Димитъръ Списаревски

[Hatshepsut]

Димитър Списаревски – героят с човешко лице

Българската авиация оставя паметни страници в световната история, а едно от най-ярките имена в нея е това на Димитър Списаревски.

Димитър Списаревски се ражда през 1916 година в Добрич и е кръстен на чичо си, загинал в Междусъюзническата война, убит от сърбите като парламентьор. Само три години по-късно Южна Добруджа за втори път е откъсната от България и заграбена от Румъния. Бащата му, финансов инспектор в общината в Добрич, има хубава работа и добра заплата, но поръчва в кръчмата да изпълнят българския национален химн „Шуми Марица”, за което е уволнен и изгонен от страната. Цялото семейство напуска Добрич и се спира чак в Лом.

Димитър расте като буйно момче, което обича лудориите и рита топка по цял ден, но и уроците му се удават лесно. Колкото по-голям става, толкова по-неудържим е той. От дядо си научава за българската история, за родния Добрич, любимец му е подполковник Калитин и героичната защита на Самарското знаме. От дядовите разкази Димитър израства като убеден родолюбец.

През 1931 година цялото семейство се установява в София. Димитър учи в елитната ІІ Софийска мъжка гимназия, в която има кръжок по авиация. Тук запламтява мечтата на младия добруджанец към небето, а новият му идол е летецът Христо Топракчиев, загинал при обсадата на Одрин. Заради твърдите си разбирания си по националния въпрос, понякога на Димитър се случва да влезе в юмручна схватка с някой съученик-ремсист (член на РЕМС (Работнически младежки съюз).

Димитър Списаревски като юнкер

Атлет, хубавец, отличаващ се с огромно родолюбие, Димитър е избран за знаменосец на гимназията. Той е отличен гимнастик, плувец и футболист, занимава се с борба и бокс. От 1933 до 1935 година е футболист на Левски София. Записва се във Военното училище, но уставите и дисциплината не са по вкуса му, все тича към игрището. Спортист, веселяк и добър другар, той става любимец на съучениците си, които го наричат Спайч. Проблемите му с дисциплината растат и той е изключен от Военното училище – според едни, защото е заловен да преписва на класно, а според други – че прескача оградата, за да се види с момиче.

Спайч е изпратен да си доизкара военната служба в обикновена казарма, но на традиционния военен парад на 6 май, с маршова стъпка той се спира пред цар Борис ІІІ и му връчва писмо с молба да бъде възстановен като юнкер. След пет месеца Спайч действително е върнат във Военното училище, макар и да учи с по-малките. Стиска зъби да понесе омразното маршируване и копаене на окопи и едва дочаква да бъде разпределен за летец – избор, който той отдавна е направил.

През 1938 година Спайч, заедно с още 14 българи, е командирован в Германия, във военно-въздушно училище. По време на опасното обучение загиват трима български кадети. Все пак Списаревски лети непрекъснато и е щастлив. Той избира да стане пилот на изтребител и дори побеждава германския си инструктор в тренировъчен въздушен двубой.

Отдих от строгата дисциплина и огромното напрежение, Спайч намира като бохемства в кабарета и бирхалета, а веднъж дори напердашва петима германски летци. За всеобща изненада, не е откомандирован в България, дори не е наказан.

След едногодишно обучение в Германия, Списаревски се завръща в България като изграден летец. Става подпоручик, след това и поручик, но продължава да има проблеми с дисциплината, което значи – и с началниците си. Нерядко причинява повреди по самолетите при рискованите си маневри. Както той заявява веднъж на един сухоземен началник:

„Да, счупих колесника, защото аз летя. Вие не можете да го счупите, защото не можете да летите!”

Български летци – трети отляво надясно – Димитър Списаревски

Но и началниците знаят как да го накажат – да не лети за определен срок. Все пак Списаревски е един от избраните през 1941 година да се обучи на модерните изтребители „Месершмит 109”. Германският инструктор му заявява, че ще бъде свален още в първия истински въздушен бой, тъй като действа, воден от емоциите.  Списаревски обаче нееднократно казва:  „Как ще се бия, аз сам си зная!”

Спайч не бяга от конфликтните ситуации и определено има позиция по актуалните въпроси на деня. Той измъква от ръцете на полицаи арестувана еврейка насред София и публично заклеймява антиеврейската истерия. Неведнъж ругае германците за тяхната надменност, нищо че са съюзници. Не крие мнението си, че обявената „символична война” на САЩ и Великобритания е грешка, защото когато вражеските самолети се появят, политиците ще се крият по мазетата, а летците ще поемат своя кръст.

Военните пилоти имат определен ореол в обществото и често им се прощават някои волности и нарушения на реда. Но Спайч се отличава дори от най-буйните си колеги. Заради неподчинение и остър език той е разжалван отново в подпоручик. За кратко време на няколко пъти е преместван от едно летище на друго, в резултат от скандали в заведения, при които той използва и силата си. Веднъж в Плевен набива абитуриенти насред бала им, защото вместо да пеят български военни маршове слушали модерни чуждестранни мелодии.

През есента на 1943 година започват вражеските бомбардировки над София, а Списаревски принудително стои на земята. Той посещава пострадалия квартал „Хаджи Димитър” и е покъртен от тежките поражения и страданието на хората. Спайч иска да се хвърли в бой и молбата му да бъде командирован при воюващите е удовлетворена.

Горящ B-24 Либерейтор

На 20 декември 1943 година 60 „летящи крепости” „Либърейтър” Б-24 с охрана от 50 изстребитела „Лайтнинг” се насочват към София. Българските изтребители са многократно по-малобройни. Отбранявайки небето над столицата, в първия си и последен боен полет, Списаревски сваля една и се врязва със самолета си в друга „летяща крепост”, като сваля и нея, но загива и самият той. И до днес се гадае – ранен ли е бил, мунициите ли е свършил, че прави жива торпила. Някои си позволяват да обясняват ситуацията, даже да предават мислите на загиналия, сякаш и те са били в кабината на самолета му. Правят се спекулации – дали той изобщо е имал намерение да извърши това…

Има определени сведения, че Списаревски не е изключвал и дори е мислил за съзнателно извършване на въздушен таран. Думите и делата при него се сливат в едно. Надъхвайки веднъж унилите колеги след гибелта на летец, той казва: „По-добре е да загинеш във въздуха и да разбере цял народ, отколкото да умреш и никой да не разбере…”

Целта на Списаревски обаче е постигната – американските бомбардировачи не успяват да спуснат смъртоносния си товар върху столицата. Самолетът на самия Списаревски пада в околностите на София и само по сребърната верижка с кръстче разпознават овъгления труп на летеца.

По този повод Радио Лондон излиза с обръщение: „Български летци, ние знаем, че сте храбри и сте готови да браните до смърт своята Родина, но няма смисъл да се блъскате в нашите „крепости”. Защото вие сте малко, а ние сме хиляди!”

Ще последват нови бомбардировки, нови подвизи на българските летци и нови жертви, но Списаревски остава в българската история със саможертвата си. А е едва на 27 години…

След 9 септември 1944 година новите властници се страхуват точно от родолюбието и името на Списаревски целенасочено е обречено на забвение. За тях той е загинал за Германия и следователно не е извършил никакъв подвиг.

Гробът на Димитър Списаревски в Централни софийски гробища

В наши дни махалото е направило поредния си ход и различни групи се опитват да си присвоят Списаревски. Няма нужда обаче да се излъсква образът му от всяка реална или въображаема прашинка. Да, той не е бил безгрешен, както никой от нас не е. Но е загинал в името на идеята, в която е вярвал – в България. „Лудата глава”, както са го наричали, сам избира смъртта си, за да спаси от ужасна смърт сънародниците си на земята. И това е повече от достатъчно, за да сведем глава пред паметта му.

https://bulgarianhistory.org/dimitar-spisarevski/

[Hatshepsut]

Героичният подвиг на кап. Димитър Списаревски

Светла Илиева - Балада за Списаревски

[Hatshepsut]

Димитър Списаревски – спасителят на София

На 20 декември се навършват 74 години от героичната смърт на един велик българин. Неговото име остава в историята на България със саможертвата, която прави в името на отечеството ни. Това е великият български капитан Димитър Списаревски, един от пилотите, които защитават страната ни по време на англо-американските бомбардировки през Втората световна война. Годините на социализма обаче изпращат името му в праха на историята. Българският пилот е яростен противник на комунистическата партия и затова, след като взима властта през 1944 г, тя се погрижва името му да бъде забравено. Едва през последните години започнахме да научаваме за неговия велик подвиг.

Димитър Списаревски, наричан от другарите си Спайч е роден на 19 юли 1916 г. в Добрич, тогава в Румъния, точно 16 дни преди градът да бъде освободен от българската войска по време на Първата световна война. Потомък е на известен с националното си самосъзнание и патриотизъм български род. Баща му е офицер от запаса, а чичо му е известният тогава дипломат – Коста Списаревски.

След подписването на Ньойския договор през 1919 г., Добрич заедно с цяла Добруджа отново са анексирани от Румъния. Това принуждава семейството на Списаревски да напусне града и да се премести първо в Лом, след това в Белоградчик и накрая да се установи в София. През 1934 г. Димитър завършва елитната Втора мъжка гимназия „ Цар Борис III”. Мечтата му да стане летец се заражда още докато е ученик и заедно със свои другари в гимназията построяват безмоторен самолет.

Димитър расте, като здраво и буйно момче, но освен това е отличен гимнастик, плувец и футболист. Около две години е футболист на ПФК Левски (София), за който играе в няколко приятелски срещи, но заменя спорта и постъпва във Военното на Н. В. училище. Заради бурния си нрав и непокорността си още преди да завърши първата си година е командирован и изпратен да служи като редник в Ямбол в 6-и пехотен полк. За добро поведение, след няколко месеца е произведен в кандидат-подофицер и след негова молба към командира на полка са възстановени правата му на юнкер и е върнат в училището, което успява да завърши през 1938 г. След това е обявен конкурс за летци, в които Списаревски е един от първите кандидати за специалността. По-късно е командирован за обучение в Германия и Полша. В рамките на една година се обучава в авиационната школа в Кауфбойрен до Аугсбург, а през 1939 г. завършва с отличен успех най-престижната изтребителна школа във Вернойхен до Берлин.

След завръщането си в България през лятото на 1939 г. Списаревски е включен в състава на  ято изтребители П3Л24 „Ястреб“, като командир на строево крило във 2-и армейски въздушен полк, които е разположен в близост до турската граница. Тук той остава до лятото на 1941 г. В края на март 1942 г. вече е старши инструктор в изтребително-щурмовата школа за висш пилотаж на Въздушния учебен полк в Долна Митрополия. Същата година е назначен за командир на ято в изтребителен полк.

След това младият офицер е изпратен във Военновъздушното и свързочно училище в Скопие, като командир на 2-ра свързочна рота на летището, откъдето според тогавашните предвиждания на генералния щаб се очаква да е основното нападение срещу България. Там, той сам пленява тежък американски бомбардировач и го заставя да се приземи на българското летище. За кратко е командирован отново в 6-ти изтребителен полк в летище Марно поле.

През лятото на 1943 г. Списаревски е избран и изпратен като офицер с още един български пилот да се запознае с тактиката на англо-американската авиация и начините на борба с нея, за което заминава на обучение край Ламанша, където участва във въздушните боеве и усвоява в бойни условия модерната тактика на германската изтребителна ескадра при въздушните боеве над Канала.

След завръщането си в България е изпратен отново на летището в Карлово като ротен командир, скоро след това е назначен и включен в състава на 3/6 орляк, намиращ се на Летище Божурище за отбраната на столицата.

На 20 декември 1943 г. американски и британски тежки бомбардировачи се готвят за поредната тежка бомбардировка над София. Над 200 вражески самолета тръгват към столицата, а от българска страна се противопоставят едва 36. Един от тези български самолети се управлява от поручик Димитър Списаревски.  Това е първият му боен полет, за който той се готви отдавна и влиза в битката със страхотен хъс.

Сам с безумно смела виртуозна маневра, измъквайки се от два американски изтребителя, се насочва към група от 16 „Либърейтъра“, които успяват да се отскубнат от българските изтребители и да насочат своя курс към София. Тогава към края на битката се случва нещо, което ще отекне по целия свят. Без никакво колебание и свалил два вражески самолета, Списаревски остава без муниции и с повредена машина, след което следва нещо нечувано до този момент. Героят забива самолета си в един от измъкващите се към София бомбардировачи и бомбите предназначени за столицата падат в полето, заедно с ударената „Летяща крепост“. Със саможертвата си българският авиатор спасява десетки сгради и хиляди мирни хора. В онзи ден той е едва на 27 години.

Поручик Списаревски (вторият отляво на пейката) сред другари в декемврийска утрин на 1943 г.

Самолетът на Списаревски пада разбит на височините над село Пасарел. Тялото му е открито от спусналите се да спасяват летеца местни хора сред отломките, а на другия край на селото е открит и подофицер Робърт Хенри Ренър, на който хората помагат въпреки, че е от врага.

Има различни свидетелства за саможертвата на българския летец, но единствен близък очевидец е лейтенант Джон Маклендън, който малко след това също е свален и пленен. Той дава може би най-точното описание и оценка на извършения от капитан Списаревски военен подвиг:

„Шест минути преди да бъда свален станах свидетел на нещо нечувано и страшно … летящият като вихър български изтребител се отдалечи от поразената вече и падаща към земята наша „летяща крепост“ и хвърляйки се с цяла мощност към друга се стовари върху нея, отсече опашката ѝ и крепостта се разруши като голям дъб ударен от мълния…Наистина страшна смърт дори и за най-смелия пилот!”

Друг участник във въздушния бой говори за българските летци така:

„Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията.”

Намереният заедно с българския летец, подофицер Ренър е изпратен в болница и докато се възстановява, моли да се види с майката на Списаревски, за да предаде своите лични медали и ордени в знак на дълбоко уважение пред подвига и родолюбието на нейния син.

Посмъртно поручик Списаревки е отличен с орден кръст за храброст и на 24 септември 1944 г. е произведен в чин капитан. След 1994 г. в Добрич ежегодно започват да почитат деня на рождението и гибелта му. Из цялата страна се кръщават улици на негово име. След Васил Левски той е един от най-ревностно почитаните и популярни съвременни български герои. През 2009 г. му е присвоен чин полковник от ВВС на България.

За своята любима България, Списаревски казва:

„Аз съм се венчал за България. Не ни трябват никакви чужденци – нито хитлеристи, нито фашисти. Ние сме българи и трябва да браним всичко българско. Името на България трябва да стои най-високо и да свети като слънце в сърцето ни. Не искам в моята рота да се говори за разни Хитлер, Сталин, Чърчил, Рузвелт, Мусолини… Ви сте преди всичко български войници и нашата единствена идея трябва да бъде България. Готов съм да воювам с всички, които посмеят да нападнат България, с руснаците няма да воювам, защото са ни братя, но ако братята решат да ни забият нож в гърба, няма да забравя, че съм Българин!“

Героите не умират и не се забравят и въпреки, че комунизмът опита да го заличи от българската история, той остана вечен, защото безсмъртният подвиг на „ живата торпила“  винаги ще свети гордо в историята ни. Заради такива хора днес не се налага да умираме в истински войни, но тези подвизи ни задължават смело и твърдо да се борим за държавата и народа си. Днес се иска много малко, за да бъдем достойни българи, стига само да се трудим здраво, да спазваме закона, да уважаваме ближните си и да правим ежедневните си избори с мисъл за обществото ни и поколенията след нас. Всеки един от нас може да бъде герой. Достатъчно е само да бъде отговорен гражданин. Поклон пред паметта ти, България винаги ще те помни – Димитър Списаревски.

https://conservative.bg/spisarevski-spasitelyat-na-sofia/

[Panzerfaust]

Последните думи на Спаича: "Сега че се лее кръв!"

"Летците не умират, а отлитат!"
 Антоан дьо Сент-Екзюпери



На 19 юли 1916 година, точно преди сто години, в Добрич се ражда Димитър Списаревски. 27 години по-късно, по време на бомбардировките над София  през Втората световна война поручик Списаревски прави въздушен таран, сваля тежък американски бомбардировач Б-24 и загива край Пасарел. Този подвиг го превръща в първата жива торпила в историята на българската бойна авиация.
Предлагаме ви спомени на неговите колеги авиатори, които разкриват какъв човек е бил нашият съгражданин, как по време на учение Спаич се е готвил за ужасяващия удар над противника. Публикуваме поверителното писмо от командира на Въздушните войски за подвига на Списаревски и разказите на американските военни летци за смъртоносната битка в небето над София.

Физически красив, силен и изискан мъж, много буен характер, но и щедър и великодушен човек, веселяк и кавалер. Така колегите и приятелите описват героя Димитър Списаревски. "Той беше красив мъж, Аполон. Като тръгнем из главната улица, като го срещнат ученички, студентки, интелигенция, цивилни, така го оглеждат – просто ми е било неудобно. Много правеше впечатление", спомня си ординарецът му в Скопие Стоян Тотев. Спаича владеел перфектно немски и руски, пишел стихове, пеел руски романси, пламенно рецитирал Ботев.   

Списаревски дал цялата си заплата, за да слуша джаз
"Спаича бе много контактен, приветлив и приятен събеседник. Басовият тембър на гласа му се открояваше при общите разговори. От наши съвипускници, учили заедно с него във Втора мъжка гимназия в София, знаехме, че заради подчертано мъжествената му и красива стойка е бил определен за знаменосец на училището", спомня си о.з. полковник Петър Манолев, летец изтребител.
През 1942-ра година Списаревски е командирован за инструктор в Изтребителната школа за висш пилотаж в летище Долна Митрополия.
"Летището бе недоустроено. На нас, двамата със Списаревски, които тогава бяхме единствените ергени, ни предоставиха отделна стая в едно складово помещение.
Имахме си и собствен радиоапарат, от който слушахме новините и най-вече джазова музика, на която нашият Спайч бе голям любител. Чуеше ли изпълнение на джазова мелодия, скачаше моментално и започваше солов танц, ръкомахаше и тананикаше в такт с музиката.
Една вечер той ми сподели, че докато бил в Германия, пристига кубинска джазова група. Обявените цени за концерта били смайващо високи. Въпреки това Спаич без да се колебае си купува билет, чиято стойност е почти колкото месечната му заплата. Все повтаряше, че не съжалява, защото получил изключително удоволствие.
Малко по-късно, през лятото на 1942-ра година, по заповед на командването на въздушните сили, Списаревски е командирован на летище Скопие и назначен за командир на рота въздушно-свързочници. Спешна и отговорна задача, с която се справя блестящо. След това се срещат случайно с Петър Манолев в София. "Видях Спаича с превързана ръка. На въпроса ми какво се е случило, той ми отговори шеговито: "Абе един сърбин се опита да ме захапе със зъбите си!" Нашият Спаич отново бе защитавал някъде българската чест и достойнство.
В нашите разговори той неведнъж подчертаваше огромното си желание и нетърпение час по-скоро активно да се включи във въздушните боеве."

По време на учение правел рисковани атаки, хвърляйки се в средата на командирската група
(Из спомените на о.з. капитан д-р Асен Попов, летец бомбардировач)
"Нашият бомбардировъчен полк се беше изнесъл на едно полско летище, за да участва в поредните общовойскови маневри. Един ден получихме заповед на другата сутрин да бомбардираме противникова разпределителна гара, където се очакваше, че ще има противовъздушна отбрана. започна трескаво приготовление за изпълнение на поставената задача. Когато всичко бе готово, командирът направи кратък преглед на екипажите и даде заповед за излитане. Аз пилотирах командирската машина. След като всички излетяхме, направихме един кратък кръг над летището, формирахме бойния строй и се отправихме към целта. При нейното приближаване забелязахме далеч на изток група челни точки, които бърза нарастваха. Това бяха "противниковите" изтребители. По радиото бе дадена съответната заповед и ние бързо се групирахме в сгъстен строй за отбрана. Ето че противникът беше вече при нас и започна да провежда атаки, като се стремеше да разкъса бойния строй на бомбардировачите. Веднага ми направи впечатление, че един изтребител прави много рисковани атаки, хвърляйки се в средата на командирската ни група. Той се стремеше да я разкъса и да се добере до нашия командирски самолет. Запомних номера на изтребителя, за да разбера по-късно кой е пилотът, който приемаше учебния бой като действителен и не държеше сметка, че при нас има и по-млади и неопитни пилоти. Учението завърши и ние се отправихме към нашето летище, където кацнахме благополучно. По едно време забелязах, че един изтребител направи кръг над летището и се насочи за кацане. Когато самолетът рупираше към нас, видях, че той има същият номер, който бях запомнил. От самолета слезе поручик Списаревски.
Такъв Месершмит е пилотирал СпаичаТакъв Месершмит е пилотирал Спаича– Здравей, Спаич! – извиках му аз.
– Здравей, Поле – отговори той, отправяйки се усмихнат към мен.
– По какъв повод кацаш при нас?
– Нещо моторът не е в ред и трябва да се прегледа.
– Значи ти беше този, който атакуваше бомбардировачите, без да държиш сметка, че при нас има и млади пилоти. Това е учение и едно малко невнимание и... нали знаеш какво може да стане?
– Имаш право, Поле, но в нашата служба няма разлика между учение и война. Та не сме ли винаги на война. Това не е да ходиш спокойно на земята. Каквото научиш в мир, това прилагаш и в бран. Ние отсега трябва да си калим нервите и рефлексите, както и правилната преценка за разстоянията, за да реагираме своевременно на всяка въздушна обстановка. Кой знае кога ще ми се отдаде случай, подобен на днешния, да атакувам бомбардировачи. Но, ако някога ми падне "ингилиз" или "янки", ще го изям, па ако ще и със самолета да се блъсна в него.
Скоро около нас се насъбраха и други летци.
– Господин поручик – обади се един наблюдател. – Вие ни нападнахте така дръзко, защото от нас нямаше действителна стрелба. Но под картечния огън на цялата противникова група сигурно доста ще си помисляте дали да се хвърляте в подобни атаки.
Друг поручик пилот подхвърли:
– Надали тогава ще имате смелостта да се хвърляте сред ятото и да атакувате водаческата тройка, защото огънят на всички картечници ще бъде насочен срещу вас.
Списаревски изгледа с вдигнати вежди насъбралите се, кимна с глава и като се усмихна, отговори с един особен пламък в очите:
– Слушай, младо! Ако искаш да сразиш неприятелския самолет, трябва да откриеш огън по него колкото се може по-отблизо, за да бъде огънят ти масиран и убийствен. Аз ви атакувах отблизо – първо, за да свикнем ние, изтребителите, в правилно преценяване на разстоянието и второ, да се даде възможност на вас, бомбардировачите, да реагирате своевременно на нашите атаки, както би станало при действителен въздушен бой. Колкото до атаката на командирската машина – обърна се той към другия поручик – аз смятам, че това е дълг на всеки изтребител да търси възможност първо да унищожи нея, за да разстрои формацията и с това да намали ефекта от бомбардировката.
След тези думи Списаревски попита техника всичко в ред ли е и дали е долял бензин и като получи утвърдителен отговор, се отправи с бавни крачки, леко поклащайки се, към своя самолет. След като излетя, дълго гледах след него и една мисъл проряза съзнанието ми: "Драги Спайч, ти няма да умреш в леглото си!"
Защото думите на Списаревски бяха и дела!
 
Сега, че се лее кръв, казва Спаича преди първия си и последен  боен полет
На 20 декември 1943-та година противникът нанася своя четвърти удар по София с около 70 бомбардировача Б-24 "Либърейтър" и 50-60 охраняващи изтребители Р-38 "Лайтнинг".
В 12.30 часа орлякът излита по тревога за прехващане и удар по противника преди да е стигнал София.  Според самолетния техник Иван Златев орлякът излита групово, но без Списаревски, чийто самолет не могъл да запали. Спаич бързо се прехвърля на друг, изправен самолет, подготвен преди това от същия техник. Докато Иван Златев помага на пилота да се нагласи в кабината, чува Спаич да казва: "Сега че се лее кръв!". Това са и последните думи на героя, казани на земята. Този боен полет става първи и последен за Спаич. В стремежа си да догони орляка, за да се присъедини към него, той попада в една бомбардировъчна група, атакува нейния водач и се врязва в него. Двете машини падат не много далеч една от друга, в околностите на софийското село Долни Пасарел. Местни жители, които са били свидетели на неговата геройска гибел, и днес твърдят, че тялото му е било цяло, с изключение на овъгления крак.

Свалените американски летци за подвига на Спаича
Лейтенант Джон Маклендън:
"Само шест минути преди да падна с моя изтребител, със собствените си очи видях нещо нечувано и страховито – наблюдавах как вихрено летящ български изтребител се отдели от вече сгромолясващия се към земята наш бомбардировач и се хвърли с всички сили върху друг, като се стовари върху него. Той откъсна опашката му и машината се разчупи като дъб, поразен от гръм в планината. А там бе един от нашите най-добри екипажи. Наистина страшна смърт, даже и за най-смелия пилот."

Единственият оцелял от американския екипаж, подофицер Робърт Рънър:
"Беше истински ад. Всички изтръпнахме, когато още в третата минута след това, нашият бомбардировач се разтърси от страхотен удар, моторите пламнаха и аз не зная какво е станало по-нататък с мен. Почувствах, че нещо ме удари в слепите очи и изгубих съзнание. Вероятно съм падал във въздуха с бордовата картечница. Парашутът ми се е отворил и аз не знам как, но изглежда, че той ме е изтеглил от картечницата. Така съм паднал на земята. Ударът на българските изтребители беше много лют...  никога няма да забравя тази наша драма."
По-късно, по време на своето лечение в болницата, подофицер Робърт Хенри Ренър моли да се види с майката на Списаревски, за да й предаде своите лични медали и ордени в знак на дълбоко уважение пред подвига и родолюбието на нейния син.

Лейтенант Едуард Тинкер:
"Българските летци се бият ожесточено, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен се изчерпи понятието "ненадмината ярост в авиацията."

Гробът на Димитър Списаревски в Централни софийски гробища.Гробът на Димитър Списаревски в Централни софийски гробища.Из поверителното писмо №22 от 6 януари 1944-та от командира на Въздушните войски до щаба на войската.
" В този бой особено се прояви поручик Списаревски. Същият атакува противников бомбардировач от съвсем близко разстояние. Блъска се в него, вследствие на което последният експлодира почти моментално и се пръска на три части. Машината на поручик Списаревски пада на земята южно от село Панчарево. С нея загива и поручик Списаревски – първата българска въздушна жива торпила." 
Димитър Списаревски е произведен посмъртно в чин капитан. Погребан е в Централните софийски гробища в Алеята на летците.




За текста са използвани факти от поредица военни брошури, озаглавени "Капитан Димитър Списаревски – летец изтребител, живата торпила "Живот и гибел". 
Материалите получихме с изключителното съдействие на Регионална библиотека "Дора Габе" – Добрич.
http://belejnik.bg/presechki/poslednite-dumi-na-spaicha-sega-che-se-lee-krav?fbclid=IwAR1De1cKIv8uxLLOfdhkUtEDD9J5ijtAoBEd-j08Uxjlpwq1iEBDvyXTeTQ

[Hatshepsut]

Художници увековечиха с графит Списаревски – първата българска „жива торпила”

Графит с лика на летеца Димитър Списаревски се появи върху фасадата на жилищен блок, намиращ се срещу столичното 14-то училище. Творбата е дело на Валери Веселинов и Владимир Райчев, които изобразят Списаревски и неговия самолет в рамките на три дни.

[Hatshepsut]

Спомен за моя ротен командир Димитър Списаревски


Поручик Димитър Списаревски
Оцветена фотография от Royal Bulgaria in color

Борис Стоилов

Публикуваме спомените на Борис Стоилов, който като млад войник и имал щастието да бъде обучаван под командването на кап. Димитър Списаревски. От неговият разказ се потвърждава в нашето съзнание още веднъж образа на този изключителен герой на България, който е пример за саможертва в името на Отечеството. Както Борис Стоилов го описва „изключително волеви, решителен и буен“.
На 20 декември се навършват 75 години от неговата геройска гибел в небето над София. По този случай Български Национален Съюз организира факелно шествие до лобното място на кап. Списаревски над село Долни Пасарел.

Напоследък най-сетне в някои вестници излязоха статии от различни автори за геройския подвиг на моя ротен командир поручик (посмъртно капитан) Списаревски, който на 20.12.1943 година извърши първия в историята на българската авиация таран, врязвайки се във водещата формация американска “летяща крепост”, на 7000 метра височина, над село Долни Пасарел, жертвайки съзнателно своя млад живот при отбраната на родното небе.

На 10 юли 1943 година постъпих млад войник в 6-и изтребителен полк, летище Карлово. Бях разпределен в 3-та рота с ротен командир поручик Списаревски. Първата ми лична среща с командира стана в ротната канцелария, където трябваше да му се представя като новата му свръзка. След влизането ми в стаята малко се смутих, когато застанах срещу изключително строен, красив, със строг поглед офицер.
След като рапортувах, както беше по устава, той ме изгледа и ме запита с басовия си глас: „Момче, ти от кой клуб си?” Малко бях изненадан от въпроса, но отговорих, че играя като любител баскетбол в спортния клуб “АС. 23″. Той се намръщи и отсече: „Не си за мен, момче! Аз съм от „Левски“! И все пак до края на единичното обучение останах негова свръзка.

От тази първа среща разбрах, че поручик Списаревски беше активен спортист. Впоследствие често гледахме волейболни мачове на сборни отбори, при които участваше и командирът, когато имаше свободно време след полет. Той имаше изключително висок отскок над мрежата и силен, почти неспасяем удар при забиването. Но за футбола Списаревски си беше запалянко.

По-късно при упражненията „На бой с нож“ той изискваше от нас да ги изпълняваме точно и устремно. Когато не беше доволен от нашето изпълнение, командирът вземаше „манлихерата* от ръцете на някой от нас и изпълняваше упражненията със завидна точност и устрем, въпреки че юлското слънце безжалостно жареше карловското поле. При връщането на пушката той винаги правеше някоя оригинална в неговия стил забележка, като: „Какво сте се отпуснали като баби, тези пушки с ножове не са ви дадени да ръчкате кюфтета!…“

Така още в началото на нашата служба аз разбрах, че този човек е изключително волеви, решителен и буен.Той си създаде авторитет, уважение и почит сред нас, младите войници.

Колкото се отнасяше до неговите възгледа по отношение на световните събития, той ги сподели веднъж пред нас в неговия оригинален начин на изразяване: „Слушайте добре, извън казармените идеи ще посипете с един вагон нафталин, тъй като не искам в моята рота да се говори за разни Хитлер, Сталин, Чърчил, Рузвелт, Мусолини и други. Вие сте преди всичко български войници и вашият единствен идеал трябва да бъде България.“

Когато Списаревски беше дежурен офицер, преди провеждането на „Вечерна проверка“, обезателно по негова заповед трябваше да изпеем на два гласа прекрасните наши бойни маршове, чийто текст на нас, младите, напомняше за геройските подвизи на нашите бащи и деди във войните за обединението на разпокъсаното ни отечество. Ще спомена преди всичко любимия му марш „Напред ура, към бойна слава!…“, „Булаирския марш“, „Ломци на Чеган“, „Един завет“ и други. По негово желание пеехме и марша „Защо сте ни дошли на гости, далечни, бледи чужденци?“ (Може би с това той показваше своето неодобрение от присъствието на немските летци на нашето летище.) Да, нашият Спайч (прякора на Списаревски) беше до мозъка на костите си само българин.

Последната ми среща с този изключителен мъж стана една вечер в Карлово, няколко седмици преди неговата гибел. Минавайки по една полутъмна улица, ненадейно чух познатия басов глас на Списаревски, който възкликна: „Я!… Това е старата ми свръзка!“ Застанах мирно, отдавайки чест. Той се спря и ме запита как върви службата ми във Въздушното техническо училище. След това се сбогува и продължи пътя си в характерната му стройна походка.

Връщайки се в спомените си назад, си задавам въпроса, колко е нелепо да се изказват разни съмнения относно начина, по който Списаревски извърши този подвиг и кому е нужно това?
Присъединявам се напълно към написаното от о. з. генерал Стоян Стоянов в книгата си „Ние бранехме тебе, София!“… Цитирам дословно:
„…Тя, крепостта, експлодирала и се е пръснала на три големи части. Тъй го искаше Списаревски!“
Така го искаше и от нас, младите войници, като казваше, че ако се наложи да браним нашето Отечество, то в боя трябва да използваме освен оръжието си, но и юмруците и зъбите си и всички възможни средства, за да победим.

Такъв беше моят ротен командир, за него нямаше случайни неща.

Вечна му памет на него и на шепата летци-герои, загинали със смъртта на храбрите при отбраната на София.

Нека младите поколения най-сетне научат за подвизите на нашите стоманени орли през Втората световна война!

https://bgns.net/

[Шишман]

  БЪЛГАРСКИТЕ ПОЧИТАТЕЛИ НА ЗАПАДНИ ИДЕОЛОГИИ - ПРАВЯТ ТОЧНО ОБРАТНОТО !
Но иначе уж почитат Списаревски. Откачена история, после обвиняват народа че ги е припознал, като свои спасители.
А народа не ги припознава и познава, понеже : те не са спасители, а предатели !     

[Лина]

Медиите много обичат да дават информация за каквито и да е събития 5 минути преди да са се случили или веднага след като са приключили, вместо навреме да ги обявят. Въпреки че няма как някой да го посети, все пак споделям тази интересна инициатива, която ще е хубаво пак да се повтори.

На 19 юли се навършват 105 години от рождението на кап. Димитър Списаревски.
Община град Добрич кани гражданите и гостите на града да посетят събитията и поднесат цветя на паметната плоча на героя.

      Програма



19 юли, 10.00 ч., пл. „Свобода“

Концерт на Духов оркестър – Добрич

Диригент Стоян Монов

В програмата е включен марш „Вечно живите герои“ от Добри Младжов, посветен на кап. Димитър Списаревски



19 юли, пл. „Свобода“

Изложба на открито „Венчан за България. 105 години от рождението на кап. Димитър Списаревски.“ на Регионален исторически музей - Добрич



19 юли, 10.00 ч. – 15.00, пл. „Демокрация“

Мобилен фен магазин на ФК „Левски“



19 юли, 11.00 ч., Стадион „Дружба“

Футболен двубой между юношите на ФК „Левски“ и ФК „Добруджа“



19 юли, 17.30 ч. – 18.30 ч., Градски парк „Св. Георги“, остров в езерото

Демонстрации на радиоуправляеми модели от Сдружение „Модел-клуб Добротица“ – Добрич



19 юли, през целия ден, Паметна плоча на кап. Димитър Списаревски

Поднасяне на цветя

С фибролазер почистват паметната плоча на кап. Димитър Списаревски в Добрич



------------------



Тази снимка е от друга инициатива на ПФК "Левски" в помощ на дете от Добрич.

http://dobrudjabg.com/novina/pfk-levski-s-jest-kym-11-godishno-momiche-ot-dobrich-preborilo-levkemiq-no-naskoro-zagubilo-bashta-si/66146

[Hatshepsut]

106 години от рождението на героя, спасил София през 1943 година

На 19 юли се навършват 106 години от рождението на кап. Димитър Списаревски – героя, спасил цяла София през 1943 г., като съзнателно жертва живота си заради хората.

Кап. Димитър Списаревки е роден на 19 юли 1916 г. в град Добрич, недалеч от мястото, на което днес е поставена негова паметна плоча. Завършва Военното на Н. В. училище в София и специализира в престижната изтребителна школа Вернойхен, Германия, след което служи в различни краища на България.

През лятото на 1943г. с още един български пилот е изпратен край Ламанша, където участва във въздушните учения и усвоява в бойни условия модерната тактика на германските летци. На 20 декември същата година капитан Списаревски е на смяна в летището в Божурище. По това време към София се е запътила американска ескадрила от 200 самолета. Срещу тях се изправят едва 36 самолета на родната авиация. На смелия капитан това е първият му боен полет. Сам, с безумно смела виртуозна маневра, измъквайки се от два американски изтребителя, той се насочва към един от противниковите бомбардировачи. С непрестанен огън прострелва, поврежда тежко и подпалва този бомбардировач, но в ожесточената си битка изразходва всички боеприпаси на бордовата картечница, а самолетът му е прострелян от британски изтребители.

Без патрони и с повреден самолет, той без колебание се насочва към водача на формацията. Димитър се врязва в него и го разцепва на две. Вследствие на лютата съпротива врагът е отблъснат, принуден е да хвърли бомбите си в полето и да се оттегли. Единственият оцелял от този бомбардировач - подофицер Робърт Хенри Ренър, по-късно моли да се види с майката на Списаревски, за да й предаде своите медали и ордени в знак на дълбоко уважение пред подвига на нейния син.

През 1919 с Ньойския мирен договор родният му град Добрич е присъединен към Румъния. Семейството му отказва да живее под флага на друга държава освен България и затова се местят в Лом. За кратко живеят и в Белоградчик, а от 1932 заживяват в София.

Димитър е футболист на Левски в периода 1933-1935. След това завършва Националният военен университет „Васил Левски“ и постъпва като пилот. Обучава се за една година и в Германия. През престоя си там си позволява да прояви голяма смелост – да набие един немски офицер, позволил си да нарече българите „туземци“. Списаревски е убеден патриот, ненавиждащ комунистите и безродниците.

Със саможертвата си в небето над село Долни Пасарел Списаревски спасява мирните жители на столицата.

Посмъртно е произведен в чин „капитан“. За свалянето на един четиримоторен бомбардировач на летеца са признати три въздушни победи.

https://faktor.bg/bg/articles/106-godini-ot-rozhdenieto-na-geroya-spasil-sofiya-prez-1943-godina

[Hatshepsut]

Проф. полк. Димитър Недялков: Нацията плаща за своя суверенитет с най-ценното, което има

Като един от най-изтъкнатите български родолюбци, платил за суверенитета на българската държава, кап. Димитър Списаревски е един от типичните последователи на нашите възрожденци, революционери и апостоли. Има голямо съвпадение във възрастите на тези хора – тези, които са вдигнали Априлското въстание, и на хората, които са защитавали въздушното ни пространство от англоамериканците. Те са имали едно и също възпитание, но мисията им е била една и съща - българската нация да пребъде със собствена държава.

Това каза в интервю за БГНЕС експертът в областта на военновъздушните сили проф. полк. Димитър Недялков по повод на 106-ата годишнина от рождението на кап. Димитър Списаревски.

Кап. Списаревски е един от най-изтъкнатите български родолюбци, платил за суверенитета на българската държава с живота си. Без подобно възпитание и най-вече без подобни идеали идните поколения няма да могат да просъществуват. И наш дълг е сега да им даваме подобни примери, смята полк. Недялков. По думите му, Списаревски е един събирателен образ на една изключително малка група от хора, която изпълнява своята неблагодарна и абсурдна мисия. Абсурдна, защото никой не би дръзнал да се противопостави на такъв противник.

Сега сме свидетели на геополитически и корпоративни интереси, в които под една или друга причина България е принуждавана да вземе страна, и въпреки волята на българския народ, ние сме вкарвани в подобни конфликти насила. Но по никакъв начин нацията не е трябвало да плаща за своя суверенитет с най-ценното, което има - с хора като Списаревски. Въпреки това вместо постоянно и несправедливо да се опитваме да забравим тези хора, е трябвало да пазим паметта им жива, подчерта полк. Димитър Недялков и продължи:

106 години от рождението на героя, спасил София през 1943 г.

Кап. Списаревски не се озовава случайно в авиацията, тя е неговото призвание. По време на обучението си в Германия той преживява някои инциденти, като се сбива с наши тогавашни съюзници германци, защото се веселили в съседната стая при условие, че в същия ден наш български пилот е загинал по време на тренировъчен полет. В друг случай влязъл в конфликт с младежи за това, че слушат небългарски песни.

Трябва да запомним кап. Списаревски като герой, защитил българското небе с живота си, защото най-ценното за него е била Родината. Защото без Родина, ние сме обречени на робство, той затова е загинал – за да отстои честта на народа си, на Родината си, правото й на свобода, правото да не бъде бомбардирана по този варварски начин, правото й да съществува, категоричен е проф. полк. Димитър Недялков.

Кап. Списаревски загива във въздушен бой на 20 декември 1943 година. Той губи живота си заедно с още едно изключително 24-годишно момче – подпоручик Георги Кюмюрджиев.

Такива хора трябва да помним, защото съществуваме благодарение на тях. Благодарение на такива герой днес България съществува. Такива герой днес има в съвременната военна авиация – такива мъже и жени, които денонощно изпълняват дълга си. Друг въпрос е дали ние оценяваме и уважаваме труда им, и въпреки, че не се показват по медиите, техният живот минава в служба на Родината. Свободата е скъпо нещо, и обикновено цената за нея се плаща от най-свестните хора в нацията, тези хора, за които никой не говори, заключи проф. полк. Недялков. /БГНЕС

https://bgnes.bg/

[Hatshepsut]

Димитър Списаревски - историята на летеца, жертвал живота си за Родината

Орлин Георгиев е авиоинженер и един от шестимата българи с лиценз, издаден от Федералната авиационна администрация на САЩ (FAA). Познанията му го превръщат в дългогодишен технически консултант на телевизионната поредица "Разследване на самолетни катастрофи" на National Geographic.

Освен дълбоката си техническа компетентност специалистът има богати познания за световната и родната история на авиацията. Орлин Георгиев е автор на две книги. В тях разказва вдъхновени от реалността събития от "златните години" на Българските военновъздушни сили и на гражданската ни авиация.

Съвместната ни рубрика "Небесни пътеки" е посветена именно на забележителните моменти в авиацията. Тя продължава с историята на един от най-големите герои в българските ВВС - Димитър Списаревски.

Българският пилот е роден през 1916 г. в Добрич, тогава в Румъния. Това става само 16 дни преди градът да бъде освободен от българската войска по време на Първата световна война. След Ньойския договор от 1919 г. и оставането на град Добрич под румънска власт семейството на Списаревски се премества в Лом, а по-късно в София.

В София Димитър Списаревски постъпва в елитната Втора мъжка гимназия. Там развива страстта си към авиацията и футбола. Участва в клуба по авиомоделизъм, където заедно със свои другари построяват малък модел на планер.

По-късно Списаревски завършва Националния военен университет, където се сдобива с офицерско звание. Отличен гимнастик, плувец и футболист, занимава се с борба и бокс. От 1933 до 1935 г. е футболист на "Левски" (София), за който играе в няколко приятелски срещи.

През 1938 г. българинът е изпратен в авиационна школа в Германия, а през 1939-а се обучава и в "Топ гън" школата за въздушен бой на германците край Мюнхен.

Инструктори в нея са немски асове-ветерани - едни от водещите в света по това време.

Интересен факт е, че неговият колега Стоян Стоянов успява да победи командира на школата във въздушен бой пред погледите на всички негови колеги, след което немският ас е откомандирован.

Списаревски се проявява не само като отличен пилот. Един случай е показателен за неговия патриотизъм. Когато на вечеря в ресторант в София група летци запява българския химн, Списаревски отива при група немски офицери на съседната маса и ги принуждава да станат на крака в знак на уважение.

Български летци, трети от ляво на дясно капитан Димитър Списаревски, загинал във въздушен бой на 20 декември 1943 година

На 20 декември 1943 г. в изпълнение на операцията "Прицел от упор" армада от 15-а въздушна армия на САЩ, позиционирана в Италия, в състав от 150 бомбардировачи Б-24 "Либерейтър" и 60 тежки изтребители П-38 "Лайтнинг", атакуват и бомбардират София.

Засечени от радиолокационния център на българската противовъздушна отбрана още над Албания, срещу тях са изпратени всичките налични тогава 36 български изтребители от типа Месершмит-109 и Девоатин Д-520, базирани във Враждебна, Божурище и Марино поле, край Карлово.

36 срещу 210! Съотношение 1 към 6.

В неравната битка загиват двама български летци - Списаревски и Кюмюрджиев, а свалените американски самолети в този ден са 9 - 3 летящи крепости и 6 изтребители. Независимо, че нашите са 6 пъти по-малко. Лейтенант Гинър, пилот на изтребител "Лайтнинг" и участник в битката, пише в спомените си: "Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. Те надхвърлят понятието "ненадмината ярост" в авиацията."

А сега ми позволете да ви представя авиационната техника, участвала в тази неравна въздушна битка:

Messerschmitt Me 109 engine start (original sound)

Списаревски лети на Месершмит Бф-109 Г 2 "Стрела". Изтребителят е германско производство. Размахът на крилете му е 10 м, дължина - 9 м, максимално излетно тегло - 3 тона. Самолетът се задвижва от 12-цилиндров V-образен бензинов двигател с мощност 1800 к. с. Максималната скорост е 630 км/час, а таван на полета 11 500 м. Въоръжението е съставено от едно 20 мм оръдие и две 7,92 мм картечници. Пилотът е само един.

В този въздушен бой участват 17 броя от този самолет, базирани на летището в Божурище. В редовете на българските ВВС тогава има общо 164 самолета.

Dewoitine D 520

Девоатин Д-520 е изтребител, произведен преди началото на Втората световна война във Франция. Размах на крилете му е 10 м, дължина - 9 м, а максимално излетно тегло 2,1 тона. Задвижването е от 12-цилиндров V-образен бензинов двигател с мощност 850 к.с. - наполовина на Месершмит-109 Г 2.

Максимална скорост е 480 км/час - по-ниска от тази на американските бомбардировачи, а тавана на полета 11 000 м. Въоръжението е от едно 20 мм оръдие и четири 7,5 мм крилни картечници. Екипажът отново е от един пилот.

България закупува тези самолети от Германия, която ги е пленила от Франция, след окупирането й през май 1940 г. Това е морално остарял самолет, неотговарящ на изискванията за скоростен маневрен бой през 1943/44 г. В този въздушен бой участват 19 от тях, базирани във Враждебна и Марино поле, край Карлово.

B-24 Liberator Overhead Flyby

Американските "летящи крепости" Б-24 "Либерейтър" са разработени и произведени от фирмата "Консолидейтед". Това е стратегически бомбардировач с 4 двигателя, всеки от тях с мощност по 1200 к.с. Размахът на крилата е 34 м., а бомбеният товар е от 3,6 тона. Максимална скорост е 490 км/ч., а таванът на полета - 8 500 м. Бойният обсег е 2700 км, а екипажът - 10 души.

Flybys of Two Beautiful Restored WWII Lockheed P-38 Lightning Fighters

Тежкият изтребител на САЩ П-38 "Лайтнинг" е разработен и произведен от фирмата "Локхийд". Размахът на крилете е 16 м, дължина - 11,5 м, а максимално излетно тегло 8 тона.

Задвижването е от два бензинови двигателя, максималната скорост е 670 км/час, а таванът на полета е 13 400 м. Въоръжението е от едно 20 мм оръдие и 4х12,7 мм картечници. Екипаж - 1 пилот.

Това е първият и последен въздушен бой на 27-годишния Димитър Списаревски. Един от свидетелите на въздушната битка е сваленият американският пилот на прикриващ изтребител "Лайтнинг" - Джон Макландън от Джорджия.

Плененият пилот разказва как след няколко атаки самолетът на Списаревски се насочва към една от "летящите крепости" отдолу и не спирайки да стреля с бордовите оръжия, се врязва вертикално в корема на бомбардировача.

Последва мощна експлозия и двата самолета се сриват към земята в района на село Долни Пасарел, на 20 км южно от София.

Бомбардировачът пада на десния бряг на река Искър. Месершмитът се удря в голяма скала, а овъгленото тяло на Списаревски "изхвърча" от кабината и е намерено встрани от останките. От "летящата крепост" загиват девет души от екипажа. Оцелява само един от стрелците в опашката, който успява да скочи с парашут и е пленен от местен селянин.

Другият загинал наш пилот - 22-годишният подпоручик Георги Кюмюрджиев, сваля един "Лайтнинг", атакува няколко пъти една от крепостите, но към него се нахвърлят шест вражески изтребители, които го прострелват фатално. Самолетът му пада в района на село Калище, Радомирско.

Списаревски е първата българска "жива торпила" - пилот, изпълнил таран и загинал при него. На следващия ден в своята вечерна емисия Радио Лондон се обръща към защитниците на София: "Български пилоти, ние знаем, че сте храбри и сте готови да браните до смърт своята Родина, но няма смисъл да се блъскате в нашите "крепости". Защото вие сте малко, а ние сме хиляди".

Англичаните са били силно притеснени от героизма на българите.

Бомбардирана София / The Bombing of Sofia (1944)

Ето още исторически факти:

В периода от октомври 1943-та до април 1944 г. над София са проведени 10 тежки бомбардировки.

Нека направим едно сравнение на жертвите от двете страни - САЩ и България: Свалени американски самолети от българските изтребители и зенитна артилерия - 185 броя, свалени български самолети от американците - 27 броя. Или съотношение 7 към 1.

Загинали американски пилоти 256 души, загинали български пилоти - 22 души. Или съотношение 12 към 1.

Загинали български, цивилни граждани от бомбардировките - 4200 души.

Пленени американски летци и членове на екипажите им - 330 души.

В Североизточна България, на платото край Шумен, е създаден военнопленнически лагер за тези американски летци и екипажи. През юли 1944 лагерът е препълнен и всички са преместени в по-голямо, наскоро ремонтирано казармено помещение. Пленниците са били пускани под охрана да работят в града и да си купуват с изработените средства допълнително храна и цигари. След 9 септември 1944 г. всички пленници са предадени на съюзниците.

В заключение, всеки от Вас може да посети гроба на Списаревски в Централните софийски гробища в Алеята на летците. Можете да поднесе цветя в знак на уважение и признателност към паметта и героизма на големия български патриот и пред неговия паметник в София, в ж.к. Дружба 1, до бл. 126 на улица "Капитан Димитър Списаревски".

https://it.dir.bg/tehnologii/dimitar-spisarevski-istoriyata-na-letetsa-zhertval-zhivota-si-za-rodinata

[Hatshepsut]

"Историята оживява" - кап. Димитър Списаревски

[Hatshepsut]

Копие на самолета на Димитър Списаревски бе представено в Националния исторически музей

Точно копие на самолета на легендарния български летец капитан Димитър Списаревски беше открит в парковото пространство на Националния исторически музей. Копието на самолета „Месершмит“ е изработено от Асоциацията за история и бъдеще на българската авиация в партньорство с музея, както и с подкрепата на Випуск 1995 г. на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ – Долна Митрополия.


„Месершмит“ 109 – е абсолютно точна реплика на самолета, с който е летял Списаревски в последния си бой. На 20 декември 1943 година той защитава небето над София, извършвайки саможертвен маньовър - таран срещу вражески бомбардировач, за да защити столицата — акт, който завинаги го превръща в символ на чест, дълг и безусловна любов към Родината. Геройската постъпка му печели прозвището „живата торпила“, а примерът му се изучава в много учебници по въздушен бой.
доц. д-р Бони Петрунова - директор на НИМ:
,,Трябва да помним нашите герои, защото България ще продължи да съществува, да лети високо, докато пази спомена за своите герои, дали живота си за нея. Всеки от вас има своята биография зад гърба си, биография, в която неговите прадеди са правили грешки, геройства, саможертви, но в крайна сметка това е довело до вашето създаване, това е довело до това да се наричате българи, това е довело да имаме обща памет и това, което представляваме, така е и с историята на един народ, трябва да се отразяват всички моменти, най-вече трябва да се напомнят, тъй като ние забързани в ежедневните си грижи забравяме тези неща, които са ни запазили като народ.“   

Сред гостите на церемонията бе и племенникът на големия българин, носещ неговото име. Димитър Списаревски отдаде почит не само към подвига на своя чичо, но и към всички летци, отдали живота си за родината. 
 
Димитър Списаревски - племенник на пилота:
,,Този самолет не е само за моя чичо, този самолет е за всички български летци, защитавали небето на България, те заслужават тази почит, това е едно признание, национално признание. Това е един момент, радостен за нас, които сме живи и които знаем какви усилия бяха направени, за да потъне в забрава подвига на тези летци. Не говоря само за моя чичо, това са 23-ма загинали летци.“ 

Копието на самолета е изработено с подкрепата на над 150 дарители, предстои да бъде изграден и купол, който да го предпазва от атмосферните условия — сняг, дъжд, за да се запази максимално дълго репликата на героя.

Копие на самолета на Димитър Списаревски – част от експозицията на Националния исторически музей


Копие в мащаб 1:1 на самолета на капитан Димитър Списаревски - модел "Месершмит-109 G-2", ще бъде открит днес в Националния исторически музей.

Списаревски е един от най-обичаните герои на нашето съвремие, заяви в интервю за БТА авиоинженер Орлин Георгиев – председател на Асоциацията за история и бъдеще на българската авиация (АИББА). „Красив, висок, изключително обичащ България. Колко от нас в днешно време биха дали живота си за България? Колко от нас биха казали: „Аз съм се венчал за България“? За мен той се нарежда веднага след Левски, Ботев и Бенковски“, каза Георгиев.

Копието на самолета е изработено от АИББА в партньорство с Националния исторически музей. Димитър Списаревски загива на 20 декември 1943 г. при първия си боен полет, след като сваля един американски бомбардировач чрез въздушен таран по време на бомбардировките на София от англо-американските военновъздушни сили през Втората световна война (1939-1945 г.). Посмъртно е повишен в чин полковник, посочва отдел „Справочна“ на БТА.

"Месершмит-109 G-2"

Именно заради паметта и духа на Димитър Списаревски решихме да създадем реплика на неговия самолет, каза Георгиев. Следващата наша стъпка е и паметник на героя в района на кръговото движение на 4-ти километър в София, посочи той.

Около три месеца търсихме изпълнител на проекта и имахме изключително скъпи предложения, след което се срещнахме с Румен Чакъров, който предложи много добра цена, постижима с даренията, които можехме да съберем. Да изградим репликата отне около година и три месеца. Шест месеца продължи проектирането на 3D компютърна графика. Самолетът е с размери десет метра размах на крилата и девет метра дължина, обясни Георгиев.

По думите му самолетът е с изцяло метална обшивка, като дървени са само управляващите плоскости в опашката. Всичко останало е дървена конструкция, покрита с алуминиева ламарина и е нитована с абсолютно същия брой нитове, колкото са нитовани и оригиналните самолети „Месершмит". Другата трудност се оказаха боите. Времето беше много лошо - ниски температури, дъжд, влага - това затрудни много процеса, каза още Георгиев.

Асоциацията подарява самолета на Списаревски на Националния исторически музей, като сме се ангажирали да изградим и купол, който да го покрие от атмосферните условия — сняг, дъжд — и да се запази максимално дълго репликата на героя, за да пазим духа и паметта, обясни Георгиев.

Копието на самолета е изработено с подкрепата на над 150 дарители, като най-големите от тях са от випуск 1995 г. на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“, отбеляза още Орлин Георгиев. 

Капитан Димитър Списаревски

Димитър Списаревски е защитавал София със своя таран, защитавал е небето на България. Трябва да го обичаме и да пазим неговия дух и неговата памет, заяви Георгиев. Според него обаче Списаревски не е достатъчно познат сред младото поколение. Хубаво е да се популяризира идеята и да се разпространява неговият подвиг, добави Орлин Георгиев.

Копие на самолета на капитан Димитър Списаревски ще посреща посетителите в НИМ от днес