Книга "Българската народност на Балканите ..."

[Khan Alcek]

Наскоро излезе от печат книгата ,,Българската народност на Балканите – опит за исторически, демографски и антропогеографски обзор". Неин автор е Румен Иванов от Варна; икономист по образование, историк и родолюбец по призвание. Книгата е разделена на няколко глави. В първата ,,Произход на народа българи" са разгледани заселванията на българи на Балканите, включително и преди Аспарух. Според руския учен Виталий Сиротенко е имало три масови преселвания на българи на Балканите: в 475 г, после в края на VI в., то е съобщено от Михаил Сирийски, и накрая в 670 г., водено от Аспарух. В действителност преселническите вълни са малко повече, за съжаление този въпрос е рядко засяган в българската историография. В съзнанието на средностатистическия българин все още битува представата за митичното племе ,,прабългари" – дивашко монголско или тюркско чергарско племе с неизяснен произход от кой знае какви диви и миризливи орди с криви крака и дръпнати очи. Оказва се, всъщност, че нашите предци не само че не са били претопени от ,,околното славянско море", както традиционно (и без доказателства) се приема, а напротив, били са достатъчно многобройни, за да наложат етнонима си на покореното от тях население и да създадат устойчива и голяма държава, която да просъществува през вековете. Заселванията на древни българи на Балканите дават отражение и върху формирането на българската народност и утвърждаването на етнонима българи: древнобългарският елемент взема участие в генетическата консолидация между ранни българи и славяни не само в тясната ивица между Дунав и Черно море, а на цялата територия на полуострова, с изключение на крайната му северозападна част и на Егейското крайбрежие. Моделът на изграждане на нашата държава е много прост и ясен – в центъра са българите, в периферията славяните. Няма никакви антропологични, генетични, исторически, етнографски и археологически факти, доказващи преобладаващо славянския произход на съвременните българи. И това не е голословно твърдение или лозунг, в книгата е представена солидна обосновка на тезата, че именно т нар. прабългари са в основата на днешния български народ.

Във втората глава, озаглавена ,,Обхват на българското етническо землище" са представени различни сведения от български източници, както и от чуждестранни пътешественици и изследователи относно границите на българската народност в пределите на Османската империя. Оказва се, че по време на Възраждането българи населяват не само Мизия, Тракия, Добруджа и Македония, както традиционно е възприел средностатистическия българин, но и Поморавието, Тимошко, областта Пореч (сега в пределите на Сърбия), Източно и Южно Косово, отделни села в Албания. Проследен е и детайлно въпросът докъде се простира етническата граница между българи и сърби, българи и гърци, българи и албанци и българи и румънци на Балканския полуостров. Не са и подминати също така, заселванията на многочислено българско население в Бесарабия и Влашко.

Трета глава ,,Демография на българскяи етнос" съдържа статистически сведения за числеността на българската народност по света от средата на XIX в., когато приблизително се появяват първите такива, до най-ново време. След встъпителната обща част детайлно е разгледано българското демографско присъствие във всяка една държава, където има по-осезаемо наличие на българи – като акцентът е върху българските общности в Сърбия, Гърция, Турция, Македония, Косово, Албания, Румъния, Украйна и Молдова. Следва да се отбележи, че почти винаги, данните от официалните преброявания в съответните държави не отразяват реалния брой на нашите сънародници там, а в редица случаи – като в Турция и Гърция например, на тях не им се предоставя дори право на самоопределение.

В глава четвърта ,,Разселвания на българите" се проследяват всички преселнически движения на българско по потекло население в рамките на Балканския полуостров и извън него по време на турското робство, като нагледно е показано, че голямо част от българското население на Вардарска Македония произхожда от предци българи, преселени от Албания, детайлно са представени селищата в Турция, в които отсядат помаци и т.н.

В заключението се припомнят твърде болезнените теми от нашите съвремие, за българският нихилизъм, чуждопоклоничество и "криворазбрана демокрация", които вървят ръка за ръка с пълната обществена и национална безотговорност. Авторът разглежда и негативните процеси, протичащи в народопсихологията на съвременните българи, изразяващи се в липса на национално съзнание, незаинтересуваност към всичко, което пряко не опира до личното индивидуално битие, краен егоизъм и консумативизъм, силното ограничаване на интелектуалните и културни потребности и замяната им със сурогатите на масовата чалга-(псевдо)култура.

С две думи – на книжния пазар вече се намира един сериозен исторически труд /440 стр./, който ще бъде интересен за всеки българин, милеещ за съдбата на България.

 

------------------------------------

Желаещите да се сдобият с книгата могат да пишат на автора на имейл:  rumen_ivanov1984@abv.bg или тук в сайта на моя профил. Цената на книгата е символична, 10 лв., като доставката е за сметка на купувача.

[Hatshepsut]

Допълвам представянето на книгата с кратка информация от аналогична тема във форума на БГнаука 

Корицата на книгата:




...и два откъса  от първата глава "Произход на народа българи", стр. 32-34 и стр. 36 от книгата:

Съгласно една от т. нар. солунски легенди (за чудотворните дела на Св. Димитър Солунски) за четвърти брат се приема българинът Кубер, отцепил се от аварите с подчиненото му население и направил опит да завземе Солун с измама. Българският историк Христо Тодоров – Бемберски обаче излага факти и обстоятелства, според които последната хипотеза се оказва неприемлива.

Първо. Действията на Кубер не са конкретизирани във времето с дати или с имена. Ако той е брат на Аспарух, то описаните събития трябва да бъдат отнесени към годината на образуване на Дунавска България (681 г.), малко по-рано или по-късно. Легендата разказва, че той е водил преговори с византийския император, но кой е бил този император се премълчава. Единственото име от византийския лагер, което се споменава, е на стратега на Солунската флота Сисиний, който по внушение на Св. Димитър осуетил домогванията на Кубер. Стратег на солунската флота с име Сисиний наистина е имало, но значително по-късно, в 718 г., и не е осуетявал никакъв заговор, а сам е участвал в заговор за свалянето на византийският император Лъв III Исавър. В този заговор според хрониста Никифор, константинополски патриарх, първостепенна роля играли българите, като изходна база на заговорниците бил Солун, където бил заточен бившият император Артемий, управлявал Византия пет години по-рано под името Анастасий II и стремящ да си възвърне престола. Съсредоточаването на заговорниците българи и византийци станало в Солун, откъдето едни по суша, а други по море, начело със Сисиний се отправили за Константинопол (Цариград), като срещата между пешаци и моряци трябвало да стане в древния град Хераклея на Мраморно море. Император Лъв III оценявайки реално своите противници влязъл в преговори само с българите, като им напомнил за мира и сам се ангажирал с някакви обещания. Неговите условия се оказали навярно твърде изгодни за българите, защото те се отказали от по-нататъшно участие в заговора, предали узурпатора Артемий и сподвижника му Сисиний на императора (които били незабавно екзекутирани) и се завърнали в земите си. Тези събития по всяка вероятност са залегнали в основата на солунската легенда, според Христо Тодоров – Бемберски, която като всяка легенда, иначе не би била легенда, не се е придържала строго към историческите факти, а им е дала своя интерпретация: българите се събрали в Солун не за да помогнат на Артемий, а за да завладеят града с измама: Сисиний не е заговорник, а защитник на града и т.н. Както пише Христо Тодоров – Бемберски ,,накратко, цялата вина за кръвополитните вътрешни междуособици е стоварена върху ,,варварите" българи с цел да се оневинят християните византийци – похват, често срещан във византийската книжнина. Съдейки по общите моменти в легендата на хрониката, стигаме до извода, че Кубер – като партньор, а по-късно противник на Сисиний, т.е. като негов съвременник, е стоял начело на българите в 718 г., но поради голямата разлика във времето – четиридесет години – не е могъл да е брат на кан Аспарух."

Второ. Византийската писателка Ана Комнина, дъщеря на император Алексей I Комнин и правнучка по майчина линия на българския цар Иван Владислав в своята биографична книга ,,Алексиада" на два пъти споменава някой си Мокър (Мокрос) като първи български цар, който действал в днешна Македония и пръв завладял византийската крепост Лихнида, която от този момент започнала да се нарича по ,,варварски" т. е. по български Ахрида (Охрид). Смята се, че този Мокър не се споменава другаде и затова науката го отрича, но в едно малко познато у нас издание от 1866 г. на известната френска енциклопедия ,,Ларус" Мокър е посочен като наследник на кан Аспарух и като противник на византийския император Юстиниан II във византийско-българската война от 688 г. Това дава основание на Христо Тодоров – Бемберски да предположи, че има (или е имало) и други сведения за Мокър, използвани във френската наука, но неизвестни на нашата. В приемствената хроника на византийските историци Йоан Скилица и Георги Кедрин има един пасаж, който досега не е намерил своето правилно тълкуване. Става въпрос за следното: в параграф 33 на хрониката се говори за българско нахлуване в Македония през 678 г. завършило с разгром на византийците и с мирен договор ,,позорен" за тях, а в параграф 40 се проследява победата на кан Аспарух в днешна Добруджа, но отнесена към следващата година и също довела до мирен договор с Византия, признаващ провъзгласяването на българската държава. От наличието на двата договора следва, че в продължение на две последователни години на територията на Византия са се образували не една, а две български държави – едната в Македония, а другата по северното и западното крайбрежие на Черно море. Начело на втората застанал кан Аспарух, а на първата съгласно цитираните Ана Комнина и ,,Ларус" неидентифицираният до този момент Мокър, в когото по силата на посочените факти можем да видим негов брат, а именно – четвъртия син на Кубрат. /42/

...

Неотдавна П. Парашкевов насочи вниманието към снопче крайно любопитни топонимни сходства и съвпадения между нашия Чеч и прилежащите му южнодоспатски села вляво от река Места, от една страна, и част от Северен Кавказ (Чечня и прилежащите й земи на запад), от друга страна. Славистът Иван Добрев ги свързва с разселването на Куберовите българи, но погрешно отъждествява Кубер с четвъртият син на кан Кубрат.  За наличието на етнически връзки между двата отдалечени района свидетелстват следните топоними: Беслен в областта Чеч – Беслан в Кабардино – Балкария на запад от Владикавказ; Боголин в съседство с областта Чеч – Боголиново в община Гудермес в Чечня; Годешево в съседство с областта Чеч – Годешь в Карагалинская станица на Чечня; Жижово в областта Чеч – Жиж в Кабардино – Балкария; Крибул в областта Чеч – Крибули в Ардински окръг на Северна Осетия в съседство с Кабардино – Балкария; Сатовча в съседство с областта Чеч – Сатовченское в Чечня, област Грозненская; Слащен (Слащан) в съседство с областта Чеч – Слащены, на 13 км от Владикавказ, разположено е недалеч от село Кубадин, с древнобългарско име, което ни е познато и от Североизточна България (Южна Добруджа) – същият онзи Кубадин, край който в 1916 г. лавината на българската конница смазва неприятелската войска; Туховища в съседство с областта Чеч – Туховыщ в Кабардино – Балкария, в община Беслан; Фъргово в съседство с областта Чеч – Фърг юрт в Кабардино – Балкария. /49/ Изводите, които Иван Добрев прави са твърде важни: между топонимията на нашия Чеч и севернокавказка Чечня (включително и прилежащите й земи) съществува не само чисто етимологическа, но и битийно-историческа връзка. Потомците на някогашните солунски ,,прабългари", без досега това да е било осъзнато, съществуват и днес, в XXI в., като наши сънародници от двете страни на българо-гръцката граница.

https://www.forumnauka.bg/

[Шишман]

Така и не може никой да обясни, какво лошо има: ако пра-българите са били от монголски произход? Не съответства на теориите на нацизма ли? И се наричат правилно пра-българи, защото днешните българи са различни от тях.

[Khan Alcek]

Нищо лошо няма, ако това беше вярно, а то не е и затова съществуват много факти. И за никакъв нацизъм не става дума тук, ако аз ще Ви задам следния въпрос, има ли нещо лошо ако т. нар. прабългари не са тюрки и ние сме преки техни наследници. Или това не съответства на постановките на левичарския интернационализъм и космополитизъм и преди това на руския панславизъм?

[Шишман]

. Или това не съответства на постановките на левичарския интернационализъм и космополитизъм и преди това на руския панславизъм?

Политизирането на темата отравя истината

[Khan Alcek]

Видинско може да се окаже първият регион на Балканите, в който се появяват древните българи и то повече от век преди Аспарух, при това идвайки от територията на днешна Унгария. Тази теория не е нова, но не е разработвана, защото интересът на историците е насочен към придвижването на древните българи от територията на Русия, а и в годините на социализма у нас да се твърди, че българите са имали съществено участие в етногенезиса на нашия народ бе немислимо. Нови находки от района на видинското село Градец, обаче са на път да обърнат погледите на запад. Те са част от голямо дарение, направено на Видинския исторически музей от местния жител Ваньо Тодоров, в което има девет древнобългарски амулета с формата на кончета, яздени от човешки глави. Дарението съдържа над 22 хиляди антични монети и предмети с тегло 57 килограма, които са намерени в землището на с. Градец. До момента на науката са известни само 22 броя и изведнъж появата им с такава концентрация на едно място е изумителна, твърди археологът Красимира Лука, която е проучвала амулетите от този тип още преди повече от 15 години и има публикации по темата. Според нея, в района на с. Градец трябва да бъдат направени сериозни обхождания и проучвания на следите от ранното средновековие. Фигурките на амулетите-кончета са повтаряща се иконография и маниер на изработка. Те представят изображения на коне в ход, върху чийто гръб е поставена човешка глава. При всички екземпляри личат големите очи върху човешкото лице, късата, заострена брада и тънките, хоризонтални или леко увиснали мустаци. Върху това изображение е поставено цилиндрично покритие - "шапка", в която е пробито отверстие за промушване на връв. С няколко изключения, всички амулети са намерени в Северозападна България, затова се допуска съществуването на обособена група население, вероятен производител и носител на тези предмети, смята Лука. Най-разпространеното становище е за древнобългарската принадлежност на амулетите-кончета. Проучени са многобройни писмени извори от този период, за да се провери дали в тях има сведения, че в района с най-голяма концентрация на тези находки действително са живели българи. Редица латински автори като Комес Марцелин, Касиодор и Енодий споменават за българска група в района на Централните Балкани в края на V и първите няколко десетилетия на VI век. Техните сведения дават информация за присъствието на племена, наричани от тях "българи", в политическите събития на Балканите. Друг исторически извор, който "премества" първите българи, дошли по нашите земи, от областта Панония в Унгария, е среднобългарски превод на Манасиевата хроника. В добавка към хрониката се казва следното: ,,При император Анастасий българите започнаха да превземат тази земя. Като преминаха от Бдин (б. а. – дн. Видин), и най-напред започнаха да превземат Долната земя Охридска и след това цялата тази земя. От изхода на българите досега има 870 г." "В съпоставка с латинските източници, касаещи българските племена в края на V и началото на VI в., това сведение може да бъде поставено във връзка с тях и отразява ранното проникване на български групи през територията на днешна Северозападна България към южните части на полуострова, тъй като както е добре известно византийският император Анастасий управлява през 491 - 518 г.", пояснява Красимира Лука. Големия брой на амулетите-кончета, яздени от човешка глава, намерени в Северозападна България може би е свидетелство точно за проникване на отвъддунавски български племена на територията на Византийската империя в периода, предшестващ формирането на Първата българска държава. Известните и описани до момента 22 амулети-кончета са находки от различни места във Видинско, Врачанско и Монтанско, но има и три от Македония, две от Варна и единични находки от Калиакра, Кюстендил, Асеновград, Сърбия и Унгария. Новите 9 кончета от с. Градец тепърва ще бъдат описани. Освен че има такова голямо количество амулети на едно място, находката е уникална и с това, че за пръв път се появява и едно сребърно конче - познатите до момента са само бронзови. Изследвания на етнографа Маргарита Николова също насочват, че българите са се заселили по нашите земи първо в Северозападна България. Тя проучва имена на местности и стари селищни наименования и открива в достигнали до наши дни топоними директна връзка с отседналото в района древнобългарско население. Такъв пример е името на местността Багачин в Кулско до селата с неславянски имена Урбабинци (дн.Тошевци) и Пседерци (дн. Костаперчово). Местност Багачин има и в Ломско. Според изследователката, двете местности са в райони, които в историческите извори са посочени като места на заселване на племена от Хунския племенен съюз - Кастра Мартис, Кулско и р. Алмус, Ломско. Но директна връзка с хуните няма, Маргарита Николова е в плен на погрешните хипотези от миналото, обвързващи българите с хуните, въпреки, че в изворите двата етноса не веднъж са разграничавани!

..........................................................

Откъс от книгата на Румен Иванов "Българската народност на Балканите - опит за исторически, демографски и антропогеографски обзор". Желаещите да се сдобият с книгата могат да пишат на автора на имейл:  rumen_ivanov1984@abv.bg или тук в сайта на моя профил. Цената на книгата е символична, 10 лв., като доставката е за сметка на купувача.

[Шишман]

Стига измислици без покритие.

[Khan Alcek]

Вашето са измислици, закостенял и невеж славяноманиак, като толкова не ти харесва това, което е написано в книгата го игнорирай и толкова, никой не те кара да си със същата гледна точка. Напиши нещо като си много отворен и претендираш да си носител на истината и някакъв ментор.

[Шишман]

Вашето са измислици, закостенял и невеж славяноманиак, като толкова не ти харесва това, което е написано в книгата го игнорирай и толкова, никой не те кара да си със същата гледна точка. Напиши нещо като си много отворен и претендираш да си носител на истината и някакъв ментор.

Благодаря за названията, които ми даде.
КАН е по латински и значи точно същото като ХАН. А ХАН е по български и е същото като КАН. Просто въпрос на изговаряне . Та ти защо се наричаш по западно му КАН, а не по български ХАН а ? Не съм носител на нищо, ама измислиците ви и начина по който ги налагате са досадни.

[Hatshepsut]

Благодаря за названията, които ми даде.
КАН е по латински и значи точно същото като ХАН. А ХАН е по български и е същото като КАН. Просто въпрос на изговаряне . Та ти защо се наричаш по западно му КАН, а не по български ХАН а ? Не съм носител на нищо, ама измислиците ви и начина по който ги налагате са досадни.

Не е точно така. В езика на древните българи е имало един специфичен звук КХ, произнася се средно между К и Х.
В днешния български език няма такъв звук, затова думата КХАН се изписва или като КАН, или като ХАН.
Тук се проявява един диференциран подход - привържениците на тюркската теория за произхода на българите използват думата ХАН, защото такава е и титлата на монголските владетели, а пък привържениците на ирано-европейския произход на българите използват думата КАН, за да се разграничат от тюрко-монголите 

[Hatshepsut]

Невидимите българи в Южна Македония
Автор: Румен Иванов

Новата книга на Румен Иванов, посветена на българското население в Егейска Македония е логично продължение на усилията на автора за изясняване в максимална степен и осмисляне на миналото и настоящето на една немалка част от нашия народ - на стотици хиляди хора с български корен, които като че ли остават ,,невидими" за нас. И това е така, независимо от сериозното присъствие на дейци от тяхната среда в националната ни история и култура от векове... Нещо повече, българите - бежанци от Егейска Македония, играят съществена роля в новата ни история на национално и регионално равнище, за което има много, и много примери.

Хронологически в изследването е акцентирано на периода от последните десетилетия на османското владичество в Македония до съвременната епоха. Въз основа на разнообразни исторически извори от домашен и чужд произход, сред които се открояват многобройните статистически сведения, Румен Иванов аргументира основната си теза - че т. нар. ,,славофонно" население в Егейска Македония е българско по своите етнически характеристики.

В своята книга авторът се е постарал да даде отговор на много въпроси, включително и на такива, които дори не се поставят! Не се поставят, защото съвременното ни общество и неговите елити са ,,развили" у себе си повече от спорни качества. Едно от тях е т.нар. политическа коректност, включително към нашите съседи, а и към ,,големите" играчи в европейската и световната политика. В този смисъл изследването е и своеобразен призив към българската държава, а и към българското общество като цяло, за излизане от състоянието на нихилистичен унес, което като че ли нито равноправното членство на страната ни в Обединена Европа, нито нарасналото самочувствие (в последно време) на българския държавно-политически елит, не могат да нарушат.

https://edelweiss-press.bg/

[Hatshepsut]

Румен Иванов: Забравените българи в Егейска Македония

,,Славофонното" население в Егейска Македония е българско по своите етнически характеристики. Това доказва ученият Румен Иванов в книгата си ,,Невидимите българи в Южна Македония", предаде репортер на БГНЕС

В повод за написването на тази книга, по думите на автора, се превръща сключеното на 17 юни 2017 г. в село Нивици (Псарадес), Преспанско, споразумение между Гърция и Република Македония, по силата, на което последната бе преименувана на Република Северна Македония, в разрез, може да се каже, с българските национални интереси и изцяло в угода на гръцкия шовинизъм и аспирации към български земи на Балканите. Тогава, нито една българска медия, български политик, учен или общественик, с изключение може би само на проф. Пламен Павлов, не реагираха на този опит за пренаписване на историята и за преразпределяне на историческите сфери на Балканите. Не бяха зададени резонните въпроси, след като има Северна Македония, коя е Южната, има ли българи там, каква е тяхната съдба, защо за официална България не може да има хора от български произход родени на територията на Гърция, какво е актуалното положение на нашите сънародници там и т.н. Нещо повече, Преспанското споразумение, се прие от повечето българи с пълно бездушие, като нещо, което не ни касае пряко като нация и държава, и което е много далеч от нашето житие и битие.

Ето защо, виждайки всичко това, Румен Иванов се заема с написването на този труд, като продължение на излязлата от печат в началото на 2020 г. негова книга под заглавието ,,Забравените наши сънародници в Егейска Македония". Целта на автора е да се осветли въпросът за принадлежността на територията, населението и историческото наследство на Южна Македония по време и след разпадането на Османската империя в края на XIX и началото на XX в. до наши дни с оглед на българския национален интерес.

Дотогава, историята на областта и българо-гръцките отношения бяха представени пред българския читател в поредица от книги на известния от близкото минало наш историк Георги Даскалов: ,,Българите в Егейска Македония - мит или реалност", ,,Участта на българите в Егейска Македония 1936-1946", ,,Гърция и македонския въпрос (1950 – 2000 г.)" и особено разтърсващата книга, изпълнена с конкретни съдби и постъпки на прокудени от България наши сънародници поради властващата идеологическа схоластика и заслепеност ,,Между реваншизма на Атина, македонизма на Белград и нихилизма на София". Въпреки изчерпателността и подробността на изброените произведения, със сигурност има още много неща, които могат да се кажат по темата.

Новата книга на Румен Иванов, посветена на българското население в Егейска Македония е логично продължение на усилията на автора за изясняване в максимална степен и осмисляне на миналото и настоящето на една немалка част от нашия народ – на стотици хиляди хора с български корен, които като че ли остават ,,невидими" за нас. И това е така, независимо от сериозното присъствие на дейци от тяхната среда в националната ни история и култура от векове... Нещо повече, българите – бежанци от Егейска Македония, играят съществена роля в новата ни история на национално и регионално равнище, за което има много, и много примери.

Хронологически в изследването е акцентирано на периода от последните десетилетия на османското владичество в Македония до съвременната епоха. Водещ в него е етно-демографският подход, към който авторът има подчертан афинитет. Въз основа на разнообразни исторически извори от домашен и чужд произход, сред които се открояват многобройните статистически сведения, Румен Иванов аргументира основната си теза – че т. нар. ,,славофонно" население в Егейска Македония е българско по своите етнически характеристики.

В книгата се разобличават гръцките фалшификации по въпроса, разглеждат се различни аспекти от съвременното положение на нашите сънародници в Егейска (Южна) Македония, за първи път в българска публикация е приложен актуален списък на селищата в Егейска (Южна) Македония, където в наши дни продължава да има българи, с оценка на дела им спрямо общия брой жители на всяко едно от тях. Направен е опит да се преодолеят обичайните предразсъдъци от миналото, що се отнася до т.нар. патриаршисти и в други конкретни случаи – случаи, които обаче се отнасят до конкретни региони и десетки селища. Така или иначе, настоящият труд не само е източник на обективно познание, но би трябвало най-малкото да даде подтик за нови изследвания и дискусии по темата.



В своята книга авторът се е постарал да даде отговор на много въпроси, включително и на такива, които дори не се поставят! Не се поставят, защото съвременното ни общество и неговите елити са ,,развили" у себе си повече от спорни качества. Едно от тях е т.нар. политическа коректност, включително към нашите съседи, а и към ,,големите" играчи в европейската и световната политика. В този смисъл изследването е и своеобразен призив към българската държава, а и към българското общество като цяло, за излизане от състоянието на нихилистичен унес, което като че ли нито равноправното членство на страната ни в Обединена Европа, нито нарасналото самочувствие (в последно време) на българския държавно-политически елит, не могат да нарушат. /БГНЕС

https://bgnes.bg/news/rumen-ivanov-zabravenite-b-lgari-v-egeiska-makedonia/