За Българските празници

През последните години има опити на нас българите да ни се натрапват чужди празници. Това явление съвсем не е безобидно и не трябва да се подценява. Ние като народ си имаме свои празници и къде повече, къде по-малко си ги спазваме. Така както ние не натрапваме нашите празници на другите народи, така е редно и другите народи да не ни натрапват техните празници, които са чужди на нашата душевност.
В интерес на истината, този процес е започнал още по времето на соц-а, когато ни натрапваха руско-съветските празници 23 февруари, 7 ноември и 9 май. А напоследък чуждите празници, които се натрапват доста агресивно, са Хелоуин и св.Валентин. Последната капка, която преля чашата на моето възмущение беше опитът да ни се държи сметка на нас българите, че не сме чествали D-Day (денят на десанта на „съюзниците“ в Нормандия на 6 юни 1944г. по време на Втората световна война). Няма да споменавам имена, само ще уточня, че това нагло и назидателно мнение бе изказано от една българомразка пачавра. Както и да е, аз съм сигурен, че 99% от българите не знаят изобщо какво е това D-Day, а дори и тези, които знаят, не биха счели за нужно да празнуват такъв празник… а и нека уточним, че тези „съюзници“ не са били наши съюзници, става дума за Сталин, Чърчил и Рузвелт/Труман.

Та така, ние като българи не само трябва да почитаме (и ако не празнуваме, поне да знаем кои са нашите празници), но и трябва да се противопоставяме всячески на опитите да ни се промиват мозъците и да ни натрапват чужди празници. Знам че това звучи като лозунг, но трябва да се вземат някакви мерки, примерно за мен е недопустимо чужди празници да се лансират и пропагандират в българските училища, както става с Хелоуин, ролята на българското училище и българските учители трябва да е в точно противоположната посока, в отстояването на родолюбието и българските традиции.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *