Васил Иванов Кунчев - Левски

[Шишман]

[Шишман]

Народна Клетва (образецът е съставен от Васил Левски)

Заклевам се в Евангелието, в честа си, и в Отечеството си, пред Бога, и пред Честното събрание на съзаклятието, че от всичко което ми се яви, няма да кажа и открия никому нищо до смърт и до гроб.

Заклевам се и обещавам като полагам за святата тази цел, живот и имот.

Заклевам се и обещавам, безусловна покорност на законите и на заповедите на съзаклятният Таен Централен Български  Комитет, съвременно мълчание, и тайност на делата.
А в противен случай, ако бъда предател, или престъпник, съгласявам се да бъда проводен от оръжието на това съзаклятие, което има длъжност да ме брани, а и право да ме съди.

Заклевам се.

Забележка. Ново-оглашеният, ще се изправи пред една маса, на която ще има сложено едно Евангелие, или кръст, един нож, и един револвер, и ще си тури лявата ръка на сърцето, а дясната ще я вдигне на горе, и ще следва да дума следоющите думи т.е. гореизложените.

[Шишман]

ПОСТОЯННО ПИШАТ ЧЕ ЛЕВСКИ Е БИЛ ДЕМОКРАТ И ПОДОБНИ ТЪПОТИИ
А не ли бил и либерал, феминист, борец за правата на джендърите, за разводите или абортите ? Не е ли бил и сатанист, няма какво да си играем на дребно в изтрещяването, дайте да го караме направо и на едро в масовото полудяване, както си му е редът ! Да не забравя, даже  бил е и голям тъпанар, както си му е редът !
Сещам се как демократично е постъпил в конака в Белград с трима турски войници. Изключително демократично е постъпил и с един турски разбойник, когото заловили и си признал престъпленията: докато е бил в четата на Панайот Хитов. Дай Боже повече такива демократи да имаме !

[Шишман]

ПОКЛОН ПРЕД  ГОЛЯМИЯТ НИ НАРОДЕН ЮНАК
На 18 юли се навършват 181 години от рождението на Апостола на свободата. Същата дата е обявена и за официален празник на родния му град - Карлово.

[Шишман]

АПОСТОЛЕ НЕ СИ ЗАБРАВЕН

[Шишман]

  ЛЪЖИТЕ ОКОЛО И ЗА ЛЕВСКИ, НЯМАТ КРАЙ
 То бил антихрист, пепубликанец, предсмъртни анархо-комунистически писма, бил интернационалист и едва ли не борец за правата на хомо-сексуалните. А истината е че е бил, поне на края : краен родолюбец, вярващ християнин и много-много разумен.
Картина на Златю Бояджиев от 1973г. ! Не е зле, ама оръжията горе в ляво сочат на опаки. Това обаче не е за чудене, знаем че интелектуалците са с леви убеждения демек на опаки.
Левски обаче не е бил на опаки, а на право-право !         

[Шишман]

Народа отдава почит на Левски

[Hatshepsut]

Когато Дякона срещна Апостола ФИЛМ

[Шишман]

[Шишман]

АПОСТОЛЕ НЕ СИ ЗАБРАВЕН !

[Шишман]

ПОКЛОН ПРЕД ПОДВИГА НА ВЕЛИКИЯТ НАРОДЕН ЮНАК
Призори на 27-ми декември 1872 г. Васил Левски е заловен в Къкринското ханче.
От тук започва Пътят към Безсмъртието му!
Дълбок поклон пред паметта му!

[Шишман]

ПОКЛОН ПРЕД НАРОДНИЯТ ЮНАК

На 22 януари 1873г. султан Абдул Азис потвърждава смъртната присъда на Васил Левски По време на целия съдебен процес Апостола не съдейства по никакъв начин на турските власти, с което за пореден път доказва,че е готов да заплати дори с най-скъпото в името на делото, а именно живота си.
Поклон пред Апостола на свободата!

[Шишман]

  ДАТАТА Е 19-и А НЕ 18-и КАКТО ВИ ЛЪЖАТ
За да не може народа да се съсредочи върху делото на Левски се измислят какви ли не трикове. Най-новият който е от 4-5г. е че Апостола е обесен на 18, а не на 19-ти. Преди това бяха номерата с поп Кръстьо дали го е предал или не, сега това.
Толкова ли глупави сме били та до сега повече от 100г. да отбелязваме датата погрешно ? Не просто вас се опитват да ви правят на глупаци. Теории за конспирации, ала-бала и ще има два дена на които да се отбелязва обесването на Левски - 18-ти и 19-ти. И това за 18-ти обикновено го дрънкат вятърничевите телевизионни патриоти, хора говорещи обикновенно тъпотии.                 

[Шишман]

  Последната изповед на Васил Левски пред отец Тодор Митов, броени мигове преди да бъде окачен на въжето:
„Повика ме едно заптие да отида да изповядам Левски при обесването му. Отидох заедно със заптието на мястото, гдето щеше да бъде обесен Левски. Там заварих мютесарифина, много турци и войска. Левски стоеше вързан до стълба на бесилката, слаб и бледен, но с поглед смел и остър. Като ме съгледа, че ида, аз хвърлих един поглед към него и в това време, стори ми се, че ми направи знак с очите си. Аз се разтреперах и изтръпнах!
- Папаз ефенди, ми каза мютесарифинът, иди там, та според вярата ви извършете вашето, като ми посочи към Левски.
Аз отидох при Левски и като го изповядах, почнах да чета отпусната за случая молитва и когато споменах името „раба Божия Василий“, Левски ме пресече и каза: „Споменувай ме в молитвите си, Отче попе, с името „йеродякон Игнатий“, и след малко мълчание прибави: „Моли се Отче, не за мене, а за Отечеството България!“
След като свърших обряда, Левски беше вдигнат върху едно буре и окачен на въжето. Преди да бъде избутано бурето изпод краката му, той извика: „Боже, избави България!“       

[Шишман]

НОМЕРАТА ИМ ОТНОСНО ЛЕВСКИ
 Номерата им не са много, но ги спускат през медиите чрез уж уважавани историци и общественици и за това и успяват.
Дълги години минаваха с номера : кой е предал Левски и на годишните от обесването вместо да се говори за делата на Апостола се говореше за други хора. Сега пробутват номера че е обесен на 18-ти февруари и видите ли ние глупаците 100г. не сме се усетили и сме  отбелязвали грешната дата. Следващият им номер ще е коя година точно е роден, понеже видите ли не била 1837 а друга година.
А делото на Левски и идеята му са били прости и ясни: да бъде народа макар и малък организиран добре и да бъде подготвен за бъдещите възможности да се освободи. Един добре организиран народ, с морала на православната вяра е опасен за външните сили. Такъв народ няма да бъде измамен лесно, както ни измамиха нас след освобождението и ни подмениха българщината с преклонение пред европейското. В днешни дни, а и някога е имало и друга подмяна към руското, което е всъщност подражава доста на европейското. Та това са на практика основните идеи и виждания за нещата на Левски.
Поклон пред паметта му и слава на големият народен юнак.

[Шишман]

ИСТИНИ И НЕИСТИНИ ЗА ВАСИЛ ЛЕВСКИ
МАТЕРИАЛ ИЗОБЛИЧАВАЩ ЛЪЖИТЕ НА АНАРХО-КОМУНИСТИТЕ ЗА КРАЯТ НА МАЙКАТА НА ЛЕВСКИ БРАТА МУ - ПЕТЪР
____________________________
Представяме ви текст на Надежда Петрова – уредник в Музей „В. Левски”, град Карлово. Материалът излиза в отговор на поредните публикации, съдържащи фалшиви сведения за Апостола и неговите близки, завъртащи се в интернет пространството ежегодно през февруари.

Преди години в бургаски вестник беше представен некоректно краят на живота на майката на Васил Левски – Гина Кунчева и на брат му – Петър Кунчев. Последваха подобни публикации в десетки медии и издания, част от които определяни като авторитетни и престижни. Според тях Гина Кунчева се е самоубила, хвърляйки се в кладенец, а синът ѝ Петър умира в мизерия и забравен от всички.

Днес в интернет пространството ежедневно се споделят многобройни текстове, които продължават тази линия. Потресените читатели години наред питат на място в музея или се обаждат, дали така изнесеното е истина? Лошото е, че тази лъжа, повторена вече многократно, започва да звучи и да се приема от широката публика като истина.

За тези, които не търсят само шокиращи истории за известни личности, пък макар и неверни, ето фактите за съдбата на Гина Кунчева и най-малкия ѝ син Петър такива, каквито ги представят документите и спомените на участници в събитията (всички дати по-нататък са по стар стил).

След смъртта на Ботев на 20 май 1876 г. четата му, в която участва и Петър Кунчев, се разпръснала. Петър не е бил ранен, а заедно с Костадин Димитров на 30 май се отделили от групата на Никола Войновски и след дълго скитане намерили спасителен подслон в София у хаджи Стояна Цокова в продължение на няколко месеца. Веднъж, излязъл на улицата, Петър бил заловен от полицията, но, преди да бъде отведен в конака, успял да избяга. След султанската амнистия на заловените четници от 1 август той заминал за Цариград и оттам – за Кишинев, където постъпил в Българското опълчение. При тежките боеве на Шипка на 11 август десният му крак бил сериозно ранен.

Около месец след завръщането си от лечение в Харков Петър Кунчев се обърнал към Найден Геров за съдействие да бъде устроен на работа с писмо, писано около 23 – 25 март 1878 г.:

„…Молим ви, защото ми остана кракът повреден от шипченските битки. Поисках от полицията, за да оставят на хаджи Асан воденицата връз мене, да хвана един воденичар, каквото да мога да се прехраня, но те не дават никакво внимание. Затова ви моля, като защитник на българските страдалци, молим ви наредете и нази на някаква работа. Ваш покорни Петър Иванов Левски (Кунчев) от Карлово”. По-късно той писал второ писмо, получено на 3 април 1878 г.: „Молим ви, миналата неделя, като ме известиха, защото са донесли жалбицата ми, за което ви се бях оплакал за хаджи Асановата воденица. Защото майка ми, като се давила в гераня на Иван Фурнаджийски, само е останала сестра ми с четири момичета, как, молим ви, можат да се прехранват, когато се надяват на мене. Заради това Ви се моля като наши защитници, както знае молим Ви всеки ката ден под ясното небе, защото си наш закрилник и като един баща над нази, заради това Ви са моля и падам на колени пред Вашто честно лице най-паче и да ма настаниш в Карлово на някоя служба.“

Ваш покорни Петър И. Левски (Кунчев)


Десният крак на Петър Кунчев е бил „повреден”, но не ампутиран. Ходел е с бастун, покашлювал и накуцвал. Дошъл си е в родния град от Харков към 22 февруари 1878 г. Карлово било освободено на 28 декември 1877 г., на 19 януари било обявено примирието, Сан-Стефанският мирен договор бил подписан на 19 февруари 1878 г. и тепърва започнали да се сформират държавни институции. Карловци знаят какво е било положението след Страшното (втората половина на 1877 г.), когато около 1000 души били избити и Карлово се превърнало в град на вдовици и сираци, в който се ширели мизерия и епидемии. Бедствали и деца, и жени, и старци – в това число и Гина Кунчева, и Петър. Той, професионалният революционер, без занаят, почти неграмотен, молел за някаква работа в разорено Карлово. Неговият първи братовчед Васил Караиванов бил избран за председател на градския съвет на 16 януари 1878 г. и полагал усилия да облекчи положението на най-нуждаещите се. Не се втурнал да урежда първо братовчед си.

Бащината къща на Петър не била годна за живеене, приютил се при сестра си Яна (Ана), после от градската управа го настанили в изоставената къща на Асанаа Каръася. По-малко от два месеца след връщането му в Карлово го назначили за старши стражар. Никъде в спомени на съвременници не се среща информация, че той е просил. Когато състоянието му от белодробната туберкулоза се влошило, се преместил отново при сестра си, където през есента на 1881 г. починал.

Гина Кунчева останала вдовица на 34 години. Към 1847 г. Иван Кунчев получил инсулт и през 1851 г. починал. Най-малката им дъщеря Марийка заедно с Петър заболели от едра шарка. Петър оздравял, останал сипаничав, а Марийка починала половин година след баща си.

Гина Кунчева след обесването на сина ѝ Васил взела при себе си внучката си Софúя, за да не е сама. Преди Априлското въстание се поболяла и се преместила да живее при дъщеря си Яна и зет си Андрей, известен в града занаятчия и търговец, чиято къща се намирала в източния край на площад „Св. Никола” (сега пл. „В. Левски”). През 1878 г. Гина Кунчева е била на около 61 г., Яна – на 43 г., Андрей – на 73 г. Той починал на 28 ноември 1907 г. на 102 г.

Живите деца на Яна и Андрей тогава били съответно на: Начо – 26 г., Гина – 21 г., Мария – 18 г., Софúя – 15 г., Елена – 7 г. В деня на Св. Харитина – 5 октомври 1877 г., за да не бъдат поругани, Гина, Софúя и Мария били прехвърлени пеш оттатък Балкана.

Гина Кунчева не е слугувала на никого. Останала вдовица, тя денонощно предяла и тъкала чужда стока, за да се прехранва. Дори е успявала да задели платно за ризи, с което да дари по Коледа българи в Пловдивския затвор, продължили делото на сина ú Васил.
Паметникът на Гина Кунчева.

Тя била давена от турците на 29 юни /Петровден/ 1869 г. след произшествието с Васил Левски в Сопот, когато в ръцете на властите останало палтото му с революционни книжа. Полицаите под ръководството на карловския мюдюрин намерили майката в къщата (в южния край на града) на най-малката ѝ сестра Мария Фурнаджиева, където отишла на имен ден, завързали я за кофата и я спуснали в герана. Един от стражарите бил с изваден ятаган, опрян на въжето, готов да го пререже, ако не изкаже къде е синът ѝ.

По време на тези събития Петър не е бил в Карлово. За тях той е научил от близките си. В книгата си „Сподвижнички на Апостола” на стр. 30 Любомир Дойчев коментира:

„Мисълта на Петър е неясна: „като се давила” е едно, а като се удавила – съвсем друго! Следователно преди 3 април 1878 г. трябва да подразбираме, че Гина е правила опит да се удави, вероятно отчаяна от сполетялата я тежка болест… Явно опитът ѝ да се удави в кладенеца на сестра си Мария не е успял, спасили са я!” Недобросъвестни автори си позволяват да представят предположението на Л. Дойчев като достоверен факт, като при това дават воля на фантазията си и го украсяват с още измислени детайли.


Неимоверното напрежение и притеснение за съдбата на внучките довели до влошаване на състоянието на Гина Кунчева. С надеждата, че скоро ще се оправи, често казвала на дъщеря си:

„Ано, аз един ден да се засиля, да тръгна, и накъдето и да са те, аз ще ги намеря!” С думите „Децата ми, децата ми!” тя издъхнала в дома на зет си от така наричаната в онази епоха „тежка болест” (сърдечно заболяване) около 27 януари 1878 г. Андрей Красев разказва: „По думите на баба ми Яна майка ú не знаела, че Петър е жив. Тя починала преди той да се върне от Русия в освободеното отечество”. Анка Зидарова пише: „Баба Гина е затваряна, пущана в кладенец, мъчена, за да издаде някои тайни. Не са могли нищо да узнаят от нея…“

Гина Кунчева е погребана в двора на църквата „Св. Николай”, където лежат костите на починалите преди Освобождението енориаши на тази църква, в гроба, в който са полагани покойниците от семейството на Андрей Начов. Опята е от поп Стефан Генков, един от малцината оцелели през Страшното карловски свещеници. През 30-те години на ХХ в. карловци, живеещи в София, уреждат изработването на надгробен паметник и ограда за гроба. Точното му място посочват през август 1939 г. внучката на Г. Кунчева – Елена и нейният съпруг Стефан Красев. През 1965 г. започват изкопи. За опазване и събиране на костите се грижат Тота Папукчиева, чистачка в музея, Георги Генков и клисарят на църквата „Св. Николай” – бай Иван. Костите са положени до северната стена на църквата и гробът е оформен в сегашния му вид.
Яна Кунчева

Кощунство към Яна и към всичките нейни потомци е да се пренебрегват грижите, които тя и съпругът ѝ Андрей Начов полагат за майката и брата на Апостола.

През 1973 г. е открит паметникът на Гина Кунчева в двора пред родния дом на В. Левски. Скулптор на монумента е Иван Мандов. През 2003 г. е поставен паметен знак на мястото, където е била бащината ù къща. Нейното име носи улицата в близост до нея, пенсионерски клуб и една от детските градини в Карлово.

След пет века прекъсната държавност и организиран обществен живот създаването и утвърждаването на традиции за увековечаване на паметта на заслужили личности е един твърде дълъг и сложен процес. Това е процес на промяна и в народопсихологията, която не може да се извърши за 5-10 години. Необходими са поне няколко десетилетия.

Самоочернянето с измислени или изкривени и преувеличени факти не допринася с нищо за подобаващото ни национално самочувствие.


https://bulgarianhistory.org/lajite-okolo-semeistvoto-na-apostola/?fbclid=IwAR1IHudBLC80Ne_zTHv7IOf_DgYmpzEjVmvxFPpo899OkS9W_ZEpYy1zsu0