Велико Търново - историческата и духовна столица на България

[Hatshepsut]

Велико Търново - историческата и духовна столица на България

Велико Търново става историческата и духовната столица на България. Това приеха напълно единодушно депутатите.

Предложението за обявявено на Търново за духовна столица идва от народни представители от ГЕРБ, "Обединени патриоти" и ДПС.

В мотивите се посочва, че Велико Търново е един от древните ни градове и по признание и на свои, и на чужденци, олицетворява духа на България, нейните дълбоки корени и пътя й към бъдещето.

След Освобождението именно във Велико Търново е свикано Учредителното събрание /1879 г./, призвано да възроди независимия политически живот на България. Приетата от Учредителното събрание Конституция остава за следващите поколения българи Търновска, а най-важните актове на новата българска държава като манифестът на княз Александър Батенберг за Съединението на Княжество България с Източна Румелия и обявяването на българската независимост от цар Фердинанд, са били обявявани именно в Търново, посочват още вносителите.

По време на дебата доц. Милен Михов от "Обединени патриоти" дори предложи всеки нов парламент да полага клетва в Търново, тъй като там именно са поставени основите на демокрацията.

"Поставям тази идея пред всички вас с призив - нека да възродим традицията и нека да поставим законодателните нормативни условия, така че всеки нов паралмент да полага клетва там, където строителите на съвременна България са поставили основите на демокрацията", призова депутатът от ВМРО.

По повод 140 години от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция на 16 април ще се проведе тържествено извънредно пленарно заседание във Велико Търново.

След заседанието, по време на което ще бъде прието обръщение към българския народ, официалните лица и гостите ще преминат в шествие по централната улица на града, за да поднесат венци и цвета на паметника "Майка България".

Прочети още на: https://www.dnes.bg/politika/2019/04/12/veliko-tyrnovo-istoricheskata-i-duhovna-stolica-na-bylgariia.407381


Велико Търново е град с над 7000 годишна история като най-ранните следи от човешки живот са от петото хилядолетие преди новата ера. Следи от тракийската култура в региона са открити на хълма Трапезица, датиращи още от първата половина на третото хилядолетие.  Две племена - уздицензи и кробизи, столетия наред  са населявали тукашния регион и са създали значителна материална и духовна култура. Следите им се изгубват през първи век от след  Хр., когато римските завоеватели основават провинция Мизия (през 46 г. от н.е.) и изграждат нови центрове на култура в търновския регион, вън от голямото тракийско селище.
В ранновизантийската епоха (от V до първата половина на VII в.) на хълма Царевец кипи интензивен живот тъй като  отново се превръща в укрепено селище.  През VII в. тук съществува голямо славянобългарско селище, като през  XII в. вече се е превърнало в  укрепен град  и военен център с не малка стопанска и културна значимост.

Средновековният Търновград  бил разположен на хълмовете Царевец, Трапезица, Света гора, Момина крепост  и днешния квартал  "Асенов" по поречието на река  Янтра.  Двете главни средновековни крепости били изградени на хълмовете Царевец и Трапезиця, а между тях по крайбрежието на реката възникнал ,,новият град".  Под югоизточната кула на Царевец се намирал ,,Франк хисар" - кварталът на чуждестранните търговци, а непосредствено до р. Янтра , били жилищата на по-бедната част от средновековното население на Търново.

В църквата ,,Св. Димитър Солунски", през 1185 година,  братята Асен и Петър обявяват въстанието, слагащо  край на 167-годишното византийско владичество ,а Търново е провъзгласено за новата столица на възобновената българска държава.  Този момент свързва историческата съдба на града с тази на българската държава. От Търново  братята Асеновци повеждат своето войнство и освобождават множество български земи. От Търново, през 1205 г. -  най-малкият от братята - Калоян, изправя българските войски  срещу  заплахата, която представляват за региона  кръстоносците-латини,  разгромява ги при Одрин и пленява техния водач - император Балдуин Фландърски.  От Търново се отправят неговите пратеници до Цариград и Рим с прочутите послания - ярък белег на дипломатически гений на българския владетел.  От Търново през март 1230 г. Иван Асен II - синът на цар  Асен,  повежда  и побеждава  войските на епирския деспот Теодор Комнин, който е пленен заедно  с цялото си семейство. 
През управлението на на цар Иван-Александър (1331— 1371) Царевград Търнов се превръща в  център на  вторият златен век на българската култура, който дава на славянския свят и на Югоизточна Европа прочутата Евтимиева книжовна школа, певческата школа на Йоан Кукузел, търновската живописна  и архитектурна школа.

Престолнината е една от последните крепости, чиито защитници, вдъхновявани от Патриарх Евтимий, месеци наред дават отчаян, но геройки  отпор срещу османските завоеватели. Въпреки техните усилия  на 17 юли 1393 г. градът е превзет и съсипан.

През всичките 485 години на османско владичество Търново е  център на българския дух, бит и култура . Тук се подготвят въстания,съзаклятия..... Първото Търновско въстание избухва през 1598 г. начело с видния болярин Тодор Балина;  през 1686 г. - Второто Търновско въстание, начело с Ростислав Стратимирович;  Марино въстание от 1700 г.; Прочутата Велчова завера от  1835 г.; Капитан-Дядо-Николовото въстание от 1856 г. И  Хаджиставревата буна  от 1862 г.  Търново е център на Първи революционен окръг по време на Априлската епопея от 1876 г. – апогей на националноосвободителната борба срещу турското владичество.

Тези и много други исторически събития определят Велико Търново като един от най-важните центрове на националното Възраждане.  Търновци започват борба за самостоятелна българска църква срещу Цариградската гръцка патриаршия още през 1838 г. Начинанието завършва с успех  и с  издаване на султански ферман през месец февруари 1870 година.Бидейки културен и духовен център в Търново работят много видни дейци на националното просвещение - Стоянчо Пенев Ахтар, Петко Рачев Славейков, Никола Златарски, Димитър Хаджипавли Иванов, Евгения Кисимова, Атанас Границки, Петър Гюмюшев, Васил Друмев, Добри Войников, Цани Гинчев, д-р Васил Берон, Пандели Кисимов, Киро Тулешков, Тодор Шишков, Любен Каравелов и други.

Те  ревностно се заемат с устройването на местното читалище, създадено през 1869 г., като обогатяват библиотеката, организират различни  театрални представления, развиват идеята за създаване на музей, издирват и събират старини. Успешно полагат основите на първото археологично дружество в България с призив за съхраняване на оцелелите исторически ценности. Едни посвещават целия си живот на училищното дело и на народното просвещение, смятайки издаването на учебници и книги за най-народополезно дело; други свързват имената си с новобългарската литература или полагат начало на народното здравеопазване. В тази неповторима епоха на национален, икономически, духовен и политически подем  трябва специално да се отбележи геният на самоукия архитект-строител Уста Кольо Фичето , който създава редица шедьоври на възрожденската архитектура: църквите ,,Св. Богородица", ,,Св. св. Константин и Елена", ,,Св. Кирил", "Св. Спас", хана на Хаджи Николи, конака, къщата с маймунката и сгради в Преображенския и в Плаковския манастир.

В средата на XIX в. градът е значителен административен и икономически център с развити занаяти - казанджийство, абаджийство, златарство, тъкачество, мутафчийство и др. През шейсетите години на века се основават и първите фабрики за коприна, за спирт, за оцет, за хартия, за вакса, за сапун и други. Търновски търговци държат кантори в Манчестър, Лайпциг, Виена, Букурещ, Брашов, Браила, Одеса, Москва и въртят търговия из Османската империя и в Европа.

На 7 юли 1877 г., опиянени от възторг, търновци посрещат със здравец, хляб и сол победоносните войски на генерал  Й. В. Гурко и с всички сили подпомагат освободителната мисия на руските воини. В града от 10 февруари до 16 април 1879 г. заседават делегатите на Учредителното събрание, което приема Търновската конституция - първия основен закон на новоосвободена България.

През годините на социализма Велико Търново продължава да бъде главен не само икономически, но и административен и културен център в страната. През 1963 г. на историческия хълм Света гора е открит  Великотърновският университет "Св. Св. Кирил и Методий" (вторият по големина в България след Софийския университет),който става духовен  приемник на Евтимиевата книжовна школа, основана през 1371 година.

През 1966г. е прието Постановлението на Министерския съвет: "3а развитието на Велико Търново като исторически, културен и туристически град", което определя облика му и до днес.

Велико Търново е българската столица двеста и осем години.  Повече от две столетия град и държава са свързани в обща съдба , за да остане Търново завинаги символ на българската култура,  символ нейната международна политика, символ на родния дух.

http://www.velikoturnovo.info/

[Hatshepsut]

Велико Търново - историческа и духовна столица на България

[Hatshepsut]

Европейски модни влияния в следосвобожденско Търново

Някогашните търновчани заклеймяват като неблагопристойни дамските тоалети по европейски маниер

Освобождението на България от османско владичество поражда събития и явления, които ще предопределят цивилизационния ни път. С приемането на Търновската конституция започва изграждането на българската държавност. А все повече граждани посрещат с отворени обятия европейските нрави, култура и начин на живот.

Новият "тон" в младото отечество задава старата българска столица Търново.

По време на Учредителното събрание /през 1879, за приемане на Конституцията – б.ред./ не само се изковават основите на свободна България, но в града се провежда първото модно ревю, първият дуел от любов – разказва Тодорка Недева от Регионалния исторически музей във Велико Търново. – Възникват също редица културни събития под въздействието на Европа - създава се първата българска духова музика, изнася се първото театрално представление на открито от местната любителска трупа.

В следосвобожденските години се усещат и първите влияния на западноевропейската мода – така по улиците на Велико Търново елегантни дами и господа в тоалети по френски маниер се разминават с хора в традиционни български носии. Обаче, с яростна съпротива от най-консервативните граждани, се посрещат редица модни явления. Това са например разкошните дълги рокли с дълбоки деколтета, кринолини, рюшове – вълнообразни /гофрирани/ украшения както и широки, с богати декорации ,,буфан" ръкави. А също шапките с щраусови пера и воалетки. За всичко това свидетелства вестник "Борба". На пожълтелите му страници от старите времена четем:

Ако речем да правим сравнение на новите моди в Търново с другите населени градове, Търново по разнообразните моди стои на първо място. Както щете, но има дами, и то доста много, които носят цилиндрически шапки като турските и албанските едно време фесове. Като прибавите маникюр на ноктите и червило на устните, ще рече, че нашите търновки конкурират по устните французойките, по ноктите на ръцете – турските кадъни, по шапките – албанските официални накити. Ако на някои да им липсва обществен срам, мъжете им пък как ги търпят такива оригиналности, просто се чудим. Това не е нашенско облекло, а една пъстра смесица, която прави жените много смешни и да се чудиш те търновки ли са, европейки ли са, туркини ли са, албанки ли са. Затова ние предлагаме намесата на властите, другото е от лукаваго.

Местният печат громи не само дамските тоалети, допустими единствено във вариететата, но по-късно и кинематографа, грамофона, футболните мачове, ,,безнравствените" романи, заклеймявайки ги като криворазбрана цивилизация. За носители на това развратно поведение биват нарочени някои интелектуалки, учителки и чиновнички, които, еманципирали се икономически, дори настояват за развод заради изостаналостта на своите половинки.



Оказвайки се най-възприемчиви към модерния начин на живот, именно тези жени диктуват градската мода. По това време Търново разполага с множество модни ателиета. Ала заможните ,,боляри" /както наричат търновчани по аналогия със средновековните ни аристократи преди османската власт/ си изписват и дрехи, рекламирани във френски журнали – всекидневно облекло, за балове и други официални събития.

Търновки се оказват суетни, но не по-малко суетни били ,,болярите", които особено държали на наконтения си европейски вид – разказва още Тодорка Недева. – Всъщност по-утвърдените майстори изработвали именно облеклото на търновци.

Освен това в града пристигали изтънчени и богати мъже от цяла Северна България, за да си поръчват дрехи при търновските шивачи. Модистките също били добри в занаята – те получавали списания с кройки от Западна Европа и изработвали тоалетите досущ като в журналите. Но като че ли със самобитен талант се отличавали най-вече плетачките, които правели на една, на две куки модните тогава блузи, пуловери, жакети. До услугите им прибягвали и дами от Русе, от Свищов, за да притежават нещо интересно и оригинално в своя гардероб.

Ако с машина на времето се върнем в първите десетилетия на миналия век, ще влезем в някоя гравюра на стар майстор – в нея дами, пременени в пищен тоалет, позират с финес, а господа в редингот и с цилиндър елегантно се облягат на бастунче.



http://bnr.bg/post/101128978

[Hatshepsut]

Красотата на Велико Търново в 26-минутен филм

По случай 22 март, празникът на Велико Търново, в интернет бе лансиран документалния туристически филм ,,Велико Търново в сърцето на историята". В него известният български актьор Юлиан Вергов влиза в ролята на туристически гид.

Историята на старата българска столица е разказана по интересен начин и спира дъха с красиви кадри, анимации и интересни факти за туристическите обекти. Вергов представя по интригуващ и достъпен начин едни от най-знаковите забележителности на града. Съвременната идентичност на Велико Търново също присъства във филма. Лентата има за цел да рекламира града като туристическа дестинация по нестандартен и модерен начин сред българи и чужденци.

Филмът е първият български документален туристически филм произведен и прожектиран в най-високия технически стандарт – 4К формат. Изпълнителни на филмовия проект са студио ,,Black Stamp".

Режисьор на ,,Велико Търново в сърцето на историята" е Калоян Николов, а продуцент Станислав Вълканов. Сценарият е дело на Димитър Григоров.


Велико Търново - в сърцето на историята
Veliko Tarnovo - in the heart of the history

https://uspelite.bg/krasotata-na-veliko-tarnovo-v-26-minuten-film

[Hatshepsut]

3 март за пръв път е честван в Търново

В празничния календар на България старата столица дава началото на не едно тържество. Така е и с националния празник ­ 3-ти март. За първи път той е честван във Велико Търново на 19 февруари (3 март по нов стил) 1879 г., пише в книгата си ,,Споменъ за Търново" историкът Катя Митова – Ганева.  Тогава митрополит Антим I –  председател на Учредителното и на Първото Велико народно събрание, събира депутати и граждани и отслужва панихида в църквата "Св. Богородица". Така за пръв път тази дата се утвърждава като паметна, посветена на загиналите в Руско-турската освободителна война и подписването на Санстефанския мирен договор. На следващата 1880 г. празникът се отбелязва в столицата София. А от 1990 г. датата 3 март е обявена за национален празник.

В нашия град паметните знаци, посветени на загиналите руски воини за освобождението от османско владичество са Паметникът-пирамида, издигнат през 1878 г. на хълма "Света гора" и паметникът на Руските гробища в местността Качица. Там са погребани руски войници и офицери, починали от раните си в полевата болница през 1877-­1878 г. Паметникът е построен през далечната 1922 г. На него е издялан следния надпис: "Дьедам и отцом павшим за Освобожденiе Болгарiи в 1877­-1878".

Най-внушителният паметник, посветен на загиналите във войните за национално обединение, е Паметникът на победите, добил гражданственост по-късно под името "Майка България". На 9 март 1927 г. на заседание на сформирания Комитет за изграждане на паметник, посветен на загиналите през войните от 1877­-1878, 1885, 1912-­1913, 1915 -­ 1918 година за освобождение на поробените български земи и обединението на българския народ, се изработва и приема програма за провеждане на конкурс. Определя се авторитетно седемчленно жури. Утвърждават се и сумите: за I премия ­ 25 000 лв., за II ­ 15 000 лв., и за III ­ 10 000 лв. На 25 март 1927 г. журито се събира и след като преглежда представените проекти, почти единодушно присъжда първа награда на художника-скулптор Светослав Йоцов от София за неговия модел с мото "На търновци".

Същия ден в една от стаите на Военния клуб в града се открива изложба от доставените 29 модела и в едноседмичен срок се дава възможност на загрижените и любопитни старостоличани да огледат предложените идейни проекти.

Авторът на паметника Светослав Йоцов е роден на 29 юни 1889 г. във Враца. Завършва в София през 1909 г. общия курс на Рисувалното училище, специализира в Лайпциг (1909-­1912 г.) в ателиетата на професорите Вернер Щайн и Макс Клингер. Спазвайки принципите на академизма, създава чудесен паметник в прослава на загиналите във войните за освобождението и обединението на България. На него е поверено общото ръководство, както и скулптурната част, която се състои от шест фигури. Доминираща е тази на върха на паметника ­ коленичила жена, която олицетворява Майка България; в дясната си ръка държи наведено знаме в знак на дълбока скръб към загиналите по бойните полета, а с лявата поднася лаврово клонче в прослава на тези, които във войните извършват чудеса от храброст, не познават военно поражение и с кръвта си пишат новата история на България. Открит е тържествено на 6 май 1935 г. със средства на населението от Великотърновски регион. През 1948 г. е свалена короната от главата на скулптурата на Майка България като символ на монархизма. Цели 42 години тя се съхранява във фонда на Регионален исторически музей, за да дочака завръщането си на 28 февруари 1990 г. и паметникът възвръща първообраза си.



Но ако на този паметник е махната само короната, то малцина великотърновци знаят, че преди него е съществувал друг, също красив и емоционално въздействащ паметен знак, който, за съжаление, е изчезнал. Той се явява и първият обединителен паметник, издигнат в чест на загиналите воини от Търновския гарнизон във войните за национално обединение. Той е построен в казармения двор на 18-а пехотна Етърска дружина в близост до прочутия колодрум. Негов автор е Г. Карбонов, който е поканен от великотърновци за изработването на този скъп за всички паметен знак. Изваян е от бял дялан камък, завършва конусовидно с много красив бронзов орел с разперени криле, символизиращ храбростта и жертвоготовността на загиналите във войните герои. На една от страните на паметника в пластично оформена каменна арка е издялан следният надпис: "Снемете шапки и вярна клетва дайте, за България да живеем и за нея да умрем", а на другата страна ­ "Загинали за Отечеството опълченци, офицери, подофицери и войници от 18, 20, 45, 50 и 83-ти пехотни полкове през войните 1878-­1879, 1885, 1912­-1913, 1915-­1918 г." Под този надпис са изсечени следните стихове:

С ваший дух живеем
с него ще да мрем ­
пред светлата ви памет
дела ще поднесем ­
герои, спете в мир.

Велико Търново,
13 юни 1927 г.

От двете страни на паметника са заработени стилни каменни вази за цветя. Внушителният бронзов орел сякаш е обгърнал с големите си криле целия знак. По-късно той е превърнат в паметник-чешма.

За съжаление, много оскъдни са сведенията за този паметен знак. Тържественото му освещаване е на 13 юни 1927 г. в чест на църковния празник Свети Дух. Пред стройните редици на всички военнослужещи и бойните знамена на Търновския гарнизон е отслужен тържествен водосвет от Негово Високопреосвещенство търновския митрополит Филип. От страниците на вестник "Търновски епархийски вести" разбираме, че в словото си той изразява "тъгата на църквата за загиналите достойни синове на Родината и вечно ще молитствува за спасението на душите им и за утеха на останалите живи техни близки". В същия вестник четем, че за празничната програма командирът на полка е поканил хора на известния търновски диригент Илия Денев.

Великотърновското колоездачно дружество участва много активно в идеята за осъществяването на този паметник, защото в архива му, съхраняван в Регионален исторически музей, е приложена една покана, специално отпечатана от тяхно име със следния текст:

"На 13 т.м. (понеделник) ще стане тържественото освещаване паметника, който е построен в двора на казармите (колодрума), в което тържество ще участва и дружеството ни.Уведомявате се да се явите в 8 часа сутринта на 13 т.м. с форма и колело на колодрума, за да вземете участие в тържеството".

В богатата си и много активна дейност Великотърновското съюзно колоездачно дружество почита този паметник. На всяко свое тържество, на всяка спортна проява поставя цветя и полага венец на главата на достолепния орел в израз на почит и уважение към паметта на загиналите герои.



За съжаление, няма открити сведения кога и как изчезва този паметен знак. Вероятно след преломната 1944 г. някому е пречил, както и короната на паметника "Майка България", която беше възстановена и с целия си златен блясък отново краси Майка България.

https://boliarinews.bg/

[Hatshepsut]

Първият герб на Велико Търново и неговият създател

♦ Първият градски герб на Велико Търново е от 1921 г. Негов автор е Димитър Багрилов - един от най-активните и изтъкнати търновци - учител, художник, общественик.
♦ На герба са изобразени средновековните крепости Царевец и Трапезица, река Янтра, църквите ,,Свети Димитър", ,,Свети Петър и Павел" и ,,Свети Четиридесет мъченици", старите царска и патриаршеска корона, царският и патриаршески жезъл, българският трикольор, българският държавен герб, новата царска корона и девизът на Търново: ,,Твърдост, бодрост, вярност, постоянство."
♦ Един уникален експонат – посребрен поднос с градския гербр се съхранява в нашия фонд ,,Нова история". Подносът е поръчан от Търновската община във връзка с посещението на цар Борис и царица Йоана в града през 1935 г.
♦ Още за иторията и сивмолите в първия герб на Велико Търново вижте тук:

[Hatshepsut]

Проф. Иван Станков: ,,Велико Търново е един необясним град"

Проф. Иван Станков, писател и преподавател от ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" е носител на Награда ,,Култура" на Община В. Търново в категория "Ярки постижения в областта на изкуствата и културата". Със словото си при получаване на отличието проф. Станков заслужи възхищението на публиката и нестихващи аплодисменти в залата на МДТ ,,Константин Кисимов". Ето го и него:

,,Понеже не съм оттук, не съм роден във Велико Търново, смятам, че това е един необясним град. Който стъпи веднъж в него, никога не може да си тръгне. Студентите, курсантите и туристите знаят най-добре това. Времето на града е толкова дълго, че началото му не се вижда. Затова гражданите му вървят по улицата и вдишват и издишват епохи. Хълмовете и кварталите му са така разположени, че никакъв компас не може да ги подреди. Сякаш е построен извън паралелите и меридианите, издига се не в пространства , а във времена. Излизаш от университета и виждаш как далеч насреща белите къщи се катерят по скалите на ,,Варуша" като кози. Спускаш се при стените на Царевец и отблизо разбираш не колко те са големи, а колко ти си малък. Поглеждаш от Стамболовия мост и усещаш, че срещу теб стои не град, а пеперуда. Лявото й крило дърпа надолу към водите на Янтра, към миналото. Дясното й крило дърпа нагоре, към небето, защото бъдещето винаги идва оттам. Янтра е едновременно жива и измислена река. Тя извира от Търново и се влива в него. В нея градът мие нозете си и единствено той знае откъде идва тя и накъде върви. Като всички други и аз съм вдишвал вечерния мирис на улица ,,Гурко". Слушал съм Средновековната тишина на града. Знам кои са Колю Фичето, Иван Асен II, Христо Иванов – Големия, Матей Миткалото, белочерковския апостол. Знам, че Търново е столица на оцелелите. Съзнавам каква сила се иска от един град , за да си отгледа Паметник на обесените. Но нямам никакво обяснение за нищо от тези неща. За Търново не може да се знае. В Търново може само да се вярва. Защото този град е слязъл от собственото си Четвероевангелие. Радостен съм днес да разбера , че градът ме е припознал за свой и дори ме е посочил. Чувствам се избран. Не познавам по-тежко задължение от това."

Проф. Станков е роден на 30 ноември 1956 г. в с. Гомотарци, Видинско. Той е литературен историк, преводач на съвременна румънска литература и професор по история на българската литература във ВТУ. Автор е на няколко литературоведски книги, публикувал е десетки статии в научни сборници и филологически периодични издания. Обект на изследванията му са българските автори от Христо Ботев през творците от началото на ХХ век и следвоенните поколения до множество съвременни писатели. Проф. Станков е автор на трилогията с разкази ,,Спомени за вода. Dm", ,,Улици и кораби. Gm" и ,,Имена под снега. А7", а неотдавна излезе и четвъртата му белетристична книга ,,Вечерна сватба". Писателят е и тазгодишният носител на Награда ,,Хеликон", която е един от най-престижните призове за нова българска проза.

https://www.dnesbg.com/obshtestvo/prof-ivan-stankov-vveliko-tarnovo-e-edin-neobyasnim-gradv.html

[Hatshepsut]

Велико Търново: мястото, където Господ целунал земята

Велико Търново, Търновград, Царев град. Все имена на старата българска столица, гордо кацнала на историческите хълмове Царевец, Трапезица и Света гора, живописно опасани от водите на река Янтра.

Има една легенда, според която, когато Господ сътворил света, погледнал отвисоко своето творение, а след това от възхищение се навел да го целуне. Мястото, където Бог целунал земята било при Търново.

Още ,,преди демокрацията" градът се отличаваше със своята уникална архитектура, дълбоко повлияна от богатата му история и интересния географски терен. Там и до днес няма да видите традиционния голям централен площад, характерен за повечето български градове (а и не само български).

Неслучайно, Велико Търново е попадал неведнъж в различни български и световни класации за най-красив град. Една от последните е на италианския вестник ,,Република", обявил страропрестолния ни град за най-красиво място в света за 2016 година, построено на отвесни склонове.



Историята на Велико Търново е историята на България или поне солидна част от нея. Няма да ми стигне нито времето, нито мястото, за да се спирам подробно на нея, а и не е нужно – всеки българин трябва да я знае.

Лично за мен, Търново е много повече от най-красивия град, защото с този град е свързана известна част от живота ми. Там се чувствам като у дома си, затова досега не съм писала нищо за него. Сега по повод празника на БЪЛГАРСКАТА НЕЗАВИСИМОСТ, обявена през 1908 година именно във Търново, реших да събера в списък повече от 50 забележителности във Велико Търново. Голяма част от тези 50 интересни места са доста известни, но всеки, който е там, може да намери по нещо, което не знае или е пропуснал.

Емблемите на Велико Търново

Започвам списъка с няколко места, които са не просто забележителности на старопрестолния град – те са негови емблеми.

Царевец



Църквата ,,Свети Четиридесет мъченици"



Старинната църква с колоната на кан Омуртаг. Точно в нея е провъзгласена независимостта на България.

Трапезица



Паметникът ,,Асеневци"



Стамболовият мост



Светлинно-звуковото шоу ,,Звук и светлина"



Балдуиновата кула на Царевец



Сградата на Първото народно събрание
Днес Музей ,,Възраждане и учредително събрание"



Археологическият музей



Самоводската чаршия



Къщата-музей ,,Емилиян Станев" на Самоводската чаршияПарк Марно поле



Паметникът на Емилиян Станев
Намира се точно пред къщата-музей



Църквата ,,Свети Димитър"



Църквата "Успение на Пресвета Богородица"



Владишкият мост



Великотърновският университет



Парк Мини България
Това е една от най-новите атракции на старата българска столица и пресъздава знакови за нашата родина места. Там могат да се видят прекрасни експонати на фона на Царевец – на Патриаршията и на Балдуиновата кула. Най-впечатляващи, поне за мен, са катедралата Св. Александър Невски, Варненската катедрала, сградата на Народното събрание и Паметникът на Асеневци.



Парк Марно поле



Парк Ксилифор
Местността Ксилифор е приятно място за отдих и е само на около 4 километра от Велико Търново



https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Старо Търново във филма "Търновската царица"

[Hatshepsut]

Небесните покровители на Търновград


Мощите на св. Петка Търновска, днес в Яш, Румъния

Независимо от постиженията на науката, търновската духовна традиция все още не е осмислена в своята цялост и дълбочина

Първите Асеневци превръщат Търново във ,,втори Цариград... и на думи, и на дело..."

Всяка година на 14 октомври отбелязваме деня на св. Параскева/Петка Търновска, славена през вековете и като Епиватска, Белградска, Яшка, Молдавска, често и като Петка Българска... Няколко дни по-късно, на 19 октомври, е есенният празник на най-тачения наш светец Иван Рилски. Макар да са по-стари, и двата светителски култа на практика са изградени от Търновската патриаршия. Затова и двете дати в същност са... търновски! Благодарение на Търновската патриаршия, нейните духовни водачи и книжовници, в най-голяма степен на патриарх Евтимий, славата на св. Петка и на св. Иван надхвърля границите на България. Нека ,,между" двете празнични дати от българския християнски и исторически календар припомним накратко за сакралните покровители на ,,богопазения Търновград".

Св. Параскева/Петка е живяла през Х в. във византийска Тракия, посвещавайки живота си в служба на Бога и любовта към ближните. Много години след смъртта на скромната отшелница нейните мощи са открити по чудодеен начин. Култът към светицата обаче си остава на локално равнище в Източна Тракия и не се радва на популярност във Византия. Когато след битката при Клокотница през 1230 г. цар Иван Асен II (1218-1241) превръща България в първата сила на Балканите, той заставя латинците да му предадат мощите на светицата - предците ни явно са я смятали за българка, което е възможно предвид смесеното население на областта.

Светите мощи са пренесени тържествено в Търново и положени в дворцовата църква. Светицата е славена като закрилница на царския род и България и ,,... най-силен воин на Христа!" В договора си с Венеция цар Иван Александър се кълне в Бога, св. Богородица и св. Петка! Най-големият връх в увековечаването на светицата е написаното от св. патриарх Евтимий житие - новаторска, дълбоко емоционална творба, станала известна далеч зад пределите на България.

Мощите на търновската закрилница са отнесени от ,,второто u отечество" през 1395 г. от видинският ,,млад цар" Константин, но през 1397 г. султан Баязид ги предава на сръбския княз Стефан Лазаревич. В Белград светите мощи пребивават до 1521 г., след което са отнесени в Цариград. През 1641 г. отново поемат на път - към молдавската столица Яш, предадени на княз Василий Лупу заради неговата финансова помощ за бедстващата Цариградска патриаршия... Отношението на княза точно към св. Петка не е случайно, защото Василий Лупу е родом от Арбанаси (дн. с. Пороище, Разградско) - ,,дъщерно" селище на търновското Арбанаси. Мощите на ,,Святая Параскева Терновская" се пазят в изградената от княза църква ,,Три светители", а в края на XIX в. са пренесени митрополитска катедрала на Яш, където са и днес. И в наши дни не спира потокът от поклонници в Яш, които на 14 октомври достигат стотици хиляди, а според местните хора дори и милион...

Началото на култа към св. Иван Рилски е поставено в създадения от него прочут манастир и в средновековния Средец/София още през X в. Нека припомним онова, което свързва светеца с Търново, а то не е малко... През 1195 г. от Средец цар Асен I (1186-1196) пренася мощите на рилския отец в новата столица. Процесията е придружавана от елитен военен отряд, като преминава през Подбалканските полета и Тревненския проход в Стара планина. Шествието е ярка демонстрация на възобновената държавност, послание към българите в Тракия и Македония все още под византийска власт - послание, утвърждаващо възобновената държава и небесната закрила на рилския чудотворец.

Стенописен потрет на св. Иван Рилски в църквата Св. св. Петър и Павел, средата на XV в.

Мощите на св. Иван са положени в новоизградена църква на Трапезица. Доскоро се приемаше, че това е храмът на средновековния манастир в източната част на хълма, но проф. Константин Тотев намери друго решение - проучената от него неголя, но представителна църква, обърната към Царевец и разположена на самото било на Трапезица. След падането на столицата под османска власт мощите са пренесени в комплекса на митрополитската църква ,,Св. апостоли Петър и Павел", а преди десетина години археолозите проф. Николай Овчаров и проф. Хитко Вачев проучиха църквата ,,Св. Иван Рилски" в непосредствена близост до митрополията. Така или иначе, св. Иван е ,,търновски чудотворец" близо три столетия! Независимо че е популярен и преди това, именно Търновската патриаршия развива култа към него такъв, какъвто е за нас и другите православни и в наши дни. Изключително важна е ролята на посветените на св. Иван Рилски творби, дело на патриарх Евтимий и неговите последователи Владислав Граматик и Димитър Кантакузин.

От гледна точка на средновековните представи ,,богопазеният Търнов" е не само нашият ,,домашен Цариград", но и своеобразен ,,български Йерусалим". Градът на Асеневци е притежавал сакрален пантеон, включващ мощи на светци и светици, чудотворни икони, древни книги и произведения на изкуството. Тези реликви са били не само български, при това донесени от всички краища на обширната българска земя, но и от Византия, Палестина, Египет и други свещени за християните места и страни.

След голямата победа на Петър и Асен над император Исак II Ангел в Тревненския проход (1190 г.) в Търново са се пазели и някои от емблематичните реликви на вековната Римска (,,Ромейска", Византийска) империя - императорски корони, златоткани одежди, скъпоценни кръстове (т. нар. енколпиони) с вградени в тях частици от свети мощи, включително кръстът на ,,равноапостолния император" Константин Велики! Безценните реликви, прославящи Бога, но и мощта на българското оръжие, са изнасяни с подобаваща тържественост по време на големи празници, например Богоявление / Йордановден. През 1281 г. византийският поставеник Иван Асен III, бягайки позорно от Търново, връща най-ценните от тях обратно в Константинопол... Ако съдим от по-късни споменавания обаче, българските царе са продължавали да пазят поне част от трофеите, попаднали в български ръце през 1190 г. Днес обаче съдбата им е неизвестна.

Първите Асеневци превръщат Търново във ,,втори Цариград - и на думи, и на дело" - оценка не на български книжовник, а на цариградския патриарх Калист. Петър и Асен, Калоян и Иван Асен II пренасят в своята столица мощите на Иван Рилски, Гаврил Лесновски, Иларион Мъгленски, Михаил Воин, Петка Търновска, Филотея Търновска, Йоан Поливотски, императрица Теофана... В града са били гробовете и на обявените за светци патриарси Йоаким I, Макарий и Йоаким III, на зверски избитите 110 Търновски мъченици (1394 г.), макар и за кратко, на сръбския национален светец Сава, частици от мощите на св. Неделя, св. Димитър Солунски, св. Варвар и други сакрални личности. Културната политика на българските царе и Търновската патриаршия превръщала местни култове от Мизия, Тракия и Македония в общобългарски и общоправославни. Така от общо стотината български светци и групи светци около тридесет могат да бъдат наречени ,,търновски"! За съжаление, знамените някога свещени търновски реликви са разпилени в близки и далечни места и страни...

За нас, съвременните хора, не е толкова лесно да проумеем ролята на култовете към светците и скъпоценните християнски реликви за духовния свят на нашите предци. Няма съмнение обаче, че през вековете хиляди хора търсят упование и утеха в нравствения подвиг и ,,небесното застъпничество" на просиялите за вярата свети личности. Невидимата духовна енергия, въплътена не толкова в материалните следи, колкото в примера на бележитите някога мъже и жени, е неизменна част от тогавашния български дух и идентичност.
Търновската духовна традиция все още не е осмислена в своята цялост и дълбочина. Надали може да има съмнение обаче, че тази традиция заслужава да бъде вградена в съвременната духовност. Да не забравяме, че от 1186 г. в продължение на векове много поколения са осмисляли своите представи за святост в служба на Бога и на България през сакралното излъчване на ,,богопазения Търновград".

https://trud.bg/

[Hatshepsut]

Учредиха сдружение ,,Велико Търново – историческа и духовна столица на България"

Инициативата не е просто добра, а българополезна.  България има нужда Търново да е Велико, заяви конституционният съдия член-кор. проф. д.ю.н. Атанас Семов

Учредиха сдружение с нестопанска цел ,,Велико Търново – историческа и духовна столица на България". В създаването му участваха 26 изявени личности от различни професионални сфери. Сдружението бе официално представено в петък в знаковата сграда на музей ,,Възраждане и Учредително събрание" в старата столица. Председател на Сдружението е адвокат Йордан Цветанов, негов заместник е бизнесменът Станислав Стоянов, а Мила Милчева пое поста на секретар.

По време на събитието бе представен меморандум на Сдружението. Инициаторите са единодушни, че званието ще фокусира вниманието на туристите към Велико Търново. То ще  е вариант за бъдещи инвестиции във всички сфери и най-вече в съхраняването и социализирането на културно-историческото наследство на Велико Търново.

"Многобройните обекти са неговото богатство, но изискват много средства за поддържане и развиване. А потенциалът на града е огромен и може да го превърне в притегателно средище за хора от цял свят, използвайки географското му положение, исторически, културни и образователни дадености. Необходимо е изработване на специален статут с включване на широк кръг от институции и привърженици на идеята. За това ще съдейства и специалният интернет-портал. Обработените предложения после ще се обсъдят на национална кръгла маса, а на по-късен етап за реализиране на целите може да съдейства и специален Национален комитет за развитието на историческата и духовна столица на България", заявиха учредителите.

По думите им проектът няма политически характер, той е отворен за нови членове и съмишленици.
"Придобиване на статута ще е еднопосочен билет за напредък и просперитет на Велико Търново.За кратък период сдружението получи голяма обществена подкрепа на национално ниво. А целите са – да се превърне званието историческа и духовна столица в статут. Една от основните стъпки ще е конституционното му утвърждаване, а след това и приемане на специален закон за Велико Търново. Учредителите са набелязали и редица проекти, които ще съдействат за реализиране на идеята и на инвестиционни намерения", изтъкна зам.кметът на Велико Търново Нейко Генчев.

В свое приветствие кметът на старопрестолнината Даниел Панов заявява: ,,Статутът е особено важен за утвърждаването ни като европейска дестинация за културен туризъм".

"Инициативата не е просто добра, а българополезна. За мен във формулата историческа и духовна столица ключови са историческото и духовното. И ако носим поне остатъчно чувство за дълг пред предците си или поне ако искаме да ни има като народ, сме длъжни да си признаем, че т.нар.демокрация у нас през последните 3 десетилетия доведе до почти демонстративен отказ от историческото и духовното. От земя на възрожденци, България се превърна в Родина на невъзвращенци. От Търновската книжовна школа, се сринахме до безкнижовност и бездуховност. Наложеното отвън или по-страшно неадекватно прокараното отвътре разбиране за толерантността като отказ от историческа памет, ни доведе до невиждано в цялата ни история обезбългаряване. Народ без поминък остане ли и без памет, е свършен народ. На Велико Търново му подхожда да изпълнява такава възродителска роля.  България има нужда Търново да е Велико", заяви в прочувственото си слово конституционният съдия член-кор. проф. д.ю.н. Атанас Семов.

Чест и слава за Търново, пътят ще е трънлив, дано Господ ни помага", благослови начинанието Великотърновският митрополит Григорий.

Крепостта Царевец грейна в лилаво в чест на учредяване на сдружението.

https://trud.bg/

[Hatshepsut]

Велико Търново чества своя празник

След две години прекъсване, днес Велико Търново с общоградски тържества, в които се включиха стотици деца и възрастни, чества празника на града.

Денят е посветен на битката при Клокотница през 1230 година, когато цар Иван Асен Втори побеждава войските на Теодор Комнин. Градът е първият в страната, който сред Освобождението избира дата за свой празник.

Празникът протече под наслова Велико Търново да получи изпълнен със съдържание статут на историческа и духовна столица на България.

"Денят на Велико Търново сплотява, 22 март е общобългарски празник", посочи в словото си кметът Даниел Панов и призова за законодателни промени, които да утвърдят статута града като историческа и духовна столица:

,,Изпълнен със съдържание, което подчертава знаковото му място в България. Нека това бъде каузата, която от днес нататък ни обединява".

В честванията днес се включи вицепрезидентът Илияна Йотова и отправи послание за подкрепа на Народното събрание за приемане на закона за старите български столици:

,,За да може Велико Търново наистина да получи своя статут, да може още повече да говорим и да откриваме величавата ни история".

В църквата ,,Св. 40 мъченици" ще бъде отслужена празнична литургия, след което общоградско шествие, в което се включиха и 400 ученици, ще стигне до центъра на града.

С дефилета, концерти, изложби и спектакли празненствата продължават през целия ден.

На тържествена сесия Великотърновският общински съвет ще гласува със званието почетен гражданин на града да бъдат удостоени химикът проф. Михаил Харалампиев, историкът доц. Владимир Попов и посмъртно адвокат Николай Илчев, а носители на наградата "Велико Търново" да станат хореографът Петър Петров и маратонецът Владимир Пановски.

За празника на Велико Търново неговите граждани си пожелаха:

,,На Велико Търново пожелавам преди всичко градът ни да се разхубавява повече и повече"; ,,Просперитет на града, повече работни места"; ,,За празника на града какво мога да пожелая освен да станат по-добри хората".

Млади великотърновци споделиха и в какъв град искат да живеят:

,,По-чист, по-хубав, по-подреден и с бъдеще"; ,,Във Велико Търново на възможностите, това е голям туристически град и е много важен за България"; ,,В Търново, пълно с щастливи хора";

По обяд великотърновци се хванаха на празнично хоро, през целия ден ще има концерти и изложби, а вечерта ще бъде излъчен спектакълът ,,Звук и светлина" със заря.

https://bnr.bg/horizont/post/101619536/veliko-tarnovo-chestva-svoa-praznik

[Hatshepsut]

Съхранените съкровища на първия български музей


Хотнишкото златно съкровище

Автор: Проф. Пламен Павлов

Златното съкровище от Хотница е може би и по-старо от "най-старото обработено злато в света...", открито във Варна

Особено емблематично в национален, балкански и европейски план е средновековното наследство на ,,богопазения Царевград Търнов"

На 2 януари 1871 г. в Търново неколцина представители на възрожденската интелигенция начело с председателя на читалище "Надежда" Иван П. Иванов решават да създадат музей - институция, на практика непозната във все още поробена България.

Делови хора, пряко свързани с навлизащите у нас европейски идеи и модерност, търновските първенци записват в протокола на заседанието, че ще ,,... се грижат за събирание на древности, тъй щото с времето да може да се състави един музей малък..." Като начало са закупени две картини на Николай Павлович, последвани от стари монети, семейни и други реликви... Силен тласък музейното дело получава веднага след Освобождението, когато на 18 януари 1879 г. в старата столица е учредено първото Археологическо дружество в България с председател д-р Васил Берон.

При доказаното визионерство на създателите на търновския музей можем да предположим, че тези просветени българи не са и подозирали как след 150 години тяхната "рожба" ще притежава 260 хиляди ценности от национална, европейска и световна величина! "Представителна извадка" на това невероятно в количествено и качествено отношение културно богатство е представено в алманаха каталог "Съхранените съкровища - 150 години музей във Велико Търново" (2021), реализиран от Регионалния исторически музей с подкрепата на Община Велико Търново. Драстичните ограничения поради пандемията "Ковид 19" отложиха представянето на изданието с повече от година. За сметка на това откриването на организираната от Регионалния исторически музей Юбилейна изложба със същото име се превърна във вълнуващо културно събитие, състояло се при изключително силен интерес на 16 юни 2022 г. в Изложбените зали "Рафаел Михайлов" във Велико Търново.

Откриването на изложбата от кмета на Велико Търново д-р Даниел Панов

"Съхранените съкровища" със сигурност ще впечатли дори неизкушения от историята читател със своята висока научна и естетическа стойност. "Съграден", подобно на шедьоврите на старата търновска архитектура, каталогът е дело на колектив от учени и музейни експерти под общата редакция и съставителството на д-р Иван Църов, директор на музея.

Освен авторите от научния състав на самия музей, са привлечени и други изследователи със сериозни приноси в проучването на миналото на старопрестолния град. В книгата са представени 245 образци от богатите експозиции и фондове на вече 151-годишната авторитетна културна и научна институция. Последователно са показани артефакти от праисторията, античността, Средновековието, етнографията, християнското изкуство, българското Възраждане, Новата история и Най-новото време. За всеки от експонатите е поместена кратка, но съдържателна информация.

Да направим дори и най-кратък "преразказ" на издание, в което е "компресирано" огромно познание, нито е възможно, нито необходимо - ценителите на историята могат сами да се докоснат до посланията на миналото, разглеждайки експозициите на търновския музей, археологическите и архитектурни резервати Царевец, Трапезица и Арбанаси, знаменитите средновековни църкви и възрожденски сгради... И все пак, нека откроим някои от акцентите в "Съхранените съкровища". Още праисторията ни убеждава в световните измерения на откритото по нашите земи културно наследство - показателен пример е златното съкровище от Хотница (4300-4200 г. пр. Хр.), синхронно по време с "най-старото обработено злато в света" от Варненския халколитен некропол, а според някои изследователи дори по-старо "от най-старото"!

Античните паметници илюстрират културата на древните траки в Северна България, контактите им с древногръцката и елинистическата цивилизация, мощното присъствие на Древния Рим. Няма как да останем равнодушни пред находките, открити в проучения от археолозите гроб на тракийски благородник (владетел на локална държавица?) при с. Големаните. А какво да кажем за познавателната стойност на римските военни дипломи и увековеченото върху камък писмо на императорите Септимий Север и Каракала (началото на III в.) до жителите на знаковия римски град Никополис ад Иструм, чийто наследник през Средновековието е Търново? Няма как да подминем античните статуи и релефи, украшения, предмети на бита, дори керамични детски играчки от разкрития при археологически проучвания производствен център при павликенското село Бутово.

Разбира се, емблематично в пълния смисъл на думата - в национален, балкански и европейски план,- е средновековното наследство на "богопазения Царевград Търнов". Представените в "Съхранените съкровища" паметници от столицата на Второто българско царство са многочислени и изключително разнообразни - произведения на каменната пластика от Двореца на българските царе, християнски реликви от Царевец и Трапезица, златни украшения и т. н., вкл. впечатляваща серия златни пръстени. Сред тях с най-силен интерес и дългогодишни спорове буди Калояновият пръстен-печат от ареала на църквата "Св. Четиридесет мъченици". Силен интерес буди и луксозната търновска сграфито керамика от XIII-XIV в., една от най-интересните страници от историята на приложните изкуства в средновековна България.

Етнографските образци в експозициите на търновския музей ни убеждават в усета към красивото на знайните и незнайни творци на народното изкуство. Как да не споделим и обяснимото вълнение на всеки посетител при съприкосновението си с прекрасните женски носии, керамични съдове, пафти, килими, ракли... Дори сейфове, отвеждащи ни към "модерните" XVIII и XIX в. - материализиран "спомен" за предприемчивите българи от Търново и Арбанаси, развиващи търговска дейност в пределите на почти цялата Османска империя и европейските пазари. Творбите на християнското изкуство през XV-XIX в. потвърждават известното ни за авторитета на Търновската митрополия, наследницата на средновековната ни патриаршия, в православния свят. Още свидетелства за духовните стремежи и художествените вкусове на нашите предци можем да открием в образците на църковна утвар, да не говорим за колекцията от икони - една от най-представителните в страната. Трябва да отбележим и златотъканата плащаница, дар на църквата "Св. Апостоли Петър и Павел" от търновския митрополит Арсений (1569 г.), резбованите царски двери от църквата "Св. Георги" в Арбанаси, одеждите и позлатения жезъл ("патерица") на владиката Панарет Рашев...

Експонатите от възрожденската епоха впечатляват със своето многообразие (търговски документи, пръстени печати и т. н.) и значимост, особено що се отнася до националноосвободителното движение - литографии, фотографски портрети на видни личности (Филип Тотю, Бачо Киро, Стефан Стамболов), вкл. на Васил Левски. Свързани с Апостола на Свободата са и съхраняваните в търновския музей орар (дяконски пояс) и два печата на БРЦК. Посетителите на Регионалния исторически музей могат да се запознаят и с образците на огнестрелно и хладно оръжие, пазещи паметта на въоръжената борба срещу османски поробител и Априлското въстание в Първи Търновски революционен окръг. Още по-изявено е разнообразието от паметници на всекидневния живот, градския бит и лукс, оръжието и т. н. от Новото време, вкл. на възкресената във Велико Търново през 1879 г. българска държавност. Сред последните е и звънецът на Учредителното събрание. Разделът "Най-новото време" ни запознава с близкото минало, както и с настоящето на града, обявен с решение на Народното събрание за историческа и духовна столица на България - високи отличия ("Почетен гражданин на Велико Търново", "Наградата Велико Търново" и т. н.), медали и други мемориални знаци на многовековната държавна и културна традиция, чието олицетворение е Велико Търново.

Дори и краткият преглед на културноисторическото наследство, включено в книгата "Съхранените съкровища" и едноименната изложба, е достатъчна причина да призовем за промяна на официалния статут на музея във Велико Търново. Очевидно е, че той категорично надхвърля дефиницията "регионален", а по скоро е... национален! И това не е проява на местен патриотизъм и емоции, а обективната реалност.

https://trud.bg/

[Hatshepsut]

Проф. Костадин Ангелов: Ще инициираме юридическа легитимация на статута Велико Търново – историческа и духовна столица

Преди три години Велико Търново получи официално признание за историческа и духовна столица на България. С решение на 44-о Народно събрание и категорична подкрепа от цялата парламентарна група на ГЕРБ. Настъпил е моментът това признание да бъде нормативно уредено и да има реални административни, процедурни и бюджетни правила за прилагането му. Ние поемаме ангажимента в следващия парламент да инициираме нужната юридическа легитимация на статута Велико Търново – юридическа и духовна столица. Това заяви проф. Костадин Ангелов – водач на листата на ГЕРБ-СДС в старопрестолния град и региона по време на среща с културни дейци и общественици, гост на която бе и Любен Дилов.



,,Ползите ще са и за опазването на културното и историческо богатство, и за туризма и икономиката. Но най-вече – за надграждане реномето на Велико Търново център на българската култура и духовност с европейски измерения. Старопрестолният град и жителите му го заслужават. Заслужава го цяла България", обясни проф. Костадин Ангелов. За правно уреждане на статута на Велико Търново и конкретни стъпки в тази насока се обединиха историци, юристи и общественици от цяла България по време на кръгла маса по темата, провела се навръх 22 септември. Доводи за статута ,,Историческа и духовна столица" изказаха авторитети като проф. Борис Велчев, проф. Пламен Павлов, Атанас Семов и др.



А историята е категорична – на 22 март 1879 г. по предложение на Драган Цанков и като конституционен текст – решение, вписано в протокола на Учредителното събрание, Търново е определено за историческа столица на страната ни.

https://www.actualno.com/velikotarnovo/prof-kostadin-angelov-shte-iniciirame-uridicheska-legitimacija-na-statuta-veliko-tyrnovo-istoricheska-i-duhovna-stolica-news_1818611.html © Actualno.com

[Hatshepsut]

Великите владетели и духовното излъчване на Търновград

На 22 март отбелязваме празника на града, историческата и духовна столица на България
Историята на държавите намира своята най-въздействаща интерпретация през съдбите на техните емблематични личности

През епохата на Средновековието България е една от ,,Великите сили" в политическия и културния живот на европейския континент. Вторият от двата големи периода в историята на средновековната ни държава, определяна от свои и чужди категорично като ,,империя" (!), е неразривно свързан с ,,Богопазения Цариград Търнов" – столицата на българите, градът, чиято слава достига чак до "Северния Океан"... Величието на българското царство през онази епоха намира своето олицетворение в неговите бележити владетели. Не е тук мястото да разказваме за тях, още повече че това е правено неведнъж в тази поредица на вестник ,,Труд news". С случая сме улеснени и от излизането на най-новата книга на известния наш археолог и историк проф. Николай Овчаров ,,Великите владетели на Второто българско царство", което бе отразено в броя на ,,Труд news" от 18 март. Затова накратко ще припомним най-важното, като хвърлим ,,мост" към духовните измерения на средновековното минало.

Първият от героите в книгата на проф. Овчаров е победоносният цар Калоян, който продължава делата на своите по-големи братя, царете Теодор-Петър и Асен. Възродили през 1186 г. погиналата българска държавност, само за четвърт век първите трима Асеневци превръща почти забравената от света България в политическа и военна сила от европейски мащаб. За Николай Овчаров цар Иван Асен II е ,,Императорът" с главна буква! Онова, което със сигурност ще остане в съзнанието на читателя, е широкият размах, с който действа човекът, определян от своите съвременници и техните потомци като ,,... най-великият от българските царе..." Така е записано в Синодика на Търновската патриаршия  (т.нар. Борилов синодик), чиято последна редакция е дело на св. патриарх Евтимий Търновски. В категорията на великите владетели е поставен и незаслужено подценения от по-старите ни историци цар Константин Тих Асен (1257-1277). ,,Злочестият цар", както образно го нарича Николай Овчаров, се изявява като способен владетел, справил се с каскада от тежки вътрешни и външнополитически проблеми в крайно усложнена и изпълнена с опасности политическа обстановка. В нова светлина проф. Овчаров представя и цар Теодор Светослав, най-яркият представител на династията Тертеровци. Митарствата на българския принц формират у него политически качества, каквито познаваме от знаменития трактат на Макиавели. Изгубил всичко, царският син не само си връща бащиния престол, но преодолява т.нар. татарска хегемония, дава урок на Византия и на вътрешната опозиция, не пощадява дори патриарх Йоаким III и своя чичо деспот Алдимир. И в крайна сметка извежда страната от продължилата десетилетия тежка криза.

Цар Иван Александър е следващият от героите на съградената от проф. Овчаров историческа ,,сага" за великите търновски царе. Характеристиката ,,Миротворецът" е не само политическа оценка, но и сполучлива метафора за една сложна личност. Както и при предишните герои, авторът допълва картината с наблюденията си на археолог, проучвател на средновековни градове и крепости, съумява да изчисти оптиката на нашия поглед към важни обществени и геополитически процеси от български и европейски мащаб. В по-старата българска историография, както и в художествената литература, Иван Шишман е представян като слаб, безволев владетел. Фактите показват точно обратното, когато се вникне в историческите свидетелства за трагичната, но и ярка фигура на последният търновски цар. Николай Овчаров опровергава създадения неверен образ на един достоен държавник, който с право трябва да бъде причислен към националните ни герои и мъченици. Затова определението ,,Защитникът" за Иван Шишман е справедливо и точно.

Нека кажем още няколко думи за старопрестолния Търновград от гледна точка на средновековните ценности – концептуална линия, която е очертана убедително в новата книга на проф. Овчаров. Столицата на българските царе е не само политически, културен и духовен център, но и свещен град за нашите предци. През ХІІ-ХІV в. Търново е българският "Цариград", нашият "нов Йерусалим"! Търновските царе превръщат своята столица във "... втори Цариград – и на думи, и на дело...", както пише константинополският патриарх Калист през 1362 г. В Търново са се пазели свети мощи и други реликви на български и византийски мъченици и преподобни отци, чудотворни икони, древни книги и произведения на изкуството – както български (от всички епохи и краища на обширната в онези времена българска държава!), така и донесени от Византия, Светите места в Палестина и други страни. С Търново завинаги се свързват имената на светите Иван Рилски, Гаврил Лесновски, Иларион Мъгленски, Михаил Воин, Петка Търновска, Филотея, Йоан Поливотски, и много други. Търново дава на България и православието светците Теодосий Търновски, Ромил Видински, Роман Търновски, патриарх Евтимий. митрополит Киприан, патриарх Ефрем Сръбски, молдавските митрополити Дамян и Теоктист... Културната политика на българските царе и Търновската патриаршия превръща местни култове от Тракия и Македония в национални и общоправославни.

Нека прибавим и древните паметници, завещани на Търново от римската и ранновизантийската епоха (ІV-VІІ в.), както и от славните времена на Първото българско царство – римски и византийски колони и капители, стели, руините на древни църкви, колоната с прочутия надпис на кан Омуртаг,  друга от времето на победоносния кан Крум, а навярно и още много, които за жалост не са достигнали до нас. След победата на Петър и Асен над армията на император Исак ІІ Ангел в Тревненския проход през 1190 г. в български ръце попадат някои от най-емблематичните реликви на вековната Римо-Византийска империя – корони, енколпиони (нагръдни кръстове с вградени в тях частици от мощи) и други свещени реликви, включително кръста на равнопостолния император св. Константин I Велики! Те са изнасяни с тържествени шествия по време на големия празник Богоявление, докато през 1280 г. византийският поставеник Иван Асен ІІІ, бягайки от Търново, не връща част от тях обратно в Константинопол... Не на последно място, както пише самият цар Калоян, в царската библиотека в Търново са се пазели стари книги и ,,... законници на Симеон, Петър и Самуил, прародители мои..."

В духовните представи на българите цели седем столетия, от 1186 до 1879 г., Търново е единствената столица, още повече че паметта за Плиска, Велики Преслав и Охрид е избледняла. В съзнанието и творчеството на водещите умове на нацията през ХVІІІ – ХІХ в. (Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Георги Раковски, Васил Левски, Любен Каравелов, Христо Ботев) царският град на Асеневци е символът на жадуваната свобода. На 22 март 1879 г. депутатите от Учредителното народно събрание, събрани в старопрестолния град за изграждането на основите на нова България, заявяват, че свободното българско княжество ще има две столици – ,,правителствена", каквато е София, и ,,историческа" в лицето на Търново. Не толкова конкретното решение, колкото самият начин на мислене и ценностната система на тогавашните ни държавници има своите ярки прояви. Държавни актове с фундаментално значение са обявявани именно в Търново. Именно в историческата столица княз Александър Батенберг официално признава Съединението, а княз Фердинанд – българската независимост. Уви, през последвалите десетилетия политическите борби и катаклизми изместват тази толкова важна традиция на заден план... И все пак, очарованието на старопрестолния град продължава с особена сила ,,да облъчва" поколения българи!

И е напълно естествено, че на 10 юли 1990 г. призваното да възстанови демокрацията в България VII-о Велико Народно събрание е открито именно във Велико Търново. Макар и със сериозно закъснение, изключителното национално значение на старопрестолния град е официално признато с решение на 44-ото Народно събрание от 16 април 2019 г., с което обичаният от всички българи град Велико Търново бе обявен за историческата и духовната столица на България.

https://trud.bg/

[Hatshepsut]

Рядка карта на Търново от 1857 преобръща представите за града

Дело е на бретонския географ Гийом Льожан, френски професор случайно я открива при букинисти в Париж

Копие на карта на Търново от 1857 г. постъпи във фондовете на Регионален исторически музей – Велико Търново. Тя тотално преобръща представите за разположението на града и отделните му райони. Така например, от нея личи, че в сегашната централна част и териториите около кметството е била разположена циганската махала. Марно поле пък е било самостоятелно село, извън чертите на старата столица, а реално градът е бил структуриран около трите си крепости – Царевец, Трапезица и Момина крепост. Названия на райони като ,,Картал", ,,Баждарлък", ,,Френкхисар" са запазени и до днес. Преди близо два века гробищата пък са се намирали на мястото на сегашната Стара болница.

Ценното дарение е от чл.-кор. проф. дин Иван Русев – БАН, Икономически университет – Варна. На среща в музей "Възраждане и Уредително събрание" той предостави на директора на музея д-р Иван Църов план на Търново от 1857 г. – копие и цялата съпътстваща научна документация около откриването и проучването на въпросната карта от проф. Бернар Лори и проф. Иван Русев.

Новооткритият план (карта) на Търново е дело на бретонския географ и картограф Гийом Льожан. Посещавайки старата българска столица през пролетта на 1857 г., той събира сведения, които публикува и с помощта на които рисува плана. Това е най-добре изготвеният план (карта) на Търново сред известните карти на града от XIX в., като картографска творба, като богатство на историческата информация и като художествена стойност.

Оригиналният план се съхранява от френския професор Бернар Лори, който случайно попаднал на него при букинисти в Париж преди няколко години.

https://www.borbabg.com/2024/07/24/1kopie-na-karta-na-trnovo-ot-1857-g-poluchi-muzeyat/