Спортните успехи на България през годините

[long time ago]

Опит за една по-обширна тема.
Предлагам ви едно клипче от 1984 г.
Освен Стоичков, който беше футболист под ръководството на Йохан Кройф...имаме и футболист, който е играл рамо до рамо с именития холандец. През сезона 1983-1984г. Факт, който едва ли се знае от по-младите почитатели на футбола.

Вижте

[long time ago]

Често се посочва олимпиадата в Сеул през 1988 г. като сравнение с олимпиадите през последните десетилетия.

На Олимпиадата в Сеул печелим 10 златни медала.
Сребро - 12
бронз - 13

В крайното класиране по медали сме на седмо място в света. В днешно време звучи като фантастика.

https://www.blitz.bg/sport/london-2012/blgarite-na-olimpiadata-v-seul-prez-1988-godina_133451.html

[генерал Жеков]

В последно време има тенденция талантите и в спорта да се похабяват.Методите са най-разнобразни,от чалга-дискотеки до любовни скандали със знайни и незнайни "плеймейтки".По този начин се похаби и Божинов,който в своята най-способна възраст се отдаде на лошите пороци,и виждаме го сега-рита в посредствен отбор от "А група".Такъв е случая и с още много,много обещаващи спортисти

[long time ago]

Важното за да има спортът развитие и добро ниво е работата с децата. Спортът възпитава дисциплина. Дори и да не стане някой професионален спортист, в живота ще му бъде много полезен спътник всичко научено.
Докато се забавляват децата могат да израснат таланти. Да обичат даден спорт. Зависи от тези, които ги учат. Дали ще ги научат на обич, на отговорност.
Преди година и половина прочетох книгата на Кройф "Моят начин". Може би човекът допринесъл най-много за съвременния футбол. Не само като футболист, но и като треньор и философ на играта. А и в някои аспекти на живота. Препоръчвам я на всеки, който се интересува от футбол или от друг спорт.

Сещам се да моето детство. Играехме футбол на асфалта в училището. На 2 пъти опитах да тренирам в Черно море, но нямаше как да пробия за съжаление. Повечето от групата трениращи бяха или синове на футболисти или племенници или братовчеди или с други препоръки. А владеех доста добре топката. От много малък се научих да ритам и с двата крака отлично. Играех напред в училище. А на тренировките ме слагаха защита, нямаха подходящ подход и на 16 г. всичко приключи. Играехме с приятели дълги години за удоволствие. Ако тогава имаше затревени игрища както сега и аматьорски отбори щяхме да сме там редовно.

[long time ago]

Много ценни кадри от световното първенство по вдигане на тежести 1982 г. в Любляна
.......................
Световно първенство по вдигане на тежести в Любляна, Югославия, 1982 г. Категория до 75 кг: 1-во място за Янко Русев (209 кг - световен рекорд), 2-ро място за другия наш великолепен тежкоатлет Минчо Пашов

[long time ago]

Вдигането на Асен Златев за олимпийската титла 1980 г.

[Panzerfaust]

Социализмът наблягаше на тези спортове, в които можехме да изкараме лесно медали и подценяваше спортове, в които конкуренцията е жестока. Така се създаваше диспропорция. Щангите, художествената гимнастика и борбата бяха галениците на режима. За тях имаше всичко. В същото време буржоазен спорт като тениса беше достъпен само за децата на номенклатурата и беше екзотика. Зимните спортове като ски, хокей и особено такива, които искат специална материална база като бобслей също никакви ги нямаше. В тениса и ските имахме Малееви и Попангелов и толкоз. Бобслей пък изобщо, все едно сме Ямайка, а не страна с чудесни климатични условия за зимни спортове. Но важното бяха медалите, а щангите, борбата и художествената гимнастика нито искат скъпа екипировка, нито условия - една зала им стига. После произведените на кило борци след 1989 г. ни разказаха играта, но това е друга тема.

[long time ago]

Сега и толкова няма. А 209 кг не е лесен медал. В гребане и други водни спортове също имаме успехи, олимпийски шампиони.
Твърде опростено ми се струва отново да анализираме социализма а да се подминава трудът, упоритостта и всичко, което стои зад една спортна кариера. Да не би да се събуждаме и заспиваме с мисълта само за социализъм, демокрация, капитализъм или нацизъм. Ако някой живее така...доста тъжен живот е това.

[Panzerfaust]

Не става въпрос да се събуждаме и заспиваме с мисълта само за социализъм, а честно да си кажем защо имахме успехи и в кои спортове. И какво ни носят в крайна сметка тези спортни успехи. Не подценявам, разбира се, труда на състезателите. Това, че сме имали повече медали от Швейцария или Швеция, че даже Великобритания или Франция реално на мен не ми носи нищо. Не ми трябват медали, а добър живот. Именно защото спорът беше поставен на хрантутнически начала, толкова бързо всичко се разпадна. Защото  беше изкуствено създадено, без традиции. А и самите спортове не носят нищо, дори пари няма в тях. То затова бяхме и без конкуренция. Защо да ставаш щангист? Да си увредиш здравето ли? Защо да ставаш гимнастичка? Да прекараш детството си в лишения ли? И накрая дори не можеш да осребриш старанието си, защото твоят спорт не се котира, не е интересен на повечето хора, няма рекламодатели и пр. Самите родители вече не записват децата си, защото не виждат смисъл.

[long time ago]

Така или иначе спортът е част от живота. Феномен дори. Вероятно. По-добре да съществува спорта и там да са споровете и битките отколкото на фронта с истински оръжия. Дори да звучи банално.

Идеята ми беше за спортна тема, но ако няма интерес - за мен проблем няма. Не се натрапвам.

[Panzerfaust]

Интерес има - просто си говорим. Умилението и носталгията пред някакви ефимерни спортни успехи обаче ми е чужда.

[Panzerfaust]

Видео от един незабравим мач от 1985 г. - България-Югославия 2:1. Победихме силния и много неудобен югославски отбор в квалификациите за СП с два гола на магьосника Пламен Гетов и се класирахме за Мексико 86. Първият гол му е запазена марка - от пряк свободен.

[long time ago]

Гетов беше много голям. Жалко,че няма много видея с него в youtube или в друг сайт някъде. Предполагам архива на бнт е затрит,поне в по-голямата си част. Иначе щяха да се появят в нета. Има само откъслечни репортажи. Този мач го има мисля целия, както и с Франция и ГДР от същите квалификации.

Ако става въпрос за носталгия, днес вървейки сутринта си мислех как в 21 век има села в България без лекар, зъболекар, аптека и полиция...и не едно и две села...
Беше време когато това беше немислимо. Ако някой кажеше, че ще се случи... едва ли някой щеше да му повярва.

[генерал Жеков]

За съжаление,тази сляпа соц-носталгия е една от големите болести на народа ни в последните години.Относно спорта-в последните години май наистина дълбаем дъното,защото и там липсват средства.В момента само зимните спортове и волейбола ни са на ниво,но и те западнаха в последните 2-3години,заради караници във федерациите и между самите спортисти,което също е наш голям проблем не само в спорта

[long time ago]

Такива хора до известна степен ги разбирам. Тези които 1989г. бяха на моите години сега колкото съм аз...те не видяха нищо по-добро от онова време. Никой не им го предложи. Не всеки умее и иска да се ръчка и бута заради пари. За тях животът не е джунгла.
---------------------
Ето един спорт, който няма нищо общо с физическата сила. Спорт в който имаме световни шампиони:

Антоанета Стефанова
Световна шампионка 2004 - 2006г.

Европейска шампионка 2002г.

Световна шампионка по ускорен шахмат 2012 г.

Гросмайстор е и при мъжете!!!

Още за нея:

https://bg.wikipedia.org/

[Hatshepsut]

32 години: Световният рекорд на скок височина все още е български

Стефка Костадинова - Златното момиче на България

,,Винаги съм имала този рекорд за български и съм щастлива, че той все още е наш, на България. За да стигна до него ми помогнаха най-вече моите български съпернички, които с конкуренцията извисиха летвата толкова високо. Също така и треньорът, целият екип, хората край мен, всички, които тогава бяха отговорни за просперитета на българския спорт". Това разказа Стефка Костадинова за поставения от нея рекорд преди 32 години.

На 30 август 1987 г. по време на Световното първенство в Рим българката преодоля летвата на 209 см. Тази кота маркира поредния връх в кариерата на феноменалната Стефка Костадинова, чийто световен рекорд е недостижим за отминалите 32 години. Атлетката е призната за абсолютен хегемон в дисциплината за всички времена и за една от най-великите в световната спортна история. Костадинова остава и до днес единствената българка, удостоена със спортен ,,Оскар", а в нейна чест на входа на Олимпийския музей в Лозана е издигната летва, отбелязваща височината на световния рекорд.

,,32 години не са малко, през 1987 г. изобщо не съм и предполагала, че това постижение ще се запази като световен рекорд толкова дълго. Със сигурност 209 см няма да са винаги върхът във възможностите на дамите да скачат на високо. Един ден и този резултат ще бъде подобрен, но искрено се надявам това да бъде направено отново от българка. Стискам палци на Мирела Демирева, която бележи значим прогрес напоследък," заяви Стефка Костадинова по повод годишнината.

https://www.vesti.bg/bulgaria/32-godini-svetovniiat-rekord-na-skok-visochinae-bylgarski-6099155



Stefka Kostadinova (2m09) World High Jump Record at World Chapionships in Rome 1987