Синдикация

feed-image Feed Entries

Приятели

Бугарски културен клуб

Начало
Хвани едните, удари другите ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Радослав Тинчев   
Понеделник, 04 Юли 2016 06:03

Хвани едните, удари другите

(коментар на водача на БНС за гр.София Пламен Димитров относно развихрилите се напоследък русофилски и русофобски страсти в България)

Русофилство и русофобство в България

Автор: Пламен Димитров

(Пламен Димитров е водач на Български Национален Съюз за град София и комендант на най-голямата ежегодна националистическа проява в страната – Луковмарш)

Пламен Димитров

От няколко дни медиите ни занимават с поредния цирк на две агитки чуждопоклонници. Това, че няколко десетки глупака (без извинение) се сдърпаха помежду си, бе превърнато в основна новина. Разбира се, раздухването на този бутафорен сблъсък, далеч не е случайно. То цели да ни убеди, че сме поставени в ситуация в която има само два избора – или неолибералния Запад или необолшевишкия Изток. И нищо друго. Нищо, като например самостоятелност и независимост и преследване на собствен интерес. И глупаците избрали един от двата лагера, наистина го вярват.

Преди време Александър Йолов се опита да подходи доста дипломатично към проблема с филите и фобите у нас. Аз няма да го направя. Макар по принцип да съм против влизането в безплодни конфликти, този път някой неща трябва да се кажат, без дипломатичен и умерен тон. И без значение, дали някой ще се засегне. Защото вредата си е вреда, независимо дали е причинена със зла умисъл или от глупост, но с добри намерения. Второто впрочем, често пъти се оказва по-опасно. В медицината филиите и фобиите са болестни състояния. В политиката също.

Преди да анализираме ситуацията, нека направим бърз разбор на събитията, станали повод за коментара. Някаква шайка рокери необолшевики, с амбиция да възстановяват Съветския съюз, решава да прави обиколка из държавите от бившия Източен блок. Това включва и нашата Родина. Повод за активизиране на агентурата на Сорос, която да оправдае финансирането си, като докаже, че противодейства на конкуренцията. Подготвя се протест на пътя на рокерите, отиващи да поднесат цветя в Бургас, на паметника на двама комунисти (убити при априлските събития от 1925-а година, като чат от престъпната организация, взривила църквата „Света Неделя“ – атентат при който загиват 213 души от цвета на нацията ни). Междувременно обаче се появява втората агитка, пропутинисти (умишлено не използвам проруски), незнайно защо твърдящи, че са български националисти. Бранейки честта на рокерите болшевики се сбиват с техните противници. Пълен цирк. Представлението обаче има втора част в София. В храма „Св. Александър Невски“ се развяват знамена със сърпове и чукове на съветските рокери (само по себе си, отвратителна гавра с паметта на зверски изтребените от комунистите православни християни, мъченици за вярата). Втора тумба „правоверни християни“, въоръжена с натовски и чужди флагове, с викове се опитва да изгони идеологическия противник от храма, предизвиквайки пълен калабалък. Междувременно се появи и информация, че дечицата, посрещнали другарите рокери с хляб и сол, въобще не са знаели къде отиват, но за сметка на това им е платено. Въобще, безумието е пълно. Всичко това щеше да е много забавно, ако не илюстрираше един трагичен дефект в мисленето на немалко наши сънародници.

И този дефект е робския манталитет – да не можеш без чужд господар. И още по-лошото, да си готов да претрепеш своя плът и кръв заради този господар. Подобни хора имат манталитет на проститутки, виждащи в своя сводник някакъв закрилник. Те са задълбали в своя стокхолмски синдром – за тях сводника е „голям брат“, който ги пази. И спорът, заради който ще си издерат очите е, кой сводник ще е по-добър стопанин и ще се „грижи“ за тях по-добре, докато ги експлоатира. Те въобще не могат да си представят, че нямат нужда от сводник и могат да бъдат нещо различно от проститутки. Подобно сравнение може и да е грубо, но понякога е нужно да нагрубиш някой за да го накараш да се опомни (ако въобще е в състояние). А и истините трябва да се казват, независимо дали ще има обидени. На нас не ни трябва никой от двата съперничещи си нови проекти за Съветски съюз – Европейския или Евразийския. На нас ни трябва една свободна и независима, национално могъща България. И ако на втора линия ще се борим за нещо глобално, то това би следвало да е една Европа на свободните нации – ако щете и от чист прагматизъм. Поне така би следвало да мисли човек, самоопределящ се като съвременен националист.

Винаги съм изпитвал изключително презрение към една склонност у някои мои сънародници – склонността да се превъзнася чужденеца и чуждото. Да го издигат до някакъв обект на преклонение и да го възприемат като стоящ много над тях. Дали ще са западняците или руснаците, това не е от значение. Вероятно това е някаква психологическа травма, предаваща се през поколенията чрез възпитанието, още от времето, когато пада Втората българска държава. Тази отвратителна черта обаче бе грижливо култивирана от болшевишките идиоти, окупирали властта след 1944-а година. Днес тя е не по-малко обгрижвана от демократичните копелдаци, които навъди червената номенклатура след 1989-а. А когато един човек и един народ се възприема сам като по-долен, то и останалите се държат така с него. И аз и моите съратници имаме редица добри и здрави приятелства, изградени през годините с националисти от цяла Европа. Навсякъде, където сме били са ни посрещали чудесно. И това е, защото преди всичко уважаваме себе си и се държим с достойнство. Никога не ми е идвало на ум, че някой чужденец може да ме превъзхожда, само защото не е българин. Когато човек уважава себе си и подхожда с уважението, което очаква и към другите, това и получава. Това важи както за междуличностните отношения, така и за международните. Свидетели сме обаче на едно угодничене, на едно самоунижение и подмазване пред чужденците (независимо съзнателно или не), включително и от страна на хора, гръмко наричащи се националисти. Те разбира се не са такива, защото им липсва едно от най-основните неща за да са националисти – самоуважението. Но това не им пречи да изявяват публични претенции и да бъдат представяне по този начин от медиите.

И тук отново ще се върна върху едната агитка. Казвам едната, защото с платената мрежа от безродници на Сорос, нещата общо взето са ясни. Същото се отнася и до малцината искрени и заблудени фоби, които мразят цял народ и поставят знак за равенство между някогашна царска Русия, СССР и днешния путинов режим. Думата ми е за „войнския“ съюз, БНО „Шипка“ или там както се нарича дружината на уволнения за негодност старшина, впоследствие самопроизвел се в полковник. Ще ги коментирам не за друго, а защото гръмогласно претендират, че са националисти. Този сбор от откровено луди (тук мога да говоря за конкретни персони и конкретни истории, но за момента ще го спестя) и крайно неориентирани идеологически и наивни като цяло хора, може да е всичко, но не и някаква националистическа формация. Нито впрочем и паравоенна, както раздухват противниците им, защото да нахлузиш една униформа и да се шляеш в нея не те превръща автоматично в човек с военна подготовка и умения. Но пък подобно поведение може да попречи на формирането на реални доброволчески структури, които са необходими. Но да се върнем на идеологията, до колкото въобще можем да говорим за избистрена такава. Сродни организации на „войнския“ съюз в Русия подходиха доста по-честно в това отношение и се самоопределиха като съветски патриоти или като национал-болшевики. Щеше да е добре и господата от съюза да го направят, най-малкото за да избегнат излишни конфликти на тази основа. Но циркът и показността в случая са умишлено търсени. Не само за да се привлича вниманието на неориентираните, но и за да се докажат пред „големия брат“ на Изток. Защото каквото и да говорят противниците им, тези хора нито са финансирани от властите в Русия, нито са обучавани от тях. Те са идиоти съвсем безплатно. Но някои от тях се натягат именно с идеята, че ще получат финансиране. Тук явно се следва линията на бялата Златка, която също го изби на съветски патриотизъм. Подобно поведение обаче е вредно за националния ни интерес, не по-малко от поведението на измекярите на Сорос.

Наивната и заблудена част от тези хора си мисли, че Путин е месията, борещ се с Новия световен ред, който ще ни оправи. Този път наистина. И за това интереса на путиновата държава се поставя над всичко. Само че, такъв филм няма. Някога, по абсолютно същия наивен начин, много хора считаха, че САЩ са добрите и са алтернатива на СССР. Историята показа каква огромна заблуда е това. Путин е ако не част от статуквото (а вероятно е точно това), то най-малко играч със собствени имперски интереси. Колко е добър, може да попитате руските националисти. На него не му пука за вас или за България. Доста добре си се разбира със кандидат султана Ердоган. Окото му няма да мигне да ви похарчи. Подобни наивни надежди имаха и руските жители на част от днешна Украйна. И какво стана – Крим бе анексиран, защото е част от интереса, а т.нар. Новорусия бе оставена да се превърне в санитарен кордон, за сметка на жителите там, пак защото отговаря на настоящия интерес и на режима в Русия и на Западните сили. Това е голямата политика и в нея никой не ви мисли доброто. Колкото по-рано го разберете, толкова по-добре за вас. Иначе ще си останете използвани и захвърлени.

Националистът поставя интереса на народа си над всичко и се ръководи в действията си от този интерес. Всичко друго не е национализъм. Най-големият бич за народа ни винаги е било слугуването на чужди идеи. Всеки, който се опитва да ни подчини на чужда воля вреди на нацията ни. Точно толкова просто е. Няма лошо да си сътрудничим с други народи и държави, напротив. Но това трябва да е именно взаимно полезно сътрудничество, а не слугуване, пробутвано като „братство“. Докато това не се осъзнае ясно, народа ни ще тегли.

http://nreporter.info/blog/2016/07/03/%D1%85%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8-%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%83%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B3%D0%B8%D1%82%D0%B5/

 
Има ли сръбски и руски агенти в Съвета за българско гражданство? ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Радослав Тинчев   
Четвъртък, 02 Юни 2016 08:35

Българският културен клуб – Скопие призовава премиера Борисов да спре закононарушенията в процеса на придобиване на българско гражданство


Лазар Младенов

Българският културен клуб – Скопие е създаден преди 8 години от граждани на Република Македония, които не се страхуват да заявят публично своето българско национално самосъзнание. Председател на сдружението е Лазар Младенов от град Струмица. Във връзка с проблемите, създавани от българската администрация в София в процеса на придобиване на българско гражданство, председателят Младенов разпространи отворено писмо, адресирано до премиера Бойко Борисов.

В документа се настоява за неговата „неотложна намеса за въвеждане на необходимия законов редпри придобиване на българско гражданство по произход“. Ето и пълния текст на писмото на БККС:

„Уважаеми г-н Борисов, от началото на 2016 г. се наблюдава трайна тенденция на откази по молби заполучаване на българско гражданство на основание „български произход“ откандидати от Република Македония. Като основна причина Съветът погражданство при Дирекция „Българско гражданство” изтъква липсата надоказателства за българския произход на кандидатите, независимо че сеприлагат изискуемите по закон удостоверения от Държавната агенция забългарите в чужбина (ДАБЧ). Водеща роля в този процес има Министерство направосъдието (МП), респ. Дирекция „Българско гражданство“, която непризнава удостоверенията на ДАБЧ и съгласно параграф 2 от ДР на Закона забългарското гражданство изисква допълнителни документи за доказване набългарския произход от кандидатите. При невъзможност от тяхнотопредставяне преписката се прекратява и се предлага на Съвета погражданство да даде мнение за отказ. Известно е, че поради сложнатаисторическа съдба на населението в Република Македония и целенасоченатаполитика за заличаване на българският му характер е изключително трудно дасе намират писмени доказателства за това. По тази причина кандидатите отМакедония се възползват от законовото си право да предоставятудостоверения за български произход, издадени от „Български културен клуб“- Скопие (БККС) – „организация на българи, живеещи извън РепубликаБългария, призната от компетентния орган за поддържане на връзка с тях“,каквато възможност дава разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона забългарите, живеещи извън Република България (ЗБЖИРБ). За съжаление и тезидокументи, в болшинството случаи не се признават от МП, от което следватмасово откази за получаване на българско гражданство. Тази практикапредизвика възмущение сред членовете и симпатизантите на БККС, тъй катомежду кандидатите, на които е отказано получаването на българскогражданство има и наши съидейници, многократно взимали активно участие вдейността на организацията. Най-фрапиращи примери са отказите на правнукана българският революционер и деец на ВМОРО Георги Чуранов и на кандидат,чиито прадядо и дядо са родени в гр. Кюстендил.

Така описаната практика, по наше мнение, е съпроводена от редица нарушенияна материалните и процесуални закони и подзаконови актове, а именно в следното:

- Неоправдано дълъг е и срокът (над 15 месеца) от подаването назаявлението до датата на насроченото интервю в МП, с което драстично сенарушава общият срок на процедурата по ЗБГ от 12 месеца за лица отбългарски произход и още повече, че този срок започва да тече от датата наинтервюто, а не от подаването на молбата, каквото е законовото изискване.Така, на практика, общият срок се удължава на повече от две години.
- Не се спазва разпоредбата на чл. 13 от Наредба No 1 за прилагане наглава V от ЗБГ, а именно при прекратяване на административнотопроизводство да се издава заповед от Министъра на правосъдието илиупълномощено от него лице и да се връщат на кандидата заявлението заполучаване на българско гражданство и приложенията към него. На практикалицата се уведомяват за прекратяването на преписката на сайта на МП и стова не се дава възможност за обжалването на заповедта като индивидуаленадминистративен акт;
- Осъществяваната практика от Дирекция „Българско гражданство“ енепоследователна и противоречива, предвид факта на положително решаване наголяма част от преписките в предходни периоди при идентични случаи и условия. Това несъмнено е проява на субективно отношение иадминистративен произвол;
- Не се признават и представените като доказателства удостоверения,издадени от организации на българи извън Република България, независимо,че в тях се посочват международно признати научно исторически данни(статистиките на Васил Кънчов и данни на секретаря на екзархията ДимитърМишев) или такива за роднински връзки на кандидата с български граждани.Това по същество противоречи на разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 отЗБЖИРБ;
- Дирекция „Българско гражданство“ при МП на практика предрешаваотрицателните становища на СБГ като колективен орган, позовавайки се налипсата на доказателства за български произход, без да се разглеждатконкретните казуси по отделни случаи. Създава се впечатлението, че МПизползва СБГ като инструмент за провеждане на собствена политика потълкуване на законите, поради факта, че становищата му са необжалваеми посъдебен ред;
- Издадените от ДАБЧ удостоверения за български произход по своята правнасъщност са индивидуални административни актове и съгласно разпоредбите наАПК подлежат само на съдебен контрол. В този смисъл е противоправнооспорването им от МП и следващото от него отрицателно становище от СБГ;

Гореизложените факти са само част от проблемите, свързани с получаванетона българско гражданство от лица с български произход от РепубликаМакедония, които следва да намерят своето решение, съобразно законите и вунисон с българския национален интерес. Освен това, с непризнаването наудостоверенията за български произход, издадени от БККС, сериозно сеуронва имиджа и авторитета на организацията, граден с години.Провежданата непоследователна политика по предоставяне на българскогражданство на лица от Република Македония, основана на непризнаване натехния български произход води до затормозяване процеса на ребългаризацияи обслужва несъмнено интересите на антибългарски кръгове. С това писмо БККС се обръща към Вас с настоятелен апел за неотложноотстраняване на допусканите закононарушения, решително подобряване навзаимодействието между държавата и организациите на българските общности вчужбина, както и координацията между институциите, ангажирани в процеса напридобиване на българско гражданство.БККС е решена да използва всички законови средства за защита правата насвоите членове и за преодоляване на трудностите по пътя към възраждането на българщината в Македония.

С уважение,

ЛАЗАР МЛАДЕНОВ,

Председател на БККС“

http://voice-bg.com/glasut-na-bulgaria-daidjest/29-glasat-na-bulgaria/2647-rus_agenti.html

 
Българската кирилица ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Радослав Тинчев   
Неделя, 27 Декември 2015 21:16

Българската кирилица

Българска и руска кирилица - сравнение

Защо българска кирилица?

На кирилица пишат в дванайсет държави и над 250 милиона души.
Отворете случайна страница от българска, руска, сръбска или монголска книга и ще откриете две неща – ние всички използваме кирилска писменост и на всеки език тя изглежда различно. Кирилицата ни свързва, но и различава, като изразява нашите индивидуалности.
Писмеността е навсякъде около нас и оставя своя отпечатък върху всички, дори и върху тези, които не могат да четат. Освен начин за общуване и обмен на информация, тя е система от символи, образи, запечатани в недрата на подсъзнанието ни.
Опознаваме буквите много преди да се научим да четем. За троянската керамика или Панагюрското съкровище научаваме много по-късно. Първото е чаровна регионална особеност, а второто – артефакт, докато буквите носим в сърцата си доживот.
Нашата писменост, заедно с общия ни български език, е в основата на нашата национална принадлежност.
Българската кирилица е богата на знаци, но бедна на изразни форми. Шрифтовете на кирилица са малко и с преобладаващо руски характер и произход. Вследствие на нашето незнание, инертност, незаинтересованост или мързел, ние се размиваме и губим своята културна идентичност.

Българска или руска кирилица?

През 1708 година Петър I утвърждава „Гражданский шрифт“. Реформата цели да опрости състава на руската азбука и да замени съществуващите църковнославянски шрифтове с образци, близки до европейските и по-подходящи за печат на светска литература.
През следващите десетилетия новата руска азбука продължава да се развива и през XVIII–XIX век се превръща в основа за реформите, последвали и при другите народи, използващи кирилица. Характерно за руските шрифтове и техните производни става използването на редовни букви с формата на умалени главни.
В средата на XX век в България се появява и развива различна гледна точка. Редовните букви започват да се различават от главните, придобиват горни и долни дължини, а някои от главните букви се видоизменят.
Българската кирилица се доближава като графичен ритъм, естетическо и функционално разнообразие на формите до латиницата. По своя характер тя се превръща в уникална графична система, част от нашата културна идентичност.

Ситуацията днес

Във всекидневната ни практика се използват и двата модела кирилица – руска и българска. Хората, които знаят и предпочитат българския вариант, ежедневно са принудени да използват руския заради употребата на компютър и интернет. Дори при осъзната необходимост, шрифтовете с българска кирилица все още са малко и недостатъчно познати.
Талантливите млади автори на оригинални шрифтове, най-често не намират за нужно да проектират българска кирилица. Ако в шрифтовете им има кирилица, тя е в повечето случаи с руска форма, защото така шрифтът се продава по-добре.
От висшите учебни заведения по изкуствата излизат образовани и ентусиазирани дизайнери и художници, които осъзнават значението на българската кирилица, но неблагоприятната бизнес и културна среда бързо ги превръщат в конформисти.
Проблемът с така наречените „наборни шрифтове“, с които се оформят дълги текстове, е сериозен! И до днес масово в книгите се използва Times New Roman (с руска кирилица) не заради естетическите му качества, а заради това, че е най-популярният шрифт „по подразбиране“ в офисния, дизайнерския и издателския софтуер.
Това е инерцията, на която ние се противопоставяме.

Програма

Нашата основна цел е съхраняването, разпространяването и развиването на българската кирилица. Насочваме усилията си в три основни посоки:
1. Популяризиране на разликите между българската и руската кирилица както в професионалните среди, така и сред широката общественост в страната и чужбина;
2. Организиране на професионални обучения, изложби, конкурси и други изяви, подпомагащи създаването на нови образци от шрифтове с българска кирилица;
3. Привличане на държавата като защитник на българската кирилица и въвеждане на стандарти за употреба на шрифтове в държавната администрация, образованието, печатните и електронни медии.

В заключение

Културната идентичност е духовна сила, която трябва да изследваме и опознаваме. За да възпитаме децата си с любов към българското, трябва да съхраним и развием онова, които ни определя като българи. Да помним, че кирилицата тръгва от нашите земи, тя е основа на културата ни. Нека я познаваме, пазим и предаваме нататък!

Борил Караиванов
Велина Мавродинова
Илия Груев
Кирил Златков


http://cyrillic.bg/manifest/


Манифестът “За българската кирилица”

http://bnt.bg/news/kultura/manifesta-t-za-ba-lgarskata-kirilitsa

 
Речта на кмета на Панагюрище Никола Белишки ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Радослав Тинчев   
Понеделник, 15 Юни 2015 22:04

Речта на кмета на Панагюрище Никола Белишки - 1май 2015г., Панагюрище

 

Никола Белишки

„Скъпи панагюрци, гости на град Панагюрище,

Днес се връщаме в онова време, в което само на една крачка се намира свободата от робството.

В онова време на тирания и варварство народът български – оцелявал, 5 века.

5 века робска битка за насъщния под вечния страх, че всеки ден е може би последен.

5 века все тая злокобна песен, дрънчене на окови по робските тържища, писъци на деца, изтръгнати от майчина гръд, ридания над синовни гробове.

5 века натиск да се размие кръвта в чуждите вени.

5 века без църква, но с вяра.

5 века без държавност, но с духовност.

5 века до славното време на април 1876-та. Тогава едни обикновени човеци, с титанично достойнство и чутовна вяра дръзнаха да се бунтуват. Те не искаха да оцеляват, те искаха да живеят. Те знаеха, че по-добре да не бъдат жертви, а да пишат историята. Избраха да пишат историята на своя народ, на своята държава и знаеха, че за това трябва да се мре. Затова до свещеното слово – СВОБОДА, прибавиха и клетвеното - СМЪРТ.

Те оставиха кървава диря по улици и църкви, за да разбере целият свят, че тук, на Балканите, има един горд и жилав народ, който не чака свободата си даром.

В нашия край, в нашия говор, в нашата родова памет, няма синоним за турското робство.

И тук, днес, под този хълм-жертвеник, под кръста на църквата „Свето Въведение Богородично”, искам ясно и категорично да заявя – всеки опит за подмяна на историческите факти, всички понятия като „съвместно съществуване”, „владичество” – това е опит за поругаване на паметта на нашите деди и обида към потомците. Не може и не бива историята да бъде заложник на политиката.

Всички опити да бъде пренаписана тя – всички опити да бъдат подменяни факти и събития – носят клеймото на национално предателство.

Ние панагюрци не вярваме на авторите и преносителите на тези уж дипломатични слова. Ние вярваме в онова „свобода или смърт” на знамето на Райна Княгиня, вярваме в прокламацията на оборищенските делегати, вярваме в песните на Чинтулов и Стамболов, в огнените думи на Ботев, в словата на Левски.

За нас достоверни са записките на Захари Стоянов, онези писма от ада на Макгахан, които разтърсиха цяла Европа, докладите на Юджийн Скайлър, гладстоновите уроци по клане и ужасите в България.

Тук, за нас, робството е робство, въстанието – въстание, кланетата – кланета, а жертвите – герои и мъченици. За вяра, за България, за свободата, те никога няма да бъдат забравени тук, защото ние помним и знаем, че нашето днес е  изстрадано , измито с робски сълзи, с реки от българска кръв.

Днес, уважаеми дами и гопода, от този висок връх на българската история, трябва най-напред да погледнем към себе си, да си зададем въпроса – дадохме ли всичко от себе си за днешната си свбода? И дали ценим тази свобода?

Днес, когато свои се изправяме с гняв едни срещу други, когато се делим на ти и аз, на тези и онези, дали не забравяме – тяхното НИЕ?

Онзи април ни научи, че само тогава, когато сме единни, само тогава сме силни.

Той ни научи как се чува нашият глас, който преминава границата на империи и континенти, тогава, когато излиза от дъното на българската душа. Как Бог ни обича, когато сме готови да дадем жертва за свободата, себе си, родителите си, децата си.

И днес, от разстоянието на 139 години, все така силно и истинно, толкова близко, звучи и отеква възванието на оборищенци – БЪЛГАРИНО, ПОКАЖИ, ЧЕ СИ ЖИВ, ДОКАЖИ, ЧЕ ЦЕНИШ СВОБОДАТА СИ!

Защото днес, от нас не се иска да умрем достойно за България, а да живеем достойно за нея.

Да живее Панагюрище! Бог да пази България!

 

http://www.lentata.com/page_7153.html

 

Видео:

https://www.youtube.com/watch?t=85&v=xLX3-WRxU44

 
Не ни трябват бежанци! ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Радослав Тинчев   
Петък, 11 Октомври 2013 05:05

ЕВРОКОМИСАРКАТА ОТ БЪЛГАРИЯ ПРЕТЕНДИРА ЗА ТИТЛАТА
«ПАЛАЧ №1 НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ»

Източник: http://lyubomircholakov.blog.bg/politika/2013/10/05/kristalina-georgieva-abstraktna-humanistka-ili-nahalna-chino.1170501

Кристалина Георгиева

Само с две-три небрежно подхвърлени фрази (или може би не небрежно – което е още по-зловещо!) любимият кадър не само на ГЕРБ, но едва ли не на целокупна България, в течение само на няколко минути се превърна в една от най-зловещите фигури на същата тази България.
В главен кандидат за титлата «палач №1 на собствената си Родина».
Ето какво заяви европейската чиновничка Кристалина Георгиева:
«България трябва да свиква с мисълта, че ще имаме бежанци години наред. Трябва да помислим как ще ги интегрираме, за тяхното здравеопазване, образование и работа у нас».
Значи: България «трябва» да свиква с нещо?
Но кой решава с какво «трябва» да свиква България?
Къде е казано, кой определя с какво «ТРЯБВА» да свиква България?
Еврочиновниците от Брюксел, които получават заплатите си от европейските данъкоплатци, което означава – и от българските данъкоплатци, тоест от българските граждани? Нима те определят с какво «ТРЯБВА» да свиква България – тоест определят нейната съдба?
За такива чиновници Алеко Константинов е написал един от най-многозначителните си разкази със заглавие: ПАЗИ, БОЖЕ, СЛЯПО ДА ПРОГЛЕДА!»
Но нали ние, българските граждани, като европейски данъкоплатци, плащаме заплатата от 19 910 евро (почти 40 хиляди лева месечно) на самозабравилата се чиновничка Георгиева – която на всичко отгоре в края на мандата си ще получи между 360 хиляди и 600 хиляди евро накуп? Е, в такъв случай не е ли по-нормално именно българските граждани да обяснят на чиновничката Георгиева С КАКВО ТЯ ТРЯБВА ДА СВИКВА – а не тя да обяснява с какво било трябвало да свикват българите?
Що за чиновническо нахалство, безочие, наглост и високомерие ни демонстрира излъчената от България българска чиновничка в Европейската комисия Георгиева?
Откъде това напомпано самочувствие да диктува на цяла държава с какво тази държава «ТРЯБВА ДА СВИКВА»?
Нормалното и логичното би трябвало да е СЪВСЕМ ОБРАТНОТО: чиновничката от Брюксел Георгиева трябва да свиква с това, че Е ДЛЪЖНА ИЗПЪЛНЯВА ЖЕЛАНИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ДАНЪКОПЛАТЦИ.
А тези желания са ясно изразени: българите не искат бежанци в Родината си. Може да проверите анкетните проучвания.
И не ги искат не, защото са жестоки или безсърдечни, а поради 2 много прости причини:
- българите са толкова бедни, че сами се нуждаят от помощ (500 хиляди български пенсионери получават пенсия 70 евро, докато най-ниската пенсия в Европейския съюз е 377 евро);
- бежанците от Сирия не идват от Сирия, а от Турция: която има 75 милиона жители, много по-богата е от България и моралните й ценности са същите, каквито са и на бежанците – тоест, там с тяхната интеграция няма никакви проблеми. Докато в България тяхната интеграция е ОГРОМЕН ПРОБЛЕМ: просто защото ценностите на «бежанците» са противоположни на ценностите на коренното население в България.
Европейската бюрократка Георгиева заяви още следното:
«Трябва да защитаваме правото на хората, които са дошли тук, да са приемани без омраза».
Ето още една тотална глупост.
Дали т. нар. «бежанци» (сред които, както вече се произнесоха специалните служби, има немалко терористи и кандидат-терористи) ще бъдат приемани «с омраза» или «без омраза» - зависи изцяло от тях.
Ако се държат прилично и не нападат местните жени с цел да ги изнасилват – може и да бъдат приемани «без омраза».
За съжаление, както и се очакваше, «бежанците» се държат неприлично и нападат местните жени с цел да ги изнасилват.
Затова не само са приемани «с омраза», но и нещо повече: те ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ТРЯБВА ДА БЪДАТ ПРИЕМАНИ С ОМРАЗА.
Защото, ако някой народ не мрази пришълци, които изнасилват жените му – такъв народ просто не заслужава да съществува.
За радост българите все още показват, че заслужават да съществуват. Поне засега – докато все още защитават жените си от посегателствата на разни пришълци, пък дори пришълци, покровителствани от български чиновници от Брюксел.
И още българската евро-бюрократка Георгиева заяви:
«При настаняването на бежанци в другите страни винаги големите градове са по-привлекателни».
Интересно е, че високопоставената евросъюзна бюрократка не посочи кои по-точно са тези големи градове, които били «по-привлекателни».
Примерно, Истанбул?
Би било логично, щом бежанците от Сирия идват в България от Турция.
Но тогава защо не остават в Истанбул, който по брой на жителите е по-голям от цяла България с всичките й етноси, взети заедно?
Или, примерно, Лондон: където най-разпространеното име за новородени момчета е Мохамед?
Или, примерно, Париж: където най-разпространеното име за новородени момчета е Али?
Или, примерно, Берлин: където най-разпространеното име за новородени момчета е Хасан?
Въбоще, защо европейската високопоставена бюрократка Георгиева не посочи кои по-точно «големи» градове са приели толкова бежанци, колкото приема в момента София, а тези бежанци я превръщат в ориенталска бежанска клоака – сякаш тя и без това не е вече превърната в ориенталска клоака?
Освен това: даже и да е вярно (ако изобщо е вярно?) това, че «В ДРУГИТЕ СТРАНИ» винаги големите градове са по-привлекателни за пришълците-бежанци – това задължително ли означава, че и в България трябва да е така?
А може би в България е по-подходящо да е обратното: българите да направят така, че големите градове въобще да не са «привлекателни» за пришълците-бежанци?
Освен това: по-привлекателни за кого?
За самите бежанци? Може би.
А за коренните жители?
Дали за коренните жители именно «големите градове са по-привлекателни» да бъдат настанявани бежанци с друга култура, враждебна със своите морални ценности на моралните ценности на същите тези коренни жители?
Кристалина Георгиева припомни за арменците, които са избягали от масонския (младотурски) геноцид през 1915 г.
Само забрави да уточни най-важната подробност: че приетите тогава арменци са християни, тоест със същите морални ценности както коренното население на България.
Докато сред сирийските бежанци, които приемаме сега, повечето, а и почти всички, са мюсюлмани - тоест с морални ценности, различни от моралните ценности на коренното българско население.
Как според нея ще се реши този проблем?
Тя заобиколи този проблем. Мълчание от нейна страна.
Гробно мълчание.
«Гробно» в съвсем буквален смисъл.
Което означава едно-единствено нещо: ще се реши от само себе си.
Тоест: който се окаже по-силен, а това конкретно означава – който е с по-висока раждаемост, след известно време просто поради факта на високата си раждаемост и количествения си натиск, ще го реши в своя полза.
«Брюксел дава, ама в кошара не вкарва», заяви още европейската бюрократка Георгиева.
Предполагам, всички знаят известната българска поговорка: «Бог дава, ама в кошара не вкарва».
Сега нека сравним поговорката, чиято възраст очевидно се измерва с векове, с глупашката реплика на родната ни чиновничка, израсла до европейското ниво «пази, Боже, сляпо да прогледа».
И като сравним, виждаме, че явно за европейската чиновничка Георгиева Брюксел е нещо като Бог.
Но това си е неин проблем.
За българите Брюксел не е Бог. Нито брюкселските чиновници са Божии пратеници, които да ни учат на морал.
Брюкселските чиновници са си най-обикновени бюрократи, само дето някои от тях забравят, че получават огромните си заплати от нашите джобове.
Което редовно трябва да им се припомня – именно с цел да не се самозабравят.

Любомир Чолаков

Последно променен на Петък, 11 Октомври 2013 05:07
 
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>

Страница 1 от 10
В момента има 1 посетител в сайта
 © 2009 Български националисти  © 2009 Редизайн РН дизайн