Относно сурогатното майчинство

[Hatshepsut]

Какво трябва да знаем за сурогатното майчинство?

Автор: Юрия Марковска

За съжаление дълги години с партньора ми не можем да имаме дете. Пробвали сме ин-витро зачеване, но безуспешно. Замисляме се за вариант със сурогатно майчинство. Ето какво трябва да знам за сурогатното майчинство.

Какво е сурогатно майчинство?

"Surrogātus" (сурогат) е латинската дума за човек, който действа вместо друг. Сурогатната майка отдава утроба си на друг човек или двойка, която не може да има свое дете. Има два вида сурогатство. В единия случай майката дава своя яйцеклетка, която се опложда и плодът расте в утробата й. Във втория случай и яйцеклетката, и сперматозоидът, с който се опложда яйцеклетката, са чужди за организма на майката и тя отдава само утробата си.

Разрешено ли е сурогатното майчинство?

Сурогатството е забранено в Германия, Австрия, Франция, Швейцария, Италия, Испания, Португалия, Норвегия, Швеция и Унгария.

Позволено, но без заплащане за самото отдаване на утробата, е във Великобритания, Дания, Ирландия, Белгия, Гърция и Израел.

В САЩ няма общ федерален закон за сурогатното майчинство, затова има щати, които го позволяват, има и такива, които го забраняват.

Държави като Индия, Тайланд, Украйна, Русия, Полша, Грузия, Беларус, Казахстан и Република Южна Африка позволяват сурогатното майчинство, като на сурогатните майки е позволено да предлагат услугите си онлайн, чрез агенции или чрез всякакъв вид реклама, както и да получават заплащане за сурогатството.

Каква е ситуацията в България?

В България сурогатното майчинство е напълно забранено и се третира като действие против закона. Сурогатната майка, която се счита за законна майка на детето, сключвайки договор с родителите, се съгласява да продаде детето си у нас или в чужбина преди раждането му. Това действие е въздигнато в престъпление и се наказва с лишаване от свобода от 1 до 6 години и глоба от 5 000 лв. до 15 000 лв.

Още повече, просредничеството за сурогатство е въздигнато в престъпление и се наказва с лишаване от свобода до 2 години и глоба 3 000 лв., а при повторно извършване – лишаване от свобода до 3 години и глоба 4 000 лв.

Какви са правните трудности и проблеми със сурогатството у нас?
В България, както и в много други европейски държави (като Германия, Австрия, Франция, Швейцария, Италия, Испания, Португалия и др.), произходът на детето се определя от раждането. С други думи. жената, която е родила детето, се счита негова законна майка. И в Индия, въпреки че сурогатното майчинство там е разрешено,за майка на детето се счита тази, която го е родила.

Както вече знам, в България и по отношение на българските граждани сурогатството е престъпление. Затова сключвам договор за сурогатство с жена от Индия, Русия, Грузия и др. и тя ражда детето ми. В такъв случай тя ще бъде негова законна майка и по българското право, а в редица случаи и по правото на съответната страна, чиято гражданка е сурогатната майка. За да мога да стана законен родител на детето, трябва сурогатната майка да се откаже от него и аз да го осиновя по правилата на българския закон. Процедурата по осиновяване в България е сложна и се проточва във времето. Повече информация относно нея мога да се намери тук: https://pravatami.bg/454

Ако сурогатната майка реши да задържи детето и не даде своето писмено съгласие за пълно осиновяване в Дирекция "Социално подпомагане", няма значение, че детето носи мои гени. Според закона аз не съм биологичен родител и не разполагам с права и защита, които да ми позволяват да отнема детето от сурогатната (а и законна) майка.

Легален проблем възниква и ако партньорът ми, с когото желаем да имаме дете чрез сурогатство, и аз не сме встъпили в граждански брак. Тогава само един от нас може да осинови детето и само той получава родителските права.

Друг проблем възниква в хипотезата, когато родителите се откажат от осиновяването на детето и не се впишат в регистъра за осиновяващи за пълно осиновяване. Тогава детето или остава при сурогатната майка (за която предварително е известно, че не желае да го отглежда, след като е станала сурогатна майка), или остава за осиновяване в съответната държава. И двата варианта са в ущърб на детето, а то е на такава възраст, че не може самò да се защити.

https://pravatami.bg/22137

[Hatshepsut]

Сурогатното майчинство – актуални социални измерения и правни аспекти

I. Сурогатно (заместващо) майчинство – що е то?

1. История и дефиниция на института

Сурогатно, или както е познато в България – заместващо – майчинство имаме, когато жена (сурогатна майка) се съгласява да износи дете за друго лице или лица (условно наречени ,,възлагащи лица") на базата на взаимна уговорка, включваща това детето да бъде предадено на ,,възлагащите лица" след раждането, които стават негови законни родители.[1] В литературата се цитират четири основни причини за това една жена да иска да бъде заместваща майка, а именно: необходимостта да спечели допълнителни средства; силно желание да роди дете; алтруистична потребност да помогне на другите да изпитат това, което е било част от предходния опит на майка; сантиментален и майчински инстинкт.[2]

Същевременно теорията, свързана със сурогатното майчинство, разграничава два основни подвида, които, за целите на настоящата публикация, ще бъдат категоризирани като ,,традиционно" и ,,гестационно" сурогатство.

При ,,традиционното" сурогатство най-често имаме хетеросексуална двойка, която не може да зачене своя биологична рожба поради фактори, влияещи на фертилитета на жената. При тази хипотеза заместващата майка е изкуствено осеменена със семенна течност от мъжа, най-често съпруг на стерилната жена, в резултат на което ,,традиционната" сурогатна майка износва и ражда дете, което е биологично нейно, но за което съществува предварителна договорка, че ще бъде предадено на биологичния баща и неговата партньорка след раждането.[3]

,,Гестационно" сурогатство имаме, когато заместващата майка не е пряко свързана биологично и генетично с детето, което носи. В най-често срещания случай в нея е имплантирана оплодената яйцеклетка на жената, която впоследствие ще стане законна майка на роденото дете.[4]

По този начин се обособяват две категории заместващи майки, а именно сурогатна майка и ,,гестационна носачка" на базата на това дали заместващата майка е пряко генетично свързана с детето. Без значение от това за кой подвид говорим, общата възможност за ползването на ,,услугите"[5] на сурогатна майка често се явяват като предпочитана алтернатива пред дългите и прекомерно усложнени процедури, свързани с осиновяването на дете и подлагането на поредица от неуспешни опити за зачеване по естествен или изкуствен път.

Въпреки че юридически тази възможност съществува сравнително отскоро[6], идеята за това, че при невъзможност от страна на даден индивид или двойка да създадат собствено поколение, биха могли да прибегнат до това друга жена да износи и роди тяхното дете, далеч не е нещо ново. Освен че, съгласно някои автори, институтът на заместващото майчинство би могъл да бъде разпознат в ранни библейски текстове,[7] както и в намерени артефакти от Месопотамия, датиращи от 1500 г. пр.н.е,[8] също така съществуват сведения, че сурогатството е било практикувано както в древногръцкото общество, с първо проявление поне четири века пр. Хр., така и в средновековна Тоскана и древен Рим.[9] Въпреки това първият документиран подобен случай от съвременната история е от 1976 г. в щата Калифорния.[10]

На базата на тези и други сведения може да се заключи, че заместващото майчинство е навлязло като част от социалните и обществени отношения между хората, което предполага и нуждата от правна регламентация на института, особено предвид специфичността му и силно изразения личен елемент. Това е така, тъй като законите следва да вървят в крак с научния и технологичен напредък и да отразяват породените промени в обществените отношения. Поради тази причина пълната липса на регламентация или прекалено строгата такава имат потенциала да принудят желаещите да се ползват от тази ,,услуга" да прикриват по-добре действията си или да търсят алтернативни начини за постигане на същите резултати. Пример за второто са случаите, в които двойки избират да се ползват от услугите на сурогатна майка в държави, където заместващото майчинство е узаконено и дори комерсиализирано.

2. Масовизиране и реакцията на правото – наличие и липси на правна регламентация в световен план

Законодателната реакция от страна на държавите варира значително в световен мащаб.[11] Освен държавите, в които институтът е изрично забранен (каквито примери се наблюдават в по-голямата част от държавите членки на Европейския съюз, като Германия, Австрия, Франция и други, както и Швейцария и Китай), в редица държави към момента липсва каквато и да е регламентация във връзка със заместващото майчинство (пример за което е и България).

Примери за държави, узаконили института, са Гърция, Канада, някои американски щати, Русия, Великобритания, Австралия и Украйна, като в част от тях е легално разрешено ползването на подобна ,,услуга" дори и от страна на чужденци.

Но дори и там, където институтът е легализиран, невинаги уредбата е еднаква. Поради тази причина в литературата се прави разграничението между ,,комерсиално" и ,,алтруистично" сурогатство, или иначе казано, между това дали е позволено или не заплащането на конкретна сума пари на заместващата майка за ,,услугата", която предоставя.

Така например ,,комерсиалното" сурогатство е легализирано в Индия, Украйна и щата Калифорния. Поради тази причина с течение на времето Индия се е превърнала в предпочитана дестинация за ,,фертилен" туризъм, тъй като цената на процедурата там е по-малко от една трета от тази в САЩ и Обединеното кралство.[12]

Различен подход при регламентирането на сурогатството е бил възприет в държави като Англия и Австралия, както и в по-голямата част от американските щати, където, въпреки че институтът е правно признат, заплащането на сурогатната майка е забранено, като се допуска единствено покриването на определени разходи, свързани с бременността и раждането.

3. Законодателни опити в България

Масовизирането на заместващото майчинство в международен план води до използването на тези ,,услуги" и от страна на български граждани, било чрез свързването с консултантски агенции или директно с жени, предлагащи да бъдат заместващи майки в други държави, където сурогатното майчинство е узаконено, или чрез прибягването до ,,услуги" със сходен резултат в рамките на България, въпреки че институтът не е регламентиран. Това е донякъде неизбежно предвид броя български двойки с репродуктивни проблеми – над 145 000 към средата на 2017 г.[13] Следователно се наблюдава черен или сив пазар на търсене и предлагане на услугата, което провокира нуждата от адекватна регламентация на национално ниво.

Последният по-сериозен опит в тази насока е от 2011 г., когато с предложения за изменения и допълнения в няколко действащи български нормативни акта се цели узаконяването на института на заместващото майчинство.[14] Като основен мотив за създаването на този нов институт се цитира комплексният проблем на ,,драстично спадащия брой български граждани", като са изведени следните индикатори: ,,демографската криза; застаряването на населението; имиграция на млади хора; повишаване на броя на семействата с репродуктивни проблеми"[15].

От мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на Семейния кодекс става ясно, че основна подбуда за предложените промени е желанието да се създадат повече ,,инструменти за насърчаване на раждаемостта"[16], като част от държавната политика за лечение на безплодие.

Въпреки че така формулираните промени не влизат в сила, те представляват интересен пример за обществените нагласи на българите към института на заместващото майчинство, които по един или друг начин са отразени както в самата формулировка на нормативните текстове в проектозаконите, така и чрез внимателен прочит на съпътстващата ги парламентарна и обществена дискусия.[17],[18]

Опитите тогава са в посока регламентиране на института като специфичен – такъв, който предопределя изключването в определени хипотези на класически дефиниции или тяхната модификация във връзка със спецификата на обществените отношения.

Проектът за Закон за изменение и допълнение на Семейния кодекс дефинира заместващото майчинство по следния начин:

Чл. 73а. (1) Заместващо майчинство е това, при което съпрузи (ползващи се от заместващо майчинство) възлагат с договор за заместващо майчинство на друга жена да износи бременност и да роди дете, което е заченато чрез асистирана репродукция с генетичния материал на съпрузите или със сперматозоид на ползващия се от заместващо майчинство съпруг и донорска яйцеклетка.[19]

Съгласно предложените законодателни промени не се поставят под съмнение институти на семейното право като понятието ,,майчинство", установяването на произход от баща и оборимата презумпция за бащинство.[20] В допълнение, регламентацията е предвиждала асистираната репродукция чрез заместващо майчинство да бъде позволена единствено по медицински показатели – ,,съпругата е с безплодие, установено по категоричен [начин]"[21] (изчерпателно посочените хипотези са ,,1. агенезия на матката или тежка хипоплазия на матката; 2. оперативно отстранена матка при жени в репродуктивна възраст, независимо от причината за това; 3. частична или пълна облитерация на маточната кухина, неповлияваща се от лечение; 4. тежкостепенна вродена или придобита хипоплазия на ендометриума, неповлияваща се от медикаментозно лечение; 5. съпътстващи общи заболявания, несъвместими с износване на бременност."[22]).[23]

В допълнение, изрично е посочено, че от ,,услугата" могат да се ползват само български граждани, сключили граждански брак, като единствено изключение е хипотезата на смесен брак между българин и чужденец.[24]

Хипотезите, при които би могла да се използва донорска яйцеклетка, вместо детето да бъде заченато изцяло с ,,генетичен материал на съпрузите", са изчерпателно посочени в Проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето, в рамките на същия законодателен пакет:

Чл. 136а. (4) Заместващо майчинство с донорска яйцеклетка се допуска при условие, че ползващата се от заместващо майчинство жена е на възраст до 45 години и е:

1. с онкологично гинекологинчо заболяване;

2. с отстранени матка и яйчници; или

3. преминала успешно онкологично лечение, но има противопоказания за износване на бременност, след което стимулацията на яйчниците и износването на бременност е противопоказно.

(5) Не се допуска заместващо майчинство с донорска яйцеклетка от заместващата майка.[25]

От формулировката на предвиденото законодателно изменение също така личи, че става въпрос за ,,гестационна" сурогация, а не за ,,традиционна" такава, тъй като дори и при ограничената хипотеза, в която не се опложда яйцеклетка на бъдещата законна майка на детето, яйцеклетката ще е ,,донорска", което означава, че не би възникнала пряка генетична връзка между заместващата майка и роденото от нея дете. Нещо повече, нормотворецът изрично забранява използването на яйцеклетка на заместващата майка.

Що се отнася до разграничението между ,,комерсиално" и ,,алтруистично" сурогатство, което се наблюдава в правната регламентация на държавите, узаконили сурогатното майчинство, по всичко личи, че в проекта за българска регламентация на института, той е бил формулиран като ,,алтруистичен". Причина за това заключение е следният текст, създаващ правното изискване за сключване на ,,договор за заместващо майчинство" между съпрузите и сурогатната майка:

Чл. 73б. (1) Отношенията между желаещите да се ползват от заместващо майчинство съпрузи и заместващата майка се уреждат с договор за заместващо майчинство.

(2) Договор за заместващо майчинство могат да сключват само дееспособни лица, при наличие на условията за допустимост на заместващото майчинство.

(3) Забранява се заплащане на възнаграждение на заместващата майка. На заместващата майка могат да бъдат заплатени само разумните разноски във връзка със здравословното поддържане на бременността, необходимите разноски за възстановяването й след раждането, както и финансовото обезпечаване във връзка с временната й нетрудоспособност.[26]

Както е видно, заплащането на възнаграждение е изрично забранено. Разрешено е обаче (но не и задължително, съдейки по употребата на ,,могат", вместо на задължаващото ,,са длъжни" например) да бъдат заплащани ,,разумни разноски", свързани с бременността и раждането, както и обезпечаване във връзка с нетрудоспособност.

II. Някои етични и правни проблеми, свързани със сурогатното майчинство

Обширната тема за заместващото майчинство повдига множество етични, юридически и медицински проблеми, които следва да бъдат взети предвид както от лицата, заели се с регламентирането на института, така и от тези, които биха се ползвали от него. Тази част от разработката цели да предложи неизчерпателно посочване и анализ на част от вече възникнали проблеми и спорове, което да послужи за инициирането и подсилването на диалог по темата.

1. Противоречие с християнските ценности

,,Уредбата на ,,утроба под наем" е голямо изключение в общоприетите отношения и възприятия в обществото, което налага сериозно обществено обсъждане в контекста на мерки от страна на държавата за защита на семейството."[27] Мерките от страна на държавата, засягащи защитата на семейството и личния живот, често влизат в разрез с религиозните разбирания, което е в основата на това институции като православната църква например да се обявяват против узаконяването на института на сурогатното майчинство. Такава реакция е наблюдавана както от страна на Българската, така и от Руската православна църква.[28]

Съгласно официалното становище на Българската православна църква, ,,БПЦ благославя единствено ,,ин витро"/,,ин виво" оплождането, при което се използва материал от самите съпрузи и се имплантира/т ембрион/и в самата съпруга без да се допуска унищожаването на нито един от тях".[29]

Същевременно обаче теорията дава пример за друго възможно тълкуване на текстове от Библията, съгласно което не се изисква използването на генетичен материал от съпругата:

А Сарайя, жената на Аврама, не му раждаше деца; но, като имаше слугиня, египтянка, на име Агар.

Сарайя рече на Аврама: Виж сега, Господ не ми дава да раждам; моля ти се влез при слугинята ми; може би ще придобия чадо, чрез нея. И Аврам послуша това, което каза Сарайя.[30]

Както законите се променят и приемат с цел по-адекватна реакция към променящия се съвременен свят, така и религиозните институции отговарят по различен начин, променяйки позициите си във връзка с променящата се социална среда. Предходен подобен проблем е бил наблюдаван при кръвопреливането, поради съществуващо тълкуване на Библията, съгласно което се забранява приемането на кръв. В съвременната медицина обаче приемането на чужда кръв чрез кръвопреливане играе ключова и животоспасяваща роля, поради което подобни интервенции са широко разпространени и обществено приети.

Този и други подобни примери водят до заключението, че поради общата тенденция за признаването на съответствие между различни медицински интервенции и християнската религия, с течение на времето противоречията между съществуването на института сурогатно майчинство и православната църква ще намалеят.

2. Не е ли това един възмезден договор, наподобяващ покупко-продажбата?

Аргументът относно това дали при института на заместващото майчинство всъщност не наблюдаваме продажба на деца, замаскирана чрез алтруистични аргументи, е една от основните причини за липсата както на единодушно разрешение той да се прилага, така и на еднородна правна рамка в държавите, където сурогатното майчинство е разрешено. Този аргумент далеч не е лишен от съдържание, предвид това, че съгласно изследване от 2006 г. индустрията, свързана с ,,правенето на деца" в Съединените американски щати, възлиза на над 3 милиарда долара годишно.[31]

И двата законодателни подхода към регламентацията на института, а именно ,,търговският" и ,,алтруистичният", крият своите рискове в тази посока, било и в различна степен. Изричната забрана за това за ,,услугата" да бъде заплащано възнаграждение превръща ,,алтруистичното" сурогатство в институт, който не следва да крие рискове от подобни злоупотреби. Същевременно обаче, ако се върнем към българския пример, широки понятия като ,,разумни" и ,,необходими" разноски създават несигурност и дори неравенство що се отнася до сумата пари, която в крайна сметка би била получена пряко или непряко от сурогатната майка.

Въпреки тези притеснения, в теорията се споделя разбирането, че фактът, че жената получава заплащане или други финансови и нефинансови стимули да износи чуждо дете, не следва да се счита за причина сурогатното майчинство да бъде лишено от социална стойност, превръщайки се единствено в пазарен инструмент.[32]

3. Какво ще се случи, ако нещо се обърка?

Както при всяка бременност, така и при тази на заместващата майка е възможно възникването на усложнения и проблеми, засягащи живота и здравето на плода. Пример за това е раждането на дете с увреждания, водещи до желание за разваляне на договора между сурогатната майка и родителите. Аргументът, изтъкван в такъв случай, който в същността си е пряко свързан с възприятието на ,,услугата" като ,,търговска", е, че когато човек плаща, очаква в замяна определено качество.[33]

Въпреки сериозността на притеснението обаче, то остава до голяма степен неоправдано предвид реалните статистически данни по повод ,,прехвърлянето" на родителски права след раждането – от проведен анализ, вклюващ над 178 бременности на ,,гестационни" сурогатни майки, от които 142 завършили с успешно раждане, е бил наблюдаван един-единствен случай на нетрансфериране на родителски права след раждането на детето, и то по причини, различни от отказ от грижа.[34]

III. Примери от практиката

Въпреки че сурогатното майчинство не е широко регламентирано, проблемният му характер вече е причина за възникването на редица правни спорове. Тази част от разработката цели маркирането на някои от най-важните и интересни сред тях, подпомагайки по-доброто разбиране на комплексния характер на института и служейки като насока за всеки бъдещ опит за правната му регламентация.

Може би най-известният пример, особено от американската съдебна практика, е този за ,,бебето М.".[35] Причината за значимата роля на делото е това, че за първи път по съдебен ред се разглежда спор за родителски права над родено от сурогатна майка дете. Фактическата страна е следната: след раждането на детето сурогатната майка променя решението си да го даде на семейството, с което е сключила договор, и вместо това решава да го задържи и отгледа.

Специфичното в случая е, че говорим за ,,традиционно" сурогатство – т.е. сурогатната майка е и генетична майка на детето. Масовото мнение и към настоящия момент е, че при наличие на подобен спор, генетичната и биологична връзка на детето с определени лица ще има решаващо значение за определянето им за негови родители.[36] Именно такова е и съдебното решение по делото за ,,бебето М." – съдът се произнася, че сурогатната и в случая биологична майка на детето е и неговата законна такава.

Наличието на този прецедент обаче не гарантира прилагането на същата логика за всички следващи подобни спорове. Пример за това е случаят на R.W.S. и B.C.F. от Минеаполис – хомосексуална двойка мъже, която ползва ,,услугите" на ,,традиционна" сурогатна майка, която няколко месеца след раждането на детето предявява претенции за майчинство. Съдът, за първи път в съдебната история, откакто институтът съществува в САЩ, постановява, че двамата мъже, а не биологичната майка, са законни и биологични родители на детето, давайки им пълно попечителство, аргументирайки се, че това е в най-добър интерес за детето.[37],[38]

Подобни решения са ключови за разбирането на сложната проблематика, свързана с определянето на това, какво точно превръща даден човек в родител на конкретно дете и по какъв начин генетичната и биологична връзка е съпоставима със субективни критерии като ,,най-добрият интерес на детето". Следвайки логиката на българския нормотворец, заложена в проектозаконите за въвеждането на института на сурогатното майчинство в България, коментирани по-горе, бихме могли да заключим, че узаконяването единствено на ,,гестационното" сурогатство би внесло по-голяма правна яснота що се отнася до постановяването на решения за родителски права при потенциални подобни спорове. Това виждане е подкрепено и от презумпцията за майчинство, предвидена в чл. 60а от Проекта на Закон за изменение и допълнение на Семейния кодекс от 2011 г.[39]

Чл. 73в. от същия проектозакон предвижда, че една от задължителните уговорки в съпътстващия сурогатната ,,услуга" договор следва да изразява съгласието на заместващата майка, че ,,всички решения във връзка със запазването на бременността и заченатото дете, освен тези, засягащи здравословното състояние на заместващата майка, ще се вземат от ползващите се от заместващото майчинство съпрузи."[40] Въпреки тази сравнително ясна формулировка, въпросът е крайно спорен и проблемен, което личи от случая Beasley,[41] при който бременната сурогатна майка открива, че очаква близнаци, вместо договореното едно дете, в резултат от което ползващата се от ,,услугите" й двойка настоява единият ембрион да бъде премахнат. Последвалият отказ от страна на сурогатната майка води до разтрогване на договорните отношения, свързани с раждането на децата и ,,прехвърлянето" на правата на друга двойка. Този случай повдига важния въпрос относно това доколко следва двойката, ангажирала сурогатната майка, да има контрол над решения от такова естество и следва ли приемането от тяхна страна на подобна крайна позиция да служи като индикация, че не са способни да защитават в достатъчно голяма степен интересите на детето, което ще се роди в резултат на сключения договор.

Тези и редица други проблеми маркират изключителната сложност и специфичност на института, които, както и редица други проблеми, част от които бяха маркирани в настоящата разбработка, следва да бъдат взети предвид при всеки следващ опит за законова регламентация. Съществуването на законова рамка в други държави и последвалата съдебна практика биха могли да послужат за отправна точка при всеки следващ дебат в тази насока.

Бележки под линия:

[1] Sills, E. S., C. M. Healy. Building Irish families through surrogacy: medical and judicial issues for the advanced reproductive technologies. // Reproductive Health, 4 November 2008, p. 1-10, 1.

[2] Bhimji, Shabir Bhimji. Womb for rent: ethical aspects of surrogate motherhood. // CMAJ, vol. 137, 17 December 1987, p. 1132-35, 1133.

[3] Ibid., p. 1132.

[4] Вж. например Shir Dar et al. Assisted reproduction involving gestational surrogacy: an analysis of the medical, psychosocial and legal issues: experience from a large surrogacy program. // Human Reproduction, Vol. 30, No. 2, 2016, p. 345-52, 346.

[5] ,,Услуга" в контекста на настоящата публикация се ползва с двоякия смисъл както на ,,действие, чрез което се оказва помощ или се принася полза на някого." (Институт за български език, Речник на българския език, http://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D1%83%D1%81%D0%BB%D1%83%D0%B3%D0%B0/, достъпен на 16.11.2017 г.), еквивалентно на английското favour, така и на икономическото понятие service, съгласно което при извършване на определено действие се очаква насрещна престация. Целта е по този начин да се постави фокус върху двете основни гледни точки що се отнася до сурогатното майчинство – комерсиалната и алтруистичната.

[6] Вж. I, т. 2 oт настоящата разработка.

[7] Вж. например притчата за Сарай и Аврам, Битие 16:1,2.

[8] Sills, E. S., C. M. Healy. Op. cit., т. 1, 2.

[9] Ibid.

[10] Bhimji, Shabir Bhimji. Op. cit., т. 2, p. 1133.

[11] За пълния и често осъвременяван списък със закони в областта на заместващото майчинство, посети Wikipedia, "Surrogacy laws by country", https://en.wikipedia.org/wiki/Surrogacy_laws_by_country, достъпен на 16.11.2017 г.

[12] Pikee Saxena et al. Surrogacy: Ethical and Legal Issues. // Indian Journal of Community Medicine, October–December 2012, p. 211-13, 211.

[13] Вж. например Петрова, M. 145 000 двойки имат репродуктивни проблеми, БНТ Новини, 10.06.2017 г., http://news.bnt.bg/bg/a/145-000-dvoyki-imat-reproduktivni-problemi, достъпен на 16.11.2017 г.

[14] Вж. например Проект за Закон за изменение и допълнение на Семейния кодекс (154-01-84/29.07.2011), Проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето (154-01-88/29.07.2011) и Проект за Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда (154-01-87/29.07.2011).

[15] Стенограма от 26.10.2011 г. на четиридесет и първо Народно събрание – 279 заседание, http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/7/ID/2660, достъпен на 16.11.2017 г.

[16] Мотиви към Проект за Закон за изменение и допълнение на Семейния кодекс (154-01-84/29.07.2011).

[17] Стенограма от 26.10.2011 г., т. 15.

[18] Вж. Петрова, М. П. Някои аспекти на заместващото майчинство в България според проекта на Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс. // Професионален сайт ,,Предизвикай правото!", ISSN 1314-7854 (30 юни 2013 г.) – https://www.challengingthelaw.com/biopravo/aspekti-zamestvashto-maichinstvo/, достъпен на 16.11.2017 г.

[19] Проект за Закон за изменение и допълнение на Семейния кодекс, т. 14, параграф 4.

[20] Вж. Стенограма от 26.10.2011 г., т. 15.

[21] Вж. Проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето, т. 14, § 1, Чл. 136а, ал. 1, т. 1.

[22] Вж. пак там, § 1, Чл. 136а, ал. 4.

[23] Стенограма от 26.10.2011 г., т. 15, 14.

[24] Стенограма от 26.10.2011 г., т. 15.

[25] Проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето, т. 14, параграф 1.

[26] Проект за Закон за изменение и допълнение на Семейния кодекс, т. 14, параграф 5.

[27] Стенограма от 26.10.2011 г., т. 15, 11.

[28] Вж. Становище на Българската православна църква – Българска патриаршия относно методите на асистирана репродукция и заместващото майчинство, http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=attitude_6.xml, достъпена на 16.11.2017 г.

[29] Пак там.

[30] Битие 16:1,2.

[31] Hansen, M. As Surrogacy Becomes More Popular, Legal Problems Proliferate. // ABA Journal, March 2011, http://www.abajournal.com/magazine/article/as_surrogacy_becomes_more_popular_legal_problems_proliferate, достъпен на 15.11.2017 г.

[32] Bhimji, Shabir Bhimji. Op. cit., p. 1135.

[33] Ibid., p. 1134.

[34] Shir Dar et al. Op cit., p. 351.

[35] In the Matter of Baby M., 109 N.J. 396 (1988), http://www.kylewood.com/familylaw/babym.htm, достъпен на 16.11.2017 г.

[36] Sills, E. S., C. M. Healy. Op. cit., т. 1, 2.

[37] A.L. S., by guardian ad litem, J. P., Plaintiff, v. E.A. G., defendant/plaintiff, Appellant, v. R.W. S., et al. (2010).

[38] Hansen, M. Op. cit., т. 31.

[39] Проект за Закон за изменение и допълнение на Семейния кодекс, т. 14, параграф 1.

[40] Пак там, параграф 6.

[41] Вж. например Taylor, Chris. One baby too many. // Time, http://content.time.com/time/magazine/article/0,9171,171789,00.html, достъпен на 16.11.2017 г.

https://www.challengingthelaw.com/biopravo/surogatnoto-maichinstvo-aktualni-pravni-aspekti/

[Hatshepsut]

Институтът на произхода и проблемите, свързани със сурогатното майчинство

Ако отношението към уреждането на фактическото съпружеско съжителство (за което стана дума в предишна наша публикация) е все още колебливо, то с голяма доза увереност би могло да се каже, че относно възможността за допускане на сурогатното майчинство като че ли има още по-малка готовност. Истината е, че тази практика се среща и у нас, макар че отсъствието на каквато и да е статистика прави невъзможно да се очертаят размерите на това явление. Развитието и популярността на асистираната репродукция обаче рано или късно ще постави отново този въпрос

Думата сурогат идва от латински. В Българския тълковен речник тя е определена като продукт, който е непълноценен заместител на друг продукт.

В българското законодателство не се съдържа уредба на сурогатното (заместващото) майчинство. Параграф 1, т. 30 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 28 за дейности по асистирана репродукция дава легална дефиниция на понятието сурогатност – метод, при който една жена износва бременност вместо друга и след раждането на детето го преотстъпва на биологичните му родители, въпреки че този термин не се използва в нито една разпоредба в основната част на наредбата.

Наказателният кодекс обявява за престъпление склоняването на родител чрез дарение, обещание, заплаха или злоупотреба със служебно положение да изостави свое дете или да даде съгласие за осиновяването му с цел имотна облага (чл. 182а, ал. 1). Престъпление е и посредничеството с цел противозаконна имотна облага между лице или семейство, желаещо да осинови дете, и родител, желаещ да изостави свое дете, или жена, приемаща да износи в утробата си дете с цел да го предаде за осиновяване (чл. 182а, ал. 3). Криминализирано е даването на съгласие от лице от женски пол за продажба на детето й у нас или в чужбина (чл. 182б, ал. 1). Същото наказание се налага и на бременна жена, която дава съгласие за продажбата на детето си преди раждането му (чл. 182б, ал. 2). Разпоредбата на чл. 159, ал. 3 от НК пък предвижда по-тежко наказуем състав за трафик на бременна жена с цел продажба на детето.

Въпреки че в посочените разпоредби не се споменава изрично за сурогатно майчинство, от тях би могло да се направи извод, че в някои от формите му то е изрично забранено у нас (напр. комерсиалното сурогатно майчинство). По-конкретно Наказателният кодекс урежда деянията по чл. 182а и 182б като користно престъпление, т.е. те са наказуеми, ако са извършени с цел имотна облага. Липсва съставомерност, ако деянието е извършено без насрещна имуществена престация (напр. в хипотезата на алтруистично сурогатно майчинство). Вторият много важен признак на тези престъпни състави е, че винаги става дума за собствено дете, т.е. на дете, чийто произход се определя от раждането. Наказателният кодекс говори за родител, желаещ да изостави свое дете, за жена, приемаща да износи в утробата си дете с цел да го предаде за осиновяване, за склоняване на родител да изостави своето дете, за съгласие за продажба на детето си. В някои правни системи, в които е разрешено сурогатното майчинство, жената, която е родила детето, не става негова майка. Майка по силата на одобряване (най-често от съда) на споразумението за сурогатно майчинство още с раждането става жената, която се ползва от него. Именно в тази посока са и предложенията за законодателно уреждане на сурогатното майчинство у нас.

Най-често под понятието сурогатно майчинство се разбира система от отношения, при която партньори (най-често съпрузи, мъж и жена, но в някои правни системи и лица от един и същи пол или дори едно лице), които желаят да създадат общо потомство, сключват договор с жена – сурогатна майка, която износва и ражда детето, заченато с помощта на методите за асистирана репродукция. Възможни са два основни вида сурогатно майчинство. При единия за зачеването се използват собствени на бъдещите родители репродуктивни клетки (в този случай сурогатната майка предоставя само утробата си, без да има каквато и да е генетична връзка с детето). В другия случай сурогатната майка предоставя своя яйцеклетка, която се опложда с генетичен материал от бъдещия баща (партньор/съпруг на ползващата се от сурогатното майчинство жена).

От гледна точка на юридическия факт, от който възниква семейното отношение, също са възможни различни варианти. В някои правни системи, които допускат сурогатното майчинство, произходът на детето се определя от раждането, т.е. за майка на детето се счита сурогатната майка, а отношенията между детето и ползващите се от сурогатното майчинство родители възникват по-късно по силата на осиновяване. В други държави от момента на раждането за родители на детето се считат мъжът и жената, които са заявили желанието си да станат родители, направо по силата на договора за сурогатно майчинство.

Законодателствата уреждат изрични изисквания и ограничения както към сурогатната майка, така и към ползващите се от сурогатното майчинство лица. Освен че трябва да е физически и психически здрава, сурогатната майка трябва да е износила поне една успешна бременност и от нея да се е родило здраво дете. Ползващата се от сурогатното майчинство жена пък трябва да не е в състояние по медицински причини да зачене и износи сама детето. Макар да има изключения, по-често се поставя и условието двамата бъдещи родители да са съпрузи. Освен това поне един от тях трябва да е биологичен родител на детето. В почти всички законодателства са уредени и изисквания за възраст – както за сурогатната майка, така и за родителите, ползващи се от сурогатното майчинство.

В мнозинството от държавите е разрешено единствено алтруистичното сурогатно майчинство – това, което се осъществява без насрещно възнаграждение на сурогатната майка, като е допустимо заплащането само на разумните медицински разноски и тези, свързани с обезщетяване на евентуалната загуба на доход по време на бременността.

Сурогатното майчинство предизвиква сериозни дискусии и се приема нееднозначно не само в България. Въпросът за нормативното му уреждане (независимо дали с цел разрешаването му или изричната му забрана) се поставя в редица държави. Особено остро стои въпросът за уредбата на признаването на произхода на дете, родено от сурогатна майка в юрисдикции, в които сурогатното майчинство е разрешено, от държавата на ползващите се от сурогатното майчинство родители. Поради твърде разнообразната законодателна уредба и все още неголемия брой държави, които допускат сурогатно майчинство, все по-чести стават случаите, при които сурогатната майка и ползващите се от сурогатното майчинство родители са с различно гражданство, което дава основания все по-често да се говори за ,,репродуктивен туризъм".

Сурогатното майчинство е изрично забранено в Германия, Австрия, Швейцария, Дания, Франция, Италия, Швеция и др. В други държави като Финландия и Белгия сурогатното майчинство не е уредено, но се прилага ограничено поради липсата на изрична забрана. Съществуват и държави, в които сурогатно майчинство е законово регламентирано и разрешено. Такива са Австралия, някои щати на САЩ, Русия, Украйна, Великобритания, Канада, Гърция и др. Русия и Украйна имат едни от най-либералните законодателства в областта на сурогатното майчинство.

Сурогатното майчинство повдига редица етични, медицински, а и правни въпроси. Най-често срещаните аргументи срещу разрешаването му могат да бъдат групирани по следния начин:

      • Аргументи, свързани с възможните здравословни рискове за сурогатната майка:
            - Зачеването, износването на бременност и раждането подлагат тялото на сурогатната майка на стрес и редица медицински рискове;
          - Недостатъчно изследвана е дълбочината на емоционалната връзка, която се изгражда между износващата жена и детето (дори в случаите, когато тя не е генетично свързана с него), поради което е възможно да й бъдат нанесени психологични травми, предизвикани от раздялата с детето.

      • Морално-етични аргументи:
            - Отношенията дете – майка са едни от най-ценните и важни отношения, които не могат да се уреждат посредством договор.
            - Недопустимо е тялото на сурогатната майка да се разглежда като инкубатор, а детето като стока.
          - Недопустимо е трети лица да могат да се разпореждат с тялото на сурогатната майка и с плода, който тя носи (често сурогатната майка дава съгласие/или по-закон е длъжна да приеме, че всички решения във връзка със запазването на бременността и заченатото дете ще се вземат от ползващите се от заместващо майчинство съпрузи).

      • Аргументи, свързани с увеличаване на престъпните посегателства:
            ₋ Узаконяването на сурогатното майчинство може да доведе до увеличение на престъпните посегателства, свързани с експлоатация на жени, включително трафик.
        ₋ Узаконяването на сурогатното майчинство може да доведе до утвърждаването му като източник на препитание за много жени с нисък социален статус.
            ₋ Узаконяването на сурогатното майчинство ще доведе до процъфтяване на черния пазар на такива услуги.

      • Аргументи, свързани с правата на детето:
            ₋ Сурогатното майчинство нарушава правото на детето да познава истинските си родители.
            ₋ Сурогатното майчинство може да доведе до неустановеност на произхода от майката особено в случаите, когато законът допуска ползващо се от сурогатното майчинство да бъде едно лице (например в Русия може да бъде и само бащата).

Освен тези в публичното пространство са излагани и много други съображения срещу уредбата на сурогатното майчинство, включително такива, свързани с опасността от прилагането на недопустими или поне спорни от морална гледна точка практики (напр. постмортем сурогатство и др.), както и с използването му за ,,легализиране" на възможността гей двойки да се сдобият с потомство.

В България през 2010 г. е направен опит за уреждане на сурогатното майчинство. Внесеният Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс (№ 154-01-84/29.07.2011) дори е приет на първо четене от Народното събрание. В крайна сметка обаче той не е подкрепен. Основните мотиви на вносителя са свързани с демографската криза в страната и сериозното увеличаване на броя на семейства с репродуктивни проблеми, поради което трябва да бъдат използвани ,,всички възможни инструменти за насърчаване на раждаемостта и в помощ на двойките, желаещи да станат родители". Подчертава се, че лечението на безплодието и решаването на проблемите със стерилитета трябва да бъде държавна политика, която освен програмите за ин витро оплождане следва да включва и уредба на сурогатното майчинство.

Законопроектът предвижда създаването на нов чл. 60а, който специално урежда произхода от майката при заместващо майчинство (това е терминът, който използва законопроектът). Съгласно ал. 1 при заместващо майчинство майка на детето е съпругата, чиято яйцеклетка е оплодена, за да бъде заченато то чрез метод на асистирана репродукция. Допусната е възможността и за ползване на донорска яйцеклетка, като и в този случай майка на детето е съпругата, ползваща се от заместващо майчинство. Заместващата майка, донорът на яйцеклетка при заместващо майчинство с донорска яйцеклетка и ползващият се от заместващо майчинство съпруг не могат да оспорят произхода на детето от ползващата се от заместващо майчинство съпруга.

Предвидени са и изменения в режима на установяването на произхода от бащата. Разширено е действието на презумпцията за бащинство и в случаите, когато детето е родено при условията на заместващо майчинство, като не е допустимо оспорването на бащинството, ако съпругът на майката е дал информирано писмено съгласие за извършването на заместващо майчинство.
Съгласно разпоредбите на новия чл. 73а заместващо майчинство е това, при което съпрузи (ползващи се от заместващо майчинство) възлагат с договор за заместващо майчинство на друга жена да износи бременност и да роди дете, заченато чрез асистирана репродукция с генетичния материал на съпрузите или със сперматозоид на ползващия се от заместващо майчинство съпруг и донорска яйцеклетка, като за условията за допускане на заместващото майчинство е препратено към нормите на Закона за здравето.

От тази дефиниция могат да се извлекат основните характеристики на сурогатното майчинство съгласно законодателното предложение:

      ₋ Ползващи се от заместващото майчинство могат да бъдат само съпрузи. Едно лице не може да сключва договор за заместващо майчинство и да бъде единствен родител на роденото от заместващо майчинство дете. Такова право нямат и лица от един и същи пол.

        ₋ Детето трябва да има генетична връзка с поне един от ползващите се от заместващото майчинство съпрузи.

      ₋ В основата на заместващото майчинство и на произхода на детето стои съгласието между заместващата майка и ползващите се от заместващото майчинство съпрузи, обективирано в договор, одобрен от съда. Това е единственият юридически факт, от който възникват отношенията на произход. Не е предвидено осъществяването на допълнителна процедура за ,,прехвърляне" на родителството. Разрешено е единствено алтруистичното заместващо майчинство. В чл. 73б е предвидено, че заплащането на възнаграждение на заместващата майка е забранено. Допустимо е само заплащането на разумните разноски във връзка със здравословното поддържане на бременността, необходимите разноски за възстановяване след раждането, както и финансовото обезпечаване във връзка с временната нетрудоспособност на заместващата майка. Уредено е задължителното съдържание на договора за заместващо майчинство. Той следва да съдържа уговорки, отнасящи се до: съгласието на заместващата майка да износи бременност и да роди дете за семейството, ангажиращо я с договора за заместващо майчинство; съгласието на заместващата майка и на ползващите се от заместващо майчинство съпрузи за извършване на асистирана репродукция с генетичен материал на съпрузите или сперматозоид на съпруга и донорска яйцеклетка; съгласие на заместващата майка, че всички решения във връзка със запазването на бременността и заченатото дете, освен тези засягащи здравословното състояние на заместващата майка, ще се вземат от ползващите се от заместващо майчинство съпрузи; разумните разноски на заместващата майка, които ще бъдат поети от съпрузите през периода на бременността и през възстановителния период след раждането. Договорът за заместващо майчинство поражда действие след одобрение от съда, едва след което може да започне процедурата по асистирана репродукция за заместващо майчинство.

      ₋ Заместващото майчинство е допустимо само в случаите, предвидени от закона. Във внесения паралелно със Законопроекта за изменение и допълнение на Семейния кодекс проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето е предвидено, че заместващото майчинство е допустимо само по медицински причини – когато съпругата страда от безплодие, установено по категоричен начин от медицински специалисти. Уредена е възможността заместващото майчинство да се осъществи с донорска яйцеклетка, но това не може да бъде яйцеклетка на заместващата майка. Предвидени са и изискванията към заместващата майка, както и случаите, в които се допуска използването на донорска яйцеклетка. Не се допуска заместващо майчинство с донорски сперматозоиди.

По отношение на внесените законопроекти са отправени редица предложения за усъвършенстване, част от които заслужават подкрепа1:

      - въвеждане на изрично изискване договорът за заместващо майчинство да се подписва само лично или поне лично от заместващата майка;

    - изрично предвиждане кой съд е компетентен да одобрява договорите за заместващо майчинство (в законопроектите липсва такава конкретизация);

      - въвеждане на изискване за вписване на договора за заместващо майчинство;

      - забрана за едновременното наличие на няколко договора за заместващо майчинство в полза на едни и същи ползващи се съпрузи;

      - забрана ползващите се съпрузи да вземат решение за прекъсване на бременността, след като веднъж са взели решение и е инициирана процедурата по асистирана репродукция, респективно забрана заместващата майка да инициира аборт по желание;

      - отпадане на възможността за уреждане на ,,други имуществени отношения" от съдържанието на договора за заместващо майчинство.

Уреждането на сурогатното майчинство безспорно би могло да бъде определено като революционна стъпка в развитието на семейното право. Дали обществото е готово да приеме подобна промяна, тук по-скоро трябва да се подходи със скептицизъм. Не само заради всички вече изложени аргументи, а и защото уредбата на сурогатното майчинство повдига и много правни въпроси, на които, ако не бъде намерен отговор предварително, това може да осуети успешното въвеждане и прилагане на уредбата2. Част от тези проблеми са свързани с преосмислянето на установения от десетилетия принцип за установяване на произхода от майката и въвеждането на договорното начало в института на произхода, водещо след себе си редица чисто гражданскоправни въпроси, например относно недействителността на договора и нейните последици за установения произход. Не по-малко сложни за решаване казуси поставя сурогатното майчинство и по отношение на установяването на произхода от бащата, значението и съдържанието на неговото съгласие, положението на съпруга на сурогатната майка, ако тя също се намира в брак. В теорията дори се поставя въпросът ,,дали създаването на института на сурогатното майчинство не представлява едно преднатално осиновяване, при което не само се избягват многобройните забрани и надзор, отнасящи се до пълното осиновяване, включително допустимост на осиновяване между роднини по права линия, при което има генетична връзка на родител – дете, но и възможност за заобикаляне на строгите правила за осиновяване, които сега съдържа Семейният кодекс."3. Като цяло обаче отношението на правната теория към уреждането на този нов за семейното право институт като че ли е по-скоро положително.

_____________________________________

1 Ставру, С., 12 конкретни предложения във връзка със заместващото майчинство, Предизвикай правото, https://www.challengingthelaw.com/semeino-i-nasledstveno-pravo/zamestvashto-maichinstvo-predlojenia/

2 По тези и други въпроси, свързани със сурогатното майчинство, вж. Цанкова Ц., Сурогатното майчинство – новото предизвикателство пред семейното право, сп. Общество и право, бр. 6. 2012, 3 – 14; както и Цанкова, Ц., Три предложения de lege ferenda за изменение и допълнение на Семейния кодекс, Семейните отношения в променящия се свят. Правни, социологически и икономически измерения, С., Сиби, 2014, 71 – 90.

3 Цанкова Ц., Сурогатното майчинство – новото предизвикателство пред семейното право, сп. Общество и право, бр. 6. 2012, 3 – 14

https://legalbarometer.bg/

[Hatshepsut]

Защо сурогатното майчинство не трябва да се узаконява

Бихме желали да Ви обърнем внимание на един важен за всички нас проблем, а именно узаконяването на сурогатното майчинство у нас.

От една страна мъката на жените, нуждаещи се от сурогатно майчинство, е наистина дълбока и заслужава искрена и безрезервна съпричастност. От друга страна, тези жени, както и българското общество не бива да бъдат залъгвани, като им се представя само розовата и красива страна.

Считаме за изключително важно да ви запознаем с опасностите и рисковете от заместващото майчинство и защо като граждани и граждански организации сме изцяло против узаконяването на сурогатството у нас:
1. При сурогатството се прекъсва силната естествена връзка между износващата (сурогатната) майка и детето;

Отношенията дете-майка са най-ценните и важни отношения,  които не могат да се уреждат посредством договор . Износването на плода не е само физиология, а незаменим контакт между малкия човек и майка му, изграждане на връзка, която продължава през целия живот.

2. Сурогатните майки нямат никакви права спрямо бебето. Ползващите се от заместващо майчинство съпрузи имат пълни права над сурогатната майка по време на бременноста. При диагностициране на увреждане или болест на детето могат да възникнат сериозни проблеми. Приемащите родители може да  пожелаят аборт и  да заставят заместващата майка да го направи,  независимо от нейните морални убеждения;

С предлаганите промени при подписване на договора се изисква съгласие на заместващата (сурогатна) майка, че всички решения във връзка със запазването на бременността и заченатото дете, освен тези засягащи здравословното състояние на заместващата майка, ще се вземат от ползващите се от заместващо майчинство съпрузи;

3. Концепцията за сурогатното майчинство грубо обезценява репродуктивната дейност, която жените извършват с тялото и душата си (мисли, емоции, отношение), и я свежда до механично действие и «работа».

4. Сурогатството крие сериозни психологически и физиологически здравни рискове. Не е ясно как заместващата майка ще реагира при отнемането на детето и какви ще бъдат психологическите последствия върху нея;

5. Узаконяването на сурогатството ще доведе до жестока физическа експлоатация на жените, особено в по-непривилегированите групи на обществото. Когато сурогатството стане легална професия, ще има огромен натиск върху хиляди жени да издържат семействата си като дават под наем телата си.

6. Узаконяването на сурогатството у нас ще доведе до процъфтяване пазара на черно. В предложените промени в Семейния кодекс се предлага «заплащане на разумни разноски». Това е твърде общо и неясно.

7. Нарушават се правата на детето. И детето, и заместващата (сурогатна) майка са третирани като биологична стока, за която се заплаща. Това потъпква  правата на детето като човешко същество, гарантирани от Декларацията за правата на детето (чл. 6 и чл. 9). Нарушава се и правото на детето на информираност. То няма да може да узнае, коя е майката, която го е родила, а при донорство и своя произход.

8. Сурогатството може да доведе до нарушаване правото на детето да има законна майка.  Има случаи в Русия, където в акта за раждане е записан само бащата. На 04.08.2010г. съд в Москва постанови, че самостоятелен мъж, който е кандидатствал за сурогатство (използвайки яйцеклетки на донори) може да бъде регистриран като единствен родител на своя син и така той става първия мъж в Русия, който защитава правото си да стане баща чрез съдебна процедура. Името на сурогатната майка не е вписано в удостоверението за раждане, бащата е записан като единствен родител.

9. Легализирането на сурогатното майчинство води до объркване на семейните роли и взаимоотношения 

Примери:

-        Историята за 61-годишна жена, която износва своя собствен внук  - влизайки в ролята на сурогатна майка за детето на собствената си дъщеря и зет.

-        В Русия няколко рускини (като Екатерина Закхарова, Наталия Климова и Ламара Келешева) стават баби чрез пост-мортем сурогатни програми, при които сурогатните внуци са заченати след смъртта на синовете им.

-        В Русия  потенциални самостоятелни родители, независимо от техния пол или сексуална ориентация, могат да се възползват от правото за родителство чрез сурогатство в Русия.

-        Има случаи на деца, които са родени две години след смъртта на поръчващата майка (Израел).

В България:

Към момента у нас сурогатното майчинство е забранено от чл.182а на Наказателния кодекс, както и от Наредба №28 от 20.06.2007 г. за дейности по асистирана репродукция;

10.  С узаконяването на сурогатството това, което вчера е било престъпление днес ще бъде напълно легално.

Все още няма направена статистика в България за двойките, които действително се нуждаят и желаят да се възползват от сурогатна майка. Това, което е известно до момента, че семействата в България, които вече са заявили такова желание са не повече от 20-30 (изказване на представител на гражданска  организация "Зачатие"); Същевременно всяка година у нас над 2000 бебета биват изоставени в домове, за разлика от много други страни, където възможностите за осиновяване са твърде ограничени.

11.  България няма законови механизми, които да предотвратят продажбата на бебета и износа на яйцеклетки. По този начин узаконяването на сурогатството за случаи с медицински показания, на по-късен етап ще доведе до масово заобикаляне на закона.

Практиката в ЕС и в други страни по света:

Нито една страна в Европейския съюз не позволява комерсиална сурогация и жените, които търсят утроба под наем, се насочват на изток – към Украйна, Русия, Грузия и Казахстан, и дори по-далече - към Индия. 

12. В Европейския съюз Австрия, Германия, Швеция, Франция, Унгария и Италия забраняват всякаква форма на сурогация – платена или не.  Държавите, предвиждащи силно рестриктивен режим на сурогатното майчинство и изрична забрана за неговата комерсиализация, са Холандия, Белгия, Великобритания, Израел, Гърция и някои щати на САЩ. Това са страни, в които решението е взето с основния мотив, че бездетните двойки наистина нямат друг шанс, защото изоставени за осиновяване деца на практика няма.

Докладвани са случаи за клиники в Индия, където сурогатни майки се държат под ключ през целия период на бременността и са принудени да раждат насила с Цезарово сечение. Последното носи двоен до четворен риск за смърт по време на раждане.

В заключение:

По въпроса за сурогатното майчинство, както и по отношение на начините на използване на репродуктивните технологии трябва да бъде ясно, че когато исканията на възрастните да използват тези технологии са в конфликт с най-добрия интерес на децата, тогава най-добрия интерес на децата трябва да бъде поставен на първо място.

https://www.sva.bg/105710911088108610751072109010851086-1084107210811095108010851089109010741086/6

[Hatshepsut]

Сурогатното майчинство у нас: не е забранено, но не е и възможно


10 юни 2020. От средата на март в хотел за сурогатни майки в Киев, Украйна, десетки бебета очакваха да бъдат взети от своите чуждестранни родители. В Украйна комерсиалното сурогатство е разрешено, но бебетата не можеха да бъдат раздадени на заплатилите двойки, защото границите бяха затворени заради коронавируса

Бавно, но неотменно и сигурно, семейните модели, които сме познавали, претърпяват трансформация. Еволюират или девалвират, изменят се в течение на непрекъснатото развитие на цивилизацията в икономически и социален план.

В съвременността (и най-вече в западния свят) все по-рядко можем да срещнем строго патриархални фамилии, съставени от няколко поколения семейства, живеещи под един покрив, или пък многодетни родители, които отглеждат повече от четири деца. Само до преди десетилетия е било нетипично, особено за жените, да сключват брак и да стават майки чак след двадесет и петата си година, докато днес двойките, които създават деца след тридесет или дори четиридесетгодишна възраст, се възприемат като естествено следствие от модерния живот, препълнен с лични задължения и персонални свободи.

Домакинствата от един родител, базираните на съвместно съжителство семейства, двойките без деца и еднополовите партньори лека полека се отърсват от моралната стигма, налагана с десетилетия. И това се случва по-бавно или по-бързо, в зависимост от фактори като по-консервативната или по-либералната нагласа на населението в страните, ролята на религията в обществото, държавната политика спрямо различните модели за семейство и възможностите и предизвикателствата пред родителя, обусловени от националното законодателство. В Швеция например домакинствата от едно лице формират близо половината от всички домакинства за страната, докато у нас да живееш сам и без деца все още масово се приема като несполучливо стечение на обстоятелствата в персонален аспект и преходен период преди постигането на по-успешен и осъществен личен живот.

Когато говорим за най-интимната сфера от човешкото битие, ми се струва нередно да етикетираме избора на някого като правилен или грешен.

Напук както на твърденията, че човек дължи създаването на поколение на рода или на държавата си, така и на противоположното мнение, че съвременната жена феминист трябва да мисли на първо място за кариерата и личното си удоволствие, решението да създадеш семейство и да станеш родител си остава обусловено от уникалните мотиви и личностни ценности на всеки един от нас. Оттеглянето на социалния натиск от личната сфера и осигуряването на законово регламентирани възможности, съобразени с изборите на всеки човек, е белег на хармоничните и развити общества.

Все пак и към настоящия момент, дори в някои от най-напредналите и либерални страни, съществуват въпроси, които будят противоречия и се разрешават нееднозначно от националното и от международното законодателство.

Един от най-широко застъпените сред тях е проблемът със сурогатното майчинство.

Под сурогатно майчинство разбираме съглашение, най-често скрепено с юридически договор, съобразно което една жена приема да забременее и износи едно или повече деца за друго лице или двойка, които при раждането на децата стават техни законни родители.

Обичайни основания за прибягването до този вариант за създаване на потомство са невъзможността на лицето или двойката да зачене дете по естествен път, опасността за здравето на жената или плода при бременност, желанието на мъж без партньор да бъде родител, или еднополовата връзка между двама мъже. Възможно е сурогатство както с яйцеклетка на жената, в чиято утроба расте плодът, наречено традиционно сурогатство, така и с генетичен материал изцяло от двойката родители, познато като гестационно.

От легална гледна точка пък, сурогатното майчинство съществува в комерсиална и в алтруистична форма, в зависимост от наличието на клауза за финансова компенсация между страните по съглашението.

В редица страни като например Канада, Австралия, Нова Зеландия, или някои от американските щати, е узаконена единствено алтруистичната форма на сурогатно майчинство. В рамките на Европа сред тези държави са Гърция, Португалия, Обединеното кралство.

За Руската федерация, Украйна, някои азиатски републики, ЮАР и отново няколко от Съединените американски щати е законен и финансово мотивираният договор за сурогатно майчинство.

В по-голямата част от Европа и редица страни извън рамките на Стария континент и двете форми на сурогатство са обект на категорична забрана, а в Бразилия сурогатството е позволено единствено между лица с определена роднинска връзка.

Разнопосочната правна уредба е базирана на акцент върху различни по естеството си аргументи, а белег за липсата на широк консенсус по темата са и държавите, в които изобщо липсва такава, или пък тези, в които общественото явление е регламентирано недостатъчно, противоречиво или несигурно.

Между държавите, в които терминът ,,сурогатно майчинство" не е легално дефиниран и не става обект на изрична правна регламентация, се нарежда и България. Но при систематично тълкуване на националното ни законодателство можем да извлечем, че всъщност е налице неговата категорична забрана.

Съгласно действащата правна уредба в страната съществува законова презумпция, според която майка на детето е единствено жената, която го е родила, включително и в хипотезите на асистирана репродукция. Тази презумпция е регламентирана във втората алинея на чл. 60 от Семейния кодекс, действащ от 01.10.2009 г. Произходът може да бъде оспорен по исков ред. Кръгът на легитимираните за предявяване на иск лица е изчерпателно уреден. Сред тях попадат единствено детето, жената, посочена като майка в акта за раждане, нейният съпруг, жената, която претендира, че е майка на детето, и мъжът, който претендира, че детето е родено от неговата съпруга.

Както можем да се уверим, от тази обосновка следва, че оспорването на произхода касае не генетичния произход на роденото дете или волята на родителите, а само физическия акт на неговото раждане.

За да станат законни родители на детето, за лицето или двойката остава единствено възможността за пристъпване към неговото осиновяване.

В този случай обаче, процедурата по осиновяване влече със себе си много несигурност и редица спънки и усложнения, които могат да възпрепятстват окончателно желания й изход.

На първо място това е необходимостта от даване на съгласие за пълно осиновяване от страна на рождената, в случая сурогатна майка. Без наличието на това съгласие, което трябва да се даде чрез писмена декларация пред Дирекция ,,Социално подпомагане", всякаква предходна уговорка, или пък фактът чии гени носи детето, остават правно ирелевантни.

На практика сурогатната майка е защитена от закона, и може да реши да задържи детето във всеки един момент както преди даването на съгласие за пълно осиновяване, така и до подаването на молба за осиновяване. Във втория случай тя може да оттегли предварително даденото съгласие със заявление с нотариална заверка на подписа.

Самата процедура по осиновяване е времеемка и сложна, без да е налице гаранция, че конкретно детето, родено в условията на сурогатно майчинство, ще бъде определено като подходящо за желаещите да го осиновят лица от органите от компетентния орган – Съвета по осиновяване. Не съществува и регламентирана възможност за нерождения родител в условията на сурогатно майчинство да се грижи и да отглежда детето, докато трае процедурата по осиновяване.

Налице е законова пречка за осиновяване и в случаите, когато двамата партньори, желаещи да имат дете чрез сурогатно майчинство, не са сключили граждански брак. При тази хипотеза само единият от тях може да осинови детето.

Проблем за детето възниква в случаите, когато осиновителите се откажат от осиновяването преди неговото финализиране, а рождената майка е декларирала съгласието си за пълно осиновяване, съответстващо на нежеланието й да се го отглежда. Липсва уредена гаранция от страна на потенциалните осиновители в защита на детето, съобразно която да съществува сигурност, че то няма да остане на практика без родители.

Наказателният кодекс пък, в главата, разглеждаща престъпленията против брака, семейството и младежта, въздига в престъпление комерсиалната форма на сурогатство като продажба на дете и съответно посредничество за такава продажба.

В случай че рождената майка изостави детето или даде съгласие за пълното му осиновяване в замяна на имотна облага, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от 5 000 лв. до 15 000 лв. Съставомерни, макар и по-леко наказуеми, са склоняването и посредничеството към такъв род престъпни действия.

Поради изложените законови препятствия, желаещите да станат родители чрез метода на сурогацията лица у нас често се насочват към осъществяване на процеса извън рамките на страната.

Предпочитана като страна с по-либерално законодателство е Украйна. На територията на страната ни действат платформи, чрез които желаещите лица биха могли да се насочат към процедура по сурогатно родителство в границите на тази държава.

През 2015 г. две българчета, родени от сурогатна майка в Мексико, за пръв път успяват да се сдобият с актове за раждане, в които като родител фигурира единствено биологичният им баща, както и с български документи за самоличност. Такъв развой създава правен прецедент, на който родителите биха могли да се позовават за в бъдеще с оглед създаването на трайна съдебна практика в областта. При противоречиво разрешаване на въпроса от съдилищата за нейното уеднаквяване чрез тълкувателно решение може да бъде сезиран Върховният касационен съд.

Националната ни правна система обаче не е базирана на правния прецедент, каквато е британската. Тя спада към континенталните правни системи, основаващи се върху върховенството на закона като основен източник на правото, а не върху частния случай.

Въпреки това прецедентът намира все по-широко приложение у нас по отношение на неразрешените законодателно, но все пак съществуващи и належащи въпроси и обществени отношения. Той безспорно помага за догонването на социалното развитие от нормативната уредба.

И все пак липсата на ясна законова рамка създава предпоставки за правна несигурност, каквато изглежда недопустима, когато говорим за социални явления, касаещи пряко детето и семейството.

Най-малкото с оглед пълноценната и качествена закрила на детето и разкриването на възможности за развитието и укрепването на семейството по начин, който да отговаря на съвременната реалност. Макар и без окончателен изход, в годините назад подобни законопроекти са внасяни за разглеждане. Освен метода на сурогацията те са разглеждали и други належащи проблеми на семейното право, като например възможностите за легализация на фактическото съжителството.

Наред с всички етични и психологически контрааргументи и опасения, засягащи казуса със сурогатното родителство, които неминуемо следва да бъдат взети предвид, едно е безспорно – тази алтернатива съществува, този избор се случва на практика.

Усложненията и неяснотите по него не го заличават от социалната картина, но изкривяват потенциалния му краен резултат и създават допълнителни рискове и за родителите, и за децата. Точно както, например, забраната на абортите води до скок на нелегалните и опасни такива.

Основна функция на законодателството е да регулира обществените отношения, а не да ги създава или прекратява.

При липса на правна рамка за дадено съществуващо социално явление, проблемът не изчезва, а напротив, задълбочава се и се пренасочва към сивия сектор и сферата на полулегалното. Така стои въпросът и с проституцията и порнографията в България. Липсата на категоричност, яснота и съобразяване на неумелата им правна регламентация с обективната реалност, със сигурност не води до отмирането им като явления, а единствено отваря вратата към безконтролност и злоупотреби.

Струва ми се цинично неуместно да се налага въпрос от сферата на родителството и закрилата на детето да стои на една и съща плоскост с тези теми поради липсата на законодателна решителност за уредбата му по съобразен с обективната реалност начин.

Не мисля, че за себе си бих се спряла на алтернативата за сурогатно майчинство.

Не мисля обаче, и че моите избори и предпочитания в личен план са тези, с които трябва да бъде съобразено по императивен начин текущото и бъдещо развитие на семейството и родителството на другите.

https://mamamia.bg/maternity/surogatnoto-majchinstvo-u-nas-ne-e-zabraneno-no-ne-e-i-vazmozhno/

[Panzerfaust]

Сурогатното майчинство е форма да се раждат още българчета, защото за много двойки това е единственото решение (освен осиновяването). Поради това го одобрявам. Не ми пука, че циганки, украинки и т.н. ще отдават утробите си за пари.

[Лина]

Имаше една депутатка от Атака, която премина може би към ГЕРБ и бившите и колега я плюха и унижаваха много активно. Първото й име беше Калина, нали?
Тя много активно дискутираше сурогатното майчинство, може би и законопроект да е подготвяла, но явно не е срещнала съмишленици.

По-скоро съм за това да се регламентира и да се разреши. Не знам защо държавата си позволява да се бърка на хората по отношение на един такъв избор. В края на краищата двете страни ще се търсят и подбират по някакви техни си критерии, които няма да имат нищо общо със закона и въобще не допускам, че ще има износени от циганки деца.
Конфликти вероятно ще има, травми ту за едната, ту за другата страна също може да има в някои случаи, но това са нещата от живота.

[Лина]

Защо сурогатното майчинство не трябва да се узаконява

1. При сурогатството се прекъсва силната естествена връзка между износващата (сурогатната) майка и детето;

2. Сурогатните майки нямат никакви права спрямо бебето.

3. Концепцията за сурогатното майчинство грубо обезценява репродуктивната дейност, която жените извършват с тялото и душата си (мисли, емоции, отношение), и я свежда до механично действие и «работа».

4. Сурогатството крие сериозни психологически и физиологически здравни рискове. Не е ясно как заместващата майка ще реагира при отнемането на детето и какви ще бъдат психологическите последствия върху нея;

5-6. Узаконяването на сурогатството ще доведе до жестока физическа експлоатация на жените, особено в по-непривилегированите групи на обществото. Когато сурогатството стане легална професия, ще има огромен натиск върху хиляди жени да издържат семействата си като дават под наем телата си.

7. Нарушават се правата на детето.

8. Сурогатството може да доведе до нарушаване правото на детето да има законна майка.  Има случаи в Русия, където в акта за раждане е записан само бащата.

9. Легализирането на сурогатното майчинство води до объркване на семейните роли и взаимоотношения 

https://www.sva.bg/105710911088108610751072109010851086-1084107210811095108010851089109010741086/6

1. Е, генетично нямат връзка, така че всичко е игра на ума. Нормалните хора ще могат да го преодолеят.
2. Разбира се!
3. Това е единственото вярно, че износващата майка е хубаво да е раждала и да не желае повече деца, щото всичко може да се случи вкл. да не може да има повече деца.
4. Айде пак! Ами тя нали знае, че това е търговска договора и че детето не е нейно.
5-6 Забравете! Смятам че дори когато законово се регламентира тази услуга търсещите сурогатна майка ще са толкова капризни и взискателни, че точно този "бизнес" много трудно ще върви. Бездетните двойки са с висока тревожност, често педанти, всъщност тайничко не знаят дали и какво искат .....абе ще са им нужни поне 1000 кандидатки.
7. Тотални глупости.
8. Само ако закона е "врата в полето", иначе не може да се случи това!
9. Тотални глупости.

[Hatshepsut]

Имаше една депутатка от Атака, която премина може би към ГЕРБ и бившите и колега я плюха и унижаваха много активно. Първото й име беше Калина, нали?
Тя много активно дискутираше сурогатното майчинство, може би и законопроект да е подготвяла, но явно не е срещнала съмишленици.

Да, става дума за Калина Крумова.
Ето дискусията в стария форум по този повод:

https://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php?topic=24446.0