|
|
|
Начало
|
Написано от Администратор
|
|
Понеделник, 06 Юли 2009 20:53 |
Алеко Иваницов Константинов (01.01.1863, Свищов - 11.05.1897, край с. Радилово, Пловдивска област). Учи при частните учители Ем. Васкидович и Я. Мустаков, в Свищовското училище (1872-1874) и в Априловската гимназия в Габрово (1874-1877). По време на Руско-турската освободителна война е писар в канцеларията на свищовския губернатор (1877). Завършва средно образование в гр. Николаев, Русия (1881) и право в Новоросийския университет в Одеса (1885). Съдия (1885-1886) и прокурор (1886) в Софийския окръжен съд, помощник-прокурор (1886-1888) и съдия (1890-1892) в Софийския апелативен съд. Два пъти уволняван по политически причини. Юрисконсулт на Софийското градско управление (1896). До края на живота си е адвокат на свободна практика в София. Подготвя хабилитационен труд на тема "Правото за помилване по повод на новия наказателен закон" (1896) с цел да стане преподавател по углавно и гражданско право в Юридическия факултет на СУ. Посещава Всемирното изложение в Париж (1889), Земското индустриално изложение в Прага (1891) и Колумбовото изложение в Чикаго (1893). Училищен настоятел, член на Върховния македонски комитет, на настоятелството на дружество "Славянска беседа", на Българското народообразователно дружество, на Комисията за насърчаване на местната индустрия, на Дружеството за насърчаване на изкуствата, на Музикалното общество, на Театралния комитет. По негова инициатива се създава първото туристическо дружество в България (начало на организиран туризъм - изкачването на "Черни връх", 27. 08. 1895). Като студент Алеко проявява пристрастия към П. Каравелов - идеолог на парламентаризма и демокрацията. Сътрудничи на основаното от него сп. "Библиотека 'Свети Климент'". Член на опозиционната Демократична партия начело с П. Каравелов (1896); участвува в изготвянето на програмата й, сътрудничи с фейлетони, пътеписи, дописки, статии в нейния орган в. "Знаме" от създаването му (1894). Убит от наемници по политически причини.  Първите отпечатани творби на Алеко Константинов са стихотворенията "Огледало" (1880) и "Защо?" (1881), изпратени от гр. Николаев и публикувани във вестниците "Целокупна България" и "Свободна България". В тях той не крие отношението си към политическата обстановка в България и проявява чувствителност към социалните пороци. Реакция на конкретни политически събития е и писаната в Одеса поема "Песен за Слобод-Маджара и Пламен-Теня" (1883). Първата зряла творба на Константинов е "До Чикаго и назад". В нея са предадени непосредствените впечатления на автора от пътуването му до Америка. Тя носи белезите на неговата ярка творческа индивидуалност - темперамент, артистичност, чувство за хумор. Познанието за далечната страна се съчетава с национално самопознание, с размисъла за настоящето на Родината и тревогата за нейното бъдеще. Алеко вижда България в системата на съвременния свят, той пътува с любопитство и пътешественическа страст, но и със стремеж за съизмерване на българското с чуждото. Идеен център на творбата е отношението към западната цивилизация, което се движи между възторга от високото материално равнище и техническите завоевания и възмущението от антихуманните прояви в това добре подредено, богато общество. Авторът има селективно отношение към фактите, вижда ги от неочаквана страна и ги интерпретира най-често иронично. Отбелязва мимоходом впечатления, рисува образи с няколко щриха, готов винаги да избухне в смях. Сериозен остава единствено пред величието на природата, пред постиженията на техниката, пред тревожните социални явления. Пътеписът отразява онзи момент от българското духовно развитие, когато българинът започва да опознава света, за да намери в него своето място и мястото на родината. "До Чикаго и назад" е принос в развитието на българския пътепис. Чрез тази творба пътеписният жанр излиза от сферата на географско-етнографското описателно четиво и се превръща в пълноценно художествено явление. С книгата "Бай Ганьо" Алеко Константинов се изправя пред сложните икономически и социалнопсихологически въпроси на своето време - пътя на България и целта на нейното развитие, мястото й сред другите страни, съдбата на националните добродетели, морал, бит, нрави. Под формата на забавни приключения на дребен амбулантен търговец на розово масло, втурнал се да забогатява чрез търговия и политика, Константинов засяга болезнени проблеми на националния живот, бит, психология, манталитет, култура и се смее над тях с пречистващ смях. Емоционалният градус се движи от добродушно-снизходителния, опрощаващ и разбиращ смях през тъжната горчивоиронична усмивка до гръмкия присмех и острото сатирично изобличение. Творбата е своеобразно преодоляване, мъчително по същество, но изпълнено с лекота, хумор и артистичност, на национални комплекси и социални пороци. Тя е особено популярна поради близостта на героя до масовата социална психология на грубия практицизъм, ниските духовни хоризонти. Бай Ганьо е колоритен и изключително витален образ. Обикаляйки Европа, в контакт с други нрави, отношения, култура, той изпада в комични ситуации. Въпреки скъперничеството, арогантността, липсата на морални принципи, ниската култура, физическата нечистоплътност този образ не отбльсква, а разсмива, уравновесен от Алековата благородна артистична личност. Във втората част на книгата, когато героят се връща в България и започва да "прави" политика, смехът утихва, удавен в погнуса, гняв, разочарование от тревожните и страшни тенденции в обществения живот, чийто изразител става Бай Ганьо. Неговият образ е най-дискутираният в българската литературна критика. Оценките на същността му - национална или социална - са противоречиви, понякога полюсни. Социално-исторически детерминиран, героят носи и специфични български черти, и белези на устойчивия, жизнен във всички времена човешки тип - изразител на грубия практицизъм, ниските нива на съзнанието, примитивната психика, бездуховността. В "Бай Ганьо" е заложен реален исторически трагикомизъм, породен от бързото разместване на социални пластове в новоосвободена България и от припрения й стремеж за догонване на "другите". Традиционно и ново, патриархално и модерно съществуват едновременно и при сблъсъка им се пораждат недоразумення, грешки, изненади, разрешавани комично. Въпреки своеобразния строеж - поредица от анекдоти, разказвани в бохемска компания, без стройна сюжетно-фабулна връзка между тях, творбата е композиционно промислена и с единна художествена концепция. Образът на Бай Ганьо, художествено обезсмъртен, има живот и извън творбата. Става герой на разкази и вицове, името му е нарицателно и синоним на разнообразни, често противоположни понятия и представи. Константинов прославя с лиричен патос красотата и величието на българската природа в пътеписите "Невероятно наистина, но факт...", "Какво? Швейцария ли?", "В Българска Швейцария" и др. Пътеписите му носят белези и на фейлетона, и на репортажа; с остър критицизъм са засегнати битови неуредици, обществени проблеми. Звучат като повик за национално сплотяване и възпитаване на националното достойнство. Като ученик в гр. Николаев Алеко пише фейлетони, белег за ранна хумористична реакция на действителността (цикъла "Проза в стихове") (лятото на 1894). До края на живота си създава над 40 фейлетона, повечето от които са отзвук на конкретни събития. Основни теми във фейлетоните му са потъпкването на изборните права на българския народ, поведението на министри, депутати, на монарха, наболели обществени проблеми. Морално извисената личност на твореца уравновесява гнева и смеха, ненавистта и болката, предпазва го от заслепение, от нарушаване на художествена и етична мяра. Смехът е овладян и артистичен, смях, който изобличава, но и забавлява. Константинов разгръща фейлетона най-често в ироничен план и чрез асоциации, въпроси, обръщения, намеци, коментар въвежда читателя в ироничната "игра", създава атмосфера на доверие, на свободно бъбрене и събеседване. Хумористичната атмосфера прониква в целия фейлетон - от заглавието до послеписа и подписа. Трансформира се нерядко в остър сарказъм, в чиято основа е гражданската болка и нравствената тревога. Нови за традициите на жанра са фейлетоните "Страст" и "Честита Нова година", където обект на ирония е авторът, дистанцирал се от себе си, доказал своята духовна независимост, утвърдил се като личност. В цикъла "Разни хора, разни идеали" частният случай е изведен до художествено обобщение, създадени са плътни социалнопсихологически типове с трайна общочовешка стойност. Личностното, гражданското и творческото реализиране на Константинов съвпада с първите стъпки на новоосвободена Българияя, с процеса на изграждане на нейната нова материална и духовна култура. Той живее с непознато дотогава чувство за цивилизация и прогрес, със съзнанието и отговорността на обществен възпитател. Потопен е изцяло в своята съвременност; не търси сравнения, корективи, критерии в миналото. Интересува го националната ситуация и проблематика в европейския и световен контекст. Хумористичното отношение към реалността е част от мирогледно-поведенската му система. Творецът притежава неподдаващо се на догми съзнание, вродена способност да приема нещата в тяхната нееднозначност, изменчивост и подвижност, свободно да ги размества, взаимно да ги замества и свързва според художествената логика. Неговият хумор е сплав от безгрижен гръмък смях и мъдро разбиране на човека, от гняв, породен от социални и лични пороци, и стремеж към тяхното хумористично надмогване и сатирично унищожаване. Това е артистичен смях, който не потиска, а преодолява грозното и пошлото и действува като морална сила. Наред със способнастта да открива около себе си в комично деформиран вид безброй варианти на социални сблъсъци и човешки метаморфози Алеко Константинов внася в литературата и усещането за артистична радост и забава от творческия акт. Той превежда произведения от А. С. Пушкин ("Бахчисарайски фонтан", "Полтава", "Цигани"), М. Ю. Лермонтов ("Демон", "Беглец"), Н. А. Некрасов ("Руските жени", "Кой е строил железния мост?"), Молиер ("Тартюф"), Фр. Копе ("Отче наш"), В. Сарду ("Партиите в Монако") и др. Произведения на Константинов са преведени на около 30 езика. Първите преводи са от края на XIX в. (естонски, руски, сръбски) и нач. на XX в. (немски, полски, френски, чешки и др. езици). www.slovo.bg |
|
|
ДПС спря Национална гвардия |
 |
 |
 |
|
Написано от Администратор
|
|
Понеделник, 22 Юни 2009 18:59 |
Боян Расате: Не сме изненадани, очаквахме го Часове преди излъчването на поредното предаване „Национална ГВАРДИЯ”, водещият Боян Расате беше уведомен по телефона, че предаването е свалено и повече няма да се излъчва. Това стана само седмица, след като Балкан Българска Телевизия беше закупена от „Нова медийна група холдинг”, която е част от обръчите от фирми на ДПС. Собственик на холдинга е Ирена Кръстева, мюре на Ахмед Доган, а нейният син – еничаря Делян Пеевски, е водач на листата на ДПС в Пазарджик. „За нас беше повече от ясно, че депесарите ще свалят предаването. Няма как да бъде друго яче.”, коментира Боян Расате. Така в навечерието на изборите, след 2 години и 102 предавания, „Национална ГВАРДИЯ” беше свалена от ефир. Благодарим на всички зрители, които са ни гледали през тези години и направиха „Национална ГВАРДИЯ” едно от най-гледаните предавания в ефира на ББТ. Уверяваме ви, че и за напред, макар и без свое телевизионно предаване, БНС/ГВАРДИЯ ще продължи борбата против онези, които ограбиха Българския народ и съсипаха Родината ни. Долу ДПС! Долу продажните политици! Долу всички псевдо-патриотари! ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ
НАШЕТО ДЕЛО Е ПРАВО, НИЕ ЩЕ ПОБЕДИМ. www.bns.gvardia.net |
|
Kнигата „Македония земя българска” |
|
|
|
|
Написано от Администратор
|
|
Петък, 19 Юни 2009 16:45 |
Доц. Пламен Павлов: Антична Македония не е за съвременна политическа или идеологическа употреба
19 юни 2009 | Агенция "Фокус"
Излезе от печат книгата „Македония земя Българска” на доц. Пламен Павлов от Великотърновския университет и проф. Людмил Спасов от Пловдивския университет. За антична и съвременна Македония и за научните тези Агенция “Фокус” разговаря с един от авторите - доц. Пламен Павлов.
Фокус: Доц. Павлов, заедно с проф. Людмил Спасов издадохте книгата „Македония земя българска”. Очаквате ли да предизвикате полемика с нея и кой период обхваща тя?
Пламен Павлов: От древността до наши дни - до Втората световна война, включително. Тази книга е част от една поредица от 10 книги, в която се разглеждат както познати, така и непознати страници от историята и културата на България. Това е шестата книга, като преди това тя беше предхождана от три книги на проф. Людмил Спасов за българската история – Българският ХІХ и ХХ век във фотографии и гравюри. След това излезе една книга на Бони Петрунова „Съкровищата на България”. Петата книга беше на Георги Владимиров за другата България на Волга, Волжска България. Това е шестата, която е за Македония. Има още три книги за националните туристически обекти в България и последната е за българските царици. Това е продължение на линията на издателство „Световна библиотека” и на двата вестника „24 часа” и „Труд”. „24 часа” пръв поде инициативата да се направят такива популярни енциклопедични издания за широката публика, като те общо взето се ползват с много добър успех.
Автори на тази книга сме аз, Пламен Павлов, проф. Людмил Спасов от Пловдивския университет. Идеята се споделя напълно и от Александър Тренев на „Световна библиотека”. Написана е и въз основа и на нови неща, въз основа и на нови снимки, които лично с Тренев и един фотограф ходихме да правим по географската област Македония, не само Република Македония.
Фокус: С античните македонци ли започвате?
Пламен Павлов: Книгата започва с една обзорна глава за географската област Македония. Обръщам внимание на това, че Македония е една голяма географска област, която днес е в пет държави. Над 40 на сто е в Гърция, другата голяма единица е Република Македония, и разбира се някъде 10 - 11% остават в България. Освен това обаче части от географската област Македония има и в Албания и в днешната Република Сърбия, макар и сравнително по-малки. Въпреки че тази географска област, която от векове е гръцка по своя доминиращ елемент и по културна природа, днес е разделена между толкова много страни, реално погледнато, ако направим макар и едни приблизителни изчисления, днес в нея има доминиращо присъствие на българския етнически елемент, на българския етнокултурен елемент. Независимо дали тези хора в резултат на етнически прочиствания, насилие, на депортирания и на какво ли не, днес са принудени да бъдат гърци или им е внушено, че не са българи както е във Вардарска Македония. В крайна сметка те носят не само българска кръв, но и български народопсихологически тип. И в обединена Европа, където се смята, че демократичните принципи и човешките права трябва да възтържествуват, в крайна сметка хората от български произход в цялата територия на географската област би трябвало да получат права да изявяват своето българско самосъзнание.
Фокус: За кого е предназначена книгата?
Пламен Павлов: Книгата е преди всичко за българския читател. Тя включва малки, синтезирани глави с информация за основните исторически събития в Македония, като се започне с антична Македония. Аз категорично настоявам, че става дума за една тракийска по тип държава. Претенциите на Република Македония, където този античен македонизъм се превръща едва ли не в някаква държавна доктрина и то абсурдна държавна доктрина, и от друга страна - претенциите на Гърция, че става дума за елинска история, са абсолютно неправомерни. Всичко показва, че имаме работа с една тракийска по тип държава, подобна на Одриското царство, на Гетското царство. В нея има, разбира се, много силно елинистическо влияние, но нейното наследство в никакъв случай не може да бъде самоцелно приватизирано от Гърция или от Македония, то принадлежи в не по-малка степен и на българската история, бих казал – изобщо и на балканската история. Крайно време е да се разбере, че антична Македония е нещо, което не е за съвременна политическа и идеологическа употреба.
Фокус: Как гледате на случката с Принца на хунзите точно преди година?
Пламен Павлов: Това говори до каква степен на безизходица и безсилие са стигнали идеолозите на подобна доктрина. Тя е абсурдна, тъй като десетилетия наред се наблягаше на славянския характер на Македония, става дума за Вардарска Македония. Сега изведнъж се отиде в друга крайност, че това са антични македонци. Микс от тези идеологически внушения е съществувал винаги, но днес той достига до някои смехотворни форми. Това с хунзите просто не е за коментиране, то излиза в сферата на ирационалното.
Това, което днес македонската държавна пропаганда твърди, на практика са тезите на Германос Каравангелис и на Павлос Меласа - най-големите мародери на македонските българи в Южна Македония, които твърдяха същото за българските селяни: „Вие сте потомци на великите гръцки хора на Александър Македонски, а после са ви българизирали”. Нека да се замислят идеолозите на тази доктрина, до каква фаза на абсурд достигат с подобни твърдения.
Фокус: Как гледате на спора - чия е антична Македония?
Пламен Павлов: Що се отнася до самите исторически извори и до този наистина планетарен спор - чия е антична Македония, самите древногръцки автори, да речем от времето на Омир в продължение на векове в ранната гръцка история изобщо нямат понятие Македония. Става дума за тракийски структури, за тракийски владетели. Вече във времето на Александър Филелин по политически причини самите антични македонски владетели започват да претендират да бъдат обединители на елинския свят.
Нека да припомня случая с Олимпиадата, където на Александър Филелин му е казано, че е варварин и с много други вече омръзнали до болка примери, които за съжаление днешната пропаганда - македонска и гръцка - продължава да игнорира като че ли в тях не се съдържа информация от първа ръка.
В крайна сметка и в този компонент, античното минало, Македония не се отличава от останалите български земи, тъй като става дума за тракийски земи. Основно става дума за тракийски племена, които живеят още от река Бистрица или от съюзната граница на Македония, на практика на север и на изток цялото население е за сметка на тракийски племена. Вече в някакъв западен ъгъл има и илирски племена. В крайна сметка древните македони (така е по-коректно да се казва, а не македонци, тъй като македонци е етнографско съвременно понятие) древните македони са такива каквито са древните одриси, древните гети, беси, меди, мизи, кробизи и всякакви други племена в българските земи, които после в средновековието са наследени вече от средновековния български народ. Той, разбира се, е с други етнически компоненти, не само античните. Така че - Антична Македония е един от най-големите митове и една от най-големите лъжи, която използват днес пропагандата, и в Македония, и в Гърция. Не бива да се забравя, че в Гърция това се използва със същата антибългарска и антинаучна цел. В никакъв случай не трябва да свеждаме нещата само до Република Македония с тамошните претенции за нещата, но факт е, че цялата култура на антична Македония, нейният език в крайна сметка са свързани с траките. Аз се базирам на сериозните изследвания на специалисти по темата.
Няма и античен македонски език, това е бил тракийски диалект. Самия факт, че Александър е говорил отделно на своите войници и че гърците не са го разбирали, показва, че не става дума за гърци, а че става дума за траки, независимо дали са македони, дали са одриси, дали са някакви други.
Фокус: В Средновековието как стоят нещата?
Пламен Павлов: Що се отнася до Средновековието там нещата са категорично ясни. В продължение на над 1000 г. няма исторически извор, който да твърди че в Македония да живеят някакви други хора, освен българи. Става дума както за собствените домашни български извори, битолския надпис на Иван Владислав и други, така и за византийските автори, за сръбските, за албанските, за кръстоносците и за кой ли не. Над 1000 години. Това е показано много добре в много български издания, а пък и в издания на хора, които имат и грехове по темата, като Венко Марковски. Нека да припомним книгата на Венко Марковски „Кръвта вода не става”, спирана два пъти от наша собствена комунистическа власт, където тези неща са до болка изяснени, че става дума за българска история и за нищо друго. Самоцелното отделяне на историята на Македония, било средновековна или по-късна, от историята на България, е една огромна научна лъжа. Крайно време е така наречената македонска наука да осъзнае това лицемерие, тъй като става дума за тотално лицемерие. Мога да обвиня нашите македонски колеги или поне голяма част от тях в това, че те, знаейки каква е истината, лъжат своите собствени студенти и своите собствени читатели. Особено преподаватели от Скопския университет, тъй като те написаха дисертации, станаха професори. Няколко генерации македонски учени на базата на български изследвания и на книги, в които пише категорично че става дума за българи, просто сменяйки терминологията от българи на македонци, македонизират историята. Това е познато на целия свят. Затова тезите за Самуиловата държава като македонска не се приемат от никой сериозен учен по света и си остават за вътрешномакедонска употреба, независимо от техните опити да го наложат в световната наука.
Фокус: Голяма е претенцията за цар Самуил...
Пламен Павлов: Претенцията за цар Самуил е изключително абсурдна и смехотворна, тъй като и сега никой в Македония, независимо от всевъзможни опити, някои от които са куриозни, не може да даде отговор на това - защо Василий ІІ е българоубиец, защо Иван Владислав е българин родом, защо навсякъде се говори само за българи, какви са в крайна сметка комитопулите, след като е очевидно че става дума за Първото българско царство с преместена столица поради византийското завоевание на Преслав...
Но ние не бива да подминаваме въпросите от по-късната средновековна история. У нас се е наложило една доста трайна представа, че Второто българско царство е обединявало българските земи включително и Македония, единствено при Калоян и Иван Асен ІІ. И че след това фактически Македония е загубена. Това не е вярно, тъй като на практика земите на днешна Македония през по-голямата част от съществуването на Второто български царство са си български, като държавна територия. Да не говорим, че като култура и като население са категорично български. Константин Асен, един владетел който управлява 20 г. от 1257 до 1277, е български болярин от Скопие, който е избран от българските боляри за цар на цялата държава. Миналата година в Скопие при археологическите разкопки бяха намерени негови монети, и на Иван Асен ІІ. И монетите на Константин Асен, и на Иван Асен, пък и други български владетели, могат да бъдат видени в музея в Скопие, но там те са сложени между чуждите монети, заедно със сръбски, венециански, византийски и какви ли не. А става дума за монети, които са на същата държава, на която той е цар, на България, на Второто българско царство.
Нека да не забравяме, че в продължителни периоди самата българска Средновековна държава е управлявана от владетели, които са родом от Македония. Или пък да речем в 1255 г. (в тази книга е поместен един много малко известен портрет на Михаил ІІ Асен и на неговата съпруга Анна), тогава Костур е в България. Град Костур, днешната гръцка Касторя, тогава е в България. Това говори, че тези наши, малко наивни нагласи за „добри” и „лоши” царе не са съвсем точни. Дори при царе, които на пръв поглед се смятат за слаби, усилията да се съхрани българската държавна територия, включително българските позиции в Македония, не само ги има, но дават и резултат.
Що се отнася до ХІV век, когато Македония е под византийска и под сръбска власт, не бива да забравяме, че когато се разпада Душановото царство в 1355 г., на практика върху негови руини израстват няколко български държавици. Най-голямата от тях е тази на Вълкашин и на неговия син Крали Марко. Всички тогавашни извори, включително и сръбските, твърдят, че Вълкашин, Углеша и после - Марко владеят български земи. Самият крал Марко е възпяван и като български цар, дори в собствени грамоти той се нарича владетел на българите. Душан по време на голямото Сръбско царство също твърди в официални документи, че е владетел на не малка част от българското царство, става дума за Македония, не става дума за нищо друго. Българската физиономия, етнокултурния характер, българската етническа природа на Македония през ХІV век не буди никакво съмнение.
Що се отнася до времето на османската власт до Възраждането, там процесите си продължават по начин, който е много сходен с останалите български земи. Колегата проф. Людмил Спасов дава в тази книга редица нови опорни точки за българското Възраждане в Македония. Показва много интересни процеси, които текат там. Много знакови личности на българи от Македония, което показва че подобно на Мизия и Тракия, Македония е една от териториите на българското Възраждане и че тя не може да бъде отделяна от българското Възраждане в останалите земи.
Да не говорим, че самият Паисий Хилендарски, реално погледнато, е от Македония.
Да не говорим за редица други – Кирил Пейчинович, Йордан Костадинов – Джинот, за много други български възрожденски дейци, които с родом от Македония.
Фактите показват, че няма българска чета, в която да няма хора от Македония, че в българското Опълчение има над 1000 души от Македония. Тоест няма никакво прекъсване в традицията между Средновековието и Новото време.
Казвам го това, тъй като в македонските учебници и книги дори самото понятие Възраждане е сменено със сръбското понятие Преродба и съответно възрожденците биват наричани преродбеници.
Става дума, че самите тези хора, когато са живели и са писали на български и са откривали български училища и читалища, една от основните им задачи е да се борят с опитите за сръбска културна инвазия и със сръбската пропаганда. Да се използват сръбски термини за тях, е меко казано кощунствено, само и само да се избяга от българското понятие.
Що се отнася за историята на Македония след 1878 г. в нея проф. Спасов поставя много сериозен акцент и тук задължително влиза Българското национално освободително движение в Македония, икономическите процеси които се развиват, войните за национално обединение. Навсякъде се вижда тази дълбока обвързаност на македонските българи със свободната държава България, което се илюстрира от много документи, много снимки, много нов или забравен, или не достатъчно известен архивен и въобще изворов материал.
Денка КАЦАРСКА |
|
България такава, каквато искаш да бъде |
|
|
|
|
Написано от Администратор
|
|
Сряда, 10 Юни 2009 22:57 |
 Всеки човек е различен. Всеки има различно схващане за “нормална” или просто “угодна” страна за живеене. Особено, когато тази страна е твоя Родина няма как да не си чувствителен на тази тема и поне веднъж да не си си представял, че тя е уредена и устроена по начина, по който ти се ще. След /официалното/ “освобождение” на България от комунистическо робство и плавното измъкване от хватката на Големия Брат (Русия), страната придоби друг облик: Мутрите, подбутвани леко казано от държавната власт завзеха и установиха свой бандидтски ред. Тогава това бяха техните златни 90′ години. Сега отворихме нова страница, защото тези години отминаха, а мутрите една по една бяха разстреляни като животни на публични места от собствените си създатели. Техните съдби бяха предрешени още от деня, в който забогатяха до деня в който не умряха като псета. Та, казвам, че отворихме нова страница – уж, нo сега имаме проблем от по-друго естество: политическата класа убива българскяи дух, традиция, морал и ценности. Днес да си идеалист-националист е срамно. Това е защото се втълпява, че родолюбивите идеи са демоде и ненужни. Тъкмо напротив, биха казали те, трябва да приемаме чуждите култури в домовете си и ежедневието си с отворени обиятия. Истъквайки тези проблеми може би ти вече разбра какво искам да се промени и как да изглежда България днес. Да имаме отговорни политици, чиито бащи не са чужденци или комуняги от БКП-то, да честваме подобаващо българските празници, да пазим традициите и познаваме историята си. Страната да не бъде разяждана от корупция, започваща от редовия катаджия и стигаща до министъра на еди кое си. И не на последно място искам децата с талант да бъдат спонсорирани пряко от държавата, за да може те да се развиват, защото кой ще ни наследи? Не са ли те? И не само децата с еди какъв си талант, всяко българско дете заслужава спокойно детство, а не от малко да бъде натоварвано с проблемите по семейния бюджет и прочие. Има един раздел в математиката, който се занимава с вероятностите. Например по колко различни начина могат шест човека да седнат на една пейка. И си има формули, по които да разберем колко са тези начина всъщност. Аз ще ви задам един не математически въпрос: “По колко начина може България да стъпи на краката си?” Един, два, три, четири…или просто един! Както пише върху сградата на НС – “Обединението прави силата”. Така, че докато българина не се обедини в едно и не насочи десницата си срещу националния враг изобщо не си и представяйте България така, България онака. Или еди кое си да бъде устроено по-добре. Има един фактор и той е фактора на “лъжливите националисти”, които се стремят да оглавят всяка социална инициатива на истински родолюбиви граждани. Те са първите от които трябва да почнем чистката преди да стигнем до крадливите управленци! Защото те са техни поставени лица, които саботират всяка наша инициатива и поддем. Народа просто е озверен. Когато има мач на националният отбор по футбол, както сега беше срещу отбора на Ейре стадиона може да се напълни с 40.000 фена, които да подкрепят българското и да пеят в един глас с пълни гърла химна. Когато има протест обаче я се съберат две-три хиляди, я не. Това е защото националния имаше надежда да се класира за световното, побеждавайки в тази квалификация, но и 100.000 човека да се съберат на площада най-вероятно е както онази комунистическа свиня се изцепи през 1997 (”май е време да викаме танковете”) да ни разпръстнат с танкове и военна сила… И между другото “България над всичко”, написано в нета не е от голяма полза! Трябва социална активност и действия по улиците на България, където е пълно с неправди. А кой, ако не родолюбците първи ще подденат народа на борба срещу тях? Не случайно управленците гледат да тъпчат и скриват родолюбците и техните благородни каузи или мероприятия. За да не ги последват още хора. Автор: “Борба за Силна България“ www.luba4ko.wordpress.com |
|
49% от кръвта на българите е тракийска, установиха швейцарци |
|
|
|
|
Написано от Администратор
|
|
Четвъртък, 28 Май 2009 02:47 |
 Във вените на българите тече наполовина тракийска кръв, установи швейцарският институт по генетика “Игенеа”, цитиран от сръбското списание НИН. Според учените носим 49% гени от траки, по 15% от славяните и елините, 11% от древните македонци и 8% от финикийците. Швейцарците, които са използвали един камион специална литература и тестове, твърдят, че нямат ни най-малко желание да се занимават с политика. Целта им била да опитат да преразгледат произхода на сегашните балкански, а и на останалите европейски народи в научен контекст, пише сп. НИН. На Балканите изследването за произхода не се оказа голям проблем и швейцарските специалисти, с анализ на материалите от терена, идват до заключението, че средният сърбин например е с 30% славянски произход, 21 процента илирски, 18 процента тевтонски, 14 - келтски, 9 - финикийски, и 6% от от елинските народи. Имат и около 2% викингска кръв. “Анализирахме генетични племена, а не политически или исторически племена, които могат да се различават генетично”, обяснява директорката Имна Пазос. Според определението, което е използвал “Игенеа”, древните народи представляват група, дефинирана не само от отделен език, култура и история, а и от ДНК профил като келти, германи, илири, славяни, викинги, араби, бербери, перси, хуни, вандали, угрофински народи. Най-доволни от резултатите на операцията "вадене на корен" могат да бъдат в днешна Македония, тъй като според учените във вените на жителите й тече 30% от кръвта на древните македонци. В девиза "Всички ние сме Александър Македонски" гърците се вписват по-малко от северните си съседи, тъй като дължат на потомците на великия завоевател 5% от гените си, коментира НИН. В тях преобладава елинският произход - 35 процента. Най-разнолика смес от народи са жителите на Турция, чийто генетичен профил е съставен от девет народа - турци, финикийци, бербери, елини, тевтонци, славяни, араби, илири, евреи. Русите са най-славянският народ, докато населението на Германия, заради чиито чисти гени са падали милиони глави, носи кръвта предимно на келти - 45%, на тевтонци - 25%, славяни - 20%, и евреи - 10%. http://www.plovdivmedia.com/11298.html |
|
|
|
|
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 Следваща > Край >>
|
|
Страница 4 от 8 |
|
|
