Българска академия на наукитѣ (БАН)

[Hatshepsut]

Българска академия на науките


Българска академия на науките – централната сграда на бул. Цар Освободител до Народното Събрание

История на БАН

I. Основаване

Българската академия на науките е най-старата институция в съвременна България, създадена девет години преди възстановяването българската държавност. Тя е основана на 29 септември /11 октомври 1869 г. и започва своята дейност като Българско книжовно дружество на 30 септември /12 октомври 1869 г., въплъщавайки стремленията на множество български родолюбци да равнят своя народ с развитите европейски нации.
Идеята за общобългарско книжовно дружество вълнува младата българска интелигенция още от първите десетилетия на XIX в. Горещи патриоти като българите от Велес Константин Петкович и Нешо Стоянович (сетнешния охридски митрополит Натанаил) основават ,,Българска матица" в Цариград (1852 г.), отъждествена с ,,великата идея на българите да си направят самички едно общо, всенародно учреждение за по-систематично и по-благоразумно разпространение на просвещението между народа си". По-късно пак там от Драган Цанков е основана ,,Община за българската книжнина", която да разпространява учебници и други книги, да разработва книжовния език и да издава ,,Периодическо списание". Опитите на българите в Цариград са последвани от тези на одеските българи, от патриотичните призиви на Г. С. Раковски и Л. Каравелов, но създаването на единен просветен и книжовен център, който да укрепи националното съзнание у българите, е мъчително трудно при липсата на собствена държавна организация. Ред събития, настъпили през 1867 и 1868 г., раздвижват българската емиграция и довеждат до сгрупирането на младата българска интелигенция в една ,,братска дружина". Сформирането и гибелта на Хаджи-Димитровата чета, дейността на Васил Левски за образуване на вътрешна революционна организация, промените в Хабсбургската империя са консолидираци фактори, които обаче не биха довели до акта на учредяване на Българското книжовно дружество, ако не бяха замислите на двама млади българи, живеещи в Прага – Васил Д. Стоянов и Марин Дринов. Те решават през 1868 г. да организират дружество, което да обедини около себе си разпръснатите по различни места учени българи, и разработват проектоустав на Българско книжовно дружество ,,Кирил и Методий" със седалище Букурещ. Негова цел трябвало да бъде ,,разпространението на всеобщо просвещение и усъвършенстването на българския език, на българската история и на нашата словестност". До есента на 1869 г. постепенно успяват да обединят българите в Румъния около своята идея и най-вече тези в Браила. По това време там работят писатели и публицисти като Христо Ботев, Добри Войников, Василаки Попович, напредничавите български търговци Н. Ценов, К. Попович, Ст. Берон, Д. Михаилиди. В Браила представители на българските общини от Браила, Букурещ, Галац, Болград, Гюргево, Кишинев, Виена и Одеса приемат устав, изработен на заседания от 26 до 30 септември с активното участие на Л. Каравелов. Този устав поставя Българското книжовно дружество на много широка демократична, общонационална и едновременно общоевропейска основа. Предвижда се то да обедини всички ,,образовани българи и народни заведения", както и да установи тесни връзки с учените от целия свят - ,,учения мир въобще". В кръга на първостепенните му задължения влизат обработването и усъвършенстването на българския език, на българската история и на народната ,,наша словестност въобще", както и разпространението на всеобщото просвещение и напредък у българския народ.
Учредителното събрание избира и двете управителни тела: настоятелство и действителни членове. На 30 септември учредителното събрание се разпуска, а присъстващите полагат клетвата: ,,Като член на това дружество давам почтенна реч да изпълня точно и доброволно моите длъжности, и на добър час!"
По материали от: А р н а у д о в, М. Българското
книжовно дружество в Браила.
С., 1966 г.
П а с к а л е в а, В. Българското
книжовно дружество в Браила (1869-
1876 г.). – В: История на Българската
академия на науките 1869-1969.
С., 1971, 3-28.

II. Летопис

26-30 септември 1869
Основано Българското Книжовно Дружество (БКД) в гр. Браила в къщата на Варвара хаджи Велева. На 29 септември е приет първият Устав на БКД, с тайно гласуване е избрано първото ръководство на БКД, което се състои от Настоятелство и действителни членове.
Настоятелство:
Николай Ценов - председател,
Василаки Михаилиди,
Петраки Симов,
Костаки Попович,
Стефан Берон.
Действителни членове:
Марин Дринов (1838 - 1906) - председател,
Васил Друмев (1840 - 1901) - член,
Васил Д. Стоянов (1839 - 1910) - деловодител.
На 30 септември Николай Ценов получава цялата документация на БКД. Всички присъстващи на Учредителното събрание полагат клетва.

1870
Издадена е първата книжка на "Периодическото списание", орган на БКД.

1871
Избран е първият почетен член на БКД - Гаврил Кръстевич (1820 - 1898).

25-28 октомври 1878
Главното събрание на БКД решава да се премести седалището на дружеството от Браила в столицата на България.

1882
Министърът на Народното просвещение Константин Иречек назначава Привременен управителен комитет, който да възстанови и ръководи дейността на БКД. Председател на комитета е Васил Д. Стоянов. Възстановява се издаването на "Периодическо списание". Приет е Правилник за привременно управление на БКД, който действа до 1884г.v

7 юни 1882
БКД се обръща към Софийската Община с молба за предоставяне на терен за изграждане на сграда на дружеството.

6 март 1884
Софийското градско управление със свидетелство N 833 отпуща място за изграждане на сграда на БКД на ул. "Цариградска".

7 август 1884
Първото Главно събрание на БКД, свикано след Освобождението, приема нов Устав. Той установява нова структура и нова научна организация на БКД. Създадени са три научни клона - историко-филологически, за природни и медицински науки и за държавни науки. Научното ръководство се състои от председател, подпредседател, деловодител, ковчежник и председатели на клоновете. За председател е избран проф. Марин Дринов. В чл. 2 от новия Устав е формулирано, че БКД се намира под личното покровителство на н. вис. Българский княз Александър I.

1885
Тържествено отбелязване на празника на св. св. Кирил и Методий, организирано от БКД.

5 октомври 1890
Полагане на основния камък на сградата на БКД.

30 май 1898
Провежда се Общо събрание на БКД, което освобождава старото ръководство и избира ново временно ръководство..

25 октомври 1898
Провежда се Главно събрание на БКД. Избран е постоянен съвет, за председател е избран Иван Гешов. Извършена е частична структурна промяна, като към клона за природно-медицински науки се присъединяват физико-математическите науки.

1899 - 1900
През периода 14 ноември - 5 декември Главното събрание на БКД обсъжда новия Устав, който е приет на 5 декември. На 12 януари 1900 Министърът на Народното просвещение одобрява Устава. Този Устав действа до 1911г.

14 октомври 1902
Общото събрание на БКД внася изменения в Устава.

1906
Започва издаването на поредицата "Български старини".

1908
Председателят на БКД Иван Гешов прави лично дарение на Дружеството от 120 000 златни лева, като изплаща ипотечния му дълг.

13 февруари 1911
Общото събрание на БКД избира първия Управителен съвет на бъдещата Българска Академия на Науките.

6 март 1911
БКД се преобразува в Българска Академия на Науките. Първият председател на БАН е Иван Гешов.

1 февруари 1912
Обнародван е първият закон на БАН.

7-9 май 1912
Участие на представители на БАН в Конференцията за създаване на Съюз на славянските академии и научни дружества в Санкт Петербург. В началото на 1913г. Общото събрание официално присъединява Академията към този съюз.

1913
Започва да излиза "Сборник на БАН".

1914
Създадена е комисия за проучване на дейността и наследството на Климент Охридски.

9 юни 1918
Провеждат се първи избори на нови членове на БАН.

1921 - 1922
Възниква конфликт между ръководството на БАН и Министерството на народното просвещение по повод на предложената от министър Ст. Омарчевски правописна реформа.

25 май 1925
Полага се основният камък на новата сграда на БАН.

1926
22 академици теглят личен кредит от БНБ в размер на 3 млн.лв. срещу ипотека за довършване на новостроящата се сграда.

24 юни 1928
Провежда се първото Общо събрание на БАН в новата сграда на площад "Народно събрание". Външният вид на сградата е запазен до днес въпреки разрушенията, причинени от бомбардировките на Втората световна война.

14 май 1929
Тържествено събрание на БАН по случай 50 години от Освобождението на България и 1000 годишнината на цар Симеон I. Присъства царската фамилия. Официално е открита новата сграда на БАН.

1931
БАН е приета в Международния съвет на научните организации.

9-16 септември 1934
В софия се провежда IV Международен конгрес по византология, който решава БАН да оглави международната комисия по издаването на извори за живота и делото на св. св. Кирил и Методий.

2 октомври 1938
Извънредно Общо събрание на БАН провъзгласява цар Борис III за почетен член на БАН.

април 1940
Народното Събрание приема Закон за преустройство на БАН и нарича Академията Българска Академия на Науките и Изкуствата (БАНИ).

30 юни 1940
Общото събрание на БАН приема Устав на БАНИ.

1941
Възниква конфликт между министър-председателя Богдан Филов и по-голямата част от академиците по повод на предложения от Филов проект за допълнения на Закона за БАНИ, който предвижда научният секретар на БАНИ да бъде назначаван, а не избиран, каквато е традицията и както е според Устава на БАН.

март 1941
Народното събрание по предложение на Б. Филов приема закон за допълнение на Закона за БАНИ. Допълнението узаконява алинея, която предвижда научният секретар на БАНИ да се назначава от министъра на Народното просвещение.

януари-март 1944
Разрушена е част от сградата на БАНИ в резултат на бомбардировките. Дейността на БАНИ временно е прекъсната.

ноември-декември 1944
Сформирано е временно ръководство на БАНИ с председател Д. Михалчев и секретар Сп. Казанджиев.

14 януари 1945
Провежда се извънредно Общо събрание за избор на нови редовни и извънредни членове на БАНИ.

ноември 1945
Общото събрание на БАНИ приема план за преустройството на Академията, в който се предвижда към нея постепенно да се открият редица научни институти. Първите институти са основани през следващата 1946 г.

1 февруари 1947
Народното събрание приема нов Закон за БАН. Съгласно чл.2 на закона БАНИ се преименува в БАН. Съгласно чл.1 "БАН е най-висшият научен институт в страната. Тя е държавно учреждение със свой самостоятелен творчески, организационен и административен живот и се намира под ведомството на Министерския съвет...". Законът влиза в сила от 1 март с.г.

27 - 28 февруари 1947
Общото събрание приема нов Устав на БАН, който влиза в сила от 1 март с.г.

4 март 1947
Общото събрание избира нов Управителен съвет, за председател е избран Т. Павлов.

16 септември 1949
Великото народно събрание приема нов Закон за БАН. Съгласно чл.1 на Закона "БАН е най-висшето държавно научно учреждение в страната и е подчинена на Министерския съвет". С този закон се премахват отделите и се създава нова структура със 7 отделения. Законът предвижда управлението на БАН да не се извършва въз основа на устав, а чрез правилници.

14 март 1957
Народното събрание приема Закон за изменение на Закона за БАН, с който законът от 1949г. се отменя почти изцяло. Според ал.2 на единствения параграф на новия закон, "въпросите за структурата, личния състав и ръководните органи на БАН, както и останалите устройствени и организационни въпроси, се уреждат с устав, одобрен от Министерския съвет и утвърден с указ на Президиума на Народното събрание". Периодът от септември 1949г. до април 1957г. е единственият период в историята на БАН, през който тя няма устав.

30 март 1957
С Указ N 141 на Президиума на Народното събрание е утвърден новият Устав на БАН.

11 декември 1959
Общото събрание на БАН, въз основа на постановление на МС за развитието на БАН и по доклад на зам.- председателя акад. Христо Даскалов, приема решение за нова структура на Академията, за развитие на институтите, за разширение на материалната база и за значителен кадрови ръст на БАН.

септември 1961
Създава се отделна Селскостопанска академия.

август-септември 1966
Първи конгрес по балканистика, организиран от БАН Провежда се с участието на генералния директор на ЮНЕСКО г-н Рене Майо.

1 октомври 1969
Тържествено честване на 100-годишнината на БАН. Тържественото събрание се провежда в зала "Универсиада".

21 декември 1972
Общото събрание приема нов Устав на БАН. Върху неговата основа се извършва нова реорганизация на БАН. Уставът е утвърден с Указ на Държавния съвет N 1029 от 4 май 1973 г. За пръв път в този Устав е формулирано, че БАН "развива дейността си съобразно програмата и решенията на Българската Комунистическа Партия..."

1973
Съгласно новия Устав се извършва интеграция между СУ "Климент Охридски" и БАН. Създават се научните обединения и единните центрове за наука и подготовка на кадри.

20 юли 1977
С Указ на ДС на НРБ N 1105 се допълват и изменят текстове от Устава на БАН. Утвърждава се научното обединение като структурно звено на БАН.

1989
Приети са Временни правила за избиране на ръководни органи на институтите и лабораториите, въз основа на които за пръв път в научните звена на БАН Общите събрания на учените провеждат избори за директори, ръководни органи и научни съвети.

1990
Подготовка и обсъждане на нов Закон за БАН.

2 ноември 1991
Народното събрание приема Закон за БАН. С новия закон и по-късно - с изработения на негова основа Устав на БАН Академията се превръща в една напълно демократична и автономна институция, чието управление и структура се основават изцяло на принципа на изборността. Академичните звена получават висока степен на автономност.

18 ноември 1991
Съгласно чл.5 от Закона за БАН е сформирано ново Общо събрание на БАН, състоящо се от 200 хабилитирани учени, избрани от Общите събрания на учените на академичните научни звена.

9-16 декември 1991
Общото събрание избира временно ръководство на БАН начело с акад. Йордан Малиновски.

април-юни 1992
Общото събрание обсъжда и приема нов Устав на БАН.

6-13 юли 1992
Общото събрание избира постоянно ръководство на БАН За председател е избран акад. Йордан Малиновски.

14, 20 юли и 5, 6 септември 1992
Общото събрание избира Управителен съвет на БАН.

21 декември 1992 - 5 април 1993
Общото събрание на БАН обсъжда и приема "Научни приоритети и структура на научните направления (Концепция за преструктуриране на БАН)" и "Правила за изпълнение на решенията на Общото събрание на БАН за преструктуриране на БАН и преустройството на нейните самостоятелни научни звена".

12 октомври 1994
Навършват се 125 години от създаването на Българското книжовно дружество, прерастнало през 1911г. в Българска Академия на Науките. Юбилеят е отбелязан с три главни прояви, организирани от ръководството на Академията: посещение на официална делегация на БАН в гр. Браила, Румъния; научна конференция "Българската наука, UNESCO и международното научно сътрудничество" и Тържествено събрание в деня на основаването на БКД.

8 януари 1996
Новото Общо събрание на БАН избира свое ръководство, в състав:
Председател: ст.н.с.I ст. дтн, дхн Здравко Стойнов,
Зам.-председатели: ст.н.с.I ст. дбн Радомир Радомиров и проф. дтн Янко Арсов,
Секретар: ст.н.с. д-р Юлия Балтова.

12 март 1996
Почива председателят на БАН акад. Йордан Малиновски (1923-1996).

8 април 1996
Общото събрание на БАН избира за председател на БАН чл.-кор. Иван Юхновски.

юли 1996
Започва издаването на "Информационен бюлетин на БАН".

7 октомври 1996
Общото събрание на БАН избира останалите членове на ръководството:
Зам.-председатели: ст.н.с.I ст. дфн Никола Съботинов и чл.-кор. Константин Косев,
Главен научен секретар: ст.н.с.I ст. дбн Наум Якимов.
До края на годината са избрани научните секретари и членовете на новия Управителен съвет на Академията.

12 октомври 1999
Навършват се 130 години от създаването на БДК, прерастнало в БАН. Тържественото честване е придружено с внушителна изложба на тема "Наука за България", уредена в ЦУ-БАН.

17 февруари 2000
Общото събрание на БАН избира свое ръководство в състав:
Председател: ст.н.с.I ст. дтн, дхн Здравко Стойнов,
Зам.-председатели: ст.н.с.I ст. дбн Радомир Радомиров и проф. дтн Янко Арсов,
Секретар: ст.н.с. д-р Юлия Балтова.

6 април 2000
Общото събрание на БАН избира акад. Иван Юхновски за председател на БАН.

23 октомври 2000
Общото събрание на БАН избира останалите членове на ръководството:
Зам.-председатели: ст.н.с.I ст. дфн Никола Съботинов и чл.-кор. Константин Косев,
Главен научен секретар: ст.н.с.I ст. дбн Наум Якимов.
До края на годината са избрани научните секретари и членовете на новия Управителен съвет на Академията.

9 февруари 2004
Общото събрание на БАН приема "Стратегически цели и функционални приоритети на Българската академия на науките за периода до 2007 г."

1 март 2004
Общото събрание на БАН избира свое ръководство в състав:
Председател: ст.н.с.I ст. дтн, дхн Здравко Стойнов,
Зам.-председатели: чл.-кор. Радомир Радомиров и акад. Янко Арсов,
Секретар: ст.н.с. д-р Цветана Каменова.

29 март 2004
Общото събрание на БАН избира за председател на БАН акад. Иван Юхновски.

25 октомври 2004
Общото събрание на БАН избира останалите членове на ръководството:
Зам.-председатели: акад. Никола Съботинов и акад. Константин Косев,
Главен научен секретар: ст.н.с.I ст. дбн Наум Якимов.
До края на годината са избрани научните секретари и членовете на новия Управителен съвет на Академията.

18 юни 2008 г.
На 18 юни 2008 г. на заседание на Общото събрание на БАН на основание чл. 16, ал. 1, т. 3 и ал. 6, т. 1 от Устава на БАН, след проведено тайно гласуване акад. Никола Василев Съботинов бе избран за Председател на БАН с 84 гласа "ЗА", 21 - "ПРОТИВ", 5 - "БЕЛИ" и 0 - "НЕВАЛИДНИ" от 110 гласували.

06 октомври 2008 г.
На 06.10.2008 г. Членовете на Общото събрание на БАН избраха ново Ръководство. В него са включени трима зам. председатели- чл. кор. дхн Александър Попов, чл. кор. дсн Атанас Атанасов, ст. н. с. I ст. дмн Евгени Николов. За главен научен секретар е избран ст. н. с. I ст. дтн Стефан Хаджитодоров.
Научни секретари в отделните научни направления са:
ст. н. с. I ст. дфн Иван Недков - Физически науки
ст. н. с. I ст. дхн Владимир Димитров - Химически Науки
ст. н. с. I ст. дмн Любомир Казаков - Биологически науки
ст. н. с. II ст. д-р Костадин Костадинов - Инженерни науки
ст. н. с. II ст. д-р Славия Бърлиева - Хуманитарни науки
ст. н. с. II ст. дин Росица Чобанова - Обществени науки

http://www.bas.bg/

[Hatshepsut]

Българска академия на науките

Българската академия на науките (БАН) е най-голямата научна организация в България. Тя е автономна държавна структура, която обхваща научни институти и други самостоятелни звена. Нейни членове са академиците (действителните членове), член-кореспондентите (дописните членове) и чуждестранните членове. Научните институти и самостоятелните звена на БАН извършват фундаментални научни изследвания, подготовка на кадри, приложна и технологична дейност.

Академията е основана първоначално като Българско книжовно дружество (БКД) в град Браила, Румъния (1869). През 1878 г. дружеството премества седалището си в София и на 13 февруари 1911 се преименува на Българска академия на науките. В страните от Европейския съюз подобни научни организации са например: Полската академия на науките, Академията на науките на Чешката република, Австрийската академия на науките, Холандската кралска академия на науките и изкуствата, в Русия – Руската академия на науките (преди – Академия на науките на СССР).

Към 2009 г. БАН включва 69 научни института и централни лаборатории, както и 11 специализирани звена и централна администрация (около 70 души) с общ брой на служителите около 7 400 души, от които учените са около 3570. През 2010 г. броят на институтите е намален на 42  чрез сливане на такива с ниска международна оценка с институти с по-висока оценка.

Българско книжовно дружество: 1869

Основаването на Българското книжовно дружество (БКД) става в рамките на четири дни, между 8 октомври и 12 октомври 1869 в къщата на Варвара Хадживелева, Браила, Румъния; БКД е учредено като научно и литературно дружество, т.е. има смисъла на просветна организация. Конкретно по стар стил датите са 26-30 септември и за официална дата на честване е избран 1 октомври.

В рамките на учредяването е приет Устав на Дружеството (на 29 септември) и е избрано негово ръководство, това са първите ,,членове на научна книжовна дейност"– Марин Дринов (председател), Васил Стоянов и Васил Друмев. Избрано е и пет-членно Настоятелство на Дружеството, което трябва да се занимава с финансовите и ,,материалните" въпроси. През този период БКД събира и ръководи дейността на българските учени, като издава и свой печатен орган – Периодическо списание на Българското книжовно дружество (1870 – 1876) в Браила.

През 1871 е избран първият почетен член на БКД, Гаврил Кръстевич. През ноември 1878 дружеството премества седалището си от Браила в София.

След Освобождението, с усилията на Министерството на народното просвещение, Българското книжовно дружество постепенно се превръща в действителна национална академия на науките, с отделянето на три различни клона  – Историко-филологически, Природо-медицински и Държавно-научен, а членовете му биват почетни, редовни и дописни. Изтъкнати представители на различни клонове на науката и културата стават членове.

Изглед към сградата на БАН на улица ,,15-ти ноември" от площад ,,Александър Невски" (около 1930 г.)

Периодичното списание на БКД започва да се издава отново (1882 – 1910) в София. Дружеството възстановява своята материална среда и активизира дейността си след 1884, когато са избрани няколко десетки нови действителни членове и Софийска община му дарява терен за строителство на собствена сграда на улица ,,Цариградска".

От 1898 председател на БКД е Иван Евстратиев Гешов.

Българска академия на науките: 1911

На 19 март (6 март по стар стил) 1911 Българското книжовно дружество се преименува на Българска академия на науките (това става 3 години след провъзгласяването на независимостта на Третото българско царство ). Периодическо списание на Българското книжовно дружество през 1911 се преименува в Списание на БАН. На следващата година, 1912, Народното събрание приема първия закон, уреждащ особения статут на организацията.

През 1925–1929 г. е построена сградата на БАН на улица ,,15-ти ноември" №1, която макар и пострадала от бомбардировките през Втората световна война продължава да се използва и днес. През 1940 г. се създава и Литературно-художествен клон на БАН и академията е преименувана на Българска академия на науките и изкуствата (БАНИ), като запазва това име до 1947.

БАН след 1944

Скоро след Деветосептемврийския преврат през 1944 някои членове на академията, начело с председателя ѝ проф. Богдан Филов, са изключени, съдени и убити за фашистка дейност, а в началото на 1945 са избрани значителен брой нови академици. През същата година започва преобразуването на организацията по съветски образец. Тя се превръща в централно държавно учреждение, на което са подчинени повечето научноизследователски институти в страната. В Устава от 1973 изрично е вписано, че БАН ,,развива дейността си съобразно програмата и решенията на Българската комунистическа партия".

БАН след 1989

След прехода на България към демокрация и пазарна икономика Българската академия на науките (БАН) продължава да бъде държавна организация, директно подчинена на Министерството на образованието, младежта и науката, но получава значителна автономия.
В духа на желанието за демократизация, обхванало страната веднага след прехода, са приети временни правила за избиране на ръководни органи на институтите и лабораториите, въз основа на които за пръв път Общите събрания на учените в научните звена на БАН провеждат избори за директори, ръководни органи и научни съвети. През 1991 г. Народното събрание приема Закон за БАН и през 1992 г. въз основа на него се приема нов Устав на БАН. Замисълът е академията да стане напълно демократична и автономна институция, чието управление и структура се основават на принципа на изборността. Самите академични звена също получават висока степен на самостоятелност. Сформирано е ново Общо събрание на БАН, състоящо се от 200 хабилитирани учени, избрани от Общите събрания на всички научни звена.

По-късно обаче се прави отстъпление в посока на засилване на правомощията на Управителния съвет. Според изменения в Устава Управителният съвет (УС), начело с Председателя на БАН, получава правото да определя и назначава директорите на научните институти, без да се съобразява със съответните научни колективи. Така се създава йерархична, вертикална структура с прекалено големи правомощия на централното ѝ ръководство.

Необходимостта от промени и в научната политика се осъзнава ясно вътре в самата Академия и затова след приемането на Устава Общото събрание на БАН обсъжда и приема ,,Научни приоритети и структура на научните направления (Концепция за преструктуриране на БАН)", както и ,,Правила за изпълнение на решенията на Общото събрание на БАН за преструктуриране на БАН и преустройството на нейните самостоятелни научни звена".

През периода 1996–2008 г. БАН функционира като йерархична структура с големи правомощия на централното ѝ ръководство и особено на нейния председател. В продължение на три последователни мандата това е акад. Юхновски. През 2008 той се кандидатира отново и е избран за четвърти път, но това дава тласък на остри критики към БАН заради напредналата му възраст и непубличността на избора.

Финансиране и ефективност

Въпреки демократизацията и опитите за преструктуриране, въпросът с финансирането на научната дейност остава открит. По историческа традиция БАН се финансира от държавния бюджет, но субсидията непрекъснато намалява, като през 1990 – 1995 г. е регистрирано такова шоково намаление на финансовите средства за наука, което не е отбелязано в нито един отрасъл или дейност в икономиката на България.
За последните няколко години държавната субсидия се увеличава, а броят на учените намалява.

Това поражда въпроси относно ефективното изразходване на получените средства. Оценяването на ефективността на научната дейност е и един от основните проблеми на дейността на БАН, защото по исторически причини години наред се е извършвало от самите научни звена. Те се ,,самооценяват" според броя на научните трудове, патентите, изпълнените проекти и обучените специалисти, но това не дава поглед върху дейността на институцията като цяло и съществуват мнения, че държавните пари се харчат неефективно.

Противоположната гледна точка е, че финансирането на науката от страна на държавата не само е необходимо, но е крайно недостатъчно. През периода 2000 – 2007 г. силно намалените финансови средства в БАН служат главно за покриване на разходите за работни заплати. В последните години относителният дял на работните заплати и осигурителните вноски е около 80% от общия размер на бюджетната субсидия (например през 2008 г. той е 78%). Заедно с другите текущи разходи това е около 94% от субсидията, като за капиталови разходи и за същинска научна дейност остават по-малко от 6%. За допълване се ползват различни източници като фонд ,,Научни изследвания", договори с министерства и ведомства, с български и чуждестранни фирми и организации, продажба на продукция и услуги, дарения и участие в международни проекти от Рамковите програми на ЕС. Например през 2009 г. БАН генерира общо 66 млн. лв. собствени приходи, което представлява 43.78% от общите.

С оглед получаване на външна, обективна оценка на научната дейност на БАН, през 2009 г. ръководството ѝ кани екип от 40 учени от 17 страни от ЕС, представители на Европейската научна фондация (ESF) и Европейската федерация на националните академии на науките (ALLEA – ,,All European Academies"), които извършват първото детайлно международно научно оценяване на отделните звена. Резултатите от оценката подреждат общо 71-те звена на БАН по няколко критерия в три групи. Въз основа на направените изводи се предприемат конкретни стъпки към обединяване на някои звена и общо намаляване на броя на институтите.

Най-остро дискусията за съдбата на БАН се разгаря по време на първото правителство, излъчено от Политическа партия ГЕРБ. Предлага се орязване на средствата за наука в бюджета за 2010 г. във връзка с настъпилата финансова криза и дори разформироване на БАН. Основна роля от страна на правителството играят министърът на финансите Симеон Дянков и министъра на образованието и науката Сергей Игнатов.

На 13 ноември 2009 г., на 65-годишнината от създаването на Съюза на учените в България президентът Георги Първанов се застъпва за по-високо финансиране на науката като анти-кризисна мярка, която ще издърпа България по-напред след кризата. В отговор министърът на финансите Симеон Дянков заявява, че не дава повече пари за учените в БАН, които нарича ,,феодални старци" (вероятно искайки да каже ,,синодални старци"), визирайки възрастта им и нереформираните структури на БАН. Това дава силен тласък на дебатите за необходимите реформи в БАН. Академията отговаря още същия ден на критичните изказвания на Дянков с протестна декларация.

Според някои анализи, крайно недостатъчният бюджет на БАН, както и на другите организации от сферата на висшето образование и науката, е главната причина за ,,изтичане на мозъци" от страната.

През 2010 г. служителите на БАН протестират неколкократно с изявления, шествия и мълчаливо палене на свещи в отговор на съкращенията на бюджета на академията.

Всеобщо е мнението, че е необходима ,,проевропейска реформа в БАН", но към февруари 2011 г. тя все още не е факт.

След няколко последователни проекта за изменение на Закона за БАН, предложени от различни вносители, но недостигнали до обсъждане от Народното събрание, в началото на март 2010 се изготвя законопроект, по който е постигнат консенсус и на 30 март е приет на второ четене. В него има три нови момента: учредяване на надзорен орган към БАН – Съвет на настоятелите, с четиригодишен мандат; академията се поставя на пряк отчет пред парламента и съгласуване със Стратегията за научни изследвания, която се обсъжда (март 2011).

- https://bg.wikipedia.org/01
- https://bg.wikipedia.org/02

[Hatshepsut]

Структура на БАН

Ръководни органи на БАН са нейните Общо събрание, Управителен съвет и Председател на БАН (към 2015 г. – академик Стефан Воденичаров), като структурата, функциите и дейността на ръководните органи се определят в Устава на БАН.

Според чл. 5. от Закона за БАН висш орган за ръководство и управление на Българската академия на науките е нейното Общо събрание (ОС). Членовете на ОС се избират от учените с научна степен или звание от академичните институти. ОС приема и изменя устава, избира председателя и заместник-председателите, главния научен секретар и членовете на Управителния съвет на БАН. Чл. 32. (1) на действащия Устав на БАН гласи:

«Постоянните научни звена – институти, централни лаборатории, центрове и музеи, създадени от ОС на БАН, са автономни.»

Според чл. 10. от Закона на БАН Народното събрание предоставя в собственост на БАН стопанисваните от нея държавни терени, сгради, машини, съоръжения, апаратура, книжен фонд, парични средства и други движими вещи. Разпореждането с това имущество може да се извършва само в интерес на академията и с решение на ОС. Нови действителни и дописни членове, както и чуждестранни членове в областта на науката, културата и изкуството, се избират от настоящите академици според правилник, утвърден от събранието на академиците и член-кореспондентите, като броят на академиците не може да надвишава 80 души, а на член-кореспондентите – 120 души.

Институти и лаборатории

БАН развива научна дейност в практически всички области на човешкото познание: математически, физически, геоложки, химически, биологически, инженерни, хуманитарни и обществени науки. Създаването на отделни институти, които са самостоятелни подразделения на академията, започва след 1945. Академията разполага и със собствено издателство – академичното издателство ,,Проф. Марин Дринов".

Института по математика и информатика към БАН

Информационни и комуникационни науки и технологии

• Институт по математика и информатика
• Институт по механика
• Институт по системно инженерство и роботика
• Институт по информационни и комуникационни технологии

Енергийни ресурси и енергийна ефективност

• Институт по ядрени изследвания и ядрена енергетика
• Институт по електрохимия и енергийни системи
• Институт по инженерна химия
• Централна лаборатория по слънчева енергия и нови енергийни източници

Нанонауки, нови материали и технологии

• Институт по физика на твърдото тяло
• Институт по електроника
• Институт по оптически материали и технологии ,,Академик Йордан Малиновски"
• Институт по минералогия и кристалография ,,Академик Иван Костов"
• Институт по металознание, съоръжения и технологии ,,Академик Ангел Балевски"
• Институт по обща и неорганична химия
• Институт по органична химия с Център по фитохимия
• Институт по физикохимия ,,Академик Ростислав Каишев"
• Институт по полимери
• Институт по катализ
• Централна лаборатория по приложна физика

Биомедицина и качество на живот

• Институт по молекулярна биология ,,Академик Румен Цанев"
• Институт по невробиология
• Институт по микробиология ,,Стефан Ангелов"
• Институт по биофизика и биомедицинско инженерство
• Институт по биология и имунология на размножаването ,,Академик Кирил Братанов"
• Институт по експериментална морфология, патология и антропология с музей

Биоразнообразие, биоресурси и екология

• Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания
• Институт за гората
• Институт по физиология на растенията и генетика
• Национален природонаучен музей

Климатични промени, рискове и природни ресурси

• Геологически институт ,,Страшимир Димитров"
• Национален институт по геофизика, геодезия и география
• Национален институт по метеорология и хидрология
• Институт по океанология ,,Професор Фритьоф Нансен"

Астрономия, космически изследвания и технологии

• Институт по астрономия с Национална астрономическа обсерватория
• Институт за космически и слънчево-земни изследвания

Кулата на двуметровия телескоп, Национална Астрономическа Обсерватория-Рожен

Културно-историческо наследство и национална идентичност

• Институт за български език
• Институт за литература
• Институт за балканистика с Център по тракология
• Институт за исторически изследвания
• Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей
• Институт за изследване на изкуствата
• Национален археологически институт с музей
• Кирило-Методиевски научен център

Човек и общество

• Институт за икономически изследвания
• Институт за държавата и правото
• Институт за изследване на населението и човека
• Институт за изследване на обществата и знанието

https://bg.wikipedia.org/

[Hatshepsut]

Специален фонд може да върне млади учени в България


Акад. Юлиан Ревалски

Акад. Юлиан Ревалски бе избран за председател на Българската академия на науките (БАН) на 1 декември 2016 г. и пое поста от акад. Стефан Воденичаров. Роден е през 1956 г. Той е доктор на математическите науки и професор в Института по математика и информатика при БАН, където от 2013 г. е директор, през 2011-2012 г. е зам.-директор. В областите на неговите научни интереси влизат: Изследване на операциите - Оптимизация, Вариационен анализ, Теория на игрите; Функционален анализ - Геометрия на банахови пространства, Монотонни оператори; Обща топология - Топологични методи в оптимизацията, Многозначни изображения.

Акад. Ревалски, каква роля поехте, заставайки начело на Българската академия на науките (БАН)?
Имам желанието БАН да си възвърне достойното място в обществото. За съжаление, в последните години се появиха съмнения дали изобщо има нужда от наука в малките страни. Науката не може да има само приложен характер, трябват и фундаментални изследвания.

При съществуващите реалности, кое е по силите ви да промените?
По численост учените в БАН са около една пета от всички учени в страната, но ние даваме около 60% от научната продукция. Това показва, че сме ефективни и имаме потенциал. Моето намерение е БАН да постигне устойчиво развитие, като в системата бъдат привлечени и много млади хора. Учените са богатството на една нация, което се създава в продължение на много години. Нашите учени имат международно признание, с каквото малко други сфери могат да се похвалят.

Разяснете защо е необходимо науката в една малка страна да се занимава с фундаментални изследвания?
Ако искате да развивате приложни научни изследвания на високо ниво, трябва да осигурите и основата. За да се стигне до разработка, която да бъде приложена в практиката, ученият трябва да е развит и на фундаментално ниво. Никъде по света няма да намерите научна дейност, която да е единствено с приложен характер. При това често фундаменталните изследвания не са най-скъпата част от финансирането на науката.

Може ли всяка сфера на научно познание да има практическо приложение?
Не всички сфери намират практическо приложение така бързо. Има примери в науката, когато минават години, докато се стигне до използване в практиката. Но така общото ниво на познанието расте, като това винаги има отражение и върху образованието.

Във вашите изказвания напомняте, че БАН не е производствено предприятие. Кои са някои от върховите разработки на учените от академията?
От научните организации по света не се очаква да произвеждат конкретни продукти. Работи се до степен на прототип, който после бизнесът да комерсиализира. Има много неща, с които да се похвалим. Наскоро започна програмата за изграждане на Циклотронния център в Института за ядрени изследвания в София. Той ще произвежда изотопи, необходими за медицински изследвания, досега внасяни от чужбина. Институтът по полимери развива нови технологии, които намират приложение в енергетиката и медицината. Имаме институти с много патенти, които после отиват при бизнеса. Институтът по металознание, съоръжения и технологии също има редица разработки с приложен характер, които са полезни, в това число и за армията. Много дълъг е списъкът с постижения.

Сигурно има примери и от Института по математика и информатика?
Работим в сферата на информационната сигурност – за финансовия сектор и отбраната, както и навсякъде, където информацията трябва да бъде защитена. Всичко това е на основата на алгебрата, на теория на числата, на кодирането и криптографията. Разработките идват от чисто абстрактната наука и намират все по-широко приложение. Създаваме нови методи в образованието, които позволяват чрез новите технологии преподаването да става по  начин, при който ученикът вече не е пасивен. Тези методи се прилагат вече не само при преподаването на математика и информатика, а и по други предмети, например по български език. Министерството на образованието откликва на нашите предложения и вече няколко пъти обучаваме учители, които искат да работят по-ефективно. Убеден съм, че този подход ще подобри образованието в България.

Верен ли е изводът, че е по-скъпо да нямаме наука, отколкото да имаме?
Фундаментален въпрос е, че наличието на учени на високо ниво е част от приоритетите на всяка страна, която се стреми към развитие и растеж. Не може да си позволите в момент, в който ви трябва ново знание, да го пренесете чрез хора от чужбина. Трябват и знаещи хора, които да могат да го приложат. Затова учените трябва да бъдат подкрепяни и държавата да се грижи за развитието им, както се грижи да има лекари и учители.

Как ефективно да ползваме наличния интелект, с който разполагаме във времето, когато изкуственият интелект започва все повече да се развива?
Учените,  управляващите, обществото и бизнесът трябва да срещнат своя интерес. Учените трябва по-активно да разясняват важността на това, което правят. Несъмнено без изследвания на високо ниво не може да има успехи в сферите, в които ни се иска да постигаме напредък, основан на знанието. Политиците трябва да осъзнаят, че ако подпомогнат науката, ще подпомогнат цялото общество – пряко измерено чрез развитието на образованието, на здравеопазването, а и на икономиката. Ние ще извървим нашия път. Трябва да признаем, че в последните години БАН се отвори много към обществените потребности и към нас все по-често се обръщат за експертизи. Все повече се осъзнава, че без образование и наука не може да имаме интелигентен растеж.

Всяка година на 24 май пеем ,,Напред, науката е слънце", а сякаш не разбираме какви думи изричаме. Скоро ще проумеем ли смисъла?
Ние, учените, вярваме в истинността на това твърдение. Не зная как стана така, че в годините се появиха съмнения в значението на науката у нас. А нашите възрожденци не просто са възпели знанието като ценност, а през 1869 г. те създават Българското книжовно дружество, което по-късно се разраства до академия на науките. Тя се утвърждава като водещия научен център в страната.

Какво ще кажете на всички български учени, завършили и трупащи опит в чужбина -  струва ли си да се върнат в България?
Ако работят в сфера, която у нас е добре развита, бих им казал да се върнат. От 5-6 години се опитваме да привлечем изградени учени, които да дойдат в Института по математика и информатика. Вече 11 души направиха тази крачка заради институционалната среда. Аз самият съм прекарал много време в чужбина, тъй като науката изисква мобилност, и зная, че има българи, които по различни причини са готови да се завърнат. Заплащането е в пъти по-ниско и най-добре е да имат подкрепа чрез т. нар. реинтеграционни грантове в научната сфера, които съществуват на ниво Евросъюз. Нашата страна също би могла да направи такава реинтеграционна програма в подкрепа на българите, които са изградени професионалисти и биха желали да се завърнат.

Какво е посланието ви към политиците и към бизнеса?
Да се грижат за развитието на науката, тъй като знанието води до обществен и икономически просперитет.  Половината от средствата може да идват от националното финансиране, а другата половина – от бизнеса, който се възползва от приложния характер на разработките. Днес иновациите движат света напред.

https://www.economic.bg/bg/news/7/spetsialen-fond-mozhe-da-varne-mladi-ucheni-v-balgariya.html

[Hatshepsut]

150 години Българска академия на науките

Българската академия на науките (БАН), правоприемник на Българското книжовно дружество (БКД) е най-старата и най-голямата научна институция в страната, основана девет години преди Третата българска държава. Създаването на Българското книжовно дружество от личности, които още нямат своя държава, изисква голяма вяра и много надежда, и бележи едно от върховите събития през Българското възраждане.

Сред основателите на Българско книжовно дружество през 1869 в Браила са видни възрожденски личности като Марин Дринов (професор в Харковския университет), Васил Друмев (по-късно министър-председател на Княжество България и Търновски митрополит), Гаврил Кръстевич (губернатор на Източна Румелия). Този исторически за България акт е дело на различни слоеве на обществото – от утвърдени имена в науката до Апостола на свободата Васил Левски, който също е сред нейните учредители и първи дарители. Високо родолюбивият дух на българина личи особено ярко в силната обществена подкрепа, която превръща Дружеството в обединителен символ на нацията. Учредителите показват завидна далновидност по отношение на администрирането и законовата рамка на институцията, като полагат грижи за приемане на Устав и издаване на официалния орган – Периодическо списание на БКД. Успоредно с това започва формирането на книжен и документален фонд, запазен и до днес в Централната библиотека и Архива на БАН.

За издигането на международния престиж на Дружеството заслуга имат и европейски капацитети като Константин Иречек, министър на народното просвещение и професор във Виенския университет. Строителите на съвременна България не забравят да отделят средства за прехвърлянето на БКД от Браила в новоосвободеното Княжество. Издигането на нейния научен статус обаче е свързано преди всичко с името на най-дългогодишния председател – Иван Евстратиев Гешов, виден банкер, политик и общественик и щедър дарител на институцията. Благодарение на неговите усилия и нагласите на обществото, през 1911 г. книжовното дружество прераства в Българска академия на науките.

Основана само с три клона – Историко-филологически, Природо-медицински и Държавно-научен, БАН играе роля за утвърждаване на младата българска държава на Балканите и в Европа. През тези години нейната обществена мисия е особено силно изразена с научни разработки в областта на етногенезиса на българския народ, търсене на историческите му корени и формиране на нова ценностна система.

След Втората световна война постепенно Академията се разраства, превръщайки се в полиструктурна научна институция. Извън старата насоченост към фундаментални научни изследвания на преден план започват да изпъкват приложните и точни науки, които в предходните десетилетия се развиват основно в университетските среди. Така нейната социална ангажираност отговаря на нуждите на новата планова икономика и нарасналите стопански възможности на страната. През този период в институтите на БАН се извършват редица пионерски разработки в различни области, които нареждат страната ни на значимо място в световната технологична карта. Достатъчно е да споменем раждането в Академията на такива дейности и области като: електронната промишленост в България, ядрената енергетика, роботиката, космическите изследвания, развитието на наноматериали и нови технологии, биомедицина и редица други. Всичко това спомогна за издигането на фундаменталните и научно-приложни изследвания на учените от БАН на световно ниво.



Днес Българската академия на науките е най-голямата научна институция в България с доказан авторитет в международен план. Тя въплъщава в себе си както традициите от миналото, така и предизвикателството на страната по пътя на нейната европейска интеграция. Неразривно свързана с държавността, БАН е колкото научна, толкова и обществена организация – органична част от духовното развитие на българската нация.

И през настоящата юбилейна година Академията продължава да работи за своята мисия: ,,да провежда научни изследвания в съответствие с общочовешките ценности, националните традиции и интереси, да участва в развитието на световната наука, да изучава и умножава материалното и нематериалното културно- историческо наследство на нацията".

академик Юлиан Ревалски,
председател на Българската академия на науките

http://www.bas.bg/150-bas/

[Hatshepsut]

Образование с наука - Ученическият институт на БАН

[Hatshepsut]

Каква наука прави академията на науките

Екстракт за пречистване на черния дроб, батерии на бъдещето и 3D картини за незрящи - това са част от новите разработки на БАН, които целят да облекчат ежедневието ни

"Науката, създавана от Българската академия на науките, става все по-видима, по-нужна и по-полезна за обществото". Така започна словото си председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски при откриването на тържествения концерт-спектакъл по случай 150-годишнината от основаването на академията. За да докажат това, през последните седмици учените от академията представяха пред обществото проектите, върху които работят. Вестник "Сега" представя някои от тях, без да претендира за изчерпателност.
....................

Нулево енергийно потребление

Наскоро в един от научните комплекси на БАН бе открита сграда с почти нулево енергийно потребление. Фасадата й е от стъклопакети с циркулиращ воден поток, като идеята на разработката е водата да улавя слънчевата енергия и така да се отоплява сградата. Чрез специална термопомпа системата може както да затопля, така и да охлажда сградата. Така успешно могат да бъдат заместени климатиците, радиаторите и конвекторите, които изсушават въздуха. На покрива пък е изградена фотоволтаична система, която дава електроенергия и за термопомпата, и за сградата.
"През 2020 г. ще бъдем задължени по силата на евродиректива всички нови административни сгради да бъдат с близко до нулата потребление на енергия. Проектът на практика дава възможност това да се случи", казва Венета Новакова, ръководител на фирма "Етем" (екструдираща алуминий у нас), която е един от трите български партньора по проекта заедно с БАН (Цeнтрална лаборатория по слънчева енергия и нови енергийни източници) и студио "Архитектоника". Иначе самият 5-годишен проект, наречен InDeWaG (Industrial Development of Water Flow Glazing Systems) и финансиран с близо 5 млн. евро по програма "Хоризонт 2020", има над 10 участника, включително и чуждестранни фирми и университети от Испания и Германия.
"Това е фасада, която съчетава в себе си и един вертикален слънчев колектор, защото вътре в стъклопакета има флуид, който се нагрява. Всеки модул от фасадата има малка помпа и други механизми, чрез които вътре флуидът циркулира и благодарение на това помещението или се охлажда, или се затопля. Сградната обвивка отговаря на 50 см зид като енергоефективност, само че комфортът, който имаме от дневната светлина, възможността да виждаме природата без цветни стъкла и липсата на радиатори, конвектори и др., са несравними", казва Новакова. По думите й патентът не е наш, като технологията е съществувала отдавна в годините, още в началото на миналия век. "Решихме да не откриваме топлата вода, така привлякохме и испанските партньори, които вече имаха опит с тази технология", разказва тя. "Цялото отопление става през стъклата. Ако няма слънце, се използва енергийният център (термопомпата). Лятото пък се отнема повече енергия от помещението чрез топлообмена на стъклата. Ако имахме бойлер, тази енергия може да се използва за битови нужди", обяснява и Кирил Велковски, експерт по енергийна ефективност, работил по проекта. Фасадата обаче е създадена предимно за офис помещения, като според оценки на създателите й технологията излиза с 15% по-евтина в сравнение с подобни сгради.

Лечение на рани

Специална превръзка, с която раните заздравяват по-бързо, разработва лаборатория ,,Биологично активни полимери" на Института по полимери. Учените са използвали съчетаването на полимери с авангардната нанотехнология електроовлакняване, която позволява да се получават микро- и нановлакнести материали с потенциално приложение в най-различни области - медицина, фармация, тъканно и клетъчно инженерство, за сензори, филтри, защитни облекла, в селското стопанство и др. За медицината например те са създали нановлакна на основата на природния полимер хитозан. С тях е направена превръзка за покриване на рани, която позволява по-бързото им заздравяване. "Хитозанът спира кървенето, а също така притежава й антибактериални свойства. Превръзката е с порьозна структура, която позволява на раната да ,,диша", обяснява доц. д-р Мария Спасова от БАН. По думите й в нановлакната могат да се включат и различни лекарствени вещества с противовъзпалителна, антимикробна и анестезираща активност.
В селското стопанство технологията може да се ползва за опаковане и предпазване на храни и продукти. Нановлакната могат да се получат и директно върху растения (чрез изстрелване върху тях на разтвор на полимер), като по този начин те се предпазват от вредители и неблагоприятни метеорологични условия. От Института по полимера на БАН работят и по имитиране на структурата на листото на лотоса с цел създаване на тъкани, които не се омокрят или замърсяват, като тук се използва комбинация от флуорсъдържащи полимери и наночастици. Чрез електроовлакняване също така могат да се получат полимерни филтри, подходящи за пречистване на води и въздух - например за пречистване на води, замърсени с бисфенол А или с багрила. На основата на природни и синтетични полимери могат да се получат и импланти, съвместими с човешки клетки и тъкани. У нас електроовлакнени полимерни материали все още не се прилагат в реалния живот, посочва доц. Спасова, но при наличие на сериозно финансиране може лесно да се осъществи преминаването на технологията от лабораторни към промишлени условия.

Продукти за гастрити и пречистване на черния дроб

Интересни разработки има и колектив от Института по органична химия с Център по фитохимия към БАН, който участва в националната научна програма "Биоактивмед" (5.9 млн. лв.) и центъра за компетентност "Чисти технологии" (24 млн. лв.). Учените от института са изследвали задълбочено различни вещества и ефектите от тях, като например кръвта и слузта на морски и градински охлюви, от които са изолирали пептиди и протеини с антибактериални, антитуморни и антипаразитни свойства. Те работят по създаването на гел за рака на шийката на матката, гел за кожни тумори, противогъбични и други продукти.
"Много от разработките ни са внедрени в реални продукти чрез участие в няколко стартъп фирми, по ОП "Конкурентоспосбност", като от години те се предлагат на българския и европейския пазар. Такива са например гелът за диабетни варикозни рани, както и сиропът за двигателната система "Хеликс флекси" (помагащ при възпаление на ставите), който може да се намери в аптеките", казва проф. Павлинка Долашка. "Снейл еликсир" е продукт за гастрити, язви и други проблеми на храносмилателната система, а "Детокси ливър" - екстратът за пречистване на черния дроб. Колективът е горд и с друг свой продукт, върху който все още работят и който цели да облекчи страничните ефекти от химиотерапията и да стабилизира имунната система.

3D тактилни картини за незрящи

Хората със зрителни увреждания могат да се запознаят с част от изкуството на Софийската градска художествена галерия и Музея на историята в София благодарение на друга разработка на БАН, на Института по информационни и комуникационни технологии (ИИКТ) - 3D тактилни картини за хора с нарушено зрение и незрящи. Проектът е поръчан от кмета на София Йорданка Фандъкова след откриването на новата научно-индустриална лаборатория RILab i2030, на която тя е видяла 3D изображения от залавянето на Васил Левски. "Избрахме 10 картини и започнахме през юни т.г. Изработихме ги по метод, по който имаме заявен патент ,,Тактилна графична плоча за незрящи" с колектив проф. д-р Димитър Карастоянов, д-р Николай Стоименов и д-р Станислав Гьошев. 3D тактилните картини представляват фигури, контури, Брайлови символи и Брайлова анотация. Фигурите са разположени на две нива, първото ниво е очертано с контури, а във второто фигурата е плътна. Нивата се редуват, като вътре във фигурите са поставени Брайлови символи, представляващи първата буква от наименованието на фигурата. На всяка картина поставихме анотация с Брайлови символи - например Ц - църква, С - сграда... Всяка тактилна картина съдържа и Брайл с информация за автор и име на произведението", разказва гл. ас. д-р Николай Стоименов от института.
Сред картините, до които могат да се докоснат незрящите, са: "Площад "Александър Първи" на Петър Вълчев; "Час пик" на Румен Гашаров; "Градът" на Иван Кирков; "Синя вечер в София" на Мариана Маринова; "Църквата "Св. Неделя" на Иван Гецов; "Народната банка - София", Никола Тузсузов; "Бояна - църквата" на Вера Недкова; "Лято" на Надежда Кутева; Манифестация по случай обявяването на България за Република на Никола Танев; "Пазар в София" на Антон Митов.

Първият диктофон за медицинска реч
Учените от >Института по информационни и комуникационни технологии на БАН> разработва>т> и устройство, което ще бъде в услуга на лекарите. Това е диктофон, който генерира текст по запис на български език в областта на медицината. Това на практика означава, че лекарят вместо да пише, ще диктува, а устройството ще изписва думите му и ще ги попълва в медицинската документация. Наскоро бе демонстрирана първата версия на въпросния диктофон, която покрива само част от медицинската терминология. За усъвършенстването му учените имат още 2 години. Проектът, финансиран с около 400 хил. лв. по национална програма "е-Здраве" (с общ бюджет от 2 млн. лв.), е започнал в края на 2018 г. и ще продължи до края на 2021 г. Освен БАН партньори са медицинските университети в Пловдив и Плевен и Медицинският факултет на Тракийския университет в Стара Загора. "Лекарите губят много време, за да съставят цялата медицинска документация, включваща анамнези, статуси, епикризи и т.н. В по-развитите държави се използват подобни специализирани диктофони, като така се спестява 30-40% от времето за въвеждане на медицинска документация", казва доц. д-р Стоян Михов от БАН. По думите му фирмите за медицински информационни системи вече проявяват интерес към разработката.

Човешкото родословно дърво

Международен научен колектив от Германия, България, Гърция, Канада, Франция и Австралия, ръководен от проф. Мадлен Бьоме (Зенкенбергския център за човешка еволюция към университета в Тюбинген) и от проф. Николай Спасов (Национален природонаучен музей при БАН), обосновава твърдението, че еволюционната линия, водеща към човека, се заражда на Балканите преди 7.2 млн. години.>
Най-близкият съвременен родственик на човека е шимпанзето. Кога е започнало отделянето на човешката линия от тази на шимпанзето и къде е живял последният им общ предшественик е въпрос, широко разискван в палеоантропологията. Според съвременните теории разделянето е станало преди около 5-8 млн. години в Африка. Две изследвания, публикувани в PLOS ONE обаче, днес представят друг сценарий. Новата гледна точка се базира на останки, открити в България - местността Азмака край Чирпан, и в Гърция - Пиргос Василисис край Атина. Изследванията показват, че те принадлежат към един и същи вид - изкопаемия хоминид Graecopithecus freibergi, както и че неговите белези дават основание да бъде смятан за пряк представител на еволюционната линия, водеща към човека.
Във второто изследвания авторите изчисляват възрастта на грекопитека с помощта на биохронологични и геофизични методи. Възстановена е също и засушливата саванна обстановка, в която е живяло това същество. Открити са останки от мастодонта ананкус (Anancus sp.), преживното Tragoportax macedoniensis и някои други видове, което доказва, че възрастта на находищата Азмака и Пиргос Василисис е по-късна от тази на световноизвестното Пикермийско палеонтологично находище в Гърция. Анализите показват, че възрастта на находката от Азмака е 7.24 млн. г., а тази от Пиргос - 7.175 млн. г.> Всичко това определя грекопитека като най-стария хоминин (предчовек), чиято възраст надвишава с неколкостотин години тази на сахелантропа (Sahelanthropus), открит в Чад и смятан досега за най-древен.> С това най-ранният етап от развитието на човешкото родословно дърво би трябвало вече да се свързва с Балканите и Източното Средиземноморие, а не с Екваториална Африка, както се приемаше до момента, заключават учените.

Батерията на бъдещето

Учени от БАН в партньорство със свои колеги от СУ ,,Св. Климент Охридски" създават батерия от ново поколение, която според тях ще предизвика революция в съхраняването на енергия. Става дума за оригинална българска разработка на безопасна, евтина и безвредна за околната среда презаредима батерия на основата на натрий. Тя може да се комбинира с литиево-йонните батерии или дори да ги замени изцяло в редица приложения. Голямото постижение на нашите учени е разработката на нов тип електроди от достъпни материали като сулфатните соли.
Водеща организация в проекта е Институтът по обща и неорганична химия (ИОНХ-БАН) при БАН. Партньори са Институтът по електрохимия и енергийни системи (ИЕЕС-БАН) на БАН и Факултетът по химия и фармация на СУ. В батерията на бъдещето литиевите йони са заменени с по-евтините, по-безопасни, по-екологични и леснодостъпни в природата натриеви йони, като механизмът на действие е запазен. Едно от основните предимства на новата натриево-йонна батерия е акумулирането на енергия от възобновяеми източници. Използването на натриевите йони за съхраняване на енергия ще намери ценно приложение и в електромобилите, където максималният пробег, цената и времето за зареждане са от първостепенно значение, надяват се учените. Специално за автомобилната индустрия се разработва хибриден вариант - литиево-натриева батерия, която съчетава високата мощност на литиево-йонната с ниската цена на натриево-йонната. ,,Това е пилотен проект с многообещаващи първоначални резултати, но постигането на крайната цел изисква още проучвания, изпитания и средства", обясни проф. Радостина Стоянова от ИОНХ.

https://www.segabg.com/category-education/kakva-nauka-pravi-akademiyata-na-naukite

[Hatshepsut]

Работя в БАН, не в банка. И ми е интересно

За младите учени в България се знае малко, за да не кажем почти нищо. В страната обаче има млади хора с принос в различни области, които работят в институти и научни организации и създават ценен продукт. Тези учени са истински национален капитал, заради който сп. ВВС "Знание" и сп. "Икономист" откриват обща рубрика "Младите учени на България". В нея ще представяме младите личности в науката и ще разказваме за тях. В избора на героите ни помага експертен съвет.


– Как отговаряте, когато Ви попитат какво работите?
– Отговарям, че работя в БАН, а повечето хора не очакват този отговор и чуват "банка". Приемат го нормално. Когато ги поправя, се учудват и питат: защо там? Защото ми е интересно!

– Как стана така, че започнахте да се занимавате с наука?
– Ами... отидох на една конференция от Техническия университет в София. Там много говорихме с проф. д-р Димитър Карастоянов, който бе ръководител на докторантурата ми. А също и с ръководителя на дипломната ми работа доц. д-р Любен Клочков. От дума на дума ето ме тук, вече седем години.

– От кого сте се учили и кой Ви е помагал най-много?
– Лично за мен – от най-добрите! От ръководителите на дипломните ми работи доц. д-р Любен Клочков и проф. д-р Тодор Нешков, както и от ръководителя на докторантурата ми проф. д-р Димитър Карастоянов. Научиха ме на много, продължавам да се уча от тях. А също и от проф. д-р Любомир Димитров, проф. д.м.н. Галя Ангелова... много са. И не спират да ми помагат както те, така и всички колеги от Техническия университет и БАН. Не трябва да забравям и доц. Рени Димитрова, която вбесих с една моя презентация толкова много, че все още ми се извинява за реакцията ѝ и последвалите градивни критики отпреди седем години. Утешава я това, че съм станал добър презентатор.

– Кои са основните качества, необходими за успешна научна работа?
– Самодисциплина, желание за развитие, за придобиване на нови знания. Но също така упоритост и добър екип, с който да се изправяш пред предизвикателствата.

– Към какво се стремите в науката и в живота?
– В науката към интересното, към новото, към решаването на проблеми. Ако нещо не ми е интересно – не можете да ме накарате да се занимавам с него.

В живота се стремя да постигна личните ми цели. Мечтата ми беше да стана пилот от Формула 1, дори бях изготвил изпитан план: първо картинг (както са направили Шумахер, Райконен, Алонсо и много други), след това Формула 3000 и оттам във Формула 1! Но тъй като вече е малко късно за това, новата ми мечта, за която работя усилено, е да обиколя колкото се може повече места по света!

– Кои три неща бихте променили в българската наука, ако зависеше от Вас?
– Нагласата на обществото за наука, финансирането на младите учени, по-голяма подкрепа от бизнеса.

– Лесно ли е да си млад учен в България? Има ли предимства и кои са основните пречки?
– Лесно няма. Всичко изисква много работа, много подготовка и много жертви. Предимството е, че до 35 години те водят млад! Когато бях докторант, имаше проблеми с финансирането, но през последните години се работи усилено в тази насока и има положителни резултати.

Пречка, която понякога се преодолява трудно, може би е донякъде бариерата между млади и доказани учени. Наскоро видях интересен надпис в кабинета на акад. Иван Попчев: "Теорията на относителността е измислена от момче на 26 години!". Разбира се, не всеки е Айнщайн!

– А защо останахте в България?
– Защото обичам страната ни и имаме страхотна природа.

– Уважавани ли са учените тук?
– От моя скромен опит – да, уважавани са. Заради техните резултати. Когато отида на конференция, винаги има хора, които се интересуват откъде си, и като разберат, че съм от България, питат дали познавам еди-кой си... бил много добър...

– Кой и как трябва да финансира науката?
– Науката трябва да се финансира от бизнеса и от държавата. Няма нужда да откриваме топлата вода, нека видим как го правят развитите страни и да вземем пример от тях.

– С кой известен учен от миналото или настоящето бихте искали да си поговорите?
– От миналото с Айнщайн, Да Винчи, ако може да се нарече учен (по-скоро откривател), Мария Кюри, Вилхелм Рьонтген, Никола Тесла, Александър Бел, Томас Едисон. От настоящето, ако искам да се срещна с някого – просто ще му пиша.

– Ако можехте да пътувате във времето, в кой конкретен момент от миналото или бъдещето бихте искали да отидете?
– От миналото – на няколко места! Бих се върнал във времето на рицарите, римляните, вавилонците. И разбира се, в самото начало – за да разбера как е започнало всичко, въпрос, който почти всеки човек си е задавал поне веднъж.

За бъдещето – ако Мъск не успее да засели Марс, както планира, бих искал да отида и да видя как е там, след като го е направил някой друг.

– Как се виждате след 5 – 10 години?
– След пет години се виждам с още едно стъпало нагоре в личен и кариерен план. След 10 години – с изграден екип от млади и жадни за приключения хора.

Д-р Николай Стоименов е на 31 години, роден е в София. Главен асистент е в Института по информационни и комуникационни технологии към БАН.

Към науката има афинитет още от тийнейджърските години. Завършва Професионалната гимназия по електротехника и автоматика в София, а след това следва "Машиностроене и уредостроене" със специализация "Автоматизираща техника и инженеринг" в Техническия университет. През 2013 г. става магистър по "Автоматизация на дискретното производство", през 2016 г. защитава докторска степен с направление "Електротехника, електроника и автоматика" при БАН.

Научните му изследвания и приложни разработки са свързани с иновации в областта на 3D моделирането, 3D симулации и принтиране, 3D компютърна томография. А също така с мехатроника, термография, с иновации в областта на процесите на раздробяване и смилане. Тези разработки намират широко приложение в бизнеса – в различни области като металургия, минна индустрия, производство на цимент, химическа промишленост, фармацевтика и козметика и др.

В съавторство с проф. д-р Димитър Карастоянов има признат патент за лифтер – елемент, който повдига и размесва материала при смилане в мелници за производство на смеси и за обработка на руди. "Предлагаме нова форма, която е по-удачна", казва Стоименов. Друга заявка в съавторство с Д. Карастоянов и Б. Попов е за метод за получаване на силициево-карбидни покрития върху железни прахово-металургични изделия. Отново в съавторство с проф. д-р Димитър Карастоянов има признат полезен модел "Абразивно тяло".

Младият учен има много отличия. В началото на 2020 г. стана носител на наградата "Млад изобретател" от фондация "Еврика". Година по-рано получава грамота за най-добро приложно постижение като член на младежкия колектив, изработил 3D тактилни картини за незрящи, представени в Софийската художествена градска галерия. Има диплом и за научноприложната разработка "Състав и свойства на нови "жълти павета" от петрургичен материал на база седиментни скали" от БАН и Института по металознание "Акад. А. Балевски".

https://iconomist.bg/index.php?n_id=101851&body_page=1

[Hatshepsut]

Създават лаборатория за дигитализация на нематериалното културно наследство

Университети и част от институтите на БАН ще изградят в следващите 3 години чрез съвместен проект лаборатории за дигитализация на нематериално културно наследство. Етнология и фолклористика ще бъдат дигитализирани, за да са достъпни от всяка точка на света и за да покажат богатството на българските традиции.

Проектът ще струва близо 30 млн. лева, от тях около 25 млн. лева са европейски средства, а останалите – национално съфинансиране. До декември 2023 година трябва да има изграден център за върхови постижения. Той ще включва виртуален етнографски музей, виртуален архив и лаборатория за дигитализация на нематериално културно наследство.

Бенефициенти са няколко висши училища, сред които Софийският университет, Техническият и Университетът по архитектура, строителство и геодезия, както и институтите по етнология и фолклористика, за изследване на изкуствата и този по литература към БАН.

Лабораторията ,,Дигитален етнографски архив" ще дигитализира снимки, скици, рисунки и документи, събирани от 1906 година досега. Сред образците има такива с голямо значение или интензивност на използването, които са в лошо физическо състояние и материали, трудни за използване поради нестандартните си размери (карти, планове, чертежи, макети) или вида на носителя (остаряла хартия, плат, кожа, записваща лента и други преходни материали). Много от тях са податливи на природни въздействия или промяна на цвета. Дигитализацията им ще осигури лесен и бърз достъп  до тях от страна на учените и хората, които искат да ги видят. В същото време ценните исторически и етнографски артефакти ще бъдат съхранявани при необходимите за опазването им условия, без да се затруднява работата с информацията, съдържаща се в тях.

Лаборатория за дигитализация на нематериално културно наследство ще бъде разположена в Националния център за нематериално културно наследство в Института за етнология и фолклористика към БАН.

https://bnr.bg/post/101229249/sazdavat-laboratoria-za-digitalizacia-na-nematerialnoto-kulturno-nasledstvo

[Hatshepsut]

Академик Михаил Арнаудов – човек на дълга и честта

[Hatshepsut]

Честване на 151 години БАН

С тържествено честване Българската академия на науките отбеляза 151 години от създаването си. Учени, общественици, политици и журналисти присъстваха на празника в  зала ,,Проф. Марин Дринов" на Академията.
Председателят на Общото събрание на БАН проф. Евелина Славчева и председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски поздравиха учените и припомниха част от успехите на научните звена на Академията. ,,В година на изпитания, каквато се оказа 2020 г. с избухването на COVID епидемията, БАН откликна на нуждите на обществото и се включи с експертиза, анализи и практически решения. Вярваме, че този факт не е останал незабелязан от обществото и политиците. Но, за съжаление, тревогата и безпокойството на учените от БАН за бъдещето на Академията отново са на преден план", каза в словото си проф. Славчева. Тя припомни, че на фона на увеличаващите се възнаграждения на учителите и университетските преподаватели, средната заплата на главните асистенти в БАН все още е 780 лв. Никакви допълнителни стимули и програми с временен характер не могат да привлекат учени, така необходими за устойчивото бъдеще на Академията, каза още проф. Славчева.
Председателят на БАН акад. Ревалски припомни широкоспектърната експертна дейност на научни колективи от различни направления на Академията във връзка с овладяването на пандемията от COVID – 19. Научните изследвания на високо ниво са гарант за просперитет на държавата, за решаване на съвременните предизвикателства и Българската академия на науките е ключовият фактор в този процес. Наличието на учени с висок експертен потенциал е част от националния суверинитет на държавата, посочи още акад. Юлиан Ревалски.
Вицепрезидентът Илиана Йотова присъства на тържественото събрание по случай 151 от създаването на Българската академия на науките. В институтите на БАН се твори наука на световно ниво – публикациите, книгите, многобройните цитирания на българските учени са доказателство за това, каза вицепрезидентът и допълни, че БАН е непрестанно развиващ се научен център.
По време на честването академично слово на тема ,,150 години Българска екзархия и връзката й с Българското книжовно дружество" изнесе директорът на Научния архив на БАН проф. Лизбет Любенова.
На тържественото събрание беше връчена Наградата на БАН за журналисти за 2019 г. Управителният съвет на Българската академия на науките създаде тази година специален статут на Наградата в четири категории. В категория ,,Печатни медии" награда получи Ярослава Прохазкова от  вестник ,,24 часа".  За  ,,Електронни медии" беше отличен  Кирил Вълчев, автор и  водещ на предаването ,,Седмицата" на Дарик радио. В категория ,,Онлайн медии" наградата беше присъдена на Петър Теодосиев от онлайн списание ,,Българска наука", а със специалната награда за цялостно дългогодишно отразяване на дейността на БАН е отличен екипът на предаването ,,История.BG" на Българската национална телевизия.
По случай 151 години от създаването на БАН в централното фоайе на Академията е подредена изложба, посветена на първото българско научно списание. Експозицията ,,150 г. Списание на БАН" е подготвена от Централната библиотека на БАН.

[Hatshepsut]

25 учени от БАН сред най-добрите в света

25 учени от БАН са сред първите два процента топ учени в света, съгласно класация на Стандфордския университет.

Българските изследователи са от различни области на науката и заемат челно място в класацията на американския университет в съревнование с милиони свои колеги от цял свят.

Класацията групира всички изследователи в 22 научни области и 176 под-области. Тя е съставена въз основа на комплексен анализ, който обхваща информация за брой цитирания, H-индекс, коригиран в съавторство Hm-индекс, цитати на статии при различни позиции на авторство и др.

Ето и списъкът на учените от БАН по реда на появяването им в класацията, както и мястото, което заемат в съответната област:



Освен от БАН, в класацията фигурират имената и на учени от Софийския университет "Св. Кл Охридски", ХТМУ и др. висши училища, сред които са членовете на Академията акад. П. Кралчевски, чл. кор. Н. Денков, чл. кор. Н. Витанов, чл. кор. Д. Цалев и чл. кор. К. Данов.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/25-ucheni-ot-BAN-sred-naj-dobrite-v-sveta_162365.html

[Panzerfaust]

Такива учени осмислят съществуването на БАН! Браво!

[Hatshepsut]

Над 50 учени от БАН са сред най-добрите в света според класацията на Станфордския университет

СОФИЯ, 
12.10.2022 17:24 | ОБНОВЕНА 12.10.2022 17:46
(БТА)
Петдесет и двама учени от Българската академия на науките (БАН) са включени в класацията на Станфордския университет за влиянието им върху развитието на световната наука през изминалата 2021 г. Това съобщиха от БАН в деня, в който с тържество бяха отбелязани 153 години от създаването на  най-старата българска научна институция в страната.

Общо 45 учени от БАН присъстват в престижната класация въз основа на оценка на цялата им творческа дейност, а научните статии на още седем изследователи са получили висока оценка през  2021 г. Жените в списъка са четиринадесет. Учените от академията, включени за първи път в класацията за влиянието им върху развитието на световната наука през предходната година, са петима, като три от тях са жени. Новите имена в класацията са проф. Бойко В. Иванов от Института по ядрени изследвания и ядрена енергия, проф. Христина Г. Василева от Института по минералогия и кристалография "Акад. Иван Костов", проф. Аглика Едрева от Института по физиология на растенията и генетика, проф. Милена Попова от Института по органична химия с център по фитохимия и проф. Страхил Берков от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания.

Комплексният анализ обхваща информация за брой цитирания, H-индекс, коригиран в съавторство Hm-индекс, цитати на статии при различни позиции на авторство и др. Класацията групира всички изследователи в 22 научни области и 176 подобласти.

Списък на учените може да бъде намерен на страницата на БАН:

https://www.bas.bg/wp-content/uploads/2022/10/17.58.18.11.-Top2_pos_degrees_BG.pdf

Както БТА писа, в класацията на Станфорд, публикувана през 2021 г., 41 учени от БАН и още седем от членовете на Събранието на академиците и член кореспондентите, които работят във висши училища, са сред първите два процента топ учени в света. А в тази, публикувана през 2020 г., учените, работещи в БАН, са били 25.

https://www.bta.bg/bg/news/lik/342952-nad-50-ucheni-ot-ban-sa-sred-nay-dobrite-v-sveta-spored-klasatsiyata-na-stanford

[Hatshepsut]

Българският суперкомпютър ,,Хемус" заработи в БАН

В България вече работи българският суперкомпютър "Хемус". Той е част от комплекса на БАН за дигитална трансформация и високопроизводителни пресмятания.

Суперкомпютърът "Хемус" е с близо 100 000 ядра и може да смята със скорост над 3 х 10 на 15-а степен операции с плаваща запетая в секунда.

Компютърът ще се използва за изследвания в области, като изкуствен интелект, климатология, биоинформатика, лекарствен дизайн, широкомащабни симулации на високотехнологични материали и процеси, моделиране на динамични процеси в индустрията и високопроизводителен анализ на големи данни. Председателят на БАН Юлиан Ревалски припомни, че компютърът:

"Ще подпомогне работата на стотици български учени да бъдат конкуретоспособни на своите колеги от чужбина в използването на такава мащабна високопроизводителна техника, каквато е суперкомпютърът и съхраняването на данни".

А премиерът Николай Денков обясни:

"Този център допълва два други центъра за института - "Инсайт" към Софийския университет, другият е институтът "Гейт", който също е към Софийския университет, и по този начин България действително да стои още по-силно на европейската и световната карта в тази област".

Изграждането на комплекса е за 10 млн. евро, съфинансиран от Европейска програма. Заради мощността си "Хемус" е вторият суперкомпютър в България. През 2021 г. в "София Тех парк" заработи Discoverer, който е част от европейската мрежа от суперкомпютри.

https://bnr.bg/horizont/post/101894129/balgarskiat-superkomputar-hemus-zaraboti-v-ban

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите Списание ЛИК - БТА (октомври 2024) - брой посветен на 155 години БАН:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=7053