Чуждопоклонничеството въ България

[Hatshepsut]

Статия от XIX век представя проблема с българското чуждопоклонничество

Често, за да си обясним несполуките в настоящето, не ни е нужно нещо повече от това да отправим поглед недалеч в миналото. Един бърз паралел с края на XIX век ясно ни показва, че проблемите, пред които тогава е била изправена нашата държава, далеч не са толкова различни от тези днес.

В следващите редове ще прочетете част от статията на Тодор Икономов озаглавена „Глупавите позаимствования и вредите от тях“. В нея един от водачите на Консервативната партия, а също така виден възрожденец, писател, общественик и публицист, разглежда може би най-наболелия за времето си въпрос свързан със широкоразпространеното тогава чуждопоклонничество (нещо, което ни изглежда толкова актуално и днес).


Глупавите позаимствования и вредите от тях

Ако си зададе човек труда да подири какви са основите, на които се гради нашият нов живот в политическото, умственообразователно и икономическо отношение, той ще бъде неприятно зачуден да види, че в тия основи няма нищо самородно, няма нищо свое, народно, няма нищо оригинално.

Задачите, които си задаваме в делата от политическо, икономическо и образователно свойство, не са задачи на мястото и порождения на нашия собствен народен живот. Те са задачи позаимствования отвън и привнесени в нашата душа не от самото положение на българския народ, а от книжките на чуждите страни и от готовите примери на иностранните порядки.

Възпитани в чужди книги и чужди понятия и приучени към готовите правили и теории на другите народи, ние гледаме на нашия народ през очилата на тия теории и на всичките му нужди бързаме да отговорим с готовите, позаимствованите рецепти.

Самородни и оригинални са у нас само раздорите и несъгласията ни. Всичко друго е нещастно позаимствование, което насилва и осакатява българската природа. Всичко друго е чужда форма без всякакво удобство за българската снага.

За свобода ли почнем да говорим и да ратуваме, тая свобода ний ще я вземем не такава, каквато отговаря на нашето положение и на нашите сили, а каквато се разбира или от нихилистите в Русия или от Рошфор и комунистите в Париж, или от непримиримите революционери в Европа.

Има ли нещо общо между задачите на българското население и стремленията на Парижката комуна, за това никой не мисли, както никой не мисли и за другото, дали е време да начева наший млад народ от там, където свършват отчаяните нихилисти и развалените комунисти.

Като деца без собствен умствен капитал и без всяка самостоятелност ние се хвърляме върху онези играчки, които най-много блестят в очите ни и произвеждат по-голям шум.

За управление ли почнем да радим, ний налягаме не за най-доброто управление на България, за България днес и утре, а за такава система, която нам се харесва и правилата на която черпим из чуждите книги и примери.

Всеки от нас бърза да поддържи системата, която си е харесал от многото готови, и всеки става причина да се приготвя широко поле не за порядък и управление, а за цяла анархия. Далеч от властта, ние сме горещи свободолюбци и не оставаме по-долу от най – горещите свободолюбци на Европа, с устата и теориите на които говорим.

Навсякъде начело на работите се поставят хора, които имат най-голям опит и най-големи познания за нуждите и характера на народа, на обществото. У нас и с хората става като с идеите и учрежденията. Ний търсим и предпочитаме не хората с опит и със собствена воля, а най-горещите представители на позаимствованите мисли и примери.

За чуждите мисли и чувства ний търсим и хора съвсем чужди за мястото и за неговото положение. Ний поставяме начело на работите не тези, които ще бъдат най-полезни за мястото, а най-много тези, които най-много боравят със чуждите теории. Тая е причината, гдето начело на управлението и на другите публични работи у нас често са седели хора, които говорят с книгите и чуждите теории, а от мястото и от местните истински нужди нямат ни най-малко понятие.

Между тези хора има таквизи, които никак не познават народа, между който са се заловили да работят, и които са лишени от най-елементарната опитност. У тях всичко са чуждите системи и примери. Отнемете им книжките и готовите примери за подражание и ги турете да направят нещо за мястото и според мястото, те ще сгънат ръце и ще се видят в най-трудното положение. Те не ще знаят ни що да правят, ни накъде да се обърнат. Те са и умни, и достойни само с чуждите примери. Отнемете им готовия чужд материал и готовите системи, те ще останат гола нула, за която и работата в най-долната канцелария ще бъде тежка и чрезмерна.

Не искам да кажа, че готовите знания и направените от другите народи опити трябва да остават за нас безизвестни. Напротив, с помощта на тези знания и на тоя опит ний по-добре ще можем да погледнем на човешката природа и на нейните особености у разните народи.

Те могат да ни бъдат от голяма полза, но не като готова система, а като пособия при установяването на своя самородна система, основата на която изтича от самите свойства и нужди на мястото и на населението.

Ние сме длъжни да търсим и поддържаме свободата и равноправството като принципи, без които никое общество не може да се развива и благоденствова, но всичко това трябва да бъде установено и оградено с такива закони и порядъци, които са и свойствени, и изпълними за всичките граждани на държавата, на мястото.

С тези заимствования ний трябва да правим каквото правим и с европейските материи. Купуваме ний тия материи, но кроим от тях и шием дрехи за нашата снага и за нашето удобство. Опитът на другите и примерът им трябва да ни научават не да вземаме чуждите форми за наши и да се стесняваме в тях и даже да си насилваме снагата с тях, а да си кроим формите според исканията на наший живот, на нашите занятия, на нашите привички.

Януари 1886, град Русе

https://bulgarianhistory.org/todor-ikonomov/

[Hatshepsut]

Чуждопоклонничеството и българските национални интереси

Акад. проф. д-р Григор Велев – председател на Българска академия на науките и изкуствата и Георги Вълчев – председател на БНДС „Целокупна България“ са гости в „Свободна зона“. Разговор за българския патриотизъм и за книгата на акад. Велев „Чуждопоклонничеството и българските национални интереси“. Как политиката може да манипулира и да подменя историческите факти? Научаваме някои малко известни факти и събития от българската история.

Чуждопоклонничеството и българските национални интереси

Какво се случва с българския патриотизъм?

https://www.tvevropa.com/2019/07/chuzhdopoklonnichestvoto-i-balgarskite-natsionalni-interesi/

[Panzerfaust]

Чуждопоклонничеството не е наше оригинално българско явление, разбира се. Изпитват го всички народи и държави по две причини: едната е, когато се чувстваш изостанал в своето културно и икономическо развитие; а другата е, когато си в сферата на интереси на някоя велика сила.

[Шишман]

Чуждопоклонничеството не е наше оригинално българско явление, разбира се. Изпитват го всички народи и държави по две причини: едната е, когато се чувстваш изостанал в своето културно и икономическо развитие; а другата е, когато си в сферата на интереси на някоя велика сила.

Има и трета причина, като ти го натрапят чрез медии и какво ли не. На нас ни го натрапват от преди освобождението от турско до сега. Сега обаче като че ли леко се поспря.

[Шишман]

Едно от отвратителните неща на модерните времена.
3апочва от преди освобождението и продължава и до сега.
Аз самият по едно време бях чуждопоклонник и се отвращавам сам от себе си. Та в тази тема ще публикувам  материали по въпроса .
________________________________

Николета Караманолева-Енева
 
Сигурно ви е направило впечатление, че в последно време тенденцията да си кръщават децата с чуждестранни и необичайни за родните географски ширини имена набира все по-голяма популярност сред младите български родители. Например, решил си да се поразтъпчеш мирно и кротко в близкия парк и току някоя майка се провикне край теб: „Йоане, не хвърляй пясък в очите на Саманта“. След нея пък друга възторжено добави: „Ох, милата Стефани, колко е кротка в сравнение с моя Антъни“. Стефани е кръстена на баба си Стефка. Антъни - на дядо си Антон. За протокола. Ако се чудиш на кого е кръстена малката Лилиян пък, ще ти кажа - на баба й Илина. Хем звученето на двете имена е близко, хем второто е по-кокетно и модерно. Само дето, ще ви призная, няма нищо общо с първото. И започваш да се чудиш и маеш – в България ли си, отвъд океана ли си. Ламтежът по чуждото не е от вчера. Бай Ганьо най-добре ще ви каже... И колкото повече чуждици и преферцунени имена натъпчем в красивия си и богат български език, толкова по-добре. Да се смееш ли, да плачеш ли... Къде отидоха имена като Божура, Гергана, Боряна, Калина? Днес никой не ги зачита. Виж, Натали, Дона, Бела, Ая, Марая, Джулия, Киара, Паула, Патрик, Саманта, Катрин, Стефани е друго нещо. С тази разлика, че същите тези деца няма да имат българско самосъзнание. Не само защото имената им не са български, а защото родителите им най-вероятно не притежават такова...

[Panzerfaust]

Това с кръщаването на децата със западни имена е много гнусно. Но то си има предистория - кръщаването на децата с руски имена по времето на комунизма - пълно е със Сергей (българското име е Серги), Алексей (българското име е Алекси), широко придобилото гражданственост Николай (българското име е Никола), Олег, Игор и т.н. Вкл. умалителни като Серьожа и Альоша. За жените Олга и Катя.

[Шишман]

Това с кръщаването на децата със западни имена е много гнусно. Но то си има предистория - кръщаването на децата с руски имена по времето на комунизма - пълно е със Сергей (българското име е Серги), Алексей (българското име е Алекси), широко придобилото гражданственост Николай (българското име е Никола), Олег, Игор и т.н. Вкл. умалителни като Серьожа и Альоша. За жените Олга и Катя.

те някои от руските имена съвпадат с наште, ама такива като : Олег,Альоша , Сергей и други подобни - малко не вървят, чуждо-поклоничество и така.А иначе даже баба ми родена 1910г.  беше кръстена Виктория на кралица Виктория. Ама тогава 1 от 10 деца не е набивало толкова ба очи, но и тогава чуждото е било на мода.

[FELDMARSCHALL]

Ако някой чужденец кръсти детето си с българско име, това приема ли се за чуждополонничество ?

[Шишман]

Ако някой чужденец кръсти детето си с българско име, това приема ли се за чуждополонничество ?

Еми поклонил се е на българското- за нас добре, за неговият народ зле.

[Panzergrenadier]

При социализма, желанието да притежаваш западна аудио-видео техника и изобщо стоки за бита със западен произход беше заклеймено от другарите-комунисти като чуждопоклонничество. Да предпочетеш българското или съветското с по-ниско качество пред западното, само за да бъдеш любител на родното? Човек купува и търси по-високото качество независимо дали е "сделано в СССР" или във ГФР....

[Шишман]

При социализма, желанието да притежаваш западна аудио-видео техника и изобщо стоки за бита със западен произход беше заклеймено от другарите-комунисти като чуждопоклонничество. Да предпочетеш българското или съветското с по-ниско качество пред западното, само за да бъдеш любител на родното? Човек купува и търси по-високото качество независимо дали е "сделано в СССР" или във ГФР....

Е те се покланяха на тая техника, като на Бог. Беше смешна работа и тъпа.

[Panzerfaust]

Покланяха се, защото комунистите държаха хората изолирани и ги караха да използват мизерните им стоки.
Поради тази причина тираджиите и моряците станаха царе - да имаш елементарни неща като "корекомски яйца" или бутилка уиски нисък клас и си върха. Хората пазеха празните бутилки или опаковките от западни шоколади като ценност години наред.

[Hatshepsut]

Гъркомани


Паметникът на Никола Пиколо във Велико Търново

„Гъркомани“ е термин, който се използва в България, Северна Македония, Румъния, Албания и други страни за хора с български, влашки или албански етнически произход, от областите Македония, Тракия и Епир, които се смятат за част от гръцката нация (синоним на гърчеещи се) или за хора с българско национално съзнание, които след появата на Българската екзархия и обявяването на българската църква за схизматична остават верни на Цариградската патриаршия. При първата употреба терминът е равнозначен на използваните в Гърция термини славяногласни гърци или гърци славофони (Σλαβόφωνοι Έλληνες), албаногласни гърци (арванитите) и влахогласни гърци (власите), по аналогия на туркогласните гърци – караманлиите. Термините възникват в Гърция в средата на XIX век.

История на явлението

Процесът се заражда през време на османското владичество, но през втората половина на XVIII век придобива по-широки размери. Първата буржоазна класа, която се оформя на Балканите, е гръцката. Същевременно национализмът на гръцката църква става все по-силен и Цариградската патриаршия започва да упражнява един вид империализъм над останалите балкански народи. През 1767 г. тя закрива автономните архиепископии в Ипек и Охрид. Поради силната икономическа позиция на гърците XVIII век е векът на силно влияние на елинизма на Балканите. Въпреки това, както французите след Френската революция се опитвали да разпространят по цяла Европа култура, която те смятали за универсална, а не етнически френска, така гъркофонните ромеи разпространявали същата универсална (френска) култура по Балканите. Тази европейска култура била толкова чужда на гръцкия селянин, колкото и на българския и поради това рум милетът бил подложен на процеси на разпад. Въпреки това, поне до 40-те години на XIX век това, което в българската историография се нарича „погърчване“ до известна степен съвпадало с поевропейчването. Всъщност едва през трийсетте години гръцкото културно просветно влияние достига своя връх и започва да се превръща в осъзнавана опасност от погърчване. Като резултат по целия полуостров започнала трескава дейност на т.нар. „етнически активисти“, чиято цел била разрушаването на рум миллета и трансформирането на езиковите общности в нации. Гърците сменили споделената от останалите балканци източноправославна, патриаршистка идентичност с несподелимата елинска мегали идея, а българите поели към признаване на булгар миллета и изграждане на българската нация.

Гърчеене сред интелигенцията

Гъркоманията е плод на високия статус, който гръцката култура има сред православното население на Балканите, на смесването на религиозната и националната идентичност, а към края на XIX и началото на XX век – и на целенасочената гръцка национална пропаганда в Македония и Тракия. През този период гъркоманията в Македония е свързана както с емоционална привързаност към гръцката култура, така и с прагматически съображения относно възможностите областта да бъде присъединена към Гърция.

Поради това, преди началото и разрастването на борбата за признаване на самостоятелна българска църква и за българска просвета някои получили гръцко образование българи, като Никола Пиколо, Васил Априлов, Братя Миладинови, Атанас Богориди, Григор Пърличев, Константин Фотинов и др., или в различна степен минават през период на гърчеене, или дълготрайно променят своята народностна самоличност. Част от българските историци наричат това явление „погърчване“. Според Раймонд Детрез то до голяма степен съвпада с приобщаването към модерната западна култура въобще. Не всички българи – гръцки възпитаници се елинизират. Много от гръцките възпитаници стават основни фигури в развитието на българската просвета и са ангажирани в борбата на самостоятелна българска църква, без това да ги откъсва от гръцката просвета и култура. Доказателство за това са елино–българските училища, които стоят в основата на новата българска просвета, а като пример може да се посочи Иван Селимински, който до края на живото си пише на гръцки език, но остава с българско самосъзнание.

Гъркомани унищожават надпис на цар Йоан Асен II

Станимашки надпис на цар Йоан Асен II

Станимашкият надпис на цар Иван Асен II е старобългарски епиграфски паметник, издълбан върху югозападния мраморен склон на Асеновата крепост край Станимака през 1899 година като копие на надпис от 1231 г. Разположен е в осем реда. Оригиналният надпис за първи път е копиран и публикуван от френския пътешественик Пол Люкас, посетил Станимака през 1706 година. През 1864 година той се появява на страниците на вестник „Гайда“, а по-късно е обнародван във вестник „Македония“. През 1881 е публикуван и в пловдивския вестник „Марица“. Надписът е заличен през 1883 година по нареждане на станимашкия кмет гъркоманин Атанас Епитропу в опит за унищожаване на следите от културата на Втората българска държава в този край.

Надписът е изсечен отново върху същата скала през 1899 г. под ръководството на Васил Златарски според оригиналните му преписи. Той има следния текст (транслитериран с граждански шрифт):

„    В(Ъ) ЛѢ(TO) S Ѱ Л Ѳ ЕН(ДИ)К(TA) Д Б(OГ)Ѡ(МЪ) ВЪЗДВИЖЕНЫ ЦР(Ь) АСѢНЬ БЛЪГАРОМЪ И ГРЪКОМЪ ТАЖЕ И ПРОЧИМЪ СТРАНАМЪ ПОСТАВИ АЛЕКСѢ СЕВАСТА И SИЗДА СЕИ ГРАДЪ    “
На съвременен български език:

„    В година 6737 от сътворението на света (1231 г.), индиктион 4-ти от Бога въздигнатият цар Асен [цар] на българите и гърците, също и на други страни, постави Алекси [за] севаст и изгради тази крепост

https://bg.wikipedia.org/wiki/Гъркомани

https://bg.wikipedia.org/wiki/Станимашки надпис

[Валсо]

Всички без изключение сме чуждопоклонници, така че не разбирам какво сте се хванали за тази тема.

Повечето използвате Spyware - американско жалко подобие на ОС. Други ползваме линукс - финландска по произход свободна ОС.

В джобовете си имаме или галфони (така, де, айфони), или Андроид - мобилна ОС с неизвестен произход, която представлява модифициран Linux ARM с криптиран руут дял, заключен буутлоудър и премахнато sudo.

Даже и самият компютър не е чистокръвно българско творение (Джон Атанасов).

Музиката, която слушаме - от циганската "музика" (чалга) през рап до метъл или гнуз, пардон, джаз - всичко е чуждо.

99% от изобретенията са чуждестранни, като започнеш още от динамото на британеца Майкъл Фарадей през 1831 г., благодарение на когото днес човечеството може да произвежда ток, вместо да лови мълниите, за да си сготви яденето.
После пък имаме сърбина Никола Тѐсла, който около 1890 г. подобрява динамото на Фарадей и ако не ме лъже паметта за това, което четох - го прави намалява по размери.
Менделеевата таблица, която в наши дни ядем, благодарение на всички български колбаси и деликатеси, пък е руско творение.
Возим се на руски, швейцарски и чешки влакове и трамваи, автомобили, камиони и автобуси с разнороден произход. Сред последните някога имаше и български, които бяха много добри машини (11М3 и 11М4 ми бяха любимите автобуси, особено М3-ката).
Повечето от храната, която ядем днес и наричаме "българска" е внесена от някъде, начело с доматите.
Гнусната религия също е чуждестранно изобретение.

[nasiovoivoda]

Чуждопоклонничеството в България е от време оно. Като започнем със скандалните изцепки на някои наши така наречени "възрожденци" като отрепката Любен Каравелов. 100 % руско келеме замесено в смъртта на най-великия българин и масон Васил Левски, който е искал да бъдем република. Да не говорим и за югославянските му вопли. Той май беше първият от редица национални предатели слугуващи повече на Белград и Москва от колкото на България. Минем през друг виден рубладжия Петко Каравелов. Негова май е заслугата най-големият ни храм да носи името на някакъв руски пълкводец. До колкото съм запознат е вършил зулуми по времето на Стамболов. Юдейчето Обретенов замесен в смъртта на Ботев. Отново руска подлога. Не съм запознат кой точно трови Савата, но привържениците на конспирацията мълвят, че е пак някаква копейка. След Съединението се сещам главно за идиотщините на земеделци и комуняги. Унищожаването на правописа ни !
Ликвидацията на ВМРО в услуга на леви радикали и югославяни. На Стамболийски има кръстени места навсякъде в България. Боже! Имаме Благоевград.
Митьо Дядото произнася в парламента, че е македонец.
Следва ерата на комунягите и техните опити да харижат територията всячески на Москва.
В химна на НРБ се пее, че сме "заедно в мир и бой". След като не успяват пък русофицират една значителна част от населението, която днес подкрепя Дугиниста Хуйло в заличаването на една цяла държава. Визирам войната в Украйна. За прехода спокойно можем да кажем, че си се случи по съветски сценарий. Илия Минев беше избутан в ъгъла, а ченгета, мутри и комуняги си играха на "СДС срещу БСП". Всичко едно "цяло БКП". Симо КГБ-то унищожи паметта на Борис. Не че царя не е бил слабохарактерен срещу СССР. Прави впечатление, че основното чуждопоклонничество в България е руско-сръбско. Дугинстко в религиозен мащаб.
Но далече не свършвам с "евразийците". Така наречените "соросоиди", които скачат с телешки възторг на еврото, докато има хора, които бъркат в кофите. Пълзящата ислямизация, заради турчеещи се българи и вносни работници. Огромното количество руски фирми, които не плащат данъци. Всякакви терористи и араби кръстосващи територията ни. И така.

[Panzerfaust]

Юдейчето Обретенов замесен в смъртта на Ботев. Отново руска подлога.

Това няма нищо общо с истината. Никола Обретенов със сигурност не е евреин. Това, че е замесен в смъртта на Ботев са само празни спекулации, нито един от съвременниците на събитията не го посочва по никакъв начин. По никакъв начин не е и руска подлога, точно обратното - Обретенов е стамболовист.