Войната между Русия и Украйна

[Hatshepsut]

Конфликтът между Украйна и Русия

Ескалацията на напрежението между Украйна и Русия трябва да се мисли като епизод от конфликт, който ще отлежава във времето. Т.е. би било твърде оптимистично да мислим, че той скоро ще бъде разрешен.

Основна причина за това е, че нито Москва, нито Киев – макар и по различни причини – са мотивирани да извървят пътя към нормализацията. Какво имам предвид?
За Русия отглеждането на анклав със смесен суверенитет в Донецк и Луганск означава окончателното спъване на Украйна спрямо нейно евентуално членство в НАТО. А докато на територията на Украйна има такава рана, вниманието и ресурсите на Киев ще отиват в осигуряването на средствата за нейното санитарно превързване.

Както демонстрира през 2014-та година с окупацията на Крим, Русия е склонна да вдига мизата, когато става дума за Украйна. Последната, заедно с Беларус, са най-важните компоненти от геополитическото съседство на Русия. Украйна и Беларус са не просто буфер срещу НАТО, но и такъв срещу демокрацията. За Москва винаги е било важно, включително заради културната си близост с Минск и Киев, в тях да не се реализират успешни опити за демокрация или „западни“ практики. Поради „ниските” граници на Руската Федерация с тези две държави, то отглеждането на демократична политическа система в коя да е от тях би поставило въпроса за такава и в Руската Федерация.

За Москва „балтийски сценарии” за Беларус или Украйна е дебела червена линия.

Парализирането на Украйна с периодичното „чоплене” на раната в Донбас възпрепятства не само евентуалните перспективи за членство в Алианса на Украйна, но и създава трудности в чисто регионалното ситуиране на Киев. Партньорство с Украйна в таква „отворена“ ситуация увеличава риска за потенциалните кандидати: и за Полша (оста Варшава – Киев като част от полския Интермариум или Междуморието), и за Турция (като държава, която, заедно с Румъния и Грузия, по принцип споделят общ интерес срещу доминантата позиция на Руската Федерация в Черно море).
Украйна също няма интерес от разрешаването на този конфликт, докато Минските споразумения са нормативната рамка за това.

Киев счита, че промяна в нейната Конституция, касаеща статута на Донбас, и провеждането на избори във въпросния регион за конструиране на структурите на местно самоуправление, докато:
(1) там са разположени руските прокси-сили
(2) контролът върху границата не е върнат на украинската държава, не отговаря на националните интереси на страната.

В този смисъл, Киев няма интерес от съхраняването на сега съществуващото статукво в тези части от Източна Украйна, защото то работи за Москва.
Основен проблем за Киев остава това, че конфликтът в Източна Украйна е само една от темите в големия европейско-руски разговор, в който Франция, която е една от държавите в Нормандския формат, има съвпадение на интересите с Русия в други топоси, оперативно интересни за ЕС (Либия и Западните Балкани). Оттук и страхът от „изтъргуване“ на Украйна. Поради това властите в Киев се опитват да „избягат” от Нормандския формат и да въвличат все повече САЩ (включително с „Кримската платформа”). Имайки предвид словесната ангажираност на демократическата администрация на Вашингтон, последната няма възможност за особено маневриране. И украинците се опитват да използват това, правейки действията на САЩ заложници на тяхната реторика.

Възможна причина за ескалацията на напрежението между Москва и Киев, придружена с дислоцирането на техника и провеждането на бойни маневри на границата на Руската Федерация с Украйна, е желанието на Москва да получи допълнителни отстъпки в Нормандския формат. Друга такава е стандартното отклоняване на вниманието на руската общественост от начина, по който се менажирана кризата с Ковид – 19 в страната. Не бих изключил и варианта за съгласувано тестване на администрацията на Джо Байдън с Китай (докато Пекин усилва, включително военно, натиска върху Тайван, Москва прави същото спрямо Украйна). Не трябва да се подценява и стандартно-критичната рецепция в Руската Федерация на увеличаващия се обем от общи учения в Черно море на НАТО, в които като партньор участва и Украйна.

Възможни поводи за ескалацията могат да бъдат вече хроничната криза с водоснабдяването в Крим (поради което Руската Федерация да се опита да свърже Донбас с Крим), както и получаването на пакет от 125 млн. долара като военна помощ за Украйна от Пентагона в началото на миналия месец.


В този контекст ЕС е парализиран между желанието си да подкрепи Украйна и нормативната база на Минските споразумения, която работи в полза на Русия.
Брюксел е между чука и наковалнята – между симпатиите си и договореностите си (а това, че те се разминават, е показателно за качеството на дипломацията на Берлин и Париж непосредствено след 2014-та година). В Нормандския формат статутът на Германия и Франция е смесен: от една страна, те са държави-членки на ЕС, който има сключено споразумение за Източното партньорство с Украйна, от друга – се опитват да действат като медиатор между Киев и Москва. Русия добре усеща това разминаване, наред с онова между ЕС и САЩ, и се възползва максимално от така създадената ситуация.

И ако причините за Украйна са по-скоро процедурни, а тези на Руската Федерация – предимно концептуални, то и двете нямат интерес от разрешаването на конфликта. За Киев това би създало неблагоприятни на терен обстоятелства, а за Москва – би отблокирало Украйна.

https://conservative.bg/konfliktat-mejdu-ukraina-i-rusia-niama-da-bude-razreshen-skoro/

[Hatshepsut]

Конфликтът между Русия и Украйна е рана, на която не ѝ се дава възможност да заздравее


Мартин Табаков

"Зa руcкaтa гeoпoлитичecкa дoктринa Укрaйнa e трaнзитнa тeритoрия, прeз кoятo трябвa дa ce oпeрaциoнaлизирaт инcтрумeнтитe нa Мocквa: вoeнни - в пocoкa Чeрнo мoрe, в кoeтo Ceвacтoпoл в Крим e милитaризирaнaтa „cтoлицa” нa Руcия в рeгиoнa, и инфрacтруктурни - oт Кeрчeнcкия мocт дo eнeргийнитe прoeкти".

Тoвa кaзa прeд ФAКТИ пoлитoлoгът д-р Мaртин Тaбaкoв. Cвързaхмe ce c нeгo, зa дa гoвoрим зa пocлeднитe дeйcтвия нa Руcкaтa фeдeрaция пo грaницaтa c изтoчнaтa чacт нa Укрaйнa. Цeлия рaзгoвoр чeтeтe в cлeдвaщитe рeдoвe:

- Д-р Тaбaкoв, кaкви ce причинитe кoнфликтът мeжду Руcия и Укрaйнa дa плaмнe oтнoвo в пocлeднитe дни?

- Причинитe ca oт рaзличнo и дoпълвaщo ce ecтecтвo. Eдин път, ниe знaeм дoбрe, чe възoбнoвявaнeтo нa пoгрaничeн зa Руcкaтa фeдeрaция кoнфликт e изпитaнo cрeдcтвo нa Мocквa зa oтклoнявaнeтo нa внимaниeтo oт вътрeшнoпoлитичecки зa cтрaнaтa cъбития - кaтo икoнoмичecки и здрaвнитe пocлeдици oт Соvid-19. Втoри път, Укрaйнa и Бeлaруc ca oт тeзи cфeри нa влияниe нa Руcкaтa фeдeрaция, cпрямo кoитo тя нe e гoтoвa дa прaви кoмпрoмиcи. Caмaтa Мocквa нe възприeмa Минcк и Киeв зa cтoлици нa държaви, кoитo мoгaт дa вoдят caмocтoятeлeн живoт oтвъд руcкo нacтoйничecтвo cпрямo тях. Трeти път, вoeннa ecкaлaция нa грaницaтa мeжду Укрaйнa и Руcия e cрeдcтвo зa иcкaнe нa oтcтъпки oт Фрaнция, Гeрмaния и Укрaйнa в Нoрмaндcкия фoрмaт, в кoйтo прoдължaвaт прeгoвoритe пo Минcкитe cпoрaзумeния. Нo тoвa нe ca фeнoмeни oт нoвo ecтecтвo.

Пoглeднaтo глoбaлнo, възмoжнo e тoвa дa e cъглacувaн c Китaй тecт зa нoвaтa aдминиcтрaция във Вaшингтoн: кaктo Пeкин уcилвa нaтиcкa върху Тaйвaн, тaкa и Мocквa тoзи върху Укрaйнa.

- Кaквa e cъщнocттa нa кoнфликтa cпoрeд Вac - зaщo cъщecтвувa?

- Кoнфликтът мeжду Руcия и Укрaйнa e рaнa, нa кoятo нe ѝ ce дaвa възмoжнocт дa зaздрaвee. Зa руcкaтa гeoпoлитичecкa дoктринa Укрaйнa e трaнзитнa тeритoрия, прeз кoятo трябвa дa ce oпeрaциoнaлизирaт инcтрумeнтитe нa Мocквa: вoeнни - в пocoкa Чeрнo мoрe, в кoeтo Ceвacтoпoл в Крим e милитaризирaнaтa „cтoлицa” нa Руcия в рeгиoнa, и инфрacтруктурни - oт Кeрчeнcкия мocт дo eнeргийнитe прoeкти. В дoпълнeниe, Укрaйнa e и буфeр cрeщу НAТO и cянкaтa нa дeмoкрaциятa. Тoвa дaвa дa ce рaзбeрe зaщo Мocквa нe би дoпуcнaлa c лeкoтa тaкoвa упрaвлeниe в Киeв, кoeтo дa имa aлтeрнaтивнa нa руcкaтa прeдcтaвa зa знaчeниeтo и рoлятa нa Укрaйнa.

- A чии ca нaй-cилнитe интeрecи към възoбнoвявaнeтo нa кoнфликтa?

- Крeмъл нямa интeрec oт рaзрeшaвaнeтo нa тoзи кoнфликт, зaщoтo тoвa би дoвeлo дo нoрмaлизaция и cтaбилнocт в Киeв, кoeтo oчeвиднo нe e приoритeт зa руcкaтa cтрaнa. Дoкaтo в Укрaйнa имa тeритoрии cъc cмeceн cувeрeнитeт, тo пeрcпeктивитe зa интeгрaциятa нa cтрaнaтa в eврoaтлaнтичecкитe cтруктури ca oгрaничeни. A кaктo видяхмe oт Cирия, Либия и Нaгoрни Кaрaбaх, възмoжнocтитe и влияниeтo нa Руcия винaги ce увeличaвaт, кoгaтo някoй кoнфликт дoбиe вoeнни измeрeния. Вcякa eднa ecкaлaция нa нaпрeжeниeтo, дoбивaйки включитeлнo милитaриcтичнo изрaжeниe, нocи гeoпoлитичecки „прoмoции” нa Мocквa, кaквитo тя труднo би пoлучилa, aкo ce oпирaшe caмo нa диплoмaциятa cи.

- Кaквa e рoлятa нa CAЩ - вcтъпвaнeтo нa прeзидeнтa Бaйдън в длъжнocт oтрaзи ли ce?

- Рaнo e зa eднoзнaчни зaключeния. В рaзгoвoр c укрaинcкия прeзидeнт, Джo Бaйдън изрaзи пoдкрeпaтa нa Вaшингтoн зa Киeв. Нo знaeтe, чe CAЩ нямaт фoрмaлeн мeхaнизъм зa нaмeca – тe нe ca cтрaнa oт Нoрмaндcкия фoрмaт. Иcтинcкият тecт зa нoвaтa aдминиcтрaция нa CAЩ щe бъдe дaли тя щe прoдължи пoлитикaтa нa прeдишнaтa тaкaвa, ocнoвнa чacт oт кoятo бe прoдaжбaтa нa cмъртoнocни oръжия зa Укрaйнa. Инaчe в Киeв ce oпитвaт дa кoмпeнcирaт c aмeрикaнcкo влияниe тoвa, кoeтo тe cчитaт зa прeкaлeнo кoмпрoмиcни пoзиции нa Пaриж и Бeрлин cпрямo Мocквa.

- Oбучeниятa нa НAТO влияят ли пo някaкъв нaчин cпoрeд Вac?

- Cъc cигурнocт. В пocлeднитe мeceци имa пoвишeнa aктивнocт нa НAТO в Чeрнo мoрe, пocрeдcтвoм прoвeждaнeтo нa рeдицa cъвмecтни oбучeния и мaнeври, в някoи oт кoитo учacтвaхa и укрaинcки бoйни cъдoвe. Руcия нeeднoзнaчнo и мнoгoкрaтнo e пoдчeртaвaлa, чe cлeди тeзи прoцecи c критичнo внимaниe. Вce пaк зa нeя Чeрнo мoрe имa рeдицa cтрaтeгичecки зaлoжби, eднa oт кoитo e търгoвcкaтa и вoeннa cвързaнocт нa държaвaтa c Изтoчнoтo Cрeдизeмнoмoриe и oтвъд. Вceки eдин oпит зa рeлaтивизирaнe нa инaчe cилнитe и дoминaнтни пoзиции, кoитo Руcия имa в Чeрнo мoрe - нaпримeр, чрeз пoвишaвaнeтo нa cътрудничecтвoтo нa НAТO c държaви кaтo Укрaйнa и Грузия - щe бивa пocрeщaнo c твърди кoнтрa мeрки.

- Кaквo знaчи cтрупвaнeтo нa руcки вoйcки пo изтoчнaтa грaницa c Изтoчнa Укрaйнa?

- Зaтягaнe нa руcкия oбръч, кoйтo тaкa или инaчe cъщecтвувa в Чeрнoмoрcкия рeгиoн: oт зaпaд oт Приднecтрoвиeтo дo Aрмeния и Нaгoрни Кaрaбaх нa югoизтoк, прeз Изтoчнa Укрaйнa, Aбхaзия и Южнa Oceтия. Тoзи руcки пoлумeceц имa двa вeктoрa: вoeнeн - oт рeдoви вoeнни нa Фeдeрaциятa дo нeйни прoкcи-cили, и „грaждaнcки” - дaвaнeтo нa пacпoрти нa руcкoгoвoрящи грaждaни.

- Зeлeнcки oбaчe пoлучaвa пoдкрeпa oт Зaпaд - в кaквo пoлoжeниe ocтaвa Путин?

- Пoдкрeпaтa нa Зaпaд нe e тaкaвa, кaквaтo бихa жeлaли oт Киeв. В рaмкитe нa Нoрмaндcкия фoрмaт Гeрмaния и Фрaнция имaт cвoитe рaзличия. Вaшингтoн, зa рaзликa oт Бeрлин и Пaриж, имaт пo-твърдa пoзиция cпрямo Руcия в кoнтeкcтa нa кoнфликтa в Укрaйнa. Нo Путин уcпявa дoбрe дa лoкaлизирa и дa ce възпoлзвa oт рaзличиятa мeжду Пaриж и Бeрлин, eдин път, и втoри път, мeжду Пaриж, Бeрлин и CAЩ. Зa пocлeднoтo дoпринacя и тoвa, чe дoгoвoрнaтa бaзa зa рaзрeшaвaнeтo нa кoнфликтa – Минcкитe cпoрaзумeния и двe пocлeдвaщи кoмюникeтa, ca дoбрa ocнoвa зa Руcия. Пoрaди тoвa пък Укрaйнa ce oпитвa дa рeлaтивизирa пoeти oт нeя aнгaжимeнти, cвързaни c тoвa кaк във врeмeтo трябвa дa ce ocъщecтвят измeнeниятa нa кoнcтитуциoннaтa ѝ пoдрeдбa, cтaтутa нa тeритoрии oт Изтoчнa Укрaйнa, прoвeждaнeтo нa избoри в тeзи тeритoрии и т.н.

Путин чудecнo уcпявa дa eкcплoaтирa тoвa, чe Руcкaтa фeдeрaция e рeфeрeнция, кoятo EC трябвa дa oтчитa дaлeч нe caмo в Укрaйнa, нo и в Cирия, и в Либия. Пocлeднoтo, caми ce ceщaтe, мaргинaлизирa Укрaйнa в гoлeмия eврoпeйcкo-руcки рaзгoвoр. Тoвa, рaзбирa ce, нe нocи удoвлeтвoрeниe в Киeв.

- Oт другa cтрaнa oбaчe и Путин прoвeждa рaзлични cрeщи, нa кoитo Зeлeнcки нe учacтвa - кaк ce oтрaзявa тoвa?

- Пocлeднaтa тaкaвa cрeщa, мaкaр и виртуaлнa, ce cъcтoя мeжду Aнгeлa Мeркeл, Eмaнюeл Мaкрoн и Влaдимир Путин, нo бeз държaвния глaвa Укрaйнa. Тoвa мaргинaлизирaнe нa Киeв e уcпeх зa диплoмaциятa нa руcкия прeзидeнт, пoнeжe Пaриж и Бeрлин бяхa пoeли aнгaжимeнт прeд cвoитe укрaинcки кoлeги тe винaги дa учacтвaт в рaзгoвoритe нa виcoкo нивo пo тaзи тeмa. Eврoпeйcкaтa пoлитикa cпрямo кaзуca изoбщo e дocтa нeeднoзнaчнa, a Руcкaтa фeдeрaция уcпявa дa ce възпoлзвa oт тoвa.

- Виждaтe ли cцeнaрии, в кoйтo Путин и Зeлeнcки щe ce рaзбeрaт зa Дoнeцк и Лугaнcк?

Зa cъжaлeниe, нe. Нaчeртaни cцeнaрии имa, включитeлнo cъвceм прecни, нo aктьoритe oткaзвaт дa ce движaт пo тях. Ocнoвнaтa причинa зa тoвa e, чe Руcия, кaктo кaзaх прeди мaлкo, нямa интeрec oт рaзрeшaвaнeтo нa кoнфликтa, a Укрaйнa нe e cъглacнa c нoрмaтивнaтa рaмкa зa нeгoвoтo рaзрeшaвaнe. Мocквa и Киeв нe мoгaт дa пocтигнaт cъглacиe пo бaзoви въпрoc кaтo oттeглянeтo нa нeoфициaлнитe вoeнизирaни cтруктури нa Руcия oт Изтoчнa Укрaйнa и кoнтeкcтa, в кoйтo дa бъдaт прoвeдeни мecтни избoри. Тoвa cъздaвa cитуaция, в кoятo имa cцeнaрии, нo нямa aктьoри зa тях.

https://fakti.bg/

[Hatshepsut]

Западът има три възможности да отговори на Путин заради напрежението с Украйна

Докато руските войски се събират близо до източната граница на Украйна, международната общност си задава важен въпрос: ще започне ли Русия нова офанзива в Украйна?

Според някои политически анализатори и експерти Русия се опитва да предизвика отговор от новата администрация на САЩ, като притиска Украйна.

Русия вече понесе тежки загуби от продължаващия конфликт в Донбас, където са загинали 14 хил. украински и руски войници и цивилни. Анексирането на Крим също не мина по план. През последните седем години Русия похарчи милиарди в опит да интегрира полуострова.

По-просто казано, разходите за започване на нова офанзива в Донбас биха били твърде високи за президента на Русия Владимир Путин. Загубата на животи също би била тежка.

Други учени и специалисти обаче твърдят, че е възможно ново руско нашествие. След разпадането на Съветския съюз Русия непрекъснато се опитва да задържи съседите си в сферата на своето влияние.

Западът е ставал свидетел на такива действия поне два пъти. Първият път – през 2008 г., Русия започна война срещу Грузия по време на летните олимпийски игри в Пекин. След това, през 2014 г., Русия незаконно анексира Крим и нахлу в украинската област Донбас след приключването на зимните олимпийски игри в Сочи.

И в двата случая малцина прогнозираха, че Русия ще атакува съседите си, но все пак това се случи. Западът беше зле подготвен и резултатите бяха опустошителни за Грузия и Украйна.

Според експерти усилията за възстановяване на конфликтните региони в Грузия и Украйна се оценяват на съответно 3 млрд. евро и 10 млрд. евро. Отделно са загубените животи във войните.

Предвид несигурността с това, което предстои, западните политици трябва да бъдат подготвени да действат. Има три възможности за това как те могат да отговорят на струпването на руски войски близо до Украйна.

Три възможности за избор

Първо, НАТО можеше да проведе съвместни военни учения с украинските сили в близост до западната граница на Украйна. Западът също може да разположи военноморски кораби в Черно море. Тези действия ще покажат, че Западът е решен да защитава суверенитета и териториалната цялост на Украйна.

Нито Западът, нито Русия са склонни да започнат световна война за Украйна, което означава, че твърдият отговор ще покаже на Русия, че Западът е сериозен. Това вероятно ще деескалира напрежението близо до руско-украинската граница.

Втора и по-малко силна алтернатива би била Западът да въведе нови санкции срещу Руската федерация.

САЩ скоро наложиха санкции срещу Русия за отравянето на Алексей Навални, но Русия остана безнаказана заради намесата си в президентските избори през 2016 г. и последните кибератаки.

Ако САЩ и Европейският съюз наложат нови и по-големи санкции, те трябва да са насочени към собственици на руски бизнес и политици, близки до Путин. Прилагането на тези тежки санкции допълнително ще отслаби руската икономика и това вероятно ще доведе до отстъпление на руснаците.
Трети възможен вариант, който Западът може да следва, е продължителен диалог с украинските лидери.

През последните няколко седмици американски и европейски представители проведоха телефонни разговори с украински служители. По време на тези дискусии западните лидери потвърдиха ангажимента си към Украйна. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг и украинският външен министър Дмитро Кулеба също се срещнаха, за да обсъдят напрежението край руско-украинската граница.

Тези взаимодействия демонстрират, че Западът е сериозен по отношение на отношенията си с Украйна и че ще подкрепи източноевропейската държава при нужда.

Западните политици също трябва да работят с руските си колеги, за да се опитат да разрешат ситуацията. Поддържането на отворен курс на диалог би показало, че Западът и Русия са готови да си сътрудничат по този важен въпрос.

Загадката на Путин

Като цяло много западни политици и държавни служители са озадачени от намеренията на Путин. Някои твърдят, че Русия се опитва да предизвика отговор от Запада. Други твърдят, че руснаците се готвят за поредната атака. Предвид тази несигурност нищо не бива да се изключва от сферата на възможностите и Западът трябва да бъде готов да отговори.

Ново нахлуване на Русия в Украйна би нарушило установената сигурност в Европа и западните лидери трябва да са готови за този потенциален сценарий. В противен случай, ако те не са подготвени, последиците от тези събития ще бъдат катастрофални за Европа и света.

https://www.investor.bg/analizi/91/a/zapadyt-ima-tri-vyzmojnosti-da-otgovori-na-putin-zaradi-naprejenieto-s-ukraina-326143/

[Hatshepsut]

Каква е ролята на България в размразения конфликт Украйна – Русия?

България застава в авангарда на точката на конфликт между Русия и НАТО, коментира бившият зам.-министър на външните работи Милен Керемедчиев

Напрежението между Украйна и Русия е на ръба на ескалацията. Киев съобщи, че в неделя е бил убит войник, а друг е тежко ранен след артилерийски огън от руски сепаратисти в източния регион Донбас. Стотици военни и тежки бойни машини са разположени от двете страни на руско-украинската граница в източния регион Донбас. Напрежението в конфликтната точка достигна нов връх, след като Киев обвини Москва в разполагането на стотици войници близо до границата и отговори с ответна реакция.

В последните дни Русия и Украйна си размениха сериозни предупреждения. Каква е ролята на България в размразения военен конфликт, коментират пред Bulgaria ON AIR бившият зам.-министър на външните работи Милен Керемедчиев и политическият анализатор доц. Валентин Вацев.

"Русия използва сценарий за създаване на буферни зони между себе си и все по-нарастващото влияние на НАТО - най-вече на САЩ. В момента Донецк и Луганск са много важни зони. Ако се създаде такъв тип автономна зона под въздействието на Русия заедно с Крим, те биха създали много голям пояс за противодействие. Руските интереси ще бъдат по-защитени. От север до юг Русия се обгражда с буферни зони и разполага все повече части в своите крайни зони, защото има рязко увеличаване на активността на страните от НАТО", заяви бившият зам.-министър на външните работи Милен Керемедчиев.

Той подчерта, че България и Румъния ще застават все повече в авангарда на точката на конфликт с Русия - най-вече в Черно море. Ще виждаме все повече операции в Черно море с участие на български военни части, коментира той.

"Русия премести бойни кораби от Балтийско море в Черно море. Черно море ще стане много по-горещо в следващите месеци и България ще бъде в авангарда на този конфликт", изтъкна Керемедчиев.

По думите му завършването на "Северен поток 2" е много важен стратегически проект за Русия, но също и за Германия и САЩ. А очакванията са за увеличаване на натиска срещу Русия.

"Същото се отнася и за "Южен поток", който минава и през България. Ако се завършат двата проекта, а Украйна бъде заобиколена и вече не е транзитна точка на руски газ към Европа, това още повече ще нагнети напрежението между Украйна и Русия", обясни Милен Керемедчиев.

"Двете страни се заплашват взаимно и изглеждат много сериозни. За съжаление, положението на руско-украинската граница е деликатно и напрегнато. Половината украински военни сили са на бойна позиция. Вчера разположиха отделната мотопехотна бригада на десен сектор. От своя страна Русия е разположила, според едни източници, 50 батальонни тактически групи, според други - 23. Но дори 23 са твърде голяма сила", коментира политическият анализатор доц. Валентин Вацев.

По думите му причината за конфликта е не толкова характерът на участващите страни, колкото фактът, че съвсем скоро в Северно море ще завърши успешното строителство на "Северен поток 2".

"Това означава, че Русия ще бъде провокирана да навлиза всячески в украинска територия, за да бъде в ролята на агресор. Когато Европа признае Русия за агресор, това означава, че поддръжниците на "Северен поток 2" в Германия ще трябва да замълчат и той няма да бъде завършен", допълни доц. Вацев.

Той е категоричен, че и двете страни демонстрират готовност за война. "Има сигурни доказателства, че НАТО няма да воюва, обещанията на САЩ са реални", заяви експертът пред Bulgaria ON AIR.

Относно рисковете за България той коментира, че идват от необходимостта бъдещото българско правителство да поема ангажименти в конфликта между двете страни. Според него правителството трябва да поеме североатлантически ангажименти и да участва в антируската кампания, която се разгръща.

"Има 3 предпоставки и 3 условия за втора Студена война. Първата е пълното сатанизиране и демонизиране на двете страни взаимно. Втората е ефективно икономическо разделение на световете. Третата я наблюдаваме сега - влизане в конфликт, в който двете страни балансират на ръба на войната, но конфликтът се разрешава спокойно", обясни доц. Вацев.

https://www.investor.bg/

[Шишман]

Моята позиция е винаги срещу : Америка, запада, евреите и исляма. Украинската хунта е за всички тия.

[Hatshepsut]

Украйна за пръв път нанесе удари в Донбас с турски дрон

Збройні Сили вперше застосували безпілотник на Донбасі – знищили артилерію ворога

Украинската армия разпространи видео, за което твърди, че е първата бомбардировка срещу сепаратистите в Донбас, извършена с турски дрон Bayraktar TB2. Безпилотният самолет не е навлизал във въздушното пространство над подкрепяните от Москва местни власти, а ударът е срещу оръдие. От самия запис не се разбира ясно кога и къде е направен.

Русия проверява съобщенията заедно със самопровъзгласилата се т.нар. Донецка народна република. "От последните изявления, с които изобилства киевската власт и с които тръби, е много трудно да се разбере кое е истина и кое - измислица", заяви днес външният министър Сергей Лавров.

Той добави, че случилото се трябвало да накара да се замислят "тези, които се поддават на капризните искания на Украйна" скоро да я приемат в НАТО. "Трябва да се замислят и тези, които въоръжават киевския режим, който е под контрола на неонацисти", допълни той.

Дмитрий Песков, говорител на Кремъл, заяви, че Русия има добри отношения с Турция, "но тази в ситуация, за съжаление, се оправдаха опасенията ни, че доставките на подобно въоръжение за украинската армия може потенциално да дестабилизира ситуацията по линията за съприкосновение".

Украйна купи дроновете през 2019 г. и сключи споразумение с Анкара за производството на същия модел в предприятие край Киев.

Генералният щаб на Украйна съобщи във вторник, че сепаратистите са стреляли в района на село Гранитное и са ранени двама украински военни, единият от които е починал след това. С посредничеството на наблюдателите от мисията на ОССЕ е било предадено настояване да се прекрати артилерийският обстрел, но нищо не последвало.

Тогава украинската страна използвала дрона "за принуждаване на противника да прекрати огъня".

Не се посочва с какво точно оръжие е унищожено оръдието, но плановете бяха Bayraktar TB2 да носи авиационни бомби с прецизно лазерно насочване MAM-L на турската компания Roketsan. Безпилотният самолет може да носи до 4 ракети с обсег до 8 - или в някои модификации - 16 км.

https://www.dnevnik.bg/sviat/2021/10/27/4271121_ukrana_za_pruv_put_nanese_udari_v_donbas_s_turski_dron/

[Panzerfaust]

След като струпа огромно количество войски по границата с Украйна, сега Путин явно е решил да се прави празнично на "миротворец":

Русия ще изтегли 10 000 войници от границата си с Украйна

Русия съобщи, че планира изтегляне на около 10 000 войници близо до украинската граница. Този неочакван жест на Москва за деескалация на напрежението между двете страни е на фона на очакваните преговори с НАТО и САЩ, съобщава The Telegraph.

Войските от Южния военен окръг ще се върнат в базите си след месеци учения край Украйна, защото са изпълнили задачите си. Това е наредил руският министър на отбраната Сергей Шойгу.

„Вече са съгласувани поделенията, военнослужещите, отрядите в моторизирани части, този етап е завършен. Повече от 10 000 военнослужещи ще тръгнат към постоянната си локация от територията на общовойсковия район за учения“, сочи съобщението на министерството, цитирано от Интерфакс.

Ученията са проведени в няколко региона близо до Украйна, включително в Крим, който Русия анексира през 2014 г., както и в южните руски региони Ростов и Кубан, сочи доклада на министерството.

Русия струпва войски и техника близо до границата с Украйна от октомври насам, което поражда световни опасения от инвазия. Според военни анализатори техниката и хората се струпват не само за ученията по границата.

Кремъл отрече каквито и да било планове за изпращане на войски в Украйна с аргумента, че руските войски са свободни да правят каквото си искат на руска земя.

Москва обаче настоява за правно обвързващи гаранции от Запада, че НАТО ще забрани на Украйна или която и да е друга източноевропейска страна да се присъедини към алианса и няма да разположи оръжия или войски близо до границата на Русия.

Изненадващото съобщение на Шойгу дойде след изявлението на руския президент Владимир Путин, който каза, че очаква с нетърпение разговорите със САЩ по проект на споразумение за сигурност, което очертава какво трябва да направи НАТО, за да защити по-добре Русия.

Експерти приканиха към единна позиция за разполагането на допълнителни войски на НАТО у нас

Изтеглянето на 10-те хиляди души е само една десета част от постоянното присъствие на военни по границата, с необходимото оборудване, които западното разузнаване са докладвали.

По-рано тази седмица около 1200 парашутисти, както и танкове и друго оборудване, проведоха военни учения в окупирания от Русия Крим, симулирайки превземане на територия.

Руските държавни медии показаха кадри от ученията с изстреляни ракети по позиции на противника и кацане на парашутисти на полигон.

Отделно в Украйна президентът Владимир Зеленски проведе видеоразговор с 20 американски сенатори и членове на Конгреса, за да обсъди продължаващото натрупване на руски техника и военни. От офиса на Зеленски съобщиха, че обаждането в петък има за цел да покаже, че Киев иска повече от участие на САЩ в разрешаването на конфликта с Русия.
https://nova.bg/news/view/2021/12/25/351196/%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D1%89%D0%B5-%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BB%D0%B8-10-000-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B8-%D1%81-%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0/

[Hatshepsut]

Руски генерал призова Москва да не напада Киев и Путин да подаде оставка


Генерал-лейтенант Леонид Ивашов

Пенсионираният генерал-лейтенант Леонид Ивашов, председател на „Общоруските офицерски събрания“, излезе с позиция срещу евентуална война на Русия срещу Украйна. Той обвини ръководството на държавата и конкретно Владимир Путин в подготовка на военни действия и призова президента да подаде оставка.

В последните месеци Русия струпа над 100 хил. войници по границата си с Украйна. САЩ и НАТО определиха действията на Москва като сигнал за потенциална инвазия. Засега от Кремъл отхвърлят тези обвинения. Според Киев струпаните до момента руски войски не са достатъчни за пълномащабна инвазия.

В своята позиция, публикувана на 31 януари, Ивашов заявява, че в миналото СССР е влизал във война само „по принуда, когато не е имало алтернатива и когато са били засегнати жизненоважни интереси на страната и обществото“. Според генерала в момента единствената опасност е насочена към вътрешнополитическата обстановка, а външните заплахи „не са критични“.

„Като цяло стратегическата стабилност се запазва, ядрените оръжия са под добър контрол, НАТО не трупа сили и не показва враждебна активност“, пише генералът, който добавя, че Украйна е независима държава и има право да взема решения за отбраната си. По думите му отказът на голяма част от света да признае анексията на Крим е убедително доказателство за „провала на руската външна политика“.

Ивашов твърди, че атака срещу Украйна ще превърне украинци и руснаци завинаги в смъртни врагове и ще постави под заплаха съществуването на Русия като държава.



Между 1996 и 2001 г. Ивашов е начело на главното управление за международно сътрудничество към Министерството на отбраната на Русия, като е заемал и други ключови постове в отбраната. През 1999 г. придобива популярност заради острото си противопоставяне на действията на НАТО в Сърбия. Той е известен с националистическите и просъветските си нагласи.

„Общоруските офицерски събрания“ е обществена организация, която обединява всички резервисти с просъветски и националистически ценности. Сред членовете има редица изявени имена като полковник Владимир Квачков.

През уикенда Полша прие първата част от допълнителните сили на НАТО, които се разполагат по източния фронт на алианса заради напрежението между Русия и Украйна. Очаква се общо 3000 американски войници да пристигнат в следващите дни, а 1700 от тях ще бъдат позиционирани в Полша.

През миналата седмица лидерите на САЩ и Европейския съюз обявиха „тотално единство“ по отношение на руската заплаха в Украйна.

https://www.svobodnaevropa.bg/a/31689921.html

[Hatshepsut]

"Украинските нацисти" и тяхната "провалена държава": какво говорят по руската телевизия


От екрана: руският президент Владимир Путин

Искат ли руснаците война с Украйна? Парлив въпрос, смята Денис Волков, социолог от реномирания център "Левада" в Москва. Според него подобни нагласи са маргинални в руското общество. "Може и да има хора, които мислят по този начин, но те са съвсем малобройни - говоря за хората, които наистина искат подобно нещо и призовават към война."

40% от руснаците смятат, че може да се стигне до война

В руските медии обаче това не е тема табу - тъкмо обратното. Небезизвестният десен популист и депутат Владимир Жириновски, който е чест гост в различни телевизионни предавания, от години философства открито по темата за нападение срещу Украйна. В интервю за печата в края на декември той дори призова за използване на военна сила, ако Украйна не се съобрази с руските искания, сред които отказ от членство в НАТО. А преди няколко години Жириновски фантазираше в предаване на държавния канал Россия-1 как можело да се пусне атомна бомба над сградата на президентството в Киев - по времето, когато Порошенко беше държавен глава. Има и други, които се заиграват с идеята за война: "Време е отново да освободим Украйна", написа наскоро един руски журналист в Туитър.

Неясно е доколко разпространени са подобни настроения. Не всичките 7,5% от руснаците, които на изборите за руската Дума през септември 2021 гласуваха за партията на Жириновски, биха приветствали война срещу Украйна. Денис Волков познава обаче и други данни, които дават повод за размисъл. Например: 36% от руснаците смятат, че е напълно възможно сегашните напрежения до доведат до война между Русия и Украйна. А 4% от анкетираните даже смятат войната за неизбежна, сочат резултати от допитвания на центъра "Левада", проведени в края на 2021 година.

"Този процент е по-висок от обичайния. Тук определено има увеличение", казва Волков. "Мнозинството от хората не искат война, страхуват се от нея, но съществува усещането, че тя наближава", добавя социологът. При това анкетираните смятат, че отговорност за сегашната ситуация носи Западът: ако се стигне до война с Украйна, всеки втори руснак би казал, че вината за това е на САЩ и НАТО. А 16% от анкетираните биха заявили, че отговорността е на Украйна. Едва 4% от анкетираните смятат, че Русия подклажда военна опасност.

Тези мнения отразяват мейнстрийма в руските медии - и най-вече в държавната телевизия. "Въпросът за Украйна и евентуална война достига до съзнанието на хората чрез телевизионния екран, който за две трети от руснаците е най-важният информационен източник", казва Волков.

Темата за Украйна от години се върти постоянно по руската телевизия. Информациите станаха особено интензивни след победата на "Оранжевата революция" от 2004, която Кремъл обяви за държавен преврат, вдъхновен от Запада. Дотогава Украйна и украинците все още бяха смятани за стратегически партньор и братски народ. Войната на Русия срещу Грузия през 2008, в която Украйна подкрепи Тбилиси, доведе до нови пукнатини в отношенията. Малко по-късно в руските, но и в украинските медии се прокрадна идеята за война. Появиха се и множество писания, които предричаха "крах на проекта Украйна". Но по онова време всичко това все още звучеше като фантасмагория.

В навечерието на анексията на Крим през 2014 темата за Украйна присъстваше във всички руски медии. И също както през 2004, всички опозиционни протести бяха представяни като опит за преврат. В центъра на вниманието неизменно се поставяха репортажи, които внушаваха, че рускоговорящите украинци били застрашени. В действителност тази опасност беше силно преувеличена - де факто нямаше никакви нападения, нито дори сериозни заплахи към рускоговорящото население. За президента Путин обаче това беше достатъчна причина да анексира Крим. Постфактум той обяви, че е бил принуден да защитава руснаците в Украйна.

Оттогава насам информациите за Украйна са сред централните теми в Русия. Мнозина наблюдатели - както в самата Русия, така и в чужбина - не можеха да си обяснят причините за това развитие. Погледнато от днешна гледна точка, това прилича на опит да се задържи общественото внимание в режим "стенд бай" - в случай, че потрябва за нов конфликт.

"Марионетка на Запада и враг на Русия"

Основните тези остават непроменени от години: Украйна е слаба, провалена държава, марионетка на Запада и враг на Русия, чиито действия се направляват от украински "нацисти". В резултат от тези масирани пропагандни кампании настъпи умора по темата за Украйна, констатира Денис Волков. Но настъпи и това: в списъка на неприятелските държави Украйна междувременно заема второто място, непосредствено след САЩ.

В актуалната криза из руските медии отново се долавя призивът за защита на "руснаците" в Украйна. Става дума за рускоговорящи украинци, живеещи в южната и в източната част на страната - и най-вече за жители на двете сепаратистки републики Донецк и Луганск. Стотици хиляди от тях получиха от 2019 насам руско гражданство.

В края на декември миналата година президентът Путин за пръв път заговори за признаци на "геноцид" в Източна Украйна. А сепаратистите там вече обявиха, че евентуално ще помолят Русия да им окаже военна помощ. Подобно развитие определено би намерило много благодатна почва в руските медии.

https://www.dw.com/bg/

[Hatshepsut]

Путин призна за независими два района на Украйна и сключи с тях договор за взаимопомощ

Руският президент Владимир Путин подписа укази, с които Русия признава за независими републики два района в източна Украйна - Донецкият и Луганският. Едновременно с това той подписа с двамата самопрозъгласени лидери на тези територии "договори за дружба, сътрудничество и взаимопомощ".

Путин направи това след разпалена едночасова реч, предавана в прайм-тайма на държавната телевизия. В нея той описа Украйна като страна без собствена история и държавност, която извършва геноцид срещу хората от Луганск и Донецк.

Той призова Киев "незабавно да прекрати огъня" срещу районите, в противен случай последиците "ще тежат на [неговата] съвест".

Обстрелът на двата сепаратистки района се разрасна в петък. Според Украйна стрелбата се извършва от самите сепаратисти.

Решението на Путин, както и съдържанието на речта му, потвърждават тримесечните тревоги на НАТО и ЕС, че Русия ще нападне Украйна, след като си послужи с предлог, че местното население е заплашено и се нуждае от защита.

Изразът "договор за дружба, сътрудничество и взаимопомощ" възпроизвежда израз от Студената война, на който Москва на три пъти се позова, за да изпрати войски в европейски държави с аргумента, че ги защитава - в Унгария (1956), в Чехословакия (1968) и в Полша (1981).

Районите на Донецк и Луганск са окупирани от 2014 г. от проруски сепаратисти, подпомагани от Москва, и наричат себе си "Донецка народна република" (ДНР) и "Луганска народна република" (ЛНР). Те не са международно признати.

Законните украински власти от 2014 г. нямат достъп до районите, превзети от сепаратистите, а териториите периодично се обстрелват от двете страни. Русия предостави руско гражданство на много от жителите.

Решението на Путин идва след масирано струпване на руска военна техника и 150 000 войници по границата с Украйна. Москва трети месец обяснява това с военни учения.

Историческа и политическа версия на Путин

В речта си по телевизията Путин описа своята версия за украинската история и настояще.

Според него Украйна е създадена едва в началото на 20-и век от Ленин и затова следва да се нарича "Украйна на Владимир Илич Ленин".

Днес Путин я вижда като страна, която "никога не е имала държавност" и затова след отделянето си от СССР е "започнала механично да копира чужди модели".

Той описа Украйна като разядена от корупция и осъдила жителите си на бедност, защото е "профукала и завряла по лични джобове зестрата си, оставена й не само от съветската власт, но също и от Руската империя".

За него страната е организатор на "истински терор" срещу несъгласните и на "серия от поръчкови убийства".

Путин каза, че Украйна извършва насилствена асимилация на етническите руснаци, "гони рускоговорящите от магазините", организира разправа с украйнската православна църква от Московския патриархат и "цинично превръща" това в политически инструмент. Според него на територията на Кримския полуостров Украйна е създала клетки на радикални ислямистки групировки, които отвличат хора.

НАТО и Украйна като едно цяло

Във втората половина от речта си Путин обясни защо, според него, Украйна и без да е член на НАТО е всъщност проводник на натовски интереси и с това се превръща в заплаха за Русия.

Той каза, че "чужди съветници управляват украинските служби за сигурност и отбрана", че "американците я подпомагат с безпилотни летателни апарати", за да шпионира Русия, че Украйна е готова да произвежда ядрено оръжие, "въвлича западните държави във вражда" с Русия и е записала в свои официални документи, че ще действа "с военната подкрепа на чужди държави при съпротивата си на Руската федерация".

"Ние не можем да не реагираме на тази реална опасност, това е заплаха за нашата страна. Нали виждаме как се помпат чуждестранните държави срещу нас", каза Путин.

Руският президент отново посочи, че разширяването на НАТО е "пряка заплаха за Русия".

"Те ни казват, че Украйна няма да стане член на НАТО утре. Добре, казваме ние. Няма да е утре, а вдругиден. Какво променя това в историческа перспектива" - попита реторично Путин.

НАТО като "нож в гърлото"

Путин повтори една от най-разпространените тези в Русия - че в началото на 90-те, когато светът обсъжда обединяването на Германия, "американците" са обещали на Москва, че НАТО няма да се разширява на Изток.

"Ние знаем колко струват тези думи", каза Путин и добави, че по-късно "американската теза" се е променила и от САЩ са започнали да твърдят, че влизането на Източна Европа в НАТО "ще позволи на тези страни да се избавят от страха си от Русия. Но стана точно обратното. [Тези страни от Източна Европа] дойдоха в НАТО със стереотипите си за руска заплаха", каза Путин.

Според него "американците" "просто са излъгали" Русия пет пъти - с всяко свое разширяване на Изток, докато не се е стигнало до момент, в който "се е появила възможност за внезапен удар по нашата страна".

Според него НАТО ще разположи и балистични ракети по границата с Русия, "които за 4-5 минути ще [ни] стигнат. Това е нож в гърлото ни", каза Путин.

Той използва най-малко четири израза, с които да опише пренебрежението, с което, според него, НАТО е посрещнало страховете на Русия.

"Игнорираха ни тревогите, плюха на тях"
"Все едно кучето си лае, керванът си върви"
"Нашите предложения се отхвърляха още на прага"
"Искаха да ни омотаят, да отклонят въпросите ни"
Путин завърши с твърдението, че НАТО ще продължи да прави всичко, което е правил и досега, "просто защото ние съществуваме".

"Русия има пълното право да предприема мерки в защита на своята сигурност", каза Путин и заключи, че ще подпише указ за признаването на независимостта на "Донецка народна република" и "Луганска народна република". Той каза, че разчита на пълната подкрепа на патриотично настроените руснаци.

https://www.svobodnaevropa.bg/a/31714915.html

[Hatshepsut]

Путин вкара руската армия в Донбас

Руският президент Владимир Путин инструктира Министерството на отбраната да осигури поддържането на мира в ДНР и ЛНР от руските въоръжени сили, съобщиха руските агенции.

"Във връзка с призивите на ръководителите на ДНР и ЛНР, Министерството на отбраната на Руската федерация да гарантира, че въоръжените сили на Руската федерация на територията на републиките изпълняват мироопазващи функции до сключването на договора ", се казва в президентския указ.

Става дума за Договор за дружба, сътрудничество и взимопомощ с всяка от тях, за който на външното министерство се възлага да започне преговори с властите в Донецк и Луганск. Указът влиза в сила незабавно. Колко ще отнемат установяването на дипломатически отношения, преговорите, подготовката на договор, представянето, подписването и ратифицирането му не е ясно.

В обръщението си тази вечер Путин каза, че Москва изисква от властите в Киев "незабавно да прекратят бойните действия (...) в противен слчай цялата отговорност завъзможно продължаване на кръвопролитието изцяло и напълно ще лежи насъвестта на управляващият територията на Украйна режим". В края той обяви, че незабавно признава т.нар. Донецка и Луганска народни републики.

Веднага след това руските телевизии предадоха кадри как той влиза в една от залите на Кремъл, където го чакат лидерите на двете сепаратистки територии в Украйна и подписа указите за признаването им. Не е ясно дали обръщението му и особено церемонията не са били записани предварително.

Подписаните от президента документи трябва да бъдат ратифицирани от Федералното събрание, което Путин призова изрично да побърза.

Тепърва ще се види вида, числеността и разположението на тези руски "миротворци". Но първите коментари са, че това няма да изглежда като военната офанзива, за която Западът предупреждава през последните седмици. Въпросът е какво ще стане при контакта на тези руски части с украинската армия по линията на разделение.

Както и дали изобщо тази линия вече съществува, след като тя бе уговорена в рамките на Минските споразумения, а те вече не същесвуват с едностранния акт на Путин.

https://www.dnevnik.bg/sviat/2022/02/21/4314853_putin_vkara_ruskata_armiia_v_donbas/

[FELDMARSCHALL]

Става интересно. Сепаратистите терористи владеят около 30% от земите на Донецка и Луганска области. Да видим дали ще има яйца гнома от Кремъл да направи пълномащабна война, щото е признали тия две области в пълните им граници. Как ще изгони украинските сили от тези области ми е много интересно да видя.

[Hatshepsut]

Путин обяви "военна операция" в Украйна. В Киев се чуват сирени

Руският президент Владимир Путин обяви "военна операция" в Донбас. Той призовава украинските войници в Източна Украйна да свалят оръжията и да се върнат по домовете си.

Путин предупреждава, че отговорът на Москва ще бъде „незабавен“, ако някой се опита да се сблъска с Русия.

Външният министър на Украйна обвини Русия, че е започнала пълномащабна война, нанася бойни удари по градове и призова ООН „да направи всичко възможно“ да я спре.

"Въоръжените сили на Русия не нанасят артилерийски или въздушни удари по градове в Украйна. Военната инфраструктура на страната се поразява с високоточни оръжия", казаха от Министерството на отбраната в Москва, цитирани от ТАСС.

"С прецизни средства за поразяване се изваждат от строя военна инфраструктура, обекти от противовъздушната отбрана, военни летища, авиация от Въоръжените сили на Украйна", казват от министерството. Те твърдят, че "нищо не заплашва гражданското население на Украйна".

Президентът на САЩ Джо Байдън каза, че светът ще държи Русия отговорна. Той каза, че ще има големи загуби на човешки животи.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза, че организацията подкрепя Украйна в този ужасен момент и ще направи всичко необходимо, за да защити всички съюзници.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски каза по-рано, че инвазия "може да бъде началото на голяма война на европейския континент". В късно вечерно обръщение към нацията той се закле "ще се защитаваме" в случай на атака.

В Киев се чуха сирени около 7 часа сутринта в четвъртък. По-рано в града бяха чути експлозии. Експлозии са отекнали и в южния град Одеса и източните градове Мариупол и Краматорск, съобщават журналисти на Франс прес от мястото на събитието. В Мариупол се извиха опашки пред банкоматите и бензиностанциите, предава кореспондентът на БНТ.

По-близо до фронтовата линия, в Краматорск, щабквартира на украинската армия, най-малко четири мощни взрива бяха чути от журналисти на АФП.

В намиращия се на 600 км оттам черноморски град Одеса също отекнаха експлозии.

https://www.svobodnaevropa.bg/a/31719771.html

[Шишман]

Замириса здравата на война.

[Hatshepsut]

Не претендирам да съм политически анализатор, а и военния конфликт още не е завършил. Според мен в краткосрочен план Путин очевидно ще постигне успех, единият вариант е да отцепи още части от Източна Украйна по подобие на Крим, а другият вариант е да се стреми към контрол над цяла Украйна чрез създаване на марионетно проруско правителство от беларуски тип. Пълномащабната операция намеква че втория вариант е по-вероятен като цел. Ако обаче омразата на украинците към руснаците е достатъчно силна и трайна, този вариант няма да проработи.

В дългосрочен вариант този конфликт с голяма вероятност ще издълбае пропаст между украинци и руснаци от една страна, а от друга - пропаст между Русия и Европейските държави. Мнозина бяха забравили изстъпленията на пияната съветска сган през Втората световна война, а ето че Путин ни показа лицето на Русия като варварска азиатска държава, несъвместима с европейската цивилизация и култура.

Наложените санкции срещу Русия може да имат някакъв ефект само след продължително време. Европейските институции трябва да се вземат в ръце и да оставят на втори план гей-парадите и еко-утопиите. Трябва да се мисли за намиране до есента на алтернативни източници на нефт и природен газ, също така да бъдат спрени всички бъдещи руски енергийни проекти в Европа, не би било зле да се прекратят и отношенията с Русия в областта на науката и културата. Русия не може да бъде унищожена и никой не си поставя такава цел, но връзките с Русия могат да бъдат унищожени и е желателно това да се случи. Не съм голям оптимист за последното, защото ще е нужна единна позиция на всички европейски държави, а това е малко вероятно да се постигне.

[Panzerfaust]

Гнусна война на един гнусен азиатски кенеф.
С тази война пропастта между руснаци и украинци ще е завинаги.