• Welcome to Български Националистически Форумъ.
 
avatar_Hatshepsut

Геноцидътъ въ Камбоджа 1975-1978 г.

Започната отъ Hatshepsut, 08 Дек 2019, 19:02:45

0 Потрѣбители и 1 гостъ преглеждатъ тази тема.

Азиякомунизъмгеноцид

Hatshepsut

Геноцидът в Камбоджа, за който никой не говори

По време на управлението на Червените кхмери, от 1975 до 1979 г., между 1.7 и 2.5 милиона камбоджанци умират. Повечето от тях биват убити, а останалата част умират от глад или болести.

Това е почти една четвърт от населението на страната.

В страната има над 20 000 ,,полета на смъртта", които съдържат повече от 1.38 милиона тела.

Статистиката е направена от Документационният център на Камбоджа.

Най-големият масов гроб е Чоенг-Ек, който се намира в покрайнините на Пном Пен. Днес той служи, като паметник на всички умрели – и всички оцелели.

Той служи и като образователен инструмент, който напомня, че историята никога не бива да се повтаря.

Историята



Едно от най-мрачните времена в съвременната история на Камбоджа се случва между 1975 и 1979 година. Тогава на власт идва режима на Червените кхмери, воден от Пол Пот.

С обещания за мир, след години на гражданска война и бомбардировки от Щатите, камбоджанците посрещат с поздрави войниците след падането на Пном Пен, на 17 април 1975 година.

Обещаният мир никога не идва.

Жителите веднага биват групирани и изпратени в провинцията, като част от плановете на комунистическия режим за създаване на аграрно общество.

Всички лични притежания са били конфискувани, парите премахнати, а семейните връзки отрязани. Режимът налага брутални закони, а хората работили под ужасни условия.

Туол Сленг, S-21, е музей на геноцида в Пном Пен. Той е бил основният политически затвор, където са изпращани враговете на режима.

С увеличаването на параноята на върховните командири се е увеличавал и броят на затворниците в S-21.

В началото екзекуциите са извършвани в затвора, но по-късно, когато вече няма къде да се погребват труповете, изпълнението на присъдите се премества в китайско гробище в селцето Чоенг-Ек.

Екзекуциите са извършвани по особено жесток начин – посредством удар с метален прът по главата, след което гърлата на жертвите са били прерязвани. Това място става известно като ,,Полетата на смъртта".

Според документите, едва 7 затворници от 14 000 (някъде се посочва и 20 000) излизат живи.

,,Полетата на смъртта"

Трудно е да си представим, че една бивша овощна градина е място, в което се крие такъв ужас. Това не е една обикновена овощна градина. Това е основното поле, в което са убивани хиляди обикновени хора.

На всяка крачка в Чоенг-Ек, могат да се видят ужасяващи напомняния на историята.

В полето има 129 масови гроба, 43 от които са недокоснати. Множество костни фрагменти, зъби и остатъци са изложени в стъклени контейнери, за да бъдат видени от посетителите.

Екскурзовод води посетителите около гробовете и разказва завладяващи истории, събирани от оцелели, пазачи и екзекутори.

Посещението на ,,Полетата на смъртта" може да бъде мъчително, емоционално и непоносимо. Но то предлага убедителна представа за част от жестокостите, извършени в цялата страна под ужасния режим на Червените кхмери.

Възпоменание



Чоенг-Ек е превърнат в мемориален обект и туристическа дестинация, която цели да напомня за случилото се. На 9 май, всяка година, се провежда паметна церемония.

Всяка година, оцелелите от режима, техните роднини, длъжностни лица и студенти се събират около будистката ступа, за да си спомнят за мъртвите.

,,Полетата на смъртта", като туристическа дестинация
Макар да си спомняме за миналото – и да се поучим от него, е от основно значение, съществува глобален дебат, затова дали е морално приемливо да се печели от това.

Така или иначе, посетителите се приканват да бъдат почтителни по време на посещението си. Облеклото трябва да е прилично.

Забранени са неуважителни селфита, забранено е пушенето, пиенето и яденето по време на обиколка.

Hatshepsut

Полетата на смъртта - най-кървавият период в новата история



2 милиона камбоджанци са убити или оставени да умрат - един от тези масови гробове посреща всички, които искат да се преклонят, с историите на загинали или изчезнали

За четири години е избита една четвърт от населението на Камбоджа - това е най-големият геноцид в новата история. Не се случва в средните векове, а от 1975 до 1979 година по време на управлението на Червените кхмери.

Лидерът на режима Пол Пот е отговорен за смъртта на два милиона души, брутално изтезавани, оставени да умрат или погребвани живи.

Днес в страната има стотици полета на смъртта - така са наричани местата, на които жертвите са умирали от изтезания и глад. В нещо като музеи са събрани костите на загиналите.

Едно от тези 388 полета, които са били последното, видяно от жертвите на кхмерите, се намира в Сием Реап - една от най-богатите и сигурни в днешно време области в Камбоджа. В нея луксът и мизерията са на крачка едни от други. В цялата страна като черни петна стоят и 196 затвора за всички врагове на режима, които са били убивани на принципа враг на партията.

Най-голямото поле на смъртта е в столицата Пном Пен. Само за три дни режимът успява да евакуира столицата, подканяйки жителите да напуснат, казвайки им, че американците ще пуснат бомби над града.

В Сием Реап на билбордове са написани историите на някои от загиналите, а снимки показват как хората са били принудени да напуснат домовете си, да вземат каквото могат, и да се спасяват. Описана е историята на изчезнал машинист, превозвал войници, съпруга разказва как са взели мъжа й, обвинен, че е враг, и го убили. Показани са и лидерите на режима.

На влизане в това поле, което пази мрачната история, стои билборд, на който пише, че за четири години, единствените неща, които хората са имали право да притежават, са лъжица и чиния. Всичко е взето от държавата, частната собственост става партийна. Унищожени са всички институции, децата не са на семействата си, а на партията.

Хората са убивани с жестокост - или са оставяни да умрат от глад и болести, или са убивани масово с различни средства. Някои с кирки или с химикали, днес забранени. Основните врагове са хората с образование и по-заможните. Но и всички, които не са останали, където са пратени - защото търсели закрила от капиталистическата система. Този Холокост засяга всички, а целта е била социалистическо общество.

Преди време стана ясно, че страната е приватизирала масовите гробове от времето на управлението на червените кхмери на Пол Пот, известни като "Полетата на смъртта", предаде Ройтерс.

Пол Пот е съкращение от Political Potential - "политически  потенциал". Името му е Салот Сар. Самият той умира преди да се изправи пред закона.

Режимът на Червените кхмери, чиято идеология бе описвана като смесица от краен маоизъм и национализъм, управлява с терор Камбоджа от 1975 до 1979 г.. Тогава градовете са опразнени, наложен е принудителен труд и системно са избивани всички противници на властта.

Преди години трибуналът на ООН за разследване на престъпленията, извършени от режима на Червените кхмери, се събра на първото си публично заседание в Пном Пен.

Арестуваните са Нуон Чеа, идеолог на режима на Червените кхмери, Кайнг Кхег Иев, директор на център за изтезания, той е задържан през 1999 г. от камбоджанските власти. Другите са бившият вицепремиер Йенг Сари и неговата съпруга и снаха на Пол Пот Йенг Тирит.

https://www.vesti.bg/sviat/poletata-na-smyrtta-2-mln.-brutalno-ubiti-snimki-6087244

Hatshepsut

Един от най-смъртоносните режими в човешката история


Зловещият затвор Туол Сленг

На 17 април 1975 година червените кхмери превземат камбоджанската столица Пном Пен. През 1978 година Виетнам слага край на терористичното им господство. Днес, 40 години по-късно, миналото все още не е преодоляно.

Адска жега е надвиснала над провинция Кандал на юг от Пном Пен. Арун (името е променено от редакцията) се е загърнал плътно със своята крама (традиционен памучен шал на кхмерите), за да се предпазва от слънцето. Арун е фермер и развъжда патици. В миналото обаче е бил сътрудник на червените кхмери. Вербуван е през 1975 година от поддръжници на Пол Пот. Тогава е бил на 16 години. Назначават го за надзирател в един затворнически лагер, недалеч от родното му село. Също както в придобилия печална известност затвор Туол Сленг, и в този затворнически лагер са изтезавали и убивали хора. По време на своето терористично господство червените кхмери изграждат подобни лагери из цяла Камбоджа.

Арун твърди, че лично не е участвал в убийствата. Бил длъжен само да предава на началниците си списъци с имената на заподозрени. "Не съм се замислял какво точно правя. Опитвах се само да изпълнявам точно заповедите", казва Арун. Както много други бивши червени кхмери, и той твърди, че нямал друг избор. "Страхувах се за живота си", споделя Арун.

Жертви или извършители?

Доказан факт е, че червените кхмери избиват и десетки хиляди свои поддръжници. В началото на господството на Пол Пот червените кхмери избиват преди всичко интелектуалци и привърженици на стария режим. По-късно разпростират геноцида и върху евентуални изменници в собствените си редици. Затворът Туол Сленг в Пном Пен е ярък пример за мащабите на тогавашната параноя. 80 процента от над 14 000 души, убити в този затвор по особено брутален начин, са били червени кхмери. Затова и мнозина, които първоначално служат вярно на режима на Пол Пот, се смятат днес за жертви. Подобно на Арун те отричат всякаква вина и оправдават безропотното си покорство със страха от ужасните наказания. Вместо да признаят своята отговорност, предпочитат да обвиняват онези, които са били на върха на йерархията. Проучване на калифорнийския университет в Бъркли показва колко дълбоко е заседнало това възприятие в колективното съзнание на камбоджанците, преживели ерата на Пол Пот. Според изследването, 90 процента от камбоджанците считат себе си за жертва на режима.


Водачът на червените кхмери Пол Пот

Изясняването на въпроса за вината е и до днес едно изключително трудно начинание. Към това се прибавя и фактът, че представители на старите клики са все още част от политическия елит на Камбоджа. Ако зависеше от волята на правителството, тази тъмна страница от камбоджанската история трябва просто да бъде забравена, тоест - да бъде заметена под килима. Премиерът Хун Сен, който до 1977 година е бил командир при червените кхмери, упорито блокира всякакви усилия за изясняване на миналото. Той категорично отхвърля намеренията на Трибунала за червените кхмери да разследват още функционери на режима на Пол Пот. Според Хун Сен, задълбаването в миналото застрашавало крехкия мир в страната и можело да доведе до гражданска война. И донякъде е прав: взаимното недоверие в Камбоджа е голямо. Извършители и жертви живеят често врата до врата, а понякога дори са членове на едно и също семейство. "Нашето общество е като счупена чаша, чиито малки парченца са разпръснати по земята", казва Йок Чанг от Камбоджанския документационен център, където се съхранява най-големият архив за годините под господството на червените кхмери. "И сега трябва отново да съберем разпръснатите късчета", допълва той.

Подводните камъни

Всеки опит за събуждане на спомена за геноцида се изправя пред следната дилема: от една страна отварянето на стари рани невинаги е здравословно, а от друга е пределно ясно, че не бива да се мълчи по въпроса за вината. Ярък пример в това отношение са споровете около новия паметник на жертвите в затвора Туол Сленг в Пном Пен. Около каменната постройка са разположени черни мраморни плочи с имената на избитите цивилни граждани и червени кхмери. Според Йок Чанг, паметникът отправя погрешен сигнал. И при най-добро желание за помирение, казва той, не бива да слагаш всички в един кюп. "Цивилните граждани и избитите поддръжници на червените кхмери не бива да се поставят под общ знаменател", категоричен е Йок Чанг. Защото за оцелелите от режима е много трудно да се примирят с факта, че паметникът отдава почит и на бивши извършители, превърнали се по-късно в жертви.

Казано накратко: преодоляването на миналото е сериозно предизвикателство за Камбоджа. И това едва ли ще се промени скоро, като се има предвид, че министър-председателят Хун Сен иска да прокара закон за по-строг контрол върху неправителствените организации.

Официалният аргумент е, че по този начин ще се ограничи евентуалното влияние на чуждестранни терористични организации. А това, че законът ще даде възможност за проследяване на всички граждански усилия за изясняване на геноцида, е за Хун Сен един благоприятен страничен ефект.

https://www.dw.com/