Турци ставатъ Невѣнъ, Севдалинъ и Валентинъ

[Nordwave]

Тази информация е от 2009г.

Истински бум на смяна на имената в Родопите отчитат от районния съд в Девин и Мадан за изминалата година, съобщиха от там вчера. Около 80 процента от делата за промяна на имена в съда в Мадан например са за случаи на смяна на турско-арабски към български имена. Същата е ситуацията и в съда в Девин. Част от делата били заведени от родители, които са решили да сменят имената на децата си с български, а не да носят тези, които са им били дадени при раждането им. По наблюдения на магистрати, които се занимавали с този тип дела за преименуване, преобладавали млади хора, които искали да се разделят с турско-арабските си имена, преди да постъпят в университет или да отпътуват към чужбина.

Един от последните случаи на промяна на име в съда в Мадан било на 10-годишно дете, чиито родители искат то да носи вече българско име. Статистиката сочи, че средно по 1000 души на месец се решават на стъпката да си сменят името, което техните родители са им дали.

След 1990-а рекорд в смяната на имената е регистриран през 1991 г. - 358 485 души. Законът у нас позволява да се смени името най-вече ако е "осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо". Това може да стане чрез завеждане на гражданско дело. Делото се гледа до 30 дни.

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2010г.

Селяни от Шуменския край, които носят турски имена, искат от районния съд официално преименуване.

Тази седмица само в един ден трима души се сдобиха със звучни български имена, научи "Труд". Хюсеин стана Валентин, Синан вече е Севдалин, а Бюлент пожела да е Невен. Презимената и фамилиите им също са български и често срещани - Игнатов, Найденов, Борисов.

Според магистрати предстоят още подобни граждански дела. Те се водят по чл. 19 от Закона за гражданската регистрация. Пред съдия желаещият преименуване мотивира защо иска промяна на настоящото си име и при достатъчно аргументи решението е в негова полза.

Присъствали в съдебната залата по време на доброволния "възродителен процес" останали слисани, като чули мотивите. Според тримата мъже преди години бащите им против тяхната воля и желание им сложили турски имена. Сега това не им харесвало. Същото важало и за техните деца, които не се чувствали добре с турски презимена. Невен, Валентин и Севдалин, които са на възраст до 35 г., дори обяснили, че в обществото са известни с българските си имена, а турските само са вписани в личните им документи. Изтъкнали, че дори у дома си говорели единствено на български език.

Според запознати членството на България в Европейския съюз и евентуалните дивиденти от него карат нашенците да си сменят имената и да прекръщават вече починали бащи и дядовци. Причината е, че в Европа не гледали с добро око на турските имена и затова се увеличавала работата на българските магистрати. В други случаи хора, които са многократно осъждани у нас, сменят името си, за да са спокойни зад граница.

Съдия Калин Колешански, който решил трите казуса в Шумен, отказа коментар на случая. Потвърди обаче, че съвсем скоро в един ден е насрочил нова поредица от граждански дела за преименуване. Хората нямали родствена връзка помежду си, били от различни населени места.

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2011г.

Мюсюлмани заведоха дело - искат си българските имена

Със скандално свое решение съдът в Златоград отхвърли желанието на възрастното семейство

 Възрастно семейство мюсюлмани заведоха дело в Районен съд-Златоград, за да им се сменят имената от турско-арабски с български. Това съобщи в последния си брой в. "Родопи Смолян". Старците поискали да си сменят имената, за да си отидат като българи. Пред съда семейството посочва, че по произход са българи с мюсюлманско вероизповедание, но считат, че не вярата е важна, а произходът, който е български. Поради тази причина единият от съпрузите желае да носи българското име Р. К. Б., а другият-Р. А. Б. Двамата посочват в аргументите си, че са родени българи, на българска земя и желаят да носят български имена, както и подчертават, че са на преклонна възраст и искат да си отидат от този свят като българи. Искат съдът да постанови решение, с което да се променят собствените и бащиното им име. Семейството един път вече е променяло имена си. През 1993 г. двамата съпрузи възстановявили рождените си турско-арабски имена. От информация на Областна дирекция на МВР стана ясно още, че спрямо семейството няма наложени принудителни административни мерки по Закона за българските лични документи, така че няма пречка старците да върнат българските си имена.

 Със скандално свое решение обаче съдът в Златоград е отхвърлил молбата на възрастното семейство. Магистратите считат, че не били настъпили нови обстоятелства за двамата молители по смисъла на разпоредбата на чл.19, ал.1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) за допускане исканата от тях промяна на личното и бащиното име. Разпоредбата на чл.19 от цитирания закон предвижда, че промяната на собственото, бащиното и фамилното име се допуска от съда, въз основа на писмена молба на заинтересования, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. В конкретния случай съдът в Златоград не открил да е налице нито една от визираните в посочената разпоредба предпоставки. Освен представените два акта за раждане, върху които върху имената на молителите с турско-арабски произход са вписани с българските си имена и желанието да носят български имена, семейството не било предоставило други доказателства, обосноваващи необходимостта от исканата промяна.

http://www.arhiv.vestnikataka.bg/archive.php?broi=1661&text=&fromDate=&toDate=&newsID=96382.

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2014г.

Ходжите в Родопите загубиха битката за имената

Ходжите в Родопите загубиха десетилетната битка какви имена да носят местните. Хората там се чувстват българи и смятат, че не името определя религията. И дават поне по 100-200 лева за смяна на турско-арабските си имена.

Обясненията са няколко – в Европа се злоупотребява с българите, носещи арабски имена, ислямофобията в България, която се засилва, и недалновидната политика на държавата спрямо населението на Родопите от век насам. Но процесът е факт и изглежда необратим...

Името освен входен билет за отвъдното в Родопите, вече стана такъв и за хляба, който все по-често е в чужбина или в големия град. Така местните ходжи загубиха десетилетната битка какви имена да носят местните. Почти никой вече не се връзва на заканите, че няма да бъде погребан, ако е мюсюлманин, но с българско име.

Бай Расим от златоградското с. Долен е на 86 г. Преди 3 г. решава да си промени името на Румен. Обяснява, че се простил с името си още по времето на възродителния процес. През 1993 г. обаче чрез съдебно дело той и съпругата му Румяна отново си връщат арабските имена.

Направил го, защото имало имам, който обявил, че няма да погребва хора с български
имена. Духовникът си заминал от този свят преди него, а той си останал Расим. Човекът завежда дело, защото се чувства българин и смята, че не името определя религията.
Отказват му да го впишат Румен с мотив, че не са налице предпоставките на Закона за гражданската регистрация, допускащи промяна на имената.

Стигнал до Върховния съд и вече се казва Румен. Дела за името водила и съпругата му, която вече е Росица. "Хората предпочитат да се обърнат по прякор към даден човек, например Марлборото, вместо с Илиян или Исеин. Правят го, защото не знаят кое от двете имена предпочита Илиян/Исеин. Все пак не той си е избирал името, а родителите му, които не искат български имена в къщата си", казват местни.

"Близо 80% от делата с искане за смяна на имената са от турско-арабско на българско. Останалите са за сгрешени букви и малка част искат смяна на българските имена", казва председателят на съда в Мадан Динко Хаджиев.

Сходна е ситуацията в другите съдилища в Смолянска област. Най-често аргументите са, че с посочените нови имена са известни сред близки и приятели, че се чувстват по-добре и че им предстои излизане в чужбина, казва съдията.

Адвокати коментират, че младите срещат затруднения да се реализират на трудовата борса в Западна Европа и особено в Гърция. Ако те са с арабски имена, често се злоупотребява с тях, не им плащат, предават ги на емигрантските служби.

"Съдът уважава правото на всеки български гражданин, гарантирано му от конституцията, затова молбите им са разгледани и удовлетворени", казва Хаджиев.
През м.г. делата са били 39, но години наред са били поне 3 пъти повече. Според магистратите делата започнали да намаляват, понеже повечето хора вече са си върнали българските имена.

В с. Върбина 400 души са си сменили имената по административен или съдебен път. То е известно с многото предприемачи и гурбетчии. "Еуфорията отмина, кръщават новородените с български имена, никой вече не им пречи. Младите не искат децата им да имат разправии след известно време", казва кметът на едно от големите смолянски села Явор Говедаров.

Таксата за смяна на име е 15 лв. В повечето случаи желаещите се явяват и с адвокат, на когото също се заплаща, и сумата отива към 100-200 лв. Със сменените вече имена следва подмяна и на всички лични документи, така че сметката набъбва още.

"Детето ми иска да учи в полицейската академия, как да кандидатства като Ешреф?Затова решихме да отидем в съда и да го преименуваме на Красимир", казва майка на 12-класник в Мадан.

А тя от Саниха станала Силвия. Родителите , които живеят на село, не знаят, че тя и внучето им вече не са с турско-арабски имена. Тя се притеснява да бъде снимана със сина си, защото родителите  ще научат. Според Силвия много семейства имат подобен проблем.

"Бях Северин, преименували са ме на Сейхан и си върнах първото име - Северин. Не се притеснявам от нищо", казва 30-годишен мъж от миньорския град. Хората от околните села сега нарочно измислят имена на децата си хем да не са класически български, хем да не са турско-арабски.

Така из селата вече има малчугани, които се казват Силвестър, Робърт, Памела, Аниса. Слагат се имена и на всякакви герои от книги и сериали - като Рич, Кевин, Танер, Ромео.
Рудоземският имам Хайри Шерифов е в централната джамия от 2007 г. Завършил е теология в Медина, Саудитска Арабия, а преди това ислямското училище в Момчилград.

Според 37-годишния духовник ислямът имал по-скоро пожелателни и препоръчителни насоки какво да е името на човек, но истинският мюсюлманин трябва да носи име, характерно за религията му. Шерифов твърди, че тези, които си сменят имената с български, се огъват.

"Щом това, че се казваш Исеин, ти пречи да работиш в Гърция, Аллах вижда и би ти помогнал да си намериш работа с това име в Швейцария или Турция например", казва Шерифов. Той не приема отказа на негови колеги да погребват мюсюлмани, които не носят турско-арабски имена.

Обяснението на Шерифов за смяната на арабските имена с български е ислямофобията у нас, която набирала скорост. Колегата му от Мадан Шефкет Мурад твърди, че неговите дъщери учели във ВУЗ с турско-арабските си имена и не са имали проблеми нито с преподавателите, нито със състудентите си.

Според Мурад драмата на част от младото поколение в района се дължи на недалновидната политика на държавата спрямо местното население от век насам.

http://www.vmro.bg/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2014г.

Все повече хора в Родопите сменят турските си имена с български


Пейзаж от Гоце Делчев. Архив.

В Родопите все повече хора сменят турските си имена с български. Дела за промяна на името водят предимно младежи, които учат в университети или търсят работа в чужбина.

Над 600 души в гоцеделчевско са променили имената си през последните шест години. Данните на съда сочат, че в 70% от случаите турските имена са сменени с български.

,,Мотивът, посочен в молбите е, че с тези имена те са известни в обществото, сред своите приятели и съученици, състуденти, колеги, познати", обясни председателят на Районния съд в Гоце Делчев д-р Мария Карагьозова. ,,Молителите водят свидетели, които съдията разпитва в съдебно заседание, за да се убеди въз основа на техните показания дали посочените от молителя обстоятелства, съответстват на истината", допълни тя.

Цветан от село Плетена например преди се е казвал Алтай. Разказва, че и той и съпругата му са водили дела в съда и са си върнали българските имена. ,,Избрах да се казвам Цветан, защото съм българин и защото си искам българското име! А това, че съм мюсюлманин, това си е съвсем отделно нещо. Ходя се на джамия, кланям си се, ходя си в петък на Джумая. Това не ми пречи. И така трябва да бъде", обяснява мъжът.
В семейството на Цветан всички са запазили християнските имена. ,,Не съм им избирал аз, те са си ги избрали. Три момичета имам и трите са с висше образование. Невена, Лиляна, Милена. Техен избор си е", категоричен е бащата Цветан.

Понякога промяната на името се държи в тайна и за нея не знаят даже родителите. Затова всички младежи, с които разговаря екипът на bTV, отказаха да бъдат снимани, за да не разстройват най-близките си. Мотивът им да си върнат християнските имена е, че така по-лесно си намират работа в чужбина, където заминават веднага, след като приключат делата им в съда.

https://btvnews.bg/article/bulgaria/vse-poveche-hora-v-rodopite-smenyat-turskite-si-imena-s-balgarski.html

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2016г.

Мохамеданин си върна българското име в Русе

23 години след раждането си българомохамеданин си върна българското име.

Районният съд в Русе уважи иска на С.Н.Х. по Закона за гражданската регистрация и допусна той отново да се казва А.Н.Д., информира вестник "Труд".

Решението е изпратено на община Сливо поле за промяна на личния му регистрационен картон и на община Ардино за актуализация на неговия акт за раждане. Решението може да се обжалва пред Русенския окръжен съд.

След раждането му детето било записано в град Ардино с българското си име, презиме и фамилия.

Месец по-късно родителите му ги променили с арабски, както и своите, по "етнически и религиозни фактори". Семейството се изселило с роднини в Сливо поле, където техните приятели продължили да ги наричат с българските им имена.

Несъответствието започнало да затруднява С.Н.Х. в училище и на работа. В иска си до съда той твърди, че имената му "били променени не по негов личен избор, а по волята на неговите родители по етнически религиозни или битови съображения, които той никога не е възприемал".

Пред съда младежът заявява, че "не е от турски етнически произход, родът му са българи мохамедани, роден е в България и исканата промяна отразява самочувствието му на българин". От община Ардино също не се противопоставили на молбата, а кметът на Сливо поле я приел за основателна.

https://www.dunavmost.com/novini/mohamedanin-si-varna-balgarskoto-ime-v-ruse