Българско национално радио

[Hatshepsut]

Българско национално радио

https://www.predavatel.com/bg/radio/bnr

Българското национално радио (БНР) е национален обществен доставчик на радиоуслуги, който осъществява радио дейност на основание Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), Закона за електронните съобщения и действащото законодателство. Днес БНР създава и разпространява две национални програми: ,,Хоризонт", ,,Христо Ботев"; осем регионални радиостанции: Радио Благоевград, БНР Бургас, Радио Варна, Радио Видин, Радио Кърджали, Радио Пловдив, Радио София, Радио Стара Загора, Радио Шумен, предавания на турски език, както и тематични музикални канали в онлайн-платформата Бинар. БНР излъчва на УКВ (FM), средни вълни, от спътник и онлайн.

История на Българското радио

1929: Начало на радиоразпръскването в България

    Началото на радиоразпръскването в България е поставено през ноември 1929 г., когато група инженери, начело с техника Георги Вълков построяват 60-ватов радиопредавател в Инженерната работилница в София. През последната седмица на месец ноември 1929 г. в ефир за първи път прозвучават думите ,,Ало, ало, тук е Радио София!".

    В началото на 1930 г. видни интелектуалци, общественици и инженери - радиолюбители основават обществената организация Съюз ,,Родно радио". Съюзът използва предавателя на Първа инженерна дружина и започват редовни предавания през юни 1930 г. Предавателят е инсталиран на втория етаж на сградата на ул. ,,Бенковски" № 3 в столицата. Излъчванията са 2-3 пъти седмично, по няколко часа на вълна 329 м. (912 kHz). Освен в София, излъчванията се чуват и в Перник, Кюстендил, Дупница, Червен бряг, Лом, а при добро време и в Шумен. През есента на 1930 г. инженерите Г. М. Георгиев, Марин Маринов и Мехмед Рафик (внук на последния султан на турската империя Абдул Хамид - инженер, практикувал и в Радио Виена) построяват нов предавател, излъчващ на вълна 319 метра или 940 kHz, първоначално с мощност 50 вата, по-после увеличена на 400 вата.







След 15 юни 1930 г. започват да се предприемат първите опити за радиоразпръскване с българска държавна радиостанция. Това става по нареждане на министъра на ЖПТТ Петко Стайнов, като се използва специално пригоден за излъчване на говор и музика радиотелеграфен предавател с два киловата мощност, настроен на дълга вълна 2850 м. или 105 kHz. Така, през 1930 г. в България работят едновременно две радиостанции - общественото ,,Родно радио" и държавния предавател, наречен още тогава ,,Радио София". По-късно през същата година се провежда конференция по въпросите на радиоразпръскването, която завършва с извода, че трябва да се започне работа по изграждането на мощен български радиопредавател, специално предназначен за радиоразпръскване.
През юни 1931 г. предаванията на ,,Родно радио" стават ежедневни и траят по около три часа. Радиостанцията започва редовно да се обявява като ,,Радио София". Освен забавна, танцова и народна музика, радиото излъчва и реклами, борсова информация, беседи и новини от бюлетина на БТА. В началото на 1931 г. се излъчват първите детски предавания. Първата българска радиопиеса, прозвучала в ефир е ,,Вампир" на Антон Страшимиров (1932 г.), а в края на 1933 г. е излъчен и първият ,,Час за селото". С голям интерес се слушат и преките предавания на различни концерти, тържества и литургии и прочие.

    На 15.01.1934 г. на Международната конференция в Люцерн, Швейцария, България получава три честоти за радиоразпръскване: 352.9 м. за София, 235.1 м. за Варна и 214 м. за Стара Загора. На 25 март 1934 г. е пуснат в експлоатация нов по-мощен предавател, разположен в квартал Павлово. Той излъчва на вълна 252.8 м. (1187 kHz) и покрива голяма част от страната. На 1 юни 1934 г. е назначен и първият щатен говорител - Петър Витанов, след това преназначен и в държавното Радио София, където работи до 30 септември 1944 г. и става първият български професионален говорител.

    През септември 1934 г. ,,Радиоклуб Варна" започва първите пробни ежедневни програми на 'Радио Варна'. На 9 декември 1934 г. се състои и официалното откриване на ,,Радио Варна". Програмата се излъчва на вълна 235.1 м., като през времето, когато няма варненска програма се излъчва програмата на ,,Родно Радио" от София, предавана по телефонна линия.

1935: Държавното ,,Радио София" и първата българска радиомрежа

    На 25.01.1935 г. Цар Борис III подписва Указ, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост. На 18 юни 1935 г. за първи главен ръководител на ,,Радио София" е назначен Панайот Тодоров Христов, известен с псевдонима Сирак Скитник - поет, художник и театрален критик. В екипа му са Димитър Ненов - музикален уредник, Йордан Стубел - завеждащ литературно-драматичните предавания, Александър Джаджев - завеждащ информационните предавания, Есто Везенков - завеждащ професионално-стопанския отдел, д-р Васил Спасов - завеждащ народната музика, инж. Иван Ганчев - завеждащ студията, инж. Неделчо Узунов - завеждащ предавателите, Стефан Янчулев - уредник на спортния отдел, и Здравка Добрева - предавания за семейството. Говорители - Мария Попова, Петър Витанов, Венча Добрева, Ксения Дабнишка, Цветанка Антонова и Невена Куманова. Създава се радиопрограмна служба. Първи уредник на дискотеката на грамофонните плочи на Радио София е музикантът Любомир Романски.


Сирак Скитник

На 21-ви май 1936 г. трите радиостанции едновременно започват да излъчват като част от първата българска национална радиомрежа с равнопоставени радиопрограмни служби в София, Варна и Стара Загора. През пролетта на 1937 г., на конгреса в Берлин, България е приета за член на Международния съюз за радиоразпръскване. На 17 ноември 1937 г. са осъществени първите пробни предавания на новия радиопредавател край село Вакарел, а на 8 декември същата година се състои официалното отриване и започва редовната експлоатация на станцията. Със започване на излъчванията от Вакарел, в Европа започват ясно да се чуват емисиите на Радио София, излъчвани на вълна 352.9 м / 850 kHz с мощност 100 kW.

    През 1938 г. започва строеж на нова сграда на 'Радио София' на булевард 'Драган Цанков' № 4, в тогавашната вилна зона на София. Основния строеж е завършен през 1941 г., след което, германската фирма Telefunken оборудва новия радиодом с най-модерни за времето си технологиии. Новите студиа, открити през 1942 г. са сочени като най-модерни на Балканите. Също през 1942 г. сигналът на службата 'Точно време' от Астрономическата обсерватория започва да се излъчва по 'Радио София'. През зимата на 1943-1944 г. по време на английските бомбардировки над София, бомба пада и събаря задната част на първо студио. Радиото е евакуирано в училището на софийското село Нови хан. Екипът на Радио Варна също е евакуиран - в близкото село Игнатиево.

През 1941 г. Радио София е предавало общо 230 035 минути. Това значи, че високата мачта на предавателя във Вакарел е отпращала по българските и чужди земи всеки ден в продължение на 630 минути или 10½ радиопрограма. От тия предавания през 1941 г. на музиката се падат 151 583 минути (65.9% от общите предавания), от които минути 102 991 (или 44.78% от общото предаване) са зъпълнени от грамофонни плочи. На говора се падат 61 263 (26.63%), от тия минути 2801 са изговорени на чужди езици. Смесени предавания от музика и говор имаме през същата година общо 17 189 минути (4.74%) Програмата на Радио София през 1941 г. е била със средна продължителност 10 часа дневно, от които 65.9 % музика, 26.6 % говор. На 5 март 1943 г. почива Сирак Скитник и на негово място за няколко месеца директор на Радио София става Йордан Стубел. След него директор е писателят Константин Константинов.

Българското радио Скопие (1941-1944 г.)

    За няколко години по време на Втората световна война, в българската национална радиосистема е включена и радиостанцията в град Скопие като трета българска районна радиостанция. Това радио с предавател на средни вълни от 20 киловата започва да работи в тогавашната Югославия на 27 януари 1941 г. Веднага след като германците превземат Скопие, по нареждане на Радиоотдела на Германската легация в София, немски екип ръководен от д-р Лане, овладява радиостанцията и започва предавания на немски език. Няколко дни по-късно там е командирован български екип, който излъчва първото си предаване на 20-ти април 1941 г., навръх Великден. За директор на ,,Радио Скопие" първоначално е назначен Енто Везенков, заменен през 1942 г. от Димитър Гюзелев - и двамата са българия, родени и живеещи в Скопие. В началото предаванията, излъчвани на средна вълна 426 м. / 704 kHz, имат следното разписание:
      8:00 -  9:30 ч.: Немска програма: текст и музика
    12:30 - 13:45 ч.: Новини от Радио София
    16:00 - 18:00 ч.: Немска програма: текст и музика
    18:00 - 18:30 ч.: Радио Скопие - народна музика, около 8 минути беседа и 5-6 минути новини и съобщения

    От 16 август 1941 г. немските програми сутрин и следобед спират и на тяхно място се препредава програмата на Радио София. След тази промяна, през есента на 1941 година програмата на Радио Скопие изглежда така:
      6:45 -  8:30 ч.: Препредаване на Радио София
    12:30 - 13:45 ч.: Препредаване на Радио София
    18:30 - 19:30 ч.: Радио Скопие - предимно музикална програма
    19:30 - 21:00 ч.: Препредаване на Радио София
    21:00 - 21:30 ч.: Радио Скопие - музика и вести

    По-късно тази тази схема се променя: Скопие - от 17:00 до 18:00 ч. има собствена програма, след което до 20:15 ч. предава Радио София. С известни варианти програмата продължава и в следващите години, като през 1942-1943 г. българското радио в Скопие има екип от около 20 души, който излъчва в ефир множество различни програми и народна музика. В предаванията на Радио Скопие най-силната част са автентичната и самобитна народна музика, предавания за селското стопанство, детски радиочас, емисията ,,Труд и радост" и историческите предавания. Станцията работи до напускането на българската администрация през август 1944 г.

,,Радио София" след 9.IX.1944 г.

    Рано сутринта на 9 септември 1944 г., след извършен въоръжен преврат, Кимон Георгиев прочита по ,,Радио София" прокламация на Отечествения фронт. За директор на радиото е назначен Орлин Василев, скоро заменен от завърналият се от Москва Карло Луканов, ръководил радиото 1947 г. Радиото се превръща в идеологическа институция на новата Отечественофронтовска власт. На втори август 1945 г. от Москва Георги Димитров изпраща писмо - указание до Карло Луканов. В него четем: ,,Мобилизирайте всичките свои сили и следвайки указанията на ЦК по конкретните въпроси, направете радиото действително мощен фактор в днешното голямо политическо сражение на отечественофронтовската демокрация с тъмните сили на фашизма и реакцията ..." Директора на Радио София до 1944 г. Йордан Стубел, директора на Радио Скопие Есто Везенков и известният говорител на радиото по царско време Петър Витанов са осъдени от Народния съд като ,,врагове на народа" и изпратени в трудов лагер.

На 12 септември 1944 г. е създадено Министерство на пропагандата, към която е прехвърлена дирекция ,,радиоразпръскване". Към края на годината дирекцията има следните отдели: музикален; художествен; осведомителен; технически (с отделения за вътрешни предавания и звукозаписване, за външни предавания и озвучаване и служба подържане и работилници); отдел софийски радиопредаватели (с отделения за подържане предавател Вакарел и служба за подържане предавател Павлово); отдел технически измервания и проучвания и радио-лаборатория (с отделения радиовръзки и радиозасичане и технически измервания и радио-лаборатория); отдел отстраняване на радиосмущения и контрола на радиослушателите (с отделение за отстраняване на радиосмущенията и контрола на радиоприемните антени, служба за контрола на радиослушателите и бюро приходи и контрола). Радио Варна и Радио Стара Загора са външни служби към Министерството на пропагандата с програмни технически отделения. След 11 септември 1945 г. министерството е преименувано в Министерство на информацията и изкуствата, а Дирекция на радиоразпръскването се пъководи от Карло Луканов. Районните станции минават на пряко подчинение на дирекцията.

    След 1944 г. националният предавател край село Вакарел започва да се нарича ,,Предавател Христо Ботев", също като коминтерновската станция ,,Христо Ботев". Поради липса на резервни части, този предавател работи с половин мощност - около 50 kW, а предавателите във Варна и Стара Загора с номинална мощност 2 kW, работят с едва едва 1/3 от мощността си. През 1945 г. група ентусиасти, под ръководството на инж. Георги Несторов, започват опити за конструирането на нов предавател на основата на стария еднолампов предавател от времето на ,,Родно радио" в софийския квартал Павлово. С помощта на съветски резервни части, през 1946/1947 започват първите опитни предавания на така неречения ,,предавател София II". На 15 март 1948 г. той влиза в редовна експлоатация, излъчвайки на средни вълни 391.1 м/767 kHz с мощност 15 киловата. Така е поставено началото на Втора програма на Радио София.

    В края на 1944 г. България преминава на страната на съюзниците и Българската войска заедно със Съветската армия участва в сраженията с германските войски на територията на Югославия и Унгария. Новото българско правителство и Министерството на отбраната създават късовълнова радиостанция ,,Фронт и Родина", по подобие на московската ,,Фронт-Тил". До края на военните действия през 1945 г., радиостанцията излъчва съобщения за намиращите се на фронта български воѝни, поздрави от техните близки, както и вести от фронта. Радиостанцията се намира на площада с колелото на трамвай № 2, зад Радио София. След войната техниката и екипите на ,,Фронт и Родина" се прехвърлят към новосъздадената главна редакция ,,Предавания за чужбина", а предавателят е наречен ,,Родина" и започва редовни излъчвания на 12 европейски езика. На 18 декември 1948 г., в чест на V конгрес на БКП, преработен заработва с нова мощност от 3 kW. Тогава започва да се използва и наименованието ,,София III" за късовълновия предавател на Радио София. На 1 ноември 1944 г. е създаден е Държавен радиохор - първият професионален смесен хор при Радио София, който след десет години се преименува в Българска хорова капела ,,Светослав Обретенов". През август 1948 г. година е създаден оркестърът към Радио София. На 1 май 1948 г. е въведено автоматично обявяване на точното време по Радио София.

    През 1950 г. главната дирекция за радиоразпръскване сключва договор с унгарската фирма ,,Standard" за ремонтиране на ,,Предавател Христо Ботев" - Вакарел. На 24 февруари 1954 г. съоръжението е пуснато в редовна експлоатация с възобновена мощност от 100 kW. Основно са ремонтирани предавателят на къси вълни ,,София III", който след декември 1951 г. работи с 15 kW мощност и предавателите на районните радиостанции - от 1951 г. Радио Стара Загора излъчва с 20 kW, а от 1952 г. Радио Варна с мощност 10 kW. Междувременно, през 1952 г. Съветският съюз построява нова радиопредавателна станция на къси вълни край село Столник, а през 1956 г. от ГДР е доставен и пуснат в експлоатация нов предавател, излъчващ на вълна 506 м / 594 kHz за района на град Плевен с мощност 60 kW.

    На 1 октомври 1953 г., в 21:25 ч. по първа програма на Радио София за първи път прозвучава сигналът на Съветското Радио, последвам от думите: ,,Говорит Москва, Говори София! Добър вечер, драги слушатели! Започваме нашето предаване за трудещите се от Народна Република България ..." Оттук нататък дълги години Радио София ще излъчва всеки петък половинчасовите предавания, изпратени от Радио Москва.
    Предаванията на Радио София на руски език (,,Говорит София") се излъчват всяка седмица по Първа програма на Всесъюзното радио на СССР - през 60-те години всяка неделя от 18:00-18:30 ч., през 80-те години в сряда от 15:15-15:45 ч., като част от рубриката ,,Гласове на приятелите" (,,Голоса друзей").

На 2 юли 1955 година край Пловдив започва излъчването на радиопредавател ,,Сребрю Бабаков" - така се слага началото на ,,Радио Пловдив". През същата година започва работа нов радиопредавателен център в местността Боровец край Варна. Там са монтирани един средновълнов предавател ,,Tesla" - 30 kW и един късовълнов предавател, също ,,Tesla" - 18/30 kW. През 1957 г. започват редовните програми на Радио София на испански език, а от 1959 г. програмите на турски език започват да се транслират чрез нови предаватели в Шумен и Кърджали. През 1959 г. обема на програмите, излъчвани от двете програми на Радио София, предавания за чужбина и регионалните станции е средно 50 часа в денонощие.

    Радио София изпраща свои кореспонденти в Москва, Берлин, Кайро и Атина. Предаванията на арабски език са увеличени от 75 минути на 120 минути дневно.

1960: Българско радио

    На 3 март 1960 г. е създаден естрадния оркестър на Радио София, негов пръв диригент е Емил Георгиев. През 1961 г. оркестърът е преименуван в Симфоничен оркестър на Българското радио и телевизия.

    През април 1961 г. започват първите УКВ радиопредавания в България, чрез предавател, излъчващ в София на 67.28 MHz. VIII конгрес на БКП през ноември 1962 г. взима решение до края на четвъртата петилетката да се изгради национална предавателна мрежа. С постановление № 88 от 11 юли 1963 г. е създадено държавното предприятие ,,Радио и телевизия" към Министерство на съобщенията. То има за задача поддържането на всички радио- и телевизионни обекти в страната, развитие на покритието на страната с радио- и телевизионни програми и на радиорелейната мрежа. На 22 декември 1964 г. е прието Решение на Политбюро на ЦК на БКП ,,За по-нататъшно развитие на Българското радио и телевизия", с което е създадена Главна дирекция ,,Българско радио и телевизия" към Комитетa за култура и изкуство.

    През 1962 г. Българското радио излъчва средно 32 ч. в денонощие програми за страната и 18 ч. за чужбина. I-ва програма се излъчва от предаватели София-Павлово 1484 kHz, Плевен 593 kHz, Шумен 692 kHz; II-ра програма - София-Вакарел 827 kHz; Радио Пловдив 746 kHz; Радио Стара Загора 1223 kHz; Радио Варна 1124 kHz; три УКВ-предавателя (два в София и един в Пловдив). Районните радиостанции препредават програмите на Радио София и излъчват средно по два часа дневно местна програма. Предаванията за чужбина се излъчват на 11 езика от радиопредавателен център на къси вълни ,,Столник".

    През 60-те започва изграждането на национална УКВ и телевизионна предавателна мрежа, първите по-големи обекти от която са: РРТС връх Ботев (1965 г.), РРТС Франгата - Варна (1966 г.), РРТС Слънчев бряг (1967 г.), РРТС Петрохан (1968 г.), РРТС Виден (1969 г.), РРТС Стръмни рид (1970 г.).

През втората половина на 60-те години в радиото започват да се търсят нови композиционни форми и нови предавания. Това е нов етап етап, в който радиожурналистът влиза в студиото на живо. Първият пример за блоково предаване, водено на живо е музикално-информационият ,,от 6 до 8". През 1966 г. се появява и седмичното предаване ,,Хоризонт - радиостанция на младежта", излъчвано всеки вторник по I-ва програма на радиото. В следващите години предаването се нарича ,,Хоризонт на вълните на младостта" и ,,Супер събота". През 1969 г. на УКВ 4.20 м / 71.45 MHz за района на София започва излъчвание III-та (УКВ) програма на Българското радио.

1971: Програма Хоризонт, Програма Христо Ботев, Програма Орфей

    През октомври 1970 г. започва да се излъчва всекидневната рубрика ,,България - дела и документи". Предаването започва всяка сутрин в 7:15 с възрожденската песен ,,Откак се е, мила майно ле, зора зазорила ..." и дълги години представя събитията, случили се на този ден, в силно патетичен стил.

    От 4 януари 1971 г. I-ва програма на Българското радио носи името ,,Хоризонт". Новата програма е информационна и музикална. Музиката присъства чрез всички стилове, форми и жанрове. Ясно е изразен акцентът върху забавната музика, чиито изпълнения в програмата са конструирани така, че да хармонират със силния информационен поток. Програмата е разделена на блокови предавания от по няколко часа. Новините на ,,Хоризонт" се излъчват на всеки час, а традиционно в 20:30 ч. е Централният осведомителен бюлетин на Българското радио.

    II-ра програма е наречена ,,Христо Ботев", а III-та програма - ,,Орфей". Новата литературно-музикална програма има стремежа да срещне своите слушатели с по-сложните естетически изяви и проблеми в изкуството. На 28 май 1971 г. по програма ,,Орфей" за първи път в България се излъчва стереофонично, като предаванията първоначално са само в неделя, от 18:30 до 19:30 ч.

    На 7 юни 1971 г. с указ на президиума на Народното събрание Главна дирекция на Българското радио и телевизия при комитета за култура се преобразува в Комитет за телевизия и радио (КТР) при Министерски съвет.



През 1972 г. е открита новата сграда на Българското радио в София, на булевард ,,Драган Цанков" № 4, точно до старата, построена през 1942 г. Проекта на новата сграда е на арх. Георги Стоилов. През същата година започва да се излъчва седмичното предаване ,,Разговор с вас". Това е един от първите опити, вместо говорителите, пред микрофона на радиото да застанат журналистите, с актуалните за деня проблеми, поднесеи с искреност и емоционалност. В следващите 25 години, всеки петък между 16 и 19 часа, водещата Божана Димитрова става една от емблемите на Българското радио.

    На 1 февруари 1973 г. е открита регионалната радиостанция ,,Радио Шумен", а на 11 декември същата година и ,,Радио Благоевград". На 9-ти септември 1974 г., в чест на тридесет-годишнината от ,,социалистическата революция", започват денонощните излъчвания на програма ,,Хоризонт".

    През 1977 г. е открита IV-та програма на Българското радио - ,,Знание". Новосъздадената програма има образователен профил и излъчва ежедневно от 10 до 12 часа и от 14 до 16 часа на УКВ вълните на трета предавателна мрежа ,,Орфей", както и на средни вълни в София на 774 kHz.

Осемдесетте: зрелият социализъм на живо по радиото

    През 80-те за първи път излизат в ефир предаванията ,,Преди всички", ,,Добър ден", ,,Неделя 150", ,,Хора, пътища, автомобили", ,,Спорт и музика", станали емблематични за Българското национално радио. На 3 януари 1984 г. започва излъчването на първият нощен блок в ефира на България - ,,Нощен Хоризонт" с водещи тогава Константин Тилев и Петър Пунчев, днес управители на Радио FM+. Още от първото предаване работят отворените телефонни линии, на които слушателите, без режисура, могат свободно и спокойно да изразяват мнението си по проблеми, които вълнуват обществото ни. Първото излъчване на обедният информационен блок ,,12 плюс три" е на 4 януари 1989 година.

На 7 септември 1981 г. (,,случайно съвпадение" с юбилея на диктатора Живков, който на този ден навършва 70 години) е пуснат екплоатация първият в България предавател, излъчващ в обхвата 87.5-108 MHz. Предавателят е японско производство - NEC и излъчва Програма Хоризонт на Българското радио на честота 103.45 MHz за района на София с мощност 10 kW. През 1982 г. Българското радио осигурява следното покритие на населението: Програма Хоризонт на средни вълни: 95% покритие през деня и 78% нощем, Програма Христо Ботев на средни вълни: 87% денем и 77% нощем. На УКВ 65-74 MHz: Хоризонт и Христо Ботев: 81%, Програма Орфей: 61% покритие. След 1983 г. са пуснати предаватели, излъчващи в новия УКВ обхват (87.5-108 MHz) от връх Ботев, Бургас и Варна, като през 1988 г. е достигнато около 39% покритие на населението в този обхват. През 1988 г. започва излъчване на програма Христо Ботев в София на 92.90 MHz. Предавателят е български, произведен от НИИС и работи с мощност 300 W.

Българското радио след 1989 г.

    На 6 март 1990 г. Деветото обикновено Народно събрание приема решение за временния статут на Българската телевизия и Българското радио, съгласно което двете организации се обособяват като самостоятелни институции. През 1991 г. е приет и Закон за радиото и телевизията, а от 24 март 1992 г. името на ,,Българското радио" е променено на ,,Българското Национално Радио". На 10 септември 1996 г. в бр.77 на ,,Държавен вестник" е обнародван Закон за радиото и телевизията, който регламентира Българското Национално Радио (БНР) като национален автономен информационен и културен институт.

    От 1 април 1993 г., заради финансови съкращения, са закрити литературно-музикалната програма ,,Орфей" и научно-образователна програма ,,Знание", излъчващи чрез трета УКВ мрежа. Предаванията им са включени в програма ,,Христо Ботев", която от художествено-публицистична се разширява в политематична програма. ,,Хоризонт" запазва формата си като информационно-музикална програма. През 1998 г. се закрива и регионалната програма ,,Ефир София".

В края на 90-те години Българското Национално Радио се стреми да отговори на очакванията да бъде модерното обществено европейско радио. Въпреки появилата се конкуренция от много частни радиостанции, програмите на националното радио продължават да са лидери по слушаемост в цялата страна. Всички студия на радиото са преоборудвани по най-високи технологични стандарти, а УКВ мрежите на радиото се разгръщат, за да достигат до максимален брой слушатели с отлично качество. През 1998 г. Радио Пловдив става първото българско радио, излъчващо на живо по интернет, а по-късно през същата година стартира и 24-часовото излъчване на програма ,,Хоризонт" на живо по интернет, както и предаванията по интернет на ,,Радио България".

21-ви век

    На 6 февруари 2001 г. регулаторният орган НСРТ избира поета и преводач Иван Бориславов за нов генерален директор на БНР. По-голямата част от служителите на Националното радио се обявяват категорично против избирането му за директор поради некомпетентност и заплашват със стачни действия. Бориславов влиза на новото си работно място с помощта на полицията, която избутва протестиращите журналисти. На 14 февруари 2001 г. и.д. директорът на програма ,,Христо Ботев" Георги Василски започва гладна стачка с искане за оставка на Иван Бориславов. На 18 февруари 2001 г., в резултат на прекалено остри въпроси от страна на Лили Маринкова, интервюираният по телефона Иван Бориславов получава инфаркт и е приет по спешност в ,,Пирогов". На 19 март 2001 г. НСРТ утвърждава нов управителен съвет на БНР, за временно изпълняващ длъжността директор е назначен композитора Александър Бързицов. Следват уволнения, новият управителен съвет затваря студиата на радиото и пуска в ефир свое студио. На 4 април Върховния административен съд (ВАС) обявява решението на НСРТ за избора на Иван Бориславов за незаконно, а на 28 май НСРТ избира с консенсус Поля Станчева за нов генерален директор на БНР.

    На 11 май 2007 г. Съветът за електронни медии избра Валерий Тодоров за генерален директор на Българското национално радио. На 7 юли 2007 г. започва излъчване на новата регионална програма за столицата Радио София. На 22 януари 2009 г. е открита регионалната станция Радио Видин, на 31 май 2012 г. - Радио Бургас, на 9 май 2016 г. - Радио Кърджали.

    През 2008-2010 г. Българското национално радио значително разшири покритието си в обхвата на Ултракъсите вълни, като включи в действие над 60 нови предавателни станции в цялата страна. На 6 април 2010 г., с цел оптимизиране на разходите си, БНР съкрати голяма част от предавателите си на средни вълни. На 19 юли 2012 г. стартира интернет-програмата на Радио Бинар. Новият глас в модерната дигитална среда се излъчва онлайн чрез сайта www.binar.bg по три музикални канала, като предстои те да станат седем. Част от предаванията на се излъчват и чрез уеб-камера.

    След 31 януари 2012 г е прекратено излъчването на къси вълни на предаванията за чужбина на БНР - Радио България. Причините за спирането са както финансови, така и породени от желанието на БНР да бъде в крак с времето. Повечето европейски радиостанции също престават да излъчват на къси вълни. Предаванията за чужбина продължават да се публикуват като аудиофайлове в сайта на БНР, а от 2015 г. работи и 24-часов онлайн аудио-поток с програмите на Радио България 11 езика. От 1 юни 2017 г. предаването на Радио България по интернет е прекратено. През юни 2017 г. регионалната радиостанция Радио Бургас е преименувана в ,,БНР Бургас".


Българско Национално Радио
София 1040, бул. ,,Драган Цанков" 4
тел.: 02 93361
електронна поща: bnr@bnr.bg
уеб-сайт: http://www.bnr.bg/
БНР във фейсбук: http://www.facebook.com/bnradio

[Hatshepsut]

Българското национално радио навършва 84 години

Българското национално радио навършва днес 84 години. На тържествена церемония тази вечер ще бъдат връчени годишните награди "Сирак Скитник".

На 25 януари 1935 година цар Борис Трети издава указ, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост.

Тази година освен рождения ден на БНР, отбелязваме 90 години от първите опити за радиоразпръскване в България, осъществени от група радиолюбители през далечната 1929 година.

 

За първи главен редактор на радиото е избран Панайот Тодоров Христов - "Сирак Скитник".

През годините в ефира ще се появят множество програми на Националното радио - информационно-музикалната "Хоризонт", тази за култура и образование "Христо Ботев", радио "България" ще звучи за българите в чужбина.

Радиото ще обърне внимание и към отделните региони. Поетапно ще се построят осем регионални радиостанции, а през 1989-а година, когато политическият и обществен строй се променят, радиото не прави изключение.

То също тръгва по пътя на промяната и се превръща в автономен информационен и културен институт. "Златният фонд" и до днес грижливо пази звуковата история на България, гласовете на десетки политици и общественици.

По традиция тази вечер от 19.00 часа ще бъдат връчени годишните награди за радиожурналистика. Номинациите са в 3 категории.

Освен голямата награда "Сирак Скитник", ще бъде връчена индивидуална награда за открояващо се присъствие пред микрофона, за отстояване на идеи и позиции, които утвърждават авторитета на Българското национално радио като обществена медия през изминалата година, награда за радиопредаване, радиопроект, мултимедиен проект и музикален проект на БНР.

Церемонията ще бъде предавана пряко по програма "Хоризонт" веднага след вечерния осведомителен бюлетин.

https://www.novinite.bg/articles/170258/Balgarskoto-nacionalno-radio-navarshva-84-godini

[Hatshepsut]

Българското радио в навечерието на Втората световна война


Разрешително за радиоапарат от времето на Втората световна война, Битоля, 1942г.

В годините преди Втората световна война радиото се утвърждава като най-сериозната и авторитетна медия, чрез която българите се информират ежедневно за ставащото в страната и по света. Какво обаче точно са слушали в Царство България в навечерието на Втората световна война и какъв профил е имала тогавашната радиопрограма?

За начало на българското радио може да се посочи 6 април 1927 година, когато е приет Закон за радиото, състоящ се от 9 члена. Три години по-късно група интелектуалци и общественици като проф. Асен Златаров, Елин Пелин, ген. Велизар Лазаров,  Стефан Янчулев и Димо Казасов инициират създаването на кооперация ,,Родно радио", която получава концесия за радиоразпръскването в България. През юни започват излъчванията в часовете между 18,00 и 20,00 на вълна 329 м.

Новият етап в развитието на радиото настъпва на 24 март 1934 година, когато е открит Софийския национален предавател в Добруджанския квартал. Той получава официалното название Радио София и именно тогава започва създаването на програмна схема. Излъчват се новини и оригинална музика, като радиото минава под опеката на Дирекцията за обществена обнова (по своята същност Дирекция на печата по време на управлението на ,,Звено"). Взето е решение свободните от представления артисти от Народния театър да бъдат включени в новосъздаденото предаване ,,Час за България".

Постепенно се оформят три блока –  сутрешен, обеден и вечерен. Освен прякото предаване на неделната литургия от храма ,,Св. Александър Невски" са създадени Час за селото, Детски радиочас и др. Радиото разширява своята дейност и през 1936 година са открити регионални станции във Варна и Стара Загора. Програмната дейност добива завършен вид със създаването на пет отдела:

– Музикален (със секции Обикновена и класическа музика, Народна музика, Забавна и танцова музика).

– Образователно-възпитателен (секции Драма, литература и изкуство, Популярна наука и Битова, религиозна и здравна просвета).

–Професионално-стопански (секции Земеделско стопанство, Индустрия и занаяти – професионални организации, Търговия – производство и пазари).

– Информационен (разделен на Информация (външна информация – осведомителна служба и международни връзки и вътрешна информация), Предавания вън от студиото и Радиовестник – говорящ вестник).

– Пропаганден (състои се от Вътрешна пропаганда (самобитна култура, държавни и обществени мероприятия, идейно-пропагандни връзки между културни и стопански организации и държавна отбрана) и Външна пропаганда (национална пропаганда, износ – предмети за износ и пазари и туризъм – планинарство, старини, бани и курорти).



В новинарски порядък се отразяват всички важни обществени събития – откриване на сесиите на Народното събрание, Тронните слова на цар Борис III, тегленето на тиражите на Държавната лотария и др. Традиционната коментарна рубрика носи названието ,,Радиопост", но през 1940 година е заменена от ,,Прегледа на събитията, новини."

Радиото не забравя и своите образователни функции. Най-често срещаната форма на предаванията е беседата. Тя е с продължителност до 25-30 минути и е посветена на различна обществена или културна тема. Разширената им форма са сказките, които продължават между 30 и 60 минути. Известни лектори в този период са Симеон Андреев (литература), Иван Дуйчев и Александър Бурмов (история), д-р Захари Захариев (хигиена), Георги Караиванов (спорт) и др.

Основният дял от програмата обаче се заема от музиката – около 2/3. Към 1942 година радиото разполага с 15 000 плочи, от които 3700 са симфонична, 3000  – забавна, 2200 – танцова, 1400 – камерна музика, 300 са оперети, а 15 съдържат източноправославни песнопения. Своите традиции отпреди войната има и радиотеатъра, като първата подобна пиеса е ,,Крилата помощ" (в оригинал ,,Великденска вечер") на Ангел Каралийчев и Матвей Вълев, излъчена през 1938 година от Радио Варна. Път си проправя и рекламата, която обикновено е в стихотворна форма. Такъв е случая с песничката за вълнените килими на фабрика ,,Кирил":

,,Гордост е да имаш днес
вълнени пътеки,
фино изработени
от ,,Кирил" – Варна.
Новодомци, тук пред вас
би твърдял дори Тарзан,
че в тези времена
всеки дом става рай
само ако е постлан
с вълнен килим..."

Всички тези данни могат да бъдат обобщени с програмата на Радио София за 1940 година:

Делник

Сутрин

6,45      Марш. Ободрителни думи.
6,50      Радиогимнастика
7,05      Маршове
7,15      Точно време. Новини
7,30      Народна музика
7,40      Забавен концерт
7,55      Църковен календар. Домакински съвети
8,00      Забавен концерт
8,15      Край

Обед

12,00    Оперети
12,30    Слово
12,45    Забавна музика
13,12    Радиопост
13,15    Художествена музика
13,50    Забавна музика
14,15    Реклами и музика
14,30    Край

Вечер

18,30    Час за селото
18,45    Сказка
19,00    Забавна музика
19,35    Сказка
19,50    Концерт
20,30    Точно време. Исторически календар. Новини. Времето
20,50, 21,00, 21,30, 22,00            Реклами и концерти
22,35    Седмичен преглед на събитията на немски език
23,05    Танцова музика
23,30    Край

Неделя

Сутрин

7,00      Маршове
7,10      Лека музика
7,30      Народна музика
8,00      Ободрителни думи
8,15      Забавна музика
8,45      Пауза
9,00      Литургия (пряко)

Обед

11,30    Празничен концерт
12,40    Слово
12,55    Народна музика
13,30    Точно време. Новини
13,50    Забавна музика
14,20    Реклами
15,00    Край

Вечер

17,00    Забавна музика
18,00    Час за селото
19,00    Час за детето
20,00    Филмова музика
20,30    Точно време. Исторически календар. Новини. Времето
20,50    Забавна музика
21,30    Художествена музика
22,00    Забавна музика
22,15    Реклами
22,45    Новини
22,55    Танцова музика
23,30    Край

Както е видимо, радиослушателите в Царство България в никакъв случай не са скучаели, но с идването на Втората световна война дневния ред на обществото изцяло се променя и цялата програма бива подчинена на политическата обстановка в страната и Европа.

https://bulgarianhistory.org/bulgarsko-radio/

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Любомира Константинова "Радиото и изкуството. Програмни интерпретации на Българското национално радио":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=2873

[Hatshepsut]

𝟴𝟲 години Българско национално радио

◾ На 𝟮𝟱 януари 𝟭𝟵𝟯𝟱 година цар Борис III подписва Указ, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост. Поставя се началото на Българското национално радио.
◾ При създаването си първата българска радиостанция получава името ,,Радио София". За неин първи ръководител цар Борис назначава Панайот Тодоров Христов, известен с псевдонима си Сирак Скитник - поет, художник и театрален критик.
◾ В началото на 𝟭𝟵𝟯𝟲 г. са инсталирани три антени, с характерната ромбоидна форма, доставени от унгарската фирма ,,Стандарт" за радиоизлъчване на средни вълни. Антените са разположени край село Вакарел - за Радио София, край село Могила - за Радио Стара Загора, и край разклона за Шумен - за Радио Варна.
◾ На 𝟮𝟭 май 𝟭𝟵𝟯𝟲 г. трите радиостанции едновременно започват да излъчват, като част от първата българска национална радиомрежа с равнопоставени радио програмни служби в София, Варна и Стара Загора.

[Hatshepsut]

За радиото и радиосъобщенията

Първото известие за радиото в България е поместено в списание ,,Сборник на пощите и телеграфите", кн. 1, 1897 г. Там се отбелязва: ,,Предаване на телеграми без жици! – Един млад италианец, Маркони, е разрешил според съобщението на лондонския кореспондент на Frankfurter Zeitung задачата за предаване на телеграми без металически жици – първите публични опити с новото изобретение са направени в Toynbee Hall, в присъствието на самия Маркони. Два сандъка се поместиха на двата края на залата, и щом в единия се пусна тон, в другия веднага се чу звън."

На 24 април 1897 г. д-р Герчо Марковски, учител по физика в Софийската мъжка гимназия, изнася първата публична лекция за радиото. Той говори пред членовете на софийския клон на Българското природоизпитателно дружество на тема ,,Телеграфът на Маркони". Сказката е четена в днешната сграда на Факултета по журналистика. През 1911 г. фирмата ,,Телефункен" инсталира първата флотска радиостанция на крайцера ,,Надежда". Следващата година влиза в действие бреговата радиостанция, построена през 1909 г. край с. Франга, Варненско. По време на Балканската война се появяват и подвижни радиостанции за нуждите на армията.

През 1925 г. в София се създава първата българска радиоработилница ,,Първо българско радиоателие ,,Електрон" от Г. и Б. Вълкови. През декември 1929 г. там за първи път е излъчена българска реч от радиопредавател, построен от радиотехника на Първа инженерна дружина в София Георги Вълков.

На 20 декември 1929 г. в. "Радиовести" публикува съобщение: ,,Радиолюбители, редакцията поема инициатива за една общонародна кооперация ,,Родно радио" за създаване на любителска радиоразпръсквателна станция и евентуално да се яви на търг за националната радиостанция."

На 30 март 1930 г. е основан съюзът ,,Родно радио", който получава концесия от държавата за уреждане на радиоразпръскване. В сградата на ул. ,,Бенковски" № 3 в София първоначално е използван предавателят на Г. Вълков. Емисиите започват през юни 1930 г. В началото на 1932 г. предавателят е с мощност 500 вата и излъчва всеки ден от 13,00 до 15,30 ч. (в събота и неделя и вечерни емисии). От 1 януари 1933 г. мощността му достига 650 вата и ,,покрива цяла България".

На 31 януари 1935 г. влиза в действие Наредбата-закон за радиото, според която радиоразпръскването се поема от държавата.

текст: Люба Дашовска, "100 неща, които трябва да знаем за техническия прогрес на България", издателство "Световна библиотека", София

https://blog.polytechnic-museum.com/za-radioto-i-radiosieobshcheniiata/

[Hatshepsut]

Когато радио Скопие предаваше на български език

Както знаем, през април 1941 година, в резултат на току-що извършеното присъединяване на Царство България към Тристранния пакт, германски войски преминават през България и нападат Югославия, която скоро е разбита. Исторически български земи като Вардарска Македония (по-голямата част) и Западна Тракия са предадени за администриране на българско управление и към тях се отправят военни и много други ресорни специалисти, за да започнат мащабната работа по тяхното обживяване.

Тук няма да разказваме за множеството случаи на български войници, посрещнати като най-скъпи братя от доскоро изтезаваното от самозабравилите се великосръбски управници българско население във Вардарска Македония. За това има множество статии (включително такива, публикувани в ,,Българска история") и много литература.

За нас важното в момента е, че сред крачещите след военните български професионалисти са и радиоспециалисти.

Няколко дни след германското настъпление в Югославия, там е командирован български екип, който излъчва първото предаване на Радио Скопие на български език. Това става на 20 април 1941 година, навръх Великден. Предаването започва така:

,,Внимание! Тук Радио Скопие! Христос Воскресе! Започваме нашето първо предаване на български език. Българи от свободна Македония! В днешния ден, когато всички се радваме на свободата и празнуваме великото божие Възкресение, дълг ни е да почетем и Онзи, комуто дължим обединението на българското племе. Съдбата е пожелала да съчетае в един ден двата големи празника: Фюрерът – Богоизбраният водач на Третия германски райх г-н Хитлер днес празнува своята 52-ра годишнина, същевременно ние празнуваме и Възкресението на Христа. Думите са безсилни да изразят чувствата на българския народ към Фюрера. Хайл Хитлер!..."

Безспорно, това съобщение, в което симпатиите на българските власти към немския съюзник си проличават ясно, днес е способно да събуди разнопосочни чувства у българите. Именно подобни доказателства привеждат защитниците на тезата (широко застъпена и през социалистическия период), че управлението в страната ни от този период е ,,нацистко" или дори ,,фашистко". Един по-зрял и умерен анализ на политическите реалности обаче ни показва друго – повсеместната радост от отворилата се възможност българското национално обединение най-сетне да се случи е предизвикала чувство на признателност и лоялност към нацистка Германия у значителна част от българското общество.

Единствено онези, изследвали задълбочено следосвобожденската ни история знаят действителност колко съкровен е блянът за обединена България и колко дълбоко вкоренен в душевността на обикновения българин е той. В този смисъл нито съобщението на радиото е изненадващо, нито ентусиазма, с който е било прието то.

Ръководители на Радио Скопие са Любомир Брутов, Есто Везенков и Димитър Гюзелов. Към екипа се присъединяват и българи, живеещи в Скопие. В началото предаванията, излъчвани на средна вълна 426 м. / 704 KHz.

От 16 август 1941 година германските програми сутрин и следобед спират и на тяхно място се препредава програмата на Радио София. С известни варианти програмата продължава и в следващите години, като през 1942 – 1943 година българското радио в Скопие има екип от около 20 души, който излъчва в ефир множество различни програми и народна музика.

Статия във вестник ,,Радио свят". Ясно си личи радостта на специализирания в радиотехническата тематика журналист, който отразява сливането на Радио София и Радио Скопие – емблематичен момент в историята на радиото в България. Можем само да си представим каква еуфория е възцарила след това събитие

В предаванията на Радио Скопие най-силната част са автентичната и самобитна народна музика, предавания за селското стопанство, детски радиочас, емисията ,,Труд и радост" и, разбира се, историческите предавания. Те са част от мащабните действия на българската държава по възстановяване на националното достойнство на македонските българи, две десетилетия насила принуждавани да търпят наложено им сръбско самосъзнание и сръбски исторически символи.

По същото време в Македония започват и мащабно инфраструктурно модернизационно строителство, сред чиито постижения са построени хиляди километри жп линии, модернизиране на жилищния фонд, пътища, откриване на цял университет и какво ли още не, като много от построеното се ползва и сега. За българските инфраструктурни проекти по времето на нашето управление във Вардарска Македония излезе наскоро специална книга на МНИ (Македонски научен институт).

На български език скопската радиостанция работи чак до напускането на българската администрация през септември 1944 година.

https://bulgarianhistory.org/radio-skopie/

[Hatshepsut]

Емблематичните програми "Хоризонт" и "Христо Ботев" на БНР - 52 години в ефира

На 4 януари 1971 година в 6 часа сутринта говорителят Богомил Алексиев обявява началото на новата информационно-музикална програма "Хоризонт", която и днес е с най-висока степен на обществено доверие, според годишния доклад на Института за изследване на журналистиката "Ройтерс" към университета Оксфорд. Новините на кръгъл час, актуалните коментарни блокови предавания и най-богатата музикална фонотека правят "Хоризонт" безспорен лидер в българския радио ефир вече повече от пет десетилетия.

На същата дата преди 52 години се ражда и най-авторитетното предаване на БНР за обществен диалог - "Неделя 150", което е сред най-цитираните и днес с гласовете и въпросите на Диана Янкулова и Явор Стаматов.

Програмата на "Хоризонт" става 24-часова три години по-късно, през септември. Също на 4 януари, но през 1989-а, се появява и друго емблематично предаване "12+3", а 42 години от първото излъчване днес отбелязва "Хоризонт за вас".

От 4 януари 1971 г. Втора програма на Българското национално радио носи името "Христо Ботев". В годините след демократичните промени (през декември 1992 г.), съществуващите дотогава програми "Знание" и "Орфей" на БНР, са преструктурирани и програма "Христо Ботев" поема техните характеристики и функции. Така тя се развива и утвърждава като най-голямата и авторитетна българска медия за култура, образование и музика.

Запазване и отстояване на принципите на плурализма, чрез представяне на различни гледни точки към актуалните и важни за обществото теми от страната и света, поддържане на високи професионални стандарти и журналистическа етика, развитие на програмното съдържание в отговор на всичко, което вълнува аудиторията по всички информационни канали - чрез ефира и онлайн, е онова, което продължава да държи високо летвата на гарантираното качествено, достъпно и проверено съдържание, което създават журналистите, музикалните редактори и техническите екипи на националните програми на БНР. Защото гласът на радиото - това са хората и те го правят силен, значим и свободен, във всеки миг и всяка секунда.

https://dnes.dir.bg/obshtestvo/emblematichnite-programi-horizont-i-hristo-botev-na-bnr-52-godini-v-efira



Днес, 4 януари, програма "Хоризонт" на БНР отбелязва 52 години история. Тя започва в 6 часа сутринта през 1971 година, когато говорителят Богомил Алексиев обявява началото на новата информационно-музикална програма.

Повече от половин век най-слушани остават бюлетините и новините на всеки кръгъл час, емблематичните предавания и информациите на репортерите и кореспондентите в цялата страна и в различни части на света.

През 1974 г. програма "Хоризонт" става 24-часова.

Датата 4 януари 1951 г. е рождена и за едно от най-емблематичните предавания – "Неделя 150".

Също на днешния ден, но през 1979 г., в ефира се появява едно от най-популярните музикални предавания – "Пулсиращи ноти", а 10 години по-късно, отново на 4 януари, стартира предаването "12+3".

Днес програма "Хоризонт" продължава да е лидер в информационния радиоефир, а вече няколко поредни години Институтът за изследване на журналистиката ,,Ройтерс" към Оксфордския университет сочи БНР като медията, в която хората у нас имат най-голямо доверие.

Програма "Христо Ботев" също е създадена на 4 януари 1971 г. С мотото "Винаги ЗА културата" тя създава и излъчва радиотеатър за деца и възрастни и предава значими сценични музикални събития от българските, европейските и световните сцени.

https://bnr.bg/horizont/post/101758995/programite-horizont-i-hristo-botev-na-bnr-otbelazvat-52-godini-istoria

[Hatshepsut]

Бруталната путинска пропаганда в БНР е част от режима на Радев


Сградата на БНР

Значителни части от българското общество не осъзнават - и никога не са осъзнавали ценността на свободата, която получихме даром след 1989 г. Потвърждаването на това твърдение можем да видим в хроничния казус на системна злоупотреба с обществен ефир от страна на едно лице, което на практика е поставило под контрол ръководството и процеса на взимане на решения в националното радио.

За непредубедения наблюдател е лесно да установи, че при този казус всякакви принципи и норми за употреба на обществения ефир са системно поругавани и целенасочено отхвърляни. Безпомощността на регулативните механизми и институции да се справят - дори отчасти - с казуса, е породена от инсталирането на официални позиции на хора, които целенасочено се движат на ръба на закона и на ръба на своята публична отговорност да защитават основанията на българската демократична държавност и обществено устройство.

СЕМ винаги е бил регулативен орган, в който се отразява съотношението на политическите сили в страната. В регулатора по статут сериозно влияние има и президентът на републиката. Това е и специфичната гаранция, че свободата на публичното слово ще бъде опазена от политически опити за дебалансиран контрол върху националния ефир. Но вече шест години президент на България е Румен Радев, чието верую за публично управление е съвършено различнo от предполагаемия по конституция статут на посредник и обединител на нацията.

Още от самото начало, но особено след лятото на 2020 г., Радев поведе открита партизанска борба за власт, оглавявайки един от политическите лагери и предизвиквайки дълбока, системна дестабилизация на българската държавност. Оттук неговите назначения - включително в СЕМ - носят белега на опартизанената президентска институция. Неговите представители откровено защитават позициите на медии и медийни актьори, заемащи позиции срещу европейския и атлантическия избор на България.

Позициите на Радев като все повече едноличен властник, управляващ страната, дават възможност не само за засилване на неговото лично и институционално влияние върху институции като СЕМ, но и за вторична преориентация на многообразни политически, корпоративни и медийно-котерийни интереси в посока търсене на покровителство от страна на президентската институция с цел удържане на собствената власт по йерархията на публичните институции.

Така повечето обществени - и не само обществени медии тихомълком се ориентираха към услужливо поведение спрямо "Дондуков", очаквайки президентска "реципрочност". Този процес бе косвено подкрепен от практическата неспособност на парламентарните партии да изградят стабилно управление в процеса на поредица провалени парламентарни мандати. Така парламентарната демокрация, която притежава свои "тежести и противотежести" в разделението на политическата власт, отстъпи широко пространство за еднолично упражняване на властта от президента, и то в услуга на неговите собствени политически предпочитания.

Казусът в националното радио изцяло се вписва в тази нездрава публична среда на криза в демократичната система. Микрофонът е в ръцете на един индивид и неговите протежета за не по-малко от 15-20 часа прайм тайм седмично за целите на брутална путинистка пропаганда.

Не е необходимо да подчертаваме допълнително вече известни неща. Целенасочената стратегия на пропагандна - "хибридна" война, която Москва води в България повече от десетилетие. Успешното поставяне на верни кремълски персонажи на ключови публични позиции - на върха на държавата, на върха на СЕМ, в мощни корпоративни позиции на власт и медийно влияние...

Резултатите на тази стратегия са очевидни и в БНТ, и в комерсиалните национални ТВ канали, и в огромно многообразие от електронни и интернет медии. Но никъде другаде с тази нездрава публична среда не се злоупотребява по-нагло и по-безнаказано, отколкото в БНР. Причината за това е в комбинацията от факторите, изброени по-горе и фактора на една специфична безнаказаност и толерантност към персонална безскрупулност и нахалство, продължаваща почти три десетилетия.

Националната медия дълги години толерира поведение на открита подигравка с общественото мнение, изградено върху презумпцията за "провокиране" на слушателите и оправдавано със "свободата на словото". Кариерата на "младия талант" започна с предаване в прайм тайм, което "иновативно" съчетаваше религия и порнография. Възползвайки се от факта, че след половин век табута обществото проявяваше повишен интерес към религия и духовност, лицето брутално се гавреше с вярата на религиозните хора, поливайки я с примитивна мръсотия, на която би завидяла всяка чалгаджийска мутра.

Порно кариерата на "перспективния журналист" продължи с решителни и скандални иновации на тема демокрация и политика. В прайм тайм данъкоплатците трябваше да изтърпяват поредица от детонации и деконструкции, смесващи анархизъм спрямо общественото статукво с откровени подигравки към идеи, личности и групи от хора, попаднали под вниманието на мръсноустия водещ. Всяко възмущение или конкретен опит за ограничаване на радио порно вакханалията срещаше шумния протест срещу "покушението върху свободата на словото". Така достигаме до днешния ден на свободно практикуване на политическо порно - независимо дали чрез 12+3 или в поредния радио магазин през уикенд-а.

Еволюцията на арогантната безнаказаност акостира в удобното пристанище на путинистката пртопаганда, представяна - за пореден път - като "протест" срещу "евроатлантическото статукво". Оставяме настрана доколко статуквото е евроатлантическо в една страна, в която членството в НАТО и ЕС в много отношения остава номинално и несъответно на стандартите за принадлежност към организациите на свободния свят.

Националният ефир се превърна в сборище на кремълски измекяри, "анализиращи" и тъгуващи докога България ще бъде "не на мястото си" - в Европа, вместо да се завърне в братска Евразия. Индивидът, когото коментираме, е достатъчно интелигентен, за да се подиграва вътрешно - насаме със своята порнографска радио дейност. Той, без съмнение, е силно мотивиран и заинтересован да трови съзнанието на обикновения българин с мръсотия, в която сам не вярва ни на йота.

Чашата преля по повод на поредната "провокация" - разхвалване на политическия геноцид в България, известен като "народен съд". Пред радиото се събраха журналисти и граждани, които не желаят да се примирят с взимането на абордаж на една национална медия от морален дегенерат със свръхпретенции за власт и публично влияние - упражнявано с парите на данъкоплатците. Копейкиновци също се събраха да защитят заслужилия деец на порно журналистиката... Шансът нещо да се промени е скандалът да стане толкова шумен и яростен, че покровителите и меценатите на анархиста-путинист и порно журналист да преценят, че им е по-изгодно да го скрият някъде, отколкото да носят публични вреди върху рейтингите си от неговата отвратителна дейност.

Огнян Минчев

https://clubz.bg/132655

[Hatshepsut]

Малка изложба чества големия талант на Сирак Скитник

С експозиция със снимки, архивни документи и репродукции в Националната библиотека се честват 140 години от рождението на Сирак Скитник (псевдоним на Панайот Тодоров Христов). Малката изложба "Творец, роден с тайната на изкуството" се опитва да обхване таланта и кариерата на един от най-ерудираните българи на ХХ век - художник, поет, критик, първият директор на Националното радио. Колеги на Сирак Скитник от студентските му години, докато учи живопис в Петербург, са знаменити художници като Марк Шагал и Василий Кандински.

В изложбата са включени снимки и архивни документи от фондовете на Българския исторически архив, които ни показват малка част от личния живот на Сирак Скитник. Показани са страници от списанията "Златорог", "Художник", "Везни", "Хиперион"  с критика за модерните по онова време течения в европейското изкуство. Специално място е отделено на първата му стихосбирка "Изповеди" (1910 г.), както и на някои от илюстрациите по поемите на Едгар Алън По, "Български балади" от Теодор Траянов и  "По белия свят" от Димо Сяров.

Относно илюстрациите за изданието на "Поеми"-те на По от 1920 г. се организира конкурс, в който участват Сирак Скитник, Дечко Узунов и Иван Милев. Накрая печели Сирак Скитник и прави изключително въздействащите илюстрации, които и до днес свързваме с мистичната поезия на американския поет. Сто години след това, в началото на ковид кризата, рисунка на Иван Милев пък става корица на двуезичното издание на поемата "Гарванът" на изд. "Лист". Използван е преводът на Елин Пелин. Дали е същата рисунка, с която Иван Милев е участвал в конкурса през 1920 г., изкуствоведите все още не знаят.

Интересна е фотографията, на която са запечатани Сирак Скитник, неговата съпруга Олга Симеонова, писателката Ана Каменова, оперният тенор  Петър Райчев и ... италианскит поет и основател на авангардисткото движение Футуризъм Филипо Томазо Маринети. За кумира на поети и художници от Ямбол до София Сирак Скитник пише десет години по-рано в "Тайната на примитива" в сп. "Златорог":  "Спомняте ли си Маринети - оня "комедиаш" с червени панталони, сако от два цвята или едната буза боядисана синьо, а другата - оранж? - Зеления Дон Кихот, когото посрещаха с развалени яйца, изпращаха с ракети от подигравки? Той искаше да се изгорят картинните галерии, да се унищожат библиотеките - да се освободи човечеството от терора на миналото! Да се почне отново!...  Шут!.. Но едно време на царските шутове бе позволено да казват истини, които другите не смееха да казват". Снимката в настоящата изложба е правена през 1931 г. По това време "комедиашът" Маринети вече е известен като "потетът на Мусолини". Някои от най-големите му почитатели у нас умишлено не присъстват на срещата. 

Друга фотография показва Сирак Скитник в по-различна светлина. Заедно с художника Дечко Узунов, българският учен и общественик Асен Златаров, оперната певица Мара Фратева и Жак Вражели Сирак Скитник влиза в ролята на жури на конкурса "Мис София" през 1932 г. в градското казино в София.

Трябва да се отбележи обаче, че изложбата в централното фоайе на Националната библиотека е твърде малка, за да обхване творчеството на Сирак Скитник. Подборът на експозицията също не показва най-интересното от това, което ни е завещал този "едър и на пръв поглед тромав, но изключително сърдечен и отзивчив човек".

https://www.segabg.com/category-culture/malka-izlozhba-chestva-golemiya-talant-na-sirak-skitnik

[Hatshepsut]

Пропутинска пропаганда: защо в БНР търпят това

"Аз може да не съм съгласен с теб, но ще умра за правото ти да не си съгласен с мен" - така цитира Волтер Симона Велева, номинирана от "Продължаваме промяната" и подкрепена от ГЕРБ като член на Съвета за електронни медии (СЕМ). Всъщност точният цитат гласи: "Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш". Но това е второстепенно.

Симона Велева не поясни какво точно има предвид с този цитат, но всички я разбраха: тя не е съгласна с изявите на прословутия журналист от БНР Петър Волгин, обаче няма да се противопостави на пропутинската му пропаганда. Вероятно и с убеждението, че медиите трябва да отразяват всички гледни точки.

Блестящата иначе компетентност на госпожа Симона Велева сякаш може все пак да бъде дообогатена от един допълнителен възглед: има същностна разлика между "гледна точка" и пропаганда.

Ето един пример: Дни преди Русия да нападне Украйна, видни руски политици се кълняха, че това в никакъв случай няма да стане. Българските медии бяха длъжни да отразят изцяло тяхната гледна точка. Както направиха.

Пропаганда в полза на военнопрестъпници

А ето и пример за пропаганда - груба, злостна и непрофесионална: "Глобални медии като CNN и BBC постоянно ни втълпяват как, ако не днес, то задължително утре, Русия ще нападне Украйна. Става дума за елементарно пропагандистко клише, според което руснаците са агресивните злодеи, а на украинците е отредена (уж) прекрасната роля на невинната жертва. В крайна сметка, изглежда, че самите автори на този бездарен сюжет все пак са повярвали в него, защото всеки ден изглеждат все по-изненадани от факта, че руснаците не нападат Украйна. Ако притежаваха поне капка здрав разум, авторите на тези глупотевини може би щяха да осъзнаят, че Русия няма никакво намерение да напада когото и да било".

Това са думи на същия този Петър Волгин, изговорени по Българското национално радио дни преди Русия да нападне Украйна.

Ако ръководителите на БНР притежаваха "поне капка здрав разум" (в смисъла на Волгин), след тази негова изцепка би трябвало да му препоръчат място за изява, съответстващо на възгледите и на професионалните му особености. И това място няма нужда да е задължително свързано журналистическата професия.

Но пропагандата в полза на военнопрестъпници сякаш е допустима и защитавана – в България и в БНР. Съветът за електронни медии като цяло (в този съвет има и изключения) е на мнение, че няма юридически основания да се вземат някакви мерки срещу нея. С довода, че в 90% от предаванията на БНР такава пропаганда няма. От което логично следва, че в 10% или поне в едно предаване трябва да има. Повечето членове на СЕМ сякаш не правят разлика между пропаганда и гледна точка. Поне така изглежда.

За руската вертикала във властта

Председателката на СЕМ Соня Момчилова наскоро заяви, че новината за убийствата на мирни хора в Буча е украинска пропаганда - въпреки многобройните, събрани от независими журналисти доказателства, че тези убийства са дело на руската армия. Това изказване би трябвало да предизвика в цялото българско общество, а най-вече в журналистическите среди, огромно възмущение и призиви за оставка. Все пак, за чест на СЕМ, останалите членове на Съвета категорично се разграничиха от Момчилова.

Търпимостта към путинската пропаганда в националното радио има и чисто политическа основа. Видимо проруски настроената председателка на СЕМ Соня Момчилова е номинация на видимо проруския президент Румен Радев - и затова подкрепя руската пропаганда на Волгин, който от своя страна подкрепя проруската партия "Възраждане", която пък от своя страна подкрепя Волгин.

Тази типично руска вертикала на властта ясно си пролича по време на на отчета на СЕМ пред Медийната комисия на Народното събрание, когато депутати от "Възраждане" (и от ИТН) се впуснаха в продължителни политически изказвания в защита на Волгин. Нещо очаквано и обяснимо. Неочаквано и необяснимо беше по-скоро поведението на иначе сърцатите и устати депутати Христо Петров от ПП и Манол Пейков от ДБ, които и дума не обелиха срещу путинската пропаганда в БНР.

Нямаше ли някаква Комисия по медийна етика?

Членовете на Съвета за електронни медии имат все пак един силен аргумент за сдържаността си: за политиката на БНР отговаря неговият генерален директор. Но и той сякаш остава безразличен към пропутинските прекалености в подопечната му обществена медия. Може би защото доста вероятно много журналисти в БНР биха се вдигнали в защита на Волгин. Та нали с течение на времето БНР си е извоювало един по-специален статут. Статут на толкова свободна медия, че един Волгин може да си позволи да води откровена путинска пропаганда, да обругава когото си поиска, да внушава, че "Демократична България" е фашистка партия и да се опитва да обижда цели прослойки от българското общество с къде ехидните, къде блудкави определения "умнокрасиви" или "криптодесница". И може да го прави без да срещне никакъв отпор нито от надзорните органи, нито от политиците, нито пък масово от журналистическата колегия (Ама вярно ли, че имало било някаква Комисия по медийна етика?)

https://faktor.bg/bg/articles/proputinska-propaganda-zashto-v-bnr-tarpyat-tova

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите Списание ЛИК - БТА (октомври 2023), брой посветен на Сирак Скитник:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=7072

[Hatshepsut]

Виртуален разказ за Сирак Скитник | БНР и ДКИ

През 2023 г. се навършват 140 години от рождението и 80 години от смъртта на Сирак Скитник. Творческото видео е поредната инициатива, с която се отбелязват подобаващо годишнините, чието честване е под патронажа на Вицепрезидента на Република България Илияна Йотова.

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите Списание ЛИК - БТА (февруари 2025), брой посветен на 90-годишнината на БНР:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=8602