Четохъ преди време книгата на Петъръ Динековъ „Български фолклоръ“ и ще сподѣля нѣкои впечатления отъ тази книга. Книгата е отъ 1972г. (третото издание на книгата), авторътъ е очевидно комунистъ съ славянско самосъзнание …   той доста често цитиpа и се позовава на рускитѣ и съветскитѣ учени като истина отъ последна инстанция.

Азъ категорично не приемамъ неговата теза, че българския фолклоръ е чисто славянски, но най-неприятно впечатление ми направи зле прикритата радость, съ която авторътъ обявява българскитѣ народни обичаи за суевѣрия и отживелици, които отпадали естествено подъ напора на „прогреса“… нѣщо повече, той твърди че по него време (първото издание на книгата е отъ 1959г.) повечето народни обичаи вече не се изпълнявали… но пъкъ отъ друга страна Динековъ говòри съ явна симпатия за „новия фолклоръ“, като подъ това има предвидъ партизанскитѣ и бригадирскитѣ халтури…  

Твърденията на Динековъ за изчезването на българскитѣ обичаи сѫ направо смѣшни, лично азъ съмъ публикувалъ въ форума и фейсбукъ стотици снимки на лазарки, коледари, сурвакари, кукери, нестинари, снимки отъ Зарѣзанъ, Еньовдень и т.н., дори въ личния си фейсбукъ-профилъ съмъ сподѣлялъ цѣли албуми съ такива снимки…

Въ заключение ще спомена, че Динековъ се оказа лошъ пророкъ, българския фолклоръ и традиции не само не сѫ изчезнали, но и нѣма да изчезнатъ, за разлика отъ тѣхнитѣ безвкусни партийни и комсомолски мероприятия, които отдавна отидоха на бунището. А защо се оказа така, ами защото бѣха изпразнени отъ съдържание, затова.