"Горянитѣ" - Забравената съпротива

[Hatshepsut]

Забравената съпротива

Даниела Горчева

“Напротив, днешната наша свобода има безбройно число мъченици... ...но на малцина са тия известни, на малко от тях се знае где почива свещеният прах, нищо не е направено, за да се увековечи тяхната памет, когато отечеството им, за което са станали жертва, свободно е днес.”

Захарий Стоянов, “Записки по българските въстания”


Всепризнато е твърдението, че българите, за разлика от германци, унгарци, чехи и поляци, нямат своята революция срещу съветския режим и комунистическата власт... Истината обаче е съвсем различна. Българите не само че оказват съпротива, но всъщност са ПЪРВИТЕ в Източна Европа, които се вдигат на бунт.

До днес се смята, че първото въстание срещу съветския режим в социалистическия лагер е в ГДР през 1953 година. Първата масова въоръжена съпротива обаче започва още през 1944 година и е в България и не само е първата, но е и най-упоритата и най-продължителната.

За съжаление тази съпротива остава почти неизвестна, а нейното изследване и популяризиране би ни освободило от позорния мит, че само ние, българите, не сме се бунтували срещу наложения от Москва режим.

Горяните

Горянското движение възниква като спонтанна съпротива срещу съветизацията на България и срещу съпровождащия я комунистически терор и започва още през есента на 1944 година, когато Червената армия нахлува в нашата Родина.


В първите месеци след 9 септември са избити или "безследно изчезнали" близо 30 хиляди души и в отговор на заливащите страната репресии в Балкана излизат стотици хора - понякога цели семейства. Общо горяните и техните помагачи са около 10 000 души. Самите горяни са около 2 000, а разкритите нелегални организации - над 600. В движението се включват най-различни прослойки на българското общество. Според един доклад на Държавна сигурност от 1951 г. сред въстаниците имало стотици земеделци, националисти, бивши комунисти, бивши полицаи, троцкисти и анархисти, бивши офицери, членове на ВМРО...

Горяните се сражават с комунистическата власт от 1944 до 1956 година. Горянски чети действат из цялата страна - 28 по-големи чети, множество по-малки и дори 160 горяни, които се сражават поединично. Други 52 чети влизат от чужбина - наричани от социалистическата пропаганда диверсанти, а всъщност български емигранти, които се връщат в България да се сражават срещу комунистическата власт с надеждата, че това ще подтикне Запада към война за освобождението на Източна Европа.

А до потушаването на Унгарското национално въстание от съветските танкове и пасивността на Запада хората от страните в Източна Европа живеят с надеждата, че това освобождение е много близко. През 1950 г. СССР и САЩ се сблъскват индиректно в Корейската война. Съединените щати заемат все по-рязка позиция спрямо нарушаването на човешките права зад Желязната завеса и през 1950 скъсват дипломатическите си отношения с България. В началото на 1951 г. Труман заявява, че Съединените щати са готови да воюват в защита на Европа, а Конгресът одобрява изпращането на американски войски в Европа.

В същото време в България е в ход отнемането на земята, а съпротивата е повсеместна: селяните бягат в гората при идването на комунистическите агитатори за ТКЗС, стотици са бегълците през границата. В много села хората масово напускат ТКЗС и се опитват да си върнат инвентара и добитъка. Тези опити преминават в селски бунтове и сблъсъци с милицията. Стълкновения има и при издължаването на държавните доставки. Непосилните задължения в селскостопанска продукция, която частните стопани трябва да предадат на държавата, предизвикват многобройни женски бунтове. “Защо ни отнемате хляба и го давате на руснаците”, питат насъбралите се стотици жени. “Долу ТКЗС”, “Долу комунистите”, са виковете на женските протести, докладвани на компартията.

В тази обстановка се подготвя всенародно въстание срещу комунистическия режим. Разпокъсаната съпротива на горянските чети започва да се координира от радио "Горянин". В края на май 1951 то съобщава, че в сливенския Балкан се сформира въстаническа армия и хора от цялата страна тръгват натам. Комунистическата власт е уплашена не на шега. 13-хилядна армия от милиционери и войници обгражда Сливенския Балкан, за да попречи на въстаниците да се присъединят към четата на Георги Търпанов**. Стотици са арестувани, а някои са разстреляни на място без съд и присъда.

На първи и втори юни 1951 година 106 горяни от четата на Георги Търпанов водят сражение срещу 6-хилядна армия от милиционери и войници в Сливенския Балкан. След 48-часова престрелка четниците разкъсват блокадата и се изтеглят. Командирът им получава 12 огнестрелни рани, но въпреки това успява да изведе хората си на безопасно място. Загинали са 40 горяни, но въстаниците успяват да изнесат всички свои ранени. Няколко седмици по-късно четата на Търпанов е преустроена и готова да се впусне в нова битка.



Паметникът на Съветската армия в София е издигнат като предупреждение и заплаха

Операцията срещу горяните се води лично от Вълко Червенков и Георги Цанков, министър на вътрешните работи, които пристигат в Сливен и стават свидетели на най-позорната загуба на милиционерската държава. Битката със сливенските горяни дава на българските комунисти да разберат, че въпреки жестоките репресии и масовите убийства без съветската армия те няма да удържат властта. Това не е учудващо - комунистите нямат обществена подкрепа. На 9 септември 1944 година те са едва 25 хиляди (след 9 септември набъбват до 250 хиляди), а земеделците са 750 хиляди, които, дори след забраната на партията, екзекуцията на лидера им Никола Петков и концлагерите за членовете на партията, продължават да са сериозна политическа опасност за комунистическия режим. Уплашен от съпротивата срещу компартията, Вълко Червенков отправя недвусмислено послание - издига в центъра на София заплашително огромен, зловещ паметник на Червената армия. Първоначално паметникът е бил замислен като малък монумент на загиналите във Втората световна война, но вместо първоначалния проект е издигнато днешното чудовищно съоръжение като комунистическа заплаха и предупреждение към българите, че битката им е безсмислена, защото БКП винаги може да повика на помощ Червената армия.

И днес този паметник все още заплашително размахва шпагин в центъра на София, за да могат днешните комунисти да има къде да изразяват своята благодарност към армията-окупаторка, с чиято решаваща помощ получиха властта през 1944 и я задържаха половин век.

В началото на 50-те ръководството на компартията създава специален отдел ХII към Държавна сигурност за борба и ликвидиране на горянското движение с поделения към окръжните управления на МВР като залага на създаването на агентурна мрежа. Голяма част от горяните са заловени и избити без съд и присъда, благодарение на агенти на ДС. Предателите и доносниците се оказват изключително важни за "народната" власт в борбата й срещу народа на България.

Светът научи за въстанието в Източна Германия през юни 1953, за Унгарската революция през 1956, за Пражката пролет през 1968, но кажи-речи никой не е чувал за съпротивата на българските горяни.


Защо тази продължителна съпротива остава неизвестна?

Причината е проста и грозна. Докато в Унгария, Чехия и Полша комунистите подкрепиха националното недоволство и то се превърна в мащабна революция срещу съветския режим, то българските комунистически властници за разлика от немските, унгарските, чешките и полските не подкрепиха борбата на своя народ, а застанаха на страната на чуждия агресор. След което се постараха да направят всичко възможно и споменът за съпротивата на горяните да изчезне, а дезинформацията е специалитет на комунистическата Държавна сигурност. Постараха се да внушат, че българите не са се съпротивлявали. Защото иначе трябваше да признаят, че са сломили съпротивата на българския народ като верни оръдия на Съветския съюз.

И именно на престъпната ДС, оказа се, е служил и днешният български президент Първанов с агентурен псевдоним Гоце, който не само не потъна в земята от срам, а нагло се кандидатира за втори мандат.

Българските комунисти бяха не само национални предатели и позорни слуги на Москва, но не се свеняха да потърсят "братската" помощ на окупаторите, за да смажат собствения си народ, в името на когото уж управляваха.

Не случайно и днес българските комунисти, запазили своите политически и икономически позиции, се боят като дявол от тамян от разкриването на архивите и пищят до небето, че това щяло да навреди на националните интереси.

Разкриването на архивите обаче ще извади на бял свят истината за националните предателства на комунистическата номенклатура, за чудовищните престъпления на комунистическата Държавна сигурност и на членовете на Политбюро срещу собствения им народ. Не националните интереси, а гузното комунистическо минало е заплашено от разкриването на истината.

- - -

Малцина от горяните оцеляват, повечето загиват в битките или заловени, са осъждани на смърт или убивани без присъда. Семействата им с десетилетия са преследвани и потискани.





БЕЛЕЖКИ

* Рисунките на Костадин Събев, художник от Чирпан, са правени по снимки на горяните. Излагани са през септември 2006 г. в София, Синия лъв.

** Георги Маринов Стоянов - Търпана е роден на 6 май 1915 в с. Желю войвода, живял в с. Тополчане. Командир на четата в Сливенския балкан, още приживе наричан от хората Бенковски. В края на май 1951 г. радио Горянин съобщава, че в Сливенския балкан се сформира въстаническа армия и от цялата страна натам тръгват хора, готови да се сражават срещу комунистическата власт. 13-хилядна армия е концентрирана в сливенския гарнизон, 6 хиляди войници обкръжават четата, която въпреки това успява да пробие блокадата и Търпанов, с 12 огнестрелни рани, я извежда към безопасни места. В края на 1951 г. Георги Търпанов е заловен, осъден на смърт и екзекутиран на 2 декември 1951.


Източник:http://liternet.bg/publish19/d_gorcheva/index.html

[Hatshepsut]

Георги Маринов Стоянов - Търпана



Роден на 6 май 1915 в с. Желю войвода, живял в с. Тополчане. Командир на четата в Сливенския балкан, още приживе наричан от хората Бенковски. В края на май 1951 г. радио Горянин съобщава, че в Сливенския балкан се сформира въстаническа армия и от цялата страна натам тръгват хора, готови да се сражават срещу комунистическата власт. 13-хилядна армия е концентрирана в сливенския гарнизон, 6 хиляди войници обкръжават четата, която въпреки това успява да пробие блокадата и Търпанов, с 12 огнестрелни рани, я извежда към безопасни места. В края на 1951 Георги Търпанов е заловен, осъден на смърт и екзекутиран на 2 декември 1951.

    Художник на портрета е Костадин Събев от Чирпан, който е събрал биографичните данни и е нарисувал портретите на над 70 горяни.

Горянското движение възниква като спонтанна съпротива срещу съветизацията на България и комунистическия терор и няма единна организация и стратегия. В него се включват - горяни и техни помагачи - около 10 000 души от различни прослойки на българското общество. Самите горяни са около 2000 души, а разкритите нелегални организации - над 600. Горяните се сражават с комунистическата власт от 1944 до 1955 година. Чети действат из цялата страна, а около 160 горяни се сражават самостоятелно. В началото на 50-те ръководството на компартията създава специален отдел ХII към Държавна сигурност за борба и ликвидиране на горянското движение с поделения към окръжните управления на МВР като залага на създаването на агентурна мрежа. В периода 1951-1961 от околностите на Атина предава радио "Горянин", което създава кореспондентска мрежа в България, ръководена чрез шифровани съобщения по време на радиопредаванията. Емигрирали опозиционери се завръщат в България и се включват в четите с надеждата, че тяхната борба ще подпомогне интервенция на Запада за освобождението на Източна Европа.

Малцина от горяните оцеляват, повечето загиват в битките или заловени, са осъждани на смърт или убивани без присъда. Семействата им с десетилетия са преследвани и подтискани.

Тази съпротива остава недостатъчно известна, когато нейното изследване и популяризиране би ни освободило от мита, че само България няма своя бунт срещу наложения от Съветския съюз режим.

    Всенародната пасивна съпротива срещу настъпилата с убийства, грабежи и всякакви злодейства червена власт в България, скоро достига и до своя върхов израз, въоръженият отпор на най-смелите и будни българи. Първо това са единични случаи на спасили се в нелегалност хора при опит да бъдат арестувани или убити, около които после се сформират групи от поддръжници и последователи от по 5-10 души, достигащи по-късно до чети и отряди с околийски и областен обхват на действие, респектиращи самозабравили се властници.

    ПЪРВАТА ЧЕТА, прераснала в бригада "Д-р Г.М.Димитров" е образувана в Кюстендилско още през пролетта на 1945 г. укриваща се в горите на Осоговската планина, поради което народа от тогава ги нарече "ГОРЯНИ".

    Следващата по време е Светиврачката чета от 1947 г. действала в района на Сандански, Благоевградски окръг. По същото време се организират отрядите на Асеновградската организация "Национален християнски кръст", действащи в Асеновградско, Смолянско и Пловдивско, също през 1947 г.

    Следващите години - 1949, 1950 и 1951 са почти масов бунт срещу болшевишката власт с появата на: "Съюз на свободните войни" в Пазарджишко, "Нелегалният областен център на БЗНС № 1" в Русенско, ОСДБ - Горяни отряд "Н. Петков" в Казанлъшко и Пловдивско, редица още чети в Родопите, Хасковско, Софийско, Трънско-Брезнишко, Бургаско, за да се стигне до НАЙ–ГОЛЕМИЯТ ВЪОРЪЖЕН БУНТ СРЕЩУ БОЛШЕВИЗМА - ДВЕТЕ ГОРЯНСКИ ЧЕТИ В СЛИВЕНСКО, ЯМБОЛСКО, КАЗАНЛЪШКО, КАРНОБАТСКО И ДРУГАДЕ.

    Едната от тях, начело с ГЕОРГИ МАРИНОВ ТЪРПАНОВ събира през юни 1951 г. в Сливенския балкан 106 въоръжени бойци-горяни и по проучванията ни това е най-големият отряд срещу червените властници в целия т. нар. Социалистически лагер. Той е разгромен от хилядна войска, милиция и въоръжени БКП-партийци на 1-ви и 2-ри юни, като дава над 40 бойци убити в сраженията и осъдени на смърт след залавянето им.

    Всички от посочените до тук горянски чети и отряди са разгромени от МВР и войската с голяма жестокост, със стотици загинали хиляди вкарани в затвори и лагери, изселени и прогонени в чужбина.

http://www.geocities.com/decommunization/Communism/Bulgaria/Goriani.htm

[Hatshepsut]

БНТ излъчва в две части филм на Атанас Киряков за най-продължителната въоръжена съпротива срещу комунистическо управления в целия Източен блок

"Горяни" е документален филм, който Българската национална телевизия излъчва в две части днес и утре.

Филмът на сценариста и режисьора Атанас Киряков е първи опит да се покаже на широка публика истината за непознатата и в България, и в Европа, въоръжена съпротива срещу комунистическия режим, установен в София с помощта на Съветската армия -

съпротивителното движение на горяните в периода 1944 - 1956 г.




Зрителите научават тайна, старателно скривана десетилетия - че най-продължителната въоръжена съпротива срещу комунистическо управления в целия Източен блок е била в България.

Атанас Киряков е издирил и показва (оператор е Димитър Митов) безценни разкази на оцелели участници в горянското движение от Кюстендилско, Пиринския край, Средногорието, Русенско и Сливен. Автентичният разказ за събитията отпреди повече от 60 години се допълва от близки на загинали горяни.


Филмът показва и документални свидетелства за мащабните операции, предприети от комунистическия режим срещу горяните чрез Държавна сигурност и милицията за сломяване на съпротивата им

"Филмът, който направих, разказва история, за която и аз самият не знаех много", разказва Атанас Киряков пред Христо Христов от сайта desebg.com.

Навремето, когато снимах филма за лагерите ("Оцелелите. Лагерни разкази", 1990), се чудех

защо има толкова много осъдени хора по лагерите.

Тогава не познавах целостта и размерите на това движение.

Сега, когато излязоха архивите - преди края на режима тази съпротива е пазена в дълбока тайна - ми стана ясно, че всъщност горянското движение е една доста мащабна въоръжена борба, която е смазана жестоко.

Когато прочетох документите и свидетелствата за горянското движение, бях шокиран, бях страшно превъзбуден и реших, че историята на тази съпротива трябва да бъде разказана, особено на младото поколение, което за жалост е толкова незаинтересовано и така малко познава миналото.

Затова направих филма малко по-дълъг - в две части - защото исках да покажа всички основни причини, поради които е започнало това движение, всички негови елементи. А те не са много, но са особено важни - собствеността, вярата и свободата. Това, като се отнеме, какво остава?

Затова реакцията на хората е била спонтанна, те не са действали организирано, нито са били водени от някакви идеологически съображения. Постепенно тази съпротива се превръща в една въоръжена борба, при това във всички области на България.

Разбира се,

имало е много конспирации, имало е и много предателства.

Част от хората са били вкарани в затвора, други са изпратени в лагери, а трети са бягали в гората - тъй като са знаели, че ще ги арестуват - и са създавали тези съпротивителни групи.

А предателства е имало и те са свършили много работа. Когато на един човек му отнемеш всичко, когато му отнемеш изцяло икономическата независимост, той е готов на всичко, готов е да стане и предател.

Властта се е мъчила да вербува хора от средите на недоволните, от средите на по-заможните селяни, които са реагирали. Трудно са принуждавали тези хора да обслужват режима, но в крайна сметка властта постига своето и много горяни са били избити.

Горяните са очаквали някаква помощ отвън, имали са надежди, че ще им пуснат оръжие с парашути. Много важна роля изиграват и емисиите на радио "Горяни", което е излъчвало от околностите на Атина.

Разбира се, инцидентно са получавали помощ отвън, но всичко това секва, когато Хрушчов сключва споразумението за съвместно съществуване със Запада. Оттам нататък нещата приключват и съпротивата в България придобива вече само един езоповски характер и нищо повече.

Дотогава обаче съпротивата у нас е така масова, че подобна на нея няма да откриете в цяла Източна Европа", казва Атанас Киряков.

https://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/gorianite-znaete-li-neshto-za-tiah-4512771

[Hatshepsut]

Горяни - документален филм



Горяни - част 2

[Hatshepsut]

Награждават горяни заради борбата им срещу комунизма

Правителството предлага на Президента на Република България да издаде указ за посмъртното удостояване с орден "За гражданска заслуга" на 30 командири на горянски отряди и на самостоятелни бойци за големите им заслуги за развитието и укрепването на гражданското общество, демократичните институции и за защитата на човешките права и свободи. Това съобщиха от пресслужбата на Министерския съвет.

Това са:

Васил Златевски, Тодор Филипов, Стойчо Караджов, Герасим Тодоров, Христо Бузов, Иван Тасев, Петър Дойков, Петко Китиков, Георги Комитов, Минчо Михов, Атанас Баталов, Спас Райкин, Стефан Генчев, Спас Иванов, Кольо Господинов, Цанко Цанков, Цветанка Георгиева-Чолакова, Атанас Баташки, Добри Чапуков, Христо Пенчев, Пеньо Михов, Георги Стойнов, Кръстьо Хаджииванов, Стоян Денев, Стоян Гергинов, Яни Магриотов, Фаик Алиев, Сюлейман Павлов, Али Кехайов, Атем Гуйчов.

Инициативата е на Съюза на репресираните от комунизма "Памет".

Горянското движение се е борило срещу тоталитарната власт след 9 септември 1944 г. Кулминацията му е в периода 1952-1953 г., когато е наброявало 3130 души в близо 160 чети, голяма част от които са избити от комунистическата власт. Те са се противопоставяли на съществуващия репресивен режим, отстоявали са ценностите на демокрацията в защита на основни човешки права и са посветили живота си за промяна на ситуацията в България.

Награждаването им е проява на държавната воля за политическа и морална реабилитация на жертвите на режима и е в съзвучие с редица национални и международни актове, по които България е страна като, например, Резолюция 1096/1996 на ПАСЕ относно мерките за разграждане на наследството от бившите комунистически тоталитарни режими, Резолюция 1481/2006 на ПАСЕ за необходимостта от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими, Пражката декларация за европейската съвест и комунизма от 2008 г. и др.

https://clubz.bg/47352-nagrajdavat_gorqni_zaradi_borbata_im_sreshtu_komunizma

[Hatshepsut]

Комунисти злодеи убиват 16 младежи горяни

65 години след трагедията официалната българска история мълчи гузно за първата съпротива срещу червения терор
Преди 65 години на днешния ден комунистическият режим извършва едно от най-страшните си злодейства – по изключително жесток начин са убити 16 младежи – горяни от района на село Габерово. Червените палачи се гаврят с телата им, а после ги заравят в масов гроб, до който години наред на роднините им е забранено да пристъпят.

Йордан Маринов от казанлъшкия съюз "Истина" още в зората на демокрацията се заема с тежката задача да разкрие истината за това злодейство. Разполага с подробна карта на местоположението. Близките на горяните, убити край село Габарево също, знаели къде се намира лобното им място. Преди 89-а се страхували да го посещават, но все пак някои се престрашавали и ходели в усойната долчинка.

През 2001 година масовият гроб е разкопан, а тленните останки са пренесени и погребани в двора на габаревската църква „Свети Георги Победоносец“. Малък паметник с имената на жертвите напомня за невинната кръв и зверствата на комунизма. Всяка година на 1 октомври репресирани и антукомунисти от цялата страна се събират в Габарево за да отдадат почит на жертвите. И тази година поклонението е организирано от Съюза на репресираните от комунизма „Памет“, а председателят Лили Друмева споделя пред Faktor.bg, че отдавна имат идея за издигане на голям монумент в памет на жертвите.

За трагичната им съдба в района все още се пазят спомени. През вече далечната 1951 г. Дамян Орлов е свързочник в радиотелеграфски взвод, който осигурява връзка между военната жандармерия при операцията срещу горяни в Сливенския балкан. През есента на същата година на десетина километра от село Габарево, Казанлъшко, са убити 16 младежи-горяни. Момчетата на възраст между 16 и 25 г. били разстреляни от упор. За откриването на масовия им гроб помага и книгата на проф. Диню Шарланов "Горяните, кои са те?", която е написана въз основа на секретните архиви на МВР.

"Станали са жертва на предателство. Убиецът Никола Христов е фелдфебел от въздушните войски. От ДС му дават задача да събере 16-тимата в черквата на Габарево. Уж за да ги обучава в конспирация срещу комунистите. После ги избиват. Убиецът не видя бял ден. Искаше да става големец при комунистите, но те го използваха и захвърлиха. Семейството му измря" спомня си 82-годишният Кръстьо Цветков. Архитект по професия, Цветков е един от доайените в съюз "Истина". През 1943 г. защитава военния завод "Арсенал" от американските летящи крепости с преградния огън от три леки противовъздушни оръдия. По същто време в Казанлъшкото военновъздушно поделение заедно с Цветков служи и убиецът на 16-те младежи-горяни -Никола Христов.

Христо Ганев, учител по история от село Александрово, е един от участниците в разкопаването на масовия гроб край Габарево. Освен, че познавал отлично местността, той имал и личен мотив да участва в акцията. Калеко му Петър Николов е един от 22-мата екзекутирани след присъда от Народния съд казанлъчани. Родното село на Христо Ганев е център на земеделската антиболшевишка съпротива в първите години на комунизма.

И днес на едно от дърветата край лобното място на младежите личат дупките от куршуми, с които са разстреляни.

"Всички черепи имаха дупка от куршум в тила или слепоочието. Някои бяха разбити с приклади на пушка, други с кирка. Аз трябваше да отделям черепите, които имаха контролни изстрели. От някои гръдни кошове извадихме по цяла шепа олово", разказва 45-годишният Стефан Гюлев, който подреждал извадените кости.

65 години след тази трагедия за жертвите и роднините им няма и най-малка справедливост. Те не търсят мъст, а историческо възмездие за първата в системата на социалистическия лагер съпротива срещу налагания с насилие комунизъм. За съпротивата на горяните в България продължава да се мълчи целенасочено, защото това беше най-омразната истина на комунистическия режим. Тя им отнемаше ореола и мита, че в България никога е нямало съпротива и винаги сме били покорни роби на СССР. Учебниците по история също продължават гузно да мълчат за съдбата на горянското движение, но въпреки това народната памет е жива., а възпоменанието на 1 октомври в Габарево е доказателство за това.

https://faktor.bg/bg/articles/novini/balgariya/-komunisti-zlodei-ubivat-16-mladezhi-goryani-82940

[Hatshepsut]

Книга за горяните излезе на три езика

Книга за горяните, въстанали преди 70 години срещу комунистическия режим у нас излезе на три езика. Това съобщиха от Регионалният исторически музей в Сливен.

„Под знамето на свободата: горяните“ беше представена пред граждани, потомци на горяните и общински съветници в сградата на Първата държавна текстилна фабрика на Балканите.

„Целта на книгата е да информира и провокира интереса на широката общественост към горянското съпротивително движение, което се заражда в знак на несъгласие с установяването на комунистическо управление по съветски образец в България след 9 септември 1944 г. То е първата масова и най-продължителна антикомунистическа съпротива в Източния блок“. Това каза пред „Монитор“ Мария Павлова, експерт по ВО в РИМ-Сливен.

Екипът от РИМ - Сливен, работил по подготовката на триезичното издание включва още директорът на музея д-р Николай Сираков, историкът Мариан Гяурски и гл.екскурзовод Пенка Димитрова. Преводът на немски е направен от Милкана Делер, а на английски от Петър Скип.

„Чрез това издание се надяваме да достигнем до повече хора и да популяризираме факта, че именно българите са тези, които първи реагират срещу комунистическата власт на европейска територия. Независимо от трагичния завършек на въстанието от 1951 г., то изразява копнежа на мнозина будни българи към възвръщане на свободата във всичките ѝ форми и проявления. С ясното съзнание, че действията им са обречени на провал, горяните се изправят срещу една перфектно организирана система, способна да задуши всеки акт на неподчинение. Тяхната самоотверженост, която неминуемо рефлектира върху живота и бъдещето на близките им, не бива да остава скрита, независимо от подмяната на един политически строй с друг“, написаха в пост в социалните мрежи от РИМ – Сливен.

Книгата е реализирана с финансовата подкрепа на фондация „Конрад Аденауер“ – България.

https://www.monitor.bg/

[Hatshepsut]

Българите не са се съпротивлявали срещу комунизма? Не е вярно


Паметникът на горяните в Сливен

Близо 34 години след промените на 10 ноември 1989 г. близкото минало изглежда все по-смътно и нереално. Затова в началото на проекта "100 истории за тоталитарната държава" заложихме на историческите текстове, след като синтезирахме въпросите, зададени ни от млади хора, чиито учебници по история не са им дали особени знания за този период. Днес продължаваме с историята за българската съпротива.

Българският народ често е упрекван, при това от българи, че не се е съпротивлявал срещу наложената от СССР комунистическа власт в България. Сравненията с Полша, Чехословакия и Унгария, в които подобна съпротива е имало, са любими на много хора. Тези упреци обаче почиват върху грозни клевети или обикновено непознаване на историята.

В България е имало много сериозно съпротивително движение още в първите години на новата власт - горяните. Заради това, че се укриват в горите, комунистите преди 1944 г. биват наричани или партизани или шумкари, а антикомунистите в четите след 1945 г. (голяма част от тях – земеделци) – горяни.

Далеч по-известните и у нас, и по света бунтове срещу съветската власт са в Унгария са от 1956 г. и Пражката пролет е през 1968 г., както и в Полша в началото на 80-те години на XX в.

Трябва да се отбележи, че горянското движение е съществувало в най-мрачните сталински времена, докато събитията в Унгария и особено в Чехословакия са доста по-късно. Тогава международната обстановка е била доста по-благоприятна за подобна съпротива.

През 40-те и 50-те години на XX в. Западът всячески се е стараел да не дразни Сталин, защото не е можел да си позволи още една война след току-що завършилата Втора световна. Освен това България не е можела да разчита на подкрепа от католическата църква, каквато подкрепа е имало за Унгария и Полша.

Географското положение на страната ни, която е твърде близо до Москва, също затруднява търсенето на подкрепа или дори симпатия от западните страни.

А и в онези години медийно отразяване на горянските бунтове в България, разбира се, не е имало. Няма архивни кадри, каквито гледаме и досега от останалите страни в Източна Европа, дръзнали да се опълчат на човеконенавистния съветски режим.

Дори днес за горянското движение се знае твърде малко. Хронологически това е първата обществена съпротива срещу наложената от СССР след Втората световна война тоталитарна власт в Източна Европа. Горянството е въоръжена съпротива срещу комунистическата власт, дошла у нас след военен преврат с помощта на Червената армия на 9 септември 1944 г.

Тази съпротива продължава повече от 10 години - от 1945 до 1958 г.  Кулминацията ѝ е в периода 1952-1953 г., когато горяните са били 3130 души, включени в близо 160 чети, голяма част от които са избити от комунистическата власт.

Горяните са подпомагани от хиляди ятаци и горяни, занимаващи се с пропагандна дейност. Двадесет и осем от общо 160 чети са наистина големи, има и 52 чети, влезли от чужбина и съставени от емигранти. Средната продължителност на повечето от четите е 7 – 8 месеца. Всички горяни, преминали през четите за целия период, са между 5000 и 7000 – 8000 души. Съпротивата е най-силна в Южна България, особено в Сливенско, Старозагорско, Велинградско и в Пиринския край.

Горянското движение е обществена реакция срещу новата тоталитарна власт по съветски образец. Тя налага репресии и терор на представителите на опозицията. Започва преследване и на коалиционните партньори на БКП в Отечествения фронт - коалицията, която е взела властта на 9 септември 1944 г -  земеделци, социалдемократи, членовете на политическия кръг "Звено".  В един момент всички партии, освен БКП, са забранени.

Основна част от горяните са представители на селячеството. Колективизацията на земята и формирането на ТКЗС-тата оставя земеделците и селяните без собствена земя за обработване.

Устройството на ТКЗС-тата (Трудово кооперативно земеделско стопанство) е коренно различно от съществувалите по-рано кооперации и от западноевропейските кооперации: цялата земя е обща. Това означава, че селяните нито са собственици, нито имат парцели земя, които да обработват. Съществувалите дотогава кооперативи са премахнати.

Горяните са били обречени на загуба. Но не трябва да бъдат обречени и на забрава. Те са хората, които са доказали, че българският народ не е търпял безропотно тоталитарната съветска власт, наложена у нас след Втората световна война.

https://clubz.bg/132587

[Hatshepsut]

"Длъжници сме". Тодор Господинов, който написа роман за съпротивата на горяните срещу комунизма


Писателят Тодор Господинов

Той е бивш журналист, печелил награди за разследвания срещу корупцията. Има лична причина да разкаже за движението на горяните след 1945 г., но смята това и за обществен дълг. Той е Тодор Господинов, който написа роман за организираната българска съпротива срещу комунизма.

Художествен текст, основан на над пет години изследване на документи на Държавна сигурност, МВР и Българския национален архив – това е есенцията на романа „Швеге: срещу сърпа и чука“ на Тодор Господинов, който издателство „Сиела“ пуска по книжарниците от 10 февруари.

Сюжетът в него се развива през 1950 г. в разгара на съпротивителното движение на горяните срещу комунистическата власт. Един период от историята на България, за който продължава да не се знае достатъчно.

„Стъпил на документална основа, този наситен с действие, история и обрати роман разказва за любов, предателство и терор по време на комунистическия режим веднага след 1944 г. Длъжници сме на тези стотици хиляди загубили свободата си, живота си, здравето си, имуществото си; длъжници сме и на първото в Европа организирано движение на горяните срещу червения тоталитаризъм“, пише в анонса си за „Швеге“ Захари Карабашлиев.

Личен и обществен дълг

Всъщност Тодор Господинов има съвсем личен мотив да се захване с подобна задача. Негови предци са пострадали от мракобесния режим - прадядо му е съден като ятак, а неговият брат е разстрелян като един от организаторите в Ямболско и Новозагорско на тила на пазарджишките горяни.

Според автора обаче всички българи имат голям дълг към тези хора, не само техните наследници. Естествено, те са били засегнати лично и са се разбунтували срещу вдигането на данъци, преследването по лични или политически причини и конфискацията на имоти. Но в крайна сметка са се сражавали заради всички. И цялото общество има да им връща признание, след като десетилетия наред не е била оценена исторически огромната саможертва, която горяните са извършили. Нещо повече – било е забранено въобще да се говори за тях.

Кои са горяните?

Налагането на съветската идеология в България след 1944 г. далеч не е било възприето от широките маси с чак такава лекота, какъвто мит дълги години поддържаше комунистическата историография.

Колективизацията оставя земеделците и селяните без собствена земя за обработване. Цялата става обща, а благата от нея се разпределят централизирано. Тази колективизация обаче не се случва гладко и доброволно, а се извършва насилствено, с различни форми на терор и заплахи, в това число и с убийство, на несъгласните.

Първоначално горянството възниква като бягство от терора и като невоенно нелегално движение. Първите горянски чети се появяват през пролетта на 1945 г. Числеността им значително нараства след ликвидирането на легалната опозиция на комунистическата партия през 1947 година. А в горянските чети участват както жертви на терора, като бивши военни, полицаи и държавни служители, така и селяни, чието икономическо положение бързо се влошава от мерките на режима.

Кулминацията на съпротивителното движение е между 1950 и 1952 г., когато част от селяните пристъпват към въоръжена борба. По данни от архивите, през 1950 г. четите на горяните наброяват 1520 души. През 1951 г. те вече достигат 3130. Подпомагат ги най-малко 20 000 ятаци и скрити съмишленици. Смята се, че всички горяни, преминали през четите за целия период, са между 5000 и 8000 души.

Съпротивата на горяните е най-силна в Южна България, особено около Сливен, Стара Загора, Пловдив, Велинград и в Пиринския край, но и в Русенско, Плевенско и много други райони в страната. В края на 1953 г., след масовия разгром на четите от комунистическата власт, все още остават да съществуват над 700 нелегални организации и групи.

По официални данни на ДС в периода 1949-1956 г. са ликвидирани 440 чети на горяни, състоящи се от между 10 и 150 души. Най-мащабната саморазправа с антикомунистическата съпротива е навръх Великден на 29 април 1951 година. Тогава се провеждат масови арести на преки участници в движенията и на техни помагачи и ятаци. Според архивите на МВР между 1950-1953 г. са арестувани 23 000 души, от които 13 000 са пратени в трудови лагери, а 6300 са осъдени на затвор.

Срещу сърпа и чука

Пред Свободна Европа Тодор Господинов казва, че много от събитията в романа са се случили наистина, като той се е опитал да ги пресъздаде максимално точно, според информацията от документите, които е намерил в държавния архив.

За съжаление горяните, които са се сражавали срещу комунистическите режими в Източна Европа най-дълго от всички останали съпротивителни движения, нямат запазени архиви или те са съхранени единствено чрез документацията на ДС и МВР.

„Например атентата срещу Вълко Червенков не е бил само този, който съм описал, но и той е крит старателно и за тях не се говори официално“, казва Господинов. „Идеята според мен е била да не се нарушава легендата за народната любов към новия обществен строй и комунистическия режим. Документи са в основата на последната голяма горянска битка, станала под обсада от части на армията, милицията и вътрешни войски в Сливенско, както и на отвличането на самолет в последните глави на романа.“

Корицата на книгата на Тодор Господинов "Швеге: срещу сърпа и чука", изд. Сиела, 2023 г.

Има и други исторически достоверни моменти, но въпреки това, по думите на автора, "Швеге" си остава художествен текст за любов и предателство, който разказва за един обикновен младеж, попаднал и оцеляващ между зъбните колела на безпощадната античовешка система на тоталитарното общество.

По думите на Тодор Господинов има някакъв вид стигма по отношение на горяните, създадена отдавна и кой знае защо все още поддържана в обществото. Казва, че издателства в България са му връщали текста не заради литературните му качества, а вероятно по инерция от едно уж безвъзвратно отминало време.

Според писателя обаче забравата не бива в никакъв случай да покрие престъпленията, извършени от комунистическия режим, защото така се запазва възможност тази епоха да се възроди под нова форма. И дава пример с поддръжниците на режима на Путин, които според него са намалели след извършените зверства от руската армия в Украйна пред очите на целия свят.

Борбата е за умовете на младите хора, смята писателят. Те трябва да имат пример за съпротива, трябва да имат гражданска позиция, а тя се създава с привързаност към свободите на човека и убеденост, че трябва бъдат защитавани.

https://www.svobodnaevropa.bg/a/32261989.html

[Hatshepsut]

2 юни - памет за горяните и славния отряд на Търпана


Георги Маринов - Тарпана и паметника на горяните в Сливен

Дори в най-мрачните времена на диктатура и репресии е имало достойни българи, отстоявали свободата и достойнството си със съпротива срещу кървавия комунизъм

Днес за пореден път ще чуем звука на сирените в чест на Христо Ботев и загиналите за свободата на България

На 2 юни аз винаги си спомням и за героите от 1951 г. в Сливенския балкан. Там се случва нещо изключително в условията на тоталитарната власт. В планината излизат горяните на Георги Маринов – Търпана, (получил впоследствие прякора Бенковски), Димо Фирков (заместник командир), Иван Христов (политически командир) и Митю Ганев (касиер). Четата достига

внушителния брой от 72 горяни

 В документите на Държавна сигурност се споменава за проведената широкомащабна акция в Сливенския балкан за унищожаване на четата в началото на юни 1951 г., с участието на сили на ДС, Народна милиция и Вътрешни войски. Отбелязва се, че първоначално се прави опит четата да бъде разбита чрез блокади, засади и сражения, което обаче не дава резултат. За съжаление в документите липсва информация, която да описва конкретния развой на тези сражения, както и броя на жертвите дадени от двете страни.

По спомени на Николай Илиев, по това време военнослужещ в Противотанковия сливенски дивизион, в акцията срещу горяните са организирани три обръча от войскови подразделения. Николай Илиев е мобилизиран и участва в третия обръч, който е натоварен с охранителни функции и не участва в сраженията. Според сведенията, разказани му от участвалите в сраженията имало много убити горяни, както и войници и дори един майор от МВР. Военнослужещите говорели с възхищение за млада горянка, която по време на престрелките се изправяла срещу войниците и се провиквала с думите:

„Войници, не стреляйте по нас! Ние не сме мишените ви на стрелбището... А

хора, които се борят за свободата на българския народ

и отечеството си, против комунизма и съветската окупация...”

Тези разкази на очевидци се засичат и от справка на Окръжно управление на МВР Стара Загора, където се отбелязва, че при завързалите се сражения горяните са убили трима войници и един офицер. От страна на горяните няколко души са убити в сраженията, а тези които успяват да се измъкнат от обръчите са заловени от органите на властта до края на август 1951 г.

След очевидно несполучливия развой на сраженията между войската и горяните, Държавна сигурност преминава към своите изпитани методи за справяне с горянското движение – внедряване на агентурен апарат. За тази цел са вербувани няколко агенти, които разпространяват слухове, че в Родопите действа друга горянска чета, която се снабдява по въздуха с провизии, с помощта на американски самолети. Така четата на Георги Търпана решава да поеме пътя към Родопите и да се присъедини към въображаемата Родопска чета. Внедрените агенти организират транспорт за горяните, които на няколко курса са транспортирани с камиони до Стара Загора и от там директно в затвора. Воеводата Георги Маринов обаче не поема по пътя начертан от агентите на ДС, а решава сам да потърси спасение от блокадата. При опит да се отскубне от трите обръча Търпана е ранен, но все пак успява да се добере до село Градец, Котленско. Там обаче отново с помощта на агентурата той е открит, заловен и

екзекутиран на 2 декември 1951 г.

Заловените горяни и осъдените членове на нелегалните организации са съдени на пет процеса, като са издадени 20 смъртни присъди.

Горянската чета в Сливенския балкан е част от съпротивата на населението срещу действията на Българската комунистическа партия през тези години и най-вече срещу колективизацията в селското стопанство. Тази съпротива не само е съществувала, но и е представлявала сериозен фактор и на моменти сериозна заплаха за властта на комунистическата партия.
Разбира се, съпротивата не успява да постигне целта си – свалянето на комунистическия режим, чрез въоръжени действия. Това се дължи преди всичко на изключително силната и монолитна тоталитарна система, която успява да обхване на практика всички публични и лични пространства на българското общество. С помощта най-вече на силовите структури на партията/държава (армия, милиция и политическа полиция) комунистическият режим успява да наложи волята си в страната.

 В първите десет години на комунистическото управление срещу всеки опит за съпротива се мобилизират всички сили на тоталитарната машина. Тези действия продължават до постепенното заглъхване на Горянското движение, което е окончателно ликвидирано в края на 50-те години. През следващите години тоталитарният режим прави всичко възможно, за да прикрие следите на съпротивата чрез всички лостове, с които разполага. И в крайна сметка до голяма степен успява. Споменът за горяните постепенно започва да избледнява, а историята на въоръжената съпротива е погълната от големия комунистически разказ.

И въпреки условията, в които горянското движение съществува, както и замитането на следите му в следващите десетилетия, днес пред българската историография вече няма пречки за проучването на този проблем. За съжаление обаче малко са изследванията и информацията за горяните трудно достига до широката общественост.

Георги Търпанов е бил санитарен подофицер през Втората световна война и е спасил живота на много войници в битките с немците в Унгария, бил е човек с изключително висок морал, каквито бяха и децата и внуците му. Имах честта да познавам и да бъда приятел с внучката му Радостина Георгиева (светла й памет), която лично беше изследвала документално сливенската чета. Като общуваш с хора от съпротивата или техни деца и внуци ти става още по-криво, за съдбата на хора от едно друго измерение, които трябваше да дадат посоката на осмисляне и преодоляване на последствията от тоталитаризма в България. За съжаление

палачите им и техните наследници не им позволиха,

 а обществото блееше, като стадо след псевдоводачи, назначени от същите тези палачи, не само физически, но за съжаление и духовно.

Но все пак днес на 2 юни можем да си спомним отново за горяните и техния „обречен“ героизъм, подобен на този на Христо Ботев.

Да си спомним, че е дори в най-мрачните времена на диктатура и репресии е имало достойни българи, които не са били мижитурки, а са имали силата да отстояват  свободата и достойнството си, което дори тоталитарната власт не успява да им отнеме.

https://faktor.bg/bg/articles/politika-na-vseki-kilometar-2-yuni-pamet-za-goryanite-i-slavniya-otryad-na-tarpana