Посветено на по-малко известните и забравени народни юнаци

[Шишман]

Повтаряме имената на известните народни юнаци - герои, но пропускаме : многото неизвестни или забравени, върху чиито подвиг и саможертва я има и днес нашата България. За това започвам тази тема и я посвещавам на по-малките и неизвестните и забравените. Нека се знае и за тях и те градиха българщината и са достоен пример за подражание.



Ето и портрета на юнака.

[Шишман]

Той не е неизвестен, но не е и сред имената, които се повтарят на празници и годишнини.
Едно уточнение, той не е революционер и никога не е бил такъв: той е четника на ВМРО. На много болни от комунизъм хора все революции и революционери са им в главите. Така че нека го почитаме, като четник, а не комунистическо-масонското - революционер.
____________________________________________
На 9 октомври 1934г. великият българин Владо Черноземски (Величко Керин) застрелва в Марсилия антинародния сръбски тиранин крал Александър I. Като мотив за убийството на югославския крал Александър I е посочена водената от него брутална националистическа политика за изтреблението на македонските българи, хървати, черногорци, албанци и други народности в Югославия.

Югославският монарх е на официално посещение в Марсилия. Пристига на борда на крайцера "Дубровник", придружен от външния министър Боголюб Йевтич. Посрещнат е от френския министър на външните работи Луи Барту. По време на движението на официалния кортеж по марсилските улици Владо Черноземски открива огън с автоматичен пистолет. Кралят и министър Барту ( загива от френски куршум) са убити на място, а Йевтич е тежко ранен. Черноземски е съсечен тежко със сабии от полицията, умира 20 часа след атентата. Погребан е на неизвестно място, като на погребението присъствали само двама детективи и гробари. Съучастниците на Черноземски, хърватите Звонимир Поспишил, Мийо Краль и Милан Таич, са заловени от френската полиция, съдени са в Екс-ан-Прованс и осъдени на доживотен затвор.

През 1929г. усташите извършват неуспешен опит за покушение срещу югославския крал, което предизвиква вълна от репресии срещу тях. Мнозина активисти на хърватското движение, начело с Анте Павелич, са принудени да емигрират. Същата година в София, Иван Михайлов и Анте Павелич подписват договор за сътрудничество и координиране на действията на двете антиюгославски организации. Хърватите и македонските българи имат общи тренировъчни лагери в Италия и Унгария, чиито правителства са настроени спрямо Югославия. Влошаване на обстановката в Югославия след въвеждането на диктатурата на крал Александър допълнително сближава българи и хървати. Съвместни акции на ВМРО и "Усташа" биват извършвани не само във Вардарска Македония и в Хърватия, но и по цялата територия на Югославия, а по-късно след забраната на ВМРО в България и по цяла Европа. Върхов момент в общата борба на двете организации е убийството на сръбския сатрап крал Александър.

[Шишман]

Петър Папанчев от Сливен по време на Балканската война (в средата) със синовете си Борис и Илия. Той е бил народен представител, но напуска парламента и отива да се сражава за България като доброволец заедно с децата си. Някога е имало и такива народни представители.

[Шишман]

На 10 октомври 1927 г. в пещера в планината Плачковица, където в продължение на 20 часа водят сражение срещу сръбски войски, след като привършват боеприпасите си, четниците на ВМРО от Щип, Ипократ Развигоров и Илия Лилинков се самоубиват. Пет дни по-рано, двамата заедно с Благой Кралев от Куманово, провеждат в поробения Щип успешна наказателна акция на ВМРО срещу сръбския генерал Михайло Ковачевич.
ВЕЧНА СЛАВА НА ГЕРОИТЕ!
public image hosting

[Шишман]

Оцелял въстаник от Хвърковатата чета на Георги Бенковски, действала по време на Априлското въстание. Фотографиран след Освобождението на България, вероятно през 30-те години.

[Шишман]

Йордан Силянов Пиперката е роден на 13/23 юни 1870 година в село Козица, тогава в Османската империя, днес в Република Македония. Отраства в крайно бедно семейство и не успява да завърши битолската гимназия. Още млад отива в България, където работи във фурна. В София се запознава с харамии, доброволци и участници в Кресненско-разложкото въстание. Заедно с войводата Дончо Златков влиза за първи път в Пиринско. В 1895 г. участва в Четническата акция на Македонския комитет в четата на Стоян войвода и Кочо Лютата.

Влиза във Вътрешната македоно-одринска революционна организация през 1897 г. в Кичевската чета на Дуко Тасев. Убийството на Муарем-бег, в което участва и Йордан Пиперката, го принуждава да напусне Македония и пак да замине в България. В Македония се завръща заедно с четата на Мирче Ацев през юни 1900 година, след което обособява агитационно-организаторска чета от 4 души в Крушевско.
През 1901 г. е четник на Никола Русински, като след школовката при него става войвода на чета в демирхисарско, в която влизат Гюрчин Наумов, Андрей Петров, Миале от Валмевци, Веле от Илино и Стрезо от Демирхисарските села.
До началото на Илинденско-преображенското въстание обикаля също районите на Кичево и Крушево. Унищожава серия турци зулумаджии. В Брезово води голямо сражение, тогава негов подвойвода е Христо Стойков, а секретар му е Лечо Настев. След март 1902 година го инспектират Георги Попхристов и Христо Узунов, заради оплаквания срещу своеволията му, но всичко му е опростено.

На Смилевския конгрес Йордан Пиперката и Димитър Матлиев са представители на Демирхисарския революционен район. През въстанието с 900 души въстаници напада албанското село Прибилци, после води бой и в местността Гюрчейца, Кичевско. След опожаряването на село Цер Йордан Пиперката с още трима четници отива да разузнае района на изгорялото село. При турска засада на 28 август 1903 г. Йордан Пиперката пада поразен от турски куршум. Заедно с четниците си е погребан тържествено в село Велмевци. След смъртта на Йордан Пиперката неговото място заема първия му помощник Димитър Дечев. Йордан Пиперката остава в спомените на народа, като за него се пеят много песни.
post a picture

[Шишман]

Портретъ на участникъ въ Априлското възстание от 1876 г. отъ Брацигово. Снимка отъ 1897 г.,

[Шишман]

ЮНАК И ПОЛОВИНА.
Нейчо Калъчев (Калъча) най - точният стрелец, още известен като ловец на  глави. По време на Априлското въстание успява да убие последователно  двама от турските знаменосци, което  окуражава въстаниците и внася смут в турските редици. По този начин дава  възможност на населението да спечели време и да се изтегли към  Копривщица. Той е също и един от първите, които посрещат руските войски в  Клисура командвани от ген.Комаровски.
photo url

[Шишман]

БЪЛГАРЩИНА И ПРАВОСЛАВНА ВЯРА.

 Няма българщина без вяра, няма и да има.
Само смирението може да роди такива попове юнаци.
____________________________________________________________________
На 17 ноември 1908 г. умира поп Грую Бански (1836-1908) - български революционер и верен съратник на Георги Бенковски. След посещение на Васил Левски в село Баня, поп Грую става обществен деец и революционер. Основава местен революционен комитет в селото си. След пристигането на Георги Бенковски в Панагюрско, двамата стават много близки съратници. Поп Грую е представител на селото си на събранието на Оборище. Той заклева делегатите на събранието. По време на Априлското въстание е войвода на чета. След потушаване на въстанието се укрива, но за да спаси съселяните си от избиване, се предава. След амнистия е освободен, но по време на Руско-турската война отново е арестуван и изпратен в Цариградския затвор, а после в Мала Азия - Коня. След Освобождението на България е амнистиран и се завръща в селото си с тържествено посрещане. Вечна му памет!

[Шишман]

Дядо Обрейко Стоянов - последният жив участник от Априлското въстание

[Шишман]

Определено заслужават да им се посвети една тема.
_______________
 Дядо Дячо от Ясъкурия
Началник на продоволствията и оборудването на "Брациговското въстание"Осъден на смърт и заточен.По разказа на Константин Величков "В тъмница": при разпита пред Турския съд "Учуди ме особено твърдостта на хаджи Дячо. Той изпъкваше тука в ролята си на най-стар, от когото чакат другите ум и пример, и своята безбоязненост той внушаваше на всички.Той се изправи със своите шейсет и пет години, като един непоколебим дъб".

[Шишман]

    На 9-ти март 1873 г. в Хасково е роден Тане войвода - легендарен български революционер и деец на националноосвободителното движение на българите от Тракия, Македония и Поморавието, войвода на Вътрешната македоно-одринска и Вътрешната тракийска революционна организация, участник във войните за национално обединение. Повече от две десетилетия той е войвода на чети от Беломорска Тракия, Южна и Централна Македония, по-късно и ревизор на всички чети в Западна Македония. През юли 1907 г. е ръководител на обединените чети на ВМОРО, които участват в най-голямото сражение след Илинденско-Преображенското въстание, това край връх Ножот, известно и като Македонската Шипка.
Днес в "независима" РС Македония няма нито един паметник на Тане войвода. Победилият югославски македонизъм е съградил единствено семпъл монумент в чест на падналите край Ножот, без да се споменава техния войвода или факта, че по-голямата част от избитите комити са родом от Княжество България. Гаврата с историческата истина е допълнена от задължителното гръцко слънце, инкрустирано на централно място върху паметника, издигнат край лобното място на 67 български четници.
Поклон пред паметта на Тане войвода!       

[Шишман]

ИВАН КУЛИН - ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ БУНТОВНИК, КОЙТО ДРЪЗВА ДА ПРЕГОВАРЯ С ТУРСКИЯ СУЛТАН ЗА ПРАВАТА НА СВОИТЕ СЪНАРОДНИЦИ



доцд-р Петър Ненков

Иван Кулин е роден през 1803 г. в село Медковец, Ломско. Още от юноша свързва живота си с борбата на българите от Видин, Белоградчик, Лом и Раковица за свобода . Баща му участва, като войвода на чета в Сръбското въстане от 1811 година. След завръщането си в Медковец е арестуван и заклан от турците в собствения си дом пред своята жена и невръстни деца.

Иван Кулин става главен организатор на Видинското въстание през 1850 година. Лично води четите в сраженията при Връшка чука, Раковица, Салаш и Белоградчик. Предвожда обсадата на Белоградчишката крепост. Създава революционна организация в Белоградчик от типа на онези, които двадесет години по-късно Левски ще основе в поробена България.

Той достигнал до възможно най-високата степен на образование за своето време. Знаел пет езика. Избран е за кнез на село Медковец. Като човек, Иван Кулин е имал изключителен авторитет сред населението заради големите си знания, затова постоянно е бил избиран за представител на българите пред турските власти, във всякакви комисии, делегации, анкети и пратеничества. Османските управници са знаели за неговото обаяние сред населението, затова зорко са следели да не "разбуни раята". Постоянно е бил преследван от турската полиция и шест пъти е изпращан в турските затвори . Забележително е това че и шестте пъти е успявал да избяга. Колко голям е бил патриотичният заряд на този изключителен човек, говори направеното от него след потушаването на Видинското въстание. Турците го хванали и за да бъдат сигурни, че повече няма да може да избяга от затвора и да бунтува раята, го заточили на остров Измит в Мраморно море.

Когато през октомври 1853 г. избухнала Кримската война и русите окупирали Силистра, вестта за това стигнала чак до остров Измит. Той с помощта на един българин - мохамеданин успял да избяга от затвора. Добрал се до брега на Мраморно море и от там, за малко повече от един месец, прекосил пеша над хиляда километра, с изранени крака, гладен и дрипав, за да застане една вечер на прага на бащиния си дом! Радостта на семейството му била неописуема. Разбрали за това турските власти организирани потери, за да заловят "опасния комита"! Верните му другари обаче го укрили, а преданият на делото бай Стоян от Лом го прехвърлил през Дунава на румънския бряг. От там в Букурещ чрез д-р Иван Селимски се свързал с руския командващ, граф Паскевич. Последният му предложил да замине за Белград. Там Иван Кулин съживил отново поборническото движение в Северозападна България и специално във Видинския край. Кнезът Иван Кулин превърнал Белград в организационен център за подготвящото се въстание във Видинско. Иван Кулин научил, че съгласно т. 24 и 25 от Хатихумаюна, султанът е разрешил на християните да участват наравно с турците в османската армия. Когато въпросът за приемането на 16 хиляди българи в турската войска във Видинския санджак, бил поставен за утвърждаване на султанския съвет от Садък паша - известен полски генерал на турска военна служба - Михаил Чайковски, английския посланик в Цариград Редклиф рязко се противопоставил. Така, корпусът от българи, участващи в състава на турския аскер във Видин бил снижен до 3000 души . Това не обезсърчило Иван Кулин, защото той считал, че и тази сила ще е полезна за освободителното дело.

На 25 май 1850 година българите в Северозападна България въстанали. Лично Иван Кулин развял знамето на свободата в Раковица. С помощта на консулите на Великите сили, през същата година делегация от въстаниците начело с Иван Кулин била поканена в Цариград за да постави исканията си пред турското правителство и султана. На тази среща, за първи път от пет века, турците допуснали преговори между представители на раята и министър-председателя си, а след това и със султана. Това бил безпрецедентен случай в историята на Османската империя! Иван Кулин защитил блестящо каузата на въстаналите българи на перфектен турски език. Султан Абдул Меджит разпоредил земята на видинските селяни да им бъде дадена в собственост! Той бил силно впечатлен от голямото умение на кнез Иван Кулин да води преговорите.В знак на истинско уважение падишахът му подарява златен пръстен и красива сабя. След провала на Видинското въстание, Иван Кулин избягал с другарите си в Сърбия. Сръбската полиция заловила Иван Кулин, Никола Гергов и Манчо Кръстев и през Връшка чука ги предали на турската полиция във Видин . Пашата, от своя страна наредил на жестокия турски следовател Рамзи бей да сломи с инквизиции гордите български комити! Чуждестранните консули във Видин, начело с австрийския и руския консули се застъпили пред Мухамер паша за живота на кнез Иван Кулин. Видинския първенец Цанко Хаджи Ангелов подкупил заптиетата, които оставили вратата на ареста и Иван Кулин веднага се озовал във Влашко .

На 8 февруари 1857 г. Георги Раковски се среща в Белград с Иван Кулин и го кани да обединят усилията си за обща борба с поробителите. През 1862 г. в Белград той се включва в Първата българска легия на Раковски. След това ръководи малки чети в пограничните села на Видинския санджак/ район/.

За да бъде най-близко до България и своето семейството, в началото на 1870 година Иван Кулин се установил на девет километра от българската граница, в сръбския град Зайчар. Тук продължил революционната си дейност. Закупил голямо количество барут и оръжие от сръбски търговци, с цел прехвърлянето им във Видин. Турската полиция обаче, следяла действията му и постоянно контактувала със сръбската полиция в Зайчар.

Видинският паша с официално писмо поискал от министъра на вътрешните работи на Сърбия, незабавното екстрадиране на Иван Кулин във Видин. Сърбите организирали съдебен процес в Зайчар срещу него и хората, събирали барут и оръжие. Иван Кулин не е осъден, защото нищо не открили при обиска в дома му. Въпреки това сръбската полиция го поставила под строг контрол и всеки ден го карала да се подписва в местния полицейски участък. На 6 юли 1870 година големият българин починал в сръбския град Зайчар.

[Шишман]

[Шишман]

    ВОЙНЪТ НА ХIХ ВЕК - ГЕОРГИ ИЛИЕВ, ГАДЖАЛ ВОЙВОДА
Такива след освобождението ни никак не са били харесвани от завладелите политическата власт в страната масоно-сатанисти.
Снимка от 1898 г. на 90 годишния дядо Георги Илиев, известен като Гаджал войвода. Гърдите му са покрити с военни ордени за храборост, получени в сражения във всичките войни и въстания през 19 век, в които участва и получава признанието ,,войник на века".
Георги Илиев Симеонов е роден през 1808 г. в Котел. Племенник е на капитан Георги С. Мамарчев и е кръстен на него. По време на руско-турската война 1828-29 г. се записва като волунтир в казашки отряд и участва в редица сражения. След Одринския мир, заминава с вуйчо си в Русия, където през 1840 г. образува своя чета. Участва в Браилските бунтове през 1841 г., инициирани от първия му братовчед Георги С. Раковски. До 1847 г. хайдутува в Стара планина, като през зимата преминава в Румъния и Сърбия. Така в 1848-49 г. с четата си взима участие в Унгарската революция. Дядо Георги е в 5-корпус, предвождан от генерал Лидерис в Кримската война (1853 – 1856). Пенсиониран е с 30 рубли месечна пенсия. Но юнашкото му сърце го отвежда в Кавказ, където се сражава под командването на генерал Киселски. Участва при потушаването на полското въстание във Варшава(1863 – 1864). През 1876 г. е в във ІІ-ри доброволчески български батальон в Сръбско-турската война. Върхът във военната кариера на Гаджал войвода е участието му в Руско-турската война 1877-78 г. в редовете на ІІІ-та дружина на Българското опълчение. Участва в превземането на Велико Търново, сражението при Стара Загора и при защитата на Шипка. Води дружината при превземането на Шейново и пленяването на турската армия. След разпускането на Опълчението, 70-годишният войвода образува малка чета от опълченци. Навлиза в Македония и започва въоръжени действия срещу османците. Четата му заедно с тези на Стоян Карастоилов, Коста Кукето, Стою Торолинко, Кръстю Светиврачки участва в големия отряд, който напада на 5.10.1878 г. Кресненските ханове и дава начало на въстанието.Увенчава се със слава, като пленява 150 турски редовни войници с двама офицери. По време на въстанието е ранен. Славната му военна кариера продължава, като на 77 г. е доброволец в Сръбско-българската война 1885 г. Почти 80-годишен участва в офицерския бунт в София през 1887 г. До сетния си дъх на 1.12.1899 г. живее с малка поборническа пенсия от 70 лева и е жив пример за родолюбие на българите от Мизия, Тракия и Македония !     

[Шишман]

   СЛАВА НА ЗАГИНАЛИТЕ В ИМЕТО НА БЪЛГАРЩИНАТА !
На 12 юни 1903 г. само на 20 годишна възраст е убит в сражение  Милан Делчев(брат на Гоце Делчев).
Милан е роден през 1883 година в Кукуш. Трети син на Никола Делчев и Султана Делчева и брат на Гоце, Димитър и Христо Делчеви.
Милан Делчев става четник при войводата Кръстьо Асенов(племенник на войводата Хаджи Димитър), през 1901 година. На 12 юни 1903 г. седмици преди избухването на Илинденско-Преображенското въстание, турска потеря обгражда четата край с. Неманци, където в завързалото се сражението Милан Делчев пада убит.
На снимката: От ляво на дясно - Милан Делчев, Стефан Мандалов и неизвестен комита.