Спортните успехи на България през годините

[Hatshepsut]

Преди 22 г. Катя Дафовска написа със златни букви историята на зимния ни спорт

Датата 9 февруари е сред най-значимите в историята на родния спорт.

Преди точно 22 години, 22-годишната тогава Екатерина Дафовска стори непислимото, грабвайки златния олимпийски медал от игрите в Нагано, Япония.

Родната биатлонистка триумфира в дисциплината 15 километра индивидуално, с което донесе първото ни и последно до този момент злато от зимна Олимпиада.

По време на същото това състезание Павлина Филипова завършва на четвъртата позиция, само на две стотни от секундата зад германската машина Уши Дизел.

Ако България бе успяла да качи две от момичетата си на стълбичката в Нагано, това наистина щеше да бъде една от най-големите сензации в историята на зимните игри.

Самата Дафовска е признавала години по-късно, че преди въпросното състезание от 9 февруари 1998-а, към нашите биатлонистки не е имало големи очаквания, а никой не е говорил за медали.

Екатерина Дафовска обаче шокира всички с подвига си, който е сред най-ярките мигове в спортната ни история.

Особено щом става въпрос за зимни игри, в които страната ни никога не е била фактор. Това е и нормално, защото не може да се наречем зимна спортна нация. Традиции в повечето зимни спортове просто нямаме.

В интервю за Dir.bg бългаската "Екатерина Велика" разказа как Иван Славков е "разместил" церемониите на награждаването, за да окачи той златния й медал. Чепеларката споделя, че най-емоционалният момент за нея от това награждаване е бил българският химн.

Изпълнението на българския химн, защото това беше моята мечта - да чуя химна на България. Без да съм мечтала за медали, аз подсъзнателно знаех, че химнът е само за първо място. Вече имах два медала от световни първенства и още два от юношески - винаги второ-трето място. Когато се качваш веднъж на стълбичката, започваш да си поставяш и по-високи цели, категорична е Катя.

Все пак българската слава на зимните Олимпиади не се изчерпва с 9 февруари 1998 г.

Общият ни брой медали е 6, като първият е спечелен от Иван Лебанов през 1980 г.

Той печели бронзов медал на 30 километра ски-бягане в Лейк Плесид, като е изпреварен само от съветските представители Николай Зимятов и Василий Рочев, които заемат първите две места.

Макар единствената титла да е за Дафовска, половината от медалите ни са спечелени от друга наша легендарна атлетка, която за съжаление не стига до златото.

Евгения Раданова има три олимпийски медала, два сребърнни и един бронзов, спечелени в рамките на две Олимпиади.

В коронната си дисциплина - 500 метра, Раданова стига до до двата сребърни медала, изпреварена за части от секундата от китайска представителка.

Това се случва в Солт Лейк Сити през 2002-а, както и четири години по-късно в Торино.

В Солт Лейк Сити тя печели и бронз на 1500 метра, като тогава на части от секундата пред нея завършват две южнокорейки.

Самият факт, че в продължение на два олимпийски циктла, Раданова успя да се вмъкне между доминиращите този спорт азиатки, е огромен успех за родния спорт.

Шестият български зимен медал е спечелен от Ирина Никулчина през 2002-а. Биатлонистката завършва на трето място в преследването, изпреварена само от рускинята Олга Пилева и германката Кати Вилхелм.

Иначе в историята си България участва на 20 от 23-те зимни Олимпийски игри.

В първите три издания така и не изпращаме състезател, кат това се случва за първи път пре 1936-а в Гармиш-Партенкирхен.

Това делегация от 7 български спортисти потегля към немския зимен център, за да ни представи в два вида спорт.

На 7 февруари Борислав Йорданов, Асен Занков и Боян Димитров взимат участие в спускането в алпийските ски, с което се превръщат в първите ни зимни олимпийци.

Йорданов и Занков си осигуряват участие в слалома два дни по-късно, но не успяват да го завършат и така тримата ни участници не намират място във финалното класиране.

Останалите ни атлети през 1936-а са в ски-бягането. В дисциплината 18 километра най-добро представяне записва Христо Кочо - 53-и, а в щафетата родният тим заема 15-о място от общо 16 отбора - турците не завършват.

Разбира се, говорим за времена, когато спортът у нас е все още напълно аматьорски, а участниците ни отиват да представялват родината, водени най-вече от идеалистическия завет на Пер дьо Кубертен.

Първите жени в зимната ни олимпийска делегация се появяват чак през 1960-а в Калифорния.

Тогава България изпраща три дами в ски-бягането, като Кръстана Стоева завършва девета на 10 километра, което е и първото българско класиране в топ 10 на зимна Олимпиада.

Четири години по-късно в Инсбрук, Стоева извежда щафетата ни до пето място, което е първото ни приближаване до медал.

Дълги години България изпраща само участници в ски-бягането и алпийските ски.

Традицията се нарушава пре 1976-а, когато участват двама биатлонисти и хокейният ни тим. Той обаче приключва бързо, след 1:14 от мощната Чехословакия.

Рекорден брой участници България има през 1992-а, когато на игрите в Албервил отива 30 атлети. Преди две години в Пьончан те бяха 21, като близо до медал бе единство Сани Жекова, достигнала финала в сноуборд крос.

Следващите зимни игри са след две години в Пекин, където българската делегация за пореден път ще отиде без очаквания, но пък кой знае, може и да дочака новия си подвиг като този на Екатерина Дафовска преди точно 22 години.

https://corner.dir.bg/shampionite/predi-22-g-katya-dafovska-napisa-sas-zlatni-bukvi-istoriyata-na-zimniya-ni-sport

[long time ago]

Почти забравено и непознато за по-младите

Европейски юношески шампиони на 2 пъти

https://www.sportal.bg/news.php?news=541331

[long time ago]

Победата на ЦСКА над Нотингам в Англия

Победата на Локомотив Сф с 4-2 над Монако
4 гола на Начко Михайлов

[Hatshepsut]

Стефка Костадинова и рекордът, който никой не може да подобри

Колизеумът и Циркус максимус са двете места, които в древния Рим събират тълпите за невероятни зрелища и предоставят събития, които рядко могат да бъдат видени повече от веднъж.

Над 10 века, след като състезанията в двата антични комплекса вече не се провежда, 8 км. насавер по поречието на Тибър, на 30 август 1987 г. олимпийският стадион във Вечния град, препълнен с фенове, закратко притихва. В сектора за високия скок с червено и бяло, с номер 64 застава 22-годишната състезателка, която е фаворит в състезанието. Тя вече си е осигурила световната титла след опит от 206 см., който не може да бъде преодолян от конкурентката ѝ Тамара Бикова от СССР.

Младото момиче е притежателка на световния рекорд в дисциплината, поставен година по-рано в София. Тя е звездата в спорта със световни титли от европейски и световни първенства в зала. Но стадионът е притихнал, защото очаква да се случи едно от онези неща, които не могат да бъдат видени повече от веднъж. Летвата е качена на 209 см. – състезателката ще опита да подобри собствения си рекорд.

Първият опит е неуспешен. Вторият e едно от постиженията ѝ, които я поставят в класациите за най-добрите атлети за всички времена и я правят една от първите 23 атлети в световен мащаб, удостоени с място в Залата на славата на Международна асоциация на лекоатлетическите федерации (ИААФ). Това постижение остава ненадминато и до днес.

На 30 август 2022 г. се навършиха 35 години от световния рекорд на Стефка Костадинова от Световното първенство в Рим от 1987 г.

„35 години на Олимп! 35 години недостижима! 35 години минаха, рекордът ти не пада! Не пада, защото е уникален! Честито, Стефка Костадинова!“, написа във Фейсбук най-успелият български футболист Христо Стоичков.

Стефка Костадинова е родена на 25 март 1965 г. в Пловдив. Първите спортове, които тренира са гимнастика и плуване, но скоро след това се оказва на стадиона, където се насочва към високия скок. Тази промяна и помага за бързия прогрес в кариерата. На 14 вече е майстор на спорта, а три години по-късно вече преодолява летва, качена на 190 см. През 1984 г., на 19 за пръв път преодолява 2 м.

Първите две големи постижения идват през 1985 г. от световните и европейски първенства на закрито в Париж и Пирея. Тя печели златни медали и в двете надпревари.

Тя има шанса да израсне около много силни състезателки във високия скок и винаги споменава именно тази конкуренция като една от причините за големите си успехи.

„Българската школа роди такава конкуренция, която помиташе рекордите“, казва по-късно Костадинова. Например на финала в Рим, където тя поставя знаменития си рекорд, участват още две българки Людмила Жечева и Светлана Исаева. През 1984 г. Жечева е скочила 207 см. и е поставила световен рекорд, който Костадинова чупи в София през май 1986 г. с постижение от 208 см.

В деня, в който поставя рекорда в Рим, нещата не започват по идеалния начин.

„Това, което не съм забравил от този ден е голямото напрежение. На квалификациите Стефка секна врата си и бе като блокирана във врата, а е ясно колко е важно да е здрава изцяло, но със схванат врат е доста трудно да се състезава на ниво“, спомня си нейния треньор Николай Петров.

Тогава контактите между треньор и състезател са забранени, но Петров е уверен в своята състезателка, която по-късно му става съпруга и майка на сина им. На шега си спомня, че заради концентрацията и напрежението Костадинова не разбира за поставения от Бен Джонсън рекорд на 100 м.

Освен титлата в Рим, тя има още 15 златни и 2 сребърни медала. Най-сериозното постижение е олимпийската ѝ титла в Атланта през 1996 г. Последната ѝ световна титла в Гьотеборг през 1995 г. идва по-малко от година, след като ражда.

Стефка Костадинова получава златен медал от игрите в Атланта през 1996 г.

През кариерата си Костадинова има общо 6 поправки на световни рекорди. Сред най-добрите 10 резултата в историята на женския висок скок 10 от 23 опита са направени от Костадинова. 5 от общо 9-те опита над 207 см в историята също са неини. В официални състезания има 197 успешни опита на височина над 200 см. в 130 състезания, в които участва.

„България има много достойни и велики спортисти. През годините те са прославяли страната ни по цял свят, били са сред най-успешните ни „посланици“ и аз се радвам, че съм една от тях“, казва Костадинова.

През ноември 2005 г., само няколко години след като прекратява състезателната си кариера, Костадинова е избрана за председател на Българския олимпийски комитет (БОК), който преди това е оглявяван над 20 години от Иван Славков. Тя е на поста и до днес.

Тя е начело на олимпийския комитет и по време на Олимпийските игри в Токио, които се оказаха сред най-успешните в последните години.

„В тежки условия, при пандемия и при отложени с година по-късно игри, в една необикновена и обгърната в рестрикции олимпиада успяха да се реализират. И да докажат, че българският спорт не е мъртъв“, каза Костадинова за постиженията на българските атлети на олимпиадата.

Костадинова е четири пъти спортист номер 1 на България и пет пъти най-добър спортист на Балканите. През 1996 г. ѝ е връчен орден „Стара планина“ I степен. Почетен гражданин е на Пловдив.

https://www.svobodnaevropa.bg/a/32010884.html

[Лина]

Ако този кадър е от 30.08.1987г. уоооу, то в този ден е можела да прескочи дори 214см. 

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите Списание ЛИК - БТА (август 2024), брой посветен на Олимпийската слава на България:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=7059

...а също и броя от януари 2024 - "Спортист на Балканите" :

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=7067