• Welcome to Български Националистически Форумъ.
 
Ш

ХАЙДУТИ - тема посветена на българското хайдутство

Започната отъ Шишман, 15 Авг 2019, 16:47:09

0 Потрѣбители и 1 гостъ преглеждатъ тази тема.

Шишман

Хайдути, въоръжени до зъби, си дават среща край Калофер



Сдружение "Калиферови хайдути" с подкрепата на Община Карлово кани всички истински българи на събора "Хайдутът". Събитието ще се проведе на 14 септември в местността "Свети Кирик" край Калофер.

Специален гост на събора ще бъде Прабългарската школа за оцеляване "Багатур".

Откриването е предвидено за 10,00 часа, а от 10,30 часа започва фолклорна програма. В 12,00 часа хайдутите ще направят историческа възстановка.

В 13,30 часа ще има тематични изложби, а "Багатур" ще направят демонстрация в 14,30 часа. Програмата завършва с прожекция на исторически филм в 20,00 часа.

Източник и снимка: Сдружение "Калиферови хайдути"

https://plovdivnow.bg/obshtina-karlovo/haiduti-vaorazheni-zabi-si-davat-sreshta-krai-kalofer-22012/


п.п.ако има вече такава тема във форума се извинявам за дублажа и ще помоля администраторът да слее тази тема в другата.

Шишман

Култова картина !
Васил Левски, като хайдутин и знаменосец в четата на Панайот Хитов
https://i.postimg.cc/sXFB9QpL/12742749-1678640712410504-4674012752126781220-n.jpg

Шишман


 На 7.03 минута хайдутина казва нещо наистина ключово и много важно : " истината за нашето минало е особено важна за нашето бъдеще".

https://www.btv.bg/video/shows/predi-obed/videos/zashto-bizhuter-i-sportist-reshiha-da-vazrodjat-spomena-za-hajdutite.html?fbclid=IwAR11fKlUi_Ag6FTrqkUZudj63Q9DXEYPJt8qV9CUA6zSErhD_e_QZ3VHz3U

Шишман

Заклеване на четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа

https://i.postimg.cc/h4ykxBLF/image.jpg


Шишман

Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа в бой.


Шишман

   По редовете на българската история се нареждат десетки имена на славни родни хайдути, бранили с храброст скътаните на поробена България села. Един хайдутин се отличава от всички останали и носи прозвището Индже воевода. Изпратен в Цариград за еничарин с българското име Стоян, младият българин с неспокоен характер не сломява пред исляма. Обратно на всички останали български деца събрани поради ,,Девширмето" (кръвен данък – събиране на християнски момчета за еничарския корпус), той се противопоставя на наложените над раята догми и от изпълнителен еничар се превръща в славен български хайдутин!

Наричан от турците Индже (от турски ,,тънък"), Стоян разгръща своя гняв към турските башибозуци още по време на обучителния си еничарски период в Цариград, убивайки своя турски военен ръководител. Подкрепен от останалите обучаващи се еничари, той оглавява хайдушката дружина, бранеща селата по Странджа.

Според източниците след няколко години кърджалийство, Индже повежда конна хайдушка дружина из Странджа, Сакар и Бакаджиците. Байрактар (водач) на храбрите българи е бил  Кара Кольо Омарчалията, според когото Индже се е отличавал с огромни организаторски заложби и неизмерима смелост. Дружината вдига бунтове, защитава сиромaсите и спасява малките момченца от догмите на девширмето.

Преданията сочат,че през 1806 година Индже заминава за Молдова, където служи в гвардията на молдoвските князе. По това време българският хайдутин се слави като капитан Индже и Стоян волентир. През 1821 година участва във въстанието в Дунавските княжества като хилядник, заедно с байрактаря си Кара Кольо.

До последен дъх Индже брани българското! Дори лудо влюбен, според Йовков в Пауна, първа и голяма любов за него остава родината! Смята се, че Индже воевода намира смъртта си през  1821 година в битка при Скулени на река Прут, сражaвайки се с турците!

За храбростта на Индже можем да чуем от народните песни, преданията и историческите факти. За закрилника на българите, можем да черпим вдъхновение и от разказа на Йордан Йовков ,,Индже" от цикъла ,,Старопланински легенди".
https://uspelite.bg/haidushki-istorii-indje-voivoda

Шишман

 Да си спомним и да не забравяме - Димитър Калъчлията – Страшен хайдутин и дваж по-страшен войвода
Най-активната дейност Калъчлията и дружината му развиват в началото и по време на Кримската война (1853-1856 г.). Вярата му, че е настъпил моментът българският народ да се освободи от турската тирания, го кара да помага всеотдайно на руските войски. С първите топовни гърмежи дружината на Калъчлията минава в настъпление, сражава се в тила на врага, не дава покой на черкезите, които безчинстват над мирното българско население.
Войводата и другарите му спасяват от сеч и погром редица села в Добруджа. Защитават жителите на с. Върбица, Шуменско, от клане и погром. Спасяват селяните от с. Паскалево, Добричко (с. Ези бей), и дошлите от околните села от татарско клане и ги отвеждат във Варна.
В ръкопашен бой Димитър много добре си служел с калъча. При едно сражение с потеря, черкези и татарски орди отнема три калъча (саби), които препасва на кръста си. Така войводата получава прозвището си ,,Калъчлията". Единствената сила, която се противопоставяла на терора на татари и черкези, на редовната турска армия, била именно неговата чета.
След Кримската война той продължил борбата с османците, като се свързва с турския хайдушки главатар Солак Мустафа – за борба с официалната турска власт.
След гонитбата от специален военен отряд, предвождан от Зейнил паша, и гибелта на Бойчо войвода, оцелелите момчета от четата на Бойчо и тези на Калъчлията минават за Варненско и Шуменско, но гонени от назъмите се подвизават в Ямболско.
Калъчлията разпуска дружината си и остава само с Георги Трънкин. Злати е заловен в Сливен, Пейо в Ямбол, а Калъчлията в Балчик. По пътя за каторгата той успява да надхитри пазачите си и избягва. На 30 януари 1859 г. е заловен в Шумен при опит да накаже един лихвар.
Прекарва в шуменския арест 47 дни и е откаран в град Русе. Тук заседава спецален съд, който съди Калъчлията, престоял в затвора 2 години. Предложили му да го помилват, като в замяна трябвало да смени вярата си. Но той останал твърд и непоколебим.
В началото на 1861 г., в края на януари, на Горния пазар в Русе легендарният хайдушки войвода Димитър Калъчлията е обесен. Признателни българи го погребали в двора на русенската църква ,,Св. Георги".
Стига ли се слънцето с куршум, посича ли се вятърът с меч!http://patrioti.net/%d0%b4%d0%b8%d0%bc%d0%b8%d1%82%d1%8a%d1%80-%d0%ba%d0%b0%d0%bb%d1%8a%d1%87%d0%bb%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d1%88%d0%b5%d0%bd-%d1%85%d0%b0%d0%b9%d0%b4%d1%83%d1%82%d0%b8%d0%bd/?fbclid=IwAR1VgWVp1WVgfo7OsYVaSUY5dx5BrcEc6eJn7ZoKicVVyNDHJ358OLDnI_Y

Шишман



Шишман

Големият хайдутин Панайот Хитов и четата му.
Знаменосец на тази чета е Васил Левски.

Шишман

#10
Хайдутството се възражда.

Хайдушки събор ще се проведе за 4-та поредна година в Калофер.
В Калофер за четвърта поредна година ще се проведе съборът ,,Хайдутът". Организатори са членовете на Сдружение ,,Калиферски хайдути".

Историческо-фолклорното мероприятие ще се състои на 14 септември в местността ,,Свети Кирик". Специално участие в него ще вземе прабългарска школа за оцеляване "Багатур". Входът е свободен за всички посетители.

Откриването на събора е от 10 часа. Фолклорната програма е от 10:30 часа, а историческата възстановка е от 12 часа. Тематичните изложби ще бъдат открити в 13:30 часа, а демонстрациите на ,,Багатур" са от 14:30 часа. Съборът ще завърши с прожекция на исторически филм от 20 часа.

http://www.karlovo.tv/novina.php?id=66263


Шишман

Днешни дни хайдут Тодор - сдружение " Хайдути" .

Шишман

ПОКЛОН ПРЕД НАРОДНИТЕ ЮНАЦИ.
Една изключително рядка фотография от 1926 година.
Последните живи четници от четата на поп Харитон и Бачо Киро, сражавали се героично при Дряновския манастир през Априлското въстание.

Шишман

#13
Готвят българо-гръцки събор в памет на Момчил юнак край Златоград.
Момчил воевода е смятан и за първият хайдутин. От неговият род е Стефан Караджа.


Шишман

Хайдутството се възражда ! За сега духовно, но след време ще е и на дела, както е било някога - поне се надяваме.

Шишман

Добро дело. Последователи на хайдутството на пост пред паметник на генерал Церковски.

Similar topics (4)

1262

Отговори: 77
Прегледи: 8712

1542

Отговори: 18
Прегледи: 2744

27 Фев 2021, 21:21:45
отъ Шишман
800

Отговори: 8
Прегледи: 1954