Ерик Земур - гласът на Франция

[Panzergrenadier]

Той е Ерик Земур, френски полемист, политически журналист и есеист. Казва, че Франция е застрашена от "голямата подмяна" - процес, в който коренното бяло християнско население е изтласквано от прииждащите в страната араби и африканци. Смята, че ако Франция не спре имиграцията, ще се превърне в "ислямска република" и говори апокалиптично за задаваща се война между расите.

https://dnes.dir.bg/na-fokus/zashto-vsichki-vav-frantsiya-govoryat-za-erik-zemur

[Panzerfaust]

Той хубаво говори, но кой ще го чуе? Франция вече е тотално заминала!

[Panzergrenadier]

Ще вземе гласове от Марин Льо Пен. Лошо е ако на предстоящите избори във Франция са конкуренти.

[Panzergrenadier]

Взимам си думите назад:

Ерик Земур е съчетание на крайности: роден е в еврейско семейство, имигрирало във Франция от Алжир. Отраснал е в парижко предградие през 60-те години, като завършва Science Po - една от най-известните школи по политически науки в страната. 

[Panzerfaust]

Много добра статия!

Ерик Земур: Май 68-а, големият разпад

Автор: Ерик Земур, "Фигаро"

Семейство, власт, наследство, нация: извън празничния си аспект, движението от Май 68-а ускори големия разпад на западните общества, поставяйки под въпрос традиционните ценности.

Сега знаем. Знаем, че Май 68-а е само хитрост на историята.

Знаем, че надменният марксизъм на младите революционери е бил само заобиколен начин да играят за пазара. Прочетохме Режис Дебре още през 1978 г. и Люк Фери в средата на 80-те години. Преди тях американецът Кристофър Лаш и всички други след това. Знаем, че “цивилизационната криза”, диагностицирана тогава от Жорж Помпиду, е била преди всичко мутация на капитализма, който преминава от система, основана на производството, индустрията и спестяването, в икономика, основана на потреблението, услугите и дълга.

Знаем, че дори “общата стачка”, столетната мечта на всички синдикалисти, бе удавена от повишението на заплатите - изядени веднага от обезценяването на франка и инфлацията - и връщането на бензина в бензиностанциите за заминаващите през уикенда на Петдесетница.

Знаем, че талантът на лозунга, изработен в ателиетата на Сорбоната, се преквалифицира в рекламните агенции. Знаем, че либидото на студентите от Нантер, които искаха да отидат в спалните на момичетата, се превърна в потребителски импулс. Знаем, че техният утопичен универсализъм подготви световния пазар на капитали и стоки.

Знаем, че техният щедър антирасизъм измисли мултикултурните общества в Западна Европа, където всеки следва своя обичай, корени, религиозна вяра. Знаем, че мъжествената сериозност на маоистките активисти бе подкопана и победена от хедонистичния феминизъм на Движението за освобождение на жените и “гей” движенията.

Знаем, че Май 68-а започна доста преди май 1968 година. На Втория ватикански събор с рухването на практиката на католицизма. Или същата тази 1965 г., с края на демографския бейби бум. Или през 1967 г. с легализирането на противозачатъчното хапче. Или с расовите бунтове в Лос Анджелис, или демонстрациите срещу войната във Виетнам, или появата на “политическата коректност”, пламенната защита на малцинствата.

Знаем, че Май 68-а не беше само френски, а западен (Италия, Германия, САЩ) и дори европейски (Прага), и дори световен (Мексико). Знаем, че Май 68-а беше  френският път за затваряне на революционната история на страната, правейки една последна революция за смях. Последна революция, но без смърт или почти. Революция, извършена в името на народа от синовете на буржоазията. Като 1789-а и 1848-а. И както обикновено, както казваше Маркс по повод на 1848-а, историята се повтаря, първия път като трагедия, вторият - като фарс.

Май 68-а, това бяха шеги и закачки.


Талантът на лозунга, изработен в ателиетата на Сорбоната, се преквалифицира в рекламните агенции: "Бъдете реалисти, искайте невъзможното". Снимка: Жерар Ем

Разрушаване на семейството

Генерал Дьо Гол изигра ролята на Ришельо и на Луи ХIV; бунтовниците от Сорбоната изиграха разярените от 1793 г. Мишената беше идеална. Дьо Гол беше последният баща преди татковците с детски колички, последният лидер преди мениджърите, последното въплъщение на нацията преди разпадането на нацията, последният мъж преди феминизираните тийнейджъри.

Мишената беше перфектна и няма значение, че тя самата подготви почвата чрез много “еманципаторски” мерки за онези, които щяха да го свалят. Смъртта му през 1970 г. съвпадаше със закона, който слага край на бащината власт в семейството.

Балзак бе казал, че смъртта на краля на гилотината е смъртта на всички бащи. Историята сервира същото със смъртта на Дьо Гол. Бащите вече са само татковци, а татковците - втори майки. Патриархалното семейство преминаваше под властта на матриархата, от който мъжете избягаха тялом (скок на броя на разводите или на семействата с един родител) или духом. Революционният егалитаризъм проникваше навсякъде, между мъжете и жените, но също между родителите и децата, дори между различните сексуалности.

Всички равни, всички личности, всички с права.

Вече не бяхме просто семейство, с баща, майка и деца, а “правехме семейство” с лица, равни по права, с различни сексуалности. Семейството вече не е място за предаване, за културно и материално наследство, а място за процъфтяване на индивидите. Това е мястото, където нуждите на пазара (да бъдем потребители) се свързват със старите революционни фантазии (да се разруши буржоазното семейство). Там, където либералите се съюзяват с либертарианците. Там, където феминистките движения се съюзяват с хомосексуалните движения, станали “гей”. Там, където сексуалните малцинства се съюзяват с етническите малцинства. С общ враг: западният бял хетеросексуален мъж.

Май 68-а постави под въпрос всички идентичности.

Един от лозунгите на Май 68-а беше: всичко е политика. Те не говореха на вятъра. Всичко: семейство, училище, Църква, партия, синдикат, пол, нация, всички йерархични и вертикални структури щяха да бъдат подкопани и съборени. Повалени. Всички идентичности щяха да бъдат поставени под въпрос. В името на свободата, вече имахме само права. В името на равенството, обществото имаше само задължения. В името на пазара, бяхме индивиди царе, на които бе забранено да забраняват. Но в името на старата марксистка вулгата, ние всички сме “осъдени на вечни мъки на земята”, които ще трябва да накарат бившия си господар да върне онова, което е взел незаконно: бащата, учителят, шефът, свещеникът, министърът и, в по-широк смисъл, мъжът, белият, французинът. Мнозинството е призовано да се кланя и да се подчинява на малцинствата.

Преоткриването през 80-те г. на Токвил, смятан за ужасен либерален аристократ от марксистките революционери през 60-те г., позволяваше да се преобърне древното проклятие на демокрациите: тъй като Токвил бе разбрал, че опасността е диктатура на мнозинството над малцинствата, трябваше да се предотврати с всички средства тиранията на мнозинството. Така че в името на човешките права, на съдиите бяха предоставени средства да възпират и най-малката принуда, най-малката “дискриминация” над най-малкото малцинство. Демокрацията вече не беше власт на народа от народа за народа, а власт на съдията, в името на закона, за малцинствата. Резултатът не закъсня: в името на новата религия на човешките права, свещеният принцип за “недискриминация” утвърждаваше тиранията на съдията и на малцинствата.

Патетично я нарекоха "правова държава".

Бившите революционери, които бяха запомнили от Маркс, че правото изобщо и човешките права, в частност, са само оръжие на буржоазията, за да затвърди властта си и да възпира атаките на пролетариата, майсторски промениха мнението си и станаха най-яростните защитници на човешките права. Това беше новата им светска религия след комунизма. След защитата на пролетариата, защита на малцинствата. След борбата срещу капитализма, борба срещу неоколониализма. След комунизма, антирасизъм. Религия, на която станаха свещеници. Религията се промени, но кладите на инквизицията бяха запалени от същите. някогашните фашисти бяха станали днешните расисти.


Един от идолите на Май 68-а: Мао Дзедун, който със своята културна революция бе изпратил милиони китайци на смърт. Снимка: Жил Карон

Победата на екзистенциализма

Консервативната мисъл отдавна твърди, че една нация е само семейство от семейства. Беше неизбежно разпадането на едното да не доведе до разпадане на другото. Конструктивизмът, роден в умовете на френските теоретици - Дельоз, Гатари, Фуко - се връщаше при нас с ореол, след преминаването си в американските кампуси през 60-те години. Нищо не беше естествено, всичко беше социално. Нищо не беше биологично, всичко беше културно. Това беше абсолютната победа на екзистенциализма на Сартр. Не се раждаш жена, ставаш такава. Или не ставаш. Не се раждаш мъж, ставаш такъв. Или не ставаш. Не се раждаш французин, ставаш такъв. Или вече не ставаш. Всички инструменти на асимилацията - имена, дрехи, език, училище, история, култура, кухня -, които бяха позволили интеграцията на поколения имигранти, дошли от цяла Европа, бяха отхвърлени, в името на зачитането на културите и престижа на “различността”. Тук също френското съчетание на свобода и равенство, на либерализма, но също и на старата марксистка вулгата, нанасяше опустошение. Свободни да следваме и да наложим културата си по произход, традицията, религията си, дори и тя да противоречи на доминиращата култура във Франция; но равни, в името на скрупульозното зачитане на принципа за “недискриминация”.

Тази двойна повеля е разрушителна за нацията, която вече е само територия без минало, в която съжителстват различни общности, в името на оксиморонното “съвместно съжителство”. Но именно това е целта. Даниел Кон-Бендит казваше доста години след “подвизите си” през Май 68-а: “Френският народ не съществува; и самото понятие за народ не съществува”. Истинското наследство на Май 68-а несъмнено е тук, в това желано, обмислено, наложено разрушаване на индивидите, семействата, народите, нациите. Този анархистичен нихилизъм разцъфтя, в името на един тоталитарен нихилизъм, наследен от марксизма, съчетан с пазарния либерализъм и вече нямаше за цел да пожертва буржоазията на олтара на пролетарията, а европейските народи на олтара на повсеместното смесване (métissage).


Снимка: Жил Карон

Май 68-а отдавна спечели. Бунтовниците станаха властта.

Власт, която все още твърди, че е бунтовна. И която все още смята своите опоненти за консерватори. Докато консерваторите са те самите. Но бунтът тътне. Той е несвързан, разделен, разединен. Това е успехът на “Манифестация за всички” през 2013 г. срещу хомосексуалния брак. Това е пробуждането на идентичностния католицизъм, който разбра опасността от исляма. Но също и от един често свиреп ислямски патриархат в предградията, който се изживява като опозиция на феминизма в приемащото общество.

Това е дори, без да го разбират те самите, силният подем на едно феминистко неопуританство, което в името на правата на жените, поставя под въпрос разпуснатия хедонизъм на бившите участници в 68-а, били те продуценти в киното, фотографи или политици. Това е най-сетне коалицията на народи в Източна Европа, които искат да съхранят своята национална споеност и християнските си корени.

Не всички бунтове си струват. Често те дори са противоречиви и дори неприятелски. Всички те са продукт на разпадането на западните общества след Май 68-а, на всички идентичности, индивидуални, семейни, религиозни и национални.

Върху руините на Май 68-а един ден ще трябва отново да се гради.

Превод от френски: Галя Дачкова

https://glasove.com/categories/na-fokus/news/maj-68-a-golemiyat-razpad?fbclid=IwAR09wWbyuJD_7xN1UoBYB1-bqrjOvfscYtxi-tuPQ_MxbDeNjRjp53FqbOM

[Лина]

Взимам си думите назад:

Ерик Земур е съчетание на крайности: роден е в еврейско семейство, имигрирало във Франция от Алжир. Отраснал е в парижко предградие през 60-те години, като завършва Science Po - една от най-известните школи по политически науки в страната. 

Е, защо? Знае се, че евреите за работа няма какво да ги търсиш. Те (особено по - заможните) гледат да се отдават на наука и философстване, дай им да мислителстват и при някой има така да се каже...... ефект от това. 

[Hatshepsut]

"Френският Тръмп". Той се готви да победи Макрон и Льо Пен


Ерик Земур

Той е потомък на берберски евреи емигранти от Алжир, но смята, че една от най-големите заплахи за родината му са мигрантите от арабските страни. Той е бивш журналист, работил в едно от най-реномираните издания, но неспирно се позовава на фалшиви новини и откровени лъжи. Завършил е един от най-елитните университети, но говори срещу елитите.

Очакванията са той да участва на балотажа в едни от най-важните избори в световен мащаб през 2022 г., но все още дори не е издигнал кандидатурата си.

Ако все още не сте чували името Ерик Земур, то много скоро това може да се промени. Последните проучвания за нагласите на французите му отреждат второ място на президентските избори през пролетта на следващата година. Засега той е човекът, който би отишъл на балотаж срещу Еманюел Макрон.

Между 16 и 17% от анкетираните са заявили готовност да гласуват за Земур, оставяйки на трето място Марин льо Пен, която от години е приемана за основен противник на Макрон. Този резултат е шок за традиционните представители на консерваторите и крайнодесните. Тя не е приятна и за настоящия президент Макрон, който води в проучванията с около 24%.

Земур е човек, когото медиите започнаха да определят като „френския Доналд Тръмп“. В думите му има послания, смущаващи не само за страната му, но и за Брюксел и Балканите.

Да направим Франция отново велика

През 2016 г. основният слоган на кампанията на Доналд Тръмп беше „Да направим Америка отново велика“. Самият Земур не е възприел точно тази формула, но от години говори за това как Франция е загубила статута си на световна сила. Той смята, че за това е виновно възприемането на неолиберализма.

Франция вече не е хищник, а плячка.
Ерик Земур

„Франция вече не е хищник, а плячка“, пише той в книгата си „Френското самоубийство: 40 години, които победиха Франция“.

Самият Земур се описва като последовател на Шарл дьо Гол и на Наполеон Бонапарт, увлечен от централизираната власт около силен харизматичен лидер, който обаче е и противник на системата. Според анализатори именно отъждествяването с величественото минало на Франция предизвиква носталгия у голяма част от избирателите.

По примера на повечето крайнодесни популисти, сред които и Тръмп, Земур умело използва реториката срещу мигрантите. Той често споменава конспиративните теории, говорещи за „плана“ за постепена замяна на европейското бяло население от мигрантите.

Той има две присъди заради употреба на реч на омразата и подбуда към расово насилие. По думите му всички деца мигранти, които идват без придружители от Африка и Близкия Изток, са убийци, изнасилвачи и крадци. Той казва, че тези деца само увеличават мюсюлманската част от населението и ще доведат страната до гражданска война. В същото време мюсюлманското население на Франция е около 8%.

Жените и медиите като мишена

Освен с противопоставянето на либерализма, Земур е известен и с крайните си позиции за мястото на жените в обществото.

Той обвинява не само либералните ценности, но и консуматорството, което според него е накарало жените „дълбоко в себе си“ да искат да бъдат доминирани от мъжете. В публичните си изяви той често говори за „феминизацията“ на френското общество, която според него води до проблеми заради слабостта и липсата на лидерски качества у жените.

Няколко жени са го обвинявали в това, че ги е подложил на „нежелан сексуален контакт“, което пък е още една прилика с Тръмп.

Освен мястото на жените, Земур изтъква като опасно и нещо, което той нарича „ЛГБТ идеология“. По думите му този феномен има силно влияние в образователната система на страната, в която голямо негативно въздействие имат също „марксизмът и антирасизмът“.

По подобие на Тръмп той обвинява основната част от медиите в страната си като „пропагандна машина“ и добавя, че те „мразят Франция“.

„Платени от Вашите данъци, те неспирно ви плюят. Те плюят върху френската история и култура, плюят върху френския народ, който искат да изчезне“, казва той.

Този антисистемен образ и противопоставянето срещу част от медиите не са голяма изненада, тъй като популярността на Земур се дължи и на дългогодишната му роля на водещ и коментатор в заемащата десни позиции телевизия C-news. Каналът често е определян като френски вариант на „Фокс нюз“ - теливизята, наричана "каналът на Тръмп".

Симпатизантите на Земур казват за лидера си същото, което и много от поддръжниците на Тръмп казват за бившия президент на САЩ - че той успява да ги спечели, защото „казва нещата такива, каквито са“.

Ерик Земур и Марин Льо Пен

Харизмата и големият опит в публичните изяви на Ерик Земур са това, което анализаторите определят като най-голям риск пред Марин льо Пен. Тя също се бори за гласовете на десните избиратели.

Льо Пен обаче на няколко пъти каза, че изобщо не приема Земур за заплаха за кандидатурата ѝ.

Френските медии припомнят, че по време на предишната президентска надпревара предварителните проучвания показваха близки резултати между Льо Пен и Макрон преди дебатите. След тях обаче последва разгром за крайнодясната кандидатка, който донесе на настоящия президент 66% от гласовете.

Ако сравняваме популярността на Земур с тази на Льо Пен, Гугъл дава любопитен отговор: през последния месец името на Земур е генерирало 16 пъти повече търсения в търсачката, в сравнение с търсенето на Льо Пен.

Медиите също помагат. По данни на организацията за мониторинг „Акримед“, само за един месец Земур е споменат над 4000 пъти във френските вестници или средно по 139 пъти на ден през последния септември. Телевизионните му участия в този период са продължили общо около 11 часа, докато Льо Пен е била в ефир „само“ един час.

Изглежда, че Льо Пен гледа спокойно на популярността на Земур не за друго, а защото той нито е си издигал официално кандидатурата, нито е получил подкрепа от някоя от установените политически партии.

Второто е ситуация, в която беше и самият Макрон преди да се кандидатира за президент. И това не му попречи да смаже традиционно силните леви през 2017 г. Днешният ляв кандидат за президент през 2022 г. е кметицата на Париж Ан Идалго, която получава едва 5% подкрепа.

Земур може да се окаже в подобна роля, само че за десния и дясноцентристкия електорат. На евентуален балотаж пък може да му помогне и фактът, че според прогнозите 40% от френските гласоподаватели са готови да гласуват за популисти.

Френските избори и Европа

Сегашният президент Еманюел Макрон понесе тежки последици вътре в страната си заради политиката си към мигрантите и това сякаш стана отправна точка за неговите позиции срещу разширяването на ЕС.

Това пряко засегна страни като Северна Македония и Албания, но и други - като Грузия, Украйна и Молдова.

Страните от Източна Европа все още не са забравили и действията на френския президент, свързани с пакета „Мобилност“, който Брюксел прие по негова инициатива. Заради позицията, в която Макрон се озова на вътрешнополитическата сцена през 2019 г., той дори втвърди тона срещу мигрантите.

Самите европейски институции също ще гледат с огромно притеснение към Париж и борбата за Елисейския дворец, тъй като Макрон е ключов лидер с ангажирани проевропейски тези. Развръзката може да се окаже и с още по-голямо значение предвид неясното засега бъдеще на Германия. Там тепърва ще стане известна структурата на властта.

https://www.svobodnaevropa.bg/a/31547579.html

[Hatshepsut]

Като Тръмп, но интелектуалец

Той харесва Путин и Орбан, поздравява британците за Брекзит и залага на провокации и насъскване срещу "системата" и имиграцията. Ерик Земур, наричан френският Тръмп, иска да стане президент на Франция

"Нашият Тръмп" - с това заглавие излезе в края на октомври френското седмично списание "Challenges", онагледено със снимка на Ерик Земур, под която пишеше: "Неговите лъжи - неговите провокации - неговите връзки с медиите". В статията авторите описваха как френският политик се вдъхновява от бившия американски президент Доналд Тръмп и как, подобно на него, залага на провокации и насъскване срещу "системата" и срещу имиграцията.

"За разлика от Тръмп, Земур е интелектуалец"

Месец по-късно, в края на ноември, Земур обяви, че ще се кандидатира за президент. В дните преди това той обикаляше из цялата страна, за да представя книгата си "Франция още не е казала последната си дума", чиято обложка неслучайно напомня за книгата на Тръмп "Отново велика". И двамата политици позират на фона на съответните национални флагове.

Запитан от френския вестник "Le Parisien" за мнението му за Земур, бившият ръководител на предизборния щаб на Тръмп Стийв Банън говори за "интересен феномен" и казва, че двамата политици се отличавали съществено по един белег: "За разлика от Тръмп, Земур е интелектуалец".

Земур е познат като журналист и автор. Завършил е реномирания Институт d'Études Politiques в Париж, но два пъти се е провалял на приемните изпити за елитния университет École Nationale d'Administration (ENA). Автор е на книги за консервативни политици. Една от тях носи заглавието "Самоубийството на Франция". Дълго време е бил колумнист на консервативния вестник "Le Figaro" и на два пъти е бил осъждан заради призиви към дискриминация на расистка основа.

Също като Тръмп, Земур е способен да се държи и твърде примитивно - наскоро показа на една жена в Марсилия среден пръст, която преди това го беше предизвикала по същия начин. Друго, което свърза Земур с Тръмп, е това, че търси подкрепата на социалните мрежи - той е много активен в Gettr - алтернатива на Туитър, основана от бившия говорител на Тръмп Джейсън Милър. Gettr привлича предимно десни екстремисти и десни популисти - активно представен там е президентът на Бразилия Жаир Болсонаро и лидерката на френската крайнодясна партия "Национален сбор" Марин Льо Пен. Самият Тръмп обаче не ползва тази платформа.

Също като Тръмп, и Земур прави изявления, които често предизвикват недоумение и гняв в други държави. Той заяви например, че САЩ нямали съюзници, а само васали. Американците и Германия пък се държали като опекуни на Франция, а страната му трябвало да напусне военното командване на НАТО. Още преди години Земур заяви, че САЩ доминират в НАТО, докато Германия държала в свои ръце целия ЕС. Земур шокира и с намерението си да затвори границите на Франция с Испания и Италия, за да прекрати притока на нелегална миграция.

По време на посещение в Лондон през ноември той похвали британците за Брекзит, защото не били съгласни повече да се подчиняват на европейските съдници и технократи. В Лондон обаче нито един политик не пожела да се покаже публично с френския гост. Посещение в Брюксел пък Земур отложи с аргумента за "прекалена заетост".

Възхитен от руския президент Путин

Съвсем друго е отношението му към Унгария - през септември Земур участва по покана на унгарския премиер Виктор Орбан в международна "Среща на върха по въпросите на демографията". Французинът се реваншира с похвали, като заяви, че Орбан добре е разбрал развитието на света, щом защитава идентичността на своята страна и на Европа.

Руски медии с голям възторг цитират изявления на Земур и най-вече онези, в които той се изказва против "конфронтация с Русия", където скицира своята визия за някаква евразийска ос и изразява възхищението си към президента Путин.

Най-силната конкуренция на Земур за президентския пост във Франция идва от десния лагер и Марин Льо Пен. В последните допитвания обаче лидерката на "Национален сбор" събира по-голямо одобрение от Земур. Двамата заедно биха събрали около една трета от избирателските гласове.

Притиснати до стената от този избирателски потенциал са най-вече консервативните републиканци. По време на предварителните избори нито един от техните кандидати не се разграничи ясно от Земур. Вместо това си проличаха някои парели с неговите изказвания по темите за вътрешната сигурност, миграцията и суверенитета на Франция по отношение на ЕС.

Независимо какъв резултат ще постигне Земур на президентските избори, отсега е ясно, че той ще повлияе и на външнополитическите настроения във Франция.

https://www.dw.com/bg/