Четническо движение

[Шишман]

ТАКИВА НАРОДНИ ЮНАЦИ НИ ТРЯБВАТ, А НЕ ПОЛИТИКАНСТВАЩИ ИЗМАМНИЦИ !
На 30 юли 1868 г., в Русенският затвор едва 28 годишен от раните си в бой с поробителя, умира войводата Стефан Караджа.
След преминаването на обединените чети на Стефан Караджа и Хаджи Димитър през река Дунав с цел повдигане на въстание срещу османският поробител, по петите на  българските юнаци веднага влиза редовна армия и башибозук, събран набързо от съседните села.
В боя при Вишоград в местността Канлъ дере, войводата се увлича в ръкопашният бой с враговете и ранен многократно е заловен, откаран е в Търново а след това в Русе. Там е изправен пред извънреден съд, председател на който е Мидхат паша. Осъден е на смърт чрез обесване. Никола Обретенов твърди, че войводата е окачен мъртав на бесилото вече починал от раните си получени в боя при Канлъ дере, само и само да бъде сплашено българското население, че видиш ли обесихме хайрсъзина..
Смята се, че на погребението му присъства баба Тонка Обретенова, която след това изравя черепът на войводата и го съхранява. Години наред черепът  е съхраняван в къщата музей на баба Тонка в Русе и след години е предаден на Русенският музей. Оригиналният надгробен камък е намерен при строителни работи през 2014 г. в къщата-музей "баба Тонка" въпреки, че се смята, че войводата е починал на 31 юли, на надгробният камък e изписаната дата 30 юли 1868 г.
Поклон пред войводата!

[Шишман]

НАРОДА НЕ Е ЗАБРАВИЛ ВЕЛИКИЯТ НАРОДЕН ЮНАК
 Първият гроб на големият четнически воевода Хаджи Димитър.
Български родолюбци отдават почит на великият народен юнак !
Както се вижда българските родолюбци са правилно ориентирани. Поставили са кръст на местото на гроба, а не ипсилон или странната розета - на практика символи на нищото .

[Шишман]

СЛАВА НА НАРОДНИЯТ ЮНАК И ГОЛЯМ ЧЕТНИЧЕСКИ ВОЕВОДА
153 години от гибелта на Хаджи Димитър и неговата чета
Димитър Николов Асенов, по-известен като Хаджи Димитър, е един от най-значимите български войводи. Умира едва 28-годишен след тежко сражение на четата му с османски части.
Хаджи Димитър е роден в Сливен в семейството на търговеца Никола и Маринка Асенови. Когато е на две години, той и семейството му отиват на поклонение в Йерусалим, и оттогава Димитър е хаджия.
През 1862 година Хаджи Димитър излиза в Балкана с чета и цяло лято броди из планината. През пролетта на 1864 г. се включва в четата на Стоян войвода от Сливен  като знаменосец. Четата е от 12 души и има за задача да убие търновския гръцки владика. Преди да влязат в Търново четата се разпада и четниците се отделят от войводата. Командването се поема от Хаджи Димитър, който ги повежда към Сливенския Балкан.
На 21 май 1865 г. в жилището на  Георги Раковски се сформира чета, в която участват също Хаджи Димитър и  Стефан Караджа.
 На 13 юни 1865 г. четата преминава  Дунав  и се отправя към Котленския Балкан. Действа в района на прочутото хайдушко сборище на Агликина поляна.
През пролетта на 1866 г. от Румъния преминава чета от 20 души, ръководена от трима войводи:  Желю войвода, Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Стига до Сливенския Балкан, където се разделя на три. Действа до есента, когато се събира и връща в Румъния. През пролетта на 1868 г. в Румъния се сформира четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
На 5 юли 1868 г. четата преминава Дунав с една гемия. Първото сражение води с турска потеря от около 1000 души. Откъсва се от преследвачите и с нощен преход достига до Карапанова кория в землището на село Горна Липница.  Тук на 7 юли четата води втория си бой, като нанася значителни загуби на противника си и дава един убит и двама ранени. На 8 юли става сражение около село  Вишовград, в местността Дългидол. Днес там има изграден паметник.
На 9 юли в Канлъдере, местност в землището на Вишовград, на няколко километра на юг-югоизток от Дългидол, става кръвопролитно сражение, в което четата е разбита. Ранен и пленен е Стефан Караджа.
 Под ръководството на Хаджи Димитър останалите 58 души продължават към Балкана. Днес в местността Канлъдере, името на която означава „кървава река“ на турски, има паметник и чешма, посветени на загиналите четници. Местното население организира честване на четвъртата битка около 21 юли (9 юли , стар стил).
На 18 юли 1868 г. при връх Бузлуджа става последното сражение на четата. Някои историци считат, че в тази битка е убит и Хаджи Димитър. След Освобождението, предполагаемите негови кости и тези на убитите четници, са пренесени от Бузлуджа и временно положени в ковчези в църквата „Св. Архангел Михаил“ в гр. Крън, Казанлъшко.
Според очевидеца Христо Македонски, Хаджи Димитър е убит на връх Бузлуджа: „(...) Хаджията с револвер в ръка се защитава, но падна убит.“
За края на Хаджи Димитър във вестник „Куруе д'Ориан “ от 18 юли 1868 г. е писано: „И от двете страни боят се води с жестоко упорство. Борбата продължи малко повече от пет часа (...) Хаджи Димитър, тежко ранен, малко остана да падне в ръцете на турските войници. Но въоръжен с револвера си, той се бори до последната минута с една енергия, достойна за друго по-добро време. Най-после и той падна. Саблята му, револверът, един телескоп и много писма се изпратиха на Митхад паша в Русчук .“.
За убийството на Хаджи Димитър на Бузлуджа свидетелстват и участвалите в погребението на убитите четници:
Свещеник Иван (Стоянов) от с. Хасът – пише З. Стоянов, – комуто е било позволено от властта да прибере костите на юнаците, и други очевидци разказват, че видели един труп измежду останалите, който имал на ръцете си изписани с барут – сабли, левове и буквите: Х. Д., а подобни знакове Хаджи Димитър е имал. Освен това живите му другари, които били закарани в Търново в началото на месец август, видели в тамошния конак войводската му униформа и саблята му. А един от другарите им, Христо (Н. Ф. – Кръстю) Минков, който бил докаран в Търново по-рано, видял и главата на Хаджията. Същото твърди и свещеник Стефан Петков от с. Енина.
За намерените в Хаджи Димитър вещи, за които споменава в. „Курие д'Ориан“ вж. и в. „Дунав“ No 456 от 8 март 1870 г. Там е писано: „Саблята на речения Хаджи Димитър, която на чирена си имаше револвер, се предаде на негово височество Митхад паша.Дрехите му и днес се намират в първия табур, телескопа му е у мюлезимина Мехмед от третия табур, а пищовите му и до днес са в ръцете на Селим чауша, родом от Шуменското окръжие и чаушин в третия табур .
Според някои изследователи обаче, Хаджи Димитър е само тежко ранен на Бузлуджа и изведен от боя от трима свои четници, за три денонощия е отнесен на връх Къдрафил, в Сърнена Средна гора, близо до днешното село Свежен  (тогава Аджар). Там въпреки грижите на местни пастири, Хаджи Димитър починал от раните си около 29 юли 1868 г. (стар стил; нов стил – 10 август). Погребан е на същото място.
Дванадесет години по-късно, през ноември 1880, костите са препогребани тържествено в двора на църквата „Св. св. Петър и Павел“ в с. Аджар от пловдивския викарен епископ  Геврасий Левкийски  (по-късно сливенски митрополит).
Малко по-късно майката на Хаджи Димитър прибира тези кости и те са препогребани до църквата в кв. „Клуцохор“ в Сливен. През 1970 г. във връзка с цялостно преустройство на къщата музей „Хаджи Димитър“ и възстановяването на съборените сгради костите са предадени в  Историческия музей в Сливен.
Уикипедия

[Шишман]

ЧЕТНИЦИ

[Шишман]

ЧЕТНИЦИ
Когато се създаде едно добре организирано четническо движение, тогава нещата у нас ще тръгнат на добре.

[Шишман]

Четници в бой !

[Шишман]

ЧЕТНИЦИ
България има нужда от четници, а не от професори, философи и знаячи на нещата.

[Шишман]

   ПОЯВИХА СЕ БЪЛГАРСКИ ЧЕТНИЦИ
 За сега само за отбелязване на годишнината на Гоце Делчев, но щом е тръгнало ще се появят и истински четници рано или късно.           

[Шишман]

СЕГА ПОВЕЧЕ ОТ ВСЯКОГА Е ВРЕМЕ ЗА ЧЕТНИЦИ
Може би започва 3-тата световна война.

[Шишман]

ЧЕТНИЦИ В БОЙ

[Шишман]

     КРАЛЮ ЧЕСТИТИ ПОЗДРАВ ОТ ВСИЧКИ КОМИТИ
 Слава на народният юнак и четник на ВМРО:  Владо Черноземски - Величко Керин, както е истинското му име.
_____________________________________________
На 9 октомври 1934 г., Владо Черноземски убива в Марсилия, сръбския крал Александър I Караджорджевич. Покушението е извършено заради жестокостите, които извършва краля над българското население останало под сръбска власт.
Атентатът е организиран съвместно от хърватската организация Усташа - Хърватско революционно движение и българската Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО).
При атентата е убит югославският крал Александър I Караджорджевич, пристигнал на официално посещение във Франция. Френският външен министър Луи Барту е ранен и умира малко по-късно. Те са застреляни от дееца на ВМРО Владо Черноземски, който също е убит от охраната.
През 1934 година френският външен министър Луи Барту провежда дипломатическа кампания, целяща формирането на антигермански блок, включващ Франция, Италия и Югославия, който да допълни вече действащите Малка Антанта и Балкански пакт. Югославският крал Александър I се отнася със симпатии към новото правителство на националсоциалистите в Германия и дори подкрепя амбициите им за териториално разширение на изток, но през лятото на 1934 година постепенно отстъпва пред френския натиск.
Така в края на август германското военно разузнаване започва да подготвя под ръководството на Херман Гьоринг своята Операция „Тевтонски меч“, която има за цел убийството на Луи Барту и крал Александър. С организацията на операцията е натоварена Усташа, като за прякото изпълнение на убийството трябва да бъдат използвани по-опитните кадри на ВМРО.
За извършването на нападението срещу крал Александър са определени Владо Черноземски, Мийо Крал, Звонимир Поспишил и Иван Раич. Четиримата заминават от Будапеща с фалшиви унгарски паспорти и на 22 септември пристигат в Лозана. Тук се срещат с Дидо Кватерник, една от най-високопоставените фигури в Усташа, и с Мария Вондрачек, от които получават нови фалшиви чехословашки паспорти, с които могат да влязат във Франция без виза.
На 29 септември четиримата терористи пристигат в Париж, а на 6 октомври се разделят на две двойки – Черноземски и Крал заминават за Марсилия, където на 9 октомври трябва да пристигне краля, а Поспишил и Раич отиват във Версай, където трябва да извършат втори атентат в случай на неуспех на първото нападение. Черноземски и Крал пристигат в Авиньон, където отново се срещат с Кватерник и Вондрачек, които ги отвеждат в Екс ан Прованс. Сутринта на 9 октомври двамата получават от Кватерник по два пистолета и една граната и заминават с автобус за Марсилия.
Черноземски и Крал пристигат в Марсилия около 14 часа и заемат позиция срещу Борсовата палата на централния булевард „Канебиер“, на стотина метра от пристанището, където голяма тълпа очаква пристигането на краля. Крал Александър пристига с крайцера „Дубровник“ и около 16 часа слиза на брега. Той е настанен в открит автомобил, заедно с френския външен министър Барту и генерал Алфонс Жорж, и придружаван от полицейска охрана и почетен кавалерийски конвой потегля към префектурата. В последния момент Мио Крал губи самообладание и се отказва от изпълнение на поставената му задача, но Черноземски осъществява нападението съгласно плана.
Той преминава през полицейския кордон държейки голям букет в който крие оръжието си, викайки „Да живее краля!“. След това бързо се качва на дясното външно стъпало на преминаващия автомобил и хвърляйки букета, вади пистолета си, като прострелва от упор крал Александър, който умира на място. Черноземски продължава да стреля, като ранява тежко Луи Барту и Алфонс Жорж, както и агентът от охраната Гале. Междувременно участник в охраняващия процесията конен конвой го посича по главата със сабята си и той пада от колата. В последвалата суматоха охраната действа напълно неорганизирано, открита е безразборна стрелба, при която са ранени и хора от публиката, а самият Черноземски е пребит и изпада в безсъзнание. Той е откаран в близък полицейски участък, където умира няколко часа по-късно. Тялото му е погребано на неизвестно място, за да не му бъде отдавана почит.
Балистичният доклад за куршумите, открити в автомобила, в който е извършен атентатът, е изготвен през 1935 г., но е засекретен до 1974 г. Публикуван е за първи път от белгийския историк Жак дьо Лоней, и разкрива, че министърът е бил улучен от куршум 8 mm калибър, 1892 модел, калибър и модел, използван от френската полиция.
Атентатът незабавно е свързан с ВМРО, тъй като на ръката на Черноземски е открита татуировка с текст „1924 г. – ВМРО – свобода или смърт!“, самият Черноземски не е идентифициран веднага. Въпреки това случаят не предизвиква очакваните от българската дипломация международни усложнения, включително евентуална окупация на страната.
На името на Владо Черноземски днес са наименувани улици в Благоевград и Велинград. На него е наречена младежката революционна организация ВМРО „Владо Черноземски“ и дружество на МПО в Шепъртън, Австралия.
Снимка: Атентатът в Марсилия, секунди след като Владо Черноземски е убил крал Александър Караджорджевич. Фотографът е уловил момента в който полковник Пьоле посича Владо Черноземски. Дори паднал на земята той продължава да стреля.
Поклон!     

[Шишман]

ПОП ГРУЮ - един голям български четник и воевода на чета !
На 17 ноември 1908 г. умира Грую Тренчов, по-известен като поп Грую Бански.
Той е български поборник и участник в Априлското въстание, в IV-ти въстаннически  окръг, войвода на чета и заклинател на участниците в Оборищенското събрание.
Роден е в семейство на мутафчия и учи в местното килийно училище. По-късно, с помощта на чичо си, заминава да учи за свещеник в мъжкия метох в Самоков. Връща се в село Баня през 1854 година и става учител в килийното училище. Учителства и в селата Овчеполци и Тополи дол. През 1858 година е ръкоположен за свещеник в горните села, а през 1863 година се връща като свещеник в родното си село.
След посещение на Васил Левски в селото, поп Грую става пламенен обществен деец и поборник за свобода. След пристигането на Георги Бенковски в Панагюрско, двамата стават много близки съратници. На 8 февруари 1876 година, заедно със Стоян Каролеев и други банчани, образуват местен въстаннически  комитет.
Поп Грую участва като представител на селото си на събранието в местността Оборище и подвежда под тържествена клетва останалите участници. През въстанието се сражава като войвода на чета.
След потушаването му се укрива, но за да спаси съселяните си от репресии се предава доброволно. След общата амнистия бива освободен, но по-време на Руско-турската освободителна война отново бива арестуван и хвърлен в Цариградските тъмници, а оттам в Коня, Мала Азия. След Освобождението бива амнистиран и се завръща в селото си с тържествено посрещане.
До смъртта си през 1908 година, продължава да служи като свещеник и общественик в родното си село Баня.
Поклон!

[Шишман]

БЪЛГАРСКИ ЧЕТНИЦИ - КУЛТОВА СНИМКА
Кръсте Кебапчиев от Прилеп, Вардарска Македония и неговата чета. Седналият в ляво четник носи калпак с българския национален герб и българското национално мото: „Съединението прави силата“ – съединението на българите от Мизия, Тракия и Македония.
___________________________________
Какви юнаци сме имали, дано пак ги имаме и за в бъдеще ! От такива юнаци имаме нужда, а не от слабоумни революционери и бунтари обвиняващи постоянно народа.

[Шишман]

ЧЕТНИЦИ
До тук добре, ама ако не се създаде едно сериозно четническо движение: Хем няма смисъл от това, което има сега и трудът на тия хора ще иде на вятъра, хем и това дето го има сега ще изчезне с времето.

[Шишман]

Четници и родолюбци почетоха велият апостол на свободата Левски !