Синдикация

Приятели

Бугарски културен клуб

Начало България България „Изгодата” за България от вносния капитал
„Изгодата” за България от вносния капитал ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Администратор   
Събота, 08 Август 2009 20:58


От двадесет години у нас, дали е модно, дали е престижно, дали пък е просто заради науката и е необходимо, непрекъснато се говори със сложни термини за чуждестранни инвестиции, за инвестиционен климат, за данъчни облекчения пред чуждестранните инвеститори. Интересното е, че в Българското население битува мита, въпреки непознаването на материята, че видите ли парите на чужденеца, са по-ценно и уважавано нещо от нашите изкарани с пот левчета, че вложеното тук евро, е по-престижно от похарченото, изкарано с мъка Българско левче. Дали е така?

Първо нека уточним основните понятия. Що е то инвестиционен климат?

Това са набор от факти, които правят България подходящо място да си вложиш парите. Ето ги и основните:

България е пълноправен член на ЕС от 2007 г;
България е данъчен рай, корпоративния данък е едва 10%;
Бюрокрацията, въпреки рушветите е поносима;
Разнообразните географски и климатични области допринасят за развитието на морски и планински туризъм;
Плажната ивица на България е 220 км.;
България е член на НАТО от 2004 г. ;
В България е въведен валутен борд, който гарантира стабилност на българският лев;
Парична единица – Лев, 1 евро = 1,95583 лв. ;
В България има 4 международни летища, свързващи страната до всички точки в света ;
Цената на недвижимите имоти е ниска, а те са едни от най-достъпните и най-привлекателни в Европа;
Климатът в България позволява целогодишно пребиваване;
В България има евтина работна ръка;
В България няма работеща съдебна система.

Чл.12 от Закона за чуждестранните инвестиции, дава точно определение на това, което Българското законодателство разрешава на чуждите инвеститори:

По смисъла на този закон чуждестранна инвестиция е всяко вложение на чуждестранно лице или на негов клон в:

акции и дялове в търговски дружества;
право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижими имоти;
право на собственост и ограничени вещни права върху движими вещи с характер на дълготрайни материални активи;
(изм. – ДВ, бр. 28 от 2002 г.) право на собственост върху обособени части от търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала по смисъла на Закона за приватизация и следприватизационен контрол;
ценни книжа, в това число облигации и съкровищни бонове, както и производни от тях инструменти, издадени от държавата, общините или други български юридически лица с остатъчен срок до падежа не по-къс от 6 месеца;
кредити, включително под форма на финансов лизинг, за срок не по- къс от 12 месеца;
интелектуална собственост – обекти на авторското право и сродните му права, патентоспособни изобретения, полезни модели, търговски марки, марки за услуги и промишлени образци;
права по концесионни договори и по договори за възлагане на управление.

С други думи на чужденеца се дава да прави бизнес при „равни условия” с Българския предприемач. Само, че умишлено се пропуска факта, че той идва финансово здрав, че е тук не толкова за да развива производство, колкото да изкупува касово или чрез съмнителни приватизационни сделки, имущество което да бъде разпродавано и да се изкарват печалби/Кремиковци/, да изчисти за себе си конкурентната среда в интернационален мащаб/БГА Балкан, Соди-Девня/, да търси монополни права /електроразпределителните дружества, хранителните вериги Метро, Била, Кауфланд/. И още – да извършва комисионна дейност тук, понеже сме данъчен рай, да прави обикновени далавери, като печели концесии и усвои пари, но фактически не върши нищо/магистрала Тракия/, да диктува олигополни пазарни условия в цяла Европа/Газпром/ и др.

Според икономическата теория, ПЧИ (преки чуждестранни инвестиции) би следвало, при нормални условия да имат определени качества, по отношение на икономиката на страната:
Плюсовете за икономиката могат да бъдат обобщени както следва:

1. Технологичен трансфер и трансфер на знания – Добро като пожелание, но фактически не се случва, тъй като фирмите не внасят тук високотехнологичните си производства, а просто черпят ресурси и използват нископлатена и висококвалифицирана работна ръка;

2. Свръхизлишък на производителността – И това не се получава на практика, поради факта че обикновено работещите чуждестранни инвестиции са в областта на капиталовия пазар, а за производителност можем да говорим само при повишен БВП /Брутен вътрешен продукт/ и при положителен външнотърговски баланс;

3. Нараснала конкурентоспособност – Нима, напротив, каква конкурентноспособност има при монополистите ЧЕЗ и ЕВН, например?

4. Подобрен достъп до външни пазари – Отново нещо, което на практика не се получава.  Нека, просто за пример, сравним цените  на един тон турски цимент и на един тон произведен в „Титан” – Златна Панега;

5. Външно финансиране, което не създава допълнителна задлъжнялост – Това ще се случи само при условие, че е вложен чист касов капитал, а не ипотекарен от международни банки;

6. Предпочитан метод на финансиране на дефицита по текущата сметка.

7. Високопроизводителни работни места – Да, но нископлатени и с постоянен риск от съкращения, особено сега в условията на икономическа криза.
Сред най-важните минуси за икономическия растеж на една страна в преход са:

1. Упражняване на доминираща пазарна сила и ликвидиране на средния и дребния Български предприемач;

2. Опити да се влияе върху местните политики;

3. Големи и нестабилни изходящи потоци, свързани с платежния баланс;

4. Отказ от големи ПЧИ, водещи до финансова нестабилност и отблъскване на други инвеститори;

5. Намалена активност за създаване на ноу-хау от страна на местните фирми или даже отсъствие на такова.

Но да се спрем на конкретен пример. Немска фирма изнася масово производството си тук, заедно с технологиите си. На пръв поглед идеалния вариант. Нас не ни интересува, какво се случва с немския пазар или немската работна ръка,  по-важно е какво виждаме, като проблем в тази схема за държава като нашата. Наистина е добре, че заплатите се вдигат и има много работни места. От гледна точка на местният бизнес обаче, това е пагубно. Малките фирми с малки капитали все по-трудно ще си намират стойностни кадри. Няма да могат да си позволят да им плащат толкова, колкото големите западни фирми. Това по принцип е движещата сила на конкуренцията – ще имат стимул да се преструктурират, да търсят повече инвестиции и пазари. Дефакто, обаче българските фирми ще стават все по-малко конкурентоспособни. Евентуални последствия могат да бъдат намалено качество на работа, загуба на инвестиционен интерес и „внос“ на работна ръка от Африка, Азия или съседни страни.

Възможно е разбира се да се получи и друг ефект. Капиталът донесен от тези компании в България да задвижи икономиката и бизнеса и българският пазар да стане все по-атрактивен. Освен това опитът и контактите, който специалистите са придобили в тези компании, може да бъде използван за създаването на редица местни фирми, които да ги конкурират на международния пазар.

Работата е там, че не е ясно кой ефект ще надделее, а практиката показва, че надделява първия. Ако Вие сте български конкурентен инвеститор  и решите да отворите фирма, все по-трудно ще си намерите кой да работи за Вас. Първо защото повечето добри специалисти са извън страната и второ, защото няма да можете да си позволите да им плащате толкова, колкото развитите компании. Това на практика се получава в много сфери от бизнеса в България.

Нека са спрем на един конкретен пример. В малък български град преди години имаше много млекопреработвателни предприятия, които изкупуваха млякото от региона на средна цена от 0,4 лв за литър. Появи се гръцки инвеститор, който направи огромни мощности за производство на „баски”. Това е полуфабрикат за кашкавал, който изцяло се изнася за Гърция. Гърците започнаха да изкупуват почти всичкото мляко от челия регион на 0,5 лв. за литър и с тая дребна ценова разлика срутиха почти всички останали дребни Български млекопреработватели. По този начин от 25 функциониращи предприятия, държани от Българи в сектора останаха само 5 . Ако това не е икономически геноцид и унищожаване на Българския икономически потенциал, какво друго да е? В същото време, разликата в цената от 0,10 лв. не покрива и 1/10 част от разходите на млекопроизводителите за фураж!

А какво да кажем за супермаркетите Била, Кауфланд, Метро? Там се натъкваме на ниски цени и много неприятен компромис с качеството, независимо какво пише на етикета. Стоките в тези вериги са предимно от внос, защо ли? Дали се замисляме какво би се случило някой ден, когато тези вериги изцело монополизират пазарните си ниши и решат да вдигнат цените?

Да оставим примерите и да се спрем на голата статистика /разчитаме на БНБ, естествено/:

Видно е, че основните инвеститори за 2008 г. у нас са от Австрия, Белгия, Германия и Холандия? Странно, нали, да не би зад тези страни да се крият неясни офшорни капитали. След дълго търсене ние не успяхме да намерим един сериозен австрийски инвеститор на открито.

Странен е и факта, че размерът на инвестициите в периода 2007-2008, като размер пада, а реинвестираният доход нараства? Това е парадокс на пръв поглед, но като поразмислим, май ще стигнем до заключението, че се купуват недвижимости или се оставят големи банкови депозити, или пък се инвестира в ценни книжа, т.е. все неща, които не допринасят за намаляване на безработицата, нито за увеличаване на работните заплати на Българския персонал, нает от чуждестранните фирми.

Въпреки, реалния спад на чуждестранни инвестиции заради икономическата криза, Българската държава трябва да не абдикира от своята роля на регулатор на икономическите процеси. Основните мерки, които биха могли да ограничат вредните страни на това безконтролно инвестиране в средносрочен макроикономически план са:

- Да се прибегне до диференциране на инвестициите, съобразно различни показатели: наета Българска работна ръка, размер на реинвестираната печалба и сектора в който е реинвестирана, какви парични потоци влизат и какви излизат от страната, като се направи необходимия баланс в средносрочен период;

- На базата на това да се престъпи към диференцирано данъчно облагане на чуждите фирми;

- Да се облагат с окончателен данък вложените инвестиции за покупка на ценни книжа;

- Да се пристъпи към облагане на приходите от лихви по депозити на фирми и граждани от чужбина;

- Да се направи позитивен списък на „добрите инвеститори”, които да се ползват с облекчения, на база показателите по гореизложеното.

Тези мерки няма да нарушат инвестиционния климат, напротив, държащите на себе си фирми ще се научат, че България не е разграден двор.

Сектори като енергетика/вкл. И енергоразпределението, добива на природни богатства, пътната инфраструктура и др./ трябва да са изключителен държавен монопол, като цената на продуктите им  да бъде законово регламентирана. Не е нужно да си продаваме държавата, за да угодим на Уол Стрийт и Брюксел. С предложените мерки, не само ще можем да ограничим монопола на международните корпорации, но ще поставим Българския предприемач в независима позиция и тогава ще има предпоставки за изграждане на средна класа, която да е двигател на нашата нация.

Използвана литература:

1. архив на БНБ
2. статии на проф.д-р Мирослав Матеев
3. закон за чуждестранните инвестиции
4. статии на регионален център за привличане на инвестиции Сливен
5. публикации на Георги Ангелов, Светла Костадинова и Н.Юруков
6. централен и местен печат


автор: Екипъ на Националенъ свѣтогледъ www.nacionalensvetogled.wordpress.com
 
В момента има 37 посетителя в сайта
 © 2009 Български националисти  © 2009 Редизайн РН дизайн