Българска академия на наукитѣ и изкуствата (БАНИ)

[Hatshepsut]

Българска академия на науките и изкуствата (БАНИ)

Сайт на БАНИ: https://basa.bg/index.php/

Българска академия на науките и изкуствата (съкр. БАНИ) е сдружение с нестопанска цел регистрирано през 2004 г. от проф. д-р Григор Велев, проф. д-р Карю Карев, проф. д-р Димитър Гоцев и д-р Илия Илиев в Хасковския съд. През 2006 г., на първото Общо събрание на БАНИ, е приета структурата на сдружението и избран за председател проф. д-р Григор Велев. След изтичането на 5-годишния му мандат през 2011 г., Г. Велев е избран отново за председател на сдружението. След есенната сесия на Общото събрание на БАНИ през 2015 г. в сдружението членуват 420 члена.

Членовете на сдружението ползват почетни звания ,,академик" и ,,член-кореспондент" по подобие на БАН и други академии в Европа.

Цели
Основната цел на БАНИ е залегнала в устава и посланието – да обединява усилията на научния и творчески национален елит в служба на Отечеството.

Ръководство

Общо събрание (ОС)
Председател на БАНИ
Управителен съвет
Управителният съвет на БАНИ включва Председателя на БАНИ, Председателя на ОС, подпредседателите по отделения за наука, изкуство, гражданско общество, главния секретар, секретарите на ,,Международни отношения и връзки с обществеността", ,,Наука" и ,,Изкуство".
Академичен съвет – състои се от 25 души, избрани от Общото събрание
Контролен съвет – състои се от 5 души, избрани от ОС
Комисия за номинации – наука
Комисия за номинации – изкуство
Комисия за номинации по въпросите за гражданското общество

Структура

БАНИ се състои от 3 отделения: Наука, Изкуство и Гражданско общество.

В отделението ,,Наука" има 8 научни центъра:

Научен център ,,Медицина" с пет научни института: ,,Вътрешни болести", ,,Хирургия", ,,Обществено здраве и здравен мениджмънт", ,,Лабораторна медицина", ,,Стоматология". Към центъра функционира Български лекарски форум и се издава сп. ,,Българска медицина".
Научен център ,,Българска национална стратегия" с три научни института: ,,Българска национална доктрина", ,,Балканистика" и ,,Национална сигурност на Република България".
Научен център ,,Българистика" с три научни института: ,,Български език и литература", ,,Българска национална история" и ,,Културология".
Научен център ,,Образование, национално и гражданско възпитание" с два научни института: ,,Образование" и ,,Национално и гражданско възпитание".
Научен център ,,Земеделие и биотехнологии" с четири научни института: ,,Почвознание", ,,Агрономия", ,,Животновъдство" и ,,Ветеринарна медицина".
Научен център ,,Икономически изследвания и стратегии" с един научен институт – ,,Икономически анализи и прогнози".
Научен център ,,Социални и хуманитарни науки" с два научни института: ,,Социология" и ,,Демография".
Научен център ,,Инженерно-технически науки" с два научни института: ,,Космически изследвания" и ,,Инженерни технологии".

В отделението ,,Изкуства" има пет творчески центъра:

Творчески център ,,Театрално, цирково и киноизкуство" с три творчески института: ,,Театрално изкуство", ,,Цирково изкуство" и ,,Киноизкуство".
Творчески център ,,Музика и танци" с четири творчески института: ,,Класическа музика", ,,Поп музика", ,,Фолклорна музика" и ,,Танци".
Творчески център ,,Изобразително изкуство" с два творчески института: ,,Изобразителни и пластични изкуства" и ,,Изкуствознание".
Творчески център ,,Поезия, белетристика и литературна критика" с три института: ,,Поезия", ,,Белетристика" и ,,Литературна критика".
Творчески център ,,Журналистика" с два творчески института: ,,ТВ журналистика" и ,,Прес журналистика".

В отделението ,,Гражданско общество и държавност" има почетни членове – Доктор хонорис кауза, Първа степен, Втора степен, Трета степен, и Колективни почетни членове:

Академичен мъжки хор ,,Гусла"
Асоциация на българите по света
Сайт ,,Аssobulg"
Вестник "Целокупна България"
Вестник ,,Светилник на македонските българи"
Световен парламент на българите
Сдружение ,,Братство на строителите на нова България"
Национален комитет за защита на съдбата на Западните покрайнини
Комитет за защита на председателя на сдружението ,,Български човешки права" в Гърция Никола Стоянов
Фондация ,,Паметници на българската слава"

Клонове в страната

Клон София
Клон Пловдив
Клон Варна
Клон Стара Загора
Клон Плевен
Клон Велико Търново
Клон Бургас
Клон Благоевград
Клон Габрово
Клон Шумен

Форуми

Български лекарски форум
Български граждански форум
Български музикален форум
Дискусионен форум
Академичен камерен театър
Академичен театър на ,,Българското слово"

Издателска дейност

- Mонографии и книги:

,,Диктатура, терор, геноцид и шовинизъм" – акад. проф. д-р Григор Велев
,,Международно право на защита на културно-историческото наследство" – акад. д-р Емил Александров
,,Българска национална история" – том първи от петнадесеттомната поредица под редакцията на допис. член проф. Пламен Павлов
,,Покани ме дяволът..." – том първи от тритомната антология на българската поезия – допис. член Йордан Каменов
,,Българската национална кауза (1762 – 2012)" – акад. проф. д-р Григор Велев

- Научни списания

Сп. ,,Българска медицина" – гл. редактор акад. проф. д-р Филип Куманов
Сп. ,,Български месечник" – гл. редактор акад. Румен Леонидов
Сп. ,,Летописи" – гл. редактор акад. проф. д-р Миладин Апостолов
Сп. ,,Български икономически преглед" – гл. редактор акад. проф. д-р Георги Маринов

Асоциирани стопански организации

Стопански холдинг ,,БАНИ "— включва следните стопански организации:
,,Агроконсулт" ООД
Импресарска къща ,,Българска музика" БАНИ ООД
Национален академичен учебен център БАНИ ООД
Национален медицински консултативен център БАНИ ООД
Издателска къща ,,Богдан Филов" ООД


БАНИ има 136 участия на свои членове в национални и международни научни форума, като трима академици са гост-лектори на международни научни форуми. Направени са 106 публикации, от които 29 в престижни чуждестранни списания.

https://bg.wikipedia.org/

[Hatshepsut]

Основаване на БАНИ през 1940 г.

През 1940 г. председателят на Българската академия на науките (БАН) акад. проф. д-р Богдан Филов е и министър-председател на България. Той е виден български археолог, историк и изкуствовед, учен с важни приноси в археологията и историята на античното и средновековно българско изкуство. Следва класическа филология във Вюрцбург /1901/ и Лайпциг /1902-1903/, както и археология и римска история във Фрайбург /1904-1906/. Докторската му дисертация от Фрайбург е издадена веднага като книга – притурка на престижното немско списание Klio Лайпциг. Богдан Филов е първият българин – директор на Народния археологически музей. Във Вардарска Македония, по време на Първата световна война, сътрудничи с германски археолози и изкуствоведи, които са изпратени да изследват тамошните паметници на културата. Член е на Управителния съвет на БАНИ /1940-1945/, а на 27 юни 1937 г., след смъртта на проф. Любомир Милетич, и избран за председател на Академията, какъвто остава до октомври 1944 година.

По негово предложение БАН се трансформира с нов Устав в ,,Българска академия на науките и изкуствата (БАНИ) като гражданско сдружение. Причината за този акт е, че в България не се отдава достатъчно внимание на дейците на изкуствата и те не са получили достойно място сред българския национален елит. Новото име отразява точно съдържанието на нейната дейност, както и традициите, онаследени от Българското книжовно дружество, което предвижда разпространение на ,,науки, изкуства и художества".


БАНИ – 1944-1947 година Председател е акад. Димитър Михалчев

Акад. Димитър Георгиев Михалчев е виден български учен-философ-ремкианец и енциклопедист, блестящ публицист, далновиден политик и общественик. Председател на Българската академия на науките и изкуствата от 1944 до 1947 година. Професор в СУ "Св. Климент Охридски" от 1915 до 1947 година.
Ръководител на Съюза на тракийските дружества в България от 1918 до 1923 година.
Основател на сп. "Философски преглед".

Завършил Висшето училище в София (днес СУ "Климент Охридски"). Негов пръв учител и професор е д-р Кръстю Кръстев, вдъхновителят и създателят на литературния кръжец ,,Мисъл". По препоръка на Пенчо Славейков проф. Иван Шишманов го назначава за учител в София и го изпраща за 4 години на специализация в Германия. След завръщането си от Германия той е командирован за още известно време на специализация в Петербург, а през 1910 г., вече като член на ,,Кантовото дружество" в Берлин, бива избран и за редовен доцент в Университета в София. От 1915 до 1947 година е професор в СУ. Посланик в Прага от 1923 до 1927 година и пълномощен министър в Москва от 1934 до 1936 година и от 1944 до 1946 година.

Положил много усилия да предотврати закриването на Българската академия на науките и изкуствата от правителството на Георги Димитров.

Философският му спор с Тодор Павлов за неговата ,,Теория на отражението" допринася за неоправданите обвинения и нападки, че оглавяваната от него академия е ,,средище на буржоазни философии и великобългарски национализъм".

Изпращането му като посланик в СССР през 1944-46 година оставя академията без своя председател, което се оказва фатално за нейното съществуване.


Разтурването на БАНИ през 1947г. и създаването на БАН като ,,партийно-държавна" научна институция

След 9 септември 944 г. членовете на БАНИ са подложени на политически репресии и гонения ( 25 души са изправени пред ,,народен съд", други са интернирани, трети разселени из страната), което на практика разтуря организацията.

На 18 юли 1946 г. правителствената подкомисия ,,За чистка във висшите учебни заведение и в БАНИ" уволнява от Университета ,,за великобългарски национализъм и фашизъм" следните редовни членове на БАНИ :
Професорите - Иван Странски, Стоян Романски, Петко Стоянов, Борис Илиев, Иван Батащлиев, Светозар Георгиев, Димитър Ярамов, Любен Попов, Славчо Давидов, Никола Дабовски, Константин Бобчев, Петко Венедиков, Георги Свраков, Янко Сираков, Асен Христофоров, Димитър Ненов, Храбър Попов, Пейчо Петров, Иван Ранков, Йордан Попстоичков, Гроздю Диков, Асен Петков, Петър Хаджи Димитров, Иван Саръилиев, Владимир Томов, Димитър Попиванов, Симеон Демостенов, Христо Тодоров, Иван Апостолов, Тодор Въжаров, Минчо Острев, Никола Ганушев и Трендафил Трендафилов
Доцентите - Александър Петров, Атанас Илиев, Борис Шантов.
Асистента - Борислав Примов
Едновременно с репресиите върху членовете на БАНИ, БКП организира политическа кампания срещу БАНИ. Тя се ръководи и направлява от Тодор Павлов, Христо Калайжиев, Кирил Драмалиев, Рубен Леви, Вълко Червенков и Георги Димитров. Те обвиняват БАНИ, че е проявявала ,,шовинистични тежнения" в услуга на тогавашните реакционни режими. Георги Димитров обвини БАНИ, че се е превърнала в ,,огнище на буржоазна идеология и на великобългарски национализъм и шовинизъм и че БАНИ е изродено в някакво издателско дружество недъгаво културно учреждение", което не съответства според тях на политическите реалности в страната.


Възстановяване на БАНИ през 2004 г.

През 2004 г. България водеше преговори за влизане в ЕС. Предстоящото и членство в ЕС изискваше да се пристъпи към реорганизиране на неунивериситетските научни институции в граждански сдружения по примера на Академиите в страните членки на ЕС. Това извика на живот идеята предложена от проф. д-р Григор Велев да се създаде инициативен комитет за възстановяване на Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ) като гражданска (неправителствена) научна организация закрита през 1947 г. в резултат на репресии на тоталитарния режим. В инициативния комитет се включиха: проф. д-р Григор Велев, проф. д-р Димитър Гоцев, доц. д-р Емил Александров, проф. д-р Карю Карев, журналистът д-р Илия Илиев.

Комитетът считаше за свой дълг: :
да разкрие историческата истина за несправедливото и незаконно закриване на БАНИ като неправителствена организация и да порицае репресиите срещу нейните членове по време на тоталитарния режим.
да възстанови БАНИ като гражданска организация, която да се превърне в ,,Асоциация на учените от българските университети" и своеобразен ,,клуб на българския научен и културен елит".