Синдикация

Приятели

Бугарски културен клуб

Начало България България Красотата на българските народни носии
Красотата на българските народни носии ПДФ Печат Е-мейл
Написано от администратор   
Сряда, 25 Март 2009 17:57

Из романа "Железният светилник" - Димитър Талев

"По опънатото бяло платно тя везеше сложни шарки и плетеници, строго симетрични и чисти, без нито едно възелче или погрешен бод. Те поразяваха със своята сложност и дълбока планомерност, нямаше нито една излишна чертица или фигура и всички - толкова различни по багри и толкова разнообразни по форма и посока - бяха свързани в едно цяло, в една обща, дълбока и прекрасна мисъл. В подбора на багрите и в неуловимата на пръв поглед хармония, в която се сливаха, тлееше скрита, сподавена, но непобедима скръб и само тук-там ярко пламваха искри на смели надежди, на твърда, непоколебима вяра и храбър, мъжествен дух. Като се наведе отново над гергефа и тънката игла блестеше между пръстите й, младата жена видя в опънатото платно, като в огледало, ясно отражение на душата си, образите и на своите най-скрити мисли, а отвън кънтяха тежките удари на острата секира на селянина. Тя се виждаше изправена пред една истина - сурова, жестока, неумолима. И застана смело срещу нея: "Какво ще стане с нас, след като изядем и последните неколко остатъци от богатството на дедо хаджи Серафим? Ще тръгнем да просим ли? Ти, бабо хаджийке, която цел живот си тънела в богатство и разкош и сега зъзнеш пред студеното огнище, и аз, която чернея в своята младост... Но не изпреварвам ли аз с мислите си това, което не ще мога да сторя? Много бърза моят кон... Не, не бърза и ясно виждам аз какво може да стане. Отдавна чакам аз и все чакам..." Тя изеднаж се успокои: "Нека остане тоя да нощува в плевнята, пък ще видим." Младата жена бодна смело иглата и подхвана тънка светлосиня ивица, която заблестя между другите цветове по платното - на широки и по-тесни ивици, в строго правилни геометрични фигури и хармонично гъвкави криволици, плътни, гъсто наситени, тъмни често и до черно, ала чисти и прозрачно дълбоки."

Красивите български носии са израз на неизчерпаемите творчески заложби на българския народ. В тях откриваме етническо eдинство, но и специфика и многообразие. Носиите са отразявали социалeн статус и принадлежност към определен пол и възраст. Традиционното народно облекло първоначално било дело на домашното производство. През 18-19 век все повече се обособили занаятите. Използваните текстилни материали били лен, коноп, вълна, коприна и памук. Кожата заемала сравнително ограничено място и то главно в мъжкия костюм във високите планински области. Определящи разграничението при женските дрехи са кройката и начинът на обличане на горната дреха, а при мъжкия костюм - формата и цветът на горните дрехи. Тези показатели са географски очертани и имат своеобразно историческо развитие. Териториалното разпределение на основните видове традиционни народни костюми няма строго обозначени граници. Многообразието е в следствие различни фактори: географски, исторически, обществено-икономически, културни, верски, външни въздействия и личен вкус. Всеки от основните типове носии има множество варианти и подварианти.

Народното облекло, наред с езика и песенното творчество, е специфично културно явление с дълъг исторически живот. Оригиналните комплекти костюми и отделните образци от традиционни дрехи, както и високохудожествените шевици, тъкани и метални накити, представляват уникални културно-исторически паметници. Традиционното народно облекло е най-пълноценният източник за разкриване на етническото eдинство и многообразие на традиционната българска култура.
 
В момента има 77 посетителя в сайта
 © 2009 Български националисти  © 2009 Редизайн РН дизайн