Синдикация

Приятели

Бугарски културен клуб

цар Самуил ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Администратор   
Неделя, 24 Май 2009 04:04

Active Image

 След смъртта на цар Роман, Самуил се провъзгласява за владетел на България. Но все пак той се нуждае от международно признание, за да бъде истински, легитимен цар. Няма преки данни, но може да се предположи, че той се обръща към папския Рим с молба да бъде призната неговата владетелска титла. Години по-късно цар Калоян твърди в писмо до папа Инокентий ІІІ, че Самуил е получил царска корона от апостолическия престол. Може би с цел да уязви Византия папския Рим наистина е изпълнил молбата на българския владетел.

Пак през 997 г. столица на България става град Охрид. Разположен на два хълма, близо до известното езеро, градът е здраво укрепен още в античността. Самуил обгражда с здрави крепостни стени и вътрешния град (цитаделата). Стените на Самуиловата крепост са внушителни, подсилени с големи полукръгли кули. Царският дворец има овален план. Базиликата “Св. София” в града вероятно е построена от Самуил.

През същата година Самуил успява да плени Ашот, сина на управителя на Солун. По-късно той го оженва за дъщеря си Мирослава и го прави владетел на Драчката област. През 998 г. Самуил предприема поход срещу сърбите. Дуклянския летопис разказва за странната съдба на сръбския княз Иван Владимир. Той е пленен и хвърлен в затвора в Охрид, но в него се влюбва Самуиловата дъщеря Теодора – Косара. Това принуждава Самуил да го освободи. Той го оженва за дъщеря си и го връща обратно в Сърбия. Все по това време Самуил установява приятелски връзки с Унгария, оженвайки сина си Гаврил Радомир за дъщерята на  крал Геза – Ана. Очевидно с тези свои действия, целящи да му осигурят спокойствие на запад, Самуил възнамерява да съсредоточи всички свои сили срещу Василий ІІ.

От началото на ХІ в. византийският император минава в настъпление срещу българите, и то на един твърде широк фронтт. Йоан Скилица разказва, че “императорът изпратил силна войска срещу българските крепости оттатък Хемус ... Ромейската войска превзела Големия и Малкия Преслав, както и Плиска, и се върнала невредима и победоносна”. (1000 г.) В резултат на този боен поход ромеите си възвръщат властта над Североизточна България. След това Василий ІІ се отправя на запад, като се стреми да откъсне Тесалия от Самуиловите владения. Управителят на крепостта Верея Добромир, макар и женен за Самуилова племенница, предава града на ромеите. Примерът му е последван от управителите на други крепости и градове. Сериозна съпротива оказват малко Самуилови воеводи, между които са градоначалниците на Сервия – Никулица и на Воден – Драгшан. В крайна сметка византийците си връщат Тесалия и Южна Македония (1001 г.). От неудачите на българите се възползват унгарците, които опустошават северозападните предели на България. Това довежда до разтрогване на брака между Гаврил Радомир и Ана, която е изпъдена бременна при баща си. От своя страна Василий ІІ не изпуска сгодния момент да нанесе удар точно в същата посока. Негови войски превземат Видин чрез предателството на местния митрополит. Наскоро след това маджарите окончателно ликвидират българската власт над Белградската и Браничевската области (1003 г.).

Самуил се опитва да противодейства и накара императора да се върне обратно, като предприема изненадващ поход на изток. Той превзема Адрианопол. Василий ІІ е принуден да се спусне на юг по р. Морава и р. Вардар, завладява Скопие и се насочва към Средец. Но на пътя му се изпречва силната крепост Перник, отбранявана от болярина Кракра. Всички опити на Василий ІІ да прекърши упоритата съпротива на Кракра Пернишки се оказват напразни. Накрая императорът се отказва, вдига обсадата и през Пловдив се връща в Константинопол (1004 г.).

Неуспехите през тези четири-пет години оказват разложително въздействие върху много Самуилови военоначалници и управители. През 1005 г. Ашот с жена си Мирослава избягва в Цариград, като предава Драчката област в византийски ръце. През следващите години (1005 – 1013 г.) боевете между българи и ромеи се развиват с променлив успех, без да се стигне до решителни действия. Големият двубой между Самуил и Василий ІІ е предстоящ.

За да преустанови ромейските нахлувания на запад, Самуил заповядва да издигнат голяма дървена преграда (дема) в прохода при с. Ключ в планината Беласица (1014 г.). При поредния си поход Василий ІІ достига точно до този проход, но всичките му опити да преодолее препятствието пропадат. А демата се защитава от силна българска войска, начело с Самуил. Ето разказа на Йоан Скилица за последвалите драматични събития: “Императорът загубил вече надежда за преминаване, ... но стратегът на Филипопол взел своите войници, ... заобиколил твърде високата планина Балатиста (Беласица) и ... с викове и шум се появил в гърба на българите. Уплашени от внезапното му появяване, те ударили на бяг ... Мнозина паднали убити, а още по-голям брой пленени ... Самуил едва успял да се спаси от гибел с помощта на сина си (Гаврил Радомир), който смело отблъсквал нападащите. Той го качил на кон и го отвел в крепостта Прилеп.”. Макар и тежко, поражението в Беласица, не е толкова фатално. Наскоро след това българската войска, начело с Гаврил Радомир, разбива армията на Теофилакт Вотаниат, като в боя пада пълководецът – любимец на императора. Разгневеният Василий ІІ заповядва да извадят очите на пленените 15 000 български войници и “като заповядал на всеки сто ослепени да бъдат водени от един едноок, изпратил ги при Самуил”. “А той – продължава Йоан Скилица, - като ги видял, не можал да издържи това страдание ... и паднал на земята. (Самуил) получил сърдечен удар и след два дни умрял (6 октомври 1014 г.).

 
В момента има 16 посетителя в сайта
 © 2009 Български националисти  © 2009 Редизайн РН дизайн