Антифа - терористи

[Hatshepsut]

Антифа са терористи и е крайно време да бъдат третирани като такива

Ако може да се каже, че от безредиците бушуващи в САЩ вече седмица, е произлязло нещо положително, то това е, че най-сетне на най-високо ниво официално се призна нещо, за което националистите в цял свят отдавна говорят. А именно, че “Антифа” по своята същност е терористично движение. Това стана с изявление американският президент Доналд Тръмп. Нещо повече, Тръмп дори обяви намерението си да включи движението в списъка на САЩ с терористични организации. Което, ако не остане само на думи, би имало сериозни последствия за крайнолевите екстремисти по цял свят. Разбира се, в тяхна защита скочиха всички корпоративни медии, стожери на либерализма, което за пореден път само доказа друга теза – че “Антифа” са полезните идиоти, вършещи черната работа на определени глобалистки олигархически кръгове. Но това е по-дълга тема. Ясно е едно – за пореден път движението е в основата на улично насилие, грабежи, кражби, унищожаване на собственост, палежи и посегателство над здравето и живота на цивилни граждани и служители на реда. Дали най-сетне срещу тях ще бъдат предприети нужните мерки, предстои да видим. Ние обаче не бива да забравяме, че

Антифа пропагандират тероризъм и в България

Макар и крайно маргинална и живуркаща на финансови инжекции от чужбина, нашенската структура на “Антифа” е факт.  Желанието им да безчинстват, да леят кръв и да изтребват идеологическия враг е не по-малко. И ясно са го заявявали в публичните си прояви. Това, което за момента ги възпира е жалката им бройка и липсата на подкрепа за идеите им сред обществото (за това и в момента търсят подкрепа сред криминалния цигански контингент, така както съидейниците им в САЩ си сътрудничат с черните банди от гетата, а в Европа – с криминалните елементи от азиатските и африканските общности и дори радикални ислямисти). Което не означава, че трябва да бъдат подценявани, нито властите да бездействат, докато тези крайнолеви лумпени не извършат нещо наистина сериозно. Вече има достатъчно основания срещу тях да бъдат предприети действия. И за да не бъдем голословни, ще изброим някои факти.

Едно от годишните събития, около които “Антифа” се активизират е Луковмарш. Вече няколко години подред, със съдействието на Столична община, те организират протест срещу марша в памет на ген. Луков, като по време на тази своя проява издигат открито лозунги за насилие и възхваляват тероризма. Това се случва с благословията на столичния кмет Йорданка Фандъкова, която обаче е много активна, когато трябва да се пречи на възпоменателното шествие за един български герой. На протеста срещу Луковмарш, “Антифа” организират редовно между един и два автобуса, с които пристигат членове на движението от Гърция. Именно гръцките представители на “Антифа” са известни като едни от най-агресивните лумпени, редовно причиняващи масови безредици, погроми над частна собственост, палежи и дори са отговорни за убийства. Сред “геройствата” им е и убийството на няколко служители на гръцка банка, сред които бременна жена, когато палят сградата по време на протест в Атина през 2010 г. Тези хора са транспортирани в страната ни от местните активисти на “Антифа” именно с намерението да са ядрото, което да предизвика безредици. Това, което ги възпира е единствено пълната липса на подкрепа за събитието им и жалката бройка на местните участници (за това и отчаяно се опитват да привлекат цигани, както споменахме). Но е показателно, че на това събитие бяха раздавани листовки с призив “Смажи полицията, смажи фашизма” и се чуваха лозунги за насилствено сваляне на властта. Своеобразната кулминация на тази пропаганда бе на тазгодишният им протест срещу Луковмарш, когато вдигнаха ликове на комунистическата терористка Виолета Якова и призоваваха примерът и да бъде следван – разбирай буквално да се ликвидират физически всички, които не споделят идеите им. Това бе гарнирано със скандирания за революция и насилие от тумба маскирани типове. Всичко това, разбира се е напълно незаконно, но се случва не само със знанието, но и със съдействието на Столична община и личното покровителство на кмета. За всички тези нередности има и подаден сигнал, а дали властите най-сетне ще предприемат нещо, времето ще покаже.

Много показателно е и кой издигнаха “Антифа” в България за лице на своята кауза. Това е не друг, а извергът убиец Джок Полфрийман. Един осъден престъпник, който е на практика именно политически мотивиран терорист. Защото убийството, което той извършва, е изцяло политически мотивирано – Полфрийман е част от “Антифа”, вижда себе си като революционер и борец срещу “фашизма” (разбирай всичко, което излиза извън рамките на крайнолявата му идеология). Той напада и убива целенасочено един български младеж, защото го припознава като националист (подробно за случая сме публикували многократно на нашата страница). По ясно от това “Антифа” няма как да се заявят. Това е крайноляво терористично движение.

И то не бива да се подценява, защото в момента прави опити да завербува младежи за каузата си. Прави го нагло и показно, не някъде другаде, а в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Там структурата на “Антифа” се подвизава като “Студентско общество за равенство”. Именно това бе организацията, раздаваща позиви и лепяща стикери с лика на комунистическата терористка Виолета Якова в СУ. Нещо повече, през февруари те официално организираха дискусия в университета, на която гост “звезда” трябваше да е именно Джок Полфрийман, който щеше да разяснява, как се громи “фашизма”. Това, което попречи на участието му бе присъствието на наши активисти. Макар да бяхме там единствено за да представим своята позиция и да участваме в дебат (нещо което ни бе отказано от поборниците за права и свободи), иначе смелият революционер се изниза доста бързо. Самото събитие завърши с това, че антисистемните революционери извикаха полиция. Същата тази полиция, която иначе мразят и искат да смажат, защото е фашистка. Подобни пропагандни прояви в СУ би следвало да са забранени, но когато организаторите им се радват на покровителството на преподаватели, отявлени комунисти като проф. Искра Баева (многократно присъствала на протестите на “Антифа” срещу Луковмарш), е очаквано те да се случват.

Ще бъде доста интересно обаче, ако администрацията на президента Тръмп обяви официално “Антифа” за терористична организация. Много от нашенските ултралиберални НПО-а, живуркащите на грантове от американското посолство, са тясно свързани с крайнолевите терористи.

Независимо дали САЩ ще предприемат мерки срещу “Антифа” или не, у нас е повече от наложително това да се случи. Защото навсякъде по света, където това движение е било оставено да се разрасне необезпокоявано, нищо добро не е последвало. Най-пресен пример са погромите в САЩ.

https://bgns.net/

[Panzerfaust]

"Антифа" са много гнусни уроди!

[Шишман]

"Антифа" са много гнусни уроди!

Творения на Сорос и либералните САЩ.

[Hatshepsut]

Брутално нападение на Антифа срещу националист в Германия

В България Антифа звучи все още екзотично. Чуваме това име главно около ежегодното провеждане на Луковмарш. Тогава единствено, душевно изтерзаните индивиди, причисляващи се към това движение, напускат виртуалното си съществуване, за да мога с мъка и солидно подкрепление от чужбина да съберат няколко десетки души по софийските улици, представяйки го като протест срещу фашизма. През тези два часа всяка година шепата антифашисти чрез демагогия и под влиянието на халюциногенни вещества опитват да убедят обществото в наличието в България на някакъв имагинерен “фашистки терор” и опасността от него. Кухите им лозунги и нагли лъжи обаче по никакъв начин не биват възприети от българите и сектантската им групичка остава все така маргинализирана и отритната от всеки нормално мислещ човек. Така единственото им утешение остава да наблюдават с овчи захлас какво вършат себеподобните им в Западна Европа и САЩ. Но какво би се случило, ако българските антифашисти получат обществения и медиен комфорт, а и подкрепа от държавата, каквито имат тези на Запад? Не е нужно много да гадаем, защото една случка от вчерашния ден в Германия ни дава нагледен пример за това какво може да очакваме от “борците срещу фашизма” в България, ако станат толкова силни както тези на Запад.

В четвъртък, в германския град Айленбург, жертва на брутално нападение от антифашисти стана Паул Ржехачек, председател на младежката организация на партия НПД (Националдемократическа партия на Германия). Сутринта, на вратата на къщата, в която живеел, се позвънило. Когато отворил, пред него стояли няколко маскирани лица, облечени с жълти жилетки с надпис “Полиция”. Крещейки, че извършват обиск, те накарали Ржехачек да легне на земята. След това започнали да му нанасят удари с чук по глезените, вследствие на което и двата крака на жертвата са счупени. Междувременно, преоблечените като полицаи антифашисти, взели телефона и лаптопа му, а на излизане му нанесли още няколко удара по главата и го напръскали с лютив спрей. Бързо след това 30-годишният баща е откаран в болница в тежко състояние, но няма опасност за живота му. Криминалната полиция на провинция Саксония се е заела със случая, като според неин говорител се разследва опит за убийство.

Паул Ржехачек

От името на БНС пожелаваме бързо възстановяване на Паул и се надяваме наглите нападатели да получат заслуженото им наказание. Новината за случилото се ни засяга и лично, тъй като представители на нашата организация са имали възможност да се запознаят с Паул преди три години, когато са били гости на третия конгрес [Ре]Генерация Европа, организиран именно от организацията, ръководена от младия националист и пазят чудесни спомени от гостоприемството на домакините.

Случаят с Паул Ржехачек трябва да накара сигналната червена лампа да светне за българските институции. Но как процедират спрямо родните антифашисти те досега? Столична община, например, всяка година позволява да се проведе безпрепятствено антифашисткото сборище срещу Луковмарш, на което открито се възхвалява политическия тероризъм чрез плакати с Виолета Якова. Полицията от своя страна чинно охранява присъстващите чуждестранни лумпени, включително и тези от Гърция, които са известни с погромите, които организират в страната си, и позволява под носа на служителите на реда, същите тези чуждестранни лумпени да раздават листовки, в които се призовава за насилие към същата тази полиция. От своя страна пък прокуратурата, която иначе се чуди какво да си изсмуче от пръстите, за да изиска забраната на Български Национален Съюз, отказва да разследва тези, които чрез плакати и лозунги публично възхваляват терористи, убивали беззащитни хора. И всичко това се допълва от ДАНС, които са заети с това да сравняват българските националисти с ислямски терористи и да плашат с тях обществото, но по никакъв начин не показват, че осъзнават опасността от левия терор.

А има достатъчно индикации, че българските антифашисти поддържат тесни връзки с германските им съидейници. Не само, че всяка година германци присъстват на протеста срещу Луковмарш, но и представите на Антифа България се пътували до Германия, където в различни градове са били гости на местни антифашистки групи и са изнесли лекции, за да представят своята дейност. Трябва да сме наясно, че бруталното нападение срещу Паул Ржехачек в никакъв случай не е изключение, когато говорим за Антифа в Германия. Според доклад на Федералната служба за защита на конституцията в Германия през 2019 година антифашисти са извършили 921 политически мотивирани престъпления, свързани с насилие. Което е с цели 39,5% повишение спрямо предишната 2018 година. Това е примерът, на който тукашните леви лумпени искат да подражават, но все още нямат нито човешкия ресурс, нито обществената подкрепа, за да го осъществят.

Не веднъж сме предупреждавали от опасността, която произлиза от Антифа и сродните й движения. Ще го кажем и още веднъж: Антифашизмът не е нищо друго освен маска, зад която се прикрива политически тероризъм. Така е било в България преди 1944 г., така е в момента във всички държави, в които антифашистите са пуснали сериозни корени, така ще бъде и в България, ако заплахата не бъде осъзната. Крайно време е българските институции да вземат мерки, преди лявата зараза да е завладяла и родината ни. Но ако държавата не влезе във функциите си, то ние със сигурност няма да чакаме бездейно да се стигне до момента, в който да бъдем пребивани в собствените си домове, а ще вземем защитата си в собствени си ръце.

https://bgns.net/

[Hatshepsut]

Фракция "Червена Армия": 30 години на терор и убийства


Лого на Фракция "Червена армия"

Близо 30 години продължава борбата на лявата терористична групировка Фракция "Червена армия" (RAF). До разпускането ѝ през април 1998 година тя носи отговорност за убийството на 34 души и раняването на повече от 200 души.

Първоначално групировката е известна под името "Баадер-Майнхоф". След фаталния полицейски изстрел, с който е убит студентът Бено Онезорг на 2 юни 1967 година, и опита за убийство на председателя на Социалистическия студентски съюз Руди Дучке през 1968 г., част от т.нар. „Движение 1968-ма“ се радикализира, припомня германската обществено-правна медия АRD.

Как започва всичко

През 1968 г. Андреас Баадер, Гудрун Енслин и двама техни съмишленици подпалват два универсални магазина във Франкфурт на Майн в знак на протест срещу войната във Виетнам. Журналистката Улрике Майнхоф влиза в контакт с тях по време на съдебния процес. През май 1970 г. Майнхоф, заедно с други трима съучастници, освобождават със сила Баадер от затвор в Берлин. Акцията им бележи раждането на Фракция "Червена армия". След това групата преминава в нелегалност.

Организацията се осъзнава като част от класовата борба и световната съпротива срещу империализма и капитализма. Името ѝ е неразривно свързано с Червената армия в комунистическия Съветски съюз. Групировката е привърженик на въоръжената борба и на концепцията за нелегално партизанско движение, като смята, че по този начин се превръща в елемент от останалите световни освободителни движения.

Членовете на групата се осъзнават като "комунистическа антиимпериалистическа градска съпротива". Целта им е да дестабилизират психологически държавата чрез насилствени акции.

Първи атентати

Фракция "Червена армия" започва да върши своите престъпления от 1970 година нататък. Сред тях са и банкови обири. Първото убийство е през 1971 година. Жертвата е полицай от Хамбург, който е застрелян, докато се опитвал да арестува членове на терористичната групировка.

През май 1972 г. левите терористи извършват бомбен атентат срещу главната квартира на американските въоръжени сили във Франкфурт на Майн. При нея загива един американски войник. В писмото, с което терористите поемат отговорност за деянието, се посочва като причина водената от САЩ война във Виетнам.

От 1970 година нататък властите в Германия издирват терористите на Фракция "Червена армия"

До края на 1974 г. групата около Баадер, Енслин и Майнхоф извършва множество банкови обири и бомбени атаки, включително срещу военни обекти на САЩ и германските служби за сигурност. Загиналите са четирима, 41 души са ранени. Преди това членовете на RAF преминават през военно обучение в Йордания от палестинската организация Фатах.

Отвличания и убийства

Следват и други атаки с експлозиви, които довеждат до смъртни случаи и ранявания. В печалната статистика влизат и нападения срещу издателство "Шпрингер", както и срещу няколко полицейски участъка. Малко след това водещите фигури на Фракция "Червена армия" са арестувани. Баадер, Енслин, Майнхоф и други са вкарани в затвора.

От средите на симпатизантите на RAF възниква „второто поколение“ на Фракция "Червена армия", което си сътрудничи тясно с палестински терористични групи от Близкия изток. То извършва мащабна вълна от насилствени акции, защото иска да принуди германските власти да освободят основателите на организацията, припомня АRD.

Отвлеченият от палестински терористи самолет на "Луфтханза" през 1977 година

През пролетта и лятото на 1977 г. терористичната организация убива германския главен прокурор Зигфрид Бубак и шефа на Дрезднер банк Юрген Понто. При последвалата „гореща германска есен" Фракция "Червена армия" отвлича президента на работодателската организацията Ханс-Мартин Шлайер, а сдружени с нея палестински терористи отвличат самолет на "Луфтханза". Той е освободен от специалните части на 18 октомври 1977 г. в столицата на Сомалия Могадишу. Шлайер обаче е убит. Баадер и Енслин се самоубиват в затвора Щамхайм в Щутгарт.

Крайната фаза

В средата на 1980-те години „третото поколение“ на Фракция "Червена армия" поема щафетата в терористичните действия. Групировката отново се пренасочва към нападения срещу американската армия. През 1985 г. при бомбен атентат срещу база на САЩ във Франкфурт на Майн са убити двама души.

През 1989 г. изпълнителният директор на Дойче банк Алфред Херхаузен е убит при атентат с експлозив в колата му. През 1991 г. снайперист на терористичната организация застрелва шефа на дружеството, което попечителства имотите на бившата ГДР (Treuhandanstalt) Детлеф Карстен Роведер в дома му. Той е и последната жертва на Фракция "Червена армия", припомня АРД.

Групата приключва борбата си с писмо до медиите, в което обявява, че се саморазпуска. То е изпратено на 20 април 1998 година. Общо 26 съдебни процеса срещу водещи членове на терористичната организация завършват с доживотни присъди.

Последният арест

Тези дни в Германия бе арестувана Даниела Клете от т.нар. „трето поколение“ в групировката, която беше издирвана от властите в продължение на 30 години. При ареста ѝ в Берлин са открити граната, муниции и пълнители за пистолет. Клете се смята за съотговорна за бомбен атентат срещу затвор в провинция Хесен, извършен през 1993 година, както и за стрелба по американското посолство в Бон-Бад Годесберг през 1991 година.

https://www.dw.com/bg/frakcia-cervena-armia-30-godini-na-teror-i-ubijstva/a-68403501

[Hatshepsut]

Коя е RAF, каква е връзката й с България и къде се укриват членовете й от 30 години?

Отвличания, нападения и убийства - в продължение на почти 30 години „Фракция на Червената армия“ (RAF) се опитва да дестабилизира Федерална република Германия. Последиците от нейния терор продължават и до днес.

До разпускането си през април 1998 г. RAF убива 34 души и ранява повече от 200.

Началото на RAF

Първоначално RAF става известна като групата „Баадер-Майнхоф“. 1967 и 1968 са годините на студентските протести в цял свят. В Германия тези протести са насочени срещу държавата, в която управляват някогашни съучастници на Хитлер. При един от тези протести полиция застрелва студента Бено Онезорг. Година по-късно стреля и по председателя на Социалистическия съюз на германските студенти Руди Дучке.

В отговор на тази ескалация действащото през тези години студентско протестно движение "68" се радикализира и членовете му Андреас Баадер, Гудрун Енслин и още двама души извършват палежи на два универсални магазина във Франкфурт на Майн. Обявяват, че го правят в знак на протест срещу войната във Виетнам. Журналистката Улрике Майнхоф влиза в контакт с тях по време на съдебния процес за палежите. Майнхоф е радикално лява, въпреки че произхожда от доста богато буржоазно семейство. Ангажира се в протести срещу атомните бомби. Разговаря многократно с Баадер по време на процеса и двамата се сближават. Тя участва в насилственото му освобождаване от затвора през май 1970 г. Майнхоф и трима съучастници успяват да проникнат в затвора и да го измъкнат от там. Това действие бележи раждането на RAF. Групата преминава в нелегалност.

RAF вижда себе си като част от класовата борба и световното въстание срещу империализма и капитализма. С въоръжената си борба и концепцията за предполагаема градска партизанска организация тя се сравнява със световните освободителни движения, като се описва като "комунистическа антиимпериалистическа градска партизанска организация". Целта й е да дестабилизира психологически държавата чрез насилствени нападения. Тази идеология процъфтява в цели три поколения терористи от RAF.

Първите нападения и обучения при „Фатах“

RAF извършва първите си криминални престъпления през 1970 г., като те включват и банкови обири. Групата извършва първото си убийство през 1971 г., като убива полицая от Хамбург Норберт Шмид. Той е застрелян докато се опитва да арестува членове на RAF.

През май 1972 г. левите терористи извършват бомбен атентат срещу щабквартирата на въоръжените сили на САЩ във Франкфурт на Майн, при който загива един американски войник.

До края на 1974 г. групата около Баадер, Енслин и Майнхоф извършва множество банкови обири и бомбени нападения, включително срещу военни обекти на САЩ и германски институции за сигурност. Четирима души загиват, а 41 са ранени. За терористичните си атаки RAF се обучава в Йордания от палестинската организация „Фатах“.

"Германската есен"

Следват още бомбени нападения, които водят до смъртни случаи и ранени - включително нападения срещу издателството на Шпрингер и няколко полицейски участъка. Малко след това водещите фигури на RAF са арестувани: Баадер, Енслин, Майнхоф и други членове на терористичната организация са вкарани в затвора. За съдебния ми процес се строи специално нов съдебен комплекс в Щутгарт-Щамхайм, където паралелно с наказателното производство се развива т.нар. второ поколение на RAF от техни симпатизанти. То си сътрудничи тясно с палестинските терористични групи от Близкия изток по отношение на логистиката и тактиката.

Второто поколение отприщва масирана вълна от терор, за да освободи основателите на RAF: през пролетта и лятото на 1977 г. RAF застрелва главния прокурор Зигфрид Бубак и шефа на банка "Дрезднер" Юрген Понто, след което следва т.нар. германска есен.

RAF отвлича президента на Съюза на работодателите Ханс Мартин Шлайер, а по същото време съюзнически палестински терористи поемат контрола над самолета "Ландсхут" на "Луфтханза". Специалното подразделение GSG9 освобождава самолета на 18 октомври 1977 г. в сомалийската столица Могадишу, но президентът на работодателя Ханс Мартин Шлайер е убит от RAF. Баадер и Енслин се самоубиват в затвора в Щамхайм.

Последната фаза, бягство в България и ГДР

През 1980 г. и 1982 г. десет души от лявата екстремистка терористична организация "Фракция Червена армия" се установяват в ГДР с подкрепата на Министерството на държавната сигурност и получават фалшиви документи за самоличност. Малко след края на диктатурата в ГДР те са разобличени, екстрадирани във Федерална република Германия, изправени пред съда и в по-голямата си част осъдени на затвор.

През пролетта на 1978 г. терористката Инге Вит - тогава все още член на Движение "2 юни" – се среща с Хари Дал, началник на отдела за борба с тероризма на Държавна сигурност на ГДР. На 27 май 1978 г. командос от Движение "2-ри юни", към което принадлежи и Вит, освобождава Тил Майер от затвора Берлин-Моабит. Терористите искат да избягат през Източен Берлин и да стигнат до България. Групата е забелязана на граничния пункт "Фридрихщрасе" заради фалшиви паспорти, а при личен обиск са открити и оръжия. Вит разказва за срещата си с агента на Държавна сигурност, която всъщност довежда до предаването на оръжията и безпрепятственото влизане в ГДР. Групата продължила към България.

В България обаче освен командировани агенти от Щази по следите им има и хора на западногерманските служби. Българските власти сътрудничат и на двете страни. У нас Вит, Ингрид Зипман и Регина Николай едва избягват залавянето им от Федералната криминална служба и продължават към Чехословакия, където трите са арестувани от чехословашките тайни служби на 27 юни 1978 г. и отведени в Прага.

Тил Майер обаче е арестуван и предаден не на източногерманските, а на западногерманските служби. Той е наблюдаван от двете страни в продължение на седмици в къща, наета от терористите на Сънчев бряг, наричан в западните медии "Червената ривиера". По това време България е изправена пред фалит и разчита много на заеми и търговия с ФРГ. Стига се дотам дори Живков да обяви, че иска да направи от България "малката ФРГ", но Горбачов го порицава и той се отказва.

Докато София предава Майер на западногерманците, чехите връщат колегите му на ГДР, а ГДР ги пуска да избягат в Багдад. В крайна сметка обаче цялата група се връща в Източен Берлин, където им дават фалшива самоличност. След падането на Стената са арестувани и съдени.

От средата на 80-те години на ХХ век започва да действа третото поколение на RAF. То отново премества фокуса си върху нападенията срещу представители на американската армия. През 1985 г. при бомбен атентат срещу американска база във Франкфурт на Майн загиват двама души, а мишена на терористичната група стават и бизнес лидери. През 1989 г. шефът на "Дойче банк" Алфред Херхаузен загива при нападение с експлозиви срещу автомобила му. През 1991 г. снайперист на RAF застрелва ръководителя на "Тройханданщалт" Детлев Карстен Рьоведер в дома му. През 1993 г. групата извършва последния бомбен атентат срещу неизползвана нова сграда на затвора във Вайтерщат, Хесен. Никой не е ранен. След това терористичната група затихва. Тя приключва борбата си с писмо за саморазпускане, изпратено до медиите по пощата на 20 април 1998 г.

Много неща все още не са изяснени

По данни на Федералната прокуратура през годините на своето съществуване RAF е убила 34 души. Освен по-известните жертви, при нападения или стрелба по време на опити за арест загиват холандски граничари, германски полицаи, шофьори на служебни автомобили и един минувач. 26 съдебни процеса срещу водещи членове на RAF завършват с доживотни присъди, като последният процес се провежда през 1998 г., а много подробности за някогашните вътрешни работи на организацията и хода на нейните нападения остават неизвестни. Все още не е изяснено кой точно е убил Бубак, Понто, Шлайер и Херхаузен, а за третото поколение на RAF в частност се знае много малко.

Даниела Клете, Буркхард Гарвег и Ернст-Волкър Щауб са сред малкото идентифицирани членове. Тримата заподозрени бивши терористи остават в нелегалност след разпускането на RAF и поради това продължават да са в списъците на издирваните лица. Поне за Клет годините на бягство приключват в понеделник в Берлин - тя бе арестувана.

Какво се знае за арестуваната Даниела Клете?

Даниела Клете се е укривала в някогашния турски и днешен хипстърски берлински квартал "Кройцберг" близо 30 години. Тя притежава италинаски фалшив паспорт, представяла се е за Клаудия и е давала частни уроци по математика. За да успее да живее под чужда самоличност обаче със сигурност е имала повече от един помощник, смятат властите. Кои са те, колко са и имат ли достъп до данни в полицията или разузнаването, тепърва ще се разплита.

https://clubz.bg/147298

[Hatshepsut]

Орбан обяви „Антифа“ за терористична организация

Унгарският президент Виктор Орбан се впечатли от действията на президента на САЩ Доналд Тръмп, и на свой ред определи Антифа като терористична организация.

Антифа, съкращение от „антифашистка“, е общ термин за крайно леви радикални групи и не е единна организация. Движението се състои от хора, които се обявяват срещу фашизма, фашистите и неонацистите. Орбан, десен популист и силен съюзник на Тръмп, заяви в коментар пред унгарския държавен радио и телевизия в петък, че е „доволен“ от съобщението на Тръмп, че планира да определи Антифа като „основна терористична организация“.

„Антифа наистина е терористична организация“ „И в Унгария е дошло време да класифицираме такива организации като Антифа като терористични организации, следвайки американския модел.“

Не стана ясно какво е накарало Орбан да направи този ход. Антифашистките групи рядко участват в политически действия в Унгария, където Орбан и неговата партия са на власт власт от повече от 15 години. В изявленията си в петък обаче Орбан спомена инцидент от 2023 г., при който антифашистки активисти са извършили нападения срещу няколко заподозрени участници в ежегодно крайнодясно събитие в Будапеща. Една от предполагаемите нападатели, италианската антифашистка активистка Илария Салис, беше затворена в Унгария за повече от година, което е довело до дипломатически спор между Рим и Будапеща относно отношението към нея по време на задържането. Салис беше освободена под домашен арест през май 2024 г., преди да спечели място в Европейския парламент, в резултат на което получи правен имунитет.

„ Членове на Антифа дойдоха в Унгария и пребиха мирни хора на улицата, някои бяха пребити до смърт, а след това станаха членове на Европейския парламент и оттам преподават на Унгария за върховенството на закона“.

https://euronews.bg/news/orban-obyavi-antifa-za-teroristichna-organizatsiya/

[Валсо]

То да бяха само антифа - с мед да ги мажеш. В България терористични организации има отдавна. Първата се настани у нас на 9 Септември 1944 г. с военен преврат и пролята много българска кръв.