Четенето на книги: полезно или вредно?

[Шишман]

Тема по която разни тъпанари много обичат да спекулират
Нож с две остриета: четенето може да е полезно, но и вредно.
Ако четете тъпи романи, а дори и умни - то четенето е крайно вредно, същото важи и за вестници и списания.
Ако обаче четете : православна документална, техническа, специализирана  или историческа литература и подобни, както и качествени и смислени мнения ( като моите например ) из нета то тогава - четенето е полезно. 3а съжаление повечето хора са доста слабо образовани( не като мене например) и не правят разликата между видовете литература. Много даже въобще не четат, а гледат телевизия и лъжат че са чели.
На снимката - любимата ми гледка : изхвърлени глупави книги.
п.п
тука трябва да отбележа че всички български, книги: романи и документални засягащи българското хайдутство ,  някои  съвременни изключения : са добри и полезни за четене.
______________________________________

[Hatshepsut]

Естествено, четенето на книги е полезно.
Обобщенията в случая не са най-правилния подход. Всеки човек сам избира какво да чете и какво да не чете.
Освен това, има и възрастова диференциация - едни книги са подходящи за детската възраст, други - за юношеската, а трети - за зряла възраст.
За детската възраст са подходящи приказките, не само българските, но и общопризнатите за класически - Андерсеновите, на братя Грим и т.н. Тук в нашата Download-секция има качени такива, те са в категорията "Домашен бит и семейство".
За юношеската възраст са подходящи приключенските романи и повести, също и фантастиката. Тук вече може да прибавим и поезията и драматургията.

Разграничението между български и небългарски книги не го смятам за правилно. Естествено, ние сме българи и трябва да познаваме и да четем българските писатели, поети и драматурзи, но не бива да се пренебрегват и чуждите автори. Всяко произведение си има художествена стойност, няма как да поставим на един пиедестал произведенията на световната класика и булевардните романи.

Четенето на специализирана научна, техническа, справочна и научно-популярна литература също е полезно, разбира се, но то може да замести четенето на художествена литература.

[Шишман]

Не мисля че четенето на романи може да е полезно. Напротив - отравя умът на хората.

[Шишман]

Ето малко мнения по темата. Трябва да отбележа че съм изненадан, явно народа е доста по-умен , отколкото си мислех

____________________________

Lora Nikolova
С най-голямо удоволствие бих изгорила превода на Под игото на Нели Стефанова!
И преди някой да се изкаже неподготвен имам библиотека с над десет хиляди книги!

__________________

Cveti Borisova
Има и романи които наистина са си за печката 🙂 няма да изброявам имена, но само това че нещо е отпечатано, не го прави достойно за уважение. Просто автора или издателството са похабили хартия, за да изкарат печалба или да си начешат егото 🙂 има си книги и за печка и за четене 🙂
-____________________
Cveti Borisova
?! Разбирам - има една порода, която за да се изкара възпитана и по-умна отколкото е в действителност започва да възхвалява четенето, прекланя се пред всичко излязло от печат и заклеймява всеки, който има различно мнение. Белким не проличи липсата на природна интелигентност и способност за логическа мисъл 🙂

_____________________________
Cveti Borisova
Валентин Иванов Маринов 🙂 1000 любовни романа от издателство Арлекин 🙂 50 Нюанса сиво, глупостите писани от Аполинер, една кофа съвременни български писатели и романисти, на които даже името не можеш да запомниш, камоли да ги четеш и още поне два-три тона заглавия гнилоч от рафтовете на библиотеките и книжарниците 🙂 Чисто гориво 🙂

[Panzerfaust]

Lora Nikolova
С най-голямо удоволствие бих изгорила превода на Под игото на Нели Стефанова!
И преди някой да се изкаже неподготвен имам библиотека с над десет хиляди книги!

Е, той този "превод" е скандална простотия! Едва ли някой нормален човек е за него.

[Шишман]

Е, той този "превод" е скандална простотия! Едва ли някой нормален човек е за него.

Квичащите че четенето и книгите са полезни: са и за тоя превод или каквото там е. Щом е книга за тях е свято.

[Лина]

Като гледам кой е пуснал темата направо е излишно де чета неговото изложение по въпроса. Все пак трябва да се прави разлика между художествената литература и религиозната, при втората на човека не се дава простор за мислене на него му се казва какво да мисли. Спестява му се един сложен и високоенергиен за мозъка процес.  Пиша това, защото предполагам, че Библията не е в забранения списък.



Художествената литература е нещо друго. Тя дава на четящия нови перспективи към различни ситуации и идеи в живота. В краткия си житейски път човек не може да изживее всичко, което съществува като възможности, дори не може да изпита всички възможни чувства и емоции. Сигурна съм, че има хора, които никога не са били истински щастливи, такива които не познават любовта, има такива дето никога не са били разтърсвани от наистина трагични събития, а чрез добрата книга човек може да съпреживее всичко.
Изкуството може да ликува, а четенето на книги е досег с изкуството и може да лекува душите на хората и да ги обогати неимоверно.
Това пак не е универсално, хората четат различно и разбират прочетеното различно.  Когато коментираме с познати една и съща книга виждам, че я усещаме по различен начин, така е защото това е истинско изкуство, а не постна манипулация като религиозната литература. Въпреки че и там се правите, че имате различни трактовки на един и същи текст, но то пак е с цел.

[Шишман]

Като гледам кой е пуснал темата направо е излишно де чета неговото изложение по въпроса. Все пак трябва да се прави разлика между художествената литература и религиозната, при втората на човека не се дава простор за мислене на него му се казва какво да мисли. Спестява му се един сложен и високоенергиен за мозъка процес.

Ами реалността е реалност и няма нужда да се мисли по въпроса.

Художествената литература е нещо друго. Тя дава на четящия нови перспективи към различни ситуации и идеи в живота.

Разхлопа дъската на четящите или просто им губи времето в повечето случаи.

[Hatshepsut]

Невежеството е сила

Международният ден на грамотността, отбелязван по традиция от 1965 г. на 8 септември, някак тихо и незабелязано дойде и си замина. Разбираемо кончината на кралица Елизабет се превърна в новината, която обсеби умовете и сърцата на милиони. И по тази причина потресаващото с резултатите си социологическо изследване на "Алфа рисърч" по поръчка на асоциация "Българска книга" сякаш въобще не бе забелязано.

А има причина да ни притесни - защото разкрива умопомрачителния факт, че през 2021 г. 38% от българите не са прочели нито една книга, 12 на сто пък не откриват смисъл в четенето, а всеки десети няма нито една книга в дома си.

Само да вметнем, че в Плана за действие в изпълнение на Националната стратегия за насърчаване и повишаване на грамотността през периода 2021 -2022 учебна година като стратегическа цел е записано следното: Постигане на равнище на функционална грамотност, което ще осигури възможност за личностно и обществено развитие, и ще спомогне за постигането на интелигентен, приобщаващ и устойчив растеж на икономиката.

Връзката между функционалната грамотност и книгата е очевидна. Този вид грамотност е различна от базовата - познаването на буквите, четенето, писането и способността да вържеш две думи на кръст. Както е известно функционалната грамотност е наборът от умения и компетентности, които позволяват на един човек да се справи успешно с реални житейски ситуации в съвременното общество. И не случайно по повод Международния ден на грамотността, ЮНЕСКО отбелязва, че грамотността допринася за мира, като подпомага постигането на индивидуални свободи, по-добро разбиране на света, предотвратяване и решаване на конфликтите.

И нека сега си зададем въпроса дали тези 38 % нашенци имат принос за мира, отстояването на индивидуалните свободи, предотвратяването на конфликти? И ако това питане крие прекалена амбиция, тогава нека да обърнем поглед към справянето с реалните житейски ситуации, към това как човек решава проблемите в всекидневието си. Съвсем простичко въпросче, даже забравяме и за онази стратегическа цел в плана.

Със сигурност, ако една трета от българите (всъщност повече от една трета) не четат, не намират смисъл в това или пък нямат пари, за да си купят книга, намират смисъл в нещо друго, или дават парите си другаде. Пиячката например е по-евтина, и освен това мнозина мислят, че с едно-две питиета животът става поносим. Тоест пиенето ни помага да се справим с реалните житейски ситуации. Не четенето.

Такъв човек може да няма цел, но почти винаги е на половин литър. И не му дреме за интелигентния, приобщаващ и устойчив растеж на икономиката. Единственият растеж, който признава е скоростта в километража, преди да забие тъпото си БМВ в отсрещната кола на редовно четящото семейство.

Такива индивиди стават все повече и повече. И невежеството, както пише Джордж Оруел, наистина се превръща в сила. А руският пародист Михаил Жванецки го е описал така:

Преди светът се управляваше от умните.

И това беше много жестоко.

Умните принуждаваха простите да учат.

На простите им беше тежко.

Сега светът се управлява от простите.

Това е честно, защото простите са значително повече.

Сега простите принуждават умните да говорят така, че да е разбираемо за простите.

Ако простият не е разбрал нещо, това е проблем на умния.

Преди страдаха простите.

Сега страдат умните.

Но пък страданията станаха значително по-малко.

Защото умните остават все по-малко и по-малко...

https://www.banker.bg/pozicii/read/nevejestvoto-e-sila