Целта на генералния директор на БТА Кирил Вълчев е да има пресклуб във всеки областен град в България, както и в райони с български общности в чужбина.
Националните пресклубове на БТА са място за пресконференции, дискусии, изложби, обмяна на опит и обучения на журналисти, както и други събития, на които институции, организации и граждани да отправят послания и да огласяват новини, достигащи чрез БТА на национално ниво в България, а чрез емисията на английски език - и в чужбина.
Всички пресклубове разполагат с аудио-визуална техника и предлагат възможност за директно излъчване онлайн.
През май тази година генералните директори на БТА Кирил Вълчев и Медийната информационна агенция (МИА) Драган Антоновски подписаха споразумение за обмен на информация и професионално сътрудничество в присъствието на президентите на България и Република Северна Македония Румен Радев и Стево Пендаровски в представителството на Европейската комисия в Рим. В изпълнение на споразумението всеки ден националните информационни агенции на България и Република Северна Македония си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция я публикува на своя интернет сайт без промяна с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.
През 2018 г. XIV-та световна среща на българските медии се проведе в Скопие.

http://www.bta.bg/bg/c/NF/id/2536956

[Hatshepsut]

Българската телеграфна агенция открива днес национален пресклуб в Одеса

24.06.2023 07:30
 (БТА)

Национален пресклуб в град Одеса, Украйна, открива днес Българската телеграфна агенция (БТА). Това ще бъде първото постоянно представителство на българска медия в украинска Бесарабия, където живеят около 200 хиляди етнически българи.

На днешното официално откриване писателката Теодора Димова ще представи новата си книга „Молитва за Украйна“.

Генералният директор на БТА Кирил Вълчев се срещна в четвъртък с представители на български дружества в украинското дунавско пристанище Измаил и ги покани да участват в откриването на националния пресклуб в Одеса.

Поканени са също представители на българската общност от Одеса: Валерий Твердовский – председател на общоукраинската организация „Българско народно събрание"; Юрий Граматик - председател на общоукраинската организация „Конгрес на българите в Украйна"; Димитър Терзи – директор на Всеукраинския център за българска култура; Борис Спасов – председател на Одеското областно българско дружество; Георгий Алавайкий – юрист, член на Съвета на националностите при Одеския градски съвет; доц. кин Александър Ганчев –  съпредседетел на Одеското научно дружество на българистите; проф. кфн Валентина Колесник - съпредседетел на Одеското научно дружество на българистите; Дора Костова – редактор на вестник „Роден край", председател на общоукраинската организация „Асамблея на българите"; Мария Попова – представител на Върховната рада на Украйна по правата на човека в Одеска област; Аня Терзивец - редактор на радио-телевизионното предаване „Гласът на българите" към регионалната обществена телевизия „Суспилне" в Одеса; Екатерина Гержик – директор на българо-украинския културно-просветен център „Медиа"; Степан Желясков – сътрудник на държавния архив в Одеска област; Валентина Кащи - преподавател по български език в Българското неделно училище „Васил Априлов"; Анна Каланжова - преподавател по български език в Българското неделно училище „Васил Априлов"; Лилия Милентева - преподавател по български език в Българското неделно училище „Васил Априлов"; доц. кфн Светлана Георгиева – преподавател по български език в Одеския национален университет „И.И. Мечников".

За откриването са поканени също Генадий Труханов – кмет на гр. Одеса; Олег Кипер – председател на Одеската областна държавна администрация; Григорий Диденко – председател на Одеския областен съвет; Виталий Барвиненко - председател на Одеския районен съвет; Юрий Крук - председател на Одеската районна държавна администрация; Сергей Орлов – представител на министерството на външните работи на Украйна в Одеса; Светослав Иванов – генерален консул на Република България в Одеса; Антон Киссе – народен депутат на Върховната Рада на Украйна; Юрий Работин – председател на Одеската регионална организация на журналистите към Националния съюз на журналистите в Украйна; Ярослава Ризникова - заместник-директор на Департамента на културата, националностите, религията и опазването на обектите на културното наследство към Одеската областна държавна администрация.

Поканени представители от регионите на Одеска област са: Сергей Димитриев – кмет на гр. Болград; Николай Богоев – председател на Городненската община, Болградски район; Степан Великов – председател на Криничненската община, Болградски район; Сава Чернев – председател на Тарутинската община, Болградски район; Виктория Райчева – председател на Саратската община, Белгородднестровски район; Жанна Суслина – началник на отдела на културата, туризма, младежта и спорта към Болградската община; Снежана Скорич – директор на Болградската гимназия „Г.С. Раковски"; Галина Иванова – директор на Областния център за българска култура в гр. Болград; проф. дпн Ярослав Кичук  – ректор на Измаилския държавен хуманитарен университет; Николай Иванов – председател на Измаилската община „Света София"; Георгий Чилик – председател на Измалското районно българско дружество „Христо Ботев"; Владимир Петров – председател на Измаилското дружество „Св. св. Кирил и Методий"; Мария Корчагина – председател на Българската асоциация на бесарабските семейства „Роднини", Измаил; Иван Половнюк -  председател на Болградското българско дружество „Св. св. Кирил и Методий"; Юрий Паличев – член на управителния съвет на Херсонското българско дружество; Иван Стоянов – председател на Зарянското българско дружество; Борис Кичук – председател на Татарбунарското районно българско дружество; Нина Иванова – председател на Ренийското българско дружество „Отечество"; Василий Кащи и Надежда Соколюк – Белгородднестровско българско дружество; Варвара Стафидова – Българско дружество „681" в Черноморск.

При откриването генералният директор на БТА Кирил Вълчев и Йоана Кръстева, редактор в дирекция „Български медии и общности по света“, ще представят изданието на английски език на списание „ЛИК“, посветено на българите в Украйна. Сп. „ЛИК" гостува за втори път в украинския град. На 3 март изданието на български език бе представено в Българския културен център в Одеса. На 6 март „ЛИК" имаше премиера и в Дома на културата в град Болград, Украйна.

Пресклубовете са част от политиката на БТА, обединена под марката „Национален пресклуб БТА". Те са предпочитано място за общуване между медии и представители на бизнеса, политиката, културата, спорта. В тях се организират пресконференции, дискусии, изложби и други събития, на които институции, организации и граждани да отправят послания и да огласяват новини от съответния регион, достигащи чрез БТА на национално ниво, а чрез емисията на английски език - и в чужбина. Всички пресклубове разполагат с аудио-визуална техника и модерно оборудване, като предлагат възможност за директно излъчване онлайн.

Понастоящем БТА има 23 пресклуба в областни градове, 2 в необластни градове - в Казанлък и в Самоков, и 5 извън страната. Агенцията разполага с медийни средища в София, Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Казанлък, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Пазарджик, Плевен, Пловдив, Русе, Самоков, Силистра, Сливен, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен, Ямбол, сочи информация на отдел "Справочна" към БТА.

Извън страната БТА има пресклубове в Босилеград (Сърбия), в Тараклия (Молдова), Скопие (Република Северна Македония), в Букурещ (Румъния) и в Анкара (Турция).

Откриването на пресклубове на агенцията извън страната е продължение на политиката на агенцията да има разкрити свои медийни средища във всички съседни страни, както и в държави с големи български общности.

БТА има и пресклуб на борда на първия български военен научно-изследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий" по време на плаването му до Антарктида от 27 декември 2022 г. до 2 май 2023 г.

На 27 юни 2023 г. БТА ще открие свой пресклуб и в Свищов.

https://bta.bg/bg/bg-world/479153-balgarskata-telegrafna-agentsiya-otkriva-dnes-natsionalen-presklub-v-odesa

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите:

125 години БТА ~ Истинските новини. Събития от архивите 1898 - 2023

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=7051

125 години БТА. История на БТА 1898 - 2023

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=7050

125 години БТА. Лични свидетелства

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=7049

[Hatshepsut]

Отбелязваме 60 години от излизането на първия брой на списание ЛИК

София, 
08.01.2025 11:00
 (БТА)
Днес отбелязваме 60 години от излизането на първия брой на списание ЛИК. Изданието на Българската телеграфна агенция (БТА) стартира на 8 януари 1965 г. като седмичен бюлетин, а името му е абревиатура, зад която стоят думите „Литература“, „Изкуство“ и „Култура“. Предстоящият януарски брой на списанието, който ще излезе до края на месеца, ще бъде посветен на 60-годишнината му, като в него ще бъдат отбелязани ключови моменти от развитието му през десетилетията. 

Съдържанието на първия брой през 1965 г. е поместено на четиридесет черно-бели страници. Те обединяват шест рубрики: „Литературни новини“, „По световните сцени“, „Изобразително изкуство“, „Музикален свят“ и „Екран“, а в последния раздел – „Мозайка“, са представени материали от науката, археологията и печата.

През 1966 г. редакцията описва ЛИК в рекламно каре като издание, което дава подробна информация от цял свят за събитията и проблемите в областта на литературата, театъра, изобразителните изкуства, музиката, образованието и др. От екипа посочват, че илюстрираният със снимки и репродукции бюлетин ЛИК представлява прозорец към разностранния културен живот на съвременния свят. 

През годините постепенно рубриките и темите в списанието се разширяват. Благодарение на изданието на БТА българските читатели за първи път имат възможност да се запознаят с материали от различни европейски и световни печатни издания, сред които „Енита“, „Мундо“, „Фигаро“, „Дейли телеграф“, „Ню Йорк таймс“ и много други.

Сред преводачите и журналистите, работилите дълги години в списанието, са Сирма Велева, Вера Ганчева, Нина Венова, Мариана Мелнишка и др.

Като автори на материали за ЛИК още в началните години на неговото развитие се открояват и имена като Иван Гарелов, Ивайло Знеполски, Леон Даниел и др.

Оформител и илюстратор на списанието в продължение на няколко десетилетия е художникът и график Стефан Марков. Той е част от екипа на ЛИК от 1968 г. до 1992 г.

През 70-те и 80-те години на ХХ век списанието достига рекорден тираж. Но през 1992 г. излизат само пет броя, като през март по финансови причини ЛИК спира да се издава. Седем години по-късно, на 4 май 1999 г., в пресклуба на БТА в София е представен първият брой на възстановеното списание. С възобновена месечна периодичност то излиза до януари 2013 г., когато спира за втори път, а от март до края на годината е налично само в електронен вариант.

Отново седем години по-късно, през юли 2020 г., на пазара се появява първият извънреден брой на ЛИК, като темата му е провокирана от пандемията – „Светът след коронавируса“. Следват още няколко извънредни броя – за терапевтичната сила на изкуството, за 90-годишния юбилей на писателя Антон Дончев, за генералния директор на БТА Максим Минчев, починал през есента на 2020 г., и за 30-годишнината на наградите „Аскеер“.

От месец март 2022 г. списание ЛИК възстановява месечната си периодичност с брой, посветен на 60-ата годишнина на фестивала „Мартенски музикални дни“ в Русе.

Една от специфичните характеристики на възроденото списание е, че то има тематичен профил и е базирано на архива на БТА, като представя акценти от новините, излизали в бюлетините и емисиите на агенцията през годините, за определена личност или събитие от културния и обществения живот в страната. Списанието търси и съвременния прочит на темата, като кани за автори и събеседници различни експерти, които могат да разкажат на достъпен език на читателите повече за нея.

Главният редактор на списанието в момента, доц. Георги Лозанов, определя три етапа в историята на развитието на ЛИК. Според него първият етап е политически, вторият – вкусов, а третият е свързан с паметта. „Първият етап започва преди 1989 г., когато списанието бе един от малкото отворени прозорци в Желязната завеса, през който подаваш глава и виждаш какво става в западната култура“, казва той. Според него с падането на Желязната завеса след 1989-а и в българската култура започват „сложни процеси на демократизация, комерсиализация и загуба на идеологически фокус“. „Тогава списание ЛИК се ангажира със създаването на високи стандарти в българската култура в годините на прехода“, посочва доцентът. Той подчертава, че третият етап на списанието, който се случва сега, поставя фокус върху културната памет за важните събития и фигури на миналото.

Сред темите, които разглежда ЛИК от 2022 г. до днес, са личности като Лили Иванова, Михаил Белчев, Владимир Димитров-Майстора, Борис Христов, Стефан Данаилов и Невена Коканова, фестивали като Празниците на изкуствата „Аполония“, филмовия форум „Златна роза“ и кино-литературния фестивал „Синелибри“, събития като 45-годишнината от полета на първия български космонавт Георги Иванов и историческото първо плаване на българския военен научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ до Антарктида и завръщането му обратно към България. Списание ЛИК отбеляза с тематични броеве и годишнини на културни и научни учреждения, сред които 130-годишнината на Софийската филхармония, 155-годишнината от основаването на Българската академия на науките (БАН) и 120-годишнината от откриването на Народния театър „Иван Вазов“.

Някои от броевете на ЛИК излизат и извън пределите на страната. Такъв е примерът с февруарското издание от 2023 г., озаглавено „Гласът на българите в Украйна“. На Трети март същата година то бе представено пред българската общност в Одеса, а по-късно бе преведено на английски език и има няколко срещи с наши сънародници в различни части на Украйна.

От пролетта на 2024 г. всеки брой на ЛИК се представя в рамките на събитие, в което  чрез видеовръзка се включват гости от национални пресклубове на БТА в страната и в чужбина.

От октомври списанието има и място и в културната програма „Христо Ботев“ на Българското национално радио (БНР). В „Радио ЛИК“ всяка първа неделя от месеца главният редактор доц. Георги Лозанов, заедно с избрани събеседници, представят съдържанието на месечния брой, като го разширяват и надграждат.

В изпълнение на задължението си да защитава и популяризира българската култура и съгласно Закона за БТА, агенцията изпраща броеве на печатната версия на списанието безвъзмездно на около общо 320 библиотеки, културни институции, университети, държавни учреждения и медии.

Навърши се и една година, откакто ЛИК е със свободен достъп и броевете му от 2022 г. до днес могат да бъдат изтеглени в електронен формат от интернет страницата на агенцията - https://www.bta.bg/bg/lik-magazine (качени са и в нашата библиотека, в категорията "Публицистика")

https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/810874-otbelyazvame-60-godini-ot-izlizaneto-na-parviya-broy-na-spisanie-lik