Български православни икони и стенописи

[Nordwave]

 

 

 



КАСТРО БЪЛГАРИЯ
Реставрация и консервация на паметници на културата Иконопис и стенопис изработване и полагане на златни покрития Обучение Съхраняване на културно историческо наследство.

https://castrobg.com/

[Hatshepsut]

За иконите

В областта на изкуството, православната църква и в частност Българската православна църква притежава безценни съкровища – иконите.

Икона е дума от гръцки произход (εικών), която означава ,,Образ", ,,Портрет".
 Иконописта е изкуство, зародило се във Византия през IV век и разпространено в целия православен свят.

В началото икона са наричали всяко изображение на Спасителя, Божията майка и ангелите, независимо от това дали става въпрос за скулптура или живопис. Днес иконата е нещо повече от образ. Тя е предмет, органически вписан в Богослужението, затова Православната църква отдава особено значение на иконата. Подмяната и с натуралистически или абстрактни картини е недопустимо, тъй като тя носи духовен мир и спокойствие и в повечето случай, подплатена с вярата носи и изцеление на тялото и душата.

Българската иконопис се ражда почти век след приемането на християнството в българските земи, което се случва официално в средата на IX век.

Иконографски школи

Благодарение на своята изостаналост в отстъпничесвото България – без да го осъзнава – се оказва последната крепост на истинската иконопис в първата половина на XIX век.

През вековете в България са се обособили десетки иконописни школи, като едни от най-известните са Банската, Тревненската и Самоковската със своите значими представители Димитър Икономов, Димитър Христов от Самоков и Йоаникий Витанов от Трявна.

Иконописното изкуство в Северо-източна България, създадено от XVI до XVIII век е твърде разнообразно и едновременно с това и противоречиво. Противоречието идва от сблъсъка на консервативните традиции с проникналите нови влияния, променящи естетическия критерий. Отклоненията от стила на средновековните образци се появява в минитюризация на творбите ,,св. Георги и св. Димитър" – XVII век, в геометризация на фигурите водещи до изсушаване на образите - ,,св. Атанасий" - XVII век. Новите идеи в иконописта личат и в калиграфското изписване на косите им – ,,св. Атанасий" – XVIII век, в пластичната украса на нимбовете.

Обковаването на иконите със сребро преминава от Византия в страните на Балканите скоро след приемането им на Християнството. Престолните кръстове са изработени по образци, внесени от Константинопол, Атон и Русия. Често те са съставени от готови филигранни детайли, с които се покрива вътрешният дървен кръст, украсен с миниатюрни релефи. Кадилниците и кандилата са част от църковните утвари, които повтарят формите на стари ориенталски лампади и съдове за благовония.

В североизточна България работят предимно майстори от Тревненската школа – Досю Коюв, Захари Цанюв, Димитър Кънчов и др. Появяват се и сюжети с историческа тематика – св. св. Кирил и Методий – 1867 г. На Досю Коюв, пробиват си път и нови естетически възгледи – св. 40 мъченици от 1849 г. на поп Димитър Кънчов. Появяват се нови, оживени лица – св. Богородица от Кънчо Иванчов, Исус Христос – 1846 г. на Захария Цанюв. Постепенно изчезват златните фонове на иконите, остават в миналото строгите канони. Върху иконите се изографисват реални хора в реална обстановка.

През XIX век във Варненско работят и по-малко известни майстори. Не всички подписват творбите си, неизвестни остават и майсторите на прекрасните дърворезбени кивоти, царски двери и надиконостасен кръст, принадлежащи на църкви от Варненско и Преславската митрополия.

Как се създава икона

За да се разбере смисълът на православното иконопочитание е хубаво да се види как се е раждала всяка икона. Неоценими помощници в това начинание са житията на светците. Днес е разпространено мнението че църквата създава икона на някой едва след неговата канонизация. Всъщност първата официална канонизация във Византия е извършена чак през XIV век и става дума за св. Григорий Палама. Той е обявен за светец от патриарх Филотей Кокинос няколко години след смъртта си, като естествено почитанието към него е било вече факт в Солун и областта. Което не означава, че църквата не е прославяла светци преди това, нито пък, че не ги е изписвала на икони. Дотогава, а и дълги векове след това, единствен критерий за нечия святост е било единодушното почитание от страна на клир и народ, които свидетелстват с това си единодушие за православността му и благочестивият му живот.

Повечето икони са създавани спонтанно от благодарни християни още приживе на светеца или малко след това. Като при изписването на всяка от тях е стояла лична история, светостта на конкретен човек.

Пример за светец, изографисан приживе е св. Симеон Стълпник, живял през V век в Сирия. Теодорит Кирски, който пише своята Църковна история 15 години преди смъртта на светеца (459 г.) разказва, че славата му е била толкова голяма, че при него се стичали хора от целия християнски свят. А занаятчийте в Рим били закачили пред вратите на работилниците си малки негови икони, за да ги пази и закриля.

http://www.djokodesign.com/bg/iconinfo.php

[Hatshepsut]

33-годишната Стела Василева от Троян е една от малкото жени иконописци у нас

Младата зографка Стела Василева е една от тазгодишните номинации за ,,Пазител на традициите". Рисува икони от години, а заедно с още трима свои колеги в момента работят по реставрацията на фреските, иконостаса и светите образи в една от тревненските църкви.

Иконографката споделя, че отдавна е загърбила хорските предразсъдъци към професията си, която от векове е доминирана от мъже.

Дългокоса, с много обеци на ушите и огромни, топли очи - това е първото впечатление, което оставя притеснителната зографка Стела Василева у събеседника си.

Бунтарка и запалена рокаджийка

,,Иконописците сме мълчаливи хора, но когато хванем четката, се чувстваме в свои води, ръката сама се движи, за да извае светия образ", разказва Стела Василева.

Тя е бунтарка и запалена рокаджийка. Завършила е керамика в родния Троян, след което се дипломира като иконописец от Богословския факултет на Великотърновския университет.

Стела Василева споделя, че е първият иконограф в семейството си, което не спира да я подкрепя:

,,Вече съм спокойната, уравновесената. За да рисува човек, малко все пак огън му трябва, темпераментност. Рок музика слушам. Повече от 10 години вече рисувам икони.  Благодарна съм, че съм завършила иконопис. Не съм се двоумила, просто исках да уча иконопис и го знаех. Трябваше само да го направя".

Стела Василева печели голямата награда - ,,Сребърна хлопка" в майсторската надпревара по иконопис, организирана от етнографския музей на открито ,,Етъра" през 2017 г. На 6 септември е поканена да бъде един от специалните лектори по време на 17-ия Международен панаир на традиционните занаяти в Етъра. Младата майсторка е номинирана и за пазител на традициите.

,,Точно в момента се занимавам с реставрация на икони в Трявна. Реставрираме двата храма, които са - единият от XII век, стенописите и иконите на тревненски майстори са. Доста ценни и в доста лошо състояние бяха. Другият храм е по-късен и по-голям, но също страхотни постижения в иконографията. Иконите са прекрасни, майсторите са били много добри тогава и можем да ги спасим."

,,Да реставрираш стара икона е по-трудно"

33-годишната зографка е стенописала десетки църкви и реставрирала стотици икони в цяла България. Стела Василева казва, че за да рисуваш светите образи, не е достатъчно само да си изучил до най-малката тънкост правилата на канона, техниките на рисуване и богословските науки, важното е и да си вярващ.

,,Може би да реставрираш старата икона е по-трудно. Там са съчетани всички техники и трябва да знаеш в конкретния момент как да постъпиш.  Трябва да съм абсолютно спокойна, за да мога да мисля какво правя, как го правя. Тези образи по някакъв начин да им предам това, което искам - спокойствие. Трябва да има светлина. Технологично мога малка тайна да споделя - това е от самите цветове, полагат се по-тъмните тонове и се вади светлината от тях, както трябва и светецът да гледа право към молещия се, но това си е наша малка тайна".

Младата художничка разказва, че чувства като свое призвание създаването на икони и стенописи - изкуство, прецизно до сантиметри и едва забележими цветови нюанси. Удовлетворение изпитва, когато види как някой вярващ се моли пред икона, излязла изпод четката ѝ и това я зарежда за още много часове работа, която прави с огромна любов.

Няма в дома си нито една икона

Стела Василева споделя, че няма любим каноничен образ. Майсторката на икони няма в дома си нито една икона. Пази единствено дипломната си работа от университета - голяма мозайка с образите на Христос, Божията майка и Йоан Кръстител.

,,Всички са ми на сърце. Има светци, които повече се почитат и така е по-отработена самата работа по иконата. Други са ми интересни, защото не съм ги правила. Мисля погледа, мисля излъчването, лицето. Всяка една икона трябва да бъде много добре осмислена. Старите майстори са ползвали за свързвател към боичките жълтъка на яйцето. Ние също продължаваме да го правим, но има и съвременни материали, които също са доста добри, но старите рецепти са си изпитани във времето. Също така за стенописите са ползвали боза за свързвател. За самите икони в грунда се разбърква туткал, така че трябва да се спазят техните рецепти".

На 33 години иконописецът Стела Василева иска само едно - да има сили да продължи да стенописва и да пази традициите на старите зографи.

http://bnr.bg/horizont/post/101162204/33-godishnata-stela-vasileva-ot-troan-e-edna-ot-malkoto-jeni-ikonopisci-u-nas

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите "Православни икони на зографи от българското иконографско сдружение":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=3536

...като и книгата на Ралица Русева "Златна книга. Икони от България ІХ-ХІХ век":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=5433

...а също и книгата на Лиляна Мавродинова "Иконография":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=7326

[Hatshepsut]

Български икони и храмове колекция Жоро Миразчиев редакция Георги Литов София

[Hatshepsut]

Спасените вековни икони от Ивайловград

[Hatshepsut]

Иконописта не е професия, а призвание, каза пред БТА зографът и реставратор Андрей Крясков


Зографът Андрей Крясков реставрира иконостаса на най-голямата църква в Ямбол - централният храм "Св. Николай Чудотворец". Снимка: кореспондент на БТА в Ямбол Мира Безус

Ямбол, 
03.11.2024 11:11
(БТА)

Изчезващ занаят ли е зографството? Трябва ли да си вярващ, за да рисуваш икони? Как се открива пътят към храма? Отговорите на тези въпроси дава иконографът и реставратор Андрей Крясков в интервю за БТА. Поводът е днешният църковен празник, в който се почита на св. Пимен Зографски, а също се отбелязва и Денят на българския художник.

Църквата е път към спасението, казва Андрей Крясков. Той е роден в Тараклия, Молдова, и е на Христовата възраст 33 години. От 15 години насам се занимава с иконопис. През последната година реставрира иконостаса в най-голямата църква в Ямбол – централния храм ,,Св. Николай Чудотворец", където разговаряме с него. Обновен е вече т. нар. царски ред с изображенията на Христос, Богородица и светците, както и иконите с евангелски сцени от горния ред.

Иконописта не е професия, а призвание, отбелязва Андрей Крясков. Брат му пък е свещеник – отец Георги, който от 2009 г. служи в църквата ,,Животоприемний източник" в Свиленград. По-големият брат решава да поеме по пътя на вярата на 17-годишна възраст, напуска Молдова и идва в България, за да учи в Семинарията. След това и по-малкият го последва. Единият е първо поколение зограф, а другият – първо поколение духовник в рода си.

,,Като деца бяхме въцърковени от баба ни – просвещаваше ни, водеше ни на причастие, на изповед. Интересното е, че брат ми, още когато го доведе в храма, той влезе при отеца и хвана кадилницата. И това му беше призванието –да служи. А аз ходех около църквата и оглеждах стенописите, това ми беше интересно. Децата усещат най-добре пътя, който да извървят. Впоследствие навързваш нещата", разказва иконописецът.

Завършва Софийската духовна семинария и иконопис, стенопис и реставрация в Богословския факултет на Великотърновския университет ,,Св. св. Кирил и Методий". За отличен успех е изпратен през 2012 г. да практикува в Атина при проф. Георгиос Кордис. Участва в редица проекти в България и чужбина в областта на църковната монументална живопис. Работил е в Солун, в Света гора, реставрирал е иконостаса в в българската църква ,,Св. св. Кирил и Методий" в унгарската столица Будапеща.

Помни и първата си икона, докато я рисувал усетил благодат и умиление. Молитви и благодарност към Бога отправя всеки ден, включително и преди да започне да изписва или реставрира икона. ,,Трябва да се влезе в едно общение с образа, който ще се рисува. Тогава нещата се получават богоугодно. Иконописта е вид живопис, но църковните изкуства са много трудоемки, изискват много търпение и много познания", споделя още зографът.

Вдъхновяват го майсторите от Тревненската школа. ,,В днешно време няма много зографи, може би, защото не е модерно, а със зографство навремето са се занимавали цели семейства и родове, допълва той: ,,Майката и бащата рисуват образите, децата подготвят боите, основите, позлатяват, с резба се занимават.  Днес виждаме в храмовете техните дела и следата, която са оставили в църковната живопис, в дърворезбата".

,,В наши дни е по-лесно, тъй като имаме вече готови бои. Не е нужно да изпичаме, да стриваме нещо и тепърва да правим боя или минерал", казва Андрей Крясков. И припомня, защо не бива да се целуват иконите с устни с червило: ,,То е наситено с различни химикали, които пробиват живописния слой и се получават поражения – боята се обезцветява, дори има случаи да пробие до грунда. До големите икони има малки икони под стъкло, тях можем да целунем".

Ямболският храм ,,Св. Николай Чудотворец" притежава две много редки икони

Ямболският храм ,,Св. Николай Чудотворец" притежава две много редки като изображение икони – ,,Сънят на Якова" и ,,Христос Благият пастир". На първата е изрисувана седящата на трон с младенеца Пресвета Богородица Всецарица и пророческия сън на Яков. Той вижда светата Божия майка с младенеца, Бог Отец и Бог Свети дух в цялото сияние, с пророците, които благовестяват идването на месията. На втората е изобразен Христос с агнеца върху раменете, от притчата за заблудената овца, която Той намира и спасява, като символ на заблудените души, които Христос търси да спаси, обяснява зографът.

В момента той завършва реставрацията на иконата ,,Сънят на Якова". Изработена е някъде в средата на 19-и век, в стила на старата българска възрожденска иконопис. Авторът на иконата е неизвестен, има само датировка и имена на дарителите. Навремето зографите често не са оставяли инициали, поради скромността си. Явно е била дарена от сърцати хора, които са отбелязали някакво много важно събитие в техния живот – премеждие или преживяване, за спомен или за здраве. Тази икона се намира неслучайно на входа на църквата, за да посреща и изпраща хората, да могат да се помолят и да получат благословението ѝ, разказва още иконописецът.

Иконата беше доста поразена, с много пробиви в живописния слой. Направени са ретуши, нова позлата и украси в светите ореоли на младенеца и Божията майка, показва иконографът и реставратор. Вярва, че свети Николай Чудотворец го води и напътства в работата му. Възстановявал е икони в храма в град Николаево, област Стара Загора. След година го повикали в пловдивското село Николово да изпише параклис, а след още една – и в централния храм в Ямбол. Тогава вече осъзнах, че това не е случайност, а точно призив от свети Николай, допълва Андрей Крясков.

https://www.bta.bg/bg/news/lik/773979-ikonopista-ne-e-profesiya-a-prizvanie-kaza-pred-bta-zografat-i-restavrator-and

[Hatshepsut]

Реставратори разкриха оригиналния колорит на старинни икони, пазени в поморийски храм

Екип от реставратори продължава работата си по ценните икони, които се съхраняват в църквата "Преображение Господне" в Поморие. Храмът, които е сред най-старите по българското Черноморие, пази голяма колекция от произведенията на зографи от периода XV – XIX век. Много от иконите не са подписани от майсторите на религиозното изкуство. Пред БТА отец Яни разказа, че някои от тях се нуждаят от спешна реставрация. Затова е организирана и поредна кампания за набиране на средства, с която да се плати на трима реставратори от София, които ще работят край морето за трети път.

"Иконите при нас са много, около 80. Някои от тях са били реставрирани през 70-те или 80-те години на миналия век, но за съжаление няма точни документални сведения за това", посочи духовникът.

Дейностите на реставраторите са насочени към стабилизиране на състоянието на увредените произведения и овладяване на разрушителните процеси. Намесите включват повърхностно облепване, укрепване на живописния слой и грунда както и възстановяване на връзката между грунда и основата. Премахват се също и стари китове и опити за ретуш. Екипът вече е започнал премахването на лакови покрития, което е позволило да се придобие първоначална представа за оригиналния колорит и майсторството на старите зографи. Интерес представляват използваните цветови палитри и многообразието от техники в различните произведения. Въпреки че по-голямата част от иконите не са подписани от авторите, това показва, че те са събрани от различни краища на страната и православните земи на Източна Европа и не са дело на единствено местни майстори.

"Процесът е много бавен. Екипът идва за по седмица от София, тъй като климатичните условия на място в храма не позволяват по-продължителна работа", каза още отец Яни. По думите му, за цялостното запазване на колекцията от икони вероятно ще бъдат необходими още средства.

Църквата "Преображение Господне" е един от двата православни храма в Поморие, запазили се след опожаряването на Анхиало през 1906 година. Тогава, каза отец Яни, в нея са били прибрани икони и от други църкви. Те се пазят и до днес. Обект на реставрация са и изображенията върху иконостаса, който е запазен от откриването на църквата през 1765 година. Мнението на експертите, които работят по иконите, е, че в миналото той е бил изписан. Свещеникът добави, че той също ще има нужда от реставрация. Преди това обаче трябва да бъде подробно обследван.

https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/regional-news/786922-restavratori-razkriha-originalniya-kolorit-na-starinni-ikoni-pazeni-v-pomoriysk

[Hatshepsut]

Представяне на книгата ,,Икони от Националния църковен историко-археологически музей"

Институтът за изследване на изкуствата при Българската академия на науките и Националният църковен историко-археологически музей при Светия Синод представят книгата ,,Икони от Националния църковен историко-археологически музей" – 11 март 2025 г., 18 ч., зала ,,Проф. Марин Дринов", Българска академия на науките, ул. 15 ноември № 1.

Книгата е резултат от тригодишна научноизследователска работата на голям екип специалисти и е осъществена с финансовата подкрепа на фонд ,,Научни изследвания" на Министерство на образованието и науката. С изданието, посветено на 100-годишнината на Музея, се обнародва за първи път най-голямата колекция от иконописни произведения в България, представена почти изцяло в масивния том с над 700 фотографии и придружаващи ги научни статии. 


За изданието

,,Икони от Националния църковен историко-археологически музей" (ISBN 978-619-7619-35-5) е с обем 548 с. и 733 ил., с автори Александър Куюмджиев, Веселина Йончева, Дарина Бойкина, Иван Ванев, Иван Рашков, Иванка Гергова, Майя Захариева, Маргарита Куюмджиева, Мариела Стойкова, Мария Колушева, Наталия Неделчева, Ралица Русева, Тереза Бачева, Цвета Кунева, Цветан Василев.

Националният църковен историко-археологически музей притежава най-голямата колекция от произведения на християнското изкуство в България. Сред тях са и иконите от Иконографския отдел на музея. Става въпрос за значителен по своите мащаби и разнообразие фонд, с хронологични граници от края на XIII до края на ХХ в. Голяма част от тази колекция е съставена от иконописни произведения, които не са били експонирани, проучвани и публикувани. Във фонда са и едни от най-значимите образци на средновековното и възрожденското ни изкуство.

В изданието са включени 600 иконописни произведения, като голяма част от тях се публикуват за първи път. Те са представени в три големи раздела, включващи иконите от края на XIII до края на XVII в., тези от XVIII в. и икони от края на XVIII до края на XIX в. Оформени са и допълнителни тематични групи, представящи двустранните икони, руските икони и триптисите.

Структурата на изданието е изцяло съобразена с характера на колекцията и отделните произведения, като същевременно отговаря на съвременните научни изисквания за анализ и публикуване на икони. Изготвените статии и анотации съдържат не само информация, свързана със спецификата на всеки обект, но и данни за неговия произход, постъпването му в музея, допълнителни сведения за предходни реставрационни намеси, участия в изложби, библиография и др.

Направени са нови атрибуции, идентифицирани са нови зографи, непознати досега на науката, и са коригирани неточности, свързани с творчеството на някои популярни майстори. Към това е прибавен и епиграфски анализ на запазените надписи от всички икони, който позволи да бъдат възстановени важни сведения, свързани с тяхното датиране, произход и дарители.

В изданието е използван иновативен подход, специално за Възрожденския раздел, като иконите от него са представени не само в хронологична последователност, но са подредени по поколенията зографи и тяхната родова обвързаност. Този подход е свързан със спецификата на музейната колекция, която съдържа икони от всички краища на страната, а и извън нея и на практика се явява представителна извадка за иконописната продукция в българските земи под османска власт от края на XVIII и XIX в.

В допълнение, книгата съдържа и встъпителна студия, която проследява историята на Националния църковен историко-археологически музей от неговото основаване през 1923 г. до 1960 г. Акцентът е поставен върху дейността на протойерей Иван Гошев, основател и дългогодишен директор на музея. Изследването на процеса на формирането на колекцията в началните години от съществуването на музея също се прави за първи път в научната литература.

https://bg-patriarshia.bg/news/predstavyane-na-knigata-ikoni-ot-natsionalnia-tsarkoven-isto--4