Алпинизъмъ

[Hatshepsut]

Христо Проданов и първото българско изкачване на Еверест

Сандю Бешев – водач на Христо Проданов и хроникьор на българския алпинизъм, разказва историята на великия български алпинист.

"Аз съм на върха, на върха съм!". Тези думи Христо Проданов изрече на 20 април 1984 г., когато развя родното знаме на най-високия връх на Земята. Минути по-късно световните осведомителни агенции ще разпространят като мълния– "Катманду, 20 април. Днес 41-годишният български инженер Христо Проданов покори най-високият връх на планетата – Еверест. Това е първият човек изкачил върха по западната му стена, без да използва кислороден апарат."

Когато преди тръгването на Христо към Еверест му пожелах успешно изкачване на първия връх на планетата, той с лека усмивка и голяма доза самоувереност му отговори: "Уверен съм, че не аз, а България ще стъпи на Еверест". Два месеца след това Христо премахна "ще"-то и България действително стъпи на най-високия връх на Земята. С това си постижение Христо стана първият алпинист, изкачил Еверест по най-трудния маршрут – Западния гребен, без кислороден апарат, соло и в най-ранната дата от пролетния сезон – 20 април. Христо престоя на Еверест 30 минути, от 18:15 до 18:48 ч. След това започна слизането, което никога не завършва. Следват минути и часове на върховно напрежение. От време на време Христо проговаря откъслечно на непрекъснатите подканяния от базата, докато на следващия ден (21 април) той изрича последните си смислени слова и то едва, едва: "Аз... тук... голям... сив... купен...". Последни думи от един подвиг.

"Не аз, а България стъпи на Еверест!" – Христо Проданов

Помните ли 20 април на 1984 година? Чрез радиото, телевизията и вестниците – наши и чужди, Христо бе влязъл във всеки дом. "Обадил ли се?", "Слиза ли?", "Къде е?". Въпроси, въпроси, които, уви, останаха без отговор. Мъчително и трудно минаваха минутите и часовете. Един българин изживяваше по най-достоен начин последните минути от своя живот, и от там всичко горе, в границите на 8500 метра – в "Границите на смъртта".



Всички участници в експедицията – и приятели и не до толкова приятели, тръгнаха в тъмната нощ и свирепата буря на помощ. Не го откриха. Той се срасна със своя връх, за да остане ВРЪХ не само на българския алпинизъм, но и в българската история. Еверест и Христо – два върха в развитието на родния алпинизъм на 20 април 1984 г. се сляха в едно.

Най-близо до Христо Проданов на 21 април 1984 г. достига друг голям български алпинист – Людмил Янков. Людмата оставя раницата си и се впуска сам в трескаво търсене на следи. В крайна сметка, той намира само раницата на Христо. След като се изкачва по Жълтия пояс нощта го настига и Людмил остава да нощува на открито, сам, без екипировка, на около 8500 м. Историята на Людмил Янков – алпинистът с най-нежно сърце можете да прочетете ТУК.

Роден и израснал в подножието на Балкана – в Карлово, още като ученик Христо така се пристрастява към алпинизма, че той става смисъл и съдържание на неговия живот, В Рила, Пирин и Стара планина той катереше с еднаква страст. Търсеше най-трудните и логични алпийски маршрути. Прокара над 30 пътя към върховете, и то от най-висока категория на трудност. Сред партньорите му в алпинизма бяха проф. Георги Атанасов, Атанас Кованджев, Трифон Джамбазов, Благой Дживджанов, Асен Велев, Пламен Грузовски. Винаги обаче търсеше най-прекия път от основата на стената до самия връх, или т.нар. "Диретисими". Стана инициатор и на зимни премиерни изкачвания.

С изявите си в Кавказ и Алпите той накара и най-строгите съдници да заговорят с уважение за българския алпинизъм. Ушба, Шхелда, Гранд Жорас, Матерхорн и Пти Дрю са върховете, пред които се прекланят всички алпинисти, а за Христо те просто бяха етап от подготовката му към най-високите върхове на света.

В Хиндукуш, Памир и Хималаите Христо показа истинските си възможности. За кратко време премина по няколко пъти всичките седемхилядници на Памир – 5 пъти на пик Ленин (днес Авицена), 4 пъти пик Корженевска, 2 пъти пик Комунизъм (днес Гармо) и веднъж връх Ношак в Афганистан. Събра в актива си 12 изкачвания на върхове над 7-те хиляди метра и по този показател той все още е ненадминат от нито един български алпинист въпреки че вече 35 години го няма. Едва преди няколко години един друг достоен българин – Динко Томов от Сливен, успя да изравни рекорда му, осъществявайки 12-тото си изкачване на седемхиляден връх, като стъпи на вр. Мустаг Ата в Китай. За съжаление и за него вече говорим само в минало време.

След Еверест чухме много и най-компетентни оценки за Христо. Чухме ги от такива светила в алпинизма като Райнхолд Меснер – най-великият алпинист на всички времена, Едмънд Хилари – първият човек стъпил на Еверест, проф. Едуард Мисловски – първият съветски алпинист, достигнал голямата мечта на поколения – Еверест. Всички те бяха единодушни – Христо Проданов е един от най-големите алпинисти в света.

Трудно, много трудно ми е да си представя Христо с побелели, а може би и малко оредели коси. И днес в съзнанието ми все още е онзи Христо – винаги усмихнат, прилично спортно облечен, забързан и с поглед, зареян накъде към висините. Пълен с ентусиазъм, с много енергия и планове, отправени към нови върхове, защото неговото верую бе "Завиждам на хората, на които предстоят нови върхове".

http://www.360mag.bg/posts/30206

[Hatshepsut]

По пътя към върха или историята на Христо Проданов


Част от членовете на експедицията ,,Еверест'84", сред които и Христо Проданов

,,Ице, ти си голям мъж! Ти си българин! Не заспивай! Всичко е окей, към тебе тичат хора!" – ехти глас от радиостанцията. В отговор Христо Проданов, който часове по-рано става първият българин, изкачил Еверест, промълвява може би последните си думи: ,,Не съм далече! Не съм далече! Аз съм...гребена."

Истина, а не просто утеха – към Ицо с небивал устрем се носи спасител. 8500 метра надморска височина. Температура от минус 40 градуса. Четири замръзнали пръста, чиито фаланги впоследстие са отрязани. Една безсънна нощ в жертва на личната мечта, но в саможертва за живота на приятел. Вероятно така би изглеждала равносметката в цифри за героя от Хималаите, Людмил Янков, който между 21-ви и 22-ри април 1984-та година смайва България и света с отчаян опит да спаси от замръзване приятеля си Христо.


Людмил Янков

Людмата, както го наричат близките, изминава за рекордно кратко време денивелация от 1330 метра в ,,Зоната на смъртта" под Покрива на света и стига най-близко до загиващия Проданов. За съжаление открива единствено раницата и стъпките му в снега.

,,На Еверест смърт няма, има само сливане с мечтата"

Това казва Людмил за съдбата на Христо, който остава в световната история като първия алпинист, стигнал до Еверест в тежките условия на месец април. Никой преди него не е преодолявал без кислород най-трудния западен склон, известен още като Жестокия път.

За едни походът му е безумие, безразсъдство, болна амбиция, която му струва живота, а за други – подвиг, гордост, величие за целия ни народ. Какво ли не се е изписало и изговорило през годините за Христо Проданов и българската експедиция ,,Еверест – 1984".

Уви, дори в алпинизма завистта и злобата на дребно често пъти надделяват над уважението към паметта, личността и спортното майсторство. Затова вместо да слагаме етикети и да се задълбочаваме в излишните факти, ще посочим само обективните.

Христо Проданов стъпва на върха твърде късно – в 18:10 ч. и престоява там прекалено дълго – цели 33 минути. На слизане нощта го застига, а силите му привършват, след като посреща трето денонощие без кислородна маска при височина над 8000 метра. Фатално за него е, че за разлика от последвалите атаки към върха на свръзките между Иван Вълчев – Методи Савов и Николай Петков – Кирил Досков, Христо Проданов остава (а според някои избира да бъде) сам по пътя си нагоре. Сам ли? Не и когато в експедицията има човек като Людмил Янков!


Не питай за цената на мечтата –
бори се, литвай, падай и умирай!
Носи я винаги напред – в ръката,
възкръсвай, ставай, искай и намирай!

В мига, в който се отправя към бедстващия Проданов, Людмил Янков вече знае, че така и няма да осъществи голямата си мечта. Неговата нова цел не е самият връх, който е трябвало да изкачи седмица по-късно, а подножието му, накъдето Людмата носи няколко кислородни бутилки и последното пламъче надежда за спасението на Христо Проданов.

Нощта все пак изпреварва похода му към Голямата сива кула, където е предполагаемото местонахождение на замръзващия Ицо, а към базовия лагер вече бавно приплъзва ужасът на двойна трагедия. Янков обаче втрещява всички и макар да не намира приятеля си, оцелява в нечовешките условия на кошмарната нощ. Българската, а и световната история не познават много аналози на доблестта, саможертвата и висотата на духа, присъщи на Людмил.

По ирония на съдбата втората българска експедиция към Еверест през 2004 година протича по подобие на първата – отново трагедия, отново с алпинист на име Христо, отново обвинения, клетви, обиди и лов на вещици. Този път обаче Човек като Людмил Янков просто няма.

,,Дълго летях...Всеки скален праг отнемаше част от живота ми. Скалният праг разкъсваше живата тъкан... Не ме беше страх...Болеше ме само...Болеше ме много. Скалните прагове късаха от мене децата ми...Виждах очите им, спомнях си трескаво допир на потни ръце на деца... Нямаше време...Стремглаво летеше срещу мене Снегът."

Тези редове Людмил пише ден преди планината да го прибере завинаги в прегръдката си. Проникновени и предзнаменователни думи на ,,най-добрият алпинист сред поетите и най-добрият поет сред алпинистите". На 17 април 1988 година той полита там нейде под рилския връх Камилата. Високо, високо, високо – там, където винаги е принадлежал.

,,Когато загина, повярвах, че градът го уби. Безжалостната машина, дето дава работа, пари, къщи, го достигна тук..."

Години по-късно започнах своята лична връзка с планината, а Людмил Янков беше първото име, което научих. В ранната утрин преди един от походите Вожда, както наричахме планинския си водач, събра групата край паметната плоча до хижа Мальовица и ни разказа за Людмата и неговия свят, осеян с безброй върхове. Не само планински в буквалния смисъл на думата, но и върхове в спорта, върхове в приятелството, върхове в любовта. Всяка вечер край лагерния огън китарата съживяваше стиховете му в чудна мелодия, а редом с планината и звездите, опознавахме истински и себе си, и околните, и живота. Само този, който е прекарал поне един ден, устремен край някой пречистващ планински връх, знае колко е важно да продължиш да летиш високо, дори след завръщането долу в ниското.

,,Да, Планината. Там отношенията между човеците се избистрят като планински извор."

Днес много от нас продължават да гонят своите върхове – в университета, в кариерата, във всяко едно начинание. Готови ли сме обаче по пътя си нагоре да се обърнем и да подадем ръка на падналия зад нас? Да го изправим, за да вървим заедно напред, дори ако това ни забави, натовари и възпрепятства? Струва ли си наистина успехът, ако достигайки върха, загърбим близки, приятели и всички наоколо, за да останем накрая сами? Едва ли който и да е от тези въпроси има универсален и еднозначен отговор. В крайна сметка, всеки от нас има правото да избере своя най-висок връх, както и маршрута, по който да го достигне. Преди да тръгнем обаче нека си спомним за примера и саможертвата, за думите и живота на Людмил Янков. За силата на една пътеводна звезда:

,,Една нощ в Рила за пръв, но не и за последен път разбрах, какво са звездите. Почувствах ги като нещо, което прогонва от моето същество всичко лошо, всичко мътно, всичко неясно, всичко фалшиво...Жалко, че в тоя напрегнат, динамичен живот човек все по-рядко и все по-трудно намира време да се обърне към звездите.

https://bulgarianhistory.org/hristo-prodanov-istoria/

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Христо Проданов "Лхоце 8501. На западната страна":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;down=8155

[Hatshepsut]

На 29 май 1953 е изкачен Еверест за първи път

На днешната дата през 1953 година човешки крак най-сетне стъпи на най-високата точка на Земята - връх Еверест.

При това това беше сторено от двама души едновременно - новозеландецът Едмънд Хилари и непалският шерп Тензинг Норгей. Далеч по-долу останаха четиристотинте членове на експедицията - 360 носачи, 20 шерпи водачи, и десетки поданици на английската корона, водени от ръководителя на експедицията - Джон Хънт. Той имаше късмета да избере новозеландския пчелар Хилари и шерпа Тензинг с най-голям опит, който да придружава експедицията до Еверест.

Това се случва почти сто години след като британската топографска агенция в Индия открива най-високия връх в света, изчислява височината му - 8848 метра и го нарича "Еверест" - на името на ръководителя си. Откакто е определен за най-висок се появяват множество кандидати да покорят Еверест, наричан на тибетски Джомолунгма (,,Богинята-майка на света") или Сагарматха (,,Високо в небесата"), които го щурмуват безброй пъти за тези сто години.

Хилари и Тензинг успяват първи. Техният успех след това е повтарян многократно. Но никога не може да се надмине.



Христо Проданов е първият българин, изкачил връх Еверест през 1984 г., но загива, спускайки се обратно към базовия лагер.

На 20 май 2018 г. алпинистът Слави Несторов стана 13-ият българин, който успява да се изкачи на Еверест.

https://nauka.offnews.bg/news/a_1/a_83829.html

[Hatshepsut]

Силвия Аздреева - българката, която покори Еверест

25.07.2022 13:33
(БТА)
Без да е била някога професионален спортист, без да се е занимавала сериозно с алпинизъм, 36-годишната Силвия Аздреева успява да стъпи на връхната точка на Първенеца на света. Записва се като втората българка (след Петя Колчева), изкачила Еверест (8848 м), първата наша сънародничка, стъпила на четвъртия в света връх Лхотце (8516 м). А също и първа сред българите, осъществила траверса Еверест – Лхотце, като двата осемхилядника е изкачила общо за 27 часа. Силвия го отчита като състезание със самата себе си, пише Боряна Антимова в рубриката "Български истории" на BG VOICE.

От дете Силвия показва разностранни таланти. Нейни рисунки на животни и пейзажи украсяват стените на началното училище в родния й Петрич. Там завършва гимназия по икономика и туризъм. Няколко години по-късно учи и в международното бизнес училище ,,Kaplan International" в Лондон. Не е алпинист, не е практикувала това преди, но обича планината. ,,Някак усещах, че един ден ще покорявам върхове, защото никога нищо не ми е било достатъчно, искам още, и още, имам вътрешен порив за това", споделя Силвия. Изкачва почти всички български върхове и в един момент родните планини й ,,отесняват". После катери върхове в Австрия.



Преди 10 години участва в трекинг до базовия лагер на Еверест в Тибет, а също и около свещената планина Кайлас, като стига до 5630 м. Емоциите от това пътешествие са толкова силни, че се запалва по Хималаите и мистичната будистка култура. Мисълта за Еверест влиза в главата й преди няколко месеца. Преди това има мечта да изкачи връх Ама Даблам в Хималаите – много труден, само за големи професионалисти. ,,Бях тръгнала само за трекинг до базовия лагер на Ама Даблам, но два дни преди старта реших, че трябва да го изкача веднага", спомня си тя. Водачите как ли не се опитват да я откажат, обясняват, че хората с месеци и дори с години се готвят за един от най-трудните за изкачване върхове в света – 6812 м. Накрая решават да рискуват с нея.

На Ама Даблам тя се изкачва на 11 ноември 2021 г. ,,Толкова беше тежко и страшно! Много пъти си задавах въпроса какво правя там. Не дадох воля на страха си, много плаках, задушавах се от паник атаки, но успях и да сляза обратно, което беше още по-опасно", споделя тя. Когато се връща, първо решава да пробва с Аконкагуа в Аржентина, първенецът на Южна Америка, 6962 м, но след тежкия Ама Даблам я привлича нещо по-трудно – осемхилядник. През януари тази година вече мисли единствено за Еверест. Подготвя се сериозно с кардио тренировки в зала в The Attitude Center в Лондон, специално пригодена за алпинисти – с ниско налягане и с ниско ниво на кислорода. Чрез специална маска на устата й правят изследвания как реагира сърцето по време на натоварване, а също и всички показатели на тялото при голяма надморска височина – над 5000 м, където най-опасни са недостатъчният кислород и ниското атмосферно налягане.

За Катманду заминава в края на март, след като цялото й семейство – родители, брат, сестра, близки – плачат заедно с нея. В началото на април започва експедицията. Трябва да се адаптира и аклиматизира. Готви се няколко месеца, тренира 6 дни в седмицата, 2 пъти дневно. ,,Кое беше най-страшното? Всичко. Цялото ти всекидневие е едно огромно усилие през цялото време. Спиш при адски студ, без топла вода, ставаш много рано, всичко е под режим и под час. Храната понякога не ти понася на стомаха. Къпането е почти невъзможно. Чакането е изтощително, а тренираш да се катериш на ледопада Кхумбу – най-опасната зона, където падат много лавини, чупят се огромни ледени блокове", разказва тя. За аклиматизация се качват до около 6 хиляди метра и се връщат през цялото време, докато започне ротацията – изкачване от базовия лагер до 3-ти лагер на височина 7300 м. От базовия лагер се изчаква подходящ времеви прозорец, като водачите следят времето през няколко сателитни програми и изчисляват кога ще е най-точният момент да бъдат на върха и колко дни преди това да тръгнат.

Силвия има късмета неин водач да е Нирмал Пурджа – име, легенда сред алпинистите, който преобръща представите, като изкачва 14-те осемхилядника за 6 месеца и 6 дни. ,,Запознанството ни с Нирмал няма нищо общо с катеренето на планини, беше преди моите луди планове. Реших, че мога да му се доверя и като приятел, и като човек, който може да опази живота ти там", казва тя. В планината й се случва и нещо необичайно – тя се сприятелява с принцесата на Катар Асма Алтани, която също изкачва върха на същата експедиция. ,,С Асма се запознахме по време на експедицията на Ама Даблам и отново се срещнахме на Еверест. Тя изкачи на върха оригиналната топка на Световното първенство по футбол, което ще се състои в родината й Катар", разказва Силвия.



На 15 май тя стъпва на връх Еверест. Остава само около 25 минути, за да пести кислорода, макар че носи и втора кислородна бутилка. Когато се връщат, същия ден през нощта тя вече тръгва към Лхотце, максимално изтощена, но упорита, макар всички мъже да са се отказали, освен само един. Пет пъти я питат дали е сигурна за Лхотце. ,,Честно казано, не си представях как ще стане, това е висок връх, само с 300 м по-нисък от Еверест. Изкачих двата общо за 27 часа."

https://www.bta.bg/bg/bg-world/302168-silviya-azdreeva-balgarkata-koyato-pokori-everest

[Hatshepsut]

Елжбета Шераджинска: ,,Само още един връх" - история за женския пробив в мъжкия свят на алпинизма

Да бъдеш жена в един предимно мъжки свят – светът на алпинизма... За потребността да бъдеш на границата между живота и смъртта, за планината като вдъхновение и страст, по-силна от тази към живота, за тайната зад думите ,,само още един връх" – за всичко това ни разказва полската пътешественичка и писателка Елжбета Шераджинска в книгата си ,,Ванда Руткевич. Само още един връх". След невероятния успех на книгата в Полша, сега тя излиза в България с подкрепата на издателство ,,Вакон" и за да я представи, нейната авторка пристигна в София.

Специално за БГНЕС Елжбета Шераджинска разкри какво ще докосне българските читатели в тази книга и разказа за своя собствен път към потапянето в мистиката на планините и страстта към пътешестването.

,,Някога, когато бях още малка, ми предсказаха, че ще пътувам", започна разказа си Елжбета Шераджинска. ,,Никога не съм мечтаела да бъда актриса или певица, а вълк. Това вероятно е под въздействието на книгите на Джек Лондон. Да преминавам големи пространства, да откривам... И досега е така. Дали пътувам на 15 километра от моя град или на 15 000 километра – винаги много се радвам. И сега още повече се радвам, че съм в България и се надявам, че това няма да е последен път. Защото планините тук ме чакат. Когато пътувахме от летището и видях планините около София, съжалих, че не мога да остана по-дълго, за да мога да се кача, да посетя там, да погледам..."

Най-голямата страст за Елжбета Шераджинска е Амазония. Проявява интерес и към Япония и каратето, Авиньон, Прованс.... Любовта към планините се появява, когато тя се запознава с живота и постиженията на Ванда Руткевич - първата европейка, изкачила Еверест, и първата жена в света, изкачила 8-хилядника К2.

,,Когато обаче проверих колко ще ми струва прекарването на 10 дни в швейцарските Алпи, стигнах до извода, че ще трябва да изтегля два кредита. Промених си решението – взех три кредита и заминах за Хималаите. И така започна всичко." Това разказа авторката за началото на своя път като пътешественик.

Елжбета Шераджинска е автор на статии за планините и музиката и културата на Кабо Верде, както и на първия полски пътеводител за островите. Автор на биографиите на Сезария Евора и Ванда Руткевич, както и на книга с мистериозни алпийски истории. Носител на бронзов медал за принос към културата Gloria Artis (2006) и на Златен кръст за заслуги (2015).

Страстта по писането у Елжбета се ражда с очароването ѝ от островите Кабо Верде и известната певица, родом от там, Сезария Евора, с която тя изгражда 10-годишно приятелство. Известно време тя е блогър и пише множество статии. Но притежанието към планините надделява.

На въпросът къде се крие любовта в това да катериш планини, полската пътешественичка заяви в своя вдъхновяващ стил: ,,Това е вечният въпрос, който задават хората, които не изкачват планини: ,,Откъде идва всичко това? Защо е така?" Мисля., че това може да се сравни с един прекрасен концерт, по време на който се усещаме като в нирвана, сякаш тази музика ни издига над Земята".

Елжбета Шераджинска: ,,Само още един връх" - история за женския пробив в мъжкия свят на алпинизма

Според нея обикновено не оценяваме хората, постигнали изключителни неща, докато те са още живи. След Ванда остава не само това, че тя е изкачила Еверест, К2, че е организирала първите женски експедиции – не само в Полша, но и в света. А това, че днес децата в училище, които не е задължително да се интересуват от планините, казват: ,,Тя ще бъде наш патрон, защо е силна личност и е постигала целите, които си е поставяла". Дори и това да ѝ е струвало болка, сълзи.

Ванда Руткевич е родена през 1943 година в Полша. Любовта към планината ѝ предава нейният баща. Още на 5 г. обаче тя става свидетел на смъртта на брат си и това оказва изключително влияние на по-нататъшния ѝ път и възприемането на живота като цяло. А след убийството на баща ѝ когато тя е още млада, това възприятие се утвърждава като флагман по пътя на изразяване на противоречивата ѝ същност. Още в тийнейджърска възраст Ванда започва да се занимава с планинско катерене, като скоро следват маршрути като Татрите, Алпите, планините на Норвегия, Памир, Айгер, Каракорум, Хималаите... На 16 октомври 1978 г. Ванда Руткевич извършва подвиг, останал в историята – става първата европейка, изкачила Еверест. Това се случва на фона на дълбоко подценяване от страна на изцяло мъжката експедиция, в която взима участие, на фона на подигравки и дори обиди от тяхна страна. През 1985 година Ванда Руткевич изкачва връх Нанга Парбат в алпийски стил без използване на кислород и носачи. През 1986 г. Руткевич добавя още едно постижение към славната си история – става първата жена в света, изкачила митичния връх К2. Загива при опит да изкачи Канчендзьонга (8478 м) през 1992 г., на 49 години.

Необикновена и спорна личност, превърнала се в легенда с необуздания си нрав, упоритост и стремеж да постигне целите си, Ванда Руткевич е сложна личност, упорита и постоянно балансираща на ръба между болката на съществуването и блясъка на славата, която през цялата си кариера несъзнателно върви към самоунищожение. Една необикновена жена, изпреварила времето си и обладана от страст към високите планини.

Елжбета Шераджинска: Да изкачваш планини е като един прекрасен концерт

Докато пише книгата Елжбета Шераджинска прави множество интервюта с полски алпинисти; достига до неизвестни източници, включително до оцелели фрагменти от мемоарите на майката на Ванда, Мария Блашкевич. Цитира неизвестни и непубликувани откъси от разказите на участниците в холандската експедиция, които подкрепят полякинята по време на трагичните събития на Броуд Пик през 1991 г. Събития, които са оказали влияние върху решенията на Ванда през последните години от живота ѝ.

,,Миналата година в Полша беше обявена Година на Ванда Руткевич и присъствах на празненства на няколко училища, които бяха избрали Ванда Руткевич за свой патрон. Това не е ли най-прекрасния паметник?", запита с усмивка авторката.

А кое я определя като спорна личност, Шераджинска обясни с цитат на друг известен алпинист.

,,Януш Майер, един от най-изтъкнатите полски хималаисти, ми каза следното: ,,Тя е трябвало да бъде твърда и противоречива, защото е трябвало да пробие в един мъжки свят и един мъжки спорт".

,,Винаги казвам за алпинистите, че те са ,,артисти на пространството", продължи писателката. "Тяхното его е много голямо. И само си представете – два месеца в планината, където се сблъскват амбиции, където има стрес, където всички чакат времето да се оправи, за да могат да се катерят, и където има 15 мъже и само една жена, която е пренебрегвана от тях. А тя също има своите амбиции! И казва: ,,Аз ще тръгна, аз ще го направя".

Не случайно в нея се крие и страст към самоунищожение. Според авторката у нея е имало потребност да бъде на границата между живота и смъртта, това е нещото, което я е мобилизирало.

,,Отново Януш Майер казва, че при тези хора прагът на риск е много нисък. За нас рискът изглежда по съвсем друг начин – за нашето здраве, за нашето семейство. Мисля, че за една такава личност като Ванда, за която планината е била дом, и която все повече бяга от хората, този праг е бил наистина много нисък".

Към това според авторката се прибавят и други фактори – трудното ѝ детство, много ранната смърт на брат ѝ, опустошителната за нея смърт на баща ѝ, и накрая – смъртта на човека, който е бил най-голяма любов в живота ѝ. А също и разминаването с целта да изкачи всички 8-хилядници, физическите травми вследствие на изкачванията... Неслучайно тя споделя на приятелката си след всички тези неща: ,,Останаха ми само планината и майка ми".

Какво обаче се крие в заглавието на книгата – ,,Само още един връх"?

,,Всички алпинисти казват това; ,,Само още един връх и след това край", отговори авторката. ,,Заглавието е избрано от нейната приятелка Ева Матушевска. Тя е автор на няколко книги за Ванда Руткевич".

За съжаление Ева умира преди излизането на книгата на Елжбета Шераджинска.

Универсалността е това, с което книгата ще докосне българския читател, смята авторката.

,,Бих казала, че има общо и с българския алпинизъм. Но дали става въпрос за Швейцария, България или за Япония – планините са универсални, те са като музиката. Високо в планините в палатковите лагери се събират хора от различни държави и те без проблем общуват помежду си. А всички ние проявяваме любопитство към хора, които имат страст и са готови да се посветят на нея, и които казват: ,,Ти можеш". И Ванда беше именно такава", каза тя.

,,Планините ги е имало, има ги и ще ги има", каза в заключение Елжбета Шераджинска. ,,И дори нашите герои и идоли да остават завинаги в планината, тя е място, където ние намираме вдъхновение, можем да си починем и най-важното – когато се връщаме от нея, долу, се чувстваме по-добре. И както казва самата Ванда: ,,Оценяваме дребните неща".

Накрая полската любителка на предизвикателства отправи сърдечно към екипа ни: ,,Пожелавам ви прекрасни маршрути!" /БГНЕС

https://bgnes.bg/

[Hatshepsut]

През 1984 година общо петима българи стигат до "покрива на света"

20.04.2023 07:00
(БТА)
На 20 април 1984 година алпинистът Христо Проданов изкачва най-високия връх в света връх Еверест (8848 м) по един от най-трудните маршрути - Западния гребен, наричан "Жестокия път".
Алпинистите тръгват от България на 20 февруари. В бюлетина на БТА ,,Физкултура и спорт" в този ден пише:

София, 20 февруари 1984 г.      Успех, български алпинисти!
"На добър път и успех, скъпи алпинисти!", многобройни плакати, цветя, мъжки прегръдки и пожелания за успех... такава бе атмосферата тази сутрин на летище "София", където въпреки студенето време и прехвръкващия сняг се бяха събрали стотици почитатели на алпинизма, за да изпратят втората национална хималайска експедиция "Еверест-84", организирана под шефството на ЦС на БПС и посветена на 40-годишнината на социалистическата революция у нас и 80 години организирано революционно профсъюзно движение в България.
Ръководителят на експедицията Аврам Аврамов благодари за сърдечното изпращане и увери всички присъстващи, че българските алпинисти ще направят всичко възможно, за да се развее българският  флаг на най-високата точка на планетата в чест на 40-годишнината от социалистическата революция в България.
Последни прегръдки и най-добрите български алпинисти се отправят към самолета "ТУ-154" на БГА "Балкан", който ще ги отведе на дълъг път. Непосредствено преди отлитането заслужилият майстор на спорта Методи Савов сподели пред представител на БТА:
,,Когато човек тръгва към третия полюс на планетата, настроението му е прекрасно. Говоря не само от мое име - всички български алпинисти са с отлично самочувствие."
Един от многобройните изпращачи бе и Самир Упадия – студент 4-ти курс във ВИИ "Карл Маркс", който сподели: ,,От името на всички непалски студенти в България искам да пожелая успех на експедицията. Еверест е мечтата на всеки алпинист и аз желая горещо на най-високия връх в моята родина и на цялата земя да стъпи и български крак!"

В интервю за БТА ръководителят на експедицията Аврам Аврамов разказва за подготовката и организацията на експедицията:

София, 20 февруари 1984 г.  На път за Еверест - с оптимизъм
- Отправяме се към "покрива на света" с добро настроение и оптимизъм. Всички се чувстваме отлично и с нетърпение чакаме срещата с великата планина. Доброто настроение е подплатено и с прекрасно здравословно състояние на алпинистите. Това бе доказано и в последните медицински и психологически изследвания, направени от съветските специалисти проф. Новиков и доц. Давидов.
- С кои алпинисти заминавате?
- За разлика от първоначалния проект групата бе увеличена с още двама души с оглед на по-добрата организация за осигуряване на експедицията. Сега съставът е следният: Христо Проданов и Огнян Балджийски - заместник главни ръководители, Кънчо Долапчиев, Димитър Бърдарев, Иван Вълчев, Трифон Джамбазов, Людмил Янков, Дойчин Василев, Тодор Григоров, Методи Савов, Стамен Станимиров, Диньо Томов, Костас Канидис, Петко Тотев, Кирил Досков, Николай Петков, Любомир Илиев, Слави Дерменджиев, Запрян Хоров, Стайко Кулаксъзов - лекар на експедицията, Стефан Калоянов - радист, Георги Имов - технически сътрудник, Милан Огнянов - оператор.
Алпинистите ще бъдат разделени на четири щурмови групи, с ръководители: на първа група - Дойчин Василев, на втора - Иван Вълчев, на трета - Димитър Бърдарев и на четвърта – Христо Проданов. Съгласно плана първата група ще атакува върха на 30 април или на 1 май. На следващия ден ще потегли втората. Седмица по-късно към върха ще се отправят групите на Бърдарев и Проданов.
- При успешно изкачване на върха още от първата група ще спрете ли атакуването на върха и от останалите?
- Нямам такова морално право. Та кой алпинист, стигнал в подножието на световния първенец, не би искал да стъпи на него? Ето защо всеки член на експедицията, който е в състояние да се изкачи на Еверест, ще има тази възможност.
- Предвиждате ли нощно изкачване на върха?
- Определено, да. Известно е, че ураганните ветрове - а те в тази част на планината са със сила от 140 до 180 км в час, около 2:00 часа през нощта стихват. Това благоприятно положение ние не бихме искали да изпуснем. Предвидили сме и необходимите съоръжения за това - фенерчета, батерии и пр.
- Откъде ще започне щурмът на върха?
- По план щурмовият лагер ще бъде разположен на 8120 м, но мисля, че за успеха на нашата цел ще бъде необходимо оборудването на още един щурмови лагер - на около 8400 м.
- За колко време може да се достигне върха от тази височина?
- От 8 до 12 часа в зависимост от атмосферните условия, като освен вятъра тук не малка роля играе и изключително ниската температура.
- Имате ли проблем с екипировката и съоръженията?
- Тази експедиция е осигурена отлично. Разполагаме с всички съоръжения за високата планина. Радостно е, че в основната си част те са българско производство. Принос в това отношение имат и самите участници в експедицията. Така например, за първи път при подобни изкачвания ще се използва наше изобретение - стълба с прикрепени към нея ролки, която има много предимства. Освен това ще използваме и специална лебедка, с която ще бъде изтеглен повечето от товара от базовия лагер до лагер номер едно. Именно на този лагер ние ще съсредоточим по-годната част от храната и съоръженията, тъй като ще спечелим време и най-вече усилия. Това е един почти отвесен участък от маршрута, в който всяко спестено изкачване съхранява силите на хората.
Огромна помощ ни оказаха и съветските алпинисти и специалисти, които ни предадоха освен опита си при победата на световния връх, така и уникална апаратура, в това число и специални кислородни апарати, които тежат три пъти по-малко от досегашните.
- Какъв ще бъде в общи линии тактическият ви план?
- Маршрутът на изкачването е разделен на пет лагера, без базовия, който е разположен на 5350 м. Първият междинен лагер е на 6050 м, вторият - на 6770 м, третият - на 7170 м, четвъртият - на 7520 ми щурмовият - на 8120 м. Всички лагери ще бъдат обзаведени напълно с необходимите неща - спални чували, гориво, храна.
- Известно е, че нашата експедиция ще мине по Западния гребен на върха. Труден ли е този маршрут?
- Това е най-трудният маршрут. Той не е повторен след успеха на югославските алпинисти. Много са стигали до подножието на върха и са се отказвали. Мисля, че една от причините за неуспехите е ниско разположеният щурмови лагер. Затова ние сме на мнение да построим, както споменах, още един. Искам да подчертая обаче, че цялата експедиция е доволна, че тръгваме по най-трудния път.
- Вярвате ли в успеха на това най-голямо начинание на българския алпинизъм?
- Напълно! Ако имаше и най-малко съмнение, нямаше да тръгнем! В раницата на всеки има три знамена - на НР България, ООН и Непал. И всеки един от нас би желал да ги остави на върха!
- Ако стигнете "покрива на света", какви ще бъдат "'следващите ваши върхове?
- Има върхове, които нямат имена. Човек трябва непрестанно да проверява себе си, да се усъвършенства, да открива, да върви напред и да бъде полезен на народа си...

БТА проследява пътя на експедицията:

Kатаманду, 22 март /БТА/ Българските алпинисти, които се подготвят за щурм на Еверест, достигнаха разположения на 6 километра проход Ло Ла, близо до Западния хребет в подножието на върха, съобщи днес непалското министерство на туризма. Четирима от тях вече се изкачиха до мястото, където възнамеряват да изградят на 27 март втория междинен лагер. Съобщава се, че всички членове на експедицията са здрави. Метеорологичните условия засега благоприятстват успешната работа на нашите алпинисти.

***

Делхи, 23 март /Кор. на БТА/  Днес в индийската столица се получи телеграма от ръководителя на българската хималайска експедиция "Еверест-84" Аврам Аврамов, която гласи:  "На 22 март бе установена постоянна връзка базов лагер - Катманду 2, която ще бъде два пъти дневно - в 11 и 16 часа местно време. Експедицията изгради базовия лагер на височина 5350 метра.
Лагер номер 1 е на 6050 метра. На 21 март е преминат превалът Ло ла. Използвана е лебедката за транспортиране на необходимите товари. Планираме да изградим лагер номер 2 на 6770 метра до 27 март. На 22 март Христо Проданов, Георги Имов, Кирил Досков, Слави Дерменджиев, Людмил Янков заедно с трима шерпи напуснаха базовия лагер, за да нощуват за първи път в лагер номер 1. Всички са много добре. Настроението е отлично.

***

Делхи, 31 март /Кор. на БТА Любомир Касаветов/  Христо Проданов, Трифон Джамбазов, Людмил Янков, Стамен Станимиров и двама шерпи на 26 март построиха лагер номер две на височина 6770 метра. Времето бе много лошо - снеговалеж и вятър със скорост 100 километра в час. Те пренощуваха в лагер номер две и на 27 март се спуснаха в базовия лагер на кратка почивка. През този ден групите на Иван Вълчев и Кънчо Долапчиев се изкачиха на лагер номер едно и нощуваха в него. Те дооборудваха този лагер. Към 27 март на лагер номер едно са изнесени 1250 килограма товари. Изкачването на товари към лагера продължава. На 30 март към лагер номер две се отправи групата на Димитър Бърдаров. Здравословното състояние на членовете на експедицията е добро.

***

Делхи, 12 април /Кор. на БТА/  Всички български алпинисти са здрави и с високо самочувствие, гласят получените днес в Делхи вести от ръководството на експедицията "Еверест-84". Алпинистите напредват успешно, без произшествия. На 7 април Христо Проданов и Стамен Станимиров тръгнали рано от лагер номер 3 и при много силен вятър и ниска температура трасирали по-голямата част от пътя към лагер номер 4. Над лагер номер 3 до височина 7350 метра са поставени 1200 въжени парапета. Двамата са се спуснали в базовия лагер на 8 април. На 9 април Иван Вълчев и Методи Савов са се изкачили в лагер номер едно и нощували там. Започнал силен снеговалеж. Видимостта паднала под 10 м. Въпреки лошото време на 10 април Вълчев и Савов продължили трасирането на пътя към лагер номер 4. Те достигнали мястото на лагера на височина 7520 метра. През нощта температурата рязко се понижила. На 11 април в 8 часа на базовия лагер е било минус 23 градуса, а на лагер номер 3 - минус 40 градуса. Алпинистите се спуснали в базовия лагер, за да изчакат по-добро време.

***

Мълния!

Катманду, 20 април /БТА/ Както съобщават информационните агенции, днес 41-годишният български инженер Христо Проданов покори най-високия връх на планетата Еверест. Това е първият човек, изкачил върха по западната му стена, без да ползва кислороден апарат.

***

Катманду, Непал, 20 април /ЮПИ/  Един български инженер днес достигна връх Еверест по най-трудния западен склон, наречен още ,,Жестокия път". Това е първият човек, който постигна този успех без кислородна маска, съобщи Министерството на туризма.
Христо Проданов, 41-годишен, бе и първият българин, който се изкачи на най-високия връх в света. Неговото изкачване е първо по рода си и в друго отношение: Той се изкачи до върха през април по непалския склон на планината, т. е. по най-дългия маршрут. Всички други пролетни изкачвания бяха осъществени през май.
Проданов постави през 1981 г. и българския рекорд по височина на изкачения връх – Лхоце, висок 8516 метра /четвърти по височина в света/. Миналата година американска експедиция бе принудена да се върне обратно поради силните бури, които съпътстваха опитите им да достигнат върха. В тази експедиция бе и първата жена, която се опита да изкачи Еверест.
Проданов покори върха от базовия лагер за 33 дни, което също е рекорд на този маршрут.

***

Катманду, 23 април /БТА/ Днес представител на Българска телеграфна агенция установи връзка с ръководителя на хималайската експедиция "Еверест-84" Аврам Аврамов. За тези последни дни на експедицията, в които бе извършен големият подвиг на нашия изтъкнат алпинист Христо Проданов, който покори връх Еверест, той разказа следното:
На 19 април окончателно бе изграден лагер номер четири на височина 7320 метра от алпинистите Джамбазов, Канидис и Томов. По същото време Проданов и шерпът Ринджи установиха лагер номер пет на височина 8120 метра, където прекараха нощта. Рано сутринта на 20 април в 5:45 часа местно време двамата се отправиха към върха без кислород. В 11 часа Проданов съобщи, че се намира на височина около 8500 метра. Шерпът Ринджи се бе отказал от изкачването на върха веднага след излизането на двамата от лагера поради технически трудности на маршрута. След повече от 12-часово изкачване, което започва при слънчево и ясно време със слаб североизточен вятър и температура на въздуха минус 40 градуса, Проданов покорява върха в 18:10 часа. Тук той намира пирамида от кислородни бутилки от експедицията на съветските алпинисти, както и знамето на СССР. На върха той оставя кинокамерата си. В 21:10 часа Христо Проданов съобщи, че прекратява слизането си към лагер номер пет и търси място за бивак поради настъпилата тъмнина, която прави слизането опасно. На другата сутрин се чува слаб сигнал от неговата радиостанция, като съобщава, че се намира на височина между 8500 и 8300 метра. Явно бе, че бе изпаднал в тежко състояние след прекараната на открито нощ при много ниска температура. Веднага започнаха спасителни действия. Янков и Джамбазов бързо започнаха изкачване към лагер номер пет. След тях се отправиха и Иван Вълчев и шерпът Ринджи. Петков, Досков и Илиев тръгнаха от лагер номер две нагоре в подкрепа на спасителната акция. Първата спасителна четворка се движеше бързо, използвайки кислородни апарати. Христо Проданов се обаждаше рядко по радиостанцията. Гласът му беше отпаднал и произнасяше само по няколко думи, които трудно се разбираха. Стана ясно, че той е изгубил ръкавиците си и вече не може да използва ръцете си. Точното си местонахождение не можа да определи. Предаде няколко кратки съобщения, от които се разбираше, че се намира между 8500 и 8300 метра. Около 18 часа той престана да говори, а в 19:45 часа беше чуто за последен път натискане на комутатора на неговата радиостанция. Людмил Янков, който се движеше напред, се изкачи на височина до около 8500 метра, като последните два часа се изкачваше при пълна тъмнина по трудни и опасни участъци, рискувайки живота си. Неговите усилия продължиха до 21:00 часа, но те се оказаха без успех. Твърде закъснял, Янков не можеше да се завърне в лагер номер пет и принуден да прекара нощта на открито на височина около 8400 метра.
Ринджи, който бе достигнал лагер номер пет, получи остра сърдечна недостатъчност и бе спасен с подаване на големи дози кислород от Вълчев и Джамбазов. След прекараната тежка нощ - със силен вятър и ниска температура, вчера сутринта Янков се завърна в лагер номер пет. За щастие той се намира в добро здравословно състояние.
Времето се влоши рязко, започна силен снеговалеж, ураганни ветрове, разрушиха лагери 4 и 5 и принудиха спасителните групи да се завърнат в лагер номер три. След 19:45 часа на 21 април досега няма никаква връзка с Проданов.
Утре, 24 април, две групи алпинисти отново ще продължат търсенето на Проданов, а друга група ще укрепва двата лагера. Здравословното състояние на участниците в експедицията е добро.

***

Катманду, 26 април /Кор. на БТА Л. Касаветов/  В столицата на Непал току-що се завърна от базовия лагер на нашите алпинисти телевизионният журналист Симеон Идакиев. Ето какво разказа той:
- На 21 април след тежък петдневен преход от Лукла пристигнах на базовия лагер на българската хималайска експедиция ,,Еверест-84". Присъствах на последната радиовръзка със з.м.с. Христо Проданов, един мъчителен и тежък момент, особено когато трябваше да се вземе решение за връщане на групите, които го спасяваха. Но не унинието преобладава на базовия лагер. С много мъжество целият екип продължава подготовката за нов щурм на върха. Огромното желание на всички е да бъде открито и погребано тялото на Христо Проданов. За да разбере човек величието на усилието, положено от нашите момчета, той трябва да се озове в лагера сред космическия пейзаж на ледника Кхумбу и звука на падащите лавини, напомнящи силна лятна буря.
Проблемът е даже да се достигне базовия лагер на 5350 метра, а от него нагоре остават 3500 метра. Това е един от моментите, които с особена сила човек се чувства горд, че е българин.

На 8 май 1984 г. алпинистите Иван Вълчев и Методи Савов покоряват връх Еверест (8848 м) по Западния гребен. На 9 май до върха стигат и алпинистите Кирил Досков и Николай Петков.

Кореспондентът на БТА Любомир Касаветов пише:
Катманду, 8 май /Спец. кор. на БТА Л. Касаветов/  Вчера Иван Вълчев и Методи Савов достигнаха лагер номер пет и пренощуваха в него.
Днес рано сутринта в 3:20 часа непалско време, 0:50 часа българско време, те тръгнаха към върха. В 9:10 часа местно време те съобщиха в базовия лагер, че се намират малко над 8500 метра. Двамата използват кислородни апарати. Те се движат по трудния западен ръб към върха. Поради силни атмосферни смущения между базовия лагер и Катманду не е възможно да се научат повече подробности.

Мълния!

Още четирима българи на Еверест!

Катманду, 9 май /Кор. на БТА/ Още четирима българи изкачиха най-високия връх на света –  Еверест /8848 м/. Снощи в 17:15 часа върхът бе покорен от Иван Вълчев и Методи Савов. Тази сутрин в 10:08 часа други двама наши алпинисти – Николай Петков и Кирил Досков, се качиха на ,,покрива на света".

***

Катманду, 11 май /Спец. кор. на БТА Л. Касаветов/ Участниците  в българската експедиция ,,Еверест-84" вече слизат към базовия лагер. Сред тях са и четиримата покорители на хималайския първенец Методи Савов, Иван Вълчев, Николай Петков и Кирил Досков.
Методи Савов има измръзване на пръстите на краката и слиза бавно по ледопада, подпомаган от Досков, Петков и Долапчиев. Иван Вълчев слиза от трети към втори лагер, подпомаган от Трифон Джамбазов. От базовия лагер е изпратена нагоре помощна група, която да улесни слизането на двамата победители на върха. 

https://www.bta.bg/bg/bta125/ot-arhivite/443482-prez-1984-godina-obshto-petima-balgari-stigat-do-pokriva-na-sveta-

[Hatshepsut]

Българка за първи път покори К2 - втория най-висок връх на планетата

Силвия Аздреева стана първата българка, стъпила на втория най-висок връх на Земята - К2 (8611 метра). Тя е покорила върха в 12:53 ч. местно време на 28 юли, петък, заедно с шерпа Пасан Нгима. Преди по-малко от година Аздреева успя да изкачи Еверест (8848 метра) и Лхотце (8516 метра), а сега е на К2, определян от мнозина алпинисти като най-трудния за изкачване осемхилядник.

За постижението съобщи във ,,Фейсбук" Elite Exped – агенцията, с която Аздреева и още няколко души се изкачиха на върха. Както и при миналогодишната си експедиция, когато стана втората българка, изкачила Еверест, Силвия Аздреева и сега бе част от група, водена от Нирмал Пурджа. Непалецът доскоро държеше рекорда за най-бързо изкачване на всички 14 осемхилядници, но постижението му бе подобрено от норвежката Кристин Харила. В последните два дни повече от 100 души са се качили на K2. До момента само двама българи го бяха изкачвали - Боян Петров (2014 г.) и Стефан Стефанов (2019 г.). Други двама наши сънародници пък намериха смъртта си по пътя към върха - през 2010 г. Петър Унджиев, а през 2021 г. - Атанас Скатов.

https://www.actualno.com/society/bylgarka-za-pyrvi-pyt-pokori-k2-vtorija-naj-visok-vryh-na-planetata-snimki-news_2023500.html © Actualno.com

[Hatshepsut]

40 г. от българската епопея на Еверест

На днешната дата – 20 април, точно преди 40 години, за първи път българин стъпва на най-високия връх на планетата Еверест (8848 м).

Прави го Христо Проданов по най-трудния възможен маршрут – Западния гребен.

Преди него малцина бяха качили върха по този маршрут, но никога сами и без килород. Проданов го направи сам и без кислород, и така записа завинаги името си в историята. На връщане от върха обаче той загива.

Въпреки трагедията алпинистите ни решават да продължат атаките към върха и на 8 май той е качен от Методи Савов и Иван Вълчев, а ден по-къно – от Николай Петков и Кирил Досков.

Точно преди 40 години цяла България следеше изкачването на върха от  алпинистите ни. Темата се коментираше навсякъде - вкъщи, в трамвая, на улицата, в училища и заводи. Всеки искаше да научи спасен ли е Проданов. Кой още е качил върха...

След успеха на българите, 40 години по-късно, въпреки напредъка на технологиите, никой повече не успя да покори Еверест по този маршрут. 22 експедиции опитаха да качат върха по Западния гребен, но не можаха.

Затова едва ли е случайно, че първата българска експедиция за покоряването на планинския първенец в света е определена за спортното събитие на ХХ век на България в допитване на БНТ.

Изпреварва незабравимото американско лято от 1994 г., когато националният отбор по футбол на България стана четвърти на световното първенство, и феноменалния скок на Стефка Костадинова от 209 см на световното първенство в Рим на 30 август 1987 г. - рекорд, ненадминат и до днес.

През 1984-а за Непал заминават 24 души, сред които 19 алпинисти и петима души персонал. Христо Проданов пръв стъпва на 8848 м, но загива по обратния път, а след това през годините си отиват още осем души от експедицията - ръководителят на експедицията Аврам Аврамов, лекарят д-р Стайко Кулаксъзов, радистът Стефан Калоянов, режисьорът и оператор Милан Огнянов (забравил камерата си по време на посещението при Индира Ганди), Людмил Янков, Димитър Бърдарев, Стамен Станимиров и Диньо Томов. Последният умира при автомобилна катастрофа заедно с друг алпинист – Димитър Райков, на път за погребението на д-р Кулаксъзов през 2002 г. Самият Стайко също е убит на място в автомобила си. Докато се разминава с автобус, изхвърча колело и част от ламарина, които го удрят.

Всъщност за експедицията са харесани 100 човека, като Петко Тотев, един от най-младите участници, а сега председател на федерацията по алпинизъм, уверява:

,,Имахме подготвени хора за два състава да атакуват върха.".

След като през октомври 1982 г. е издаден указ на Държавния съвет на НРБ за провеждане на експедицията, започва жестока подготовка.

Освен лагери в българските планини се провеждат зимен в Кавказ през 1983 г. и летен в Памир. В Космическия институт в Москва под ръководството на генерал академик Олег Газенко се правят тренировки и изследвания на алпинистите ни. Водещи български предприятия подготвят екипировката.

"На снимките се вижда, че ризите ни бяха вълнени, а якетата от шушляк, нищо общо с това, което се произвежда сега. Въпреки това направиха всичко за нас - Ловно-рибарският съюз осигури вълчи кожи, с които бяха подплатени обувките ни. Внесоха австралийска вълна за топли долни дрехи, които бяха изработени тук. Аз и до днес пазя такъв комплект. В Симеоновград ни ушиха пухени облекла. Профсъюзите финансираха изцяло експедицията по случай годишнината им", разказа Тотев.

Багажът бил 12 тона и бил носен от 280 шерпи. По думите на Методи Савов самата експедиция е минала доста разнопосочно и тревожно. В нея е имало 3 спасителни акции. Маршрутът по Западния склон е избран така, защото класическият южен е бил зает от индийска военна експедиция. Според Николай Петков изпратените да договорят изкачването не са си давали сметка колко опасен е Западният гребен, а просто са държали да изпълнят партийните повели.

Според колегите му на 20 април Проданов взема еднолично решение да се изкачи до върха без кислород, без завършена аклиматизация и при непостоянно време.

"Това много ни изненада, защото маршрутът освен дълъг е и изключително труден", увери Савов.

"След смъртта на Христо решението за продължаване на експедицията беше трудно, но всички подкрепихме Аврам Аврамов и се обединихме около него", разказа Тотев, посочвайки, че е имало много високи очаквания към Проданов и това може би също е повлияло за фаталния му изход.

Приятелят на Христо - Людмил Янков, изумява света, като преодолява за рекордно време денивелация от 1330 м по Жестокия път, за да се добере до Проданов.

Достига около 8500 м, но не открива нищо друго освен раницата и стъпките му в снега. Температурата била минус 40 градуса, което довело до замръзването на четири от пръстите му, чиито фаланги са отрязани.

Въпреки трагедията според Тотев "Еверест 84" е трамплин за нашия алпинизъм да се развива и да се обърне към стойностните изкачвания, а подвигът на алпинистите ни от 1984 ще живее вечно.

https://telegraph.bg/sport/oshte-sport/40-g.-ot-bylgarskata-epopeia-na-everest-nesluchajno-izkachvaneto-prez-1984-a-e-opredelno-za-sportno-sybitie-1-na-stranata-za-hh-vek-411848

[Hatshepsut]

Непалската армия е свалила четири тела и 11 тона боклук от Еверест


Палатки в лагер 2 по пътя към Еверест, 16 май 2013 г.

Непалски войници са свалили четири тела и един скелет от връх Еверест и съседните върхове Лхотце и Нупце по време на операция за почистване, предаде ДПА, като се позова на армията на страната.

Тя съобщи, че от април са събрани общо 11 тона боклук.

Със своите 8849 метра връх Еверест е най-високият връх на Земята. Той обаче си е спечелил и печалното прозвище на най-високото сметище на света. Тонове скъсани палатки и дрехи, опаковки от храни, котлони, празни шишета, алуминиеви консерви и кислородни бутилки са изоставени в планината от алпинисти.

Отпадъци и десетки трупове също се виждат по пътя към Еверест, като някои трупове дори служат като своеобразни ориентири при изкачването на върха, отбелязва ДПА.

Когато някой умре в планината, то починалите често просто биват оставяни там. Това е така, защото прибирането на замръзнал вкочанен труп е не само трудно, но и скъпо, като според американския алпинист и блогър Алън Арнет това струва между 30 хиляди и 60 хиляди евро.

В повечето случаи се изпраща екип от шест до десет шерпи с кислородни бутилки и хеликоптер извозва тялото. Има обаче и някои семейства, които решават да оставят покойните си роднини там заради любовта на загиналите към планината, посочва ДПА.

https://www.bta.bg/bg/news/world/688207-nepalskata-armiya-e-svalila-chetiri-tela-i-11-tona-bokluk-ot-everest

[Hatshepsut]

На 30 април Христо Проданов изкачва връх Лхотце през 1981 година

В 13:55 часа на 30 април 1981 година Христо Проданов ,,покорява" връх Лхотце, висок 8516 метра, и става първия българин, изкачил осемхилядник. Датата е историческа за българския алпинизъм.

Проданов се катери сам, без помощта на шерпи и кислород, разполагайки единствено със собствените си възможности и осланяйки се на опита и знанията, които има.

Алпинистът е и ръководител на първата българска хималайска експедиция. В 18:15 минути на 20 април 1984 година Христо Проданов става първия българин, качил първенеца на земята връх Еверест. Стигнал горе по Западния гребен, на височина 8848 метра, той остава прекалено дълго, цели 33 минути.

Проданов загива, спускайки се обратно към базовия лагер по тъмно, следвайки собствените си стъпки. В ,,Зоната на смъртта" без кислород остава на 20, 21 април и до последния си дъх на 22 април, когато заспива завинаги в ледената прегръдка на планината.

https://www.iskra.bg/na-30-april-hristo-prodanov-izkachva-vrah-lhottse-prez-1981-godina/