Любчо Георгиевски

[Hatshepsut]

Любчо Георгиевски

Любчо Георгиевски (на македонска литературна норма: Љупчо Георгиевски, изписва се и като Љубчо Георгиевски) е виден политик от Северна Македония.

Играе важна роля в създаването на суверенна и независима Северна Македония. Бил е подпредседател (вицепрезидент) на Социалистическа република Македония (1991) и министър-председател на Република Македония (1998 – 2002); съосновател е и председател на политическата партия ВМРО-ДПМНЕ (1990 – 2003), съосновател (2004) е и настоящ лидер на ВМРО Народна партия от 2012 г.

През юни 2006 г. придобива българско гражданство, самоопределя се като българофил.

Георгиевски е роден в Щип на 17 януари 1966 г. Завършва ,,Сравнителна литература" в Скопския университет ,,Св. св. Кирил и Методий" (1988).

Съосновател е и първи председател на ВМРО-ДПМНЕ – от 17 юни 1990 до 13 май 2003 г.

След провъзгласяването на независимостта от Югославия е избран на 27 януари 1991 г. за първия подпредседател (вицепрезидент) на Социалистическа република Македония, но по-късно през годината подава оставка от този пост.

Депутат е в парламента на страната в периода 1992 – 1995

През периода от 30 ноември 1998 до 1 ноември 2002 г. Георгиевски е министър-председател на Република Македония.

По време на неговото управление са размразени двустранните отношение между България и Северна Македония, като през 1999 г. е подписана съвместна декларация на министър-председателите на двете страни, съдържаща копромисно решение на така наречения ,,езиков спор".

През 2001 г. след войната в Косово, в Северна Македония избухва въоръжен конфликт между албански сепаратисти и северномакедонските въоръжени сили. След неколкомесечни сражения северномакедонските сили надделяват и сепаратистите са разоръжени. Георгиевски договоря военната подкрепа на България, която се оказва решаваща за младата република. С президента подписва Охридското споразумение с представители на 4 политически партии, включително на етническите албанци, на 13 август 2001 г. Споразумението прекратява въоръжения конфликт и поставя основата за подобряване на правата на етническите албанци. В тази връзка предлага създаването на етнически чисти държави на Балканите като единствен възможен вариант за тяхното развитие и мир в региона. Според него след неизбежното отделяне на Косово от Сърбия Северна Македония ще се обособи като 3-та албанска държава. За да няма вътрешни размирици, смята, че единственият възможен изход за Северна Македония е размяната на територия и население. Планът му се приема противоречиво. Според някои това е опит Северна Македония да се подели между Албания и България от българина Любчо Георгиевски, според други всичко, което е прогнозирал анализаторът Любчо Георгиевски, се е сбъднало, според трети това е начин македонизмът да се съхрани от разпад.

Георгиевски, след разногласия със следващия лидер на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски, създава новата ВМРО Народна партия на 4 юли 2004 г. Той е неин неформален лидер до март 2007 г., когато отказва да се кандидатира от ВМРО-НП за президент, позовавайки се на проблеми със здравето.

В интервю за радио Свободна Европа на 6 март 2011 г. Георгиевски се обявява за компромис с Гърция за промяна на името на тогавашната Република Македония в името на евро-атлантическата интеграция на страната. Заявява: Македония вече не е само мултиетническа, а може да се каже и мултирелигиозна държава...
Определя наложения след неговото управление процес на ,,антиквизация" в страната като карикатурен и определя бутафорния проект ,,Скопие 2014" като ,,Дисниленд на Балканите". Остро критикува и систематично провежданата политика на българофобия на наследника си на премиерския пост Никола Груевски и го определя като сърбофил.

Избран е за лидер на партията на 26 февруари 2012 г.

През юни 2006 г. Георгиевски придобива българско гражданство на основание на деклариран български произход на родителите му, въз основа на подписана нотариално заверена декларация за българско самосъзнание.

След получаването на българско гражданство е подложен на жестоки критики в страната си и се оттегля от политиката за няколко години.

През лятото на 2007 г. взима участие в българския политически живот като член на инициативния комитет за издигане на Кирил Пендев за кандидат за кмет на Благоевград.

https://bg.wikipedia.org/

[Hatshepsut]

Статия на Георгиевски, публикувана в седмичника "Фокус" на 27 Март 2009 година.

За внуците на Аминта

До разпадането на Югославия в Македония рядко срещах "антични македонци", но в началото на 90-те започнах да се натъквам на тях предимно в емигрантските кръгове. С течение на времето някои ми станаха приятели, други - просто познати, но никога не съм се влиял от личните им убеждения, нито пък съм се опитвал да оспорвам позициите им. За съжаление обаче, през последните две години, в рамките на една масова правителствена медийна кампания, те се опитват насила да ме накарат да мисля като тях. Това породи и необходимостта да изложа възгледите си по този въпрос.

Първо: панславист ли съм? Категорично не! Подобна идея никога не ми е била близка, но не мога да се съглася, че трябва да се гордея с роднините на хунзите и калашите2 и да се срамувам от словенците, чехите или поляците.

Трябва ли Македония да изследва археологическите богатства? Без съмнение да! И в рамките на моя премиерски мандат лично насърчавах предприемането на съответните действия в тази насока.

Велик пълководец ли е Александър Македонски? Сто процента да!

Трябва ли обаче да търсим македонския произход в антична Македония? Категорично съм против! Защо? Преди всичко, защото това вреди на политическия имидж на държавата ни. И макар да си тръгнахме от Букурещ като безпомощни жертви (след отказа на Гърция да ратифицира поканата за членството на Македония в НАТО), правителството бързо се окопити и не се превърна в агресивен пропагандатор на "нашия произход от велик род". А посланията, които ни отправяха добронамерените към нас страни, са недвусмислени: да престанем да се занимаваме с приказката за антична Македония! Защото така сами се превръщаме в посмешище пред цялата международна общност, която добре познава нашата история. Защото ненужно дразним и другите етнически общности в Македония, подтиквайки ги да се връщат към своето славно историческо минало. Защото подтикваме към едно ново разделение в македонската етническа тъкан, за което свидетелстват безбройните жестоки разправии между "античните македонци" и "македонците славяни". И най-накрая, защото става дума за една виртуална история, която не почива на каквито и да било аргументи.

Ако не се лъжа, внуците на Аминта работят по няколко направления.

Първи са онези, дето прокарват теорията, че цялата бяла раса произлиза от македоноидите, т.е. от нас. Към тях спадат и поддръжниците на теорията, че всички царски фамилии в Европа и две трети от американските президенти на практика са македонци.

Друга група застъпва твърдението, че всички славянски народи произхождат от Македония, като миграционните процеси са вървели оттук на север, следователно словенците, чехите, поляците, русите в същността си са неосъзнати македонци.

Онези, които принадлежат към третата група, правят микс от всички останали учения, като основната им идея е, че македонците нямат нищо общо със славяните, а македонският език е отделен език и не принадлежи към групата на славянските езици.

Представителите на последната школа са застъпници на идеята за широката връзка, според която на практика всички сме македонци - от неолита, та до днешното правителство на ВМРО-ДПМНЕ.

Чудна работа, как тези гениални идеи досега не бяха хрумнали на никого от стълбовете на нашата национална идентичност! Например на Свети Кирил и Методий, на Свети Климент и Наум, още повече че през VІІ и ІX век споменът за антична Македония е бил далеч по-пресен. По-сетне за това не се сетил и цар Самуил, чийто главен противник бил Василий ІІ Македонеца3. Дошло Възраждането. Подобна гениална идея не хрумнала нито на братя Миладинови, нито на Пърличев, Шапкарев или на Йордан Хаджиконстантинов-Джинот... Не осенила и основоположника на македонската нация, език, църква и култура - Кръсте П. Мисирков. На всяка втора страница от брошурата си "За македонските работи" той изтъква славянския характер на новата македонска нация, която предлага да се роди. Идва времето и на комунистическата историография. Десетилетия наред се води битка с българската историография, но дори тогава не ни идва на ум да матираме българите с този гениален коз и докато те се занимават със славянските корени, ние да се обявим за антични македонци. Настъпва деветдесета година. Появяваме се ние, основателите на ВМРО-ДПМНЕ. Главният проблем, с който се сблъскваме, е масовата югославянизация на македонската нация. Можехме да използваме идеята за антична Македония, за да се събудим от югославските си съновидения, но не го сторихме. Все пак трябва да кажа, че освен на днешните "гении", такава идея се ражда в главата и на друг един субект - на гръцката патриаршия през ХІХ век при провеждането на нейната политика на експанзия. Пропагандата на Каравангелис4 и гръцките владици в Македония е идентична на днешната: "Вие сте потомци на великия Александър и Филип, във вените ви тече гръцка кръв, само дето славяните са ви славянизирали и сте станали т.нар. гръцки славофони5." А най-прочут между тези македонци е Коте от Руля. В днешната приказка звучат същите думи, само дето Александър не е грък, а чист македонец.

И така, защо подкрепям тезата на големите носители на македонската история за съществуването на ясен дисконтинуитет между славянската и античната Македония: първо, нито в устното, нито в писменото народно творчество има нещо, което да ни насочи към съответния период. Няма нито една народна песен или приказка от нашето детство, които да събудят у нас носталгия по онова време. Второ, езикът - един от основните кодове на всяка нация, очевидно принадлежи към групата на южнославянските езици, формирали се въз основа на старославянския. В последно време сме затрупани с информации, че тук или там са открили някоя и друга дума от античния македонски език, но упорито не ни казват коя. Представянето на езика на хунзите и калашите за близък по структура на македонския литературен език е духовна карикатура, която ще оставя без коментар. Да не споменавам вицовете относно произхода на имената на Пакистан и Кюрдистан, които, за съжаление, до вчера бяха третирани като сериозни аргументи в експанзията на македонския език. В този контекст се вплита и новата "приказка" за Розетския камък6. Да, ама още не сме видели окончателния превод на фамозния среден текст на античен македонски. Да спомена само и това, че текстът е преведен преди Шамполион и въз основа на тъкмо този превод французинът разшифрова египетските йероглифи, така че и преводът на втория текст, и преводът на йероглифите се основава на втория текст. Следователно, превеждаме текст, който вече е преведен, като създаваме още една мистификация. И най-накрая, в съвременния македонския език няма нито една латинска дума, освен общоприетите в цял свят чуждици с латински корен. Римляните са латинизирали цялото Средиземноморие. Потвърждение на това откриваме във влашкия език например, а и албанският съдържа около 30% латински думи. Чудна работа, как така в нашия език няма подобни лингвистични следи? Несъществуването на латински думи във всички славянски езици на Балканите е едно от най-красноречивите доказателства, че славяните са се населили тук по-късно. И трето, да анализираме историческите факти. У нас се води дискусия дали античните македонци са гърци, или не. Опитваме се сами себе си да убедим, че докажем ли, че не са гърци, това автоматически ще потвърди античния ни произход. И забравяме, че древната история на тези места познава три големи етноса - елини, траки и илири. Следователно, ако античните македонци не са елини, то те по всяка вероятност са били близки на пеоните, което пък ще рече, че сигурно са траки по произход. Самата династия на Александър Македонски произхожда от Пелопонес. Легендата за заселването на античните македонци описва движението от традиционните гръцки земи към териториите около Солун и Пела. 170 години преди Александър Македонски, Александър І като искал да бъде допуснат за участие в Олимпийските игри определил Македония за земя на елините. Оттогава македонците активно участват във всички договори, дискусии и сборове на елинския свят. А основната цел и на Филип, и на Александър била обединение на елинския свят и отмъщение на главния враг на елините - персите. Навсякъде по света, където е стъпвал кракът на Александър, откриваме паметници на гръцката култура и език. А писмените свидетелства обикновено започват така: "Аз, елинът Александър..." И не на последно място, след неговата смърт световната история дефинира политическото и културно наследство, което ни е оставил, с названието "елинизация на Средиземноморието", а гръцкият език и култура са били доминиращи в тогавашния свят. Не знам какво е било ДНК-то на Александър, но е пределно ясно, че всичко, което е вършел, и всичко, което е оставил след себе си, било в името на елините, като така направил най-голямата услуга на гръцката политика от древността до наши дни. Или, преведено на съвременен македонски език, Александър Македонски е най-големият българофил, познат в македонската история, ако разбира се, имаме кръвна връзка.

Колко от кръвта на античните македонци тече във вените ни?

Този въпрос също е актуален и е един от аргументите на аналитиците! Не е изключено във вените на съвременните македонци да тече някоя капка антична кръв, но само при условие, че когато на територията на Република Македония са се заселили славяните, там вече е имало антични македонци. Да продължим с малко география. Около седемдесет години преди Филип Македонски Антична Македония се намирала над Олимп, извивала се като полумесец над Пела, завивала към Солун, завършвайки някъде при Халкидическия полуостров. Последвали години на натиск и редица династични бракове, благодарение на които достигнала горе-долу днешната гръцко-македонска граница. Това разширение се нарича Горна Македония. Понякога преднамерено ни внушават, че Горна Македония на практика е нашата Република Македония, но и Долна и Горна Македония географски буквално се намират в съвременна Гърция. Неприязънта между основната и Горна Македония продължава перманентно, а има и много източници, потвърждаващи факта, че горномакедонците етнически се различават от долномакедонците. Значи, ако направим етническа снимка на Република Македония спрямо антична Македония, някои села близо до гръцката граница веднага ще се позоват на тази традиция. Как обаче стоят нещата в нашата Македония? В Охридско и някои части на западна Македония имаме илири; в източна Македония, включително и в селата на Пиринска Македония (безспорен исторически факт) са траките; земите на север, в това число и в нашата столица Скопие, хиляда години преди и след Александър са били населени от дардани, а на 60% от територията на днешна Република Македония - пеони (най-вероятно тракийски племена). Така че въпросът, който се налага в тази връзка, е колко илирийска кръв тече във вените на охридчани, колко тракийска кръв имат струмичани, колко пеонска кръв имат кавадарчани и доколко скопяните са наследници на дарданите. Сега ще се спра и на въпроса за власите. Единствено власите в Македония могат да се питат колко антична кръв тече във вените им, ако изобщо имат нужда от това, защото те носят ясния код на римската цивилизация и са част от великия латински свят. Затова поставянето на същия въпрос е неоснователно, ако неговите потомци са бежанци от Москополе, защото базата на романизацията там е илирийска. Неоснователно е позоваването на този въпрос и от страна на щипските власи, защото там пък базата е пеонско-тракийска. Теоретично, такъв въпрос могат да поставят власите от Енидже-Вардарско и евентуално от Мъгленско.

При идването на римляните, остатъците на Александровата Македония се простират до линията над Демир Капия. Римляните основават една нова Македония, като на запад присъединяват територията на Епир, на изток - част от Тракия и на север - почти цяла Пеония. Така оформената Македония разделят на четири части, като в определен период налагат строг контрол върху комуникацията, поставена в служба на провежданата от Рим асимилация. Следователно, картата на Македония, позната ни от Османската империя, не е картата на Антична Македония, а на римската провинция Македония.

Римската империя

Ако в световната история някой е прокламирал и концептуално прилагал асимилацията, то това са били римляните. И по-точно, те наложили смесването на народите, подтиквали преселенията на племената, заселвали войници на определени територии като например в Стоби и Скупи, насилствено латинизирали местните. Резултатът ни е известен - цялото Средиземноморие е латинизирано! След падането на антична Македония настъпва кажи-речи осемвековен период на римско владичество, в рамките на което се развивали и допълнителни процеси. През ІІІ век на Балканите дошли готите и останали тук приблизително сто години, оказвайки огромен натиск върху римските провинции Македония, Тракия и Мизия. Опустошавали ги, заселвали ги и ги разселвали, владеели ги. Рим сключвал договори с готите, предавал им цели области. Балканите били разделени. Нарекли провинциите готски федерати. Затова и историците вкарват в употреба термина - "готизация" на Балканите.

След готите пък дошли хуните на Атила и с още по-голяма жестокост продължили да рушат. Сетне на сцената излезли аварите, а подир тях - славяните и българите. В този контекст в историческите хрониките четем: през 270 г. император Аврелиан заповядал останалото романско население да напусне територията на Дакия и да се пресели в Тракия и Македония; през 447 г. Теодосий ІІ сключил унизително примирие с хуните, което предвижда изселването на цялото романизирано население от Белград до Свищов; през 498 г. византийците разгромили едно силно малоазиатско племе и го принудили да се пресели на Балканите. Римските и византийските хроники от този период изобилстват от описания на масови разселения, масови кланета и масови заробвания, жертва на които стават от 50 000 до 150 000 готи и авари. Проблемът с обезлюдяването на римските провинции на Балканите е отразен от всички хронисти. Спокойно обаче можем да кажем, че и първите заселили се тук славяни после са разселвани на няколко пъти. Масови преселения на славянските племена в Мала Азия има след всяка по-значима победа на византийците. След оттеглянето на Пиколомини и Великото преселение на Църноевич няколкостотин хиляди славяни от Косово и северозападна Македония отиват на север. През 1924 г. в рамките на размяната на население между Гърция и България, имигрират няколкостотин хиляди представители на славянския етнос. А при размяната с Турция, десетки хиляди помохамеданчени славяни се преселват в Турция. Подобна ситуация се наблюдава и в Титова Югославия.

Имало ли е заселване на славяни?

Любимата "закачка" на новоизпечените експерти е един откъс от хрониката на император Маврикий, описващ умението на славяните да плуват под вода, захапали сламка. Той вероятно добре ги е познавал, защото хрониките му свидетелстват, че през целия си живот се е борил против тях. През зимата на 602 година например изпратил войските си да спрат настъплението на славяните през замръзналия Дунав, но войниците му се разбунтували и по-късно го убили. Следователно, идването на славяните е отделно вдъхновение за внуците на Аминта ІІІ за създаването на разни мистификации относно това как изобщо славяните са успели да пътуват толкова надалеч; как са преминали Дунава и пр. А повечето от тях сигурно са прекосили реката по мостове, защото още през І век Рим е градял мостове на Дунав. Аварите през V век също са построили мост над реката при Белград. Освен това са ползвали и различни видове плавателни средства - салове например, също както преди тях са го правили и готите, и хуните, и аварите, а малко по-късно и българите. През ІV век вандалите тръгнали някъде от днешна Унгария, преминали Германия, Франция, Испания, прекосили Гибралтар и половин Северна Африка и стигнали до Картаген (днешен Тунис), откъдето нападнали Рим, ограбили го и се върнали обратно, запазвайки цивилизацията си още цели сто години. Днес никой не знае къде са вандалите. В историята това време е известно като Голямото преселение на народите.

Идването на славяните и борбата с тях е отразена в хрониките на византийските императори: Анастасий І (430-518), който издигнал пред Константинопол огромна крепостна стена, за да се брани от тях, наречена по-късно "Крепост на срама", Юстин І, Юстиниан, Тиберий, Маврикий, Фока, Ираклий, Юстиниан ІІ...

Заселването на славяните е описано от хронистите: Константин Багрянородни, Теофилакт Симоката, Евсевий Кесарийски, Псевдо Маврикий и от много други неизвестни автори. За всички тези събития намираме сведения и в Чудесата на Свети Димитър. Познати са стотици дати на нападения срещу Цариград, Солун, Пелопонес, Белград, Сплит. Самите византийски автори говорят за славянизацията на Балканите до Пелопонес, така че основният въпрос не е доколко е антична нашата кръв, а колко славянска кръв тече във вените на гърците.

За информация на новоизпечените експерти, в световната история вече 250 години съществува един клон, наречен "Византология". Има и много византолози: руснаци, немци, французи, англичани, американци с международно утвърдени имена. Приблизително половината от тях се занимават с борбите на славянските племена с Византия.

За някои мистификации

Извечно ли е македонското име? Има безброй географски и етнически мистификации около името Македония. За съжаление, реалността свидетелства за друго. За разлика от етническия, географският термин "Македония" може да се проследи далеч във времето, но най-често въз основа на наличната картография. Интересен е фактът, че винаги когато на власт в Македония са идвали славянски владетели, вкл. и на автохтонния цар Самуил, няма свидетелства за името Македония. От 802 година и през последвалите 250 години Византия нарича с името Македония областта до Одрин. По-късно, през XV век Турция основава по тези земи Косовския, Битолския и Солунския вилает. Името Македония като географско понятие и политически проблем възкръсва едва след Берлинския конгрес. Когато става дума за етническия континуитет, проблемът е още по-сложен. От Новия завет, та до Кръсте П. Мисирков ние имаме голям проблем със запълването на пропастта от 2000 години. Трудно можем да открием събития, процеси, институции, назовани с това име. За съжаление, виртуалните понятия, измислени от комунистическата историография от типа "старомакедонски" вместо старославянски, "македонския цар" Самуил, "Македонска" православна църква (преди 1945 година) или "македонските" възродители Миладинови, Пърличев, Шапкарев, помогнаха на новото видео-геймърско поколение да превърне виртуалните събития във виртуална история за вътрешна употреба. Наистина е странна тази наша амбиция от епитета "най-млада нация в Европа" да стигнем дотам, че да си приписваме атрибута "най-стара нация в света". Народ, който от Новия завет, та до Кръсте Мисирков не може да посочи дори един институционален процес в полза на своето съществувание; народ, който не е поискал от Османската империя свой отделен Македонски милет (за разлика от власите, които през 1905 година настояват пред султана за Влашки милет и той им е предоставен); народ, който за пръв път е признат от някаква институция (в случая от Коминтерна) едва през 1934 година; народ, който издава първия си поетичен сборник на своя македонски език едва през 1938 година, а първия си роман през 1951 година, изведнъж започва да претендира, че е най-древният на света. Затова, моля за малко скромност!

П.С. Паметниците на Филип и Александър вече ги утроихме, а изобщо не споменаваме Аминта ІІІ. Не трябва да го пренебрегваме, защото без Аминта ІІІ нямаше да ги има нито синът му Филип ІІ, нито внукът му Александър ІІІ. Ето затова настоявам - един бюст-паметник и за него!

[Hatshepsut]

Любчо Георгиевски: Македония се отказва от цели епохи, за да скрие близостта си с България

Македонската историография се отказва от цели епохи от миналото само, защото иска да скрие близостта си с България. Примерно основният организатор на Илинденското въстание Борис Сарафов и до днес не е реабилитиран в Македония. Никола Груевски превърна ВМРО-ДПМНЕ в проюгославско движение.

Това каза пред БГНЕС бившият македонски премиер Любчо Георгиевски.

[Hatshepsut]

Георгиевски: Ние сме нация, която без проблем забравя всички жертви и говори само за ,,българския фашистки окупатор"

Когато говорим за ,,български фашистки окупатор" някакси подразбираме, че до този момент сме били свободна държава, свободен народ. И изведнъж пристига българският окупатор, който ни отнема тази свобода. И като в една колективна амнезия забравяме, че преди този български окупатор в Македония има сръбски окупатор или югославски окупатор. Или ако трябва да бъда в синхрон с цивилизационните норми, под окупацията на сръбския крал Караджорджевич.

Това заяви бившият премиер на РС Македония и лидер на ВМРО-Народна партия Любчо Георгиевски Обръщение на тема ′′ Македония през Втората световна война", публикувано във Фейсбук-страницата му.



,,Тази 23-годишна окупация на югославския кралски двор изведнъж колективно – политически и историографски, я забравяме, все едно не е съществувала. Държим се като пандали от Марс и обсъждаме настървено българската окупация. От всички тези силни защитници на израза ,,българска фашистка окупация" нито един не каза, че преди това сме били под сръбска окупация. Тя не е била фашистка, но е била силна диктатура.

Нима забравихме толкова бързо, че в югославската комунистическа историография учехме, че Югославия е наричана ,,зандана на народите"? Нима забравихме за 6-януарската диктатура? Нима забравихме за кланетата на македонците по време на тази югославска диктатура?", каза още Георгиевски.

Нека направим сравнение между 23-те години на Македония под окупацията на Караджорджевич, 4-те години под окупацията на цар Борис и, да речем, първите 5 години под окупацията на Йосиф Броз Тито и да направим анализ на броя на жертвите: Колко жертви са дали македонците по времето на Караджорджева Югославия, по времето на цар Борис и на България и по времето на Титова Югославия?

Уверявам ви, че няма да ни бъде трудно да установим, че освен онези 7 000 евреи, които нацистката политика на Хитлер отнема от Македония, по време на ,,българската фашистка окупация" страната е дала най-малко жертви.

Ако направим анализ на тези три периода, ще видим много ясно, че македонците са имали много по-силна съпротива, за която сме забравили. И сега изведнъж Македония забравя за всички жертви, които е дала. Забравяме жертвите по времето на Османската империя и всички мъки, които сме преживели, и днес с Турция сме най-големи приятели. Забравяме жертвите, които сме дали заради гърците и днес отново сме големи приятели с тях. Забравяме жертвите по време на сръбската Караджорджева окупация и с тях сме най-големи приятели. Да не говорим за жертвите, които сме дали на Титовата окупация, когато има жестоки репресии, за които не искаме да говорим, а периодът на Тито го представяме като романтика. Забравяме и жертвите, които са дадени пред албанците по време на Втората световна война – тогава в Западна Македония има много кланета, а днес, за да има мир вкъщи, не споменаваме за тях. Забравяме също, че само преди 10 години имахме жестоки конфликти с албанците, в които загинаха стотици македонци. Днес не само, че забравихме за тези жертви, но и техните убийци станаха част от нашите институции и от властта в Република Северна Македония. Да не забравяме, че по време на Втората световна война 400-500 души са убити от германците, но няма германски фашистки окупатор. Няма и албански балисти, няма италиански фашистки окупатор – има само български фашистки окупатор

Ние сме нация, която без проблем забравя всички жертви, а се фокусира единствено върху ,,българската фашистка окупация".

В своето обръщение Георгиевски споделя фактът, че ,,българските окупатори" са били посрещани с цветя и по време на българската администрация в Македония има подем в областта на образованието, което е било умишлено потискано от сърбите по време на тяхното управление там. /БГНЕС


Георгиевски: Ние сме нация, която без проблем забравя всички жертви

https://bgnes.bg/news/georgievski-nie-sme-natcia-koato-bez-problem-zabrava-vsichki-zhertvi-i-govori-samo-za-b-lgarskia-fashistki-okupator/

[Hatshepsut]

Любчо Георгиевски в Панорама БНТ за отношенията България Македония

[Hatshepsut]

Люпчо Георгиевски, председател на Културния център ,,Иван Михайлов" - Битоля в интервю за Агенция "Фокус" по повод 5 години от подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с Република Северна Македония, които се навършват през 2022 г.

Фокус: Г-н Георгиевски, през 2022 г. се навършват 5 години от подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Северна Македония. Можем ли да кажем какви са последиците от него?

Люпчо Георгиевски: Всъщност Договорът от 2017 година е вече факт в нашата история, защото спазването му от нашето правителство в РС Македония беше признато като условие за начало на преговори за присъединяване към Европа. Още по-важно е, че този Договор е първият международен документ, който "закова" една истина - Общата история на народа от двете страни на проклетата граница. Това е за първи път насам от югославската ре-окупация на нашата татковина. Договорът сложи край на опитите да се конструира чрез етнически манипулации някакво "македонско малцинство" горе в България и беше някак си решен езиковият спор, като вие в София признахте езика, но само като конституционен. Създаде се и Комисия по общата ни история, в която работят български историци и наши "академски полицайци". Добрите новини, обаче, спират до тук. Защо ли ? Защото: първо - В този Договор няма и ред за правата на нашия български народ в РС Македония. Няма и ред за реабилитацията и компенсирането на семействата на избитите хиляди македонци, запазили българската си народностна чест след като югославските комунисти ни окупираха 1944г. Няма нищо в него за нашето участие в институциите и за прекратяването на лъжите в учебниците, по които нашите деца учат провокативни глупости срещу собствения си произход. А това е нарушение на базовите ни права. Второ - двуглавата пост-югославска номенклатура у нас /СДСМ - ДПМНЕ/ няъма никакво намерение да спазва Договора и очаква чрез натиск да върху вас да бъде освободена от изпълнението на този твърде ограничен Договор. Вие знаете, че периодично нашите в Скопие се заиграват със София, когато искат да получат нещо даром. Така беше и с Декларацията от края на 90-те. Като Р Македония я нарушихме. Сега нарушаваме Договора и очакваме да започнем преговори с Европа, влизайки в преговари "от задната врата". Кой не иска РС Македония да влезе един ден в Европа ??!! Ние ли, които най-много мечтаем да падне границата с България ?! Но сега се решава дали Европа ще приеме резултатите от нашето масово угнетяване като македонски българи или ще си получим своя статут на държавотворен народ. Ние няма да се откажем - нито от правата си, нито от историческата си памет, нито от полагащия ни се статут.

Фокус: Каква е равносметката от договора. Плюсовете или минусите надделяват?

Люпчо Георгиевски: Надделяват плюсовете, ако се изпълнява. Ако София под някакъв натиск приеме този Договор да остане лист хартия и ни предаде за пореден път - Договорът ще остане символ на нашия български позор. Искаме си правата и своето място в институциите на нашата страна, в която винаги сме били основен народ. Наравно с другите сме македонци и същевременно дял от българския народ. Имаме своята българска история и достойнство и никой не може да поставя под въпрос нашата гордост като българи и като македонци, верни на своята татковина РС Македония. Ние в София нямаме началници, а само кръвни братя. Ако бъдем предадени за пореден път от вашите софийски политикани, ще продължим да се борим защото такъв е заветът на предците ни - на Гоце, на Тодор Александров и на Ванчо Михайлов.

Фокус: Необходим ли е анекс към Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество и има ли политическа воля?

Люпчо Георгиевски: Това е техника, която ние много не разбираме. Решете вие как да защитим нашия народ в Македония. По-важното е да има корекция на нашата Конституция. Тя нас ни е изтрила и е ограбила цялата ни история и достойнство. Тя започва с позоваване на декларацията на АСНОМ. Все едно България да беше започнала преговори за влизане в Европа с позоваване на комунистическото ОФ във вашата конституция. Нашите тук искат от нас и от Европа да приеме принципа "И по Тито - Тито !". Няма да приемем това !

Фокус: Как се отрази според Вас на македонските българи този договор?

Люпчо Георгиевски: Засега никак. Но да видим дали с новото наше правителство на Ковачевски ще надделее европейското мислене или пак ще заложим на старата тактика на вечен хленч, оплакване от съседите и говор на омразата към българите, т.е. към собствения си произход.

Деница КИТАНОВА

http://m.focus-news.net/?action=opinion&id=56163

[Hatshepsut]

Љупчо Георгиевски од Штип – ВМРО са бугари и за них во Македониjа живеат бугари

[Hatshepsut]

Љубчо Георгиевски од Штип – за тежката анти-бугарска индоктринација во Македониjа

[Hatshepsut]

Македонският въпрос днес – Контракоментар с Любчо Георгиевски

Македонският въпрос днес – Контракоментар с Любчо Георгиевски, вицепрезидент на Социалистическа република Македония (1991) и министър-председател на Република Македония (1998 – 2002); съосновател е и председател на политическата партия ВМРО-ДПМНЕ (1990 – 2003), съосновател (2004) е и настоящ лидер на ВМРО Народна партия от 2012 г.

[Hatshepsut]

Љупчо Георгиевски: За Тодор Александров, Христо Татарчев, Ванчo Михаjлов во Македониjа живеат бугари

Бившият министър председател на Р. Македония Любчо Георгиевски говори за председателите на ВМРО и казва нещо, което всеки който е чел техните книги, статии и документи знае – че те са се самоопределяли за българи от Македония и за тях мнозинството от населението в Македония е съставено от българи.

[Hatshepsut]

Любчо Георгиевски, Битоля: Агресиите срещу клубовете не са заради имената, а заради обединяването на българите


Любчо Георгиевски

Агресиите срещу българските културни центрове в РС Македония не са заради имената им, а заради обединяването на българите, това стана ясно от думите на председателя на българския културен клуб "Иван Михайлов" в град Битоля, в интервю за "Фокус" по повод изтеклият срок, даден от институциите в РСМ на българските културни центрове да сменят имената си.

"Имената на българските културни центрове в Република Северна Македония си останаха същите. Аз не мога да говоря от името на всички културни центрове в Македония, мога да говоря за културния център "Иван Михайлов" от Битоля. Взехме решение, че няма да променяме името. Мисля че и колегите от другите центрове няма да ги променят". Ще си търсим правата до края", каза Георгиевски.

За първи път с такава скорост се приема закон в РСМ, а междувременно Министерството на правосъдието на РСМ подготвя друг закон, става ясно от  думите на председателя на българския клуб в Битоля.

"Надяваме се, че този закон няма да мине и ще продължим да си работим като културен център "Иван Михайлов", каза още Любчо Георгиевски.

На въпрос имат ли притеснения българите в РСМ за нови агресии срещу клубовете, след отказа им да те бъдат преименувани, Георгиевски каза: "Агресиите не са заради имената на клубовете и няма за какво да се притесняваме за промяната, защото ние както и да ги кръстим, атаките ще си останат същите. Пак ще дам пример с нашия клуб "Иван Михайлов" - В Щип има паметен кът за "Иван Михайлов", има восъчна фигура на Иван Михайлов, има неща от личния му живот и там на никого това не му пречи. Никой не е отишъл там да чупи, да руши, да пали или да гърми, като последния път в Охрид. Пречи им, че българите в Македония се обединяват около името на Иван Михайлов, който е голямо име и в Македония, и в България. Пречи им обединението на българите."

"Имаме непрекъснато подкрепа от българите тук. Те си идват в клуба, има живот, организираме събития, животът продължава", допълни Любчо Георгиевски.

Той отговори с въпрос на въпроса дали българите се притесняват, отивайки в клубовете: "Ако вашата къща се пали, ако се гърми по нея, ще се чувствате ли спокойни?"

"България достатъчно ни подкрепя, имаме помощ и сътрудничество с държавата. Ние искаме от България само солидарност - от България като държава и от българите като наши сънародници, наши братя", каза още Любчо Георгиевски, председател на българския културен клуб "Иван Михайлов" в град Битоля.

https://faktor.bg/bg/articles/lyubcho-georgievski-bitolya-agresiite-sreshtu-klubovete-ne-sa-zaradi-imenata-a-zaradi-obedinyavaneto-na-balgarite

[Hatshepsut]

Любчо Георгиевски призова РСМ да спре да налага сръбски традиции за Коледа

ВМРО-Народна партия на бившия премиер на РС Македония Любчо Георгиевски призова гражданите и властите в страната да спрят да налагат в обществото сръбски традиции при Коледните празненства, предаде БГНЕС.

"Гражданите на Скопие трябва да знаят, че паленето на огньове на Бъдни вечер в Македония е наложено по време на сръбската окупация. Никога преди в македонската и християнската история и традиция не се е посрещало Рождество Христово по този начин. И днес в по-голямата част от градовете на Македония не се прилага тази традиция, което означава, че те противоречат на тези прояви на езичество в нашето православие", се казва в декларация на партията.

От ВМРО-НП призовават гражданите на столицата да бойкотират паленето на огньове в навечерието на Бъдни вечер.

БГНЕС припомня, че Любчо Георгиевски бе министър-предесдател на страната в периода 1998-2002 г. /БГНЕС

https://bgnes.bg/news/liubcho-georgievski-prizova-rsm-da-spre-da-nalaga-sr-bski-traditcii-za-koleda/

[Hatshepsut]

Сите револуционери од Иван Михајлов до Димитар Влахов се Бугари (призна Любчо Георгиевски)

[Hatshepsut]

Аргумент плус - Разговор со Љубчо Георгиевски

[Hatshepsut]

Георгиевски: Изглежда, че за да бъдеш истински македонец, трябва 100% да мразиш българите, дори и в собствена вреда

"Резолюцията на германския парламент за утвърждаване на македонската идентичност, език и култура по своя формат, съдържание и международна тежест е равна на тази на Коминтерна от 1934 г.", написа във Фейсбук страницата си бившият премиер на Република (Северна) Македония Любчо Георгиевски, припомняйки, че такива актове са приети от Титова Югославия и България по времето на Георги Димитров.

"Така македонският народ вече е в Книгата на рекордите на Гинес за този тип специфично признаване на идентичността", пише Георгиевски, който уточнява, че с такива документи не могат да се похвалят "дори самите германци", както и англичаните, французите, италианците, американците или канадците.

"Сега не мога да се начудя на омаловажаването и игнорирането на тази резолюция от всички тези защитници на македонската идентичност. Изведнъж се оказа, че тя няма значение? Изглежда, че за да бъдеш истински македонец, трябва 100 процента да мразиш българите, дори и в собствена вреда", пише Георгиевски

Реакцията му идва, след като германският Бундестаг прие резолюция, свързана с Република Северна Македония, която вчера стана обект на коментари и от страна на опозицията и на управляващите, припомня БТА.

В интервю за ТВ 24 Трайко Славески, член на Изпълнителния комитет на ВМРО-ДПМНЕ, коментира, че приветства резолюцията, но "ако Германия е била във възможност по някакъв начин да предотврати поредното вето, наложено от България, това щеше да е направено досега", а резолюцията "не решава проблема с намеренията на България, която напълно отрича идентичността на македонския народ, език и нация".

От своя страна в интервю за Канал 5 премиерът на Северна Македония Димитър Ковачевски, който също приветства резолюцията, определяйки я като "недвусмислена подкрепа за присъединяване на Северна Македония към ЕС с нейната идентичност, език, култура и история като част от цялостната мозайка на европейската култура", препоръча на опозицията да се замисли защо резолюцията не е била подкрепена от "партньорските и сестрински партии на ВМРО-ДПМНЕ".

https://dnes.dir.bg/politika/georgievski-izglezhda-che-za-da-badesh-istinski-makedonets-tryabva-100-da-mrazish-balgarite-dori-i-v-sobstvena-vreda

[Death angel]

Любчо Георгиевски в предаването Трилинг на македонската Телевизия 24
01.11.2024 г.

Трилинг - Како се справува Македонија со вкоренетите и надоаѓачки предизвици?