Синдикация

feed-image Feed Entries

Приятели

Бугарски културен клуб

Начало
Голямо шествие за прочистване на мигрантите от центъра на София готвят от Национална съпротива ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Радослав Тинчев   
Неделя, 25 Септември 2016 21:45

Голямо шествие за прочистване на мигрантите от центъра на София

готвят от Национална съпротива

Национална съпротива

Голямо шествие за прочистване на мигрантите от центъра на София готвят от Национална съпротива. То ще стартира в 20 часа на 7 октомври от площад "Св. Неделя" в София.

"Ще сторим нужното този район да стане спокоен и българите да се чувстват нормално в собствената си държава.

Имаме наши момчета по затворите, които лежат, защото са защитили българи от бежанци. В момента текат дела. Например едно 18-годишно момче е с присъда заради сбиване с бежанец, получи по новия член за расизъм 15 години. Явно с мирни шествия нищо не става", коментира пред БЛИЦ Благовест Асенов.

Той разкрива, че идеята за шествието тръгва след скандала с жена, която се оплаква, че бежанец я причаквал редовно пред офиса й на столичния бул. "Мария Луиза" и я ограбвал вече три пъти.

"Обади ми се жена, която разказа ужасни неща, че са я ограбвали три пъти, че полицията нищо не прави. Тогава решихте да й помогнем. Изкупуват им на безценица имотите, реално погледнато центърът на София стана неприветливо място за нас", твърди още Благовест Асенов.

Сред организаторите на шествието е и Николай Йовев. Той бе сред обвиняемите за поставената бомба пред офиса на "Евророма" в Сандански. При взрива пострада един от членовете на партията, който се намирал по същото време в сградата. След като излежава година и половина в затвора, той е вече на свобода.

Пред БЛИЦ той твърди:

"Бях в затвора и аз. За условията е излишно да се говори, знаете, че има изисквания, които никога не се спазват. Неприемливо ако ти си невинен, да лежиш с престъпници и рецидивисти. Сега правим шествието, защото сме решени да изгоним бежанците, за да не притесняват останалите. Те трябва да са по лагери, които да не напускат. За нас това е единственото решение - ще ги гоним от улиците!"

http://www.blitz.bg/news/article/447983

Последно променен на Неделя, 25 Септември 2016 21:50
 
Тайнствените български хорà ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Радослав Тинчев   
Петък, 26 Август 2016 06:17

Тайнствените български хорà

Източник: http://www.memoriabg.com/2016/06/17/tainstvenite-bg-hora/

Българско хоро

Хорото е знаков ритуал за нашата страна. Много хора знаят някои основни стъпки, но за малко от тях е известно, че зад хорото се крие езотеричен пласт с трудно разгадаема тайна. Смята се, че хорото ни е завещано от древните траки и имало за цел да съединява човека с Космоса. В миналото хорото винаги се е играело в кръг, като в самия му център заставал гайдар. Според изследователите това напомня въртенето на планетите около Слънцето. За пресъздаване на слънчевия цикъл говори и фактът, че хорото се движи обратно на часовниковата стрелка, каквото е и движението на небесните тела. Предполага се, че хорото се е играело само по празнични събития, за да се изпълнят хората с енергия от Вселената. Танцуващите в един и същ ритъм са искали да слеят душите си с природата и техния създател. Хорото често се играело в кръг и като култ към Слънцето, а хората се хващат за ръце, за да демонстрират единството на общността.
Хорото е колективен танц, характерен за българския фолклор, както и за други балкански народи, при който участниците се подреждат в кръг, линия или други формации. Ритъмът на различните хора варира от бавен до бърз, като превес има неравноделният такт. В българското землище видовете хора са почти 100.

Слънцето е било основното божество на повечето древни религии, включително и за прабългарите. Всеки един детайл от хорото е обмислян много внимателно, за да се създаде мощна вибрация, с която хората да се съединят с Космоса. Сега по-често хорото се играе с водач, който трябва да демонстрира най-добрите си танцувални умения. Затова обичаят изисквал водачите да се сменят и всеки да получи своя шанс за изява. Една от най-неразгадаемите тайни, свързани с българското хоро, е разнообразието от ритми в различните краища на България. Някои предполагат, че това се дължи на различните трудови дейности в регионите. Много хора определят хорото като българската йога, която помага на танцуващите да поддържат здравето, силите и способностите си на високо ниво. Векове наред българското хоро запазва своите етнически характеристики, предаващи се от поколение на поколение. В България са познати 7 фолклорни области – Добруджанска, Македонска, Родопска, Северняшка, Странджанска, Тракийска и Шопска, където се играят 40 хора. Популярното право хоро идва от Тракийската област, Дунавското хоро – от Северняшката, а ръченицата – от Шопската област.

Българско хоро

 

Ганкино хоро

Смесено хоро в 11/16 тактов размер. Произхожда от средна северна България. Днес се изпълнява с много темперамент и пъргавина. Играе се на инструментален съпровод. Танцьорите се хващат за пояс или за ръце. Хорото се развива в кръг или като водено. В средна Северна България се среща в доста разновидности. По ритмичната си особеност, разнообразие на стъпки и по сила на въздействие Ганкиното хоро е сходно с шопското Лудо копано и Ветренските и пазарджишките „криви хора”. На базата на Ганкиното хоро са разработени много танци с дивертисментна или действена форма.

Копаница

Хоро в 11/16 такт, по начало водено, изпълнявано много живо. Играе се в Софийско, в Западна и Същинска Средна гора и Западна Тракия. Известни са много варианти на копаница, съставени от различни движения и фигури под различни имена: Лудо-копано хоро, Кьорчовото хоро, Криво хоро, Ламба-ламба, Кокиче и Залюби лудо две малки моми (на името на песента, на която се изпълнява) и много други. В хореографската практика тези хора са известни под общото име копаница (употребено за първи път от хореографа Х. Гарибов), към което понякога се прибавя и селището, където се играе хорото – Бистришка копаница, Ветренска копаница, и др. Копаниците са едни от най-живите и буйните български хора. При тях играта е съсредоточена предимно в краката, които се движат пъргаво и леко. При копаницата, добила най-широко разпространение в България, играчите са хванати на леса за пояс, при което ръцете и тялото не вземат самостоятелно участие в играта. Те само подчертават живия ритъм в краката, като непрекъснато отреагират на него с натрисане (ситно трептене на тялото). Копаниците биват женски, мъжки и смесени. Най-разнообразни откъм движения и най-динамични са мъжките игри. Те са съпроводени от разни възгласи и провиквания. Женските и смесените копаници се изпълняват на песен или със съпровод на народни инструменти. Мъжките копаници се играят винаги с инструментален съпровод. Танцовите фигури са предимно тритактови. Макар и рядко, има фигури и от повече тактове – 4, 6 и др. Докато женските хора се състоят от 2-3 танцови фигури, мъжките имат много повече фигури, различни по съдържание една от друга. Всяка отделна поредица от движения има име, с което хороводецът подсеща за изпълнението й. Това име обикновено се явява и като определение на най-характерния белег на танцовата фигура, например – „Леви отзад”, „Ха озгоре”, „Задръж”, „Рипни” и др.

Самоковско хоро

„Купила ми мама шарени чорапи”. Самоковско хоро, повръщанка, умерено живо, в 9/8 такт. Разпространено из цялата страна, наречено: 1) на песента, на която се играе, 2) на мястото, където се играе и 3) на начина, по който се играе. Играе се смесено от мъже и жени, хванати за длани или за пояс, в затворен кръг или водено в отворен кръг, на песен – с пеене и отпяване или с инструментален съпровод на същата мелодия. Има една тритактова танцова фигура, в много случаи леко варирана.

Грънчарско хоро

Грънчарското хоро е в 9/16 такт с второ удължено време. Играе сае в Северозападна, Средна и Северна България. Наречено е на песента, на която се играе – „Грънчар си грънците продава”. На хорото мъжете и жените се хващат смесено в затворен или отворен кръг или във верига, която водят витообразно. Хват за длани със спуснати надолу ръця, които хороиграчите полюляват в ритъма на играта, повдигат ги напред горе с подрусване, поплюляват ги и ги свиват в лактите съобразено с движенията на краката. Когато играят „Грънчарското” в стаи, по чардаци или на друго сравнително тясно място, хващат се и на леса за пояс, за да се възможност на повече хора да се включат в играта. За Грънчарското хоро е характерна буйната, скоклива играс подрусване на цялото тяло. Изпълнява се със съпровод на народни инструменти или духова музика. Грънчарското хоро се състои от една, в по-редки случаи от две танцови фигури, различни по райност в отделните селища. Характерна за Грънчарското хоро е люлейната стъпка, описваща кръг отдолу на горе (посока напред), наподобяваща въртене с крак на грънчарското колело.

Ръка

Смесено хоро в 2/4 такт. Играе се в цяла Добруджа. Мъже и жени се хващат (кой до когото желае в общ полукръг или най-често в затворен кръг) за длани, със спуснати надолу ръце, които непрекъснато се люлеят напред и назад, без да се свиват в лактите. Равномерността на люлеенето на ръцете се нарушава само при някои по-особени движения на краката и винаги при клякане. В такъв случай ръцете могат да се свият в лактите или да променят равномерността на люлеенето, като го забързват или забавят в зависимост от движението на краката. Играта с краката е много по-разнообразна в сравнение с движението на ръцете. Често след по-продължителна игра мъжете се пускат от общото хоро, залавят се се отделно в полукръг или права редица и заиграват по-сложни движения с клякане.Жените престават да играят и наблюдават мъжкото хоро. Макар и по-рядко, жените продължават да играят, като се хващат отделно. Женските движения са по-прости и без клякане, нямат и широкия размах на играта на мъжете. „Ръката” се играе със съпровод на народни инструменти в умерено темпо. Във всяко село играят ръка по своему. В с.Краново, Силистренско, хорото има 4 фигури, всяка от които се повтаря по няколко пъти, докато хороводецът даде знакза преминаване към следващите.

Добруджански ръченик

Това е вид български народен танц. Играе се в 7/16 такт само от мъже. Участниците в него правят едни и същи движения, без да се залавят помежду си. Свободните ръце вземат дейно участие в играта при логичното и емоционално оправданото отреагиране на движенията с главата и тялото. Създават се чудесни координации, които будят изключително възхищение у всеки зрител. Движенията в ръченика са свързани с ежедневието на добружанеца и затова в тях са вплетени моменти и от трудовия живот, като носене на чувал, завързване на сноп, набиване на шината на коляното, колене на прасе, навиване на навои, косене, сеене и др. Всички тези моменти обаче са предадени с много чувство за мярка и с непрекъсната непринудена танцувалност. Майсторското изпълнение на ръченик не се отдава на всеки и затова в него се включват много малко изпълнители. Ръченикът се играе обикновенно на закрито при съпровод на народни инструменти или на хармоника. Изпълнява се в умерено темпо, но с много настроение и мъжество.

Играта не започва изведнъж. Участниците се нареждат в редица близо един до друг и започват постепенно да се поклащат или да пристъпват в ритъма на мелодията. По дадена команда от първия поред изпълнител всички тръгват с някакво по-спокойно движение един след друг. Първият води редицата в кръг. Изведнъж водачът дава команда и играчите изпълняват някакво по-сложно движение на място. След това редицата наново продължава придвижването един след друг по кръга с някакво друго “спокойно” движение. Нова команда и следва още по-виртуозно движение на място и т.н. все в същия ред на успокояване и развихряне изведнъж. Командите на водача обикновенно са провиквания, като “и-лю-лю-лю” и други подобни типични добруджански възгласи. Изпълнителите предварително знаят реда на фигурите и провикването само подсказва, че трябва да се започне новото движение. Освен в кръг придвижването понякога се извършва и в редица напред. Всички движения се изпълняват в чувствително приседнало положение. Във всяко село играят ръченика по своему, с променени или съвсем различни движения. Навсякъде обаче го изпълняват с типичната за добруджанеца пластика, със сдържано кършене на снагата, с гъвкава раздвиженост в рамената.

Последно променен на Четвъртък, 08 Септември 2016 22:56
 
Хвани едните, удари другите ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Радослав Тинчев   
Понеделник, 04 Юли 2016 06:03

Хвани едните, удари другите

(коментар на водача на БНС за гр.София Пламен Димитров относно развихрилите се напоследък русофилски и русофобски страсти в България)

Автор: Пламен Димитров

(Пламен Димитров е водач на Български Национален Съюз за град София и комендант на най-голямата ежегодна националистическа проява в страната – Луковмарш)

Пламен Димитров

От няколко дни медиите ни занимават с поредния цирк на две агитки чуждопоклонници. Това, че няколко десетки глупака (без извинение) се сдърпаха помежду си, бе превърнато в основна новина. Разбира се, раздухването на този бутафорен сблъсък, далеч не е случайно. То цели да ни убеди, че сме поставени в ситуация в която има само два избора – или неолибералния Запад или необолшевишкия Изток. И нищо друго. Нищо, като например самостоятелност и независимост и преследване на собствен интерес. И глупаците избрали един от двата лагера, наистина го вярват.

Преди време Александър Йолов се опита да подходи доста дипломатично към проблема с филите и фобите у нас. Аз няма да го направя. Макар по принцип да съм против влизането в безплодни конфликти, този път някой неща трябва да се кажат, без дипломатичен и умерен тон. И без значение, дали някой ще се засегне. Защото вредата си е вреда, независимо дали е причинена със зла умисъл или от глупост, но с добри намерения. Второто впрочем, често пъти се оказва по-опасно. В медицината филиите и фобиите са болестни състояния. В политиката също.

Преди да анализираме ситуацията, нека направим бърз разбор на събитията, станали повод за коментара. Някаква шайка рокери необолшевики, с амбиция да възстановяват Съветския съюз, решава да прави обиколка из държавите от бившия Източен блок. Това включва и нашата Родина. Повод за активизиране на агентурата на Сорос, която да оправдае финансирането си, като докаже, че противодейства на конкуренцията. Подготвя се протест на пътя на рокерите, отиващи да поднесат цветя в Бургас, на паметника на двама комунисти (убити при априлските събития от 1925-а година, като чат от престъпната организация, взривила църквата „Света Неделя“ – атентат при който загиват 213 души от цвета на нацията ни). Междувременно обаче се появява втората агитка, пропутинисти (умишлено не използвам проруски), незнайно защо твърдящи, че са български националисти. Бранейки честта на рокерите болшевики се сбиват с техните противници. Пълен цирк. Представлението обаче има втора част в София. В храма „Св. Александър Невски“ се развяват знамена със сърпове и чукове на съветските рокери (само по себе си, отвратителна гавра с паметта на зверски изтребените от комунистите православни християни, мъченици за вярата). Втора тумба „правоверни християни“, въоръжена с натовски и чужди флагове, с викове се опитва да изгони идеологическия противник от храма, предизвиквайки пълен калабалък. Междувременно се появи и информация, че дечицата, посрещнали другарите рокери с хляб и сол, въобще не са знаели къде отиват, но за сметка на това им е платено. Въобще, безумието е пълно. Всичко това щеше да е много забавно, ако не илюстрираше един трагичен дефект в мисленето на немалко наши сънародници.

И този дефект е робския манталитет – да не можеш без чужд господар. И още по-лошото, да си готов да претрепеш своя плът и кръв заради този господар. Подобни хора имат манталитет на проститутки, виждащи в своя сводник някакъв закрилник. Те са задълбали в своя стокхолмски синдром – за тях сводника е „голям брат“, който ги пази. И спорът, заради който ще си издерат очите е, кой сводник ще е по-добър стопанин и ще се „грижи“ за тях по-добре, докато ги експлоатира. Те въобще не могат да си представят, че нямат нужда от сводник и могат да бъдат нещо различно от проститутки. Подобно сравнение може и да е грубо, но понякога е нужно да нагрубиш някой за да го накараш да се опомни (ако въобще е в състояние). А и истините трябва да се казват, независимо дали ще има обидени. На нас не ни трябва никой от двата съперничещи си нови проекти за Съветски съюз – Европейския или Евразийския. На нас ни трябва една свободна и независима, национално могъща България. И ако на втора линия ще се борим за нещо глобално, то това би следвало да е една Европа на свободните нации – ако щете и от чист прагматизъм. Поне така би следвало да мисли човек, самоопределящ се като съвременен националист.

Винаги съм изпитвал изключително презрение към една склонност у някои мои сънародници – склонността да се превъзнася чужденеца и чуждото. Да го издигат до някакъв обект на преклонение и да го възприемат като стоящ много над тях. Дали ще са западняците или руснаците, това не е от значение. Вероятно това е някаква психологическа травма, предаваща се през поколенията чрез възпитанието, още от времето, когато пада Втората българска държава. Тази отвратителна черта обаче бе грижливо култивирана от болшевишките идиоти, окупирали властта след 1944-а година. Днес тя е не по-малко обгрижвана от демократичните копелдаци, които навъди червената номенклатура след 1989-а. А когато един човек и един народ се възприема сам като по-долен, то и останалите се държат така с него. И аз и моите съратници имаме редица добри и здрави приятелства, изградени през годините с националисти от цяла Европа. Навсякъде, където сме били са ни посрещали чудесно. И това е, защото преди всичко уважаваме себе си и се държим с достойнство. Никога не ми е идвало на ум, че някой чужденец може да ме превъзхожда, само защото не е българин. Когато човек уважава себе си и подхожда с уважението, което очаква и към другите, това и получава. Това важи както за междуличностните отношения, така и за международните. Свидетели сме обаче на едно угодничене, на едно самоунижение и подмазване пред чужденците (независимо съзнателно или не), включително и от страна на хора, гръмко наричащи се националисти. Те разбира се не са такива, защото им липсва едно от най-основните неща за да са националисти – самоуважението. Но това не им пречи да изявяват публични претенции и да бъдат представяне по този начин от медиите.

И тук отново ще се върна върху едната агитка. Казвам едната, защото с платената мрежа от безродници на Сорос, нещата общо взето са ясни. Същото се отнася и до малцината искрени и заблудени фоби, които мразят цял народ и поставят знак за равенство между някогашна царска Русия, СССР и днешния путинов режим. Думата ми е за „войнския“ съюз, БНО „Шипка“ или там както се нарича дружината на уволнения за негодност старшина, впоследствие самопроизвел се в полковник. Ще ги коментирам не за друго, а защото гръмогласно претендират, че са националисти. Този сбор от откровено луди (тук мога да говоря за конкретни персони и конкретни истории, но за момента ще го спестя) и крайно неориентирани идеологически и наивни като цяло хора, може да е всичко, но не и някаква националистическа формация. Нито впрочем и паравоенна, както раздухват противниците им, защото да нахлузиш една униформа и да се шляеш в нея не те превръща автоматично в човек с военна подготовка и умения. Но пък подобно поведение може да попречи на формирането на реални доброволчески структури, които са необходими. Но да се върнем на идеологията, до колкото въобще можем да говорим за избистрена такава. Сродни организации на „войнския“ съюз в Русия подходиха доста по-честно в това отношение и се самоопределиха като съветски патриоти или като национал-болшевики. Щеше да е добре и господата от съюза да го направят, най-малкото за да избегнат излишни конфликти на тази основа. Но циркът и показността в случая са умишлено търсени. Не само за да се привлича вниманието на неориентираните, но и за да се докажат пред „големия брат“ на Изток. Защото каквото и да говорят противниците им, тези хора нито са финансирани от властите в Русия, нито са обучавани от тях. Те са идиоти съвсем безплатно. Но някои от тях се натягат именно с идеята, че ще получат финансиране. Тук явно се следва линията на бялата Златка, която също го изби на съветски патриотизъм. Подобно поведение обаче е вредно за националния ни интерес, не по-малко от поведението на измекярите на Сорос.

Наивната и заблудена част от тези хора си мисли, че Путин е месията, борещ се с Новия световен ред, който ще ни оправи. Този път наистина. И за това интереса на путиновата държава се поставя над всичко. Само че, такъв филм няма. Някога, по абсолютно същия наивен начин, много хора считаха, че САЩ са добрите и са алтернатива на СССР. Историята показа каква огромна заблуда е това. Путин е ако не част от статуквото (а вероятно е точно това), то най-малко играч със собствени имперски интереси. Колко е добър, може да попитате руските националисти. На него не му пука за вас или за България. Доста добре си се разбира със кандидат султана Ердоган. Окото му няма да мигне да ви похарчи. Подобни наивни надежди имаха и руските жители на част от днешна Украйна. И какво стана – Крим бе анексиран, защото е част от интереса, а т.нар. Новорусия бе оставена да се превърне в санитарен кордон, за сметка на жителите там, пак защото отговаря на настоящия интерес и на режима в Русия и на Западните сили. Това е голямата политика и в нея никой не ви мисли доброто. Колкото по-рано го разберете, толкова по-добре за вас. Иначе ще си останете използвани и захвърлени.

Националистът поставя интереса на народа си над всичко и се ръководи в действията си от този интерес. Всичко друго не е национализъм. Най-големият бич за народа ни винаги е било слугуването на чужди идеи. Всеки, който се опитва да ни подчини на чужда воля вреди на нацията ни. Точно толкова просто е. Няма лошо да си сътрудничим с други народи и държави, напротив. Но това трябва да е именно взаимно полезно сътрудничество, а не слугуване, пробутвано като „братство“. Докато това не се осъзнае ясно, народа ни ще тегли.

http://nreporter.info/blog/2016/07/03/%D1%85%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8-%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%83%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B3%D0%B8%D1%82%D0%B5/

Последно променен на Петък, 26 Август 2016 17:01
 
Има ли сръбски и руски агенти в Съвета за българско гражданство? ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Радослав Тинчев   
Четвъртък, 02 Юни 2016 08:35

Българският културен клуб – Скопие призовава премиера Борисов да спре закононарушенията в процеса на придобиване на българско гражданство


Лазар Младенов

Българският културен клуб – Скопие е създаден преди 8 години от граждани на Република Македония, които не се страхуват да заявят публично своето българско национално самосъзнание. Председател на сдружението е Лазар Младенов от град Струмица. Във връзка с проблемите, създавани от българската администрация в София в процеса на придобиване на българско гражданство, председателят Младенов разпространи отворено писмо, адресирано до премиера Бойко Борисов.

В документа се настоява за неговата „неотложна намеса за въвеждане на необходимия законов редпри придобиване на българско гражданство по произход“. Ето и пълния текст на писмото на БККС:

„Уважаеми г-н Борисов, от началото на 2016 г. се наблюдава трайна тенденция на откази по молби заполучаване на българско гражданство на основание „български произход“ откандидати от Република Македония. Като основна причина Съветът погражданство при Дирекция „Българско гражданство” изтъква липсата надоказателства за българския произход на кандидатите, независимо че сеприлагат изискуемите по закон удостоверения от Държавната агенция забългарите в чужбина (ДАБЧ). Водеща роля в този процес има Министерство направосъдието (МП), респ. Дирекция „Българско гражданство“, която непризнава удостоверенията на ДАБЧ и съгласно параграф 2 от ДР на Закона забългарското гражданство изисква допълнителни документи за доказване набългарския произход от кандидатите. При невъзможност от тяхнотопредставяне преписката се прекратява и се предлага на Съвета погражданство да даде мнение за отказ. Известно е, че поради сложнатаисторическа съдба на населението в Република Македония и целенасоченатаполитика за заличаване на българският му характер е изключително трудно дасе намират писмени доказателства за това. По тази причина кандидатите отМакедония се възползват от законовото си право да предоставятудостоверения за български произход, издадени от „Български културен клуб“- Скопие (БККС) – „организация на българи, живеещи извън РепубликаБългария, призната от компетентния орган за поддържане на връзка с тях“,каквато възможност дава разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона забългарите, живеещи извън Република България (ЗБЖИРБ). За съжаление и тезидокументи, в болшинството случаи не се признават от МП, от което следватмасово откази за получаване на българско гражданство. Тази практикапредизвика възмущение сред членовете и симпатизантите на БККС, тъй катомежду кандидатите, на които е отказано получаването на българскогражданство има и наши съидейници, многократно взимали активно участие вдейността на организацията. Най-фрапиращи примери са отказите на правнукана българският революционер и деец на ВМОРО Георги Чуранов и на кандидат,чиито прадядо и дядо са родени в гр. Кюстендил.

Така описаната практика, по наше мнение, е съпроводена от редица нарушенияна материалните и процесуални закони и подзаконови актове, а именно в следното:

- Неоправдано дълъг е и срокът (над 15 месеца) от подаването назаявлението до датата на насроченото интервю в МП, с което драстично сенарушава общият срок на процедурата по ЗБГ от 12 месеца за лица отбългарски произход и още повече, че този срок започва да тече от датата наинтервюто, а не от подаването на молбата, каквото е законовото изискване.Така, на практика, общият срок се удължава на повече от две години.
- Не се спазва разпоредбата на чл. 13 от Наредба No 1 за прилагане наглава V от ЗБГ, а именно при прекратяване на административнотопроизводство да се издава заповед от Министъра на правосъдието илиупълномощено от него лице и да се връщат на кандидата заявлението заполучаване на българско гражданство и приложенията към него. На практикалицата се уведомяват за прекратяването на преписката на сайта на МП и стова не се дава възможност за обжалването на заповедта като индивидуаленадминистративен акт;
- Осъществяваната практика от Дирекция „Българско гражданство“ енепоследователна и противоречива, предвид факта на положително решаване наголяма част от преписките в предходни периоди при идентични случаи и условия. Това несъмнено е проява на субективно отношение иадминистративен произвол;
- Не се признават и представените като доказателства удостоверения,издадени от организации на българи извън Република България, независимо,че в тях се посочват международно признати научно исторически данни(статистиките на Васил Кънчов и данни на секретаря на екзархията ДимитърМишев) или такива за роднински връзки на кандидата с български граждани.Това по същество противоречи на разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 отЗБЖИРБ;
- Дирекция „Българско гражданство“ при МП на практика предрешаваотрицателните становища на СБГ като колективен орган, позовавайки се налипсата на доказателства за български произход, без да се разглеждатконкретните казуси по отделни случаи. Създава се впечатлението, че МПизползва СБГ като инструмент за провеждане на собствена политика потълкуване на законите, поради факта, че становищата му са необжалваеми посъдебен ред;
- Издадените от ДАБЧ удостоверения за български произход по своята правнасъщност са индивидуални административни актове и съгласно разпоредбите наАПК подлежат само на съдебен контрол. В този смисъл е противоправнооспорването им от МП и следващото от него отрицателно становище от СБГ;

Гореизложените факти са само част от проблемите, свързани с получаванетона българско гражданство от лица с български произход от РепубликаМакедония, които следва да намерят своето решение, съобразно законите и вунисон с българския национален интерес. Освен това, с непризнаването наудостоверенията за български произход, издадени от БККС, сериозно сеуронва имиджа и авторитета на организацията, граден с години.Провежданата непоследователна политика по предоставяне на българскогражданство на лица от Република Македония, основана на непризнаване натехния български произход води до затормозяване процеса на ребългаризацияи обслужва несъмнено интересите на антибългарски кръгове. С това писмо БККС се обръща към Вас с настоятелен апел за неотложноотстраняване на допусканите закононарушения, решително подобряване навзаимодействието между държавата и организациите на българските общности вчужбина, както и координацията между институциите, ангажирани в процеса напридобиване на българско гражданство.БККС е решена да използва всички законови средства за защита правата насвоите членове и за преодоляване на трудностите по пътя към възраждането на българщината в Македония.

С уважение,

ЛАЗАР МЛАДЕНОВ,

Председател на БККС“

http://voice-bg.com/glasut-na-bulgaria-daidjest/29-glasat-na-bulgaria/2647-rus_agenti.html

 
Българската кирилица ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Радослав Тинчев   
Неделя, 27 Декември 2015 21:16

Българската кирилица

Кирилица

Защо българска кирилица?

На кирилица пишат в дванайсет държави и над 250 милиона души.
Отворете случайна страница от българска, руска, сръбска или монголска книга и ще откриете две неща – ние всички използваме кирилска писменост и на всеки език тя изглежда различно. Кирилицата ни свързва, но и различава, като изразява нашите индивидуалности.
Писмеността е навсякъде около нас и оставя своя отпечатък върху всички, дори и върху тези, които не могат да четат. Освен начин за общуване и обмен на информация, тя е система от символи, образи, запечатани в недрата на подсъзнанието ни.
Опознаваме буквите много преди да се научим да четем. За троянската керамика или Панагюрското съкровище научаваме много по-късно. Първото е чаровна регионална особеност, а второто – артефакт, докато буквите носим в сърцата си доживот.
Нашата писменост, заедно с общия ни български език, е в основата на нашата национална принадлежност.
Българската кирилица е богата на знаци, но бедна на изразни форми. Шрифтовете на кирилица са малко и с преобладаващо руски характер и произход. Вследствие на нашето незнание, инертност, незаинтересованост или мързел, ние се размиваме и губим своята културна идентичност.

Българска или руска кирилица?

През 1708 година Петър I утвърждава „Гражданский шрифт“. Реформата цели да опрости състава на руската азбука и да замени съществуващите църковнославянски шрифтове с образци, близки до европейските и по-подходящи за печат на светска литература.
През следващите десетилетия новата руска азбука продължава да се развива и през XVIII–XIX век се превръща в основа за реформите, последвали и при другите народи, използващи кирилица. Характерно за руските шрифтове и техните производни става използването на редовни букви с формата на умалени главни.
В средата на XX век в България се появява и развива различна гледна точка. Редовните букви започват да се различават от главните, придобиват горни и долни дължини, а някои от главните букви се видоизменят.
Българската кирилица се доближава като графичен ритъм, естетическо и функционално разнообразие на формите до латиницата. По своя характер тя се превръща в уникална графична система, част от нашата културна идентичност.

Ситуацията днес

Във всекидневната ни практика се използват и двата модела кирилица – руска и българска. Хората, които знаят и предпочитат българския вариант, ежедневно са принудени да използват руския заради употребата на компютър и интернет. Дори при осъзната необходимост, шрифтовете с българска кирилица все още са малко и недостатъчно познати.
Талантливите млади автори на оригинални шрифтове, най-често не намират за нужно да проектират българска кирилица. Ако в шрифтовете им има кирилица, тя е в повечето случаи с руска форма, защото така шрифтът се продава по-добре.
От висшите учебни заведения по изкуствата излизат образовани и ентусиазирани дизайнери и художници, които осъзнават значението на българската кирилица, но неблагоприятната бизнес и културна среда бързо ги превръщат в конформисти.
Проблемът с така наречените „наборни шрифтове“, с които се оформят дълги текстове, е сериозен! И до днес масово в книгите се използва Times New Roman (с руска кирилица) не заради естетическите му качества, а заради това, че е най-популярният шрифт „по подразбиране“ в офисния, дизайнерския и издателския софтуер.
Това е инерцията, на която ние се противопоставяме.

Програма

Нашата основна цел е съхраняването, разпространяването и развиването на българската кирилица. Насочваме усилията си в три основни посоки:
1. Популяризиране на разликите между българската и руската кирилица както в професионалните среди, така и сред широката общественост в страната и чужбина;
2. Организиране на професионални обучения, изложби, конкурси и други изяви, подпомагащи създаването на нови образци от шрифтове с българска кирилица;
3. Привличане на държавата като защитник на българската кирилица и въвеждане на стандарти за употреба на шрифтове в държавната администрация, образованието, печатните и електронни медии.

В заключение

Културната идентичност е духовна сила, която трябва да изследваме и опознаваме. За да възпитаме децата си с любов към българското, трябва да съхраним и развием онова, които ни определя като българи. Да помним, че кирилицата тръгва от нашите земи, тя е основа на културата ни. Нека я познаваме, пазим и предаваме нататък!

Борил Караиванов
Велина Мавродинова
Илия Груев
Кирил Златков


http://cyrillic.bg/manifest/


Манифестът “За българската кирилица”

http://bnt.bg/news/kultura/manifesta-t-za-ba-lgarskata-kirilitsa

Последно променен на Четвъртък, 08 Септември 2016 22:59
 
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>

Страница 1 от 10
В момента има 2 посетителя в сайта
 © 2009 Български националисти  © 2009 Редизайн РН дизайн