Гладоморътъ въ Украйна 1932-1933г.

[Hatshepsut]

Гладоморът в Украйна 1932-1933г.

Големият глад в Украйна е едно от най-зловещите събития в Европа през 20-ти век. Някои историци го нареждат начело в кървавия списък заедно с Холокоста, Арменският геноцид и трудовите лагери в Сибир. Но за другите събития знаем от десетки години, хиляди статии, научни трудове и книги са изписани за нечувания ужас, съпътстващ тези имена. За Гладомора започва да се говори активно едва преди 30-ина години. Интересно е, че Западът също не обръща внимание на исканията на Украйна тази нейна тъмна страница в историята да бъде призната като акт на геноцид.

Но как точно се е зародил Големият глад и дали не е по-скоро каприз на Майката Природа, а не умишлено дело? Тук всички историци са на едно мнение - бедствието е причинено от човешка ръка. При това не коя да е ръка, а тази на най-безскрупулния лидер на СССР - Йосиф Джугашвили - Сталин.

Първите сблъсъци между правителството на СССР и украинските селяни става още през 1928, когато властите въвеждат Колективно стопанство. Системата има за цел да ликвидира частната собственост и да обедини множеството малки имоти в по-малко на брой, но по-големи обработваеми площи. Това би довело до увеличение на продукцията. Някои от по-заможните жители на украинските села, наричани кулаци, спомняйки си дългите години на крепостничество, отказват да влязат доброволно в програмата за Колективна собственост.

Незабавната реакция на Москва е да обяви това движение за бунт срещу Режима. Сталин сформира бригади за „разкулачване“ на Украйна. Въоръжени мъже тръгват из цялата територия на проблемната област и насилствено отнемат земята на всеки, който отказва да я присъедини към Колективното стопанство. Близо половин милион селяни, обявени за кулаци, са насилствено изхвърлени от домовете си и пратени в лагерите в Сибир.

Земята била обединена в държавни предприятия. Тук би следвало обстановката в региона да се успокои. За съжаление, лидерът на СССР вече бил заключил, че украинските селяни са опасни за целостта на Съюза и трябва да бъдат премахнати или поне „пречупени“. Затова през 1932 квотата на земеделски стоки за износ за Украйна се вдига поголовно. Земеделските райони са принудени да изнасят почти цялото количество произведена реколта за градовете. Укриването на храна е става наказуемо с 5 години затвор. В резултат на тези непосилни условия, в селата започва истински кошмар. Всички ядивни продукти стават толкова редки, че за да „поддържа спокойствието“ в региона, Сталин праща военни конвои да пазят складовете с продоволствия. От други региони на СССР пристигат въоръжени бригади, имащи за цел да тършуват из домовете на украинците за скрити запаси. При намиране на такива, притежателят на малкото допълнителна храна бивал жестоко пребиван от самите бригадири.

В тези условия много майки изпращат децата си към градовете. Там гладът се усеща по-слабо. Работниците получават малки, но редовни дневни дажби. По-редки са репортажите за масова смърт от недохранване в индустриализираните части на областта. Въпреки това ужасяващите последствия от липсата на храна се забелязват дори и там.

През 1933 в аграрните части на Украйна смъртните случаи стават средно 30 000 на ден. Трупове на умрели от глад, повалени от болести или починали от изнемощение след работния ден могат да се видят край пътищата, подпрени на оградите, на нивите и в самите домове. Броят на загиналите е толкова голям, че специални държавни служители събират телата на камари върху ремаркета и ги изсипват заедно в големи ями.

До края на Гладомора в Украйна загиват между 1,5 и 10 милиона души. Официално приетата цифра, която правителството на независимата от 1991 държава посочва, е 4,5 милиона, от които повече от половината са новородени бебета.

До наши дни са достигнали множество разкази на очевидци. Нека погледнем някои от смразяващите кръвта спомени на жертвите на Големия глад:

„От 1931 до 1934 реколтата беше изобилна, но ни бе отнемана със сила. Хората бяха принудени да търсят по полето бърлоги на мишки, които разкопаваха, надявайки се да намерят складирани от животните нищожни количества зърно.“ – Микола Карлош, очевидец

„През пролетта, когато цъфнаха акациите, ние започнахме да ядем цветовете им. Съседът ни нямаше своя акация, затова един ден се качи на нашето дръвче. Изтичах да кажа на майка си, но тя само се усмихна тъжно.“ – Васил Демченко, очевидец

„Моля за позволение дажбата ми да бъде увеличена. Храната, която получавам не ми достига. Аз съм тежко болен и вече едва движа краката си. Ако не увеличите дажбите скоро, за моето спасение ще е твърде късно.“ – писмо, изпратено до властите, подписано от П. Любе

„Хората в селото измираха. Уличните кучета ядяха труповете на загиналите по улиците. Ако някой успееше да се доближи до кучетата, самите псета ставаха храна. В съседното село жителите разкопаха гробищата, за да ядат мъртъвците.“ – Мотря Мостова, очевидец

„Видях унищожителните последствия от глада от 1932 - 1933 през прозореца на влака в Украйна. Тълпи от семейства, облечени в парцали, просеха на гарата, майките повдигаха към прозорците на влаковете децата си, които имаха тънки като палки за барабан ръце, големи мъртвешки глави и изпъкнали коремчета. Приличаха на ембриони, извадени от алкохолни разтвори.“ – описание на Гладомора, по спомени от британския журналист Артур Кьостлер

Мемориален паметник на загиналите през Гладомора в град Киев

Въпреки ужасяващите факти, стигнали до нас през годините, на Гладомора не се е обръщало особено внимание още през 30-те години. Храната, отнемана насила от украинските селяни, се продавала евтино на пазарите в Западна Европа и Америка. Целият свят се съгласява с обяснението на Сталин за множеството смъртни случаи в областта, което гласи, че „глад в Украйна няма, хората в някои региони умират от върлуващи зарази.“

В наши дни въпросът за статута на Гладомора се повдига отново. През 2010 правителството на Украйна обявява Големият глад за геноцид, извършен над украинския народ от властите на СССР. Европейският съюз стига до дипломатичното заключение, че трагичното събитие е „престъпление срещу човечеството“. Все пак за дело на геноцид Гладомора е признат от около две дузини държави, между които Канада, Унгария, Литва, Латвия, Мексико и Австралия.

https://history.framar.bg/

[Hatshepsut]

Гладомор - геноцид чрез глад

Едно от най-тежките престъпления срещу човечеството в цялата му история, надминаващо по размери неколкократно дори арменския геноцид, е масовото изтребление на украинци, осъществено от руските болшевики през  1932 г. – 1933 г.

Днес един мил и скромен паметник, въплъщаващ в себе си украинската душевност, символизира жертвите на този чудовищен акт, а с ябълките, които украинците оставят в нозете на момиченцето, сякаш искат да нахранят гладните души на милионите невинни жертви на това чудовищно престъпление.

Геноцидът (от гръцки: γενο – „род“, „племе“ и латински: caedo – „убивам“) е целенасочено и систематично унищожаване, частично или пълно, на дадена национална, етническа, расова или религиозна група посредством:

- убийство на членовете на тази група;
- тежко физическо или психическо увреждане на членовете на групата;
- насилствено възпрепятстване на тяхното възпроизвеждане;
- причиняване на каквито и да е тежки условия за живот, с цел унищожаването, изцяло или частично, на тази група;
- насилствено отнемане на деца от една група и прехвърлянето им в друга група.

Светът не познава такова масово изтребление на милиони хора, извършено в рамките на само няколко месеца.

Предистория

Украинският народ е дългогодишна жертва на руския империализъм и неговата завоевателна политика. В края на 18 век, след окончателната подялба на Полша между Русия и Австро-Унгарската империя, по-значителната част от украинския народ и територия остават  във владението на Руската империя. Полша също е поробена и в нея избухват поредица от бунтове и въстания, удавени в кръв и пожарища от Русия – Полско освободително въстание 1794, Полско одвободително въстание 1830–31, Полско освободително въстание 1863–64, потопено в кръв от генерал Гурко, командващ опълчение, аналогично на башибозука в Османската империя. Русия не иска да хвърля редовна армия срещу полския народ, защото разчита на свирепостта и диващината на опълчението, сформирано от крепостни селяни, за да се разправи с максимална жестокост с гордите поляци.

През 19 век украинската интелигенция, вдъхновена от национални и революционни  движения в Европа, прави непрестанни опити да възроди украинските културни традиции. Руското правителство всячески се стреми да ограничава дейноста им и се отнася крайно отрицателно към тези настроения, като дори забранява използването и изучаването на украински език. Впрочем със закон от 1880 г. Русия забранява и изучаването на полски език в полските училища.

Въпреки тези мерки, възродената украинска нация бавно и сигурно се разраства и придобива ясно осъзната цел – национална независимост. Кротки и работливи, украинците в рамките на няколко поколения успяват етнически да разширят своите граници по напълно естествен път, изхранвайки между другото паразитната Руска империя.

В края на 19-и и началото на 20-век Украйна произвежда повече от половината от зърното в Руската империя и над 30% от селскостопанската продукция.

Когато на 3 март 1918 г. Русия претъпява най-голямото си военно поражение и капитулира пред България и съюзниците й – Германия, Австро-Унгария и Турция с Брест-Литовския мирен договор, губейки над 1 милион кв. км. от територията си, за първи път пред украинския народ се отваря възможността да се създаде независима украинска държава.

Прави чест на България, че е първата държава в света, която признава независима Украйна и отваря посолство там.

За съжаление след капитулацията на Централните сили през 1919 г. и подписването на  безумния Нойския договор, руските болшевики се възползват от ситуацията и през 1920 г. отново окупират значителни части от Украйна. Следват Армения и Грузия, които са поели също за кратко глътка свобода. На 23 август 1939 г. съветска Русия ще подпише с нацистка Германия приятелския пакт Рибентроп – молотов по силата на който си поделят Полша, Русия отново анексира Прибалтика и я връща в състава на империята, а след това напада и бившата си губерния Финландия, освободила се от руско робство също през 1918 г.

Днес, от позицията на времето, ние можем да видим, че има пълна приемственост в целите, методите и средствата на имперската руска политика, която само сменя носителите си – руските болшевики, заменили имперската алчност с нова, по-агресивна и по-жестока експанзионистична политика.

Първоначално, през 1921–1924 г. възродилата се украинската национална идея набира сили  и дори се разпространява в обширна територия с традиционно смесено население на изток и юг в Украинската съветска социалистическа република. Предприета е широка кампания на украинизация. Създадена е широка образователна система, базирана на украинския език, която довежда до ограмотяването на предимно украински-говорещото селско население. Масово вестниците започват да се издават на украински език и се усеща подем в целия културен живот. Украинизират се големите градски центрове.

Руските болшевики бързо разбират, че това ще е пагубно за тях и веднага още през 1925 г. започват чистка сред привържениците на украинизацията. Хиляди украинци, вкл. болшевики са заточени в концлагери или разстреляни след скалъпени процеси.

През 1928 г. руските болшевики започват и насилствена колективизация. Трудолюбивите украински селяни, които вече поколения наред обработват личната си земя, се противопоставят на руските болшевики и масово отказват да се включат в колхозите. Насилствената колективизация има опустошителен ефект върху селскостопанското производство. Украинските селяни нямат намерение да изхранват паразити и масово отказват да предедат земята се. През 1929 г. – 1930 г. в украинските села са пратени десетки хиляди партийни функционери – върли болшевики и лумпен пролетариат.  Намесата на руските болшевики в земеделието е пагубно. Навсякъде колективизацията води до спад на земеделската продукция и няма как да иначе, при положение, че тя се ръководи от хора, които през живота си не са се трудили.

През 1930 г. – 1931 г. над 300 000 украински селяни са обявени за кулаци – класови врагове и са подложени на насилия и репресии.

(През 1930 г. ще се проведе и първата масова етническа чистка в Крим, която може да се счита и за тренировка на предстоящия Голодомор. Полуостровът е блокиран от руските болшевики, вкарани са крупни армейски части, както и части на НКВД и над 30 000 българи, гърци и арменци, които отказват да се включат в колективизацията, са депортирани от полуострова в Сибир, за да не видят никога повече родните си места, като на тяхно място са докарани руски колхозници. През 1944 г. правителството в Кремъл ще изсели от Крим и над 200 000 татари, като през следващите години ще заселва на тяхно място рускоговорящи от вътрешността на империята.
В приложения документ от февруари 1932 г. ясно се виждат последиците от прилаганите мерки от руските болшевики по отношение на населението в Крим, както и в други региони, където хората се опитват да си набавят хляб.)

Въпреки спада на земеделската продукция болните мозъци в Кремъл увеличават през 1932 г.  квотите за доставка на зърно от Украйна с цели 44 %. Естетествено квотата не е изпълнена, тъй като селското стопанство е досъсипано от болшевиките, а и самите селяни се страхуват да предатат продукцията си, защото не са сигурни, че ще има какво да ядат децата им.
На 7 август 1932 г. Кремъл приема закон, с който се въвежда смъртно наказание за кражба на обществена собственост. За кражба се счита намереното жито в хамбарите на селяните, което не са предали, включително и житото, отделено за посев. Жито, засято, отгледано и ожънато от самите украински селяни. За кражба се считат и непредадените животни и животинска продукция – мляко, яйца, месо.

По силата на закона само през първия месец на смърт са осъдени и екзекутирани над 4000 селяни. На 16 септември Политбюро на руските болшевики отменя тайно смъртното наказание за леки кражби,  а според доклада на  ръководителя на Върховния съд, до 15 януари 1933 г. 103 000 души са осъдени по декрета от 7 август.



Заб. Този закон е отменен едва на 13 април 1959 г. с Указ на Президиума на Върховния Съвет на СССР.

На 9 ноември таен декрет нарежда на службите за сигурност да увеличат своята „ефективност“. Молотов нарежда, че ако в селата не се открие зърно, трябва да се конфискува всичко останало, а на 6 декември е издадена нова заповед, която въвежда забрана за доставките на стоки и храни за селата, неизпълнили квотите за производство на зърно, както и конфискуването на откритото на място зърно и парични средства и забрана на търговията в тях.

В богата до вчера украинска провинция, една от най-плодородните земи в света, настъпва масов глад и са хвърлени пълчища от руски болшевики, части на армията и НКВД. Съставена е специална комисия, начело с Вячеслав Молотов (същият руснак, който на 25 август 1939 г. подписва приятелския договор с Хитлер, с който Съветска Русия и нацистка Германия си поделят Полша)

  Блокирани са пътищата, селата, градовете. Забранено е напускането на населените места. За неподчинение или опит за бягство – разстрел на място или в най-добрия случа затвор. Започва изземане на зърното и добитъка. Ако не успеят да ги открият, се иззема всичко налично – картофи, цвекло, зеленчуци.

На 6 декември 1932 г. е издадена  заповед, която въвежда забрана за доставките на стоки и храни за селата, неизпълнили квотите за производство на зърно, както и конфискуването на откритото на място зърно и парични средства и забрана на търговията в тях. За налагането на тези разпоредби в селата са изпратени специални „ударни бригади“, като се конфискува зърното, използвано от селяните за собственото им изхранване, както и заделеното за посев. Тези мерки, заедно със забраната за пътуванията и въоръжените блокади на украинската граница от войски на НКВД, превръщат украинската провинция в огромен лагер на смъртта.

Настъпва масов глад. Хората са безсилни. Цели семейства лежат безпомощни в къщите си и бавно започват да умират от глад.

Големи групи деца, бягащи от провинцията, са арестувани от властите и изпращани в сиропиталища, където скоро също умират от недохранване. В градовете също започва масов мор.

В същото време износът на зърно от СССР, макар и наполовина намалял, продължава. През 1932/33 са изнесени 1,607 млн. тона, през 1933/34 – 1,441 млн. тона.

Руските болшевики имат нужда от валута, а животът на няколко милиона украинци не е по-важен от валутата, придобита чрез експорта на зърно...

Карта на етническото прочистване чрез гладна смърт, засегнало територия от над 1 милион кв. км. и причинило смъртта на 10 милиона човека общо

Масовото убийство на милиони украинци е признато официално за ГЕНОЦИД, ИЗВЪРШЕН ОТ РУСКИТЕ БОЛШЕВИКИ СПРЯМО УКРАНСИЯ НАРОД от:

– Генералният секретар на ЮНЕСКО Коитиро Мацуура през 2003 г.
– Католическата църква – 2004 г.
– От Вселенската патрияршия и Вселенския Патриарх Вартоломей I – 20.11.2008
– Европейския съюз – 2008 г., както и от десетки държави по света.

http://istinata.bg/?p=723

[Hatshepsut]

Днес, четвъртата събота на м. ноември, в Украйна почитат паметта на жертвите на Гладомора от 1932-1933 г. - милиони украинци унищожени от тоталитарния комунистически режим и Съветска Русия.

В края на 19-и и началото на 20-век Украйна произвежда повече от половината от зърното в Руската империя и над 30% от селскостопанската продукция.

През 1928 г. болшевиките започват масова насилствена колективизация. Трудолюбивите украински селяни, които вече поколения наред обработват личната си земя, се противопоставят на руските болшевики и масово отказват да се включат в колхозите. Насилствената колективизация има опустошителен ефект върху селскостопанското производство. Украинските селяни нямат намерение да изхранват паразити и масово отказват да предадат земята си. През 1929 г. – 1930 г. в украинските села са пратени десетки хиляди партийни функционери – върли болшевики и лумпен пролетариат. Намесата на руските болшевики в земеделието е пагубно. Навсякъде колективизацията води до спад на земеделската продукция.

През 1930 г. – 1931 г. над 300 000 украински селяни са обявени за кулаци – класови врагове и са подложени на насилия и репресии.

Въпреки спада на земеделската продукция от Кремъл увеличават през 1932 г. квотите за доставка на зърно от Украйна с цели 44 %. Естетествено квотата не е изпълнена, тъй като селското стопанство е досъсипано от болшевиките, а и самите селяни се страхуват да предатат продукцията си, защото не са сигурни, че ще има какво да ядат децата им.

На 7 август 1932 г. Кремъл приема закон, с който се въвежда смъртно наказание за кражба на обществена собственост. За кражба се счита намереното жито в хамбарите на селяните, което не са предали, включително и житото, отделено за посев. Жито, засято, отгледано и ожънато от самите украински селяни. За кражба се считат и непредадените животни и животинска продукция – мляко, яйца, месо.

По силата на закона само през първия месец на смърт са осъдени и екзекутирани над 4000 селяни. На 16 септември Политбюро на руските болшевики отменя тайно смъртното наказание за леки кражби, а според доклада на ръководителя на Върховния съд, до 15 януари 1933 г. 103 000 души са осъдени по декрета от 7 август.

На 9 ноември таен декрет нарежда на службите за сигурност да увеличат своята „ефективност“. Молотов указва, че ако в селата не се открие зърно, трябва да се конфискува всичко останало, а на 6 декември е издадена нова заповед, която въвежда забрана за доставките на стоки и храни за селата, неизпълнили квотите за производство на зърно, както и конфискуването на откритото на място зърно и парични средства и забрана на търговията в тях.

В богата до вчера украинска провинция, една от най-плодородните земи в света, настъпва масов глад и са хвърлени пълчища от руски болшевики, части на армията и НКВД. Съставена е специална комисия, начело с Вячеслав Молотов.

Блокирани са пътищата, селата, градовете. Забранено е напускането на населените места. За неподчинение или опит за бягство – разстрел на място или в най-добрия случа затвор. Започва изземане на зърното и добитъка. Ако не успеят да ги открият, се иззема всичко налично – картофи, цвекло, зеленчуци.

На 6 декември 1932 г. е издадена заповед, която въвежда забрана за доставките на стоки и храни за селата, неизпълнили квотите за производство на зърно, както и конфискуването на откритото на място зърно и парични средства и забрана на търговията в тях. За налагането на тези разпоредби в селата са изпратени специални „ударни бригади“, като се конфискува зърното, използвано от селяните за собственото им изхранване, както и заделеното за посев. Тези мерки, заедно със забраната за пътуванията и въоръжените блокади на украинската граница от войски на НКВД, превръщат украинската провинция в огромен лагер на смъртта.

Настъпва масов глад. Хората са безсилни. Цели семейства лежат безпомощни в къщите си и бавно започват да умират от глад.

Големи групи деца, бягащи от провинцията, са арестувани от властите и изпращани в сиропиталища, където скоро също умират от недохранване. В градовете също започва масов мор.

Това няма да бъде единственият етнически геноцид, осъществен от руските болшевики в Украйна. Терорът, репресиите и ужасът ще продължат и през следващите години.

През 1937 г. руските болшевики ще устроят истинска касапница в Западна Украйна, станала известна като Виницкая трагедия. 2 июля 1937 года выходит постановление ЦК ВКП(б) «Об антисоветских элементах»Решение Политбюро ЦК ВКП(б) № П51/94 — Решение на Политбюро ЦК ВКП(б) № П51/94 от 2 юли 1937 г.

Под командването на началника на НКВД И. М. Кораблёв в гр. Виница ще бъдат екзекутирани и заровени в масов гроб 9439 украинци под предтекст, че са „антисъветски елементи”

През 1947 г. Москва ще устрои нов Гладомор в Украйна, който ще отнеме живота на още над 1 милион украинци. Според официалната статистика регистрираните случаи на дистрофия – патологичен процес, водещ до необратимо нарушаване на метаболизма на клетките, вследствие системен глад, в Украйна са регистрирани 800 000 случая, а в Молдова – 300 000. Според оценките на Елман от глад през този период са загинали между 1 и 1,5 милиона хора (М. Эллман Голод 1947 г. в СССР).

Геноцидът няма да засегне само украинския народ. Същото етническо прочистване ще бъде осъществено и в Казахстан през 1932/33 г.

Макар и по-малко като абсолютен брой жертви, то има още по-тежки последици върху народа на Казахстан. Жертвите са над 1 милиона, а общо 48% от коренното населението загива или напуска принудително родината си, за да оцелее по някакъв начин. Този масов геноцид, осъществен от руските болшевики днес е известен в Казахстан като Голощёкински глад – на името на назначения от Кремъл като Първи секретар на Филипп Голощёкин.

От речта на Ворошилов на XVII конкрес на ВКП(б) /Всесъюзна комунистическа партия/: "Ние съзнателно се решихме на глад, защото ни беше нужен хляб ".

Из речта на С.Косиора –пак там: «Борбата с националистическите настроения ние започнахме с голямо закъснение - едва 1933 г. ни се отдаде да разгромим национализма и прочистим атмосферата"

Ползвани материали от Георги Георгиев, istinata.bg

[Panzerfaust]

Селяните подкрепиха болшевиките през 1917-1920 година и за благодарност последните им устроиха гладомор.

[Hatshepsut]

Ден за почит на жертвите на Голодомора в Украйна!



Паметник на жертвите на Голодомора в Украйна край село Тягинка (между Одеса и Таврия). Надписът на украински език гласи: „Украйна, на твоите синове и дъщери, големи и малки, деца и възрастни, задушени от костеливата ръка на Гладомора от 1932-33…“
Под този текст е поместен стих от Роберт Рождественски на руски език: „Посредине планеты / в громе туч грозовых / смотрят мёртвые в небо, / веря в мудрость живых.“ (Насред тая планета / под гръм на бури проливни / мъртвите гледат небето / с вяра в мъдростта на живите).

Таврийските българи в Украйна са сред жестоко репресираните общности от масовия убиец, най-големият диктатор на XX век Йосиф Сталин. Те дават огромни жертви вследствие на терористичната изтребителна политика на Москва, в това число и особено по време на Голодомора от 1932-1933г.
Тази тема изцяло отсъства в българските учебници по история, писани все още в началото на XXI век от комунисти и русофили и затова представящи удобния за Москва руски фалшифициран прочит на българската история. Нито един ред за трагедията и смъртта на поне 100 000 българи.

Янко Гочев

[Hatshepsut]

Съветски войници конфискуват жито от украински селяни, 1932г.

[Hatshepsut]

СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

На 5 март 1953 г. умира Йосиф Висарионович Сталин.
Това е краят на човека, който с желязна ръка и много кръв управлява бившата империя почти 30 години.

Жесток, безсърдечен и безмилостен дори към най-близките си съратници, Сталин явно е болен от вяло протичаща параноидна шизофрения. Диагнозата поставя световноизвестният невролог и психиатър Бехтерев през 1927 г. След 2 дни професорът умира от “остро хранително отравяне”…
Болестта на Сталин се обостря особено през 1937 г.- “Годината на терора”, когато са арестувани и разстреляни 70% от членовете на ЦК и половината от 2000-те делегати на 17-ия конгрес на КПСС. Само за периода февруари 1937 – ноември 1938 г. са екзекутирани и 43 000 офицери от Червената армия, което окуражава Хитлер да нападне необятната страна 4 години по-късно. Преднамерено и без жалост организира масовия глад (прословутият ужасяващ “Голодомор”) в Украйна, житницата на СССР, като изнася цялата й пшеница в Германия, докато над 7 млн. украинци умират, останали без къшей хлебец и по места се стига до човекоядство дори на собствените деца!
Никой не е убил повече комунисти от най-любимия им Вожд - другаря Сталин!
Със съдействието на новия страшен комисар-злодей на НКВД Лаврентий Берия, Вожда организира чудовищния Архипелаг ГУЛАГ, състоящ се от 22 основни концлагера с около 6000 по-малки филиала в цялата страна.
Жертвите на ГУЛАГ се изчисляват от 9 до 20 млн. от различните автори. (Солженицин ги изчислява на немислимите 60 млн.!). Според американския демограф Рудолф Дж. Ръмъл, в най-жестокия си период 1918 – 1953 г. болшевишкият комунизъм е избивал средногодишно по 1,7 млн. граждани на съветската империя. Безмилостна е и разправата му с кавказките народи, сътрудничили на немските окупатори – чеченци, ингушети, карачаевци, балкари, калмици, кримски татари, месхетински турци, кюрди и пр. Посред зимата на 1943-44 г. те са вдигнати рано сутрин от леглата си, а къщите им – запалени, без да се проверява дали в тях няма укрили се изплашени деца, жени и старци. След това извозват оцелелите в Сибир, където ги стоварват насред мразовитите степи да се оправят, както могат – без строителни материали, без провизии.

КАК СТАЛИН УМОРИ ОТ ГЛАД НАД 100 000 БЪЛГАРИ В СССР

По информация от Никола Караиванов-главен асистент по “История на България”, преподавател в българския лицей “Васил Левски” в Кишинев, но същевременно и лектор в Тараклийския университет.
Тараклия е малко, петнайсетина хилядно градче в Молдова. Но то е центърът на населената с бесарабски българи южна част на републиката, които са близо 100 000.
Една от гордостите на градеца е тукашният държавен университет “Григорий Цамблак”, открит през 2004 г. и поддържан с усилията и на българската държава.
Разминаваме се по коридорите с български студенти с одухотворени лица. Журналистическият шанс в лицето на моя приятел Димитър Боримечков ме среща с един едър мустакат мъж. Запознаваме се - Никола Караиванов, главен асистент по “История на България”, преподавател в българския лицей “Васил Левски” в Кишинев, но същевременно и лектор в Тараклийския университет. След няколко разменени реплики осъзнавам, че този човек е един от малкото “посветени” в една болезнена тема -
Гладомора от 1947 година над бесарабските българи

Когато говорим за Бесарабия, трябва да уточним, че една малка част от нея е в границите на Молдова, а останалата част е в Одеската област на Украйна.
“Още при първите ми контакти с бесарабските българи бях шокиран от разказите на възрастни хора за едно събитие, което те наричаха Гладомора - започва разказа си Никола Караиванов, който живее тук от 1989 г. - По-късно като историк аз прочетох доста литература по темата. Разговарял съм с много хора, включително и с дядото и бабата на моята съпруга - бесарабска българка, които са преживели това страшно събитие.”
Гладоморът представлява мероприятие на съветската власт, което се извършва в различни региони по различно време. Това “мероприятие” представлява събирането на всички храни от селяните, всичко годно за ядене - зърно, домашни животни, консерви и т.н. Блокират се селата и хората са обречени на гладна смърт. Защо се прави това? Първият гладомор се организира в Украйна през есента на 1932 и зимата на 1933 година. Обикновено го правят есента, когато е прибрана реколтата от полето. Стратегическата цел е да бъде всят ужас в селяните, за да бъдат пречупени психически и да влязат в колхозите - разбира се, които са останали живи.
Ситуацията в руските села след 1917 г. била следната - 5-10 по-богати селяни, а останалите били ратаи и бедняци. Затова там колективизацията се извършила лесно. Обаче в украинските села ситуацията е коренно различна - основната част са средни селяни, които притежават значително количество земя.
“Значи - там не става да хванеш 10-12 кулаци, да ги пратиш в Сибир, да им вземеш земята и да направиш колхоза - обяснява Караиванов. - Поради тази причина се организира този страшен Гладомор.”

През 1932-1933 г. по този начин в Украйна са убити между 7 и 10 милиона селяни

Това е една страшна цифра, това е нещо, на което не се дава гласност докрай… “И знаете ли кое ме учудва най-много - че именно потомците на тези хора от Източна Украйна сега искат да се отделят и да минат към Русия. Може би искат да им се случи втори Гладомор, не знам”, клати скептично глава историкът.
По това време Бесарабия се намира в очертанията на Румъния, чиито граници са стигали до Одеса. Бесарабските българи от 1918 до 1940 и от 1941 до 1944 година са били под румънска власт. Румънският терор бил невероятен, грабежът - също. Но така или иначе до смърт от глад не се е стигало. Защото българските селяни са имали земя, която са обработвали; имало е за румънските чокои, имало е и за тях… Но през 1944 година Бесарабия минава в границите на Съветския съюз. И през 1946-а се поставя въпросът за колективизацията. Но ситуацията там била сходна с тази в Украйна, тъй като близо 95% от селяните са били средни собственици със стопанства от по 500-600 дка земя… Най-богатите са ги забирали целите семейства - на камиони, на влакове - и в Сибир. Но останалата маса е трябвало да бъде изплашена. Тази е причината Сталин да организира през 1946 г. Гладомор в Южна Молдова и в част от Одеска област.
В акцията са участвали части на армията, на НКВД (съветската жандармерия), включени са комсомолски и партийни организации, които заедно с тях се движат, обясняват, разясняват, че няма нищо страшно. Влизат в селата и събират всичко - зърно не се оставя даже за посев, обират се всички плодове, консерви, домашни животни. На хората казват, че през зимата ще получават храна, дажби, но сега храната са нужна за възстановяването на следвоенния Съветски съюз.
После тези райони се блокират от войници и НКВД, за да не могат гладуващите да стигнат до други села и най-вече до големите градове. Защото в Измаил, Кишинев, Одеса е имало продоволствие. Някои от селяните успяват да укрият зърно, закопават го в ями в земята. Но усърдните комсомолци обикалят по дворовете и мушкат с железни шишове пръстта; така откриват заровеното зърно. И докато комсомолците и партийците получават редовно храна и вечер гуляят, сред останалото население започва страхотен глад. Хората започват да ядат кучета, котки, плъхове, корени.
Стига се и до канибализъм
В умопомрачение някои посягат и на децата си, има документирани случаи. Никола Караиванов припомня, че в обсадения Ленинград има три заповеди на Сталин за разстрелване на канибалите. Но трябва да се прави разлика между канибализъм и трупоядство. По време на гладомора го е имало и едното, и другото.
И сега има хора с болшевишки манталитет, които се опитват да оправдаят Гладомора със сушавата 1946 година, когато имало слаба реколта. Всеки, който е живял в Бесарабия, знае, че има такива цикли - на всеки 7-8 добри години има по три последователни сушави години. Да, имало е понякога недохранване, но никога преди хора не са умирали от глад. А ето до какъв жесток парадокс се е стигнало тогава - голяма част от иззетото зърно съветските власти изнесли в чужбина за валута. Но го имало и това - на гарата в Болград например направили площадка, където били струпани камари с неизвозено зърно, което се охранявало от войници. Имало хора, обезумели от глад, които се прокрадвали с кофичка или с торбичка да вземат храна за децата си. Те били разстрелвани на място. Войниците обикновено били етнически руснаци и са нямали милост. Това зърно го валят дъждове и снегове и до пролетта то покълва, става на тор, но не се дава на гладуващите. Така че подобно твърдение за сушавите години е един жалък опит да се оправдае това чудовищно престъпление на съветската комунистическа власт, която съзнателно планира и провежда този геноцид.
Всяко престъпление, колкото и да бъде прикривано, не може да остане изцяло в тайна. Винаги остават следи, в случая - документи. Има съхранени документи в много архиви в Кишинев, в Измаил, в Одеса, в Москва - твърди Н. Караиванов. Какво представляват тези документи? Това са обикновено писма от председателите на селсъветите, че няма какво да се яде и хората умират от глад. Документи могат да бъдат и църковните книги, в които се регистрират опелата. Примерно в църковната книга в болградското село Чийшия (Огородное) може да се види, че през 1944-1945 година са опети по около 50-60 покойници; докато в края на 1946 и началото на 1947 година се вижда пикът, когато са опети 850- 900 души. И това не е точната цифра, защото не всички покойници са били опявани. Тогава хората са падали, така както вървят по улицата, и са умирали. И е минавала каруца, натоварвали са труповете и са ги карали на гробищата. По свидетелствата на преживелите Гладомора само в Тараклия през онази кошмарна зима измира около 40% от населението.
Комунистите постигат целта си - през пролетта оцелелите селяни сформират колхозите, отпускат им малко зърно за посев, което прегладнелите хора изяждат. Освен онзи генетичен страх, който сталинистите вкарват в поколенията, много от преживелите глада не могат да се възстановят напълно.
По мнението на съвременните историци в Молдова и Украйна по време на втория Гладомор през 1947 г. умират от глад около 700 000 души. Според местните историци проф. Николай Червенков и проф. Иван Грек етническите българи, загинали при гладомора са минимум 70 000 души. Към тях трябва да се прибавят и етническите българи в Таврия, днешна Запорожка област на Украйна, загинали при Гладомора от 1932-1937 г., които са около 30 000 души. Което означава, че в Съветския съюз при двата Гладомора са убити над 100 000 българи.
Да направим една съпоставка - Априлското въстания е “струвало” живота на около 30 000 български мъченици.
Докато жертвите на съветския режим са 100 000!"

https://przone.info/2020/06/04/

[Hatshepsut]

Германия планира да определи като геноцид Гладомора в Украйна през 30-те години на 20-и век


Германският външен министър Аналена Бербок

БЕРЛИН, 
25.11.2022 14:36
(БТА)

Германия планира да приеме резолюция, с която ще признае за "геноцид" глада в Украйна, причинен преди 90 години от режима на Сталин, предаде Франс прес.

Проекторезолюцията, внесена от управляващата коалиция на либералите от ГСДП, Зелените и Свободните демократи, както и от консервативната опозиция ХДС-ХСС, ще бъде обсъдена в сряда в Бундестага, долната камара на парламента.

През 1932 г. и 1933 г. около 3,5 милиона украинци стават жертва на Гладомора (на украински "Голодомор", което означава "изтребление чрез глад"), причинен от режима на Сталин. Земеделската продукция е иззета при колективизацията на земеделската собственост.

Този глад е "част от списъка на нечовешките престъпления, извършени от тоталитарните системи, които отнеха живота на милиони хора в Европа, особено през първата половина на 20-ти век", се казва в проекторезолюцията. Това престъпление "е част от общата ни история като европейци. От глада и репресиите е засегната цяла Украйна, а не само зърнопроизводителните ѝ райони", се подчертава в документа. "Затова от днешна гледна точка е ясно, че това е геноцид в исторически и политически план".

Класификацията на геноцида като понятие, възникнало по време на Втората световна война, има и актуално значение с руската инвазия в Украйна. Депутатът от партия "Зелени" Робин Вагенер, един от инициаторите на текста, заяви, че и днес насилието и репресиите се опитват да подчинят Украйна и да я лишат от нейните жизненоважни ресурси.

Според него определянето на Гладомора като геноцид е "предупредителен сигнал". Руският президент Владимир Путин "следва жестоката и престъпна традиция на Сталин", добави Вагенер.

Украйна води от години кампания за признаване на Гладомора за геноцид. Русия категорично отхвърля подобно определение, тъй като големият глад в СССР в началото на 30-те години на миналия век взема жертви не само в Украйна, но и в Русия, Казахстан, сред волжските немци и други народи.

Германската външна министърка Аналена Бербок приветства инициативата на парламента да обяви за геноцид Гладомора през 1932-33 г., предаде Ройтерс.

Гладоморът е резултат от усилията на съветския лидер Йосиф Висарионович Сталин да колективизира селското стопанство и да изкорени зараждащото се по това време украинско националистическо движение.

https://www.bta.bg/bg/news/world/366520-germaniya-planira-da-opredeli-kato-genotsid-gladomora-v-ukrayna-prez-30-te-godin

[Hatshepsut]

"Планирано масово убийство": Гладоморът на Сталин е геноцид над украинците


Киев: паметникът "Горчив спомен от детството", посветен на жертвите на Гладомора

Германският Бундестаг е решен да признае Гладомора в Украйна за геноцид. В Съветския съюз темата беше табу. Въпросът е защо и Западът мълча толкова дълго за ужасното престъпление на режима на Сталин.

В продължение на половин век не се казва нищо за една от най-страшните хуманитарни катастрофи на 20 век: между 1932 и 1933 година в Съветския съюз около осем милиона души умират от глад, половината от които в Украйна, която още тогава е наричана „житницата на Европа“.

Съветският диктатор Сталин и неговият режим умишлено оставят селяните в Украйна да гладуват, тъй като се опасяват от въстание срещу комунистическия режим и провежданата от него принудителна колективизация в селското стопанство.

След това започват да се държат така, като че ли никога не е имало глад. Резултатите от едно преброяване се укриват, а преброителите са разстреляни. Над два милиона са и жертвите на глада в Казахстан. А руският режим и до днес оспорва отговорността си за тази катастрофа.

Съветската пропаганда говори за "дефицит на храни"

Все пак информация за Гладомора (гладна смърт на украински) е било писано още навремето. Британският журналист Гарет Джоунс обикаля през 1930-те години Съветския съюз и засегнатите райони в Украйна, след което споделя впечатленията си на пресконференция в Берлин. Там за първи път се споменава не за „дефицит на храни“, както бива наричано явлението от сталинската пропаганда, а за „глад“. Джоунс е единственият западен журналист, посетил тези места, но така и не му повярвали – на фона на статиите от Москва на други западни кореспонденти, които били изпълнени със съветска пропаганда.

Западните историци, които изследвали Гладомора, пък били дискредитирани, разказва Щефан Крафт, режисьор на пиеса за страшния глад, представена в Кьолн. Той изтъква, че европейската левица е искала да подкрепи съветския проект и това обяснява защо Гладоморът е бил премълчаван. „Вестниците са пишели за Гладомора, но проблемът е бил игнориран, за да не бъде застрашен утопичният проект на социализма.“

"Планирано масово убийство"

Сега, след руската инвазия в Украйна, германският Бундестаг е решен да даде своята политическа оценка за ужасното престъпление и да признае Гладомора за геноцид. В това отношение няма никакво съмнение, казва американската историчка Ан Апелбаум: „Това е било планирано и разпоредено масово убийство“.

Киев, ноември 2022: възпоминание за жертвите на Гладомора в Украйна

Актьорът Андре Ерлен, който участва в кьолнската постановка, посветена на Гладомора, настоява, че дебатите за тази историческа катастрофа трябва да продължат. „Гладоморът трябва да бъде възприеман като част от изтърпяното от народа насилие. Това е просто друг вид колониална история“, смята Ерлен, визирайки преживяното от Украйна по време на Руската империя, на Съветския съюз и на модерна Русия.

https://www.dw.com/bg/planirano-masovo-ubijstvo-gladomort-na-stalin-e-genocid-nad-ukraincite/a-63943598

[Hatshepsut]

Германският парламент призна глада в Украйна през 30-те години за геноцид


Депутатите в германския Бундестаг дебатират по резолюцията, признаваща украинския "Гладомор" през 30-те години за геноцид, глад, причинил смъртта на над 3 милиона украинци

Германският парламент прие резолюция, признаваща за геноцид "Гладомора" в Украйна през 30-те години - масов глад, за който се предполага, че е причинил смъртта на над 3 милиона украинци, при репресивното управление на съветския ръководител Йосиф Сталин, предаде Асошиейтед прес.

Резолюцията беше внесена в долната камара Бундестага от трите партии от управляващата коалиция на канцлера Олаф Шолц и от основния опозиционен блок. След дебати, на които присъстваше и украинският посланик в Германия, тя беше приета с техните гласове, а останалите две опозиционни партии се въздържаха.

Гласуването се състоя само броени дни след като Украйна отбеляза 90-тата годишнина от началото на глада.

В резолюцията е записано, че "масовата смърт от глад не е резултат от провалени реколти; политическото ръководство на Съветския съюз при Йосиф Сталин е отговорно за тях". Допълва се, че Сталин е гледал с дълбоко подозрение на всичко украинско и се отбелязва, че "цяла Украйна е била засегната от глада и репресиите, а не само зърнопроизводителните ѝ райони".

"От днешна гледна точка това следва да бъде квалифицирано в политико-исторически план като геноцид", се казва в резолюцията. "Германският Бундестаг споделя подобна квалификация".

"Причината за този ужас е в Кремъл - там диктаторът е взел безмилостното решение да прокара колективизацията със сила и да предизвика глад", каза от парламентарната трибуна Робин Вагенер, депутат от Зелените, които са част от управляващата коалиция. "Убийството с глад е имало за цел и да потисне политически украинското национално самосъзнание, украинската култура и език", допълни той.

По думите му "паралелите с днешния ден са очевидни" - гледна точка, която прозвуча от трибуната и от други депутати девет месеца след началото на руската инвазия в Украйна.

"Сегашната руска агресия срещу Украйна се вписва в тази историческа традиция", каза консервативният опозиционен депутат Фолкер Улрих.

Учените остават разделени в мненията си дали гладът в Украйна е бил "геноцид". Основният въпрос, по който се дискутира, е дали Сталин нарочно е искал да избие украинците в опит да смаже движението за независимост от Съветския съюз или гладът е настъпил най-вече заради некомпетентност на официалните власти, съчетана с природни фактори, отбелязва Асошиейтед прес. Въпреки това "големият глад" предизвиква тлеещо негодувание сред украинците срещу управлението на Съветска Русия.

Според Музея на Гладомора в Киев още 16 държави освен Украйна са признали глада за геноцид: Австралия, Еквадор, Естония, Канада, Колумбия, Грузия, Унгария, Литва, Латвия, Мексико, Парагвай, Перу, Полша, Португалия, САЩ и Ватиканът. Други страни като Аржентина, Чили и Испания са го осъдили като "акт на изтребление".

Миналата седмица папа Франциск сравни сегашните страдания на украинците с тези през 30-те години при "изкуствено предизвикания от Сталин геноцид".

В приетата днес резолюция е включен призив към германското правителство да работи срещу "всякакви опити за разпространение на едностранчиви руски исторически разкази" и да продължи да помага на Украйна като жертва на сегашната война.

Отбелязва се, че гладът в Украйна се е случил във време на масови престъпления срещу човечеството в Европа, включващи нацисткия Холокост "в неговата историческа уникалност", военните престъпления на германската армия и систематичното избиване на милиони цивилни като част от "расистката германска война на изток, водена с цел унищожение".

Подобни резолюции са без обвързващ характер и не задължават правителството да предприеме действия, но външният министър Аналена Бербок благодари на депутатите, които са я внесли.

https://bta.bg/bg/news/world/369320-germanskiyat-parlament-prizna-glada-v-ukrayna-prez-30-te-godini-za-genotsid

[Hatshepsut]

Европарламентът призна Гладомора за геноцид над украинския народ


Стотици хиляди украински деца умират от глад по време на Сталиновия режим

Европейският парламент (ЕП) прие резолюция, с която признава Гладомора от 1932-1933 година в Украйна, довел до смъртта на около 4 млн. души, за геноцид над украинския народ. 507 депутати гласуваха "за", само 12 - "против", а 17 се въздържаха, съобщиха от институцията.

Нито един от петимата български социалисти в ЕП - Сергей Станишев, Иво Христов, Eлена Йончева, Петър Витанов и Цветелина Пенкова не участва в гласуването. Преди около месец те бяха от малкото в ЕП, които гласуваха против резолюция, която призна Русия за държава-спонсор на тероризма.

Гладът, известен като Гладомор, се случва, след като по разпореждане на диктатора Йосиф Сталин по-заможните селяни, които имат производство, са принудени да присъединят към колективните колхози, а зърното и цялата им продукция е конфискувана.

С приемането на документа членовете на ЕП изразяват солидарност с народа на Украйна и отдават почит на загиналите в резултат на "изкуствения глад" в Украйна, причинен от "целенасочената политика на съветския режим".

ЕП призова Русия, като правоприемник на Съветския съюз, "официално да признае Гладомора и да се извини за тези престъпления". Москва отдавна отрича всякакви системни усилия за насочване към украинците, твърдейки, че лошата реколта по това време е унищожила мнозина и в други части на СССР.

Евродепутатите също така апелираха "всички страни и международни организации, които все още не са признали Гладомора за геноцид, да го направят".

По-рано парламентите на Ирландия, Румъния, Молдова, Чехия и Германия признаха Гладомора за геноцид. Заедно с Украйна, още 16 други държави официално са направили това досега. Още през 2018 г. Сенатът на САЩ подкрепи резолюция за това.

"Часът на истината настъпи. Все повече държави признават Гладомора за геноцид", коментира литовският евродепутат Раса Юкнявичене.

През ноември Украйна отбеляза 90 години от Гладомора и призова международната общност да го обяви официално за геноцид.

Европарламентът осъди и поредните престъпления на Русия срещу украинския народ, включително целенасоченото унищожаване на гражданската енергийна инфраструктура на Украйна през зимата.

"Резолюцията обвинява сегашния руски режим в нарушаване на суверенитета и териториалната цялост на Украйна, в стремеж към ликвидиране на Украйна като национална държава и в унищожаване на идентичността и културата на нейния народ", се казва в прессъобщението.

В началото на войната Москва атакува украинските складове за зърно и блокира украинския износ в Черно море, което предизвика обвинения, че използва храните като част от стратегията си във войната. По-късно беше сключена така наречената зърнена сделка, която осигурява движението на товарните кораби със зърно за много държави по света.

https://www.svobodnaevropa.bg/a/32178214.html

[Hatshepsut]

"Ядяхме всичко, което можехме да намерим в полето". Какво разкриват спомените за Гладомора в Украйна


Изтощени от работа и глад украинци в началото на 30-те години

Около 4 млн. души умират по време на масовия глад в Украйна през 1932 и 1933 г., известен като Гладомор. Физическото им унищожение е политика на съветския диктатор Йосиф Сталин. Разказите на оцелелите за умиращи деца и тела по улиците свидетелстват за един от най-мрачните периоди в историята.

На 30 ноември германският парламент прие резолюция, която признава Гладомора за геноцид на украинския народ. Москва отвърна, че резолюцията е опит за демонизиране на Русия.

Това се случи на прага на тежката зима, на която украинците са обречени заради целенасочените ракетни атаки на руските сили срещу елктропреносната мрежа, топлоцентралите и водоснабдяването. Когато милиони домакинства живеят без ток, отопление и вода, аналогията с онези времена е неизбежна.

Киев вече обяви, че Русия се опитва "да повтори Гладомора". Неотдавна и папа Франциск каза, че украинците страдат от "мъченичеството на агресията" и сравни войната на Русия срещу Украйна с "ужасния геноцид" от 30-те години на миналия век.

Понятието "гладомор" е съчетание от двете украински думи - "глад" и "унищожение". Или иначе казано - гладна смърт. Тя обаче не е следствие на суша и неплодородие, а на целенасочена политика на властите в СССР, от който тогава Украйна е част - те провеждат насилствената колективизация и "разкулачване".

Терминът означава отнемане на земята и собствеността от кулаците. Това са по-заможните селяни, които използват наемен труд, притежават търговски или производствени обекти за услуги или за обработка на селскостопански продукти.

Целта е те да бъдат принудени да влязат в колхозите, предавайки там цялото зърно и друга продукция, която имат, и едновременно с това да бъде сломена съпротивата. Стотици хиляди от тях са арестувани, депортирани или убити и се стига до изкуствен глад на милиони хора, много от които умират мъчително.

Хора като призраци

„При вдигането на труповете имаше сцени, които смразяват кръвта на всеки дори наполовина цивилизован човек. Мъртви бебета бяха изтръгвани от виещите им майки, живи бебета бяха взимани от пресъхналите гърди на мъртви майки, децата крещяха и стенеха."

Това разказва в спомените си австрийският инженер-химик Александър Винербергер, който през 1932 г. е назначен да управлява завод в тогавашната столица на Украйна - Харков. Той заснема тайно с фотоапарат свидетелства за трагедията, които по-късно публикува.

В историческото разследване „Червен глад – войната на Сталин срещу Украйна“ американската журналистка и писателка Ан Апълбаум, носителка на наградата "Пулицър", събира разкази на оцелели от Гладомора. Някои от тях споделят, че във фазата на пълно изтощение вътрешните органи на човек атрофират. „Самите ми чувства бяха атрофирали от глад“, казва едно 11-годишно тогава момиче.

Татяна Павличка от Киевска област пък разказва, че хората са приличали на призраци. Тя описва тялото на майка си като „прозрачно и пълно с вода като полиетиленова торба“.

„Виеше ни се свят, всичко беше в мъгла. Страшно ни боляха краката, сякаш някой ни изтръгваше сухожилията“, спомня си един от оцелелите мъже. Много хора разказват за ужасната гледка на деца, чиито лица са като на старци, които само повтарят: „Искам да ям, да ям“.

Любов Ярош, която по време на Голодомора, е дете, раказва пред Дойче Веле, че от недохранване ръцете и краката й се подували и не можела да ходи. 4-годишната й сестра умира от глад, а големият й брат - след побой, когато пазач го хваща да търси цвекло за семейството си.

Любов си спомня, че мъже са идвали да изнесат труповете на мъртвите, натоварвали са ги на камиони и накрая са ги хвърляли в масови гробове.

От глад яь умирали и кравите. Но хората не можели да ядат месото, защото то е било натравяно от органите на реда, които напоявали останките от животните с креолин.

"Живеехме скромно"

Историкът Анатолий Ковалчук от Хмелницка област дълго време събира и записва свидетелства на оцелели украински селяни за това какво се е случвало в Украйна по онова време.

Записите му са публикувани от украинската служба на Радио Свободна Европа/Радио Свобода като част от проекта "Разкулачване: как Сталиновият режим унищожи украинското свободно селячество". В него са записани интервюта с жители на село Тернавка в Хмелницка област.

Една от тях е Анна Демидюк. Тя е родена през 1922 г. и е на 10 години в началото на Гладомора. Има 4 сестри, родени между 1920 г. и 1929 г.

„Живеехме скромно. Не бяхме бедни, но не и богати. Имахме храна и напитки, но не виждахме бял хляб повече от два пъти годишно - на Коледа и Великден", спомня си жената.

Родителите й имат малка ферма, която бащата управлява сам. Той не използва наемен труд, помагат му роднини и съседи. През пролетта на 1932 г. започва колективизация на селяните - те са принудени да създадат колективни стопанства и да прехвърлят цялата си собственост на тях.

"Тези, които искаха да управляват собствени ферми, бяха подложени на непосилни данъци. Баща ми каза, че няма да се присъедини към колхоза, макар да се досещаше, че отказът няма да свърши добре за него. Но той беше човек със силна воля и не промени решението си дори под натиска на властите“, казва още Демидюк.

Така след категоричния му отказ в двора на семейството идват въоръжени мъже.

"Казваха, че баща ми е кулак и класов враг, защото не само не искал да се присъедини към колхоза, но и подстрекавал другите селяни да не изпълняват заповедите на властите. Заповядаха му да си събере багажа и да замине с тях", спомня си вече възрастната украинка.

На следващия ден фермата е разграбена. Пристига банда пияни мъже. Въпреки виковете на майката, те изнасят всички плугове, строителни материали, зърното и всичко годно за консумация. Извеждат и конете, кравите, прасетата и другите животни от обора.

"След известно време в затвора, пуснаха баща ми за два дни преди съдебния процес срещу него. Разказа, че е бил препълнен със селяни като него. Нямало храна, нито дори къде да легнат. Беше много разстроен, когато видя разрушената и разграбена ферма", добява Демидюк.

След като се сбогуват и той отива в съда, повече не го виждат. В началото получават писмо от Мариупол, в което той им пише, че като затворник е откаран там, за да строи доменна пещ. Храната е много лоша, не им дават топли дрехи, а в тясната миризлива барака, в която са държани, е много студено.

„Никога не разбрахме какво се е случило с баща ми. Не знаем за какво е бил осъден, кога е починал и къде е бил погребан“, казва дъщеря му.

Започват най-мрачните времена. Със сестрите й отиват да работят в колхоза. Въпреки глада и студа, семейството успява да преживее тежката зима и пролетта на 1933 г. Но мъчително - семейството ѝ е лишено от всякакви консумативи и не е имало с какво да обработва земята и какво да засажда.

"Ядяхме всичко, което можехме да намерим в полето, ливадите или горите - плевели, клони и дървесна кора, плодове. Специален деликатес беше пампушки, приготвен от смлени цветове на бяла детелина и корени от репей", разказва още Анна Демидюк.

"Безмилостно изтребени"

Антон Ковалчук е само на 5 години, когато започват колективизацията и разкулачването в Украйна.

"Началникът на селския съвет и районният полицай бяха фанатични болшевики, ревностно изпълняваха заповедите на районните власти, така наречените активисти им помогнаха да ограбят хората“, казва той.

За да сплашат хората и да принудят всички да се присъединят към колхоза, през късната есен на 1931 г. те започват да отнемат собствеността на един земевладелец от селото, човек със средни доходи. Ковалчук си спомня, че болшевииките разрушват къщата му и отвеждат съпрузите, оставяйки синът им Серьожа сам.

"Съседката му го отведе у дома си, защото беше гладен и премръзнал. Но там току-що били вечеряли активисти, на които тя е помагала. Сред тях бил и комисар от областния център. Когато е разбрал чий син е Серьожа, е започнал да псува, изхвърлил го е от къщата и е казал, че кулаците, заедно с децата им, трябва да бъдат безмилостно изтребени, защото всички са врагове на народа“, разказва още Ковалчук.

Активистите продължават да обикалят селото, казвайки на селяните, че трябва да нахранят гладния пролетариат и да изградят светло бъдеще. Затова им отнемат всичко, което може да се яде. Това, което не могат да отнемат, унищожават.

„Тези крадци взеха всичко, което може да се яде, от едно семейство, а след това се натъкнаха на бъчва с кисело зеле в плевнята. Понеже не можаха да я изнесат, се изпикаха вътре пред собствениците.“

Подобно на Анна Демидюк, Ковалчук си спомня за свои съселяни, които умират от глад. Други успяват да се спасят заради близостта с границата с Полша и факта, че по онова тя не се охранява с огради, ровове и минни полета. Така те се снабдяват с храна.

"Много жители на нашите и съседните села успяха да се снабдят със сух хляб, брашно, сланина, растително масло и зърнени храни. Срещу малка такса граничарите (по онова време също предимно украинци) пускаха гладните селяни през плитките реки Збруч и Вилия", разказва Ковалчук.

Човекът от стомана

Грузинецът Йосиф Висарионович Джугашвили, с каквото име е роден Сталин, сменя фамилията си на 30-годишна възраст. Сталин означава „човек от стомана”. Генералният секретар на съветската комунистическа партия управлява СССР с желязна ръка дълги години и е цитиран да казва: "Смъртта на един е трагедия, на един милион – статистика."

Именно той превръща плодородната Украйна, в която се ражда много зърно, в житница на СССР и използва нейните ресурси, за да финансира идеите си за индустриализация на страната. През 20-те години на миналия век тя произвежда повече от половината от зърното на Съветския съюз.

През 1928 г. съветското ръководство обявява първия си петилетен план, в който основна цел е колективизацията на земеделската собственост. За разлика от Русия, в Украйна преобладават частните стопанства. Докато тя е все още доброволна, много малко селяни се включват в колхозите.

Тогава започва натискът и голям брой държавни функционери и работници болшевики са изпратени в селата. Те трябва да помагат за организирането на колхозите, но и да се изправят срещу засилващата се съпротива. Така започва разкулачването. Определението „кулак“ се използва за всички, противопоставящи се на колективизацията. През 1930-1931 г. около 300 000 украинци са обявени за кулаци и подложени на преследвания.

В същото време е приет декрет, с който се въвежда смъртно наказание за всяка кражба на обществена собственост, включително на зърно за собствена употреба от селяните. Малко по-късно Политбюро решава да смекчи малко крайната мярка - смъртна присъда може да се издава на кулаците, за останалите - до 10 г. затвор.

Според данни на Върховния съд до януари 1933 г. 103 000 души са осъдени по декрета. 4880 са осъдени на смърт, 26 086 - на 10 г. затвор, а 48 094 - на други наказания.

Съветските власти дори разработват система от мерки, за да попречат на гладуващите да напускат домовете си и да търсят храна. Специални военни подразделения са изпратени като „заградителни части“ в различни райони на Украйна, по границите с Русия и Беларус.

А за да се предотврати разпространението на информация за глада, пътуванията от Украйна и Южна Русия са забранени с директиви от януари 1933 г. Според тях пътуванията „за хляб“ от тези области са организирани от врагове на съветската власт с цел агитация срещу колхозите.

Ръководството на СССР отказва да признае Гладомора чак до началото на 90-те години, унищожавайки архиви, смъртни актове и подменяйки публично достъпните данни от преброяването на населението. Истината излиза наяве, едва след като Украйна провъзгласява независимостта си.

28 000 мъртви за ден

Още през юли 1941 г., по време на Втората световна война, когато германските войски нападат, съветските власти унищожат някои документи от архивите в Киев. Сред тях са статистически данни за украинското население през годините на глад. Копие от тези данни все пак е запазено в Руския държавен икономически архив в Москва.

Преди няколко години украински учени от Института за демографски и социални изследвания в Птуха копират и връщат тези документи в Украйна. Заедно с колегите си от Университета на Северна Каролина и Украинския изследователски институт към Харвардския университет те публикуват изследване за последствията от Гладомора.

За да разберат колко души са починали по време на глада, изследователите реконструират статистиката за ражданията и смъртността в Украйна между 1927 и 1939 г. Разчитайки на официалните съветски статистически данни, изследователите правят собствени изчисления за демографските данни от онова време, като по този начин премахват възможните съветски манипулации на статистиката през онези години.

След като определят действителните статистически данни, те изваждат броя на загиналите по време на Гладомора от броя на загиналите от собствена смърт.

По време на глада през 1932 г. в Украйна умират 250 000 души. През 1933 г. умират 3 милиона и 530 000 души. През 1934 г., когато се смята, че гладът е приключил, умират 160 000 души. По това време около 600 000 деца не се раждат. По този начин, изчисляват учените, Украйна е загубила около 4,5 милиона души.

На първо място, пишат те, сушите и неплодородието, които могат да се смятат за причина за глада в страната, са се случвали в Украйна и преди, но никога дотогава не са причинявали толкова много смъртни случаи.

Второ, 90% от всички смъртни случаи са настъпили през 1933 г. В рамките на 6 месеца умират около 3 милиона души. Пикът на смъртните случаи е през юни, когато за един ден умират до 28 000 души. Учените твърдят, че толкова масова и бърза смъртност от естествен глад не е наблюдавана никъде другаде по света.

Павлик Морозов

Гладоморът се свързва с една емблематична история, превърнала се в символ на съветската пропаганда – за малкото дете-герой Павлик Морозов, предало собствения си баща на комунистическата власт, защото опитал да скрие зърно. За което плаща с живота си. Той е възпят из цял СССР са кръщавани на него, издигнати са негови паметници.

Eдинствената известна снимка на Павлик

Сталин дори планира да издигне негов монумент в самото сърце на Съветския съюз, близо до Кремъл. Морозов е включен в съветската младежка пионерска организация като "пионер №1".

Павел Морозов, роден в малко сибирско градче, е 13-годишен по време на Гладомора. Той и 8-годишният му брат са убити жестоко с ножове в гора, а съветската власт представя убийството като акт на класова борба – Павлик, заклет млад комунист, е станал жертва на кулаците.

Според официалната версия момчето открито се противопоставя на баща си и на дядо си, които крият пшеницата от държавата в момент, в който тя е жизненоважна за СССР. Павлик сам подава жалба срещу баща си и свидетелства срещу него в съда. Така той е осъден и влиза в затвора.

Според властите кулаците решават да отмъстят и убиват него и брат му, като в убийството участват и техни роднини. Прокуратурата обвинява дядото на децата и братовчед им като извършители, местен кулак, кръстник на Павлик, като поръчител, и бабата, като съучастник. Всички са осъдени на смърт, но разстреляни са само нароченият за поръчител и братовчедът, а бабата и дядото умират в затвора.

Едва по време на перестройката на президента Михаил Горбачов в края на 1980-те години, писателят дисидент Юрий Дружников, който емигрира от СССР, публикува книгата "Доносник 001 или възходът на Павлик Морозов". В нея той твърди, че убийството на Павлик е провокация на службите за сигурност, които искат да извлекат политически дивиденти.

Когато обаче в Главната прокуратура на Русия е внесено искане да бъдат реабилитирани обвинените за убийството на Павлик, тя отказва да го стори. Решението е потвърдено от Върховния съд.

https://www.svobodnaevropa.bg/a/32159002.html

[Hatshepsut]

Външната комисия в НС реши: Гладоморът в Украйна е геноцид

Комисията по външна политика в парламента обяви за геноцид Гладомора в Украйна през 1932-1933 година и осъди категорично неговите извършители. 9 от депутатите гласуваха "за".

Големият глад в Украйна е едно от най-тежките масови престъпления, извършени от съветския комунистически режим, се посочва в решението на депутатите от комисията. Над 8 милиона души губят живота си по време на Гладомора. Сред тях има и много деца, както и десетки хиляди украински и молдовски българи.

Против решението гласуваха депутатите на БСП и "Възраждане". Има ли изненадани? 

https://faktor.bg/bg/articles/vanshnata-komisiya-v-ns-reshi-gladomorat-v-ukrayna-e-genotsid

[Hatshepsut]

Крайно време беше! 

Българският парламент обяви Гладомора в Украйна за геноцид. Зеленски благодари на София


Скулптура на момиче в Киев, която символизира жертвите на Гладомора в Украйна през 1932-1933 г.

Народното събрание обяви в сряда Гладомора в Украйна през 1932 и 1933 г. за геноцид с мнозинство от 134 гласа “за”, 25 “против” и нито един “въздържал се”.

Решението обединява предложения на “Демократична България” и ГЕРБ и предвижда всяка последна събота на ноември да бъде обявена за Ден за почит и памет за жертвите на Гладомора. Двете прозападни партии бяха вносители и на предложението за предоставяне на военна помощ на Украйна.

Срещу обявяването на Гладомора за геноцид се обявиха парламентарните групи на “Възраждане” и БСП, които често заемат проруски позиции. Двете формации гласуваха и срещу изпращането на боеприпаси и оръжие на украинската съпротива.

Междувременно украинският президент Володимир Зеленски изрази благодарността си към България, че е обявила Гладомора за геноцид. “Българският жест на солидарност винаги ще се помни в Украйна”, написа той в Туитър.

Големият глад през 1932-1933 г., наричан Гладомор, обхваща т.нар. зърнени райони на бившия СССР - Украйна, Северен Кавказ, Долна и Средна Волга, Казахстан, Западен Сибир и Южен Урал. От глад през този период са загинали над 8 милиона души, от които най-много - близо 4 милиона - в Украйна, 2 милиона - в Казахстан и Киргизстан и около 2,5 милиона в Русия.

На 15 декември Европейският парламент (ЕП) прие резолюция, с която признава Гладомора за геноцид над украинския народ. Нито един от петимата български социалисти в ЕП - Сергей Станишев, Иво Христов, Eлена Йончева, Петър Витанов и Цветелина Пенкова, не участва в гласуването тогава.

В мотивите към решението на парламента се казва, че това е едно от най-тежките масови престъпления срещу човечеството, “извършено от човеконенавистния съветски комунистически режим, при което са унищожени над осем милиона живота, сред тях на много деца и на десетки хиляди украински и молдовски българи”.

Лидерът на “Възраждане” Костадин Костадинов призна, че “има избиване чрез глад на милиони хора в СССР”, но според него целта не е била етническо, а класово изтребление, “изцяло в духа на марксистката идеология”.

Борислав Гуцанов от БСП призова предложението изобщо да не бъде подлагано на гласуване от депутатите.

“Започнахме това Народно събрание с даване на оръжие за Украйна и завършваме с Гладомор. Това ли бяха националните приоритети, това ли трябваше да гледа Народното събрание”, попита социалистът.

По-рано в сряда парламентарните групи на “Възраждане” и БСП демонстративно напуснаха пленарната зала, докато колегите им отбелязваха 1 февруари - Денят за признателност и почит към жертвите на комунистическия режим в България.

https://www.svobodnaevropa.bg/a/32250421.html

[Hatshepsut]

Як болгари з Одещини постраждали від Голодомору

[Hatshepsut]

Една престъпна лъжа, която Кремъл продължава да отстоява

Германия най-после призна Гладомора за геноцид. Осъждайки престъпленията на Сталин спрямо украинския народ, германците се дистанцират от лъжите и варварството, присъщо и на днешната руска власт. От Ойген Тайзе.

"Трагедия", "голям глад", "изкуствен глад" или "геноцид": когато става дума за гладната смърт на милиони украинци преди 90 години, подборът на думите не е научно или политически обоснован, той е въпрос на мироглед. Когато в Москва говорят за "глад" или "трагедия", свеждат значението на тези събития до досадно последствие от неудачно проведената колективизация. Това е не просто евфемизъм, а една престъпна лъжа, която Кремъл упорито отстоява и в международен план.

Москва успява за последен път да пробута думата "трагедия" в документи на ООН от 2003 година по повод 70-та годишнина от Гладомора. Оттогава насам Киев положи сериозни усилия паметта на милионите жертви в съзнанието на международната общност да не бъде осквернена от лъжи. Защото тези хора не са починали от засушаване или от политически грешки - те са били убити само заради това, че са били свободолюбиви украински селяни, от които Кремъл се е страхувал.

Гладът като оръжие на тиранина

Уморявайки от глад милиони украинци, диктаторът Сталин се надява да постигне две цели едновременно – да унищожи украинската идентичност, чиято опора в "житницата на Европа" са земеделците, и да заработи валутата, нужна за индустриализацията. Докато украинците умират от глад в селата, в градовете се строят заводи със спечелените от износа на зърно пари. Към тях докарват бъдещите пролетарии от цялата съветска империя - новите "съветски хора" без национална идентичност.

Юристът Рафаел Лемкин нарича това престъпление "геноцид" още преди 70 години - той е авторът на термина "геноцид", влязъл впоследствие в международното наказателно право. Лемкин нарича Гладомора геноцид най-вече поради това, че масовото убийство на украински селяни е само кулминацията на политиката за унищожаване на украинската идентичност. Той е бил предшестван от масови разстрели на украинската интелигенция - на писатели, учени, учители.

Време е нещата да бъдат наречени с истинските им имена

Въпреки това политиците в Берлин години наред отказват да използват думата "геноцид". През 2018 година Германия се присъединява към декларацията в рамките на ООН, в която се говори за "изкуствен глад". Обяснението е формално: че нямало основания за геноцид да бъде определено престъпление, извършено преди закрепването на състава на това престъпление в международното право през 1951-а година. Сегашната историческа резолюция на Бундестага само подчертава, че това е било евтино оправдание в контекста на десетилетната мантра на германската политика - да дружи с Украйна така, че да не дразни Русия.

Берлин се опомня едва на 24-и февруари 2022 година, когато мащабна нападателна война разтърсва Европа за първи път от времената на Хитлер. Явно е било необходимо германските телевизионни канали с месеци да разказват за зверствата на руските военни в Украйна, както и - че "някой" е взривил газопровода с руския газ, за да се превърне "изкуственият глад" в геноцид. В този случай може да се каже по-добре късно, отколкото никога, припомняйки, че Естония например призна Гладомора за геноцид още през 1993 година, непосредствено след освобождението си от московското иго.

Германците като никоя друга нация в Европа знаят от тъмните страници на собствената си история колко е важно да не се забравят жертвите на масови убийства, назовавайки същевременно и техните убийци. Решението на Бундестага превръща Гладомора в част от общата европейска памет за жертвите на тоталитарни режими, която е една от основите на общите европейски ценности. Това е важен знак на солидарност и уважение спрямо украинския народ, който днес отново преживява терора на Москва. Днес Кремъл убива украинците с ракети, застрашава оцеляването им, лишавайки ги от светлина и топлина по същите причини, по които преди 90 години ги е морил с глад.

Сигнал за Путин

Признаването на Гладомора за геноцид е и важен сигнал за Владимир Путин. Ще дойде време, в което историци, политици и може би дори съдии ще дадат съответната оценка на неговите престъпни действия. В своята резолюция Бундестагът призовава германското правителство да противодейства на лъжливите руски исторически наративи, както и да продължи да подкрепя Украйна в отбраната ѝ против руската агресия.

В приетата от Бундестага резолюция паралелите между Гладомора, руската лъжа за него и съвременните престъпления на Русия са не по-малко важни, отколкото думата "геноцид". Осъждайки престъпленията с 90-годишна давност е и напомняне за това, че между Сталин и Путин има една основна обща черта - и за двамата човешкият живот не представлява никаква ценност. Признавайки безчовечността на престъпленията на Сталин и неговите съмишленици спрямо украинския народ, германските политици най-вече се дистанцират от варварството, присъщо и на днешната руска власт.

Разпространяването на истината за Гладомора е правилният отговор на онези, които на фона на инфлацията и поскъпналия газ заради войната искат Киев да преговаря за мир с Москва възможно най-скоро. Като че ли Кремъл наистина се вълнува от геополитика или от призрачното членство на Украйна в НАТО, а не се опитва да унищожи украинската нация или най-малкото да я обуздае.

https://www.dw.com/bg/kogato-stalin-ubi-milioni-ukrainci-germania-se-distancira-ot-lzite-i-varvarstvoto-na-rusia/a-63951499