Православна философия и психология

[Шишман]

Понеже народа ни е православен и е: от и  в тая култура, та ето и тема по тия въпроси. А има и доста интересни и полезни  неща по тия въпроси.
_______________________________________________________


Се.Николай Велимирович:
"Много образовани езичници са дошли в Христовата Църква и са се кръстели само затова, защото Христовата Църква проповядва безсмъртния живот като един доказан факт, а не като някакво предчувствие на човешкия разум. Свети Климент Римски бил изучил цялата елинска философия, но душата му останала незаситена и празна. 24 -годишния младеж от цялата си душа пожелал да узнае има ли друг живот освен този, и по-добър ли е от този? Философията му предлагала само размишленията на различни хора, но никакво реално доказателство. Той тъгувал за своите починали  родители и братя, и постоянно се измъчвал с въпроса дали ще се види с тях в някой друг живот. Всевиждащият Бог насочил стъпките му така, че той срещнал един човек, който му разказал за християните и тяхната вяра в задгробния живот. Това подбудило младия Климент веднага да замине от Рим в Иудея, та там, в самата люлка на християнската вяра, да получи достоверно знание относно задгробния живот. Когато чул проповедта на апостол Петър, цялата основана върху възкръсналия от мъртвите Христос, Климент презрял всички философски догадки и с цялото си сърце приел вярата в Христа, кръстил се и всецяло се отдал в служба на Божията Църква. Така е било, така е и днес –  който има силна вяра във възкръсналия Христос и ясно разбиране за задгробния живот и съда, той с лекота се решава да заплати цената за влизане в този живот, т.е. да изпълни всички Божи заповеди."

[Шишман]

   Св. Антоний Велики:

"Хората обикновено се наричат умни, като неправилно употребяват тази дума. Не са умни тези, които са изучили изреченото и написаното от древните мъдреци, но тези, които притежават умна душа, които могат да разсъдят какво е добро и зло; и да избягват злото и душевредното, а за доброто и душеполезното да радеят разумно и да правят това с велико благодарение към Бога. Тези именно трябва да се наричат истински умни люде."     

_____________________________________

[Шишман]

Древните свети отци за ПРЕРАЖДАНЕТО
Във връзка със значителното разпространение на идеята за "превъплащението на душите" в съвременното общество, изглежда полезно да се привлече вниманието към това, което нашите светии са писали, както и други православни автори за него. Много древни свети отци на Църквата са били запознати с идеята за прераждането и са му дали много категорична оценка.
Още св. Епифаний Кипърски, в своята ересиологична работа "Панарион", споменава за ересите на елинските философи, че „Питагор… допуска трансмиграцията на душите от едно тяло в друго, дори в тела на животни и диви зверове ... Платон ... също допуска прехвърлянето на души в тела дори в животни. "
Блаж. Теодорит Кирски пише: „Питагор баснословеше за превъплащението на душите, казвайки, че те преминават не само в неодушевени тела, но и в растения. Същата басня поддържаше и Платон. А Манес и преди него злочестивите грешници, така наречените гностици, го взеха за себе си, твърдейки, че това е наказание ... Но Църквата на благочестивите презира и се гнусни от тези и подобни басни и, следвайки Божиите думи, вярва, че телата ще бъдат възкресени, с телата ще бъдат съдени душите, които са живели порочно, ще преминат към мъчение, а онези, които се грижат за добродетелите, ще получат награда.
Много свети отци споменават идеята за превъплащение на душите и винаги я осъждат като заблуда, несъвместима с християнската вяра.
Тук можем да си припомним, по-специално, свети Йоан Златоуст, който пише: „Що се отнася до душата, езическите философи са оставили за нея най-срамното учение; твърдяха, че човешките души са направени от мухи, комари, дървета; говореха, че самият Бог има душа и съчиняваха още много други нелепости ... В Платон няма нищо удивително освен едно ... В мненията на този философ, ако ги лишиш от разкрасяването в изказа, ще видиш много мерзост, особено когато философства за душата, без мярка я хвали и унижава ... Понякога казва, че душата е част от божественото същество; превъзнася я толкова невъзмутимо и толкова нечестиво, след това я оскърбява на другата крайност въвеждайки я в прасета и магарета, и в други животни, дори по-лошо.
Подобно отношение виждаме и с другите светии, по-специално със свети Ириней Лионски, св. Григорий Нисийски, св. Кирил Александрийски, блаж.Йероним Стридонски и св. Григорий Палама.
Накрая, учението за превъплъщението е осъдено от Православната Църква на Константинополския Събор през 1076 година. Третата алинея от неговото постановление гласи:
" За приемащите прераждането на човешките души ... и в следствие на това, отричащи ​​възкресението, съда и крайната награда за живота- анатема."

[Шишман]

Старецът Йоан Крестянкин:
"Едно време хората малко знаеха, но много разбираха, след това хората започнаха повече да знаят и по-малко да разбират, сега хората изключително много знаят и съвсем нищо не разбират. "
______________________________
Бих добавил от мене - ама се имат за много умни и знаещи.
_______________________________________________________________

[Hatshepsut]

Древните свети отци за ПРЕРАЖДАНЕТО
Във връзка със значителното разпространение на идеята за "превъплащението на душите" в съвременното общество, изглежда полезно да се привлече вниманието към това, което нашите светии са писали, както и други православни автори за него. Много древни свети отци на Църквата са били запознати с идеята за прераждането и са му дали много категорична оценка.
Още св. Епифаний Кипърски, в своята ересиологична работа "Панарион", споменава за ересите на елинските философи, че „Питагор… допуска трансмиграцията на душите от едно тяло в друго, дори в тела на животни и диви зверове ... Платон ... също допуска прехвърлянето на души в тела дори в животни. "
Блаж. Теодорит Кирски пише: „Питагор баснословеше за превъплащението на душите, казвайки, че те преминават не само в неодушевени тела, но и в растения. Същата басня поддържаше и Платон. А Манес и преди него злочестивите грешници, така наречените гностици, го взеха за себе си, твърдейки, че това е наказание ... Но Църквата на благочестивите презира и се гнусни от тези и подобни басни и, следвайки Божиите думи, вярва, че телата ще бъдат възкресени, с телата ще бъдат съдени душите, които са живели порочно, ще преминат към мъчение, а онези, които се грижат за добродетелите, ще получат награда.
Много свети отци споменават идеята за превъплащение на душите и винаги я осъждат като заблуда, несъвместима с християнската вяра.
Тук можем да си припомним, по-специално, свети Йоан Златоуст, който пише: „Що се отнася до душата, езическите философи са оставили за нея най-срамното учение; твърдяха, че човешките души са направени от мухи, комари, дървета; говореха, че самият Бог има душа и съчиняваха още много други нелепости ... В Платон няма нищо удивително освен едно ... В мненията на този философ, ако ги лишиш от разкрасяването в изказа, ще видиш много мерзост, особено когато философства за душата, без мярка я хвали и унижава ... Понякога казва, че душата е част от божественото същество; превъзнася я толкова невъзмутимо и толкова нечестиво, след това я оскърбява на другата крайност въвеждайки я в прасета и магарета, и в други животни, дори по-лошо.
Подобно отношение виждаме и с другите светии, по-специално със свети Ириней Лионски, св. Григорий Нисийски, св. Кирил Александрийски, блаж.Йероним Стридонски и св. Григорий Палама.
Накрая, учението за превъплъщението е осъдено от Православната Църква на Константинополския Събор през 1076 година. Третата алинея от неговото постановление гласи:
" За приемащите прераждането на човешките души ... и в следствие на това, отричащи ​​възкресението, съда и крайната награда за живота- анатема."

Аз също съм на мнение, че учението за прераждането на човешките души е несъвместимо с християнството.
Самият аз съм опитвал да съчетая двете неща, но не се получи и в крайна сметка се отказах от християнството, но не и от учението за прераждането на душите 

[Шишман]

Аз също съм на мнение, че учението за прераждането на човешките души е несъвместимо с християнството.
Самият аз съм опитвал да съчетая двете неща, но не се получи и в крайна сметка се отказах от християнството, но не и от учението за прераждането на душите 

Трябвало е да направиш обратното. Така ще гориш  в ада завинаги . Пък и нали си националист и би трябвало да си от една вяра с народа си.

[Шишман]

Противоотровата на депресията
Автор : Монах Моисей Светогорец
За нашата епоха е характерно свръхизобилието и свръхконсумацията, т.е. висшите технологии, напредъкът на науката, множеството удобства и материални наслади – икономическата криза сложи малко спирачка – но се наблюдава сериозен бум на психологически проблеми и човек вижда мрачни лица, нервни, смутени, уплашени, стресирани, тъжни и притеснени.
Дори младите се терзаят от интензивни проблеми, вътрешни конфликти, душевни безизходици и непоносими празноти.
Хубави, млади, образовани и богати хора без усмивка, унили и песимистични.  Това е епоха на завоевания, открития, печалби и успехи, но  хората в нея  се чувстват лишени, без душевно здраве, утеха и радост.  На мода са меланхоличните лица.
Предизвикателното обличане на младите, всенощното импровизирано забавление, увличането в страшния бич на наркотиците, прекалената консумация на алкохолни напитки, болната зависимост от многочасовото стоене в интернет и много други подобни неща изострят проблема и изобщо не го преодоляват.  Сякаш определени хора на всяка цена искат да разрушат тяхното здраве, да съкратят техния живот и да ги накарат изобщо да  не се интересуват от бъдещето.  Статистиките са много тъжни.  В целия свят днес 340 милиона души страдат от сериозни проблеми с душевното здраве.  В Европа и Америка Световната здравна организация докладва, че почти половината от населението страда от депресия, меланхолия и лека форма на дистимия (форма на хронична депресия).
Днес човек искрено и с болка отбелязва, че нито младостта, нито красотата, нито славата на успеха и на възхода, нито многото пари и прескъпите дрехи дават постоянно очакваната радост и многожелания успех. Но дали постоянно присъстващото мрачно настроение не иска да повлияе всички, за да могат да се обогатяват индустриите, произвеждащи анти-депресанти? Прекомерната потиснатост, казват светите отци на нашата Църква, е от лукавия дух на скръбта, който води до депресия и меланхолия. Сполучливо е казано, че състоянието на скръб понякога може да стане болезнено приятно, т.е.  форма на умерен садомазохизъм. Привичките на нашето съвременно общество изразяват и показват голямото разочарование, което идва от липсата на ценности и от индивидуализма. Всеки човек, ако се подвизава и иска реално, може пряко да отхвърли от живота си всичко, което не му дава истински оптимизъм, радост и доволство. Така човекът ще има спокойствие, тишина и утеха. Съвестта му ще е спокойна, животът му несмутим, дори и сънят му – сладък. Поетът Т. Елиът казва „вършейки нещо полезно, казвайки нещо правилно, взирайки се в нещо истински хубаво – това е достатъчно, за да разкраси твоят живот”.  Достоевски казва „ красотата ще спаси света”.  Факт е, че злото, лукавото, безсрамното предизвиква и съблазнява, но доброто, благото, свещеното и хубавото е това, което винаги привлича истински и трогва най-дълбоко.
Православното предание има сила, трайност, смисъл, вяра, утеха и надежда.  Единственото нещо, което може да направи опитът на определени хора да изкоренят от сърцата на хората това богато и живоносно предание, е  да увеличи броят на скърбящите, безутешните, безнадеждните.  Това предание е родило велики светци и герои.  Настъпи време за реално търсене и повторно свързване с историята, преданието и неговото продължение. Благоприятно време, подходящо и необходимо за новото откриване на нашето предание и на мощната увереност, която дава  срещу отчаянието, унинието, депресията и меланхолията. Ето антидотът за голямата душевна болка на нашите времена.  Трябва бързо да го потърсим, за да се изцелим. Не се издръжа един безсмислен и черен живот. Нима преувеличавам или съм старомоден?
___________________________________________________

[Шишман]

Колкото повече материални блага придобиват хората днес, толкова повече проблеми имат. Нито чувстват благодарност към Бога за благодеянията Му, нито забелязват нещастието на ближните си, та да извършат някоя милостиня. Разхищават се, а не помислят за другия, който няма какво да яде. Как после да дойде Божията благодат? Дори човек да има и семейство, все от някъде трябва да успява да икономиста по нещо и да даде милостиня. Да каже на жена си и децата си, че еди-къде си има някой болен, който е изоставен или някое бедно семейство, което е в голяма нужда. Ако нямат възможност да дадат пари, нека им каже :,, Нека им дадем поне някоя християнска книга, така и така имаме много". Който дава на нуждаещите се, принася полза за себе си, и за семейството си.

св. Паисий Светогорец

______________________________

[Шишман]

Съживеният звяр
 Архим. Рафаил (Карелин)
Нашето време може да се нарече ренесанс на езичеството. Пришълци от Индийския полуостров и Тибет с техните многобройни ученици и последователи (Рьориховци и от този род) и техните европейски колеги – приемниците на древните гностици и средновековните албигойци, окултисти и сатанисти с техните черни братства, луцифериани, розенкройцери и илюминати, а също конспиративни съюзи и секти, отдавна са заети с едно общо дело – превръщането на християнските страни в езически региони.
В старата Европа на мястото на изоставените манастири и опустелите храмове възникват ашрами (манастири на поклониците на Вишну, дзен-будисти и други езичници) и атрошани (капища на огнепоклонници). Езическите мисионери – гурута, махатми, факири и маги, са излезли из улиците на градовете на лов за християни, забравили за Христа, за да ги уловят в разпънатите мрежи, да ги направят духовни пленници и своя плячка, също както няколко столетия по-рано европейските главорези ловели негрите в джунглите и пустините на Африка, все едно става въпрос за зверове, за да търгуват с тях като с жива стока на пазарите за роби. Хората, попаднали в духовна зависимост от тези окултни поробители, губят своята воля и стават също толкова безпомощни, колкото робите в трюмовете на пиратските кораби, превозващи ги през океана.
Езичеството оживява като ранения звяр от Откровението и встъпва в смъртоносна схватка с християнството сякаш иска да получи реванш за предишното си поражение. Езичеството представлява конгломерат от различни учения, ритуали, митове и мистерии, но съдържа и нещо общо, което лежи в неговата основа и го обединява в единно демонично поле.
В тази статия ще се спрем на един основен пункт от пантеистичната антропология и сотириология – метемпсихозата – учението за прераждането, духовната еволюция, която индийският йога и теософ Вивекананда остроумно сравнявал с дарвинизма. Тази теория е характерна за езическия свят. Споделят я освен гореупоменатите религии и секти също и теософите и антропософите, а от мюсюлманските мистици – друзите измаилтяни и някои тайни секти, възникнали на границата на браманизма и исляма.
Според метемпсихозата душата преминава дълъг еволюционен път от низшите форми до човека; освен това заради греховете си тя може да бъде върната отново в примитивно низше същество и дори в растение. Всеки човек като от сянка бива съпътстван от кармата (действие, въздаяние) – тази духовна карта на целия човешки живот, която не само проектира и строи новия психофизически индивид, но и създава среда и ситуации, през които преминава бъдещият живот на човека, тоест кармата притежава творческа сила.
Според индуизма в света реално съществува само един абсолютен дух – брахман, който твори световете чрез собствените си блянове – илюзии за живот извън себе си, за материалния космос и множествеността на формите на битието. Той обитава в човека под името атман (равен, тъждествен на брахман). Човекът има няколко обвивки, но неговата същност е атман, останалото е илюзия. Впрочем илюзията се разглежда не като пълна пустота, а като въображение на брахмана, тоест като относителна реалност.
Медиативното отъждествяване на света с абсолютния дух освобождава атмана от илюзорния живот. Материалността (пракрити) и илюзията (майя) създават лъжливи форми, а дейността на съществата в тези форми създава невидимо, присъщо на тях динамично поле – карма. Един човек преживява огромен брой превъплъщения, докато не достигне просветление (за индуистите това е крайното отъждествяване с абсолюта, а за будистите - потъването в нирвана). Макар езическите учители дебело да подчертават зависимостта на кармата от нравствеността, в същото време, както след това се оказва, в тях нравствеността носи релативен характер (например в Монголия и Китай съществува зловещият култ на Чингис хан, към чиято гробница прииждат поклонници на поклонение). Просветеният мъдрец не е свързан с нравствените предписания за добро и зло, той стои отвъд доброто и злото.
Не бива да се забравя, че за нравствеността е необходима свободна воля и възможност за избор, а програмираното добро от добро се превръща в необходимост. Да предположим, че атманът съществува в стръкче трева. Този стрък няма възможност за избор между добро и зло; той израства, повяхва и изсъхва. Какво е научил той? Как се е образувала около него неговата карма? Защо той се е превъплътил в червей? Нито цветето, нито червеят имат съзнанието на своя атман и способност да различават добро и зло. Те са нравствено неутрални, тъй като са обусловени само от вложената в тях програма за действие.
Нравственост е налице там където може да има оценка на собствените постъпки. Нравствеността е налице там където има норма и образец за поведение. Не можеш да кажеш, че червеят е безнравствен, ако той е ял ориз в градината на брамина, или да кажеш, че той е високонравствен, защото е бил изяден от врабец. Къде е вътрешният стимул за превъплъщаване в по-висша форма? Ако той е в придобития опит, то в какъв конкретно опит – да отваряш цвета си сутрин и да го затваряш при залез слънце? И защо кармата на червея трябва да го превърне в оса? С какво осата е по-добра от червея? С това, че жили и краде меда на пчелите? Но осата не можеш да наречеш крадла, защото тя върши това, нямайки свободна воля и избор.
Какво всъщност представлява кармата? Ако душата на крадеца за наказание бъде заселена в тялото на муха, нима от това душата ще стане по-добра? На какво ще се научи тя, пропълзявайки в помийната яма? А какво представлява преселението на душите при зверовете и животните? В техния свят е налице безпощадна борба: унищожават се и се изяждат едно друго. Индуистът, който не вижда принципна разлика между животното и човека би нарекъл това канибализъм.
Възниква въпросът: нравствени ли са животните или не? Ако са нравствени, тогава това, че се изяждат едно друго, е безнравствено; ако са неутрални в нравствено отношение, тогава как може да се образува светла или тъмна карма? Могат да ни отговорят, че всички същества получават определени сведения и опит в процеса на самото битие. Но информацията за външния свят – света на илюзиите, би трябвало да потопи атмана в още по-плътна обвивка от призрачни представи и преживявания. Каква ценност могат да имат сведенията за този свят, който трябва да съблечеш, за да намериш себе си?
Ако атманът е равен на брахмана и поради това е тъждествен на самия себе си, тогава кое е това, което еволюира? Очевидно – самата майя. Изменят се съчетанията на дхармите – психоенергичните елементи, които според учението Махаяна (най-разпространения клон на будизма) и адвайта-йога (най-разпространената школа в йогата) и особено според ламаизма (тибетско-монголския клон на будизма, наречен „философски будизъм”) се явяват по същността си небитие.
Могат да ни възразят, че учението за абсолюта, пребиваващ в душата се отнася само за човека. Но първо, това не е така. Всичко живо се явява вариации на брахмана и формите на живот от теософите често се изобразяват като стълбица. Ала да приемем условно постулата на нашите опоненти: „Преселението на душите е принцип в развитието на човечеството”. Какъв опит придобива човек от реинкарнацията? Каква информация усвоява? Ако човекът е забравил за своите предишни животи, тогава страданията, които е изпитвал, са подобни на удари получавани в тъмнина: той не знае кой го бие и защо го бие.
Ако сведенията за предишни въплъщения са преминали не в съзнанието, а в подсъзнанието, тогава значи човекът е детерминиран от своето подсъзнание. Нравственият избор става нещо като фикция; освен това получаваната от човека информация съдържа огромна част лъжа. Още Платон е смятал изобретяването на писмеността за отрицателен фактор в историята на човечеството, защото устното предание подбира и съхранява само нужното и ценното, пропускайки сведенията през прецизен филтър; а книгите еднакво съхраняват както истинното, така и неистинното, както нужното, така и безполезното, и в някои случаи самата информация става източник на дезинформация.
С всяко столетие човекът се отдалечава от природата. Той живее в изкуствени условия, затова неговият жизнен опит става все по-зависим от външни източници. Според учението за преселението на душите човешките поколения би трябвало да стават все по-добри и все по-добри. Теософката Ана Безант уподобявала този процес на изкачване по стъпките на храм. Но ние виждаме точно обратното: духовна ентропия (енергиен хаос). Човечеството започва да преживява своя залез. Техническият прогрес особено през ХІХ и ХХ век се превърна в еволюция на машините и инволюция на човека като духовно същество. Тези два века поради необичайната сила на разрушителните войни, кървавите революции, садистичните жестокости, тоталната лъжа и лицемерие, приличат на нравствена агония на човечеството.
Не по-малко страшен фактор в съвременното общество е емоционалната хладина и безразличие на хората един към друг. Това е процес, който се развива пред очите ни с катастрофална бързина. Ако преселението на душите говори за стъпала на храм, по които се възкачва човечеството във всяко свое поколение, то това е храм, чиито стъпала водят надолу в подземието, където сатаната „поръчва музиката”.
Днешният човек губи нравствените си устои. Той става все по-безпринципен прагматик, за когото целта на живота се състои в удовлетворяването на страстите. Системата на телевизията, обхващаща целия свят като с пипала на октопод се впива в душата на съвременния човек и неговото подсъзнание още от детство, и влива в него мътни потоци – картини на секс и насилие. А в същото време преселението на душите ни говори за очистване и одухотворяване на човечеството.
Изкуството е най-непосредствената проекция на съдържанието на човешката душа, а също и на подсъзнанието. Но какво виждаме в съвременното изкуство? Рок музиката изобразява вътрешния хаос на душата, който изскача навън чрез дисонантни звуци сякаш някой умопобъркан е захвърлил облеклото си, изскочил е от лудницата и с диви викове тича из улиците. Абстракционизмът в живописта е феерия на катастрофата, предчувствие на бъдещи глобални разрушения и настъпващите конвулсии на близката смърт. Декадансът в изкуството - живописта, музиката, поезията и скулптурата – е разрушаване на конструкциите, потъване на душата в мрак, или, което е по-вярно, явяване на мрака, в който се намира душата. Христос, Синът Божий, е наречен Светлина и Логос. Сатаната е безумие, тъма и хаос.
Христос е посочил знаменията на последните времена: „Понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта” (Мат. 24:12). Ние навсякъде срещаме безсрамието на греха и оскъдността на любовта. „Ще намеря ли вяра?” – е казал Христос. Виждаме разпространяване на лъжеучения и суеверия, на магия и окултизъм. А какво да се каже за неотдавнашния атеизъм – пошъл и жесток, залял земята с кървав дъжд! Интересно на кое стъпало от храма стоят атеистите? Поддръжниците на преселението на душите закриват очите си и крещят: „Човечеството се очиства, освобождава се и се одухотворява: Харе Кришна, Харе Рама!”
Но да погледнем преселението на душите от друга страна. За човека след любовта към Бога, най-висша ценност е любовта към ближния, любов към конкретен човек като личност и неповторим индивид. Преселението на душите разрушава тази любов, това учение разлъчва хората един от друг, то ги представя като маски, танцуващи в съновиденията на Брахман. Преселението на душите прави близките далечни, роднините – чужди. Космосът с милионите светове то превръща в илюзия на Брахман, която възниква като сянка, за да се разтвори и изчезне в метафизичната бездна на пустотата – във „великото нищо”.
Християнството учи за уникалността на човешката личност, за задгробния живот на душата, за възкресението на мъртвите и срещата във вечността, където вече няма да има разлъка, за озарението и преображението на човека от незалязващата светлина на Божеството.
В зората на човечеството змията прелъстила Адам със забранения плод като с талисман, в който уж били заключени тайни знания и божествени сили. И прародителите, след като повярвали на змията, се лишили от Едем и станали плячка на тлението и смъртта.
Многоглавата змия на езичеството в залеза на историята отново прелъстява нашите съвременници със същото обещание на съкровена древна мъдрост и богоравенство, като цената е отхвърляне на кръста, и накрая тази многоглава змия разтваря за всички вратите на преизподнята.
Сайт на архимандрит Рафаил (Карелин)
Превод: прот. Божидар Главев

[Шишман]

·
Светата вяра и суеверие
Св. Игнатий (Брянчанинов)

Светата вяра, над която са се присмивали и се присмиват рационалистите, наричайки я „сляпа”, е толкова фина и възвишена, че може да бъде постигната и преподавана само чрез духовния разум. Разумът на света е противен ней и затова я отхвърля. Когато по някаква материална необходимост я счетат за нужна или търпима, тогава пък я разбират лъжливо и лъжливо я обясняват, тъй като слепотата, която приписват на вярата, е всъщност присъща тям.

Вярата е свята и истинна само тогава, когато е вяра в светата Истина, когато тя е онази вяра, донесена на земята от въчовечилата се Божествена Истина, Господ наш Иисус Христос.

Всяка друга вяра, освен вярата в светата Истина, е суеверие. А плодът на суеверието е погибел.

Тази вяра е осъдена от Бога. Това е вярата на идолопоклонниците в техните кумири, на мюсюлманите - в корана и лъжепророка Мохамед, на еретиците - в богохулните им догмати и ересиарси, на рационалистите - в падналия човешки разум.

Такава ще бъде и вярата в антихриста от страна на неговите последователи.

Избранные письма

Превод: Десислава Главева

_____________________________________

[Шишман]

Решенията на вселенските събори са закон за вярващите.
____________________________________

Правило 79 на VI Вселенски Събор гласи:
 „Изповядвайки, че Божественото раждане от Дева, като безсеменно, е станало без бол­ки, и проповядвайки това на цялото паство, ние подхвърляме на изправ­ление онези, които по невежество вършат нещо неподобаващо. Оказ­ва се, че някои хора приготвят хлебни печения и ги раздават помежду си в чест уж на родилните болки на всенепорочната Дева Майка и затова определяме: верни да не вършат нищо такова. Защото не е чест за Дева, която свръх ум и дума е родила невместимото Слово, когато нейното неизказано раждане се представя като обикновено и свойствено за нас раждане. Ако отсега занапред някой бъде забе­ля­зан, че върши нещо подобно, ако е клирик, нека бъде низвергнат, а ако е мирянин, да бъде отлъчен.”

_________________________

[Шишман]

Трябва ли да мислим, че християнската религия е над
всички останали религии по света?
  Христос и Христовото откровение. Тя е лично, единствено по рода си и
пълно разкриване на Бога пред людете заради тяхното просвещаване и спасение. Второ откровение от Бога повече няма да бъде дадено и освен  Иисус Христос друг Месия не може да бъде очакван до края на света.

______________________

[Шишман]

В какво се състои предимството на Христовото учение?
В предимството на Христос като очевидец. Той свидетелства:
„ Аз говоря това, що съм видял” (Йоан 8:38)и също:
„ Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето” (Йоан 3:13).
На религиозните учители от своето време „Той им рече: вие сте от долните, Аз съм от горните; вие сте от тоя свят, Аз не съм от тоя свят” (Йоан 8:23).
 На старейшини рече: „Истината, истина ти казвам: ние говорим за това, що знаем, и свидетелстваме за онова, що сме видели” (Йоан 3:11).
И отново: „Аз съм хлябът, слязъл от небето” (Йоан 6: 41). В тази област Той говорил много авторитетно като очевидец на всичките тайни на небето и земята. Така людете се възхищавали от Неговото учение, тъй като „никога човек не е говорил тъй, както Тоя Човек” (Йоан 7: 46).   

____________________________

[Шишман]

Какво е християнската вяра?
Християнската вяра е Христовото учение за
най- важните тайни за сътворението на света и живота. Това учение хората могат да възприемат само с
вяра в Спасителя, а не със свои собствени усилия.


_________________________________

[Шишман]

"Ако някой от вас мисли, че е мъдър на тоя свят, нека стане безумен (юродив), за да бъде мъдър. Защото мъдростта на тоя свят е безумство пред Бога" (1Кор. 3:18-19).

"Oнова, що е безумно у Бога, е по-мъдро от човеците, и онова, що е немощно у Бога, е по-силно от човеците...
Бог избира онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите;
Бог избира онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните;
Бог избира онова, що е от долен род на тоя свят и е унижено и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо" (1Кор. 1:24, 27-2. ***

"Юродство" всъщност означава "безумие". Но юродството заради Христа - това е особена, висша степен на християнско подвижничество. Подбуждани от гореща ревност и пламенна любов към Бога юродивите заради Христа, наред с другите лишения и себеотречението, се отричали и от най-същественото отличие на човека (в сравнение с останалите земни същества) - от обичайната употреба на разума: те доброволно си давали вид на безумни хора, нямащи нито приличие, нито чувство за срам, и дори понякога вършели неща, на пръв поглед съблазнителни.

В пълно съзнание, представяйки се за лишени от разум, юродивите заради Христа доброволно предизвиквали върху себе си непрестанни оскърбления от страна на околните, и били изоставени от почти всички и презирани. Като се отказвали напълно от всякаква собственост, от всякакви удобства и житейски блага, свободни от каквато и да било привързаност към земното, без да имат определено място, където да живеят и подхвърляйки се на всички случайности на безприютния живот, тези Божии избраници наистина са били странници на този свят. Храната, облеклото, жилището сякаш не представлявали за тях насъщна потребност и необходима жизнена принадлежност.

При всичко това юродивите винаги са били на духовна висота, непрестанно издигали ума и сърцето си в молитва към Бога, постоянно са горели духом пред Него. Тъй като невинно понасяли безчислено много оскърбления и лишения, те били чужди на духовната гордост и считали себе си за големи грешници. Юродството заради Христа - това е доброволно, непрестанно мъченичество, постоянна борба против себе си (т.е. против своята явна или тайна гордост), против света и дявола, и при това - борба изключително трудна и жестока.

Лишени, на пръв поглед, от обикновения здрав човешки разум, юродивите при все това извършвали (в рамките на обществото) такива подвизи на любов към ближните, каквито са недостъпни за останалите хора. Те не се стеснявали да говорят истината в очите на когото и да било, и със своите думи или с необичайните си постъпки в едни случаи страшно изобличавали и наказвали (т.е. чрез тях Бог е наказвал) несправедливи хора и закоравели грешници (а това често били могъщите и силните на деня), а в други случаи утешавали и укрепявали благочестивите и богобоязливите.

Нерядко юродивите се подвизавали сред най-порочните членове на обществото, с цел да им помогнат да изправят живота си и да се спасят, и мнозина от този тип хора връщали в пътя на истината и доброто. Със своя дар от Бога да предсказват бъдещето и със своите молитви те често пъти избавяли съгражданите си от заплашващите ги бедствия, и отклонявали от тях Божия гняв.

Освен цялата си трудност, подвигът на юродството заради Христа изисквал от светите подвижници и висока духовна мъдрост, за да могат да обръщат своето безславие в прослава на Бога и в назидание на ближните, без да допускат в привидно безумните си дела нещо греховно, и в онова, което изглежда неблагопристойно, да не примесват нещо съблазнително или обидно за другите.

Първите подвижници на юродството заради Христа са се появили през втората половина на IV век в люлката на древното монашество - Египет. В юродство са се подвизавали св. Андрей Юродиви, св. преп. Симеон и Йоан Юродиви (празнувани на 21 юли), св. Теофил и други. Наричаме ги блажени, защото са изпълнявали Господните заповеди и чрез ума си винаги са пребивавали в молитвено общение с Бога.
-----------------------------------------------------------------------------
Юродив (на ц.сл. глупав, безумен) - светец, приел по Божие призвание подвига "юродство заради Христа", та като стане "от долен род" на тоя свят, презрян, "измет на света", да намери милост в очите на Господа. Юродивите по благочестиви съображения съзнателно симулирали безумие, за да скрие от света своето съвършенство и да избегне суетната светска слава. Затова те приемали вид на безумни и се подлагали доброволно на всевъзможни лишения, унижения и страдания. Те пророчествали, вършели чудеса, обръщали грешници в пътя на покаянието и смело изобличавали неправедните управници, като при това вършели такива подвизи на любов към ближните, каквито са недостижими за повечето хора. Техният подвиг намира оправдание в думите на св. апостол Павел:

"Ако някой от вас мисли, че е мъдър на тоя свят, нека стане безумен (юродив), за да бъде мъдър. Защото мъдростта на тоя свят е безумство пред Бога" (1Кор. 3:18-19).

"Бог избира онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите; Бог избира онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните; Бог избира онова, що е от долен род на тоя свят и е унижено и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо" (1Кор. 1:27-2.

Наричаме ги блажени, защото са изпълнявали Господните заповеди и чрез ума си винаги са пребивавали в молитвено общение с Бога.

"И беше чужд в своя народ...и сред мълвите съхрани себе си" (из кондака на св. Василий Блажени).

Първите подвижници на юродството заради Христа са се появили през втората половина на IV век в люлката на древното монашество - Египет. Освен св. Андрей Юродиви (†ок. 936 г., 2 октомври), в юродство са се подвизавали св. преп. Симеон и Йоан Юродиви (празнувани на 21 юли), св. Теофил, св. блажена Ксения Петербургска, св. Василий Блажени и други. Наричаме ги блажени, защото са изпълнявали Господните заповеди и чрез ума си винаги са пребивавали в молитвено общение с Бога.

В богослужението при службата на преподобни и юродиви ради Христа се чете Посланието към Галатяни (5:22-6:2), Евангелието по Матея (11:27-30) или по Лука (6:17-23).

[Шишман]

Учението на светител Теофан Затворник за влиянието на злите духове върху хората
____________________
Архимандрит Григорий
Според учението на Светата Църква, всички същества от духовния свят са сътворени по своята природа добри. От Откровението става ясно, че не всички ангели са останали верни на своя Творец, някои от тях чрез свободната си воля и без никаква принуда, са отпаднали от Бога. Под името "зли духове" се разбира личности, "свободно-разумни и безтелесни същества, по собствена воля отпаднали от Бога, станали зли и образували особено враждебно на Бога и доброто царство" (I, с.281; виж Използвана литература накрая на документа). За битието на злите духове, започвайки от Мойсеевото петокнижие свидетелства Свещеното Писание.
Различното наименование на падналите духове в Свещеното Писание ни дава основание да мислим, че отначало съгрешил един от висшите ангел, който повлякъл след себе си и много други ангели в бездната на греха. Последните се наричат ангели на дявола (Мат. 25:41), а самия той - баща на лъжата, пръв съгрешил, мамещ цялата вселена (Откр. 12:7-9), княз на въздушната власт (Ефес. 2:2). Грехът на дявола, за който той бил осъден, бил гордостта. Съществува предположение, че дяволът се възгордял от висотата на своето положение и пожелал да бъде Бог.
Падението на ангелите, както и произходът на злото, са за човека покрити от завесата на тайнственоста.
"Всичко онова което се отнася до произхода на греха, - разсъждава еп. Теофан - е изумително (необяснимо) и в дявола и в човека. Представете си чистотата на съвършената разумна твар, каквато бил ангелът, току що излязъл от ръцете на Твореца, неговите високи достойнства, приближаващи го към Твореца, той получава заповед и скоро след това, знаейки съвършено добре каква е волята на своя Творец, знаейки също какво е Нему угодно и какво не, избира неугодното. Няма да видиш нито една мисъл, на която да бъде основано и обяснено такова действие" (2, с.144).
Отпадналите от Бога ангели, както и добрите ангели, са сътворени от Бога с еднаква духовна природа (но със самостойна личностна природа) и с присъщите й духовни сили. Природата на ангелите останала в основата си предишната (духовна природа - бел. ред.) - съзнание, воля и чувства чужди на веществеността; "защото Божиите дарове и призванието са неотменни" (Рим. 11:29). Изменило се само нравственото състояние на тази природа и посоката й на действие.
Свещеното Писание, споменава за падналите ангели като ги нарича духове (Лев. 19:31; Втор. 18:9-12; Мат. 8:16, 12:43 и др.), поднебесни духове на злобата (Ефес.6:12).
По учението на Църквата, злите духове толкова дълбоко са паднали и толкова много са се утвърдили в злото, че вече не могат да се покаят и станат. Злото, като преднамерено и съзнателно противене на Бога, достига в злите духове своята най-висока точка на развитие, своето съвършено осъществяване и се изразява в пълна загуба на способността за разкаяние.
"Милосърдният Господ е готов да прости на всички - учи светител Теофан - само се покай и пожелай Неговото милосърдие. Ако бесовете биха се покаяли, биха получили опрощение, но тъй като те са закоравели в упорито противене на Бога, за тях милост няма." (4, с.11).
В Свещеното Писание намираме указания за състоянието на нравственната неразкаяност на падналите духове, което разкрива това, че в тяхната природа няма останало добро начало, което да създаде у тях желание за добро.
След падането на една част от ангелите не се нарушила хармонията в тварната вселена.
"Част от ангелите паднали и били оставени в падението поради окончателното си упорство в злото и богоборство. Ако бяха отпаднали всички, щеше да отпадне цяло звено от веригата на творението и животът в света би се разстроил. Но тъй като не всички паднали, а само част от тях, то това звено останало и хармонията в света се запазила." (5, с. 1126).
Броят на отпадналите от Бога ангели в Свещеното Писание не се определя, но се дава да се разбере, че той е много голям. Обществото на злите духове се нарича "царство" (Лука 11:18).
"Сатаната - първият от безплътните, се противопоставил на Бога и Неговата воля и увлякъл след себе си третата част от низшите ангели, образувайки от тях цяло пълчище от слуги, преизпълнени със злоба и нему предани" (6, с.77).
Съответстваща на нравственото състояние е и участта на падналите ангели. След съгрешаването им те били изгонени от първото си жилище (Иуд. 1:6) и свалени от небето (Лука 10:18). "Правосъдният Бог свалил сатаната от небето с всичките му привърженици, употребявайки като оръдие за това Архангел Михаил" (7, с.43). В сегашното време те изпитват мъчителна тежест и мъка, страх от Бога в очакване на праведния съд Божий и несвършващите мъки (Мат. 8:29; Лука 8:31).
Падналите духове съставляват особено царство със своя йерархия, висши и низши чинове, със своя система за подчинение и господство. Св. ап. Павел различава между злите духове начала, власти и светоуправници на тъмнината от тоя век (Ефес. 6:12), като различаващи се по между си по власт и сила. Св. Теофан казва:
"В това невидимо царство на духове има особени места - тронни - където се правят планове, получават се разпореждания, приемат се отчети за богоненавистни и душегубителни дела с одобрение или укор за извършителя. Това са дълбочините сатанински, според изказването на св. Иоан Богослов" (6, с.78).
Макар злите духове начело със сатаната да имат собствено, враждебно на Бога царство, те се намират в зависимост от Бога, ограничени са в живота и действията си от Него. Във факта на съществуването на злите духове трябва да виждаме верността на Твореца на Самия Себе си, "запазващ живота на своите твари дори тогава, когато тяхната личностна свобода е станала напълно извратена и е могло да бъдат унищожени само с едно Божие движение" (I, с.298).
След отпадането на дявола станало и грехопадението на прародителя на човешкия род. "Ала по завист от дявола влезе в тоя свят смъртта..." учи премъдрия Соломон (Прем. 2:24). Така бесовете проправили път за своето господство над света и над човека. Тъй като нямат възможност открито да се противопоставят на Бога, те насочили своите усилия да сеят и утвърждават злото сред хората. В Свещеното Писание дявола се нарича "богът на тоя век" (2Кор. 4:4), "князът на тоя свят" (Иоан 12:31; 14:30), "духа, който сега действа в синовете на неверието" (Ефес. 2:2).
Свалени от небето, злите духове "нямат твърда опора на земята и витаят без дом и разпръснато из въздуха" (8, с.134). Във всеки миг бързо се носят до всички краища на обитавания от тях свят, сееки зло навсякъде около себе си.
"Злото хвърчи от тях, като искри от разтопено желязо. И където намери "добро" разположение, там пада искрата, а с нея и мисълта за злото дело" (9, 313-314).
Но злобната си дейност в света падналите духове могат да вършат само по Божие допущение, по думите на еп. Теофан, дяволът "няма власт над никого, а лъжливо се величае за цар, така хората, виждайки призрачното се прелъстяват и поддават на самоугодие и тъй му служат", на онова, което е нереално (10, с.238). В книга Иов се казва, че дяволът може да пристъпи към изкушение на праведника само след като изпроси позволение от Бога (Иов 1:12).
Като допуска да действат злите духове, Бог направлява техните действия, по възможност към добри последствия. Понякога изкушенията се допускат от Бог за упражнение и укрепване в добродетелите, а чрез това и за получаване на награда от Праведния Съдия: "блажен е оня човек, който търпи изкушение; защото след като бъде изпитан, ще получи венеца на живота, що Господ е обещал на ония, които Го обичат" (Иак. 1:12). В други случаи изкушенията служат за разкриване на вътрешното състояние на човека, като средство за разпознаване на собствените ни недостатъци и греховни предразположения, за предпазване от духовна гордост (2Кор. 12:7) и поддържане на душевна бодрост. Бог ограничава злите желания на падналите духове. Без това ограничаване човешкият свят би потънал в зло. Бог допуска злите духове да въздействат на човешкия род поради свободата дадена на хората (11, с. 291).
"Ако в нас биха се открили умните очи - пише еп. Теофан - ние щяхме да видим всемирната война на духовете с душите: побеждава ту едната, ту другата страна, в зависимост от това дали душите общуват с Господа, имайки вяра, покаяние и ревност за добри дела или водени от безгрижие, ленности охлаждане към доброто се отдалечават от Него." (9, с. 387-388).
Човек, който свободно приема внушенията на сатаната, става негово оръдие, изпълнява неговите планове. Всички такива роби на дявола образуват царството на сатаната, царство на грешниците, където князът на тоя свят приготвя своите поданици за вечни мъки.
Пагубните действия на дявола могат да се простират върху душата и тялото на човека, върху благосъстоянието му, а също и върху видимата природа. Падналите духове, по Божие допущение, могат да овладяват човешкото тяло, да причиняват на човека телесни страдания, да произвеждат разстройване на естествената му природа и да го управляват по свое желание. Хората, попаднали под такова влияние, се наричат бесновати, а самото им състояние - беснуване. Бесовете се настаняват в човешките тела, там където преимуществено действа страстта, на която се е поддал човека. Но бесновати са не само онези хора, у които видимо се открива буйството. Обикновено в бесноватите бесовете живеят мирно и спокойно, като в собствени домове, само чрез внушения направляват човека, а когато той, нещастният реши да се покае и изправи, те усилват своето въздействие.
"Бесовете, като се поселят в човека, не винаги откриват ясно своето вселяване, а се прикриват, учат своя хазяин на всякакво зло и го отклоняват от доброто, така че той да е уверен, че върши всичко сам, а в същото време изпълнява само волята на своя враг" (9, с. 260). В някои грешници може да обитават и по няколко бяса.
Злите духове могат да нанасят вреди на благосъстоянието на човека, защото могат да въздействат на веществения свят и с по-голяма сила и успех на повечето хора.
Падналите духове водят невидима война, тъй като имат възможността невидимо да въздействат на човешката душа. Дяволът понякога действа на душата и на сърцето, както се вижда от примера с Иуда (Иоан 13:12) и Анании (Деян. 5:3), като се старае или да създаде в разума нечисти помисли или да изпълни въображението с празни мечтания, или да възбужда греховни помисли.
Докато човек, който започва духовен живот, не укрепне в доброто, съблазните действат върху него много силно, злите духове усилват нападенията си. Но благодарение на изкуплението, извършено от Иисус Христос, вярващите в Него стават свободни от робството на дявола и от синове на тъмнината стават Божии деца.
"Когато грешникът реши да поправи живота си, тогава бесовете се събират с безпокойство, и като искат да задържат грешника в злото му внушават грешни месли, за да разбият неговото добро намерение да остави греха" (12, с.574).
Те бързо се събират около окаяника, отначало по един, след това на отряди и легиони, накрая, на цели пълчища.
"И това става във различни видове и явявания, за да затворят всички изходи и отново да бутнат в бездната, този който е започнал да се измъква от нея" (6, с.77-78).
За изпълнението на своите намерения злият дух използва всички свойства и склонности на човека, моментните обстоятелства и всичко каквото може да му принесе полза в изпълнението на неговите пагубни намерения, и също "като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне" (1Петр. 5:8). Бесовете събират всички свои пълчища около покаялия се, устройват капани на всичките му пътища, за да го върнат, да поставят примки насякъде: в помислите, в чувствата, по време на среща, на пътуване, във всички житейски дела, в човешките взаимоотношения. Ненавистта им няма мярка. Свещеното писание ни дава да видим, че когато изкушава, дяволът може да приеме различни видими образи. Така той изкушавал в образ на змия нашите прародители, Господа Иисуса Христа - в друг видим образ, а св. ап. Павел свидетелства, че дяволът може да приема вид на ангел на светлината (2Кор. 11:14).
Бесовете учат хората на грях като действат чрез плътта и особено чрез чувствата, понякога те лъжат, изменяйки предметите външно, понякога заплашват с бедствия и скърби. Ако човек не е изкоренил от сърцето си греховните страсти, дяволът се старае да го върне в предишния му път, като му внушава греховни помисли и желания, за да "оскверни сърцето със своята нечистота" (4, с.447). Когато врагът напада крепостта, за да намали съпротивата на защитниците, той първо я обстрелва от разстояние, а после атакува с всички сили. Както свидетелства св. Теофан Затворник, същото става и в духовната битка: отначало врагът пуска стрелите на помислите, и като види, че те се отблъскват слабо и вяло, предприема силен натиск, възбуждайки страсти, които погубват грешника.
Ако християнинът отблъсква греховните помисли, дяволът се старае да превземе неговия ум, като го ангажира с нещо второстепенно (не лошо и богопротивно, а незначително и дребно), което да го отвлече от спасителния път. Когато дяволът успее в това, той започва да сее в съзнанието на своята жертва пусти и празни помисли, за да го отвлече от духовните му задължения, като същевремено разузнава дали може да повлече душата по пътя на страстите. Не става въпрос само за плътски или душевни страсти, но и за неща на пръв поглед обикновени, дори благовидни (например учене, но заради самото учене, отдаване на житейски грижи преди всичко друго и пр.). По този начин сатаната като с връзки държи заслепените грешници в своя власт и не им дава да се опомнят.
Християнските подвижници учат, че на някои от тези, които започват духовен живот, дяволът не пречи да изпълняват Божиите повеления; той дори ги насърчава да станат особено ревниви, за да се опита да ги издигне в самомнение и така да ги отдалечи от благодатта (4, 335). Когато успее в това, врагът започва атака отвън и отвътре и новоповярвалият, превъзнесъл се с голяма сила, пада. Такива случаи са чести.
Понякога злите духове се стараят да накарат човека да се отчае: първо го скланят към грях, като му внушават мисли за Божието милосърдие, а след грехопадението го заплашват с Божието правосъдие. Както учи св. Теофан, когато демоните ни въвеждат в грях, те ни внушават, че Бог е човеколюбив; те правят това за да прикрият опасността от падението, увличайки човека по гибелния път. Но когато човекът съгреши, демоните влагат у него отчаяние, като му внушават, че Бог е неумолимо правосъден и за съгрешилия няма прошка, че той е напълно отхвърлен от Божията милост. Така ожесточават човека и го подлъгват да се предаде изцяло на греха (12, с.501).
При някои новообърнати в Христа, врагът още от първите дни на новия им благочестив живот напада с цялата си сила и стремителност, така че те още с първите си стъпки към изправлението да се изгубят и отчаят. Накъдето и да си обърнат всичко е против тях: и в помислите, и в чувствата, и навън, навсякъде около тях - дори и в добрите намерения и почини, - всичко върви наопаки. Това прави човеконенавистникът, за да ги смути и уплаши, за да оставят те спасителното намерение и да се повърнат към безгрижния и непокаян живот.
Докато човек служи с ревност на Господа, бесовете не могат да го превземат. Но когато душата обеднее и се отдалечи от Господа, бесът отново я напада и превзема, и с нея, бедната, става по-лошо отпреди.
"Това е всеобщ порядък на явленията в духовния свят" - учи св. Теофан (9, с. 388).
Голямо значение в живота на християнине има покаянието. Покаянието открива душите ни за Бога, така Той ги освобождава от сатанинските връзки, като лишава бесовете от всяка власт. Като знае каква е силата на тайнството Изповед (Покаяние), дяволът използва всички начини, за да ни отклони от него, или пък помрачава душата, като приглушава надеждата за прошка (14, с. 30).
Когато отдалият се на Бога човек успешно се бори с греховете и насажда в сърцето си трезвеност и чистота, лукавият дух прибягва до друго средство: той не се стреми да увлече подвизаващия се в пътя на душегубието, а поставя нови примки, напр. възбужда ненавист и гняв към него у хората, у негови близки, приятели и познати. За да постигне тази цел врагът използва срещу набелязаната жертва послушни нему хора и те според възможностите си подемат срещу него гонения, лъжливи клевети и обиди, насмешки, оскърбления и всякакви неправди, като понякога сами не разбират какво правят.
Ако християнинът разбере откъде изхожда това притеснение и каква е неговата цел, той търпи благодушно. Колкото и обидни и злосторни да са делата на тези хора, те са напразни, защото благочестивият по всякакъв начин се старае да не изпадне в неприязън към някого и така да позволи на врага да възтържествува над него, унищожавайки плодовете на всичките си предишни трудове в борбата с греха. Сам Господ допуска такива изкушения и помага на изкушавания да устои. Като вижда, че подобни нападения удостояват подвизаващия се с венци, врагът отстъпва и от тази страна. От този момент и хорските нападки престават. Това се повтаря винаги. Като не успява да сломи вярвящия по тези начини, дяволът прибягва до друго. Обкръжава верния с грозни и страшни видения, използвайки собствения си безобразен вид. Като види, че християнинът мъжествено и храбро отстоява и на това, лукавият не смее вече да се приближи до него, но и не го оставя съвсем - дяволът не отстъпва от никого до смъртта му, а броди като хищен звяр отдалеч и следи дали христовият воин не ще допусне грешка или разсеяност, за да се нахвърли тозчас върху него. Дори и след смъртта дяволът не оставя човека, а се старае да причини зло на душата му по време на въздушните митарства.
В земния си път християнинът трябва да бъде бодър и трезвен, да се старае "да предугажда и поразява примките и стрелите на духа на лъжата" (16, с. 8).
"Страхът и опасенията да не ви оставят, наставлява св. Теофан, защото винаги ходим посред примки. Врагът лъже с привидно добро, той никога не изкушава изведнъж с нещо очевидно лошо. Неопитният ще тръгне след примамката и ще падне в ръцете на врага, така както безгрижно ходещият в гората звяр пада в скрита яма. Когато се боите, не губете кураж, защото Господ е близо" (13, с. 168).
Като постепено се усъвършенства в духовния живот и натрупва опит в духовните битки, християнинът придобива дара "да разбира хитростите на лукавия и още при първите му движения да се досеща откъде идва нападението и със същата сила му противодейства" (8, с.458).
Без Божията помощ християнинът не може да победи своите невидими противници, защото дръзкият враг се стреми отново да се засели там, откъдето е изгонен: в душите - пометени, подредени и приготвени за Господа. Най-главното средство в борбата с духовете на злобата е молитвата към Господа. Внимателната молитва и пост разрушават всички козни на лукавия и привличат към молещия се "Божието обграждение, от което бесовете бягат като от огън" (16, с. 161).
"Господ с благоволението Си въодушевява праведниците, с покрова Си ги обнадеждава и със силата Си ги укрепва, въздигайки ги на борба с противниците на истината, с всички враждебни сили и видими, и невидими" (17, с.102).
Могъщо средство за борба с бесовете е и кръстът, който те дори не могат да погледнат, а от вида му бягат в смъртен страх. Кръстният знак е ограда за вярващите и тяхно победоносно оръжие срещу невидимите врагове.
Дяволът няма достъп до душата, когато тя не храни никаква страст и е украсена с християнски добродетели. Тогава тя свети и дяволът не може да погледне на нея. Както светлината е присъща на слънцето и топлината на огъня, така властта над бесовете е естествена и присъща на всички, които вътрешно са просветени от Господа. Християнинът, който е възпитал в себе си дълбоко чувство на смирение, се чувства защитен от гранитна стена.
И стои праведникът непоколебимо "в своята праведност, сред всички нападения, като дъска в морето, блъскана от вълните. Дъската не се чупи, а вълните, идещи към нея, се разбиват и бягат. Така са и праведниците в борбата: те не се съкрушават, а всички зли сили се разбиват в непоколебимата твърдост на тяхната праведност" (17, с. 102-103).

____________________________