Синдикация

Приятели

Бугарски културен клуб

Начало България България Да възродим българската нравственост!
Да възродим българската нравственост! ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Администратор   
Събота, 08 Август 2009 14:21

 

Живеем в тревожно време. Време, изпълнено с напрежение, тревоги, страх и съвсем малко радости. Виждаме и чуваме неща, които ни изненадват, а нерядко и стряскат. Афиширано пилеене на живота в безделие и гуляи. Къде отиде българското трудолюбие, изумявало някога света? Разврат, наркомания у хора, изгубили чест и достойнство. Хедонизъм – измамният свят на удоволствията от опиатите и разточителните “наслади”. Изоставяне на деца и още по-страшното – гавра с деца и убийството им. Що за родители са тези изверги в човешки образ? Мързел, злоба, агресия, нанасяне на удари с чужда ръка – ръката на високоплатени убийци. Парите нерядко проправят път към властта. “Властта е най-сладката отрова. За нея се жертва живот, чест, любов – стават и престъпници” – ни напомня Фани Попова-Мутафова в “Последният Асеновец”. Алчност без елементарно чувство за мярка. Тревожна е разклатената народна сплотеност. Лъжата и измамата по всевъзможни начини са заели широко място в човешките взаимоотношения. В тях нерядко се оплитат отговорни хора и за оправдание, и за назидание, нерядко за прикриване на престъпление.

Ръководната мисъл на Линкълн има място в това наше тревожно време: “Може за известно време да се мами целият народ, може през цялото време да се мами част от народа, но е невъзможно през цялото време да се мами целият народ.” Добре ще е, ако отговорни наши политици и държавници запомнят това и мисълта на Линкълн стане тяхно разбиране и действие. На изчезване е  вярата в човека и държавата. А тя, вярата, е волеви акт, действие. Днес България има най-голяма нужда от вяра – да й вярват и тя да вярва. Вяра в народа, защита на неотменимите човешки права, но вяра и към онези, които ръководят човешките съдбини, вяра в държавата. Стига кражби и измами, стига алчност за богатства. Падение има и в най-святата институция – училището. Агресия на учещи и учители, неграмотност, невежество, тъпо безразличие – къде съм и какво трябва да правя, а и как да го правя, за да се формира нравствено и интелектуално извисена личност. Нали училището по думите на Вазов “сляпото окато прави”?

Да събудим, да възродим българската нравственост, изумявала света, осигурявала достоен,смислов живот на човека. Истината като златото да излезе от огъня незамърсена и непотъмняла. Навикът за труд и нравствено поведение се придобива на млади години, ако това не стане, то никога после. Семейството да поеме своята отговорност за създаване на атмосфера на достоен живот – да стане пристанище в буря, а не буря в пристанището. От потомството, което сме създали, да получаваме благодарност и признателност, а не подигравка и всевъзможни гаври. Според вярвящите хора, всекиму при раждането е даден дух да го направлява. Този дух при добри условия да направлява и към висока нравственост, гражданска отговорност и достойнство. Но човек не се ражда веднъж и завинаги. В деня, в който майката го дарява на света, започва животът, а той, животът, го заставя още веднъж сам да роди себе си. Българинът има сили и възможности да възроди себе си чрез родолюбие, ученолюбие, трудолюбие, честност и достоен живот. Но да останеш честен в нечестен свят е най- трудното и все пак сме длъжни да опитаме. В сърцата си да не преставаме да бъдем българи, носители на най-високите морални добродетели. Целта на човешкия живот е индивидуалното щастие, но не щастие изградено върху измами и спекулации със съдбите на собствените ни братя и сестри, децата на България.  Дължим на българина много, а и той дължи твърде много на себе си. Докато не е станало късно и необратимо, докато ги има все още България и българинът.

Е. Вачева www.bg.altermedia.info
 
В момента има 17 посетителя в сайта
 © 2009 Български националисти  © 2009 Редизайн РН дизайн