Българският национализъм и евреите

Тук ще изложа своето виждане по въпроса за антисемитизма и за отношението на Българския национализъм към евреите.
Първо, ще представя видовете антисемитизъм според мен:

  • религиозен антисемитизъм
    Религиозния антисемитизъм е християнски ориентиран и се базира на негативното отношение на евреите като виновници за разпятието на Исус Христос
  • етнически антисемитизъм
    Етническият антисемитизъм се основава на етническата несъвместимост между евреи и неевреи
  • политически антисемитизъм
    Политическият антисемитизъм е породен от омразата към ционизма, държавата Израел и вярата в еврейските конспирации
  • расов антисемитизъм
    Расовият антисемитизъм се основава на концепцията, че евреите са от друга раса

Разбира се, възможно е и съчетание между тези течения, т.е. един човек може да мрази евреите и по религиозни, и по политически причини, примерно.

Корените на антисемитизма са много дълбоко, спекулация е да се стоварва цялата вина върху Хитлер и едва ли не да излиза, че преди него не е имало такива настроения. Още през Средновековието има гонения срещу евреите в много европейски държави, дори в края на 15-ти век всички евреи са прогонени от Испания. Предпоставките за възникването на антиеврейски настроения според мен са следните: гетоизацията и изолацията на еврейските общности, чувството им за превъзходство, мотивирано от текстовете на Библията и Талмуда, впоследствие и финансово обезпечено, както и единичните прояви на еврейски фанатици, които са отвличали и убивали деца с цел религиозни жертвоприношения. Доколкото знам, заради един такъв случай с отвлечено и убито дете евреите са прогонени от Испания, за което вече споменах.

Как стоят нещата в България?

Еврейската общност в България е била винаги сравнително малобройна. Доколкото ми е известно, първият случай на преследване на евреите е бил през 1360г., когато е бил свикан специален църковен събор, заклеймил „ереста на жидовстващите“. Това е било изолирано явление, очевидно религиозно мотивирано, което не преставлява свидетелство за сериозни антиеврейски настроения в българското общество по това време. Дори самият цар Йоан Александър, свикал въпросния събор, е бил женен за еврейка.

По-късно, по време на турското робство, в българските земи се заселват част от евреите, прогонени от Испания. Техните занятия са били търговията и лихварството, част от тях са се занимавали и с откупуване на данъци. Антиеврейските настроения от този период, засвидетелствани в народните песни и по-късно в произведенията на българските класици, са предимно етнически, а не религиозно мотивирани. Примерно в народните песни бракът между българин и еврейка (или българка и евреин) се заклеймява като нещо грозно и недопустимо.

По-нататък, в годините на Втората световна война, в България се приема Закона за защита на нацията с антиеврейска насоченост. В днешно време много се спекулира с този период, като някои евреи се опитват да натрапват вина на България и българите за депортацията на евреите от Македония и Тракия в германските концлагери. Истината е, че сме направили максимално възможното и сме спасили евреите от старите предели на Царството, а това не е никак малко, става дума за 40-50 хиляди души.
Както е известно, чувството за вина понижава самочувствието и е фактор за депресии, така че тези опити да ни натрапват такава вина за вечни времена са крайно вредни за българската нация (между другото, същото правят и турците по отношение на възродителния процес).
Та според някои предствители на еврейската общност, като Леа Коен, ние сме били длъжни да спасим всички евреи (и от старите, и от новите предели на Царството), да им запазим цялото имущество, да не ги интернираме и изпращаме в български трудови лагери, и трябва да се чувстваме виновни, че не сме го направили… А как е било в другите европейски държави по това време, хулителите не казват нищо.
И при това, чувството за вина се натрапва винаги еднопосочно – ние българите трябва да сме вечно виновни и сочени с пръст, а пък другите да не носят никаква вина (примерно турците – за зверствата по време на турското робство или атентатите на турските терористи през 80-те години на ХХ век, а евреите – за участието им в „народния“ съд)… Между другото, наскоро се разкри, че и бащата на Леа Коен е бил съдия в народния съд и е осъждал невинни хора на смърт.

Според мен, като изключим натиска от Германия, не е имало друга предпоставка за въвеждане на антиеврейското законодателство през този период. От българските националистически организации от 30-те и 40-те години на ХХ век истински антисемитски е бил само Съюза на ратниците за напредъка на българщината. Тук също има много спекулации, обикновено всички националистически организации се изкарват фашистки и нацистки, а антисемитизма се лепва като етикет и на Съюза на българските национални легиони и на неговия водач ген.Христо Луков.

Какво е моето мнение за отношението към евреите в днешно време:
Отношенията между нас българите и евреите трябва да се основават на принципа на реципрочност, това значи взаимно уважение и зачитане, а не натрапване на вина, за което споменах по-горе.
Освен натрапването на вина, укорими са и опитите да ни се въздейства за наши чисто български работи, примерно преди няколко години под натиска на Израел беше отменено преименуването на една софийска улица на името на проф.Богдан Филов, а всяка година има еврейски протести срещу провеждането на Луковмарш.
Аз лично смятам, че на такива българомразки прояви трябва да се противодейства, а не да ги приемаме за нормални, защото те не са.

Що се отнася до отношението на Българския национализъм към евреите, всичко написано по-горе е валидно – трябва да се реагира на всяка антибългарска проява, независимо дали авторът ѝ е конкретно лице, обществена организация (примерно „Шалом“) или пък израелското посолство. Също така, българските националисти не би трябвало „да плачат на чужди гробища“, имам предвид, че историческия ревизионизъм за холокоста или борбата на палестинците срещу Израел изобщо не са наши каузи.

В заключение, за най-правилно смятам резервираното отношение към евреите, нека ги преценяваме според делата им и според тяхното отношение към нас, българите.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *