Вуду

[Hatshepsut]

Вуду е афроамериканска религия, изповядвана в Хаити, Куба, Доминиканската република, някои части на САЩ и Африка.

Корените на тази духовна традиция се свързват с шаманизма. Думата вуду – воодоо означава дух. Вуду е култура, философия, изкуство, музика и танци, език, народна медицина, правосъдие, власт над отвъдното, устна традиция и ритуали. Важно място във Вуду заемат груповите ритуали за връзка с предците, при които се изпада в транс посредством ритми, музика, танци и наркотици. При някои от вуду практиките се използва контагиозна магия.

Като духовна традиция Вуду се появява в Хаити по време на френското колониално робство. Африканци от различен етнически произход биват закарани в хаити, като селскостопански роби. При пристигането им в Хаити през 1503 г., робовладелците им забраняват да практикуват собствената си религия. Налагат им Католичеството. Робовладелците не посветили изцяло робите в своята вяра, а искали просто да ги държат под контрол, затова робите използвали Католицизма за прикритие. Използвали неговите символи, но се покланяли на своите божества.

Робите включили различни аспекти на Християнство в религиозните си традиции. Те вярвали в съществуването на един Бог, в живот след смъртта и в помощта на духовни същества – ЛОА.

Религиозна сфера

1. Вярва се в един Бог – Bondy.
2. Вярва се в свещеността, отдават се дарове.
3. Вяра в задгробния живот, погребалната церемония е пищна.
4. Невидимият свят на ЛОА и духовете на починалите предци са постоянно присъстващи.
5. Жертвопринушението е израз на разкаяние и жертвоготовност пред Бог.

Ритуална сфера Различните обреди са съществена част от социалният живот, винаги се призовават ЛОА и мъртвите. Сезонните цикли и стадиите от живота на хората се освещават от ритуали. В ритуала човек участва тялом и духом.

Има обреди за: опрощение на грехове, лечение, дъжд, слънце и др.

Морална сфера Свещенността на човешкия живот се охранява от табута и ритуали. Уважава се достойнството на човека, неговата съдба и индивидуалност. Грехът се възприема както в лично, така и в обществено измерение.

Културна сфера Традицията се предава чрез истории, стихове, песни, пословици, гатанки и изкуство.

Предаването на опита от старите на младите има голямо значение.

Социална сфера Уважение към бедните, болните, слабите, сираците и др.

Вуду е религия на болните и слабите.


Основни елементи и понятия във Вуду

Като религиозна система във Вуду няма централизирана система (църква). Всеки храм функционира самостоятелно. Няма ортодоксалност. Затова съществуват много вариации в теорията и практиката.

Човешката душа е състои от две части:

Грос бон анге – Голям добър ангел – основната жизнена енергия на човека, която се вселява при раждането и след смъртта се слива с Бог. Непреходна и безсмъртна.
Ти бон анге – Малък добър ангел – има отношение към индивидуалността и съдбата на човека в едно негово прераждане (живот). След смъртта слиза завинаги в царството на мъртвите.
Централен аспект във Вуду – изцеление на хората от болести и проблеми в живота. Трябва да съставлява над 60 % от дейността на жреца на Вуду – хунган (бокор) или мамбо.

Общото във всички религиозни обреди във Вуду е използването на барабани и танци. Участниците в церемонията пеят песни за ЛОА и Африка, която се приема за свещена земя. В песните тя се нарича Гвиниея.

На церемонията се отслужва ритуал за ЛОА и за умрелите предци. ЛОА могат да обладаят участник от церемонията. Жизнената енергия от даровете захранват ЛОА.


Церемония в Дахомейското Вуду

Церемонията започва с молитва за Гвинея – ритуално приветствие за събралите се хора с ритъма на барабани и танци. След това се призовават ЛОА. За всяко ЛОА се пеят песни, в определени случай се принасят дарове – храни или животни. За всяко ЛОА се пеят по 3 песни и се повтарят по 3 пъти.

Първи се призовават ЛОА от групата Рада. Ритуалния цвят на групата е бяло, като всяко ЛОА от тази група има отделен цвят. Това са добри духове, те символизират доброто в човека, неговите положителни стремежи, топлотата и стабилността на Африка. Ритуала за Рада се провежда на дървени барабани наречени танбу кон. Големият барабан се нарича маман, изработен от дърво и кожа от крава. По-малкият барабан се нарича танбу фей и е изработен от козя кожа. Барабанният ритъм звучи като марш – силно и величествено.

ЛОА Рада обикновено не искат жертви. Те изпълняват волята на човека, само когато тя няма вредни последици върху другите хора. Имат голяма духовна сила, обикновено се свързват с лечителство и духовна подкрепа за някоя добра кауза. Имат следния ритуален порядък: Легба, Мараса, Локо, Айзан, Дамбала Ведо, Аида Ведо, Собо, Бадеси, Агасу, Силибо, Агуе, ла Сирен, Ерзули Фреда, Босу, Агару, Азака и група Огун – Огун Осанге, Огун Бадагри, Огун Фер, Огун Шанго, Огун Балинджо, Огун Бализаж, Огун Йемсен.

След Рада идва ред на групата Геде. В нея се включват Барон Самеди, Барон Ла Кроа, Барон Симитие, Маман Бригит. Тази група отговаря за смъртта и духовете на починалите предци. Не се правят жертвопринушения за тях. За Барон се дарява силоен и качествен алкохол, подправен с 40 люти пиперки, които символизират 40-те дни след смъртта, за които духът преминава през царствата на смъртта. Алкохолът с лютите чушки, понеже не може да бъде изпит от нито един жив човек, символизира преклонение пред смъртта и молба за отсрочка от нея. Ритуала за тези духове включва неприлични жестове и танци, вулгарни песни и шеги, които символизират преходността на живота и духовното изчистване след смъртта.

Следва ритуал за група Петро. Този обред се провежда на барабани петро и конго, изработени от козя кожа и обвити с въжета. По бараваните се бие с ръце. Ритъмът е бърз и често променящ се. Ритуалът не се провежда в храм. За тях се предлагат обилни жертвопринушения с много кръв. Тези духове са млади, но много силни! Изпълняват дела за всеки, който работи за тях. Носят опасност, отмъщение и смърт! Приемат се за жестоки, кръвожадни и агресивни по отношение на враговете. Приемат всякакви жертви. Ритуалният им ред е следният: Легба Петро, Мараса Петро, ВаванГоу, Ибо, Сенегал, Конго, Каплау, Канга, Такия, Зоклимо, Симби Дло, Гран Симба, Мет Керфу, Симитие, Гран Бва, Конго Саван, Ерзули Дантор, Маринет, Дон Петро, Принц Зандор (Ти Жан Петро), Грос Пойнт, Симби Андезо, Симби Макая. След последното повтаряне на песните за Симби Макая церемонията се счита за приключена.

В други традиции на Вуду се отслужват ритуали за групите Бизанго (оглавявана от ЛОА Кошон Мавон) и Санпвел (оглавявана от ЛОА Мет Санпвел). Тези две групи се отслужват само от тайни секти, които се занимават с човешки жертвопринушения, култ към смъртта и зомбиране. Вярващите във Вуду ги избягват.


Характеристики на ЛОА

Рада

Легба – контролира достъпа до света на ЛОА. При всеки ритуал първо той се призовава. Ако той не е съгласен, ниаккъв контакт с ЛОА не може да бъде осъществен! Изобразяват го като възрастен старец с дълга тояга в ръце, който налива вода от извора. Когато имаме конкретно желание, но не знаем към кое ЛОА да се обърнем, винаги правим ритуал в чест на Папа Легба. Хората отдали живота си на Легба имат идеален контакт с отвъдния свят. Призовава се чрез изобразяване на неговото веве върху земята с брашно или бял тебишир. Приема се за дух на Слънцето, добрите духове и силите на деня. Цветовете на Легба са бяло, зелено или ярко жълто.
Мараса – свещените близнаци в религията Вуду. Символизират двойственото начало на всичко. Заместват Ин и Ян. Затова техни двойници присъстват в групата Петро. Крият в себе си мъдрост и сила. Призовават се на всяка цереминия и техният символ пази децата от болести и нещастие.
Локо – е духът на растителността и нейната сила. Обикновено дадено дърво се определя за дърво на Локо и там се оставят дарове. Когато тези дарове бъдат изядени от горски животни се приема че Локо ги е приел. В негова власт е лечебната сила на растенията. Хората посветили живота си на него, обикновено стават много добри лечители. Повелител на бялата магия.
Айзан – женски дух, счита се за съпруга на Локо. Основно нейната сила е насочена към предпазване от черната магия. Нейният символ е палмово листо. осигурява безопасност при контакт с отвъдния свят. От най-старите духове на Вуду.
Дамбала и Аида Ведо – Най-старите духове във Вуду. Дамбала е известен като змията, а Аида, като змията дъга. Много мъдри духове, които имат власт върху раждането на деца, плодовитостта при животни и всичко свързано с ново начало. При обладаване никога не говорят, но разпръскват силна енергия на оптимизъм и увереност. Хората послветили живота си на тях обикновено се свързват с децата или проповедническа дейност. Техен символ е змията. За тях се принасят в жертва яйца, зехтин, пресни храни с бял цвят или малки бели пиленца.
Собо и Бадеси – са небесните богове. В тяхна власт са вятърът и гръмотевиците. Собо най-често е изобразяван като войн.
Агасу – в миналото е бил хунган загинал при отстояване на вярата си във Вуду. Отговаря за създаването на талисмани и амулети.
Мет Агве (Агуе, Папа Агве) – господар на морето, рибарите, мореплаването. Неговият ритуален знак е кораб или лодка. Отговаря на Християнските Св. Илия и Св. Никола.
Ла Сирен – Жената на Мет Агве. Покровител на кокетните жени и изневярата.
Ерзули Фреда (Езили) – господарка на любовта в най-красивия ѝ и романтичен вид, на танците, романтичните преживявания и усещания, и всичко най-красиво в живота. Нейният символ е сърце. Даровете за нея са вкусни сладкиши.
Агару – покровител на талисманите, усилва тяхната сила и я запазва за по-дълго време.
Азака (Папа Зака) – ЛОА на фермерите, земеделието и реколтата. Към него отправят земеделците молитви за дъжд. Негови символи са торба, нож за тръстика и кука.
Огун – цяла група от ЛОА символизиращи силата на войните, желязото, огъня и мъжествеността.

Петро

Легба Петро – силен и властен дух, по-млад от Легба Атибон, който ни допуска до света на духовете Петро.
Мараса Петро – Тъмната страна на Мараса.
Вавангол – отговаря за жертвопринушенията за ритуала Петро и за прехвърляне на енергията от убитото животно.
Сенегал – символизира войнствената и непримирима част от Африка.
Конго – силен и злобен дух, но много муден и мързелив.
Каплау – покровител на тези, които пътуват през нощта.
Канга, Такия и Зоклимо – едни от най-бързодействащите духове в света на Вуду.
Мет Керфу (Мет Калфу, Мет Карефур) – властелин на кръстопътя. Това е най-силният дух от групата Петро. Символ на бедствия, нещастия, изкупления и наказания. Брат на Легба Петро. Той владее всички духове от групата Петро. Неговият символ е кръстопътя.
Симитие (Гробарят) – той комбиниран със силата на Керфу може да предизвика смърт. Отговаря за мъртвите.
Конго Саван – много зъл и силен дух. Приема човешки жертвопринушения. Обича да бъде призоваван отделно от другите ЛОА.
Ерзули Дантор (Ерзули Зиевуж) – представлява тъмният аспект на любовните отношения, дивият секс, ревността, омразата, разочарованието. Нейният символ е сърце прободено с кама.
Принц Зандор (Ти Жан Петро) – много силен и зъл дух, покровител на магьостниците и черната магия. Изобразяван е като малко джудже подскачащо на един крак. Нощем дебне невнимателни пътници по кръстопътищата, като скача от някое дърво върху тях и ги изяжда.
Гран Бва (Гранд Боа) – най-доброто ЛОА от групата Петро. Сроден на Локо дух. Живее в дълбоката гора, където по цял ден се храни с горски плодове. Не обича да се показва пред хората. Появява се най-често нощем. Наричат го горянинът от дълбоката гора.
Маринет – пали се огън и в него се хвърлят сол, спирт, бензин, лют пипер – това доста ясно представя характерът на това ЛОА. Предпазва злия магьостник от обратия ефект на черната магия. Наричат я още Маринет Бва Чече – Маринет суха гора.
Дан Петро – духовен баща на всички ЛОА от групата Петро. Отговаря на Дамбала Ведо, но е много по-млад дух.
Гран Симба – основно ЛОА в митологията на Хаити. Известен е като Водната змия. Третата змия от Трите космически змии. Свързан е с водата, езера, блата, реки и извори. В негова сила е водният кръговрат на Земята. Родоначалник на огромното семейство Симби.
Симби Дло – Водният Симби, живее в извори и потоци, господар на всички магическ иработи свързани с вода.
Симби Андезо – Симби на двете води. Отговаря за превръщането на сладката вода в солена. Покровител на магическтие работи свързани с вода.
Симби Макая – последният представител на семейство Петро. Много силно ЛОА, което заедно с Мет Керфу и Симитие образуват Великата магическа тройка – патрон на всеки уважаващ себе си магьосник.

ЛОА невлизащи в церемониалния ред

Аджасу Лингетор – живее в коренищата на дърветата, край извори. Популярен е с мощният си глас и лошото си чувство за хумор. Като дарове приема вермут, коняк, ром. Представител на група Петро.
Бакалу – ужасяващ дух, който много малко магьосници смеят да извикат. Неговият символ е череп с кръстосани кости. Обитава гората. Не обладава тези, които го викат. Хората най-често оставят даровете за него в гората. Повелител на духовете бака, които обикалят нощем под формата на различни животни и всяват ужас и страх у хората. Представител на група Петро.
Босу Кобламин – Босу Трите Рога – силен дух от групата Петро. Известен е със своята жестокост, безкомпромисност по време на война. Покровител на пътуващите през нощта. Обикновено се явява като мъж с три рога, символизиращи – сила, непокорство и жестокост. Понякога помага на свойте последователи, но не е от най-отзивчивите ЛОА.
Брис – обитател и покровител на хълмистите местности. Призоваван се явява доста бързо. Има широка душа и обича децата. поверието гласи, че живее в хралупи на дървета и приема вида на сова. От група Петро. Приема за дарове печени кокошки.
Крабиней – представител на група Петро. Той се явява облечен в червено и пристигащ на дълги скокове. Хората се страхуват от него. Рядко го викат. Обикновено оставят доста богата трапеза като дарове на него. Характерното държание на това ЛОА е просто дяволско – при обладаване ръси цинизми, по-големи от тези на Барон Самеди.
Лемба – предводител на голямо семейство ЛОА свързани с войната и силата на Африка. Символът ме е железна пръчка.
Линто – дете на Барон Самеди и Маман Бригит. когато обладае човек, той ходи трудно и подобно на прохождащо дете плаче и иска храна.
Линглесу – ЛОА от групата на Петро с голяма свобода на действие. когато се приготвят дарове за него обилно се посоляват. Приема уши, опашки, копита от козел. Обладаният от него човек има много висок и писклив глас.
Момбу – силно ЛОА причиняващо заедно със семейството на Симби наводнения и проливен дъжд.
Наго Шанго – лоа на гръмотевиците. Силен дух от фамилията Рада.
Пай – ЛОА чиято сила е в причиняването на наводненията. Неговият символ са 3 палмови листа.
Сусон Панан – това е един от дяволите в Хайтянската митология. Видът му е уродлив, тялото му е покрито с рани. Приема ликьор примесен с кръв. основната му роля е да създава страх у враговете. Един от слугите на Мет Керфу.
Ти Жан Куинто – вярва се че живее под мостовете и знае тайните на хората. Приема формата на полицай.
Бюджит Уай-Айба – ЛОА на войната известен в Хайти и Пуерто Рико.


Вуду магия

Разликата между вуду магията и традицонната черна магия е голяма въпреки, че целят едно и също. Черната магия причинява болести или смърт, а вуду магията причинява прорязваща болка, но без видима телесна повреда. Според легендите вудуто се изпълнява чрез статуетка от глина, пластилин или плат на този, който искате да нараните. Това, което се случва на статуетката го усеща този, чийто лик е на нея. Силата на магията, обаче сама по себе си е нещо благородно и не прощава на тези, които я използват за зло. Този, който реши да прави вуду или черна магия трябва да е подготвен ефекта ѝ да се върне към него с тройно по-голяма сила, независимо колко добре е защитен от защитни муски или други пособия. Това е един цитат то „Магически аромти, масла и отвари“

„Някой ваш приятел е болен. Вие искате да помогнете. Преди да извършите какъвто и да било лчебен ритуал за този ваш приятел, е най-добре да попитате дали той би искал това. Съобразете се с неговото желание.“
Тези думи на Скот Кънингам показват, че вие можете да направите вуду или черна магия по погрешка. Всяка магия направена на друг човек без неговото знание и позволение е вуду или черна магия. Хората носят различни гривни и накети срещу вуду магия, но символа на тях винаги е един и същ. Той се нарича окото на медузата и идва от гръцката митология.

https://bg.wikipedia.org/

[Hatshepsut]

Вуду – нещата които не знаем

Вуду е една от най-подценяваните религии в света. Повечето от филмите изобразяват Вуду като тъмна тайнствена религия, която се върти около жертвоприношения на животни, направа на проклятия и нанасянето на вреда на други хора с помоща на кукли. Всъщност това е доста далеч от истината.

1. Има три основни разновидности на Вуду в различни региони.



Вуду ритуал в Бенин

Западноафриканското Вуду е практикувано от повече от 30 милиона души, религията е особено популярна в страни като Гана и Бенин.  Ритуалите и вярванията са доста разнообразни и до голяма степен не са били засегнати от външни влияния, на базата на които се формират другите видове Вуду.

Луизиана Вуду   

Луизиана Вуду е уникален вид религия, който се практикува в Луизиана и в югоизточната част на Съединените щати.  Тя е силно повлияна от испански и френски заселници, както и от креолското население.

Практикуване на Вуду в Хаити     

Хаитянско вуду, практикувано в Хаити, се оформя под влиянието на Франция, както и на християнството.


2. Силни прилики с християнството



На пръв поглед религията, която се върти около обсебеността от духове, отвари и поклонение на предците, няма нищо общо с християнството.  Въпреки това, Вуду има силни прилики (особено в случая с Луизиана и Хаити) с християнските традиции и вярвания.  Духовете заемат основното място в практиката на вуду, а много от централните фигури на тази религия имат християнски двойници.  Например, Аида Уебо е копие на Дева Мария, докато Легба, пазач-портиер, е огледален образ на Свети Петър. В религията на Вуду, важни духове се наричат ​​loa (или lva), а на някои места те могат да се наричат ​​с имената на католическите светци. В западноафриканския Вуду има подобно на християнско вярване, че има само един върховен бог, който е над  всичко.


3. Приемане от Католическата църква



Паралелите между Вуду и християнството са толкова силни, че между двете религии няма вражда, а в много области те съществуват съвместно. Днес свещениците от двете религии работят заедно, за да помогнат за постигането на мир и просперитет в Африка, където произлиза Вуду.


4. Вуду кукли



Използването на Вуду кукли само по себе си не е зло или тъмна материя.  Експерти казват, че куклата получава връзка с лицето, което символизира, само след като нещо, свързано с този човек, е прикрепено към нея: снимка или кичур коса. Също така към куклата се добавят подаръци за духовете: чесън, цветни листенца, парфюми и дори пари.


5. Практикуващите Вуду са слуги на духовете

Тези, които практикуват Вуду, често се считат за силни хора, които карат духовете да изпълняват волята им.  Всъщност обратното е вярно.  Практикуващите Вуду свещеници се смятат за слуги на духовете. Те не заповяват на духовете да правят нещо, а дават предложения на духовете и искат съвет.  Свещениците и жреците на Вуду минават дълъг период на подготовка, преди да извършат даден ритуал, който отваря път към духовния свят.


6. Вуду като начин на лечение



Благодарение на стереотипи, много хора мислят че Вуду е тъмна религия, която свещениците използват за да вредят на духа и тялото на враговете му.  Напротив, Вуду религията е по-фокусирана върху изцелението и магьосничеството. Една от най-важните причини, поради които духовете се викат ​​по време на ритуали, е молбата за помощ при лекуване на болните и ранените.  Вуду свещеници и жрици признават, че те не са всемогъщи, когато става въпрос за диагностика и лечение, и препоръчват съвременната медицина, ако смятат, че те не могат да помогнат.

7. Пантеона на Вуду



Друга поразителна прилика с християнството е пантеонът на Вуду, в който има три основни нива.  Най-високото ниво е един бог, който е невъзможно да бъде описан.  Второто ниво са духовете, които постоянно взаимодейства със смъртните.  Умиращите роднини също играят важна роля в духовния живот, тъй като култа към почитането на предците е важна част от Вуду.  Третото ниво са самите смъртни.  Легба е един от основните духове, защото той е пазителя на портите между смъртния и божествения свят.


8. Змиите – ключова фигура в религията на Вуду



Змията играе много важна роля в митологията на Вуду.  Дамбул или Данбула е змийски бог, най-старият от пантеона на Вуду. Твърди се, че той е създал този свят. Данбула символизира мъдростта и разума и също така е защитник на безпомощните и малките деца. Той е този, който носи душите на мъртвите в отвъдния свят.

копирано от: https://debati.bg/vudu-neshtata-koito-ne-znaem/

[Hatshepsut]

Вуду – хаитянската религия и всичко, което трябва да знаете за нея

Вуду се намира почти навсякъде в популярната култура и на запад ще открием, че има много почитатели, които се интересуват от неговото развитие. Присъства в най-различни филми на ужасите, апокалипсис и много други. Хаитянското вуду е едно от най-оценяваните, а приложението е комбинация между магиите на Хари Потър и Волдемор. Мнозина я използват за правене на любовни магии, други пожелават злини, най-често на своите шефове. Филмите на Дисни също включиха вуду свещеник в своите филми, следователно това е един от големите и много интересни трендове.
Така мнозина биха описали всичко това, ако бъдат попитани какво точно представлява тази религия или магия. Мнозина дори са правили жертвоприношения с животни или са участвали в нещо подобно. В тези редове сме длъжни да напомним, че не препоръчваме нищо такова и не го смятаме за нещо позитивно. От Хаити, американците развиват тази религия силно в Мисисипи и Ню Орлиънс.

Очаквано е, че почти нито един от всички видове стереотипи няма общо с оригиналната идея на вуду. Някои избират да вярват, а други смятат, че това е пълноправна религия. В това вярване се твърди, че има Бог с много имена. В Хаити той се казва Бондье, съчетание от френските думи за „добър Бог“. Името не е от толкова голямо значение, след като повечето го виждат като силен и могъщ, притежаващ възможности много по-високи от тези на своите последователи. За да се достигне, последователите трябва да говорят с редица други духове, които да предадат съобщенията.

Те носят името Лоа или Ива на хаитянски – антрополозите смятат, че това име е духът на боговете. Те са подредени в някаква йерархия. Най-силен е Лоа, който се наслаждава на почивки и много други празници. Съществуват и малки духове, изиграващи различни роли в религията. Съществуват само преминаващи, семейства и други в духовния свят на тази религия. Всички духове са получили силата си от Бог, следователно носят и посланията.

По време на всички церемонии и бдения, последователите искат от духовете съвети, защита или помощ. Молбите се предават по един много специален начин – миряните трябва да търсят Лоа и да правят ритуала, докато той е в мислите им, в зависимост от размера на желанието, шаманът може да препоръча и жертвоприношение. Ритуалите се делят на различни видове, спрямо искането на изпълняващия ги. За да се спазва добра връзка с Лоа, последователите трябва да се приготвят правилно за ритуала и да спазват традицията. Най-важно правило е, че не са позволени грешки в обществото, като всеки е предупреден, че трябва да внимава какви решения прави.

Вярването е, че Лоа комуникира със своите последователи чрез обсебване. Идеята е, че временно прогонва душата от тялото, използва най-често медиум, а след това започва да дава предписания. Медиумът не може да изпитва болка, ако се наранява по време на обладаването си. Лоа говори чрез него, дава инструкции, съветва и отправя предсказания за бъдещи събития. За мнозина, това е огромна привилегия, но срещите с него не са толкова чести.

Идеята за събиране с дух е обединение със света на вуду. Подобни вярвания се разпространяват в Централна и Западна Африка. Другата локация за подобни практики е Хаити, както и части в Северна и Южна Америка. Книгите за обяснение на тази религия са създадени като форма на анекдоти. Причините са повече от логични, вуду е религия, която не е записвана дълго време и реално се разказва от уста на уста. Логично е, че боговете ще имат и други имена. Религията изисква най-различни ритуали за благополучие, практикуващи се на дневна база.

Вуду се смята за лична религия, последователите могат да се срещат директно с духовете и Лоа, а изживяването е различно от един човек към друг.

Африканското вуду идва от кралствата Фон и Конго. Твърди се, че е на около 6000 години. Думата идва от фонския език и означава – свещен, дух, и диета. Останалите термини също идват именно от тази наука. Свещениците в Африка носят името мамбо или манбо. Комбинация от думите „майка“ и „магически талисман“, докато конгуанската дума е „лечител“. Кралство Фон се намира в днешен Южен Бенин – регионът се смята за люлката на вуду. До днес е и официалната религия на Бенин, като около 40% от местното население са последователи. В световен мащаб говорим за близо 60 милиона души.

Танците, ритуалите, текстовете на песните, всичко това идва от африканските региони. Повечето изглеждат автентични за Африка, след като шаманите най-често се съобразяват и с региона, в който се намират. Създадени са дори сгради, подобни на манастири, където всеки трябва да прекара символичната си смърт – практически да живее 3 дни и 3 нощи, без да получи храна и вода. Откъснат от външния свят, времето му се прекарва в изучаване на ритуалите и прилагането на различни диети – доста садистично, особено на третия ден в глад.

Всяка версия е различна, затова има и разлика в обучението. Вуду с различни магии и заклинания за зло ще бъдат поставени в различна секция на религията и носят името „Бо“. В Хаити го наричат Макая или Бизанго. Това са тайни общества, които живеят извън традицията на вуду и се смесват с древните черни магии. Черната магия на вуду се нарича худу, поне в САЩ.

Нека не забравяме, че при вуду се смята, че близнаците са свещени. Традицията показва, че това са двете половини на една душа. Ако един от близнаците умре, другият ще носи кукла на близнака си, вярвайки, че така пази духа на своя брат или сестра. Хаитяните вярват, че близнаците имат специални сили и могат да бъдат много опасни.

Африканското вуду успява да стигне до американските колонии и до днес продължава да се свързва именно с хаитяните. Кристофър Колумб акостира на остров Таино и се запознава с айтитите. Островът е прекръстен на Испаньола – малката Испания. Испанците започват да правят плантации и да засаждат захар, кафе и други съставки. Използват и роби, за да обработват земята. След дълги години, тези територии ще бъдат Хаити и Доминиканската република.

Жителите на Хиспаньола практикуват вуду между XVI и XVIII век. Колонията изисквала покръстване на местните жители. Вуду било забранено, но имало доста оригинални начини за осиновяване на практики от католицизма и интегрирането им в собствената религия. Католическите свещеници стават Лоа. Всяко едно действие или грях ще се отнесе до определен вид Лоа. Свети Петър държи ключовете за Рая, но той отговаря на лоа Папа Легба, който е пазител на вратите в отвъдното.

Обладаните хора също имат позиция в тази религия. Ще открием, че местните ги почитат, макар и често да се говори на един доста неразбран език. В Африка най-убиваното животно в името на религията са кози и пилета. Крайният резултат е наистина интересен, а за мнозина и страшен. След Френската революция ще има и много трусове за тази религия.

През 1797 г. вуду свещеник ще направи специална церемония за хаитянските войни, които трябва да станат свръхчовеци и да отхвърлят робството. До 1804 г. тази магия очевидно държи покръстените и армии от Испания, Франция и Великобритания срещат сериозен отпор. Най-накрая хаитяните стават първите хора, които са се освободили. Все пак остават колония на САЩ, но няма робство.

Днес вуду се практикува открито в Хаити. Съществува и в някои точки на Ню Орлиънс и южните щати на Америка. За съжаление лошите практики на худу са изместили тези на вуду в някои зони и не се гледат с добро око.

Робите от Хаити носят и практиките си със себе си. Повечето се озовават близо до делтата на Мисисипи и започват да работят. В други точки на света се практикува скришно, защото законът се страхува от тях, а и не се знае колко тънка е разликата между вуду и худу. Между 1915 и 1935 г. американската пехота окупира Хаити. По време на този период вече са дошли киното и книгите, които описват вуду като нещо жестоко и кърваво. В този период и худу започва да става все по-сериозно и лудо за местните. Ню Орлиънс дори се сдобива с кралица на вуду, тя оставя наследници и предава титлата на други.

Американците не харесват жертвоприношенията или сушените части на различни видове животни, които се забъркват в отвари. Идеята за използване на животинска кръв е немислима. Змиите също имат място в тази религия. След това историята продължава да обръща внимание и на публичното здраве, което засилва напрежението и преследването. Някои от лидерите на тази религия често посочват и много странни рецепти за лечение.

Вуду куклите продължават да се смятат за автентично и опасно. Те са част от худу, но легендата разказва, че собственикът може да причинява болка на жертвата, използвайки най-различни игли. Тук е моментът да напомним, че такива никога не са съществували в религията, а са някаква форма на по-модерен прочит. За такава черна магия не е необходима кукла. Те се появяват през 50-те години на миналия век и се превръщат в много доходоносна професия, но нищо повече. През 1958 г. правителството на САЩ ги спира от продажба и ги обявява за опасни.

https://chr.bg/istorii/tehno/vudu-haityanskata-religiya-i-vsichko-koeto-tryabva-da-znaete-za-neya/